В ДОПЪЛНЕНИЕ : )

Поздрав-изненада

Последвай линка.

Почувствай магията. Истинска е, затова просто няма начин да не я усетиш (независимо от коя страна на сцената си цъфнал - като жесток изпълнител, благоговееща публика, дългобелобрад спомоществовател).

Погледай как се сеят мечти и строят въздушни к...итари : )

Поразмърдай се и довърши със своето собствено желание и въображение писмото до Дядо Коледа.

Понаслаждавай се, особено на дребните детайли: кацнала на точното (си) място звездичка, украсена с грабващи плакати стена, специална пощенска марка за далечна фантастична кореспонденция, нежно погалване на топъл, но не-чак-толкова-мечтан-подарък, отражение в автомобилно стъкло и... Луната, позираща като ослепително моцарелосопрано : ) Кой да предположи, че тя наистина е направена от сирене?

НА ЗИМАТА

Мила Зима,

Най-елитната строителна дивизия, в състав: Пролет, Лято и Есен,

вземайки предвид (в хронологичен ред):

- способността ти даже от едно кълбо сив канап да измайсториш украса, която да ни накара да отбием от пътя и да се зазяпаме с детска възхита;

- че въпреки заетостта си, отделяш време, за да спреш и помогнеш на слабичко момче при изнасянето на тежък товар от асансьора, да обгърнеш с топло внимание посребрял портиер, да поднесеш и грижливо да отвориш бутилка минерална вода, още преди човекът насреща да се е (у)сетил, че изпитва жажда;
- спазваш обещанието си за горещ виц и го смесваш с изпускащ ароматна пара горещ чай, уютно налят в тумбеста чаша с любим образ от "Мечо Пух";
- об(л)ичаш кучето си с ловджийско палто и му вдъхваш самочувствието на истинска хрътка, докато го разхождаш сред напомпаните му авери от щата Чихуахуа, окупирали любимите му катерушки;
- ни разрешаваш да си вземем допълнителен бонбон от празничните ти запаси, доставени директно от Захарния дворец на Дядо Коледа;
- ни доказваш, че фантастични животни действително съществуват, като ни снабдяваш с точните им координати;
- ни срещаш с 14-годишен талантлив автор на въздействащи трейлъри;
- закачаш се и вдъхновяваш момче и момиче за балетно изпълнение в стил Happy Feet for Two, та да ни е забавно, докато чакаме метрото;
- излъскваш доспехите на легендарен корейски фентъзи герой и, ще - не ще, го пращаш на поредното омагьосващо читателите приключение;
- проявяваш ненужна скромност и когато попитат какво искаш ти за Коледа, дипломатично отклоняваш въпроса;
- сблъскваш ни с усмивки, дето въплъщават всичко, що е коледно;
- вършиш чудеса -  превръщаш леда в мед :)

след задълбочено обсъждане на гореизложеното и отчитайки навика ти така щедро да раздаваш слънца под всякаква форма, букети от балони, прегръдки, елхи, нагиздени с пеперуди, цветя и побиращи се в шепа пойни птички, шарени покани и нечувани песни в духа на сезона, с цел да запалиш лампата на искрящата радост в нас, решаваме дружно да те поздравим. Усили звука :)

ОТ ПРОЛЕТТА-КОМПОЗИТОР: "НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ НОТИТЕ. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТОВА КАК ГИ СВИРИШ."*

* Основния принцип във философията на новиорлеанския джаз

Подарявам ти песен, Зима. Задето пазиш моите съкровища - мартеничките, окачени с толкова желание от нечии пръстчета и останали да красят до днес (вместо листа) оголелите дръвчета...

Докато мисля върху мелодията и текста, наблюдавам възхитена хореографията на снежинките (страхотни новаторски движения!) през прозореца и се чувствам все едно си ме приютила в Дядова ръкавичка с наелектризираща въображението панорама. Разконцертирам се и из главата ми хукват да се щурат неканени въпроси: "Колко елфа са нeобходими за организирането на мръсен бой със снежни топки?", "Дали зеленодрешковците ще ме усетят, ако открадна малко захарни пръчки от торбичките им, докато са погълнати от мелето?", "Ще си затворят ли очите за наглото присвояване, ако ги подкупя с играчки за елха, изработени по заскрежената, ъ, засекретената технология на Зимата?" и т.н. Бързо пропъждам чуденките, защото твоята песен ме дърпа за ръкава. Ще я изпреда от кадифе-небосклон, греяна праскова, кехлибарени мъниста мед-многоцвет, разтопен с лъчи шоколад, облак канела, глас-ласка и китара, хванала ръба на палтенцето на хармоника. Ще втъкна вълшебни горски създания и ще извеза с мотиви от каубойската митология, обясняващи произхода на съзвездията, както и защо камелиите в Тексас цъфтят, докато царуваш именно ти. Няма да забравя да добавя и деликатността, чистотата и ефирното, ненатрапчиво присъствие на едничка прерийна роза... 

Следвай пътя на песента!

ОТ ЛЯТОТО-ФОТОГРАФ: GOLDEN HOUR*

* Ноу-хау от експертите по фотография: на развиделяване, когато светлината за снимки е идеална

Подарявам ти твои снимки, щракнати от мен, Зима. Заради глинената купичка рибена чорба, разнасяща зов на море из цялата кухня, хардкор хляба с татуировки, уестсайдския картоф от сладолед  и... неочакваната песен на чайка : )

Ти ме изненада два пъти в един и същи ден: с бодър изгрев в нахакани оранжеви багри и със залез, разтопил се в слоеве прозрачносиньо, прозрачнозелено, прозрачножълто небе - все приказни нежни нюанси. Алармата на фотоапарата ми се включи на мига, нямаше как да не започна да те снимам. Да уловя, да не пропусна нито частичка, та да предам на другите красотата на настроенията ти: как нахлузваш непромокаемите си ботуши, нагласяваш стабилно очилата си с яркосини рамки и диоптър, грабваш кошницата си материали за украса, яхваш кончето си Белочел и... внезапно предизвикваш вихър от секващи дъха снежинки или... леко снежене, все едно пресяваш през сито бакпулвер, пудра захар и брашно и поръсваш внимателно хора, дървета и улици. Най-изящната снимка на твое творение е на липа, чиито позлатели листа все още трептят по клоните, кротко и кратко целунати от ледени кристалчета. 

Ще те оставя да разглеждаш снимките на спокойствие, а ти помни: ако светлината не ти достига, винаги може да вземеш някоя от моите морски звезди и да си я инсталираш на небето!

ОТ ЕСЕНТА-ХУДОЖНИК-ГОТВАЧ: МОМЕНТЪТ, КОГАТО ВСИЧКО СВЕТВА*

* Парче, отчупено от реклама

Подарявам ти сладки, Зима. Заради прекрасния звук от плъзгане на въглен върху хартия и защото обичам да рис(к)увам с теб : )

Бих искала да ти благодаря, че позволи на окъснелите ми дървесни листа да тренират спускане с шейни и ски скокове върху току-що постлания от теб снежен килим. Ти беше тази, която ги подсети да се снабдят с наколенници и ги подхващаше, започнеха ли да се хлъзгат с превишена скорост извън маркираните писти. Доброта, търпение и внимание като твоите заслужават ни повече, ни по-малко от... девет милиона сладки : ) Хващаш ме в кухнята, с брашно до ушите и разпилени по плота произведения на сладкарското изкуство в различна степен на готовност и окраска, все едно се (ги) готвят за посещение на бал в двореца на руския император през 19-и век. Я хвърли поглед, налице са изкушения, оформени като зелени и червени елхички, бонбони с шарени опаковки, дървени играчки, клончета, шейнички, планински върхове с глазура от белтъци... А това тук е специалната тава, която съдържа: магически подкови за кончето ти, мацнати с мастило по невнимание, ъ, за разкош; джинджифилово човече, намигащо с тена на кожата ти - кафе с топка сметанов сладолед; натоварено с ванилия корабче с цвета на очите ти - наситено, но не тъмно, а досущ фар, синьо; курабийка-китарка, копие, вярно с оригинала от кожената гривна на китката ти...

Изчакай пет лапландски минути сладките да поизстинат и се почерпи. Помни: за да бъде изживяването възможно най-пълно, не пропускай да се омажеш здравата с глазура!

А СЕГА ВСИЧКИ ЗАЕДНО, ДЕЦА, 
ЕДНО, ДВЕ, ТРИ:

НАША ЗИМА, ДОБРЕ СИ ДОШЛА!!!

:)

КАК ЛЯТОТО УСМИХВА ЕСЕНТА VI

"АКО НАПРАВИШ НЕЩО НАУЧНО И НЕ ГО ОБЯСНИШ, КАК ЩЕ ГО НАРЕЧЕШ?"

Многоцветна Есен,

Докато бях на смяна, събрах цяла торба шарени питанки от следните области:

ЛИНГВИСТИКА

Какво означава на аржентински жаргон думата "Gotan"? Как се превежда страшилището "математика" от арменски? Какъв е начинът да различаваме успешно азиатските йероглифи?

МОРЕПЛАВАНЕ

Що ще рече "неизвестен кораб"? Под какъв прякор е познат компасът, разположил се по царски в капитанската каюта? Къде се намира пиратският Лас Вегас? Гостоприемен ли е океанът Серенгети? Какво представлява морският билярд и нужен ли ти е надуваем пояс, за да го играеш?

ГЕОГРАФИЯ

Определение за тропическа нощ? Къде акулите са колкото цаца, а светулките достигат размерите на светофари? Цитрусите от кой регион могат и показват часа най-точно? Добри ли са слоновете в съставянето на карти на водоизточници? Координатите на Езерото на възвърнатия меч? Антарктида оборудвана ли е с "подово отопление" и кой е най-големият подледен вулкан? Името на мексикански щат, прочут с раздавачите на идващи от (и стигащи до) душата усмивки?

МУЗИКА И (НЕ МИ Е ЯСНО КАК СЕ ПРОМЪКНА И ТУК) МАТЕМАТИКА

В колко урока се усвоява геометрията на джаза? Ами алгебрата? Адекватно ли е да рекламираш групата КИС на десетгодишен развинтен хлапак с думите: "Умни евреи от Ню Йорк, гримирали се, за да свалят мадами и всичките им песни са за с**с."? "Кармен" във вариант на белгийски рапър? Струва ли си да я чуеш? Способни ли са съвременните цигулки да скицират и оцветяват сезоните по-изящно от италиански майстор? Къде са се крили досега Бифи Клайро, Marcin Patrzalek и Бет Харт? Къде, къде, къде?

 (АСТРО)ФИЗИКА И ХИМИЯ

Формулата на сухата вода? Защо механичният часовник е по-предвидим от пясъчния? Има ли Луна на Алеята на славата? Хигс бозонът се разпада на... ? Юпитер се гордее със сърцевина от... ? Необходимата екипировка (и подготовка) за изследване на планетите-океани включва... ? Може ли да се използва компас на Луната (ама не на онази в Холивуд)? Най-важното: вярно ли е, че тя е направена от сирене?

ИСТОРИЯ

Генерал Мишин страхувал ли се е от котки?

СТРОИТЕЛНО ИНЖЕНЕРСТВО

Кои са най-лесните за изграждане постройки?

СМЕСЕНИ ИЗКУСТВА (КИНОЛОГИЯ. ГЕНЕАЛОГИЯ. ФУТБОЛ. БОКС)

Ще ти се обиди ли френски булдог, ако най-нагло прекъснеш важния му мач, в който бори настървено топката като централен (?) защитник, за да го попиташ на ушенце дали сред предците му случайно не блести опасно озъбен боксьор от ирландско-цигански произход? И още: знак за мъжество, глупост или лудост е да се биеш със свален гард? 

MEDLEY (КОВАШКО. КУЛИНАРНО. БЕРБЕРСКО)

Ноу-хау за изработване на меч от дамаска стомана? Меденки се правят като намажеш нечии бузи с мед, или? Пояснение за спагетификация? Лесно ли се увива делтата на Меконг в сандвич? Рецепта за риба-коминочистач? А за маймунски хляб? Отзиви за мидите-бръснач?

Имам и още чуденки, но засега ще споделя едва толкова. Усмихнатото ми предизвикателство към теб, Есен, е в свободното си време да ми помогнеш с откриването на отговорите на всички горепоставени въпроси. Насочи се към вавилонската кула от книги, дето издигнах самО и сАмо за три месеца в центъра на стаята (кой смее да твърди, че познанието не заема място? А?) и... започни да четеш и търсиш. Сега!

Синьо Лято 

Послепис

Задачата, дето ти възложих, не е лека. Затова ти позволявам да се обърнеш към Зимата и да я помолиш за съдействие. В отплата я научи как да приготвя питчици по севлиевски с тиквен пълнеж във формата на, о, изненада!, тиква : ) Разрешавам да звъннеш и на Пролетта. Знам, че поддържате връзка. Редовно (вчера попаднах на дръзки, неприкрити следи от чаеното ви парти в парка). Аз също ще дам своя принос към разплитането на главоблъсканиците и ще те върна към въведението в днешното писмо: "Ако направиш нещо научно и не го обясниш, го кръщаваш... МАГИЯ"!

ДЪЖДОЛИСТ ИЛИ "А КАК УСМИХВА ЕСЕНТА НА СВОЙ РЕД?"

Като:

- прикачва към маратонката ти подходяща по цвят и характер калинка
- те извежда в космополитна градинка
- ти подава ръка, нарежда ти да се държиш здраво, подсвирва: "Хайде, да ги хванем!" и... хуквате
- ти демонстрира нагледно, че даже колелото ти да си е изгубило педалите нейде по пътя, стига да имаш желание, пак можеш да си го караш с кеф по метода на Флинтстоун-Ръбъл
- те подмамва да последваш коловоза, изоран от нечии чужди велосипеди, да изкатериш хълмче и да се насладиш на гледката от върха
- ти преподава уроци по сливане с околната среда, аранжиране на златни листа в кучешка козина и не забравя да ти постави в папка задача за домашно
- ти посочва нагледен пример как се улавя прозрачната красота на прииждащите морски вълни
- ти разкрива съкровище - полухралупа, приютила в себе си тайните на местните феи
- уцелва с нежна капка дъжд върха на нищо неподозиращия ти нос
- ти запазва място в ложата, за да наблюдаваш излитането на... дървесните асове, ъ, листа, в посока от короната към небето и нагоре
- разхожда из отсрещната алея горда с артистичния си бретон афганска хрътка
- подгонва ято пернати (чрез едва тътрещ се дребосък-още-утре-ще-стана-пират, стискащ парче банан в едната ръка и гумена сабя в другата)
- ти праща изписана с тебешир и детски почерк неотменима заповед

- те прекъсва: "Дотук беше хубаво, ама после почна да говориш глупости. Седни си."

- уедрява дребни

- добавя без да иска малко моркови към сока ти от ябълка и го налива в жълто-оранжева чаша с послание (предадено с буквички и образи)

- отправя ти покана за страховито предизвикателство: пускане на хвърчило

- снабдява те с лична импровизирана конница, при това - лъвска и крилата, доказала бойните си умения и смелостта си още по време на кръстоносните походи

- облича те в топло палто, в цвят "монополист", смигва ти: "Готово си за Зимата, приятелче!" и те навива да я придружиш за пакости в ателието на чудесния руски художник Андрей Попов...

Порадвай се!

И ОЩЕ МАЛКО КРАСОТА ИЗВЪН СЕЗОНА 

КАК ЛЯТОТО УСМИХВА ЕСЕНТА V

DO WHAT YOU DO BEST

Мила Есен,

Пиша тази част от инструкциите си към теб, като използвам за стабилна подложка списание "Артизанин" : ) Седнало съм върху един дънер на плажа и се наслаждавам на вълните от първия ред... Компания ми правят корабчето "Чайка", вряло и кипяло из древните търговски пътища, едно побиращо се в шепа врабче и поръсено с канела куче, дето разваля сериозното впечатление от силния си лай с весело въртене на опашка и по делфински широко ухилване. Ами ти? Какво правиш сега? Чакай, не ми отговаряй. Нека ти разкрия как си те представям аз. Навила си книгата си будилник да те събуди в ранни зори. Скочила си на мига, прозяла си се здравата - с мелооооодия и чувство - навлякла си тениската си с надпис "I am absolutely not a morning person"/"Мозъците яко ви пречат"/"Не знам всичко за света", позамотала си се с работния си гащеризон и, без да разваляш страхотната си прическа, оформяна грижливо и с часове от възглавницата през нощта, хукваш боса към игралната си площадка, нарамила кофи с боя, стълба, четки... Надяваш се щурото заклинание, призоваващо зелената светлина на светофарите, което си дочула и недозапомнила вчера, да подейства. След себе си оставяш рояк калинки. И листопад от мостри, скици, чертежи. Не, не се връщаш да си ги събереш - Вятърът има грижата за по-нататъшното им разпиляване, ъ, разпространение. Теб те чакат по-важни дела: да строиш всички дървета в послушна редица и да се позанимаеш с префасонирането на короните им. Да видим! Допитваш се до тънкия си усет за нюансите. Фризури на кичури? Зелено, плавно преливащо в жълто (ето какво означавало yellow and green от песничката на Джордж Езра!). Изцяло слънчев нюанс? (С)нежно вино? Наситено и керемидено? Френска разпусната аристокрация? Решението е важно, на минувачите трябва да им е приятно да се разхождат под топлия, проектиран от теб, балдахин. В този момент се сещаш за бебето-екскурзовод, сочещо насам-натам и издаващо щастливи звуци, в опит да привлече погледите на родителите си към искрящите есенни булевардни картини: "Гледайте, хора! Не изпускайте! Не изпускайте! Абе, я разкарайте тая дрънкалка и ми мЕтнете фотоапарата!". Засмиваш се и препускаш напред. След пребоядисването на кварталната флора, си планирала реализирането на по-дребни задачи: да пуснеш бърз дъжд, ъ, душ на доволните от новия си имидж дръвчета, да (д)оставиш шепа кестени на нечие бюро/перваз, да приготвиш и да почерпиш околните с отдавна замислената супа от тиква и джинджифил, да пребориш гигантска, упорито отказваща да се присъедини към купона в тенджерата, зелка (прибягвайки до помощта на старинното азиатско бойно изкуство сатър-до), да смъмриш (това ти доставя особено удоволствие) беладжиите в парка - ако разполагаш с две тротинетки, дай едната на брата си в приключенията, да преподадеш няколко открити балетни урока (по методите на една евъргрийн танцьорка от ирландски произход) на желаещите да се вслушат дървесни листа и... да омагьосаш привечерното небе. Така те вижда моя милост. Още нещо. Относно прословутия ми списък със заръки към теб - ползвай го, за да се усмихваш с него. Далеч съм от мисълта да те поучавам как да си вършиш работата. От 200 морски мили си личи, че се водиш по сърцето си, вятъра и звездите. И правилно - джипиес навигацията е for dummies : )

Твое Лято

КАК ЛЯТОТО УСМИХВА ЕСЕНТА IV

КУЛИНАРНИ ЗАРЪКИ И (ЕДНА) ЗА ИДЕАЛЕН ДОМ

Скъпа Есен,

Както може би си се досетила от предишния ми въпрос - гладно съм. Затова минаваме към темата "Обмен на опит в кухнята", докато аз си приготвям нещо за ядене. Ще има и за теб (провери в килера - сладкото ми от горски ягодки-джуджета ще те чака на най-горния рафт, освен ако не съм го изяло цялото, де). И спокойно: няма да ти налагам рецептите си за брониран, ъ, паниран, кашкавал, пърленка "Хитър Петър" и мусака с патладжани и шоколад - те предполагат по-отворена към нови изживявания публика : p

- Започваме с хляб, изпечен по правилата на приказките - върху камъчета и го комбинираме с домат. Червенобузкото се представя с различен вкус, в зависимост от вида сирене, с който решиш да го сприятелиш.
- Поостарелият грах се подмладява в чудесна нова манджа под формата на вегетарианска лазаня. Киш Лорен е засукано име, с което да кръстиш резултата от оползотворяването на изостаналите в бягането, мотаещи се с ръце в джобовете из хладилника продукти.
- Заинатиш ли се да сготвиш гореизложената мусака с патладжани и шоколад, последвай съвета: колкото по-гладна си, толкова повече бешамел сложи на ястието.
- Ако картофът ти е на вълнички, то той най-вероятно не е от Самоков, а е диворасъл нейде в близост до морето. 
- Заемеш ли се да белиш моркови, не го прави без престилка, освен ако не настояваш да освежиш любимата си бяла тениска с оранжеви нотки.
- За десерт ти поднасям заръката си за идеален дом. Изчакай дъждът да измие прозорците на къщичката, после си вземи боичките и нарисувай вълшебни есенни създания по стъклата. Да се вижда отдалеч кой царува тук : )

Твое Лято

КАК ЛЯТОТО УСМИХВА ЕСЕНТА III

ДА СИ ДОЙДЕМ НА РАБОТАТА ИЛИ ПЪК...

Драга Есен,

Добре известно ми е, че не се скатаваш и предпочиташ да изпълняваш задълженията си лично, а не чрез делегиране на права. Затова, при обиколките си, винаги носи настоящия документ, за да те подсеща, че не е зле да разнообразяваш работния процес с повечко почивка и забавление 

: )

- Хрумне ли ти да отскочиш до големия град и да се пробваш в състезание по бягане, моля те не се впускай да тренираш покрай шосе, забулено в ароматни бензинови пари (не повличай крак след чужда липса на акъл, подобни автентични сурови условия няма да те подготвят идеално за събитието).

- Направиш ли път на сладурана с облакови бакърени коси и колело, ще си спечелиш усмивка, която ще доведе до ново попълнение в класификацията ти: "сладка като ябълков пай". И до потвърждението, че от уличните стълбове излизат кадърни пазачи на велосипеди.

- Ако търсиш плажа, следвай човекопотока, понесъл бански и хавлиени кърпи. И надуваеми динозаври.

- За предпочитане е да се запознаеш с ново късче море (и да го помолиш за целувка) точно по времето, когато звездите (небесните тела) се къпят в него.

- Обърни внимание как Слънцето кара растенията да се "потят" и да си пускат аромата. Той е най-богат към пет, пет и нещо следобед.

- Пролетта заблуждава, не я слушай : ) Гълъбите предпочитат да похапват не сладолед, а черници и аз им ги доставях редовно с помощта на Вятъра. Казвам ти го, защото именно гълъбите са местните мафиоти и ако искаш да те пуснат да влезеш в парка, не е зле да се запасиш с плодчета за подкуп. Иначе ще си имаш вземане-даване с охраната - нарочно посадени и изпъчени дървета, чиито стволове наподобяват калпазански прашки.

- Пеперудите обожават да се люлеят на люлки. Знам, че ти също : ) Бъди любезна, прояви търпение и възпитание и си изчакай реда!

- Относно забравените, сгушени в тревата, волейболни топки важи правилото: който я намери, негова си е!

- Хукнеш ли да риташ футбол, помни: може да си най-малкият футболист на импровизираното игрище, да носиш очилца и да са ти загащили до гърдите футболния екип, но това не пречи да си най-гръмогласният и с най-голям хъс за победа играч на терена.

- По повод вечерните си посещения в парка някои кучета си връзват бели шалчета. Алафранга? Не оставай по-назад, издокарай се и ти!

- Скатавач означава човек, който сгъва парашути. А ти какво си помисли?

- Не се учудвай, натъкнеш ли се на музикална банда, съставена от бреза, липа, иглолистно дърво и шипков храст. Брезата е вокалист - владее най-добре езика на Вятъра, откликва му с най-голяма готовност. Липата е отличен пианист, стига Дъждът да я насърчи да разгърне потенциала си. Иглолистно дърво не се разделя (буквално, заради смолата) със саксофона си. Шипковият храст е за разкош, пък и се явява спец по лазерните арфи.

- Палатките се опъват много лесно, стига да са изградени от следните компоненти: за платнище и под използвай кориците на разтворена книга, за рейки - моливи.

Плавен преход, но въпросът ми е важен: от толкова обикаляне не огладняваш ли?

Твое Лято

КАК ЛЯТОТО УСМИХВА ЕСЕНТА II

ЗАРЪКИ ЗА НАЧАЛО НА ДЕНЯ

Драга* Есен, 

- Да избереш да се събудиш с вдъхновеното изпълнение на рок група, мъчеща се да възпее радостта си от... радостта чрез гайди, тъпани и усилно тропане с подковани ботуши в ритъма на бясно хоро, няма да доведе до неочаквано добра 3 в 1 комбинация. Не го прави.

- Цамбуркането в планински ручеи в час, когато дори утрото все още събира смелост да се изкъпе, вчеше и покаже, си е чиста умност. По-добре остави скокливите потоци на други ранни пилета - пъстървите.

- Няма нищо лошо в това да изпиеш сутрешното си кафе в три следобед, за предпочитане - в компанията на преминаваща транзит лястовица, с която да споделиш някоя и друга коричка домашен хляб.

- Хубавата Есен и под скъсан чул се познава. Тоест, нямам определени строги изисквания към работното ти облекло.

- Ръчно изработените украшения с цветни елементи от различни материали изглеждат страхотно, но не ги носи върху гола кожа, освен ако не си си навила на пръста да се сдобиеш с "татуировки", лишаващи околните от всякакво съмнение, че принадлежиш към новозеландска племенна общност.

- Преди да си подадеш носа навън, се намажи със слънцезащитен крем. Обърни особено внимание на ушите, защото връхчетата им изгарят неусетно : )

С уважение,

Твое Лято

* Обръщам се към теб официално, защото това си е сериозен документ, нали? 

КАК ЛЯТОТО УСМИХВА ЕСЕНТА

Усещане за зряла гора, упорити цветя (зарекли се да продължават да цъфтят, докато земята замръзне) и засмени, кръглобузи плодове, заруменели като мома на седянка. Очи, греещи в нюанса на разтопен в подсладена сметана млечен шоколад. Кожа с цвят на перест облак с втъкани скъпоценни лунички. Къдрици, топнати в бронз, погалени от залез, целунати от кестен и завършени с атоми злато, ъ, шноли от сърцевидни жълти листа. Врял и кипял куфар със спретнато сгънат багаж и... Есента пристига, за да поеме смяната от Лятото : ) Спира пред къщичка с грижливо поддържано дворче, дюлево дърво и нехайно проснати наоколо пъстри лехи. Гледката изпълва сърцето й със сладост. Във въздуха се носи ухание на добре глезени зеленчуци и билки. Новопристигналата е наясно, че доскорошният обитател, както винаги, е забравил вратата отключена, затова не си прави труда да вади скрития в саксията с богородички ключ, ами просто натиска дръжката и си влиза у дома. Сладостта се усилва - Лятото е оставило къщата стоплена. Натрупалата се слънчева топлина благодатно обвива раменете като цигански шал в октомврийска вечер. По традиция Есента отлага освежаването след пътуването и разопаковането на багажа за по-късно и се отправя директно към ежегодния Списък със заръки, съставен и закрепен от Лятото с изплезено магнитче за хладилника. Пътят до важния, строго официален, документ не е лесен : ) Дъсченият под е осеян с обичайните летни следи от боси мокри стъпала и речен пясък, захвърлени в четирите посоки на света хавлиени кърпи, търкалящи се бомбички слънцезащитен лосион, хвърчащи със собствени криле снимки (доста размазани, на тях все пак се различават: рошав син перчем, заслонил присвити срещу Слънцето златисти очи и кожа с цвят на меденка, препускащи вихрогончета-далматинци и гълъби, стръвно стиснали в човките си сладоледени фунийки). Маршрутът допълнително се "улеснява" от планини обелки от думи, буркани, преливащи от мидички и лъскави камъчета (въпросните тумбести стъклени съдове са предназначени за зимнина, но кой ти обръща внимание?!) и вавилонски кули от книги, стремящи се да затрупат минаващия покрай тях... със знание (строителният материал включва: криминални романи, обрасли с увивни средновековни загадки - "Десет малки рицарчета", "Турнир в "Ориент кръчме"", "Нотингамското куче", "Знакът на четиримата оръженосци", наръчници за самопомощ и самоучители - "Как да ометем чужда кошничка с боровинки без да ни усетят - в пет стъпки", "Да проговорим езика на вятъра в седем урока", пътеводители - "До архипелага Огасавара и напред", сто и един броя на списание "БиБиСи Всезнайко" и т.н.)... Тъкмо когато Есента решава да изпусне парата на негодуванието си, да се пресегне, да сграбчи Лятото за тирантите, да го разтърси хубавичката, та да му задрънкат всички задигнати семки и бонбонки, да го върне и да го накара да поостане, поне докато собственоръчно и собственокрачно си разчисти бъркотията, тя стига заветната си цел. Зачита се в Списъка със заръки и... ъгълчетата на устните й се повдигат нагоре...

Хей, Есен,

Добре си дошла!!! Извинявай за безпорядъка! Какво да ти кажа? Успах се! А преди да тръгна ми се искаше да поплувам още веднъж в реката, после бързах да ти освободя място и не остана време за разтребване. Ама даже ти ще признаеш, че несиметрично разбутаните, тоест окачени, картини изглеждат доста по-артистично от немския ти стил на подредба по конец. Приготвих ти фрапучино, ох, чакай, знам - не обичаш студени напитки и лед, тъй че, ъъъ, зарежи фрапучиното, забъркай си ябълков сок и мини направо към работните инструкции, дето трябва да спазваш през следващите три месеца. Докато си ги съчинявах и драсках, ъ, пишех съвестно и старателно, се чувствах щастливо като берберска коза, хрупаща листа право от короната на изникнало по чудо дърво. Нахвърлих ти и няколко поуки от своя личен професионален опит, за всеки случай...

Бъди умна и прави бели! 


Твое Лято : )

Послепис
Потанцувай на това:

SHOTGUN*
GEORGE EZRA

Homegrown alligator, see you later,
gotta hit the road, gotta hit the road.
Something changed in the atmosphere,
architecture unfamiliar,
I could get used to this.

Time flies by in the yellow and green,
stick around and you'll see what I mean.
There's a mountain top that I'm dreaming of,
if you need me you know where I'll be.

I'll be riding shotgun
underneath the hot sun
feeling like a someone...

* резен от песента

До Огасавара и напред : )

ЗДРАВЕЙ, ЛЯТО! ИЛИ "НЕСЛУЧАЙНА СРЕЩА - ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА АНДИ И АЯ", ДАРИ БОРИСОВА

С всяка закупена книжка подкрепяш развитието на децата от глухата общност в академията "Анди и Ая" 
https://bg-bg.facebook.com/zaslushaise/posts/1987464791465066

"С Анди и Ая уча и мечтая!"

Хей, Лято! Обичам да прекарвам времето си с теб. Щом доловя уханието ти, ме изпълва радост и се обръщам, за да се убедя, че това наистина си ти. Виждам, че след най-дългия ден в годината си почиваш на стъпалата пред къщичката си, заобиколено от Вечерта, саксии с цветя и щурчови песни. Обзалагам се, че още от сутринта си било страшно заето - събудила те е песен на чайка със заповедта незабавно да излетиш на разходка. Побързало си да се подчиниш и си яхнало кончето си далматинец, надбягвало си се с облаци, дъжд, вихрушки от липов цвят и бълбукащ смях (на смеха хич не си се дърпало и си се оставило да те стигне, нали?), като в същото време си се мъчело да предпазиш кошницата със сърцевидни череши в прегръдката си. Помахало си на Стареца и морето за здрасти, полюбувало си се на купчина абстрактни идеи, заели формата на кораби с платна и мачти, дефилирало си по оранжево-жълт килим от подслаждащи въздуха невени, поспряло си да полюбопитстваш и да се поколебаеш пред сякаш свили се от дъжда въжени люлки, успокоило си едно момиче (избрало да подчертае характера на всеки свой нокът с различен цвят лак), че пържените кюфтета са по-вкусни рошави, включило си се във футболен мач с децата от квартална градинка и си вразумило безценната им, вряла и кипяла, и обелена, топка (търтила да бяга, убедена, че по това време на 2018 мястото й е само и единствено в Русия), откраднало си единия бял "чорап" на куче-калпазанин, докато то се е въргаляло с кеф из частно "джакузи" в градския парк, и си го оставило да скита след банята с една боса лапа, захилило си се на яркожълта тениска с щамповани люти чушлета, дето ти се е плезела от една витрина, и си й обещало, с гласа, акцента и чувството на Шварценегер, че ще се върнеш за нея, подскачало си от радост по току-що измитите от дъжда улици, само защото си си купило зрънчо с играчка, документирало си опита за подобряване на световния рекорд "Най-много души, подслонили се под един малък, разбрицан чадър", посвЕтило си на двойка гълъби, флиртуващи на върха на света (на върха Комините?) и... Абе, обобщено в мидена черупка, наслаждавало си се на изпълнен със събития ден. Ще позволиш ли да приседна до теб и да ти разкажа какво правих аз днес? Да? Супер си : ) Донесла съм и къпини, защото съм наясно, че отдавна си си изяло черешите. Вземи си! Та така, набрах номера на зеленоокото такси (никой не може да рече, че не следвам препоръките на собствените си публикации), поръчах му да дойде да ме вземе, а когато вълшебното автомобилче се появи, изтърсих "Просто карай!". Виж къде ме отведе то, като първо ме задължи да си сложа очилата на мечтател - инак отказваше да тръгне:

Автор: Дари Борисова
Илюстрации, корица, предпечатна подготовка: Борис Бъндев
Редактор и стихове: Ивелина Стоянова
Издателство: Deaf Kids Power
С подкрепата на: Фондация "Заслушай се!"

Познай какво се оказа моето зеленооко такси! Стиховете на Ивелина Стоянова, съобразително издигнати на високо и видно място от мъдър жираф. Те ме срещнаха с момиченце-дар, което чува и слуша със сърцето си, с парцалена кукла с очи като на Дейвид Бауи, приютила глухарче в ръцете си, и с горепосочения жираф с необичайна, подобна на (племенна?) татуировка, окраска по врата и... лунички! А знаеш ли кое е най-хубавото? Книжката, която съм донесла, за да те почерпя сега, съдържа карта на съкровище!

ТЕКСТ: ДАРИ БОРИСОВА

Какви асоциации предизвиква в мен разказвачката с коси и душа от злато? Лунноозарена стая, тапети на фантастични животни (ето къде да ги намерим), легло, проектирано от Намиг, Примиг и Клюм, под вещото ръководство на Юджийн Фийлд, усещане за прясно изпрани, съхнали сред цветя и слънце, чаршафи, поръбени с дантела от морска пяна, аромат на мляко с какао с три лъжички захар и три добре препечени домашни бисквити с масло, благо изражение, топли очи, тих, нежен, успокояващ глас, сякаш предящ вълшебство/сън/чудна приказка за лека нощ с подходящата интонация, точните  думи в точния ритъм, паузите в точния миг, унасяш се сладко: "От момента, в който видя Анди, Дара разбра, че той е много специален жираф... Това беше първата прегръдка в живота на Анди. Истинската прегръдка може да разтопи дори пластмасово сърце... За първи път в живота си Анди усети болка... Отивам да построя приказен пясъчен замък и след това ще те поканя в него... Глухарчетата са вълшебни! - каза Ая и лицето й грейна. - Любимите ми!... Дара се усмихваше доволно. Гъделичкаше я приятното чувство, че в живота й се случват вълшебства... Дара беше сигурна, че е намерила нов приятел... Защото приятелите правят такива неща един за друг...". Представям си как тук се пресягаш, за да изключиш копчето на потока от цитати : ) "Чакай, чакай, хубаво, ама... Кои са Ая, Анди и Дара?". Отговарям без да се бавя:

Отвори сърце и посрещни Ая

Кротка красота? Мечтай си : ) 

Артикул: парцалена кукла
Произведена: в уютно, подобно на приказна къщичка, ателие
Създадена от: майстор Даниел "с голямо старание и обич"
За: радост на децата
Внимание! 
Handle with love and care. Продуктът съдържа едно голямо сърце и едно сърце в джобен размер. Перете, ъ, къпете продукта в приятно топла вода, с мек бебешки шампоан, за да не му дразни очичките. Не гладете! Особено непослушните къдрици! И не пипайте плитката! Продуктът върви с червени кецове. Продуктът притежава суперспособности. Сред тях са: силата на закачливата му усмивка, с която кани на игра, сръчното, вещо боравене с отвертка и игла и подаряването на специални прегръдки (останалите суперспобности ще трябва да тествате сами, на своя отговорност, при четенето на книжката).
Вероятна причина за бракуване (неслучайно захвърляне и забравяне в пясъчника): поради независещи от майстора обстоятелства е налице недовършен детайл.

Отвори сърце и дай пет на Анди

Анди го раздава cool. Виж му само адамовата ябълка : ) 

Артикул: жираф
Произведен: във фабрика за играчки
Създаден от: трудолюбиви мравчици, командвани от собственик с "безизразно лице"
За: трупане на пари и награди, ъ, за радост на децата, де
Внимание!
Handle with love and care. Не му личи, защото го крие (сред петната от окраската си?), но продуктът съдържа голямо, чупливо сърце. Силно чувствителен е, затова, преди да го изложите на пряка слънчева светлина, нанесете плътен слой детски слънцезащитен крем (за предпочитане - цветен спрей) и се погрижете да не забравите слънчевите очила. Перете, ъ, къпете при подходяща и щадяща цвета на окраската му температура на водата, добавете омекотител с парфюм за козината му, използвайте сешоар и кръгла четка за оформянето на желания перчем. Задължително гладете - костюма му. Продуктът притежава суперспособности: "непохватно симпатичен - често се спъва", радва се на разходката с вас, даже и да го настаните в количка с къдрички, предназначена за глезени кукли, "разбира жестове, чете мисли" и... (останалите суперспобности ще трябва да тествате сами, на своя отговорност, при четенето на книжката).
Вероятна причина за бракуване: поради авария във фабриката, на Анди му лепват етикета "грешка"/"различен от другите жирафи".

"Анди и Ая се родиха* в един и същи ден и много скоро щяха да се срещнат..."

* забележи глагола, който е употребен

И... аплодисменти за момиченцето, което ги събира: "Вече си имаш нова приятелка, Анди! - усмихнато му каза Дара с жестове."

Дара. Тя е "на три години, почти" - така се представя при запознанство всеки достоен беладжия, (не)бързащ да порасне. Първото, което ще забележиш (освен неустоимия й гащеризон и сладките й ританки), е пакостливият блясък в погледа й. Родила се е глуха, колекционира жирафи и е надарена със суперспособности: вече споменах, че чува и слуша със свободното си от всякакви предразсъдъци сърце, забелязва добрите и необикновените неща и ги оценява, даже да са спотаени под чул, в нейната компания изправяш рамене, въображението й пръска живителна сила, спасява бракувани/самотни играчки. Нашата супергероиня навършва три годинки именно в деня, в който се "раждат" Анди и Ая. Жирафът се извисява сред подаръците й. При първата среща на Дара и Анди прехвърчат звезди, нищо че вратът на Анди стърчи от кутията за опаковане, понеже е твърде дълъг и в разрез със стандартите на ЕС : ) "Ти си най-прекрасният жираф на света" (виждаш ли, сърцето й знае какво да каже), усмихва му се тя и гордо го извежда на разходка в парка, където ги очаква... Ая. Останалото е история... колкото усмивка - по скалата на Джани Родари
: )

КАРТИНА: БОРИС БЪНДЕВ

Думите, изникващи в ума ми, докато мисля за работата на художника, са: внимание към усмихващите детайли, умение за игра (с боичките), определяне на водещия за настроението на сцената цвят, намигване, закачка, разбиране. Докато се запознаваш с книжката, обърни специално внимание на следните илюстрации: първата среща на Дара и Анди, онази с прехвърчащите звезди; най-прекрасната прегръдка, подплатена с разпознаване, осъзнаване, деликатност, приемане, опора, обич, топлота и радост; близкия план на Ая в пясъчника - шева на парцалена кукла на челцето, бистрите, свежи очи на горска фея, недозашитото сърчице на гащеризона, плитката с особените "брънки", хваната с червено ластиче, глухарчето и къдриците, които палавницата се опитва да издуха; Анди със счупените очила, петното-сърце на вратлето, и луничките; Ая със съсредоточено изплезено езиче, мижи с едното око, поправя очилата на Анди; Анди, навел вратле, за да може Ая да му сложи очилата - в стъклата им се отразява куклата с широко разтворени като за прегръдка ръце; още една вълшебна прегръдка сред глухарчета - този път между Анди и Ая, а фонът е най-чистият нюанс на цвета на мечтите; Луна, три звезди, стаята на Дара: татко й я завива, тя е гушнала Ая и Анди, на шкафчето й ще забележиш глобус : ) А глобусът ме подсеща да ти набележа кои усмихващи детайли да търсиш, докато приключенстваш заедно с главните герои: купа с надпис "1" и "На Ая"; грамадния мъж, поставящ с нежност очилцата на Анди-тата на конвейера, мъжът с големите кръгли очила, рижите мустаци тип "Салвадор Дали", зелената консервативна жилетка и червената папийонка, стискащ гребенче за прическите на жирафите (с което сигурно си реше и собствените мустаци); момичето със зелените очи и  кестенявите къдрици, подаващи се изпод сладурската шапка; шевната машина със специален символ и посвещение, изцапаните с мастило пръсти на майстор Даниел...

И ОЩЕ МАГИЯ: ИВЕЛИНА СТОЯНОВА

"Когато си тъжен, когато си шумен,

когато си весел, дори неразумен,

когато не можеш или пък не знаеш,

когато обичаш, когато мечтаеш,

във буря и дъжд и във време чудесно,

когато е трудно и щом стане лесно,

с приятели верни с мечти и надежди

светът необятно вълшебен изглежда."

Искреност, сила, красота и способност с няколко чисти, бисерни реда да споделиш ... всичко! По неустоимо въздействащ начин. Светло послание, запечатващо се в ума и душата. Наистина се запаметява без усилие. Превръща те в композитор. Търсиш най-подходящата мелодия, с която да го свържеш, за да може да го превърнеш в чудна люлчина песен, да си го тананикаш и да се похвалиш пред липовите синигери с изпълнението си. За проба, преди да го приложиш и на човешки същества : ) Това е за Ивелина. Нейните стихове се явяват картата на пътя до съкровището, което ти обещах в началото на публикацията. Сещаш се кое е то, нали? А дали е само едно?

"НАРИЧАМ ТЕ РИЦАР НА ОРДЕНА НА УСМИВКАТА И НАСТОЯВАМ, НЕЗАВИСИМО ОТ ВЕТРОВЕТЕ И БУРИТЕ, ДА БЪДЕШ ВИНАГИ ВЕСЕЛ И ДА НОСИШ РАДОСТ НА ДЕЦАТА"

Чувал ли си за Ордена на усмивката? Присъжда се от: деца на: много важни възрастни. Негови рицари са Нелсън Мандела, папа Йоан Павел II, Майка Тереза, Астрид Линдгрен, Стивън Спилбърг, Опра Уинфри, Дж. К. Роулинг, Дора Габе, Асен Босев и Ирена Сендлерова, която споменавам последна, защото при мисълта за подвига й - спасила е близо 2500 деца от гетото във Варшава по време на Втората световна война, ме побиват тръпки. Тази вдъхновяваща жена е изживяла 2500 смислени живота! Сега, недей да свеждаш унило глава, не е нужно да вършиш чудеса от храброст или да се превръщаш в икона, за да станеш достоен за Ордена. Всеки човек заслужава отличието, стига поне веднъж да е запалил искрица вдъхновение-щастие-желание за полет в детски очи, да е измайсторил/поправил крилце-мечта-надежда, да е поел за мъничко частица от товара, за да се изправи гръбчето гордо (бил той душевен, или просто състоящ се от тежки учебници по история и география на света), да е отделил от времето си, за да чуе и изслуша, да е прогонил треперенето на врабчето, да е привикал чувството, че то е защитено, че е намерило гостоприемна стряха, под която да се сгуши за миг, докато му изсъхне перушината, щръкнала по пънкарски заради дъжда... да се е усмихнал по единствения правилен начин - искрено, с устни, зъби, очи и трапчинки (е, трапчинките са за разкош). Вземи "Неслучайна среща" в ръце, разгърни я, почувствай сърцето й, енергията й, надеждата й и... оставям на теб да решиш дали да закичиш Дари, Борис и Ивелина с драгоценния орден. Ето го и него:

Ако дизайнът на отличието не е точно по вкуса ти, може да проектираш и изработиш свой вариант, в случай че решиш да зарадваш някого с него. Важна инструкция във връзка с церемонията по посвещаването: приемайки ордена, рицарят трябва да изпие с усмивка (ама не кисела) чаша сок от лимон. И без да мамите, ей! Всякакъв мед е забранен! И още една инструкция: предай на рицаря да пази ордена до сърцето си, за да не забравя и за секунда, че трябва ежедневно да се поддържа във форма, отговаряща на високите изисквания : )

Важно! Книжката струва 20 лева. Ако не разполагаш със сумата и в момента не можеш да поставиш името си под "Тази книжка принадлежи на...", е достатъчно да разкажеш и на други хора за нея. Дара, Ая, Анди и аз ти благодарим!!! И ти пращаме поръсена с глухарче прегръдка : )

ОТГОВОР НА ЗАГАДКАТА НА ЛЕЙДРИН И НОВА ГАТАНКА

До Лейдрин Суийвър

Почитаеми Куангде,

Успях да се справя с твоята загадка в стихове. От третия път : ) Първата ми теория беше издържана, но невярна. При втория си опит се хванах в капана от думи, който си заложил на всеки наивник, въобразил си, че ще те пребори лесно. Но и разбрах, че съм напипала вярната следа, която ме доведе до третия ми, лъвски, скок. За да не съм голословна, съм ти забъркала от твоята собствена шаманска смес под формата на загадка. Надявам се, че ще преглътнеш* стихотворението ми с усмивка! 

* Предупреждение преди употреба: не позволявай на капана, който отмъстително съм поставила,  да ти попречи да разплетеш цялата мистерия! И така, познай що е то!

Синьо небе,

тихи води,

индиански земи,

студ, топлина във сърце -

новопристигнал си ти;

аслан неустрашим? Небръснат, некоронован, но непоколебим? А може би си

таралеж? Целеустремен, неодялан и непримирим?

П.П.

Кучето ми нареди да ти съобщя, че много повече харесва сегашното си име "Мое" от старото - "Евтин протеин". Загладило е косъм и в момента се наслаждава на маникюр, педикюр и облизва маската си с водорасли, докато зяпа "Хотел за кучета" : )

Както винаги - дълбок поклон и благодарности за чудното фентъзи пътешествие!

Книжното момиче

До читателя

Стигаме до обещаната нова гатанка, въпреки че не знам докъде си я докарал със старата.

"Кой върши най-много работа

и прави най-малко шум на земята?"

Произходът й е балкански, а отговора може би ще откриеш (ако потърсиш сериозно и с лупа) в следващата ми публикация : )

ОЗВЕЗДЯВАНЕ

BEAM ME UP*

Според един закон на физиката, който открих и формулирах само за минута [скоростта на светлината не е проява на (без)спорната ми гениалност, просто така става, като се хванеш да повториш експеримента "Ябълка (си) пада по Нютон" в неконтролирана среда], явлението "озвездяване" се наблюдава при взаимодействието на естествения спътник на Земята със заредени частици. Обичайно протича в 3:15 сутринта по следния начин: пълната Луна не може да заспи. Надниква през прозореца ти и решава да посети, ъ, освети леекичко, стаята ти. Стъпва на лъчи, за да не те събуди, и започва да се разхожда, току-виж се уморила и й се доспало. Как се чувства месечината след разузнаването? Бодра като кукуряк - сънят старателно я избягва. Нищо не помага да го догони - нито чашата мляко с мед, откраднат от тайните ти запаси, нито душенето около саксиите ти с рози, с цел ароматерапия, нито упоритото броене на вълците по пижамата ти. Нашественицата въздъхва, усилва осветлението си в бърлогата ти и започва да те гъделичка (няма само тя да будува и да скучае, я!). Вика те за игра - да послушате музика (любимият й композитор бил някакъв немец или унгарец, а, да - Синигер!), да почетете/да попишете, да се вживеете в ролята на блестящи астрономи/астронавти, да си заплюете някоя ярка звезда, да я проучите/посетите и да я кръстите...  на себе си, естествено : ) Невъзможно е да се устои на подобна покана, особено ако включва и посрещане на пролетния изгрев, за да му пожелаете "Добро утро!". Нали? Ето какъв резултат те чака, съгласиш ли се/поддадеш ли се на общуване с Луната...

* Това не е призив да полееш чисто научната ми статия, обрисуваща явлението "озвездяване", с бърбън, а песен на Cazzette, чието заглавие ми допадна. Мъничко : )

До Пролетта

Не знам доколко се интересуваш от спорт, но съм чувала легенди, че блестящият италиански вратар Буфон (дето не се колебае да се впусне в атака при недостиг на нападателни съотборници и липса на време за отбелязване на победен гол) веднъж написал стихотворение, израз на дълбоки, искрени и могъщи чувства към... футболната врата. В по-предишната си публикация тръгнах да опаковам Лятото в текст и куфари, без да ми хрумне, че незаслужено те пренебрегвам. А ти си тук и то каква! Превзела си даже Царския дворец и единствените същества, на които благоволяваш да отстъпиш короната си, са птиците. Днешният ми поздрав е за теб, момиче! Поднасям ти го заедно с извиненията си...

ВСИЧКО ЗВУЧИ ПО-ДОБРЕ В П(Р)ОЛЕТ

Ти дойде със сняг, въздушна китара и партитури в ръка. Шумолящата хартия е с подгънати крайчета, петолинията, нотите и тактовите черти са тропосани набързо с химикал. Задрасквания, корекции, прибавки бодат очите... сякаш си се страхувала да не изпуснеш мелодията, звучаща в ума ти. Успяла си да я снемеш цялата и сега я свириш, кацнала върху импровизиран хамак от листо, което небрежно си опънала между стволовете на две гостоприемни дръвчета. Погалваш с перце струните и... Опа, фалшив тон... Смръщваш се, потропваш с краче за дъжд, обаче скоро ти минава - както винаги. Лъчите на усмивката ти си пробиват път през облаците. Всичко наоколо грейва. Разнася се аромат на дъжд, слънце, вятър, стихотворение от Ран Босилек, диви ягоди и цветя. Песента ти продължава, все едно не е прекъсвала. Сладка и мека е като млякото с мед и канела, което Луната си приготви по-горе по терлици. Не се сдържам, ще се приближа и ще те заговоря. Ще ти се представя и ще ти стисна ръката, за да ти благодаря за вълшебното, вдъхновяващо изпълнение!

Така си представям Пролетта - босонога! Захвърлила е зимните дънки и бърза да излезе, за да раздаде карамелени бонбони на децата : ) 
Колкото до книжката, чиято корица съм избрала за илюстрация - не съм я чела. Не се осмелявам да ти дам информация за нея, тъй като никога не съм учила руски, а неотдавна се оказа, че далеч не съм брилянтна в тълкуването на родната реч на Есенин, Висоцки и Кончаловски. Все пак, от онова, което си въобразявам, че съм успяла да си преведа за компилацията "Девушка в цвету" и нейната авторка, Татяна Толстая, си вадя заключението, че и двете биха ми харесали. Много.

BIKE MADE FOR TWO
(отново заглавие, дето си откраднах)

Пролет, твоят полъх носи ухание на куп истории с главни действащи лица прелестни създания. Сещам се как ме размина с онзи батко, возещ братчето си върху рамката на доказало се в битки безброй колело. После ти ми остави колелото, но смени декорите и протагонистите: две близначета джобен размер, ала с респектиращ беладжийски блясък в погледа, прилагат взаимоучителния метод, та да овладеят тънкостите на карането. На кого са му притрябвали помощни колела, щом разполага с най-надеждния навигатор до себе си? Да не забравяме и: бабата, стискаща древен модел фотоапарат в треперещите си ръце, твърде развълнувана, та да се сети да го използва и да увековечи така важния за внучката-абитуриентка момент. Бягащото от градинката, за да изпревари реализирането на твоето свъсено обещание за дъжд, детенце, окачило огромна раница на раменцата си, и неговият кафяво-бял териер. Кой кого тегли? Кученцето, което вдига очи към възрастната си стопанка, за да види накъде ще вървят, клепналите му ушички трептят (римата ми се получи, без да съм я търсила, за това ще обвиня теб, Пролет). Огромния чадър за двама, в багрите на дъгата. Девойката, подслонила се под единичен чадър, притиснала телефон към гърдите си, широко усмихната, поръсваща щедро околните с капчици щастие, без да иска нищо в замяна. Реално съществуващата Палечка - с бухнала къдрава косичка, като шапчица на гъбка, и малинови дрешки, достойни за всяка фея - толкова е дребничка, че прилича на горско плодче, а върви без спомагателната ръка на сестра си. Бялото детско камионче, паркирано пред магазина - малък кавалер е докарал майка си да напазарува и галантно я изчаква, оглеждайки новото си пролетно костюмче във витрината. Стои ти повече от добре, сладур! Побелялата женица с вкусна като печена ябълка усмивка, изложила върху щайгички гордостта на градинката си - букети билки, подправки и цветя. Кучето на достопочтена възраст с кафяво пиратско петно, разкрасило едното му око, ескортиращо достолепно своите питомци - жена, дечица и... балони. Отново куче, този път - скитник с козина-китеник, предпочело за следобедната си почивка да се скрие в сянката на грижливо подкастрени храсти... Днешното встъпителното парче завършва с пеперуда с разкошни бели криле, прилични на венчелистчета, оловен войник от пехотния полк на Андерсен, оранжев аеростат и шарен като празнично сари акордеон, хукнали по важна работа - може би организиране на танци?


И ГЪЛЪБИТЕ ОБИЧАТ СЛАДОЛЕД...

В случаите, когато ти, Пролет, си изненадващо гореща. Какво да правим тогава? Ще следваме съвета на гълъба, кацнал до нас двете на пейката в парка и ще си купим фунийки сметаново-ледена свежест. Не ти се ще сладолед? Птицата те поглежда учудено през крило и подхвърля: "Даже и шоколадов? - следва ефирна като пух гълъбова въздишка. - Иди, че разбери! Вземи тогава шепа череши, тъмни като очите на мома от картина на Майстора, добави поруменяла от топлото време ябълка, две-три червенобузи и кисели по природа кайсийки, събрала силата на Слънцето в себе си праскова, няколко ягодки, сякаш напарфюрмирали се, следвайки стриктно инструкциите на прочута френска модистка, измий ги добре и доукраси с тях специална, изрисувана като цветна поляна чиния. Започни да си хапваш, преструвайки се, че ги береш направо от извора. За обяд се опитай да превърнеш тиквичка в морж - изкъпи я в студена вода  - или забъркай доматена супа, сервирай я с крема сирене и ситно нарязана зелена чушка. Да ти е вкусно и прохладно! А сега ме извинете - следва коригиране на несъществуващи несъвършенства в перушината - трябва да се приготвя, да посетя бръснаря и шивача си, и да взема дамата си. Намислил съм да я заведа на концерт в липака, към осем вечерта. Събитието е под надслов "Пролет е, чувате ли?!!!", провежда се на няколко сцени, от сутрин до вечер, но на свечеряване изпълненията са по-игриви, по-въздействащи, по-..., то не са надсвирвания, то не са импровизации... абе, вземете си билет за ложа на първия клон и ще ме разберете..." - пернатото ни намига и отлита... И после се връща: "- Хей, щях да забравя, ще ми помогнете ли да набера цветя за своето момиче?"...

НЕЖНО, БАВНО И ПРЕДПАЗЛИВО КАТО РАЗТВАРЯНЕ НА ПЪПКА НА ЛАЛЕ?

Да, да. Под звуците на тази песен ти, Пролет, се впускаш да танцуваш из града, сякаш никой не те гледа и яко му отпускаш края. Вихриш се на свобода не само в градините, поддържани от Белоснежка и Червенорозка, а навсякъде. Виж какво си посадила, там, където ти е щукнало да стъпиш: нежноцъфнали кестенови дръвчета, жълтурчета, никнещи и смеещи се като островни слънца по паважа, туфи незабравки, незабравки, незабравки!!!, кадифенокехлибарени теменужки, разделили се на групички според окраската - жълти, оранжеви, червеникави, високи, дългурести глухарчета в тийнейджърска възраст с перфектна афроприческа, (пак) жълтурчета, чиито цветове са поляна-покана за танц към пчелите, воал маргаритки, разстлан върху свежа зелена длан, лалета с цвета на м-/л-ек за очите на моряшката душа залез, люлякови храсти, охраняващи дворчетата на къщичките на тихите улички, встрани от оживения булевард, невени, невени, невени!!!, цветя, наподобяващи лилави маргаритки, чието име настоявам да ми кажеш, защото не го знам, а те са така прекрасни! Ала най-впечатляващото си пано си наредила на най-неочакваното място - върху ръждива телена ограда - облякла си я с одежда от крехки цветчета в светложълто и прозрачнобяло, а за аксесоари тук-там, съвсем небрежно, си разпръснала миниатюрни охлювчета със съвършена черупка.

FOR THE OTHER HALF OF THE SKY
(седем думички, откраднати от Джон Ленън)

За секундите, когато ти, Пролет, и вятърът събирате облаци в прегръдка и целувка. Подбутвани от вас, те се сливат в перфектна хармония. Щат - не щат, къде ще ходят? И кой твърди, че кратките докосвания на устни не са достатъчно сладки? Или за миговете, когато двамата споделяте/се редувате с четката и рисувате картина на сърдити, пълни с дъжд, облаци в съседство с прозорец синьо небе, за да ни успокоите, че да, ще вали, но дъждът ще е съвсем кратък/лек, няма да проникне под короните на дърветата и те ще ни опазят сухи, ако го желаем, разбира се. А след петнайсет минути може да очакваме слънце, защото ти, Пролет, светкавично бършеш сълзите си и настроението ти се оправя. Когато ти и вятърът сте с особена творческа нагласа, обичате да изкушавате с купести хапки захарен памук или фини облачни плажове, небе-закътаносин залив, перести вълни. Не ни остава друго, освен да не бързаме да порастваме, да си топнем краката във водата, да не спираме да гледаме нагоре (както открай време ни увещават астрофизицте) и... да чакаме следващата ви акварелна творба.

Настъпи моментът да се обърна и към теб, читателю. Едва ли си самотен в неделя, но ако, по изключение, си, повикай зеленоокото такси на Михаил Боярский, настани се удобно вътре и дай на водача адреса на Пролетта. Когато я намериш, излезте на разходка и я помоли да ти изсвири някоя своя творба. А ако не ти е удобно да я врънкаш за серенада, се разположете на поляна с грамофончета и си пуснете произволна плоча. Важното е да се наслаждаваш на красотата : )

ЗАГАДКА ЗА ЗАГАДКА

Преди известно време Лейдрин Суийвър ми възложи да преборя загадката, скрита между страниците на великолепната му фентъзи книга-игра "Хуаранг и Кумихо". Все още не съм открила въпросното стихотворение-код, но успях да намеря и да се запозная с прословутото куче. То ми хареса от първия си поглед, отправен към мен. Възнамерявам да му сложа фуражка с надпис "Мое". Всеки, който прояви глупостта да се опита да го сготви на корейско барбекю, ще се разправя със страшно ядосаната ми версия : ) Та така, докато аз и Мое издирваме  и мерим сили със загадката на Лейдрин, предлагам и на теб да се поизпотиш с една главоломница - африканска, от Конго. Готов или не, ето я и нея:

Два кораба, една мачта. Що е то? 

Непоискан съвет: подходи към загадката разкрепостено : ) Или  - като бъдещ инженер, опитващ се да стигне до отговора на въпрос от голяма практическа важност: "Как да свалим топката от дървото?". Оформи идеите си на хартия, а после прецени дали са приложими. За да ти подскажа, тоест, да те объркам допълнително, а и просто защото ми доставят удоволствие, ти пускам две снимчици. Давай, Джак! 

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.3: "ХУАРАНГ И КУМИХО", ЛЕЙДРИН СУИЙВЪР

Не знам как се озовах тук, но не искам да слизааааам!!!!!
Хм, не, принцесата очевидно гори от желание да скочи от коня. Аз съм тази, дето се инати и се ядосва, че в сборника остана само един връх за изкачване и проучване - първенецът на "Лазурната планина". Той изглежда внушително и се е забулил в млечнобяла мъгла (сякаш допреди малко готвачът на боговете е мил ориз басмати в нея), като всеки исполин от подобен ранг. Може да пробваш да я разпръснеш,  да го събудиш и да го помолиш да ти помогне в предстоящата задача. Тя се очертава трудна като постигането на мир между стръвновековно воюващи планински и морски дракони. Великанът ще ти откликне, или поне така нашепват легендите... И тъй, ако си все още замаян от приключението в "Хотелът", хапни малко горчив пъпеш (недостоверна и непроверена азиатска рецепта за ококорване) или сдъвчи желирано кубче лека супа от вода и подправки : ) и... пак на седлото!

Хуаранг. 
Поиграх си с буквалния превод на понятието ("рицар/младеж-цвете", за справка: чудесния кратък корейско-български речник в края на книгата-игра), добавих люспа от крилат филмов гущер-мечтател и ми се получи: Небесно цвете, т.е. фойерверк : )
В момента попивам изображението и ми се струва, че хуарангът е бил "уловен" в мига, в който прилага на практика един от постулатите от Кодекса на своя орден: "Не отнемай живот без основателна причина.". Рицарят наблюдава противниковата страна преценяващо, а лъкът и стрелата му са готови да подпечатват съдби.
Великолепният човешки екземпляр достига до теб в пълното си снаряжение благодарение на фината и точна ръка на Борислава Горанова. Знаеш ли какво си представях, докато се наслаждавах на илюстрацията? Че момичето си е събрало четирите най-важни неща (издълбан камък, напълнен догоре с росата на безсмъртието плюс четка и хартия), отишло е край реката, намерило си е дърво с удобен гръб и гъста корона, приютила куп песнопойци, и е седнало да създава магия. Получила се е картина, достойна да украсява ветрилото на всяка изкусна в тайните на невербалното общуване кисенг* или на всеки уважаващ себе си янгбан**. Бих сравнила резултата от изкусната работа на Борислава и с китайска бродерия - висш пилотаж или с изящно изрисуван бял порцелан: може да отнеме три години едно произведение да бъде завършено, но когато то стане готово, усещаш почти физически неговата красота.

* корейският вариант на хетера
** означава "благородник"

Как ти се струва предложението да прекараш едно лято на Корейския полуостров? И то в Древността? Сега сигурно въздъхваш с копнеж, зазяпваш се през прозореца и си представяш разглеждане на забележителности и незабележителности, мотаене в краката на общителни ендемични екземпляри, с цел обмяна на мъдрост и опит, дегустиране на миризливо тофу, което да прокарваш със стомнички оризово вино, отлежавало по мераклийски в компанията на копринени буби и така нататък... Ъм, неприятно ми е да те изтръгвам от съзерцателния унес и да прекъсвам мисленото подреждане на багажа ти, но по-добре да оставиш фотоапарата да крепи надеждите за неконтролируем ваканционен шопинг, преливащи от куфара ти, и да си облечеш дъждобрана, защото вали (по тези ширини в началото на въпросния сезон е съвсем нормално Небето щедро да си излива душата върху Земята) и нямаш време за глезотии. Водачът ти, Лейдрин Суийвър, си е наумил да те държи зает и... полезен. Ще бъдеш не просто ентусиазиран турист-доза благословия за местната икономика/доза досада за местните ксенофобски ядки, а Герой с мисия...

"ТАЗИ ИСТОРИЯ Е МНОГО СТАРА - ОТ ВРЕМЕТО НА СЛАВНОТО КРАЛСТВО ШИЛЛА, КОГАТО СМЕЛИТЕ ВОИНИ ХУАРАНГ, РИЦАРИТЕ-ЦВЕТЯ, БИЛИ МНОГОБРОЙНИ И УВАЖАВАНИ И ВСЯКО ДЕТЕ МЕЧТАЕЛО ДА СТАНЕ ЕДИН ОТ ТЯХ, ЗА ДА СЛУЖИ ВЯРНО НА КРАЛЯ, НА СТРАНАТА И НА ИСТИНАТА. ИСТОРИЯТА СЕ СЛУЧИЛА ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО ШАМАНИ И МАГЬОСНИЦИ КРЪСТОСВАЛИ ЗЕМИТЕ НИ, ЗЛИТЕ ДУХОВЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЛИ ДА ИЗЛИЗАТ ДЕНЕМ, А ДЕМОНИТЕ БРОДЕЛИ СРЕД НАС В ЧОВЕШКИ ОБЛИК. ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО БОГОВЕТЕ СЛИЗАЛИ ПРИ ХОРАТА, ДОБРИТЕ БУДИ ПАЗЕЛИ ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ, МОНАСИТЕ ИМАЛИ ВСЕ ОЩЕ СИЛНА ВЯРА И ГЕРОИТЕ ОТ ЛЕГЕНДИТЕ ЖИВЕЕЛИ СРЕД НАС" 

[източник: "най-добрият куангде*** на нашето време" (по собствените му думи) Су Янг, дерящ гърло през един пазарен ден в Со Ул, кралство Чосон.]

*** странстващ артист, певец, бард, актьор, акробат

ПРЕДДОГОВОРНА ИНФОРМАЦИЯ

Синът на виден магистрат по цял ден се мести от едната си кълка на другата, прозява се по хипопотамски, чопли си маникюра и се чуди кой е най-лесният начин да си уплътни отпускарския сезон. И аха-аха от устните на наш Николчо да се отрони въздишка на дълбоко отчаяние (ама влез му в положението, момчето все пак страда от убийствена скука), когато той дочува под прозореца си песен, вдъхновена от прелестта на мома, (не)родена в далечното село Йо Су (там се произвежда най-добрият чай в местността, ала интересите на маминото детенце не се простират в тази област). "Слушал, слушал и се влюбил в нея само от хвалбите.". Та кой не би се изкушил от "най-красивата девойка не само в селото, но и в околността, а мен ако питате - и в цялото кралство"? На синковеца му текат лигите, но нещо го спира да си размърда повитото в златни, червени и пурпурни свилени пелени дупе, да се пресегне и да си откъсне жадувания плод. Мълвата предупреждава, че девойката споделя хобито на една своя китайска посестрима и в свободното си време се занимава с екстериорен дизайн - разширява и декорира къщата си, безгрижно редейки кула от черепите на потенциални женихи пред входната врата: "Колкото кандидати за ръката й да пристигали в бащиния й дом, всички умирали още на следващата сутрин.". Селските първенци приписват смъртните случаи на страничните ефекти от съмнителния алкохол, предлаган в десетокласната, но пък единствена и неповторима, кръчма, и замитат всичко под рогозката. Само дето безжизнените тела се понатрупват и това не остава незабелязано. Превръща се в стряскащ мотив, с който странстващите певци плашат непокорните младежи. А дали някой си е продухал ушите, та да слуша и да си вземе поука? Неее. Готованецът си набелязва черния щъркел, ъ, фамозната девойка, заинатява се, вкопчва се в образа й като хищен охлюв и не пуска. Момъкът вехне по нея и даже поливането със соджу**** не помага да възвърне някогашната си (по-точно, тазсутрешната си) свежест. Баща му не може да понася да гледа безучастно как свидното отроче се мъчи, влачи чехли и криволичи наоколо досущ доброупотребила с контрабанден френски коняк стафида (станала за резил пред съседите) и решава да потърси помощта на легендарния Ким Ги Су. Защо хуарангът би захвърлил всичките си належащи задачи на секундата и би се втурнал да оправя любовния живот на глезено богаташко чедо, т.е. да се командирова до селцето, да разбере какво не е наред с момата, да убие дракона (метафорично?) и да я приведе в безупречен търговски вид - хрисима и годна за съпруга на голяма, ъ, знатна издънка? Много просто - Ким Ги Су дължи услуга на горкия татко. А работата, чието вършене му натрисат, е също толкова приятна, колкото клисав пай със свинско и ябълки. По моя вкус - никак. Ето и с какво желание Ги Су прегръща мисията: "Село Йо Су беше съвсем близо и колкото по-бързо стигнеше, толкова по-бързо щеше да си тръгне.".

**** алкохолна напитка

Дотук с преддоговорната информация. Ако поемеш изпълнението на задачата/разплитането на случая от името на Ким Ги Су, сложиш подписа и печата си в долния десен ъгъл на документа и отпрашиш към провинцията в ролята на нафукан, подценяващ ситуацията градски детектив с лъскави чепици, се подкови старателно. Ще пристигнеш в селото малко преди обед - като каубой, търсещ си белята и наточен за дуел, и веднага, ама веднага, ще нагазиш до колене в кравешки изненади - ако до ако. Имай предвид, че вятърът е силен и непрекъснато мени посоката си, да не споменаваме и топлото отношение на Комитета по посрещането. Ще ти трябва нещо повече от търсещ ум, отличаващ се с логика и рационалност, за да се справиш с положението и да заслужиш окраската си на бял, пораснал тигър. Готов ли си да се сдобиеш с нашивки, ъ, ивици?

И тъй, "Хуаранг вървеше уверено..." с гумените си ботуши : )

ХУАРАНГ

Твоят герой Ким Ги Су би накарал даже Пандора да се разреве от неблагородна завист, що се отнася до качествата (последното да затвори вратата), с които е надарен. Не се изненадвам - такива се получават децата, правени и отглеждани с достатъчно количество любов (Ги Су е син на стария крал на Шилла и любимата му кисенг, която ме подсети за Тетида Пелеева с "щитовете", дето се мъчи да изгради за невръстния си наследник). Като се замисля, единственото, за което не са се сетили куангде, та да го включат в одите, разнасящи славата на рицаря, е: камък да стисне, вода ще пусне. Ще ти разкрия една тайна. Той всъщност страшно се дразни от хвалебствията, хиперболите и небивалиците на устатковците по свой адрес. Пък и те са ненужни - фигурата (личността) му е толкова висока и блестяща, че се забелязва и респектира околните още отдалеч: "стряскат се, гълтат кореми и му козируват". Ги Су поразява враговете като мълния - обичайна практика е, навсякъде, където той цъфне, злодеите да "го даряват с погледи на див ужас" (браво на Лейдрин за избора на глагол!). А с какво младият кореец печели приятелите (в моя случай - читателите) си? На първо място, честта е най-ценното му притежание. Защитава слабите. Съчетава в себе си и красота (вътрешна и външна), и мъдрост. От предпочитаната си тактика и трикове в бой, които споделя с теб, ще ти стане ясно, че битките, дето хуаранг обикновено води, са "сам срещу много, много, много...". Обича "да остава с мислите си понякога". Тълкува отговорите на събеседниците си както му изнася. Влиза си неканен. Следва принципа на избирателната послушливост. Дипломатичен е: "Отдавна не съм имал възможността да поговоря с достоен събеседник", отправено към оксиморона/рядко срещан типаж в приказките "честен кръчмар". А най-сладкото? Когато се е нагърбил със задача, е разумен и си налага строга дисциплина: "Изпъна се на постелката на дъските и заспа бързо. Закуси с лек зеленчуков бульон и купичка ориз.". Въпреки това, той е само човек  и понякога хич не му се ще да избяга от вършенето на глупости : )

ARIRANG

Грацията на Хьо Са Гуа, девойката, чиято усмивка "придава смисъл на съществуването", която "кара стаята да стане по-светла само с гласа си", подпалва младежите като "кимчхи в горещ ден" (отново чуден подбор на изразни средства) и се явява причината Ким Ги Су неохотно да се отправи на служебно пътуване, би могла да си съперничи с нежността на текста на традиционната корейска песен от петнадесети век Arirang:

"Just as there are many stars in the clear sky/There are also many dreams in our heart/There, over there, that mountain is Baekdu Mountain/Where, even in the middle of winter days, flowers bloom."

Представям си Са Гуа в слънчевобяла, сякаш плиснала от гърне със светулки, одежда, целуната по края на ръкавите от цветовете на изгрева (миденорозово, пшениченозлатисто, синьозелено, случайно промъкнала се нотка люляково - в най-ефирните им нюанси). А самите ръкави загатват съвсееем мъничко от деликатните й китки. Обгръща я замъгляващо трезвата преценка сияние. Сложиш ли си защитните очила, обаче, ще успееш да си събереш акъла, за да констатираш обективно, че момичето е флуид, истински опасна стихия, по-загадъчна от севернокорейска мажоретка, украсила с присъствието си тазгодишните олимпийски игри...

СПАРИНГ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА : )

Гуан Хан - приятелят и партньор в тренировките на Ким Ги Су. Бива го да ти навира умностите, които лично си си надробил, в лицето, да ръси непоискани утешителни слова и да си окачва табелка "Ангажиран съм", щом "има да се върши нещо". Напомня ми за един виетнамски художник, който бил толкова ленив, че за да не протяга ръце, докато рисува върху таван, си полегнал и започнал да твори изкуство, стиснал четката между пръстите на краката си. Симпатяга.

БРОНИРАН МОНАХ (АМА ТРОЙНО)

Пак Йон Уол. Преди да прочетеш емблематичната негова реплика, която ще ти цитирам, имай предвид, че в идеалните азиатски държави (и условия) някои монаси си забраняват да нараняват другите и не пропускат да прецеждат храната си през цедка, за да не изядат по невнимание живо същество : )

"Дано в следващия си живот се преродите в изтривалки за задници..."

Смекчаващи вината обстоятелства: благословията е отправена към въоръжени със сопи бандити, въодушевени от блестящата хрумка да се погаврят с беззащитен старец. Или не толкова беззащитен:

"Аз съм монах-чародей и дълги години съм изучавал тайните на езотериката..."

Преди срещата си с него си отбележи:
1 наум: вместо поздрав, ще те накара да се изплезиш, за да провери дали езикът ти не е лилав... Щурак : )
2 наум: като нищо, по примера на бронирания филмов герой на Чоу Юн-Фат, може да предложи да ти забърка целебен балсам, чиято основна съставка ще бъде собствената му драгоценна урина.
3 наум: внимавай да не си въобрази, че "има карма към теб", защото ще ти се озъби: "Да не би да искаш да попречиш на следващото ми прераждане?!"

"ПРИ ВСЕКИ УДАР НА БАРАБАНА, ДИМЪТ ОТ КОТЛЕТО СЕ ЗАВИХРЯ"

или

БАБИ-ШАМАНКИ-ХАЙМАНИ

или

"ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ С МЕН ОЩЕ, ХОРАТА - ПО-МАЛКО"

Прегърбената Мин и Мъдрата Че са от този тип снежнокоси сладурани, които варят еликсири в купите, завоювани от тях на състезания по пейнтбол, отговарят ти на въпроса с въпрос, карат те да мислиш усилено (по методите на майстор-джедай Нойзи, източени от бурканчетата с мед на Аристотел и Йори) и те изпровождат да приготвяш сладки, т.е. да изпълняваш мисии, по рецепта, изобилстваща от неясни (нарочно, за да тестват схватливостта ти) указания, написана по каноните на стария правопис, без забравените нейде очила, с криволичещ по детски почерк, върху стар, пожълтял, лекьосан лист, украсен със съкращения, неразгадаеми фрази и картинки, разбираеми само за съставителката : ) Защо ще ти се прииска да ги гушнеш и целунеш по сбръчканите бузи? Искрено ще ти се зарадват и ще се просълзят, щом те видят.

ШИМБАНГ*****

Джо Шин Хо. За тази личност ти говорех в предишната си публикация "Подгряване". Авторът ми отпусна твърде кратко време в неговата компания - колкото момчето да ми подхвърли съвет и да изчезне в мъглата, но това ми беше достатъчно, за да ме вдъхнови и да започна да чувам неговата мелодия : ) Той е герой, достоен да бъде въплътен в музика, композирана от японеца Шигеру Умебаяши (или корейския му еквивалент). Знам, че Шин Хо сега е твърде зает, защото е на ритуално пътуване за посвещение, но се надявам в продължението на "Хуаранг и Кумихо" да науча повече за него. Става ли?

***** странстващ шаман, от най-могъщите, раждат се с дарбата

GOOD STUFF 

или

(ако уличният стил с протритите сцепени дънки не ти е по вкуса)

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОК СТАНДАРТ

- хвърли око на изброеното в гореспоменатото "Подгряване", после се върни тук и продължи с:
- класическата приказна структура на творбата
- отличната историческа и митологична подплата
- възможността да обогатиш познанията си за нация, запазила и почитаща традициите си до ден днешен. (Ще ти дам за пример нестандартната петоъгълна форма на олимпийския стадион в Пьонгчанг, символизираща корейските морални ценности, онова, което трябва да се съхранява и развива, амбициите за бъдещето.)
- разговорите на две и повече нива и съответните им преводи. "Игра на кодове" кимпап***** да яде

***** първообраза на суши (това не го изтъквай на японците)

- поздравите, обръщенията, пожеланията. Специално внимание отдели на поздрава при среща "В мир ли си?". За разлика от корейците, в такива случаи китайците питат "Ял ли си?", а ние, балканците, казваме "Здравей!"
- екшън моментите, с които Лейдрин те подхваща още от въведението
- моментите, от които ще те побият тръпки, все едно си в призрачната гора, погълнала "47 ронини"
- моментите, които ще позабавят крачката ти, за да се порадваш на звука, аромата и картината:

 "Утринната мъгла започваше да се вдига и природата постепенно се отърсваше от воала на нощния сън. Птиците първи поздравиха галещите лъчи на новия ден и Ги Су се наслаждаваше на приказната музика на живота. Капките роса по тревата блестяха на утринното слънце и той имаше чувството, че върви сред море от скъпоценни камъни...".

 "Запъти се към един от терасираните с насаждения от зелен чай хълмове. Ситен дъждец бе започнал полека да разпръсква падналата мъгла и правеше времето още по-задушно. Някъде из бялата пелена се чуваха птичи песни, които правеха пейзажа почти приказен. Ги Су си помисли, че с удоволствие би прекрал старините си на такова място, далеч от шумната столица, отдаден на медитация и покой..."

 "Гледката на зелените стъпала на възвишенията, които изчезваха в млечнобяла мъгла, създаваше странно чувство на митичност и безвремие, сякаш там, където върховете на хълмовете се губеха, земният свят приключваше и започваше безкраят на всемира. Този пейзаж бе едновременно красив и посвоему заплашителен. Хуаранг остана загледан във възвишенията няколко минути, изпълнен с противоречивите чувства на мир и безпокойство..."

- и най-хубавото: "Най-съществената част от едно пътешествие е изненадата". Довери се на Лейдрин. Независимо от декорите, сред които авторът те позиционира да действаш - да се посуетиш из пазара, за да си поговориш с рибата (корейците вярват, че ако си добър човек, ще я чуеш), да се присъединиш към публиката на тренировка с дървени мечове (по време на която ще се убедиш, че прякорът "Танцуващия с острието" приляга наистина точно на почитаемия Ким Ги Су), да посетиш манастира, където ще те помолят да се пречистиш !преди! да влезеш в храма и където ще се почувстваш смирен и лек -  та, където и да те отведе куангде Суийвър, виждаш всичко така ярко!

ЗА ЧЕСТТА НА ХУАРАНГА!

или

ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Дааа, настъпва мигът Лейдрин най-сетне да те приземи, проявява се като скръндза и, при подготовката за предстоящия подвиг, ти позволява да развиеш на легендарно ниво само едно умение.

Умение:

Бой с меч: майстор
Направих грешка с определянето на нивото. Боравенето с това оръжие предполага яки мишци и близък контакт. Отнемат ли ми го... е, аз не владея нито лудия поглед, нито способността на Андрей Корешков да побеждава с технически нокаут в четвъртата минута, а хватката "гилотина" въобще не мога да я прилагам.

Стрелба с лък: умел
Тук трябваше да се повиша, ала (за съжаление?) Орландо Блум в костюма на Леголас никога не ми е бил модел за подражание.

Рефлекс: умел
Джи Ай Джо ме е учил, че ми е необходима светкавична реакция за ефективното отблъскване на атаки със сипещи се като звездопад шурикени.

Късмет: специалист
Заради този показател ме хвана най-много яд на автора.

Шаманизъм: легендарен
Предвид естеството на задачата и "отличната" ми бойна подготовка.

Обаяние: умел
Ким Ги Су никога нямаше да ми прости, ако го бях короновала за легендарен точно в тази област.

Самоконтрол: умел.
И тук трябваше да се повиша, азиатците се стараят да не дават израз на гнева си, считат го за обида към себе си и към другите.

Имунитет към отрови: умел
Полезно като таблетки против комари в Индия.

Стойностите, с които пресякох финиша

Ки-енергия: 6

Издръжливост: 8

Съзнание: 4

Познание: 10

Пари: 16 вона

Време: 8 или 9

Кодови думи: мал, питие, шаман, вода, гривна, пещера, соджу, кмет, взлом, нула, ябълка, капан

Предмети: върбова клонка, противоотрова, гривна

Кратки допълнителни бележки (за "краткостта" - лъжа е!): "Един хуаранг не би трябвало да се притеснява от среща с разбойници - тъкмо обратното.". Мислиш ли? Хуаранг или не, аз все пак съм момиче, и затова поех по обиколния, но охраняван път. Смутих спокойствието на съдържател на крайпътен хан, тръгнах да играя срещу двама майстори на хоту****** и смело заложих 2 вона : ) Два пъти. Създадох малко мъгла - чиста работа. Похортувах си с един монах и щурмувах селото, за да го освободя от змея. Спазих стриктно инструкциите на любимия си герой, помъчих се да не се стряскам от страшните шумове в пещерите и изкачих до едно стръмните стъпала на будисткия храм във форма на костенурка, който си построил ти, Лейдрин. А сега? Стягам багажа, за да се запиша официално в Ордена на рицарите-цветя. За препоръка, и с твое позволение, ще използвам постиженията си в "Хуаранг и Кумихо". После ще проверя как да се сдобия с онова куче, за което толкова често питаш на кръстопътищата в книгата-игра. Надявам се, че е голямо, пухкаво, обича да си почива, да го галят и да закусва бекон с яйца на очи, сервирани в порцеланова чиния. Намислила съм да му нахлупя фуражка с надпис "Дог он дюти" : ) Докато подготвях ревюто довърших три химикалки (две сини и една ароматизирана многоцветна), омазах се до носа в мастило, но си беше чист кеф. Работата ти върху "Хуаранг и Кумихо" е блестяща, досущ лъчисти капчици току-що напръскал дъжд върху двускатен керемиден покрив в ден, който се затруднява да реши какъв мечтае да бъде в крайна сметка: слънчев или дъждовен.

****** стара корейска игра

Към читателя: След като приключиш с целия пети брой на "Призвание: Герой!", не пропускай да се насладиш и на интервюто с Георги Караджов, автора на "Калоян и златния печат", поместено в края на сборника. Извадила съм си полезни цитати от него. И още нещо: не се притеснявай от дъжда и необходимостта от дъждобран, докато трае приключението ти с Ким Ги Су. Арабите ги е осенило: "Продължителните слънчеви дни пораждат пустини". А колкото до продължителните дъждовни периоди в Южна Корея, където те изстрелва Лейдрин Суийвър, е, хората там ги е огряло: когато завали, улиците лъсват с уникални картини, създадени със специални бои, видими само в разплакано време. Според свидетелствата, ще се почувстваш все едно "се разхождаш по повърхността на река". Вълшебно!

Следи от химикалката ми? : )