сряда, 17 юли 2013 г.

ПРИКАЗКА - ИГРА: ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА МАЛКОТО ТАЛАСЪМЧЕ, забъркал: НИКОЛА РАЙКОВ

Всички илюстрации, поместени в публикацията, са дело на талантливите художници, украсили  настоящата книжка

Винаги ми е доставяло голямо удоволствие да пиша за книги, създадени с много желание, любов и старание. А всеки, който ме познава, е наясно със слабостта ми към приказните истории. Веднъж даже си заслужих прозвището "Отнесена от приказките". Да, преди време увлечението ми беше точно толкова сериозно : ) и, не, няма да ти споделя останалите си прякори : Р Та представи си широката ми слънчовска усмивка (честно ти казвам, появи ми се нова трапчинка), когато попаднах на своята "3 в 1 очаквано добра комбинация": грабваща приказка + забавна игра + прекрасно оформление. Младият автор Никола Райков, вдъхновен от мъничкия си тригодишен син, е написал чудна книжка, която обещава много приключения, срещи с пъстри герои и смях от сърце. А нали се сещаш, че всеки път когато звънне детски смях, се ражда фея? Така че, гушни своята рожба, зарови нос в ухаещата й на бебешки шампоан косица и цункай бузката й, сладка като розово доматче. Вземете "Голямото приключение на малкото таласъмче", настанете се под приглушената светлина на нощната лампа и започнете да четете.* Единственото, което ще ви е нужно да пъхнете в раничката си за предстоящото пътешествие е неограниченото от нищо въображение. А, и обич, разбира се! Не я забравяй никога, тя е най-важният елемент от всяко нещо на този свят.
* Не се подвеждай от картинката, която ти описвам и недей да оставаш с грешното впечатление, че "Голямото приключение на малкото таласъмче" е купон само за двама. Просто давам пример. Вие може да извикате и мама/татко, и братчетата/сестричетата. Колкото по-голяма  и задружна е компанията, толкова по-добре ; )

Що е то приказка-игра и има ли почва у нас? Ами, вече има. Благодарение на Никола Райков, който доказва, че стига да си талантлив и целеустремен, може да успееш навсякъде. А вложиш ли страст в труда си, усилията ти ще бъдат възнаградени със зрял и вкусен плод, т. е. книжка. Да я разгледаме по-отблизо и да разберем какво представлява тя. Приказката-игра дава възможност на теб и детенцето ти не само да се насладите на увлекателна, поучителна и весела история, но да станете основни действащи лица в нея! Как? Вие решавате накъде да се търкулне повествователното кълбо, вие определяте действията на главния герой и вие обирате лаврите на финала : ) Знаеш ли кое е най-хубавото? Няма грешен или лош избор, или наказания за неумел ход. На малчугана е предоставена пълната свобода да "нарисува" своето приключение, да се забавлява максимално по пътя и да се радва на твоята компания. Да не говорим, че докато си прекарва страхотно, ще научи куп интересни и полезни неща, които иначе би изстрелял с непоколебимостта, хъса и точния мерник на Коби Брайънт в кошчето с етикет "Уф, че досада!". И не си мисли, че "Голямото приключение на малкото таласъмче" става за четене само преди да сложиш отрочето да спи, опитвайки се да подтиснеш главоболието си от усилния работен ден, да закърпиш скъсаните си нерви и да бъдеш пълноценен родител. Неее. Може да разигравате различните варианти на историята като театър (да използвате наличните играчки, да си измайсторите самите вие такива и да им ушиете дрешки). Нелоша идея е и пакостите на таласъмчето да ви послужат като съпровод към някаква ежедневна, прозаична дейност - готвенето, например. Всичко зависи от вашата фантазия! Какво по-хубаво от това? А сега, позволи ми да представя на теб и на мъника, свит на кравайче в прегръдките ти...

ВАШИЯ ГЛАВЕН ГЕРОЙ

Ох, миличкото, без да искам съм му клъцнала опашчицата. : )

Влизате в кожата на Таласъмчо. Будно, палаво и лакомо зверче. Обича да си хапва горски плодове (къпини), да пее (с цяло гърло) и да задава въпроса "Защо?" (вече отбелязах, че е умничък, нали?). За него цяла вечност се равнява на пет минути, знае да брои само до две, а околният свят е прелюбопитен и пълен с изненади, и възможности за вършене на всякакви пакости. Може да се похвали с "приключенски" лапички, наблюдателни очички, страхлива (миша) опашка и вечно гладно коремче със собствено мнение. Да не забравяме и голямото му сърце! А знаеш ли какво харесва най-много от всичко? Да му разказват хубави приказки. Прилича ли ти на някого? Сигурна бях : ) Сега стиснете лапички за "Здрасти!" Хайде, по-смело, Таласъмчо не хапе, пък и е време да чуете каква е вашата...

МИСИЯ

Как мислиш си прекарва лятото нашият Таласъмчо? В игри на чист въздух, къпане в поточета и печене на слънце. О, щях да забравя - и в хапване, разбира се! Не щеш ли, пред очите му се явява неговата учителка, старата Драконка, и започва да мърмори, че се налага запасите от храна за зимата да бъдат попълнени. Достолепната дама възлага тази задача на пакостливия дребосък. Е, щом трябва да се върши работа, трябва. Той приготвя торбичката си и поема на път. А сега накъде? Всичко зависи от теб и твоето дете. Разгледайте картата и решете!

Би ли отказал мисия, възложена ти от такъв авторитет? Не се опитвай да спечелиш благоволението на Драконката с комплимент за пръстенчето "Hello Kitty",  нанизано за разкош на  единия й рог. Съдейки по гримасата й, май нещо не й харесва...

ГОТОВИ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО? СТАРТ!

ОМАГЬОСАНАТА ГОРА

Иска ли ти се да разбереш какво се крие зад масивната двойна врата на кулата?

Избрахте си да навлезете в усойния, пълен с тайни, лес? Хмм, опитвате се да докажете, че не знаете що е страх? Добре, юначета с накривени калпачета! Пригответе си компас и карта, защото, както пише по-горе, гората е омагьосана и е неимоверно лесно да се изгубиш в нея. Няма да ви е излишна  и любимата ви детска играчка (за да ви вдъхва смелост). Стегнахте ли си багажа? Напред, тогава! По пътя към Най-красивото цвете на земята, прочуто със сладкия си прашец, ще срещнете: летящо куче, любвеобилна жаба, бягаща чанта в настроение за игра на гоненица, кихащо бебе-драконче, краля на зайците, ефирни феи и услужливия дух от буркана с компот (лампите на Аладин са отживелица, а?). Ако сте достатъчно смели, ще потропате на портите на загадъчна кула, а в случай че проявите състрадателност и съобразителност, ще се сдобиете с опака вълшебна кърпа, която ще ви нагости с каквото ви душа поиска. В тази част от книжката се намира любимата ми глава в цялата история - номер 43, която си прави гаргара с почти всички известни приказки : )

ТЪМНАТА ПЕЩЕРА

Май тъмното не ви притеснява, а? Е, щом искате да изследвате пещерата, коя съм аз, че да ви спирам? Вземете си топли дрешки и каски с фенерчета. Всъщност, трябва да сте добре екипирани, защото докато търсите ядливи гъби (необходими ви, за да си направите вкусна кашичка с масълце), ще се натъкнете на: великан-каменояд; прилеп, чиито объркани инструкции биха накарали да се засмее под мустак всеки шантав герой от "Алиса в Страната на чудесата"; джуджето Носкодълго (изображението му е поместено по-долу и ми е любимо, виждаш ли паячето, кацанало на шапката му, в горния десен ъгъл?) с неустоимата си рецепта за вълшебна супа от шишарки и камъчета; чалнати хлебарки с уникални танцувални умения и една къртица. В зависимост от решението, което вземе твоята рожба, ще се спуснете по импровизирана водна пързалка, ще се гмурнете в пещера с неземни съкровища или ще завършите деня, похапвайки сочни градински домати. Сорт "биволско сърце". А ако намерите и малко овче сиренце...

Супата изглежда вкусна, нали? Да ти призная, изпитвам недоверие към готвач, пуснал такъв маникюр!

ГОЛЯМАТА ПЛАНИНА

Докато четях тази част си мислех за прекрасното ново руско филмче "Маша и Мечока" (режисьор Олег Кузовков). В случай че сте решили да проучвате планината, ви чакат преживелици също толкова забавни, колкото тези на палавото момиченце със закачлива забрадка / беладжийско кукуригу и добродушния любител на мед. Сложете в торбичката си здрави обувки. Предстои ви много ходене. Никой не е казал, че брането на горски плодове е лесна работа, я! Ще се измъчите с табелите, накачени навсякъде от единствения грамотен в областта - язовеца. Ще се чудите на указанията, дадени от няколко бухалчета. Ще се подведете по акъла на леко смахната лисица с развито чувство за мода. Ще се изненадате от благостта на Големия Добър (!) Вълк. Ще се запознаете с кенгурче, мислещо се за катерица. Ще минете покрай парфюмерийния магазин (!!) на любезния скункс. Ще се отзовете на молбата на свраката, завеждаща Бюро "Изгубени вещи", ще помогнете на куриера Костенурчо (бас ловя, че Спийди Гонзалес би му гълтал праха!) и ще отидете при дядо Мечо, за да му занесете намерените очила. А може и да попаднете на горско събрание (ух, скука) или на конкурс за красота. От вас зависи.

Портрет най-опасното създание в цялата книга : )
Обърни внимание на майсторски пресъздадената слънчева светлина!


ДЪЛБОКАТА РЕКА

Струва ми се, че ви се плува? Супер! Набавете си необходимото за водно приключение. Ще се опитате да стигнете по реката до къщите на хората, където да потърсите нещо годно за ядене. Компания ще ви правят: рибката Златан (тя си пада по "човеколова"); тролчето Плашко с млечните зъбки (то трябва да стряска преминаващите пътници и да им иска такса, за да ги пусне на другия бряг, виж картинката по-долу); водни кончета; работливи бобри; баба Катерица; любезно момиченце, вървящо в комплект с полезна супа от картофи, моркови, тиквички и няколко стръка любов*; лодката "Кораб" и един говорящ "овълшебнен" камък. Ще бъдете доста заети, нали? Би било прекрасно, ако се вслушате в предложението на автора и си построите истинска лодчица. Кръстете си я, както вие пожелаете и я пуснете на вода. Попътен вятър! А искате ли да заприличате на истински морски вълци? Нарисувайте си татуировки! Котва, дракон, русалка... Възможностите са безброй!

* Малкото ти таласъмче не харесва витаминозни супи? Изпечете си тогава лесен сладкиш, в приготвянето на който детето да има съществена роля - кекс с въздушни целувки и смях, например. След като разбиеш яйцата и захарта, преди да добавиш брашното, бакпулвера и т.н., гушни детето и пратете колкото е възможно повече въздушни целувки в сместа. После се постарай да бъдеш страшно забавен/забавна, разсмивай рожбата си над купата, разбъркайте веселите звуци с останалите съставки и излейте цялата радост във формичката за печене. Кексът ще стане по-пухкав от ангелско крило, а коричката му ще ви накара да примижите от наслада. При положение, че се интересуваш от точната рецепта за сладкиша (а и от други лесни манджи, които да спретнете заедно: пай-слънце или миш-маш "оближи чинийка", например), пиши ми и с удоволствие ще ти я дам. С това (трябваше да бъде дребно) отклонение просто исках да демонстрирам, че "Голямото приключение на малкото таласъмче" е способна да оцвети и вдъхнови всеки ваш споделен момент.

Их, че страшен трол! Не знам за теб, но на мен ми се ще да го погаля по меката козинка!

ДОСТОЙНСТВАТА НА КНИЖКАТА

На първо място поставям лекия, хумористичен и новаторски стил на автора Никола Райков. Той очарова своята публика с лекота и игриво намигване, а историята тече гладко и сладко като река от млечен шоколад. Обещавам ти, ще схрускаш с наслада и закачливите наименования на отделните глави (мен ако питаш, всички части на приказката-игра са "шантави и опашати"), и предизвикващите усмивка герои (достойни за главни роли в "Шрек" и "Таласъми ООД"), и вълнуващите им перипетии (ще те накарат да си спомниш "Приказка без край"), и мечопуховските мъдрости, както и чудните нови думички, които ще срещнеш - "овълшебнен", например. "Голямото приключение на малкото таласъмче" е ефикасно средство за стимулиране на въображението, утоляване на жаждата за приключения и развиване на естетическия усет. С помощта на книжката детето не само се забавлява, но и се сдобива със знания и умения - да различава ляво от дясно, да разпознава големи печатни букви, да запомня нови цифри, запознава се с различни представители на растителния и животинския свят. Важно е да се отбележи, че всяко приключение, в което изберете да се впуснете, завършва с весела поука. Авторът, без да мъмри, да наставлява и да използва сериозен тон, дава пример на децата как: да не бъдат егоисти, ами да споделят; винаги да питат, ако не знаят нещо; да пазят околната среда; да помагат; да поздравяват и да бъдат внимателни към по-възрастните; да благодарят и да се отплащат за стореното добро. Никола Райков им показва, че най-важното е да имаш верен приятел,  че няма страшно да сбъркаш, че всеки е различен и  по своему красив, че най-хубавото животно е онова, което прилича на теб, че понякога е достатъчно само да помолиш и т.н. Младият писател заслужава "голямо лакопляскане" и според още един показател. Опаковал е своята приказка-игра съвсем сам - графичният дизайн и оформлението са негово дело. Отлична работа! Кориците на изданието са твърди, страниците са от гланцирана хартия (ухаеща великолепно), а илюстрациите сякаш са излезли изпод четката на Ясен Гюзелев. Всъщност, художниците, дали своя принос за книжката, се казват Джин Янг Ли, Матю Коул, Андреа Данти, Албърт Зиганшин и са се справили блестящо. Вярвам, че вече си се убедил в думите ми : )

Завършвам коментара (който пиша с най-голям кеф под звуците на "Don't stop me now" на Queen) с любимия си цитат от "Голямото приключение на малкото таласъмче": "И разбра също, че животът ти може да е вълшебна приказка, достатъчно е само да връщаш изгубените очила, да обичаш гости и да похапваш каквото те нагостят, пък било то и мекички с кисело зеле. Е, и да си поспиваш, разбира се." Сладко, нали?

За повече инфо относно Никола Райков и неговата творба, метни се на летящото си килимче и се приземи на приказния адрес: www.prikazka-igra.com 

сряда, 3 юли 2013 г.

УПАДЪК И ПАДЕНИЕ (ESCORTED BY EVELYN WAUGH)

Как ще прекараш летния си отпуск? Мързеливо изтегнат на някой плаж, опитвайки се да натрупаш максимално количество витамин Д? Или предпочиташ интензивната физическа дейност - покоряването на върхове, стремейки се да напълниш белите си дробове с колкото е възможно повече чист въздух? Не изключвам и възможността да си запален спелеолог и да чакаш с нетърпение да се впуснеш в изследване на тайните (и прилепите), намерили убежище в прохладна пещера. Независимо кой от трите варианта ще избереш, ти пожелавам да си изкараш едно страхотно лято. А може би обстоятелствата налагат да останеш пленник на града и на нагорещения асфалт? Не се притеснявай. Предлагам ти да стегнеш куфарите за едно пътешествие, което нито ще ти отнеме кой знае колко време, нито - кой знае колко средства. Чрез своя роман, "Упадък и падение", господин Ивлин Уо ти изпраща специална покана, изписана с решителен почерк върху плътна кремава хартия. Помириши писъмцето. Усещаш ли? Запазило е аромата на лютиви кубински пури, меко кехлибарено бренди и остра сатира. Авторът се надява, че ще го удостоиш с честта да се присъединиш към него за една разходка из Англия от първата половина на миналия век. Приемеш ли, ще се озовеш в "изискания" свят на висшето общество. И добре ще му се посмееш. Ще срещнеш благородници, натруфени с имена по-дълги от опашка за банани в България през 1989-а. Ще ти завъртят главата префинени дами, които сменят младите си протежета сякаш последните не са нищо повече от излязла от мода (т.е. обличана цели два пъти), обточена с кожа наметка. Ще се сблъскаш с тесногръди типове, обичащи да окачват табелки "senza nobilita" и да гледат отвисоко на хората, които не са имали щастието да бъдат родени в пурпур като тях. Ще налетиш на безотговорни идиотчета, запълващи си времето, което губят за "обучение" в прескъпи университети, с развиване на резистентност към алкохол. Да не изключваме от списъка и запознанството с различни същества, паразитиращи на воля върху масивния бизонски, ъъъ, исках да кажа "лордски" гръб. Състави ли си вече мнение? Ще ти допадне ли книгата? Бързам да те изкуша с още нещо. Отзовеш ли се на призива на Ивлин Уо, те чакат и отскачане до Марсилия (е, не в най-престижните части на града, но е по-добре от нищо, а?), както и кратка почивка на остров Корфу. А ако тъмносините, нежни и чисти води на Йонийско море не могат да те примамят към романа, то какво повече бих могла да сторя аз? Я, сетих се! Ще те запозная с един човек...

Пол Нитопенс (на бас, че му завиждаш за фамилията) е обикновен младеж. Като теб и мен. Учи за свещеник, обича да чете, да мисли, кротък, искрен и надежден е. Подобен род хора биха предпочели да се оттеглят с "Дипломацията" на Кисинджър в стаята си, вместо да се отдадат на безпаметен гуляй със състудентите си. А арсеналът им от псувни, като в стария виц за виетнамеца, се изчерпва с впечатляващото: Ти не си добър другар!. Да не говорим, че представата им за щастие няма нищо общо със солидното материално състояние, душите им са по-изпълнени с романтични идеали от сърцето на Джордж Байрон, преди поетът да хукне да освобождава Гърция, а наивността им често им играе лоша шега.   Ами съвестта на Пол? Да кажем, че тя е по-будна от заядлив квестор на кандидат-студентски изпит и не пропуска да го сгълчи даже само при мисълта за мъъъничко кривване от правия път. Сигурна съм, че след прочетеното дотук никога не би допуснал възможността образцовият Нитопенс да бъде изключен за скандално поведение, нали? Е, ами точно това сполетява бедното момче, оказало се на погрешното място, в погрешното време - в центъра на поредната зверска запивка, продуцирана от привилегированите му колеги. Не стига че вратите на неговата Алма матер се затръшват завинаги под носа му, но и опекунът му (алчен адвокат, бързащ да сложи ръчичките си върху издръжката му) го изхвърля на улицата, позовавайки се на   куп "правни" доводи. И така, милият Пол се пуска на пазара на труда с бойкия дух на Апостол Прашинков (Нитопенс и Прашинков са сходни фамилии, не мислиш ли?), тръгнал да пробива дупки всякакви в култовата българска лента "Специалист по всичко". Но като какъв би могъл да си намери работа човек, уличен в неприлично, подриващо устоите на добрите нрави, поведение? Като учител, разбира се! Трябва само да поразкраси малко CV-то си, да прикрие някои факти и да заобиколи истината. И ето го нашия Нитопенс - на път за затънтено имение в Уелс, готов да просвещава млади, впечатлителни умове. Там го очакват: мрачна сграда (сякаш колективно нарисувана от сестрите Бронте, изпаднали в унило настроение), ухаеща на варено зеле и книжен прах; псевдоучители, които изобщо не държат на хигиенните навици и чийто първи въпрос при запознанство с нов колега засяга фундаменталното: Пиеш ли?; ученици, способни да изпилят нервите на Далай Лама и да го докарат до неконтролируемо буйстване или кататоничен шок; иконом-патологичен лъжец, порода "котарак сред гълъби"; "keeping up appearances" директор и двете му щерки -  кокона със слабост към крещящите тоалети и шапки, и - скъперница, която ако можеше да се храни с вятър, щеше по цял ден да си вее с ветрило, за да не похабява мармалада и кравето масло; маслинките в коктейла, очакващ Пол в гостоприемното имение, се явяват родителите на добричките дечица - до един класни представители на благородното съсловие - ще се убедиш в техните качества благодарение на остроумните и изпълнени със смисъл диалози, които водят помежду си, както и на темите, които ги интересуват най-много. Въпросът ми към теб е: мислиш ли, че в това отдалечено учебно заведение Пол Нитопенс е "попаднал на хора и станал човек"? И докъде, смяташ, ще го отведе животът му сред висшето общество? Дали ще му тръгне "като по коняк"? Преди малко цитирах откъсче от "Песен за човека" на Вапцаров. Може би стихотворението ще ти подскаже закъде пътува Пол с бързия влак...

Не знам дали вече приготвяш багажа си, за да се възползваш от любезната покана на Ивлин Уо, или още се колебаеш. Аз, например, нямах никакви съмнения относно въпросното пътешествие. Купих книгата "Упадък и падение", защото бях подготвена. Вече бях чела разказа "Тактическо учение" от същия автор. Творбата ме заинтригува още с първото си изречение и мисля, че темата за "сладостта на брака", загатната в него, намира своето продължение в едно от сюжетните разклонения на романа, който ти представям (перипетиите на "учителя" капитан Смрад и достигането до генералния извод, че в семейния живот не всичко е "бира и пръжки"). Момент, сега ще ме попиташ що за име на капитан е Смрад. Авторът е дооформил героите си, дарявайки ги с отличителни наименования от сорта на Стъпилзле, Глъчисмут, Тангенс (тук потръпвам от ужас), Тряс и т.н. Показателно е, че един от малкото персонажи, украсени с нормални съществителни собствени е този на кръчмарката - госпожа Робъртс : ) Поздравявам преводачката на романа - Зорница Христова, за професионално свършената работа! Благодарение на компетентната дама имаш възможността да се насладиш на една прекрасна и стилна карикатура на каймака (или на утайката) на английското общество от първата половина на миналия век. Ще ти призная, че за мен книгата се превърна в личен фаворит, защото:

* открих доста заслужаващи внимание (според моите интереси) нещица вътре в нея. В своя роман "Калокаин" (информация за него може да прочетеш в публикацията ми Kallocain) шведската авторка Карин Бойе посочва, че са малко нещата, които говорят повече за човек от представата му за живота (дали го вижда като път, битка, растящо дърво, бурно море; ако не се лъжа, и Зигмунд Фройд има мнение по темата). За нейния персонаж той беше стълба. А един от героите на Уо сравнява живота с колело в увеселителен парк (но не с изтърканото виенско) и прави интересна класификация на хората според тази си идея. Още нещо. Шантавият англичанин Карл Пилкингтън развива доста точна теория за индулгенциите, която намира приложение и в "Упадък и падение" - плащаш си скъпоценната лира и тя компенсира всяко светотатство. Не мога да подмина удоволствието от тръпката  да отвориш нова книга, което споделям с Пол, както и любопитния факт, че той чете "Златната клонка" (също като един от героите в "Апокалипсис сега", ако си спомням правилно). Друг ценен момент за мен беше описанието на английската пролет. Уо ме накара да се размечтая за излет с цел пленерна живопис в компанията на Моне и Реноар [не ми се смей, човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му ;) ]: "Умереното априлско слънце се провираше през напъпилите кестени и разкриваше между стволовете им зелени откъслеци парк и сиянието на далечно езеро.". И, най-важното, авторът има наглия навик да ти пуска такива светкавици (под формата на небрежно формулирано и изпуснато изречение), че...

* четях  с усмивка (на места - се смях с глас) заради: обяснението за разликата между резултата от уелска и от ирландска караница; любовта, която, заедно с миризмата на зеле и прах, се носи натрапчиво във въздуха; намигването към "Вожда на червенокожите" от О. Хенри; уникалния саундтрак на яко забиващата банда "Сребърният оркестър"; спортни състезания в духа на организираните от Стив Мартин изпитания на бойни машини в "Сержант Билко", преминали в духа на старанието да прикриеш некадърността, мързела си и оскъдната си, неподдържана и разпадаща се материална база пред висшестоящи гости; псевдостранностите на псевдотворци-гении с големи претенции; новия смисъл, който придобива словосъчетанието "първа кръв" (Дейвид Морел ряпа да яде); наличието на чудесен евфемизъм за ругатня; поуките за ползата от богоугодните химни, учителстването и лечебните сиропи (с основно активно вещество "шери"); и т.н. Очакват те още мнооого комични ситуации и герои, които просто си плачат да бъдат увековечени от някой художник-карикатурист.

Само още едно изречение и си свободен да потеглиш към избраната от теб лятна дестинация. В своя разказ, "Трудов договор", Далия Ал-Халил, подчертава, че за всяка предизвикана усмивка човек получава от 2,8 (за преднамерено действие) до 3,5 (за спонтанна проява) секунди в Рая. Е, прочети "Упадък и падение" и си отбележи колко пъти ъгълчетата на устата ти са поемали нагоре, както и колко пъти си се смял от сърце. А сега направи съответните изчисления и определи "присъдата" на Ивлин Уо : )