КАРИБСКИ ВЪЛНИ 2: СЪКРОВИЩЕТО НА ВЪЛЧИЦАТА, Недялко Петров

Ей, юнга! Размърдай костеливия си задник и се хващай на работа, преди Фред Дърст да изтрезнее и да намине да провери как я караш! Не знаеш кой е мастър Дърст? Боцманът, момче. Ама ти какво? От Татуин ли падаш? Тц, резил, да заспиш като къпан на първата си вахта! Що за моряк ще излезе от теб? Ха, не ми се оправдавай! Щом си се цанил да превиваш гръб на това пробито корито, "Айрън Мейдън", си бил наясно, че ще трябва да бачкаш яко, да търпиш лишения, да не цивриш и да си по-нисък от тревата. Иначе ще ти сервират за ядене по-често бой, отколкото хранителни дажби. Макар че... Май тупаникът ще се окаже по-здравословен за теб от морската диета. Носят се корабни легенди за съставките, с които Алис Купър "приготвя" цели казани зловонни помии. Не, бе, Алис не е жената на капитана, а нашият готвач. Я ми направи малко място да седна. Скътал съм си един портокал (контрабанда), хайде да си го разделим... Леко, дете! Хапвай бавно... Чувал съм да те наричат "Букър". Това ли ти е истинското име? Мълчиш... Е, Букър, нека измислим начин да пребориш Сънчо и да избуташ вахтата. Издъниш ли се, докато си дежурен - тежко ти. Опичай си акъла и полагай усилия, инак няма да устискаш дълго тука. Не и цял. Тъй... Чудя се дали ще те разсъня с историята за подвизите на един пират? Екзотични морета, бандитски свърталища, кървави битки, скрити съкровища... Охо, очите ти грейнаха. Кълна се в товара, който пренасяме на борда, че всяка думица от онова, което ще чуеш, е истина! Довери ми го едно приятелче, докато се черпехме и си спомняхме старите времена в малка кръчма край Босфора...

Изображението принадлежи на сайта www.legacyofkreya.com

"...HEAR THE SAILOR'S CRY, SMELL THE SEA AND FEEL THE SKY..."

Обичаш ли да се разхождаш по морския бряг и да се взираш с копнеж в хоризонта? Сърцето ти трепва ли при мисълта за малък, бърз и маневрен плавателен съд, който да завоюваш, да наречеш свой и да отведеш в непознати води? Усещаш ли палубата под краката си, руля в ръцете си? Чуваш ли веселите (често нецензурни) подвиквания на екипажа? Виждаш ли разгърнатата пред теб карта и опасните маршрути, които си си набелязал да следваш? Вслушваш ли се в съветите на помощник-капитана си да се придържате към вече проучените, сигурни (що-годе) и страдащи от липса на предизвикателства търговски пътища? Или ти се иска да  се гмурнеш по дирите на някое морско чудовище, задрямало сладко в подводната си пещера, след като се е насладило на обилен обяд с плато от пресни матроси върху канапе от изгнили дъски, нежно да разтърсиш клетото създание и да го попиташ би ли желало да влезе в честен двубой с теб? Кимаш усърдно, докато очите ти пробягват по тези редове? Добре тогава, моряче! Смело сърце, опасен ум и книгата-игра "Карибски вълни 2: Съкровището на Вълчицата" от Недялко Петров. Тези три компонента са ти нужни, за да сбъднеш фантазиите си, т.е. да се превъплътиш в Джеймс Елиът, бивш офицер от английския флот и настоящ капитан на платнохода "Либерти"*.

* Не се плаши от цифрата 2 в заглавието на книжката.  Може спокойно да се впуснеш в играта и без да си чел предишната й част (както направих аз). В хода на приключението авторът ще те снабди с цялата информация, която ти е необходима.

JUST CHILLIN' IN DA CRIB

Надявам  се горното заглавие не те кара да си представяш брадясал морски вълк (гушнал нежно приятно закръглено буренце с концентрат), тътрещ се по чехли-зайчета и развлечен халат из бърлогата си, в търсене не на Моби Дик, а на дистанционното за телевизора, за да хване поредния епизод на "Корсарите сигурно са полудели". Когато кръщавах параграфа си, имах предвид обстоятелствата около първата ти среща с Джеймс Елиът, организирана с любезното съдействие на Недялко Петров. Под "chillin'" разбирай любимия начин за разпускане на пиратите след успешен, но изтощителен рейд - освежаващ бой (без значение с кого и по каква причина, важното е веселба да става), а под "crib" - измъчено кръчме в най-опасния район на Порт Роял, предразполагащо те още щом пристъпиш прага му да се отпуснеш и да опознаеш по-отблизо бъдещите си НДПЧ (най-добри приятели по чашка). Като им разбиеш носа с юмрука си за "Ей, приятно ми е да се запознаем!", например. Джеймс Елиът усилено се е заел да раздава визитки (тупаници, де) на новите си дружки, когато погледът му попада на същество в беда, опитващо се да отблъсне атаките на противник с размерите на Кинг Конг на стероиди. Джеймс (т.е. ти, защото, ако си спомняш, в книгите-игри героят е твоя милост) се намесва и спасява положението. За отплата получава изкусително предложение - да наемат него и хората му за придружители/превозвачи/охранители при лов на съкровище из Карибския басейн. Не бързай да си стягаш багажа. Първо трябва да се сдобиеш с екипаж, да се разправиш със стари познати (като симпатягата, дето едно време се е опитал да те прати на бесилото или като твоята пърхаща с тежки клепки любов, която ръжда не хваща), да си създадеш нови врагове и чак тогава [след като си взел няколко (далновидни?) решения под натиск и си разбрал, че боцманите често страдат от остра форма на "прерязано гърло", а мускетът не става за бой в тесни улички] да се опиташ да се добереш до "Либерти", да вдигнеш платна и да поемеш към приключението, чиито правила определяш ти. По Свещените  закони на книгите-игри : )

В ОТКРИТО МОРЕ

В тази част от своя разказ Недялко Петров те оставя да се развихриш и да се проявиш като истински стратег. Препоръчвам ти да събереш хората си в капитанската каюта и да проведете съвещание. Сериозно. Чака ви планирането на важна битка. Нали не си въобразяваш, че новите ти почитатели от Порт Роял ще те пуснат на безоблачен карибски круиз и ще ти махат с бродирана кърпичка от пристанището с молбата да им пишеш често? Неее, те ще се втурнат по петите ти, скупчени на свръхмощен кораб, развели яркочервен флаг и освирепели за мъст. И за плячка. Изборът е твой. Може да ги подмамиш и да ги отведеш право в капана на развилняла се изневиделица морска буря. Но помисли за собствения си екипаж и за платнохода, който си спечелил с толкова усилия - "Либерти". Какви са рисковете от такова решение? Цената няма ли да бъде твърде висока? Имаш ли опит в сражения при лоши климатични условия? Другата ти алтернатива е да постъпиш като смелчага и да започнеш битка лице в лице. Изучи врага си. Разработи печеливша тактика. Помисли къде искаш да се водят бойните действия - на твоя или на чужда палуба. Прецени кои са точните и адекватни заповеди, които да дадеш на момчетата си. Подготви оръжията си - оръдия, саби, мускети, пистолети-кремъклии, ума си. Изчакай удобния момент и... Готови ли са абордажните ти куки? Дай сигнал за атака! Сега ще имаш възможност да провериш качествата си на предводител, съобразителността си, бързината, гъвкавостта и точността си. А също и благородството си... Успееш ли да се справиш със злодеите, пътят ти към заровеното имане е чист. Почти...

ТИХ ПРИСТАН

Ако си си изиграл правилно картите, вече си доплавал до него и в момента обмисляш следващото си приключение в компанията на верни съратници, огнена девойка и пълна кесия. Несъмнено си се убедил, че Недялко Петров умее да пише корсарски истории. Легендата за Черната вълчица и за нейното залавяне със сигурност е грабнала интереса ти. Ами воденето на морска битка? Затрудни ли те? Не съм се съмнявала в теб : ) А как се справи с бурята? Браво! Ще ли ти се наистина да посетиш Порт Роял? Да? Убедена бях! Сега ми кажи какво мислиш за страхотийското художествено оформление на книжката... Дължим го на Стефан Вълканов, Beast и Спасимир Игнатов. Сцената, изобразена на предната корица не само отговаря точно на съдържанието на играта (браво, момчета!), но и ме върна назад във времето към любимите ми илюстрации, украсяващи романите за капитан Блъд. Обърни внимание и на шрифта - старовремски и изящен! Кинжалът, който си лежи уж мирно на първа страница, прилича на образец от колекцията картинки, която се постарах да нарисувам като малка, вдъхновена от приказните светове на Колин Уолъмбъри. На задната корица ще откриеш сергията с подозрителни стоки на зеленокож и червеноок "търговец". В случай че се отбиеш при него, преди да потеглиш с "Либерти", му направи оборот. Кой знае, може да се обиди, ако не си купиш нищо, а повярвай ми, не искаш да го видиш ядосан. После впиши покупката си в красиво оформения дневник на играта. Внимавай, навит е на руло, а хартията е пожълтяла и изключително крехка. Не искаш хрониката на безстрашните ти подвизи да се разпадне на прах в ръцете на феновете ти, нали? А тя си заслужава да бъде прочетена от конец до конец : )

Е, юнга? Смяната ти приключи успешно. Ще те разочаровам. Днес мастър Дърст няма да ти наложи наказание. Ако си послушен, може би ще го стори утре : ) Бягай да се наспиш. Като станеш и отметнеш първите си задължения за деня (кърпенето на корабни платна си е тежка задача), ще ти преподам някой и друг урок по катерене по мачти. За начинаещи. И не забравяй, винаги, винаги гледай подозрително на порцион, забъркан с братска загриженост, аранжиран с димящо въображение и поднесен ти с любезно изсумтяване от Алис. Един от най-популярните му хитове, ъъъ, готварски евъргрийни, носи името "Пойзън" ...

ТАЛАСЪМСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

А, добре си дошъл! Усети аромата на коледни сладки, който идва от кухнята, нали? И дотърча веднага, за да ми "помогнеш". С изяждането на първата партида : ) Дръж си ръцете далеч от тавичката, иначе ще те цапна. Още не съм ги украсила. Хей, долу лапите и от разтопения шоколад. Ох, не ми прилагай погледа на двумесечно кутре, ето вземи си една меденка - тази с формата на човече. Като я завърша, би трябвало да прилича на Джинджи от "Шрек" (само че в хеви метъл вариант - с пиърсинги, татуировки и прочее). Обичаш ли канелени сладки? Да? Радвам се. После (може би) ще ти позволя да опиташ и от домашните ми бонбони (официално съм ги кръстила "таралежки", ама май повече приличат на Кийт Флинт в прическата). Ей, няма да даваш от тях на кучето, колкото и жално да те моли. Разбойник вече си получи дела (заслужи го, защото ми удари едно рамо, ъъъ, една лапа в месенето и разточването на тестото. С вещи инструкции и духовна подкрепа). Сега ми подай купичката с белия шоколад, хаванчето със счуканите орехи и пакетчето цветни захарни пръчици. Ще поработя върху "стайлинга" на готовите фигурки. Седни удобно, наблюдавай артиста (по-точно - аматьора) в действие и се учи : р

Ще те питам нещо. Беше ли послушен през тази година? Какво? Въпросът ми си е съвсем уместен, с оглед на наближаващите празници. Хайде де, няма нищо страшно да си признаеш, че си правил (дребни) пакости. Дядо Коледа няма да разбере. Пък и да научи, сигурна съм, че ще ти прости и ще ти прати подаръче. А ти решил ли си как ще поглезиш близките си, как ще ги зарадваш? Само не ми казвай, че отлагаш всичко за последния момент. В случай че не поддържаш редовна кореспонденция с Добрия старец от Лапландия (изгубил си точния му адрес? Срамота!), но искаш да изненадаш някой малък пакостник с оригинален подарък под елхата, отскочи до prikazka-igra.com. Там ще откриеш чудесно предложение под формата на коледен пакет от винаги готова за бели, но и нови знания, книжка ("Голямото приключение на малкото таласъмче" от Никола Райков, през лятото публикувах коментар за нея в блога си), грейнала шарена картичка и комплект палаво  усмихнати карти за игра. Веднага онагледявам думите си:

Красиво оформление, нали? Ами съдържанието? Чакат те безброй възможности за куп интересни игри и срещи с нови другари - зверчетата Мощуручко (с него никога няма да изпиташ скука), Дудушанко (ще те стопли с добротата си), Страхопашко (ще те пази да не се забъркваш в неприятности) и Тумбалумбаланчо (с него ще излизате на лов за лакомства). Опасна компания, а? Пък и имената им са страховити : ) Повече информация за предлаганото от комплекта, неговата цена и начина да си го поръчаш, ще откриеш на гореспоменатия електронен адрес. Минутка, не бързай да тръгваш. Вземи тази кутия с импровизирани "кийт флинтчета" (бонбони, де). Не се знае, може по обратния път да срещнеш някой тъжен Дядо Коледа и да го накараш да се усмихне, като го почерпиш. 

"СЪ-ВМЕСТИМ", КОСТА СИВОВ

Боже, човече, никога не съм предполагала, че ще го кажа, но спри музиката, моля те! Това какофонично надвикване ли ти е примерът за успешна работа в творчески екип? Парчето звучи сякаш някой виетнамски Еминем и естонска оперна певица са се наговорили да си спретнат джем сешън и надават лют вой (всеки на майчиния си език) в опит да докарат прочувствена комбинация от бесен речитатив и гръмовни арии. Пасва идеално за фонова музика в стая за изтезания. Не, чакай, онова, дето го бълва плейърът ти, май по-скоро наподобява саундтрака към праобраза на "Пияния майстор" (или друг класически филм за бойни изкуства с бюджет 200 донга и заснет с една камера, която изпитва нерешителност върху кого да спре обектива си при сцена с повече от едно действащо лице). Не съм сигурна кое от двете описания подхожда повече на ситуацията. Наистина, въобще не искам да знам какво още дреме сред зловещите паяжини във фонотеката ти. И по-добре остави на мен посочването на образци за благодатно и възнаграждаващо сътрудничество.

Корица-трепач!

Разбрахме се да спрем музиката, нали? Затова, за да подкрепим доказателствения материал към днешната си тема, ще си "пуснем" литературно произведение. Я да видя дали нося нещо подходящо в кейса си... Минутка... Ето, намерих го - сборника с разкази "Съ-вместим" от Коста Сивов. Произведенията, поместени в книгата, са писани в съавторство с Адриан Лазаровски, Донко Найденов, Румен Вучков и Атанас Сивов. Резултатът от обединените усилия е също толкова заслужаващ внимание и удовлетворяващ, колкото плодовете от срещите между Хенри Манчини и Одри Хепбърн за закуска   (пред "Тифани"), AC/DC и Железния човек (за брънч, ъъъ, яко меле с непослушни момчета, където и да е), Енио Мориконе и спагетите (уестърни) точно по пладне, Нора Джоунс и Ричард Къртис (на следобедна гореща напитка с подправки и горчив шоколад), Джеймс Хорнър/Ханс Цимер/Алън Силвестри и епични/зрелищни/многочасови суперпродукции (за обилна вечеря). Не преувеличавам. Жестокото заглавие на сборника с 4 (след полунощ?) творби от Коста Сивов и приятели, както и още по-яката корица (заслугата за нея е на Мирослав Георгиев - браво, браво, браво!), са достатъчно апетитна примамка. Ето малко информация относно съдържанието. (Хм, вярваш ли ми, като ти обещавам "малко" информация? Не? Правилно!)

"ВОВИНИ" - Коста Сивов feat. Адриан Лазаровски

Press play. Ако си любител на фентъзито, това е твоето парче. Сивов и Лазаровски са ти миксирали приключение по всички правила на вълшебството и приказното изкуство. Или не съвсем. В приказките, по традиция,  главният герой напуска родния дом, за да намери... нещо. Жизненонеобходимо/рядко срещано/ценно, абе нещо, което му липсва (неродена мома, златна ябълка, пътят до Индия, знам ли?). Преливащ от добродетели, юнакът потегля и извършва няколко (най-малко 3) странични подвига в крачка. Постъпките му се увенчават със слава и се къпят във вечната благодарност на съществата, на които е подал ръка в беда. Те, от своя страна, се отзовават, когато спасителят им се нуждае от помощници за великото си дело (било чрез изгарянето на конски косъм, рибешка люспа или вълшебен предмет с небиологичен произход) и, щом нещата приключат благополучно, помагачите пият, пеят и лудеят с доблестния момък на сватбата му с Неземна красавица- умница-благородница. Авторите на "Вовини", обаче, са изплели ризницата, имам предвид добродетелите и стремежите на главния си герой, по по-различен начин : ) 

Сър Галахад? Амиии, защо не? Ако си неспасяем оптимист ...

Just listen and enjoy (him). Грогън не блести с геройски качества. Даже е много ръждясал. Самото му име те кара да си представяш не най-благонадеждния сред рицарите на Кръглата маса, а по-скоро достойния син на собственик на дестилерия за уиски : ) Та наш Грогън не си губи времето в чертаене на планове за спасяването на света (ех, че досадно занимание), тренировки за поддържане на бойните умения (тях ги оставя на фитнесманиаците) или копнежи за покоряването на далечни земи (мързелът е голяма работа, дето се вика). Напротив, човекът е доволен да си седи в кръчмата и да харчи спечелените като наемник (с кръв на чело) монети. Друго негово хоби, освен пиенето, е зачервяването на бузите на всяка срещната дама (ама не чрез изтънчени декламации и росни китки) и ръсенето на дълбокомъдрия (заради нежните ти уши използвах евфемизъм). Грогън не търси приключения и съвсем естествено не гори от ентусиазъм да се впусне в тях, когато те сами го намират - под формата на предложение за работа от старо другарче. "Галахад" трябва да ескортира товар робини до земите на страшни същества - вовини, съчетали в очарователната си същност чертите на влечуги и хора. Като типичен безстрашен герой, момъкът се позачудва дали да приеме възвишената мисия и накрая благоволява да даде съгласието си. Сега, след прочетеното дотук, нали не очакваш да те изненадам с пътеописание в стил "Дванадесетте подвига на Херакъл, ъъъ, Грогън"? Единствените будещи възхищение дейности, които върши в хода на доставката на жива плът, т.е. "приключението", са да се накваси и натъпче по пехливански, да се позабавлява с екзотична вовинка и да откърти здравата. Даже когато му се удава възможност за истински смела постъпка, той едва не я проспива и се колебае дали си струва да си мръдне пръста. И тъкмо на този образец за подражание се пада честта да провали плановете на зли магьосници, самопровъзгласили се "потомци на Великия дракон" и същества, по-страшни от гниещия в Тартар (нямам предвид соса) Тифон, за тотално покоряване (изтребление?) на човечеството. Грогън, приятелю, ще трябва да се стегнеш... Или да се отпуснеш?

"ВИЛАТА" - Коста Сивов feat. Донко Найденов

Classic tune. Знаеш ли какво най-много харесвам в бога на ужаса Лъвкрафт? Неговия похват да води разказа от първо лице, да подготви подходящата атмосфера за споделянето на тайни и да те изкуши с разкриването на умоглътващи събития. Толкова е добър в това, че сякаш чуваш пресекващия гласец на разказвача, който се мъчи да се освободи от душевния си товар пред теб - охотния (безразсъден) читател. Сивов и Найденов изграждат увертюрата на своята творба, следвайки гореописания метод и ти обещават да те въвлекат в не по-малко тайнствени и подлагащи нервите на изпитание перипетии. Млад писател получава писмо-призив за помощ от възрастна дама. Жената живее сама в село край София. Място, където суеверията, легендите за змейове и самодиви и историите за призраци виреят на благодатна почва, смучат хранителни вещества на корем и пускат дебели корени. Достатъчно яки, за да будят страх в местните хорица. Ето защо, когато в отдалечената къща на старицата започват да стават странни работи, тя се обръща към любимия си автор на страховдъхващи истории за съвет. Тук си спомних една сцена от златната комедия "Сиромашко лято", в която героинята на неповторимата Леда Тасева кисне във ваната, чете "Десет малки негърчета" и си втълпява кръвосмразяващи глупости за съседите. За съжаление, за разлика от своята филмова колежка, бедната женица от произведението на тандема Сивов-Найденов не си въобразява и нещата в дома й хич не са наред... Дали молбата й за помощ ще получи отговор? "Вилата" е разказ, с който може да почерпиш гладната си публика, насядала край огнището и да отвлечеш вниманието й от въпроса "Кога най-сетне ще се изпекат пресните картофки, сгушени в жаравата?" : ) А текстът на двамата автори тече гладко, с лекотата на планинско поточе, спускащо се по заоблени камъни.

"ПОСЕЩЕНИЕТО" - Коста Сивов feat. Румен Вучков

Turn it up! Тръгвам да споделям впечатленията си от историята и започвам да се хиля. Първата дума, която ми хрумва е "ГОТИНО"! Сивов и Вучков те вкарват в компилация с невиждан юнак, правят те съучастник в мъжествените му дела и те насаждат на китна самодивска поляна. Само дето единственото юнашко в героя е мустакът му, постъпките му дори и не са помирисали храброст (по-скоро е хитрец, крадец и мизантроп на дребно), а поляната, на която се озоваваш с него не е пълна със самодиви, а с... извънземни. Нека се заслушаме в разговора, който се води на скромната тревна площ, удостоена с високата чест да се превърне в поле на двустранна среща на върха. Оказва се, че един от инопланетяните притежава нотариалния акт на Земята и е дошъл да нагледа собствеността си. И никак не е доволен от видяното - поддръжката на имота е под всякаква критика. Ще трябва да се потърси отговорност и да се наложат санкции. Как реагира нашият герой? И питаш! Проявява прочутото родно гостоприемство, разбира се! Кани пришълците на по ракия (по-точно на по бидон ракия) и се впуска да им обяснява особеностите на българската действителност, разшифрова им непознати термини като "депутат", "шеф" и "учен", демонстрира тънкостите на нашенската народопсихология и уверено ги подкарва към състоянието, в което най-важният въпрос е "Ти мене уважаваш ли ме?" (зададен с чувство, но не с особено членоразделно произношение). Ще оставя на теб да си представиш резултатите от междувидовия "симпозиум" (запивката), както и вълненията, породени в дребнавата душица на домакина от обещания, дадени на пияна глава...

"ПРЕСЛЕДВАНЕ" - Коста Сивов feat. Атанас Сивов

Lose yourself to dance! 1) Нажежено крими, подсилено с фантастични нотки и задъхан екшън. 2) На пръв поглед рутинен случай за разследване, който не би трябвало да отнеме повече от седмица, преди да се запъти с уморена походка към папката "Приключени". 3) Вдъхновяващ главен персонаж от породата "Хич не си поплювам!", чийто стил ще те очарова. 4) Жестоки реплики, танцуващи из целия текст (постарай се да ги хванеш и запазиш. Заслужават си!). Как ти се струва? От тези съставки се получава страхотна мелодия за рингтон. Бих си я свалила моментално : ) Баща и син Сивови, нейните автори, те канят да съдействаш за изпълнението на поредната отегчителна (засега) задача, възложена на частните детективи от агенция "Секрет". Застрахователният агент Мартин Еванс се явява в нейния офис с искането да започнат да следят съпругата му, която напоследък се държала необичайно. Печените професионалисти веднага се заемат и отначало всичко изглежда точно - въпросната госпожа се държи по-безупречно и хрисимо от Степфордска съпруга, доволно обитаваща кукленска къщичка нейде из въображението на Айра Левин. Дамата даже отделя от времето си, за благотворителност - редовно посещава пансиона "Света Магдалена". Твърде редовно... Опитните хрътки надушват следата и се втурват по нея без много да му мислят. Все пак, те не очакват да попаднат на нищо по-сериозно от мимолетна забежка на отегчена домакиня. На какво чак толкова опасно може да се натъкнат, та да се наложи да проклинат глупостта си, че са забравили да си сложат бронежилетки? От всички поместени в сборника истории, тази изостри апетита ми за продължение най-много. Play the track again, please...

IT WAS NICE READING YOU. AGAIN.

Когато става въпрос за Коста Сивов, май ще се превърне в традиция да си правя списъче с детайлчетата, които украсяват неговите истории и ги правят още по-живописни (виж публикацията ми за "Славянски хроники" от същия автор). Сборникът "Съ-вместим" е не само показателен пример за отлична работа в екип, но и предлага изобилие от заслужаващи отбелязване елементи. Например от "Вовини" си запомних (и нямаше как другояче) следното красноречиво сравнение "смях като ръждясал меч, стържещ върху бедрена кост". Уха! Все едно се е изплъзнало от устатата на прочут самурай или майстор на катани в неангажиращ разговор : ) Ще намериш цитата в помитащата уводна сцена, където злодеят (също толкова красив, колкото и обичлив) се развихря и издевателства над девойка с вързани (буквално и преносно) ръце. Задълбочавайки се в сюжета, ми се прииска да грабна вълшебния котарак Фардън за другар (повече за необикновения домашен любимец ще откриеш сред страниците на сборника) и да извърша набег до Тортуга, ъъъ, Бархарския архипелаг. Смях се на пиянските изцепки на Грогън и се убедих, че не е добра идея да правим  заедно възлияния в чест на бога на алкохола Ракис. А и си паднах по един тип, Врог, отличаващ се със спартанска прямота (ако решиш да му досаждаш с дълги засукани фрази, ще те отреже директно: "Човече, първото го забравих, второто не го разбрах, а с третото не съм съгласен!"... "Вилата" крие в себе си чудно сладко изречение: "Въздухът ухаеше на цветове.". "Посещението" ще запомня с извеждането на основния принцип в българската икономика: "Те си мислят, че работим, а ние - че ни плащат.". А пък "Преследване" ме научи освен на жестоки крилати фрази и на изпитан детективски трик при гонитба с коли. Гледай ти, извадките от "Вовини" май преобладават. Не си прави заключението, че пренебрегвам другите произведения. Просто творбата, писана съвместно с Адриан Лазаровски, е с най-голям обем и предлага повече материал за изследване : )

Доволна съм. Свършихме полезна работа. Прослушахме цялата книга. Кое парче ти допадна най-много? Още се колебаеш? Добре, помисли си хубаво. През това време аз ще ти пусна един от любимите си албуми >: ) Сега е мой ред да ти проглуша ушите с най-зловещия представител в музикалната си колекция. На бас, че не си чувал подобна страхотия досега. Готов ли си? Знаеш как обичам да попивам музика, нали? С максимално увеличен звук. Предупреждавам те, бягай, докато е време. После няма да има милост : р 

"ТЕЛ", ХЮ ХАУИ

Прав си. Филмът се класира в категория "отчайващо тъп". Не заслужава да му отделим дори минута повече от времето си. Искаш ли да се махаме оттук? Добре, че си взехме места близо до пътеката. Гледай да не се спънеш... Опа, това кракът ти ли беше? Извинявай о : ) Шшшт, трябва да сме тихички. Онзи там, на предния ред, взе да ни гледа лошо. Побързай, очичките му блестят заплашително все едно сме му изяли пуканките чрез телекинеза. А, ето го изхода... Страхотно, изморих се да шепна! Ех, най-сетне - светлина, въздух и свобода : ) Знаеш ли къде ще те заведа сега? На дегустация. Местенцето, което имам предвид, е съвсем наблизо. Там ще ти предложат най-лекия и сладък ферментирал гроздов сок, който си вкусвал през живота си, в съпровода на хрупкави брускети, топнати във висококачествен зехтин и поръсени с билки. Опиташ ли ги, небцето ти ще започне да те благославя. Щях да забравя! Нали не си мислиш, че съм пропуснала да ти донеса книга? Днес ще те облъча с постапокалиптична научна фантастика. Спокойно, тя не е прекалено твърда и няма да ни се наложи да ровим в речника, за да я храносмелим пълноценно. Чувал ли си за американския писател Хю Хауи? Не? Тогава слушай...

BRAVE NEW WORLD?

Нещо ужасно се е случило в миналото. (Почти) никой не знае какво точно. Причините са забулени в мъгла. Налице са единствено последствията: повърхността на планетата е безплодна, осеяна със скелетоподобни руини, небето е обладано от тъмни зверове (облаци) и никога не се променя, а въздухът е толкова отровен, че дори само глътчица от него може да убие всяка безразсъдна биологична единица, дръзнала да смъкне шлема на предпазния си костюм и да се опита да вдиша. При такива "оптимални" условия на живот не е чудно, че оцелелите (след катаклизъм?) хора са намерили убежище в силоз под земята, изградили са си нов свят и са започнали от нулата, следвайки безропотно Пакта - система от строги (но справедливи?) правила. Нима имат друга алтернатива? Освежаваща разходка в разяждаща атмосфера, да речем? Не, благодаря. По-добре да си стоят  в сигурната, защитена кошарка, където добрият пастир (в случая - Информационният отдел) не щади усилия, за да поддържа отлично работещата (?) структура и се грижи всичко да върви по план. Какво от това, че обитателите на силоза още от раждането си получават инструкции какъв коловоз да следват и всяко отклонение от пътя и предначертаната функция предизвиква недоволна проповед в стил "Хоризонтът е доказателство, че на човек не му е съдено да преодолее ограниченията си."? Какво от това, че се сдобиват с правото да имат дете, само ако спечелят от лотарията, при това единствено в рамките на година от изтеглянето на печелившия билет? Какво от това, че действията им се следят изкъсо, а нарушенията се наказват с един вид радикален остракизъм? Без право на помилване. И най-важното: какво от това, че може би живеят в заблуда? Тези въпроси са сериозни и плашещи. Нищо чудно, че 99,9% от силозчани предпочитат да не си ги задават.

ЗА МИШКИТЕ И ИКАРИТЕ

Да, ама в кошарата, освен доволни от положението си (страхливи) млекопитаещи, се намират и редки птици - хора с идеи, мислещи същества, които усещат, че "не са създадени да живеят по този начин, че са на погрешното място, че животът им е твърде стегнат". Водени от желанието за промяна, от любопитството към света извън силоза и от съмнението, че може би навън нещата не са толкова прецакани, колкото изглеждат, те решават да нарушат правилата. Също като Икар да се устремят към Слънцето. Без да им пука за изгарянията, които ще понесат, за крилете, които със сигурност ще загубят или за близките, които съсипани ще наблюдават обречения им полет. Важното е да се издигнат в небето. Да се освободят от евтиния заместител и да се докоснат до истината. Тъкмо такива хора представляват сериозна опасност за установения режим и тяхното неутрализиране (колкото и своевременно, прецизно и професионално да е проведено) няма необходимия ефект. Защото, изненадващо за всички, силозът се оказва пълен с доста сух = леснозапалим материал, който чака една мъничка искрица, за да избухне в пламъците на бунта. И тук стигаме до срещата с наистина необикновена личност...

"ПРИБИРАМ СЕ У ДОМА И ИДВАМ ДА ПОЧИСТЯ..."

Изречението звучи съвсем невинно, прозаично и скучно, нали? Сякаш е излязло от устата на току-що приключила работа жена, която се обажда вкъщи да провери дали мъжът й е взел децата от градина и (независимо от положителния или отрицателен отговор) да даде инструкции за по-нататъшни действия : ) Обаче въпросните думи са извадени от контекста, произнесени са от една от най-яките героини ever и представляват заплаха, способна за секунди да превърне всички сурови юнаци от Френския чуждестранен легион в разплакани момченца. Представям ти Жулиета (Джулс) Никълс - бивш експерт от Механичния отдел и настоящ шериф на силоза. Момиче, което не се плаши от тежък труд, не се колебае да си изцапа ръцете и връзва косата си с канап. На това отгоре е умна и прави необичайни асоциации (сравнява хората с шайби, болтове и смазки), компетентна е, доказала е смелостта си и блести със силно развито чувство за дълг, чест и справедливост. Върши възложената й работа "дяволски добре, дори да не очаквате да го прави наистина". И обича да сритва жалки, плъходушни задници. Аз не бих могла да измисля по-добра кандидатура за поста "главен блюстител на реда". А ти? Примамват госпожица Никълс да заеме шерифското място не с обещания за привилегии и тлъста заплата, а с лаконичното "Ако дойдеш горе, хората ще те чуят", т.е. с илюзията, че ще може да промени нещата. Не си въобразявай, че Джулс, също като героя в "Приказка за стълбата", щом заеме високата позиция, ще стане глуха, сляпа и няма за хорските молби и проблеми. Точно обратното - застанала на върха, тя вижда (и помирисва) докъде точно блажените й съграждани плуват в нечистотии. Заема да  оправи нещата и... това не се харесва на гениите от Информационния отдел. Джулс се превръща от дребно неудобство в сериозна пречка. Време е да бъдат приложени превантивни мерки. О, нищо особено, нали разбираш, просто ще отделят краставата овца от здравите добичета. Не е като да не са го правили и преди. Само дето... този път резултатът от превенцията лееекинко ще ги изненада...

FULL-HEARTED BOOK AFFAIR

Ще ти призная нещо. Не съм предполагала, че ще си падна по автор, който кръщава главната си героиня "Жулиета". Даже щом стигнах до току-що цитираното име, щях да върна романа обратно на рафта, но чудесното художествено оформление (дело на Виктор Паунов) и интригуващото заглавие (за него е "виновен" Ангел Ангелов) надделяха. Оставяме настрана факта, че става въпрос за един от любимите ми жанрове. За какво ти говорех? А, да, за "хлътването" си по Хю Хауи. Докато четях, през цялото време имах чувството, че американецът е писал, съобразявайки се специално с предпочитанията ми. По-конкретно: представях си, че той е изпълнител, а аз - неговият музикален продуцент, събрали сме се в студиото и работим по нов проект. Сътрудничеството върви като (о, изненада!) по ноти : ) Както знаеш, да работиш в екип с човек, който те разбира (и с който се харесвате) не изисква никакво усилие, а си е чист кеф. Хю предусещаше каква ми се ще да бъде песента (книгата) още преди да съм изтананикала на глас мисълта си. Моя милост пък предугаждаше неговите хрумвания. Постигнахме абсолютно съзвучие. Да вземем женските образи, около които изградихме основата на мелодията - силни, интелигентни, вдъхновяващи и заслужаващи да водиш войни заради тях с мисълта, че всяка капчица кръв, която загубиш, ще си струва. Безспорно, дамите в "Тел" (независимо от годините си) ще те приковат със смесица от впечатляващи качества и очарователни странности. Що се отнася до композирането на мъжките персонажи, Хю Хауи успя да ме усмихне чрез добавянето на един по-особен мотив. Изсвири пред мен на пианото образа на ловец. Ама не какъв да е, а на звезди. Човек, чиито очи са по-стари от лицето му. Човек, който се чувства най-добре в полумрака, не се отказва от опитите си да види небето зад облаците (колкото и да е трудно) и не спира да чертае карти. Но най-важното: човек, който  не обръща и грам внимание на доброжелателните "напътствия": "Не се занимавай повече със звездите!" След като доизпипахме музиката (т.е. героите - постарахме се в тях да няма нищо дразнещо или излишно), я прослушахме и ударихме длани. Посланието й беше всичко друго, но не и монотонно - съчетаваше качествена фантастика, качествен екшън и качествена романтика. После минахме към текста. Ето любимия ми фрагмент: "Едно от нещата, които харесваше в Марнс, бе, че мислите му бяха толкова черни, че в сравнение с тях нейните собствени изглеждаха блестящо сиви." Как ти се струва? Не е чудно, че кръстих заключението си "Full-hearted Book Affair", нали? Нямам търпение  да чуеш окончателния вариант на песента и да ми кажеш мнението си.

: ) Отнесох се. Я виж, наближаваме целта си. Нали не си въобразяваш, че сега ще млъкна и ще те оставя на мира? Предстои ти да се насладиш на пространните ми (че какви други би очаквал от мен?) препоръки относно избора на напитки. Ще ти подскажа малко, избата предлага отлични бели вина...

"СЛУЧАЯТ С ИЗЧЕЗНАЛАТА ПРИСЛУЖНИЦА", ТАРКУИН ХОЛ

Пристигаш последен. Затова ти се пада да режеш лук. На ситно. Всички останали задачи в кухнята са вече разпределени. Не се помайвай, ами грабвай престилката! Точно така, онази с надписа WOLFGANG PUCK EAT MY DUST  >: ) Защо се оглеждаш така неспокойно? Ако търсиш кучето, Разбойник в момента е на разходка и ще бъде прекалено изморен, за да си играе с теб, когато се върне. Както и да е... Обичаш ли чуждестранна кухня? Днес съм намислила да ти предложа нещо по-различно: кулинарно пътешествие до бившата перла в короната на Британската империя. Имаш ли представа какво е "доса"? Не? Тогава те чака изненада. А ял ли си някога халва от моркови? Е, недей да потръпваш от ужас. Не е толкова лоша, пък и не забърквам индийски манджи за пръв път. А за втори... тъй че си в сигурни ръце. Хей, усмихни се! Де да знаеш, може би готвя по-хубаво отколкото коментирам литературни произведения. Обещавам ти, че ако слушкаш и си изядеш порцията до последната троха, ще ти поднеса страхотна книжка за десерт - "Случаят с изчезналата прислужница" от английския писател и журналист Таркуин Хол. Както може би се досещаш, романът е криминален и действието се развива в Индия. А детективът е... Започвай да белиш лука и ще ти разкажа!

Жестока корица!

(НЕ)ЗАСЕКРЕТЕНО ДОСИЕ ИГРЕК

I. ДАННИ ЗА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ

Име: Виш Пури.

Възраст: 51.

Образование: военна академия.

Професия: основател и изпълнителен директор на "Най-частните детективи" ООД.

Отличия: носител на наградата "Суперкопой".

Успешно приключени случаи: етюдът с подслушвателното устройство в ченето на пакистанския посланик, аферата с готвача от френското посолство, кошмарът с липсващия слон за поло, проблемът на "Раджата със сутиените", кашата с офейкалия счетоводител.

Семейно положение: женен, с деца и внуци.

Хоби: градинарство.

Слабости: афтършейв "Секси мъж", люти чушлета (пристрастен е към тях), питата с манго на жена му и усмивката на най-малката му дъщеря

Страхува се от: майка си и от съпругата си (основно).

Колеги, чиито методи уважава и прилага (но не си признава): Холмс, Поаро (от него е заимствал и мустачките), Коломбо.

Врагове: списъкът с неприятели е поместен в папка, озаглавена "Най-обичайните заподозрени". Даже Распутин би се впечатлил от вещината, с която индийският детектив се измъква сух от изключително изобретателни опити за покушение (един от тях включва феромони и подивели носорози).

Две от крилатите фрази на Виш: 1) "Старай се винаги да хапнеш хубаво за закуска. Мисленето изисква пълен стомах." 2) "Индия се модернизира, но трябва да запазим семейните си ценности. Къде бихме били без тях?".

II. ДАННИ ЗА ФИРМАТА И СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ

(Тази част от досието се разчита трудно или е криптирана. Повечето от информацията остава загадка за читателя. Ето някои от разкодираните фрагменти текст)

1. Сфера на дейност: професионални разследвания от всякакъв тип.

2. Имена и характеристики на експертите, които ще поемат случая ти: Луминесцентния (не оставай с грешно впечатление от подвизите му, той не краде, просто пръстите му са лепкави), Казанчето (технически гений и достатъчно хитър, за да успее да постави гореспоменатото подслушвателно устройство в ченето на пакистанския дипломат), Крема (нежното попълнение в екипа, чийто любим аксесоар е 10-сантиметров непалски нож "кукри"), Шаши и Зия (доказателство за вредните последствия от злоупотребата с "Маями Вайс" - извинявай, Майкъл Ман!).

III. ДАННИ ЗА "СЛУЧАЯ С ИЗЧЕЗНАЛАТА ПРИСЛУЖНИЦА", ВЪЗЛОЖЕН НА ФИРМАТА

(И не само. В момента "Най-частните детективи" ООД работят върху цели три задачи, представени според своя приоритет)

1) Младо момиче изчезва от дома на богатия си работодател - известен и честен (не се шегувам) адвокат. Човекът е в безизходица, защото се опитват да му припишат нейното убийство. Обръща се за помощ към Виш. Докато разплиташ случая заедно с детектива, ще се разходиш из Индия по стъпките на Дев Пател от "Беднякът милионер".

2) Страховдъхващ генерал с побелели коси е убеден, че безценната му внучка си е харесала недостоен кандидат за жених. Ветеранът нарежда на Виш (без всякакви церемонии) да изрови колкото се може повече кирливи ризи от коша с мръсни дрехи на момчето. Детективът приема нещата буквално : ) Случаят е забавен, тук ще се усмихнеш (и ще се сетиш за кръвосмразяващия тъст Робърт де Ниро от "Запознай се с нашите").

3) Някой от "Най-обичайните заподозрени" се опитва да види сметката на Виш. Но главният герой е толкова затънал в работа, че неговата майка (без да си направи труда да го уведоми) се заема да залови негодника, дръзнал да посегне на малкото й петдесетгодишно момченце. Тук ще се посмееш - представи си Сталоун в комбина с дребното симпатично бабче от "Спри или мама ще стреля!"...

За да получиш останалата част от информацията, ти е нужно специално пълномощно. Имаш ли такова? Не? Тогава стигаш до...

IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
(Обръщам ти внимание: книжката има две лица и само едното от тях - закачливо усмихнатото - се оглежда в корицата. Сега ще ти покажа другото.)

Не се подвеждай от лековатия тон на публикацията ми, вдъхновен от  забавните епизоди в книгата. "Случаят с изчезналата прислужница" не е просто занимателна и написана с чувство за хумор криминална история, а Таркуин Хол не е някакъв закопнял за малко екзотика, въоръжен с фотоапарат и три слоя слънцезащитен крем турист, чиято най-щура мечта е да се снима като глътнал бастун (или в някоя по-екстравагантна поза, де да знам) пред Тадж Махал. Истината е друга. Британският журналист живее Индия. Грешиш, не съм изпуснала предлога "в". Авторът би могъл да се барикадира в свръхлуксозен комплекс от затворен тип в покрайнините на Делхи и да се захване да майстори статийки за постиженията на местния отбор по крикет. Сигурна съм, че би имал успех в начинанието, ала едва ли би се чувствал окей със себе си. Вместо да се плъзга лекичко по повърхността, господин Хол си отваря широко очите за истинските проблеми на страната, общува с различни хора, класифицира получената информация и я споделя. В случая - под формата на роман. И си личи, че е опознал и обикнал Индия. Че му пука.

Прочетеш ли "Случаят с изчезналата прислужница", ще се почувстваш все едно се запознаваш с историята на някой, живял и препатил доста в тамошен голям град. Човек, дошъл от затънтена индийска провинция с надеждата да си намери какво да е препитание, за да може да праща мизерната си надница на многолюдното си семейство. Човек, взел под наем "дядовата ръкавичка" (използвам евфемизъм), който се е събуждал всеки ден в шест, за да напълни наличните празни съдове с вода преди да я спрат, закусвал е набързо със слаб чай и отдавна загубили хрупкавостта си бисквити, тръгвал е за работното си място, молейки се да успее да се справи с неконтролируемия [понесъл хора (и животни) не към целта им, а към сериозни форми на шизофрения] трафик или стискайки палци да се смести някак в пръскащите се по шевовете си "автобуси" на градския транспорт (без останалите пътници да го смажат или задушат). Човек, който се е сблъсквал ежедневно с нагли бюрократи/корумпирани служители, търпял е несправедливостите на закостенели нрави/предразсъдъци, бил е спиран от необичайни табута и се е възмущавал от дребни работи като "бюджетните ограничения" на полицията (спешните й телефони не работят, поради неплатени сметки, а пари за бензин за колите - няма)...

Изчакай един момент, искам да погледна яденето. Почти е готово. Само да отбележа още нещичко и сядаме на масата. Не си мисли, че Таркуин Хол ще ти покаже единствено "прелестите" на "пребиваването" в големия индийски град. Авторът ти е приготвил "екскурзия" на "чист въздух" до район с уранови мини. Ще се качите на влак, пътуването ще е дълго и ще ти напомни за мъките на едни други "пасажери" в "Дългата разходка" от Славомир Равич. Докато се кандилкате към заветната цел, британецът ще те "развлича" с истории. Например тази за бедняка-нищожна песъчинка, залепнала за подметката на "водната мафия", продал цялото си имущество, за да покрие разходите по несправедлив, точещ се с десетилетия  процес. Или тази за невинните жертви на "защитниците на слабите". Кои са тези "защитници"? Партизаните, чието любимо хоби е да стрелят по всичко, дето мърда. С повод или без. Надявай се да не спрат влака ви и да ви поискат да платите пътна такса... Как ти се струва? Едно е сигурно - воаяжът обещава да бъде всичко друго, но не и скучен.

Споделеното от мен до този момент далеч не изчерпва картинката. Вземи романа и научи повече сам. По време на четеното ще се усмихваш на шегите, ще срещаш чудаци, ще примижаваш от яркостта на образите (и може би ще имаш нужда от черно огледало, за да отпочинат очите ти), ще свъсваш вежди от справедливо възмущение/гняв/, ще изпитваш жал и, разбира се, ще се стараеш да разрешиш случая, да пипнеш негодника преди детектива. А когато приключиш с книгата, ще можеш да се похвалиш, че поназнайваш нещичко за истинската Индия, че в съзнанието ти е останало нещо повече от гланцирана кичозна фотография на популярна туристическа дестинация. Благодарение на Таркуин Хол. Сега... дойде време да пробваме ястието, плод на съвместните ни усилия. Без тревоги : ) Ако е противопоказно за консумация, ще се насочим към спасителния вариант. Имам малко сух хляб, останали домати, кашкавал и чубрица. Нужни са ми само пет минути, за да те посветя в тайнството на "фалшивите мини пици" : )

RAKIA: CONNECTING PEOPLE

Нали знаеш колко "ме бива" по математика? С алгебрата се справям.  Криво-ляво. А с геометрията... да речем, че никога не сме си говорили на "ти". Към днешна дата (ако случайно се срещнем на улицата) си кимаме с ледена учтивост. И всяка от нас бърза да продължи по пътя си. Защо отново те занимавам с топлите си чувства към точните науки? Ами, решила съм да те поизмъча и да ти поставя една задачка. Спри да драскаш мои карикатури в тетрадката си и се съсредоточи върху онова, което ще запиша на дъската. Не се безпокой, днес часовете са намалени и ще те пусна да си ходиш по-рано. Хайде, положи малко усилие : ) Да не мислиш, че на мен много ми се работи?

Ето я и главоблъсканицата:

група все-/много-/пре-знайковци, които се опитват да покажат кой от тях е най-умен

+

сериозна книга от няколкостотин страници на научноНЕпопулярна тематика

+

разгорещена дискусия

= ?

Внимавай с отговора. Имаш достатъчно време да решиш задачата. Вече си готов? Чакай, не казвай нищо. По погледа ти разбирам, че ще изтърсиш нещо от сорта: "Събраните на едно място мъдри глави, вдъхновени от обемния изследователски труд, поставен на масата пред тях, са стигнали до разрешаване на квантово-глиаловия парадокс." : ))) Почти познах какво си мислиш, нали? Да, ама не съм ти съобщила "смущаващата променлива" в гореописаната ситуация - солидно количество качествено пиене. Вместо да се задълбочат в разбулването на загадките на тъмната материя, нашите юнаци се юрват да нахвърлят черновата на труд (за получаване на професорска титла), доказващ ползата от алкохола. Няма да те запознавам с тезата им в детайли. Само ще маркирам (защото ме мързи за повече) пет от основните заключения (да си ги имаш предвид, може да ти послужат като състоятелни аргументи в някой спор).

Предимствата на алкохола:

1) алкохолът е храна 

2) алкохолът е транквилант

3) алкохолът е анестетик

4) алкохолът е лекарство - тук започнаха да ми цитират резултати от непубликувани, революционни, изпреварили времето си (50-те години на миналия век) български (!) експерименти, проведени по всички правила на изкуството - с плацебо групи и т.н. УЖАС : )

5) Хъм, имаше и пето, кълна се, но не си го спомням... 

6) алкохолът сближава (не звучи особено издържано, но е разкошно за заглавие на публикацията, а?)

Та така. Отговорът на задачката е: труд, доказващ ползата от алкохола. Я гледай какво слънце е напекло! Сигурна съм, че едва те свърта в блога ми. От мен да мине - свободен си. Аз, от своя страна, ще се отдам на любимото си занимание - злодейство на свободна практика : ) И не забравяй, алкохолът не само сближава, но и поражда интересни дискусии, с още по-интересни и важни за науката резултати. 

ПРИНЦЪТ НА МЪГЛАТА, КАРЛОС РУИС САФОН

Здравей, книго(в)ед, радвам се, че се отбиваш! Тъкмо ти ми трябваш. Преподреждам библиотеката си и няма да ми е излишна малко помощ. Не се тревожи, ще получиш награда за труда си - под формата на някое от книжните ми съкровища. Само трябва да си избереш... Съгласен? Тогава да се хващаме на работа! А какво има в плика, който държиш? Подарък за кучето? Нека видим... Аха, "Куджо" : ) Много, хм,  мил жест, обаче Разбойник предпочита творбите на Доуди Смит. Вечер не си ляга без да е прочел поне една страница от "101 далматинци",  в компанията на любимата си дъвкалка - гумена фигурка на дяволчето Таз. Има си я откакто беше кутре и отказва да се раздели с нея. (Това, последното, не си го чул от мен.) Впрочем, в момента той спи и май е по-добре да прибера книгата, преди да я е надушил. Не мисля, че ще оцени чувството ти за хумор. Не и по начина, по който очакваш. Леко, ще събориш... Е, нищо, де... На този книжен куп и без това не му беше там мястото. Да започнем подреждането от него... Какво сега, защо спря? Хареса ли си нещо? Дай да погледна... "Принцът на мъглата" от Карлос Руис Сафон. Ммм, струва ми се, че току-що определихме днешната ти "заплата".

Хайде да разлистим книгата, искам да я усетиш. Не бързай. Подготви се, защото не знаеш на коя страница ще попаднеш, а испанецът (говорили сме за това, помниш ли?) умее изкусно да оплита своите читатели и да влияе върху възприятията им. "Принцът на мъглата", първият публикуван роман на автора, изпълва дробовете ти със солен морски въздух, гъделичка носа ти с аромата на скромна, но домашно приготвена, топла закуска, разпръсква около теб ситни капчици от чистото ухание на  невинната любов и веднага след това те задушава с миризмата на застояло, на гнило, на вечно гладно и нетърпеливо да посее заразата си зло. Чуден букет. Не би очаквал друго от Сафон, нали? Той е от този тип разказвачи, които те подмамват с тона на гласа си, хипнотизират те с жестовете си и те карат да повярваш във всяка дума от тяхната необикновена приказка. Казано другояче, авторът те приковава към себе си като стайна печка в студен ден. А ти нито можеш, нито искаш да се откъснеш от топлината му. Ще се опитам да ти обясня как се почувствах, когато започнах да чета "Принцът на мъглата"...

Окей. Затвори очи и си представи... Малък град край морето. Привечер. Разхождаш се из рибарското пристанище. Тъкмо се чудиш дали да не поседнеш някъде и да позяпаш хората и плавателните съдове наоколо, когато забелязваш светлинките на една чудна лодчица да се приближават към брега. Решила е да акостира пред теб. Докато разглеждаш изкусната й, здрава конструкция, осъзнаваш, че не си единственият, който й се възхищава. Без да усетиш как и кога, до твоя милост (важно като часовой) се е настанил пухкав уличен котарак. Той те поглежда пренебрежително за миг и след това насочва цялото си внимание към лодката. Фиксира я с очи. Защо ли? Ами много просто. Рошавият бандит, свит и готов за скок, знае, че вечерята току-що е хвърлила котва. Трябва само да потърпи, рибарят скоро ще разтовари улова... Човекът забелязва своя верен посрещач, ухилва се и му подхвърля част от плячката. Котаракът ти изсъсква да стоиш настрана от неговата кльопачка и я омита за секунди. "Бълхата май е доста гладен... Забрави за обноските си." Рибарят се обръща към теб с приятелска усмивка. "Бълхата? А, сигурно говорите за котката...". "Аха. Това му е гангстерското прозвище на зъл и опасен звяр : ) А когато е миличък и послушен, го наричам Бълхичко. Аз съм Карлос, впрочем. Руис Сафон. Ти как се казваш?" "Книго(в)ед." "Ха, необичайно име! Ето какво, Книго(в)еде, сега ние двамата с Бълхата ще занесем рибата до едно ресторантче наблизо. Там ще ни сварят чорбица от попчетата, а кефала ще изпекат на скара. Искаш ли да ни правиш компания? Обещаваме ти и силно вино, и весела музика, и интересен разговор. Мене ме бива да разправям приказки... Сладки и страшни едновременно. Като тези, дошли от земите отвъд Сините планини..."

Така виждам лодката, с която пристига капитан Сафон

Дали ще приемеш предложението на Сафон и дали ще го последваш до ресторантчето - зависи само от теб. В случай че си обзет от нерешителност (в което се съмнявам), ще ти споделя част от историята, развита от автора в "Принцът на мъглата" - роман за юноши, но ако питаш мен - роман за хора от всички възрасти, чиито сърца не са забравили как да туптят.

СИНЬО ЛЯТО

Верни другари в приключенията, море, небе, искрящобял пясък, дълги разходки, надбягвания с колела, гмуркане до потънали кораби, лов на съкровища, споделяне на тайни край лагерен огън на плажа, нощно къпане - тринадесетгодишният Макс Карвър никога не е предполагал, че ще открие изброеното дотук в затънтеното, непознато  и (вероятно) скучно място, където му се налага да се пресели заедно със семейството си заради бушуващата Втора световна война. Наясно е единствено, че му предстои да целуне детството си за сбогом - далеч от роден дом, приятели, от всичко близко и познато, което би могло да му вдъхне утеха в труден момент. Момчето се отправя на път с натежало сърце, опитвайки се да се убеди, че неговият татко-чудак, ъъъ, майстор на часовници, и неговата майка (със загатнати ясновидски способности) знаят най-добре. А мълчаливата му по-голяма сестра и склонната му към забъркване в пакости по-малка сестричка не допринасят за "освежаването" на картинката. Пристигането в град "Скука" и настаняването в запусната къща, бивша собственост на двойка ексцентрици с мрачен ореол около главите, също не е съпроводено от фанфари и рози. Но там Макс се запознава с местния младеж Роланд и истинското лято започва. Отърсило се от сивата си дреха, то се явява пременено с одежда, блестяща във всички нюанси на синьото - от прозрачен, светъл лед през наситен кобалт, изпъстрен със златисти точици, до мастилено, почти черно.

ДИАБОЛИЧНО

Сега бъди внимателен. Забравяме за живописните испански сериали от осемдесетте и чупим катинара на портата към ужаса. Не по-малко живописен (ужасът, не катинарът). Втората световна война въобще не е най-страшното нещо, което дебне героите в "Принцът на мъглата". Безгрижните дни, красотата на природата, зараждащото се крепко приятелство, трепетите на първата любов са помрачени от една зловеща, свръхестествена фигура (виж корицата). Злодеят е типичен представител на Сафоновите лоши момчета - загадъчен, магнетичен, изключително умен и способен да претегли душата ти с един поглед. Отбелязва си силните ти страни, прицелва се в слабостите ти, надушва копнежите ти и ги използва срещу теб. От него лъха студ. Но и парещо желание. Да те изстиска до капчица, да ти отнеме най-ценното. А после да се смее над жалките ти останки. За целта не се срамува да използва всякакви трикове: играе си с времето, нахлува в личното ти пространство, промъква се в сънищата ти, шепне в ухото ти или изпраща (не)двусмислени послания по домашните си "любимци"/пасмината си от уродливи слуги, променя лика и формата си. Но знаеш ли кое е най-гадното? Прилага всички тези способи не върху някого от своята категория, а върху слаби същества, най-вече - деца. Макс и неговите приятели се оказват на пътя му в, меко казано, неподходящ момент. Той е чакал с години, набирал е сили и е готов да нанесе финалния си удар. А сополанковците, опитващи се да му попречат да сключи челюсти около поредната си жертва, не са нищо повече от досадни винени мушици. Също толкова крехки...

Вече може да отвориш очи. Леле, бях забравила как ми действа Сафон. Преди да поверя "Принцът на мъглата" в ръцете ти, ще направя препратка към един български автор. Неотдавна ти представих "Предпази ме от това, което съм!" от Мартин Ангелов. Ако си ме послушал и си прочел сборника, ще разбереш с какво Ангелов ми напомня за испанския си колега. Иска ми се да отбележа, че в творбите и на двамата небето е основен персонаж, съучастник. И Мартин, и Карлос са очаровани от него. Първият го нарича "емоционален инвалид", а вторият го рисува с мантия от мрак, спуснало завеса от сълзи върху сцената. Дъждът и при двамата автори кореспондира с настроението на героите, а цветовете... използват ги дръзко, със замах, внушават чрез тях сходни образи. Мога да продължа в този дух и да ти изреждам прилики, но е по-добре да се убедиш лично, а и ние имаме работа за вършене. Книгите няма да се подредят сами. Прочети "Предпази ме от това, което съм!" и "Принцът на мъглата" (или някое друго произведение на Сафон - "Сянката на вятъра", "Играта на ангела", "Затворникът на Рая", "Марина"). Откриеш ли още допирни точки между българина и испанеца, сподели ги с мен. Ще се радвам да го сториш. 

СЛАВЯНСКИ ХРОНИКИ, КОСТА СИВОВ

Ей, буден ли си? Пропусна закуската и ме изпратиха да те повикам... Ха, не ме улучи : Р Следващият път се прицели по-добре, защото ти остана само една възглавница... Човече, не те разбирам! Как можеш да спиш до късно и да пропиляваш остатъка от лятото? Да  не си посмял да се унесеш отново! Май ще трябва да доведа Разбойник, за да те изкара от леглото. Стресна ли се? Тц, излагаш се. Че какво страшно има в един ирландски вълкодав (освен името)? Толкова е любвеобилен и миличък! А? Не се чувстваш комфортно около кучета с размерите на впрегатен кон, които те гледат с отмъстителен блясък в очите? Преувеличаваш. Пък и Разбойник е дребен за породата си. Колкото до другото - заблуждаваш се. Той много те харесва и не спира да ти доказва привързаността си: пишка върху обувките ти всеки ден... Всеотдайно... Ох, заболя ме : ))) Грешен стратегически ход от твоя страна. Вече и двете ти възглавници са на вражеска територия. Ако искаш да ги видиш отново, ще трябва да изпълзиш от бърлогата си на дневна светлина. Хайде, чакаме те в кухнята. Докато си пиеш кафето, ще ти разкажа за "Славянски хроники" от Коста Сивов. Ще ти хареса. Става въпрос за фентъзи, завоювало първа (!) награда в конкурса "Таласъмия" през 2011 година... 

Какво ще кажеш за корицата? Направо те кара да предвкусваш удоволствието от романа! 

ОДИН, ТОР, ЛОКИ... МОМЧЕТА, СТЕГНЕТЕ СЕ! ЧЕРНОБОГ ПРЕПУСКА КЪМ ВАС И Е В ЛОШО НАСТРОЕНИЕ...

Пир до зори на Олимп? Банално. Плаване с дракар? Скууука. Стаж в ковачницата на Вулкан/бригада в лозето на Бакхус? Ъъъ, не, мерси. Размяна на текстови съобщения с Нут? Може, ама друг път. В случай че ти е омръзнало да се занимаваш с драмите на елините, набезите на викингите, желязната дисциплина/гуляите на древните римляни или драскулките, ъъъ, идеограмите на древните египтяни, ще ти предложа чудесна алтернатива: потърси Коста Сивов. Младият автор ще те прати да пътешестваш, да вършиш подвизи, да се бориш със зли сили, да покоряваш сърца, накратко: да приключенстваш, по славянски. Ще се запознаеш отблизо с представата на славяните за устройството на света и ще настъпиш по мазола божества, чиито имена едва ли би срещнал в сценария на бъдещ холивудски касоразбивач. Аз, например, съвсем ясно си спомням сцената (защото ми е любима), в която Чернобог (владетелят на мрака), яхнал своя звяр-вихрогон, се приземява на борда на призрачен кораб и започва да мята мълнии. С поглед. Не му е нужно да поразява буквално (пък и е под достойнството му да се прави на трибют версия на Зевс), самото му присъствие вдъхва страхопочитание и те кара да козируваш. В сравнение с господаря на злото, всички останали богове (и таласъми, върколаци, вампири, духове, русалки + още куп свръхестествени създания), на които ще налетиш в книгата и които всячески ще се мъчат да развалят настроението на главния герой, като му попречат да стигне до целта си, ще ти се сторят по-умилителни от пеленачета, размахващи дрънкалки и безсрамно покосяващи околните с убийствените си трапчинки. Даже най-закоравелите представители на скандинавския пантеон ще разтеглят лица в мазни усмивки и ще започнат да стъпват на пръсти покрай черния си колега, в случай че го засекат, да кажем, на някоя среща на випуска. Точно така. Чернобог рулз. Колкото до неговите роднини и останалите твари, пъплещи из "Славянски хроники", хич не си въобразявай, че ще се бият честно. Залогът е твърде голям и те не биха позволили на главния герой да стигне лесно да победата. И тъй като този параграф се превърна в "Ода за владетеля на мрака", в името на равновесието, посвещавам следващата част от коментара си на защитника на доброто. Макар че, по неговите собствени думи, "добро" и "зло" са размити понятия. Както винаги, всичко зависи от гледната точка.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АСЕНОВО...

Заглавието е плод на един кадър от "Десперадо", който преди малко се стрелна пред очите ми. Ненадминатият Стив Бушеми пресъздава централния персонаж в него - сещаш се, оня човечец, дето събра очите на своята неохотно надаваща ухо публика в кръчмето с разказа си за Ел Мариачи. Спокойно, героят на Коста Сивов няма да довтаса пред вратата ти въоръжен до зъби и готов да раздава куршуми/справедливост. Не, той по-скоро ще те заинтригува с лекотата, присъща на Лукяненковия Виталий Рогоза. Ако си чел "Дневен патрул", ти е известно, че Виталий е мъж без спомени, с чупливо настояще и заплашително клатещо се бъдеще. Подобен е и случаят на главното действащо лице в "Славянски хроники" - идва в съзнание насред пусто поле, с адско главоболие и без никаква представа относно самоличността, произхода и предназначението си. Довери ми се, въпреки че не знаеш кой е и не разполагаш дори с бегло описание на чертите му, ще ти стане симпатичен. И ще започнеш да го уважаваш. Заради чувството за хумор, което проявява. Заради способността да запазва самообладание и да разсъждава рационално в необичайни/изнервящи/страховдъхващи ситуации. Заради познанията, които демонстрира, въпросите, които си задава (този за съзнанието директно ме запрати в "Слепоглед" на Питър Уотс) и изводите, до които стига. Заради куража да се изсмее в лицето на опасността, при положение че сърцето му е скочило в петите. Но най-вече заради абсолютната увереност, която той вдъхва, че ако паднеш ранен в битка, ще те вдигне и ще те отнесе на сигурно място. Да, Коста Сивов е използвал първокачествена глина, докато е работел по своя герой. Толкова първокачествена, че ти тръгваш без колебание след човека без име и си готов да подпомогнеш по всякакъв начин неговата кауза. Каква е тя? Ами, подробности за нея ще научиш в Селото на таласъмите, фигуриращо на картата под безобидното наименование Асеново... Препоръка от мен: игнорирай напълно благоразумните съвети, давани в народните приказки, и влез да търсиш сведения точно в онази кръчма, от която се вдига най-голяма глъчка : ) Наздраве!

ЗАПОЧНАТО, ЧЕТЕНО И ЗАВЪРШЕНО С УСМИВКА

(Следва безразборно съставен списък с любимите ми нещица в "Славянски хроники")

1) Достойнствата на доброто момче. Току-що ги изложих пред теб, но пак ще подчертая: той ме заинтригува и спечели симпатиите ми по метода на Сири Кийтън: безапелационно.
2) Сцената с Чернокон и неговия тъмен ездач, кораба, бандата изплашени пирати и нашето момче, опитващо се да покаже непукизъм. Споменах я по-горе, помниш ли?
3) Чернобог. Леле, той би се разлютил не на шега, ако ме чуе да го наричам "любимо нещице" и би пратил армията си от кръвожадни венди по следите ми. А като се вземат предвид и личните му методи за врагоизтребление, както и благият му нрав на мечка с трън в петата... май е по-добре да бягам.
4) Бог Род (славянската съответка на Юпитер) и проблемите му на многодетен татко. А знаеш ли как разпуска след изнурителен работен ден? С готвене!
5) Любопитните истории в историята. Особено онази за Веселия Роджър (традиционния пиратски флаг) и човека, чието име гордо е откраднал.
6) Финалните изречения на втора глава : )
7) Дребният детайл, че "ако излезеш от пътеката, тя ще стане невидима за очите ти."
8) Изреченията, които съм си харесала, подчертала и извадила. От типа на: "Няма еднакви разуми. Ако всички бяхме идентични, щяхме да бъдем едно цяло, а не индивиди. Но в това се състои красотата ни - в нашата оригиналност." и на: "Разговорът си е разговор, независимо с кого го водиш." Добра работа, Коста!
9) Завършвам списъка с най-важното. Сериозните теми, засегнати в "Славянски хроники", интересуват и мен. Страшно ми допадна интерпретацията на Третия закон на Нютон. Авторът ме накара да се замисля и за следното: войните не се водят заради нещо толкова възвишено като религиозни убеждения или любовта на най-красивата девойка на земята. Това са само благовидни извинения, използвани от някого, на когото му е ясно, че е изключено да набере армия, готова (открито) да се бие под знамената "алчен съм" или "обичам кръв". Питай някой заможен жител на пометения и обран до шушка Константинопол от 1204 г. Само внимавай да не уцелиш момента, когато византиецът се опитва да откопчи обкованото си със злато и скъпоценни камъни нощно гърне от хищната хватка на случаен кръсто(!)носец, който е взел изделието за възголемичък бокал с нетрадиционен източен дизайн (и аромат).

Е, имам три новини за теб. Първо, прегледът на "Славянски хроники" приключи. Имах удоволствието да те запозная с чудесната творба на най-новото попълнение в редиците на предпочитаните от мен съвременни български автори - Коста Сивов. Остава само ти да прочетеш книгата и да ми кажеш дали споделяш ентусиазма ми. Аз мисля, че романът направо си плаче за продължение... Второ, кучето най-сетне откри идеалното средство, с което да чеше зъбите си. Радваш ли се? Май не... Трето, животното домъкна въпросното средство от твоите "покои". Сърдиш ли се? Май да... Я кое време е станало! Бързо,  Разбойник, ела!  Ще поизлезем малко на чист въздух... докато нашият търпелив (до този момент) слушател се успокои...

"ПРЕДПАЗИ МЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ!", МАРТИН АНГЕЛОВ

Закъсняваш. А това се отразява зле на джоба ми. Реших да вляза в музикалния магазин, докато те чакам. Там ме подмами едно цветно петно, което най-нахално се закачаше с мен и ми се плезеше от витрината. Оказа се обложка на албум. Беше толкова шарена, шантава и шумна, че нямаше как да й устоя. Увери се сам. Capital Cities. Не ги знаеш кои са? Ами те са момчетата... Момент, защо съм тръгнала да обяснявам? Вземи едната ми слушалка и чуй за какво става въпрос. Не, недей да бърчиш чело : ) Текстът е лепкав, да, ала... потърпи малко... ето сега... Заслушай се в тромпета. Преминава през мелодията като лъч светлина. Добавянето му спасява песента, не мислиш ли? "Safe and Sound". Така се нарича тя. Страшна тениска си облякъл, впрочем. Сякаш невръстният Джаксън Полък е разливал/развивал разбърканото си въображение върху нея. Сериозно, готина е. И напълно подходяща за щурма на книжарниците, който сме планирали за днес. Тръгваме ли? О, само секунда... Надникни в раницата ми и виж книжката, дето съм ти донесла. "Предпази ме от това, което съм" на Мартин Ангелов. Щом се прибереш у вас, веднага почвай да четеш. Казвам ти, ще те отвее, а ти ще се кефиш на всеки прецизно планиран и поставен печатен знак...

Има различни видове смелост. Смело е да облечеш огненочервена тишъртка с надпис "Косово jе Србиjа", да се разходиш с нея из центъра на Прищина и (ако все още си цял) да си харесаш някоя кръчма, претъпкана с приятно подпийнали спортни запалянковци, поливащи загубата (с 0:8) на любимия си отбор, да изпъчиш гърди и да помахаш на симпатягите за здрасти. Със среден пръст. Смело е да кръстиш (без грам ирония или горчивина) незначително пътно капилярче "Улица на мечтите", при положение че то не е нищо повече от обрасла с препикани храсти, осеяна с камънаци и потънала в прах пролука между два съседни извънселски имота. Смело е да не спираш да се катериш по зъбати скали, докато разраняваш пръстите си до кръв, ръцете ти се потят, краката ти треперят, а сърцето ти е в гърлото, само и само за да стигнеш до... ти си знаеш докъде. Смело е да хванеш зависимостта си за яката, да я изпроводиш до изхода, да отсечеш "Сбогом!", да затръшнеш вратата след нея и да се изправиш пред живота сам, без помощни колела. Смело е и стореното от Мартин Ангелов - да седне и да започне да споделя (чрез творбите си) с теб откровено. Без да цензурира/редактира/преглъща репликите си. Без да си затваря очите пред нелицеприятните теми и да ги замита под килима. Без да се срамува да заяви на глас (силно и ясно) онова, за което не се срамува да мисли (това изречение май го беше формулирал Вергилий - авторът на латинския сикуъл на "Илиада"). "Предпази ме от това, което съм" е меко казано въздействащ сборник. Стихове и проза, грозно и красиво, дребнаво и възвишено минават ръка за ръка покрай теб, а ти не можеш да откъснеш поглед. Образите, които ще се изредят пред очите ти, са толкова много и така ярки, че не съм сигурна дали мозъкът ти ще успее да ги обработи всичките. Ако книгата беше музикален албум, щях да ти препоръчам да го слушаш на максимално висок звук, та чак зъбите ти (и ненужните дреболии, накацали по мебелите ти) да затракат. Това е единственият начин да усетиш мощта/нежността/тъгата в музиката на Мартин както трябва. Творбите му ми въздействат също толкова силно, колкото композициите на Брайън Мей ме карат да настръхвам. Тъй че, остави своята и неговата вълна да се срещнат и се наслаждавай на резултата от акустичната интерференция.

КАКВО ЩЕ ОТКРИЕШ В "ПРЕДПАЗИ МЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ!"?

Разгледай корицата (дело на самия автор) и ще разбереш. Опиши ми впечатленията си. Не, бе, не се опитвам да ти прилагам теста на Роршах. Просто ми отговори. Запъваш се нещо? Добре, тогава аз съм първа. Картина на сюрреалист (напомня ми за "Гала и тигрите" на Дали, само че тук вместо тигри и пушка имаме птици и хартия); част от парчето "Обсебен", изпълнявано от Стенли: "всяко вдишване е квадратче към теб" (в случая на Мартин Ангелов - трапец); току-що изплюта от полароид снимка; росата на безсмъртието; думи, връхлетели те в пристъп на вдъхновение и трескаво нахвърляни върху каква да е повърхност, за да не ги забравиш и изгубиш безвъзвратно; излитане, полет, кацане; духа (с ударение на а-то) от тоалетната чиния; скрити от погледа на наблюдателя очи; сирена (с ударение на е-то); струйки дъжд, стичащи се по прозорец/струйки пот, стичащи се по разгорещено тяло/струйки спрей за графити, стичащи се по стената на посърнала сграда; петна от кръв/сълзи/акварелни бои; храчка; спирала; ярък контраст; асиметрия... А може би изброеното дотук е несъществен детайл, подробност и пропускам най-важното. Не знам. Я по-добре отгърни на 69-а страница и потърси следното изречение: "Продължавах да си мисля и да вървя срещу вятъра..." Показателно за нечий характер, нали? Мисля, чувствам, непрекъснато си задавам въпроси, "не мога да изляза на едно мнение... дори сам със себе си..."  (типично за философите) - всичко това е довело до създаването на сборника, който обсъждаме с теб. Сега е твой ред. Кажи ми как ти въздейства корицата... Любопитна съм!

ЗА КАКВО (ПО-КОНКРЕТНО) ЩЕ СИ ПОГОВОРИТЕ С АВТОРА?

За любов. Ама не по пълния с калории и обещания за бъдещи кариеси метод на Барбра Стрейзанд и Майкъл Болтън. Неее. Мартин Ангелов композира на нивото на прекрасните мелодии и текстове на ФСБ, на по-ли(ри)чните [току-що ти демонстрирах един от похватите на автора и неговата отличителна черта да (за)белязва думи в думи] изпълнения на Ози и на изстраданите откровения на Рейдиохед.
 За секс. Ще се върнеш към миговете, когато се е налагало да се държиш прилично, а вътрешно си се чудел дали да не хванеш ръката на обекта, пробудил фантазиите ти, да се усамотите някъде и да провериш дали ще си прекарате толкова добре, колкото ти се струва, че ще си прекарате. Тук авторът пише в дразнещия сетивата (в хубавия смисъл)  "Sex on Fire"-ритъм на "Kings of  Leon".
За други пороци. Да, за всички онези неща, на които се отдаваш с усмивка, по примера на Оскар Уайлд, или за които отчаяно си се заловил, стискаш и не пускаш, с надеждата да направят престоя ти в калта по-поносим.
За приятелството. Описано вдъхновено и въздействащо. Така както го прави младият драматург Здрава Каменова  в своята пиеса "Гарфънкъл търси Саймън" (повече информация за творбата и авторката - в публикацията ми  относно "Шест топли пиеси").
За самотата. За тази, към която се стремиш и имаш нужда, за да подредиш мислите и чувствата си, но и за онази, гадната, дето кара Робин Уилямс да констатира в края на един побъркан филм: "Не е страшно да си сам. Страшно е да си заобиколен от хора, които те карат да се чувстваш сам."
За пътя към махмурлука. Аха, онова състояние, до което стигаш докато пееш фалшиво, но гръмко и от сърце: "Разбивам се, но не съм вълна/Светя в тъмното, но не съм звезда" (авторът на цитираните рими ми е неизвестен, затова ще ги причисля към народното песенно творчество, повлияно от тримата братя Джони, Джим и Джак).
И още: за глупостта, за мечтите (и в какво се превръщат те), чест(ност)та, отегчението (включително и от самия себе си), агонията, самоунищожението, нуждата, свръхчувствителната душа на хората на изкуството и т.н.
На мен най-много ми хареса "темата за разговор" "Всички в окопите". Най-добрата творба в сборника. Брилянтен стил. Закова ме, защото ме подсети за The Lowest Animal на Марк Твен, за някои от героите на Макс Брукс и за любимата ми песен на Dire Straits - Brothers in Arms. Браво, Марти!

...И АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ТЕ УБЕДИЛА...

Преди малко те посъветвах да си пуснеш "Предпази ме от това, което съм!" на максимално висок звук. Да, ама съм длъжна да те предупредя, да подчертая, че Мартин Ангелов е силен автор. Стои високо в скалата на Рихтер и се усмихва невинно, без да го е еня за сътресенията, които предизвиква. Не се шегувам. Опасен е. Когато четох за пръв път негова работа, сънувах кошмар  - толкова въздействаща беше. Така че, внимавай. От друга страна... я не ми обръщай внимание! Ако те хване шубето да не би авторът да разтърси вътрешния ти свят прекалено силно и се откажеш да четеш "Предпази ме от това, което съм!", ще изпуснеш. Много. Представи си, че се намираш в подножието на стълба, от чийто връх се разкрива опияняваща/дъхоспираща/сърцеускоряваща гледка. Така поне са ти казали. Никога няма да се убедиш сам във величието й, защото те е страх от високото. Хайде, смело, постави крака си върху първото стъпало/отгърни първата страница на сборника. Ще откриеш безбрежно небе (да, небе, а не море), ще станеш свидетел на облачна целувка и ще те навали доста дъжд, ще участваш във филм ноар, ще попаднеш в обятията на героини тип  "Холи Голайтли", ще флиртуваш диво и ще се чукаш сладко (и обратното), ще се почувстваш като персонаж на Сафон или на любимия си класик-натуралист, ще вилнееш като за пореден "Ергенски запой", ще разгледаш албум с импресии/куп импровизирани скици с въглен/старателно обработени черно-бели или искрящоцветни фотографии, във вените ти ще препуска "Lust for Life" и ще се надбягваш с Иги Поп, ще се понесеш на крилете на "Blue Eyes Blue" на Ерик Клептън, ще усетиш вятъра с голата си кожа, ще се оставиш да те хипнотизират нощните светлини на някой голям град, с пет думи - ще общуваш с Мартин Ангелов.

АВГУСТОВСКО, МОРСКО И БЕЗКНИЖНО

Сега те искам сериозен. Съсредоточи се и ме чети внимателно. Предстои да ти преподам изключително важен житейски урок. Готов ли си да те полея с малко конфуцианска, ъъъ, книжномомичешка мъдрост? Неизмеримо високото ми самочувствие въобще не допуска възможността за отрицателен отговор от твоя страна, така че (искаш или не) безценните ми слова вече летят към теб. Темата на урока? Никога, ама никога не се опитвай да търсиш книжарница (и да разпитваш за такова животно) в курортно градче, което примамва туристите със заведения за манджа на всяка крачка и чиято главна улица гъмжи от магазини, натъпкани с ненужни джунджурии за по един лев. Само ще си изгубиш времето, а местните ще те изгледат все едно си се натресъл без покана на пуританско сборище (облечен и гримиран по тъмния пример на Мерилин Менсън) и учтиво си се поинтересувал: "'Що сте такива заспали, бе? Я вадете камшиците и веригите! Почваме купона!!!". Не си струва. По-добре се топни в морето. Отдай се на любимия си воден спорт или си поръчай бронтозавърски сандвич и кенче бира, намери си сянка (или слънце) и се изпружи под нея (него). А защо не си купиш и свежи плодове собствено производство (на мен в момента ми се яде грозде) от някой усмихнат дядо, току-що докарал ги с камиончето си? Измий ги на улична чешма и си ги хапни с кеф в прохладна градинка по избор. Предлагам ти и четвърти вариант - ако се озовеш на някое площадче с фонтан, разходи се бос из него и изживей своя "Долче вита-Фелини-Екберг-Мастрояни" момент. Или патентовай свой  специален отпускарски миг заедно с половинката си (в случай че си нямаш партньор - флиртувай на воля). Само не прави като мен и не се впускай в безсмислени дирения. Бях твърдо решена да се сдобия с книга и обиколих няколко пъти курорта. След много, много, много лутане из тесни улички (по чиста случайност и НЕ благодарение на взаимоизключващите се указания, получавани от туземното население) попаднах на точното място и дойде заветното "Да, това е книжарницата." Ура! "Но не продаваме книги." Ъ, я пак? "С книгите е трудно." беше единственото пояснение. Сигурно продавачите си мислят, че ако напълнят магазините си с литературни произведения за 20 лева бройката (вместо с тениски от типа "Crvena zvezda 4ever" за 5 кинта), то въпросните търговски обекти ще бъдат също толкова посещавани, колкото - стадион Лужники в първите дни от Световното по лека атлетика, т.е. слабичко. Следователно, предпочитат да не рискуват с такъв продукт. Жалко. Или не съвсем. От всичкото това обикаляне произлезе и нещо хубаво - направих чудни снимчици. Щяха да се получат по-качествени, ако имах професионален апарат (и ако не се опасявах да не би да подплаша "моделите" си). Тъй като днешният ни урок приключи (надявам се, не си си взел поука), е време да ти ги покажа. И не забравяй, аз съм само едно книжно момиче, а не - Ани Лейбовиц : )

I FEEL NICE, LIKE SUGAR AND SPICE...

А как ли се чувства морето с толкова много слънчеви зайчета по кожата си?

ДНЕВНОЙ ДОЗОР, ПЕРВАЯ ЧАСТЬ

В търсене на нарушители.

ДНЕВНОЙ ДОЗОР, ВТОРАЯ ЧАСТЬ

Хоризонтът е чист. Продължаваме обиколката.

ЖЕЛЕЗЕН ОРЕЛ 1 : )
(кълна се, тази птица разбра, че я снимам и започна да ми позира)

'CAUSE RED IS MY FAVOURITE CRAYON

REET PETITE : )
(само да не бяха фасовете, изхвърлени на улицата от някое говедо)

ТВОРЧЕСКО РЕШЕНИЕ

Авторът на тази "инсталация" е убил с един куршум два заека: 1) намерил си е кошче за боклук; 2) допринесъл е за "разкрасяването" на градската среда.