Мила Зима,
Най-елитната строителна дивизия, в състав: Пролет, Лято и Есен,
вземайки предвид (в хронологичен ред):
- способността ти даже от едно кълбо сив канап да измайсториш украса, която да ни накара да отбием от пътя и да се зазяпаме с детска възхита;
- че въпреки заетостта си, отделяш време, за да спреш и помогнеш на слабичко момче при изнасянето на тежък товар от асансьора, да обгърнеш с топло внимание посребрял портиер, да поднесеш и грижливо да отвориш бутилка минерална вода, още преди човекът насреща да се е (у)сетил, че изпитва жажда;
- спазваш обещанието си за горещ виц и го смесваш с изпускащ ароматна пара горещ чай, уютно налят в тумбеста чаша с любим образ от "Мечо Пух";
- об(л)ичаш кучето си с ловджийско палто и му вдъхваш самочувствието на истинска хрътка, докато го разхождаш сред напомпаните му авери от щата Чихуахуа, окупирали любимите му катерушки;
- ни разрешаваш да си вземем допълнителен бонбон от празничните ти запаси, доставени директно от Захарния дворец на Дядо Коледа;
- ни доказваш, че фантастични животни действително съществуват, като ни снабдяваш с точните им координати;
- ни срещаш с 14-годишен талантлив автор на въздействащи трейлъри;
- закачаш се и вдъхновяваш момче и момиче за балетно изпълнение в стил Happy Feet for Two, та да ни е забавно, докато чакаме метрото;
- излъскваш доспехите на легендарен корейски фентъзи герой и, ще - не ще, го пращаш на поредното омагьосващо читателите приключение;
- проявяваш ненужна скромност и когато попитат какво искаш ти за Коледа, дипломатично отклоняваш въпроса;
- сблъскваш ни с усмивки, дето въплъщават всичко, що е коледно;
- вършиш чудеса - превръщаш леда в мед :)
след задълбочено обсъждане на гореизложеното и отчитайки навика ти така щедро да раздаваш слънца под всякаква форма, букети от балони, прегръдки, елхи, нагиздени с пеперуди, цветя и побиращи се в шепа пойни птички, шарени покани и нечувани песни в духа на сезона, с цел да запалиш лампата на искрящата радост в нас, решаваме дружно да те поздравим. Усили звука :)
ОТ ПРОЛЕТТА-КОМПОЗИТОР: "НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ НОТИТЕ. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТОВА КАК ГИ СВИРИШ."*
* Основния принцип във философията на новиорлеанския джаз
Подарявам ти песен, Зима. Задето пазиш моите съкровища - мартеничките, окачени с толкова желание от нечии пръстчета и останали да красят до днес (вместо листа) оголелите дръвчета...
Докато мисля върху мелодията и текста, наблюдавам възхитена хореографията на снежинките (страхотни новаторски движения!) през прозореца и се чувствам все едно си ме приютила в Дядова ръкавичка с наелектризираща въображението панорама. Разконцертирам се и из главата ми хукват да се щурат неканени въпроси: "Колко елфа са нeобходими за организирането на мръсен бой със снежни топки?", "Дали зеленодрешковците ще ме усетят, ако открадна малко захарни пръчки от торбичките им, докато са погълнати от мелето?", "Ще си затворят ли очите за наглото присвояване, ако ги подкупя с играчки за елха, изработени по заскрежената, ъ, засекретената технология на Зимата?" и т.н. Бързо пропъждам чуденките, защото твоята песен ме дърпа за ръкава. Ще я изпреда от кадифе-небосклон, греяна праскова, кехлибарени мъниста мед-многоцвет, разтопен с лъчи шоколад, облак канела, глас-ласка и китара, хванала ръба на палтенцето на хармоника. Ще втъкна вълшебни горски създания и ще извеза с мотиви от каубойската митология, обясняващи произхода на съзвездията, както и защо камелиите в Тексас цъфтят, докато царуваш именно ти. Няма да забравя да добавя и деликатността, чистотата и ефирното, ненатрапчиво присъствие на едничка прерийна роза...
Следвай пътя на песента!
ОТ ЛЯТОТО-ФОТОГРАФ: GOLDEN HOUR*
* Ноу-хау от експертите по фотография: на развиделяване, когато светлината за снимки е идеална
Подарявам ти твои снимки, щракнати от мен, Зима. Заради глинената купичка рибена чорба, разнасяща зов на море из цялата кухня, хардкор хляба с татуировки, уестсайдския картоф от сладолед и... неочакваната песен на чайка : )
Ти ме изненада два пъти в един и същи ден: с бодър изгрев в нахакани оранжеви багри и със залез, разтопил се в слоеве прозрачносиньо, прозрачнозелено, прозрачножълто небе - все приказни нежни нюанси. Алармата на фотоапарата ми се включи на мига, нямаше как да не започна да те снимам. Да уловя, да не пропусна нито частичка, та да предам на другите красотата на настроенията ти: как нахлузваш непромокаемите си ботуши, нагласяваш стабилно очилата си с яркосини рамки и диоптър, грабваш кошницата си материали за украса, яхваш кончето си Белочел и... внезапно предизвикваш вихър от секващи дъха снежинки или... леко снежене, все едно пресяваш през сито бакпулвер, пудра захар и брашно и поръсваш внимателно хора, дървета и улици. Най-изящната снимка на твое творение е на липа, чиито позлатели листа все още трептят по клоните, кротко и кратко целунати от ледени кристалчета.
Ще те оставя да разглеждаш снимките на спокойствие, а ти помни: ако светлината не ти достига, винаги може да вземеш някоя от моите морски звезди и да си я инсталираш на небето!
ОТ ЕСЕНТА-ХУДОЖНИК-ГОТВАЧ: МОМЕНТЪТ, КОГАТО ВСИЧКО СВЕТВА*
* Парче, отчупено от реклама
Подарявам ти сладки, Зима. Заради прекрасния звук от плъзгане на въглен върху хартия и защото обичам да рис(к)увам с теб : )
Бих искала да ти благодаря, че позволи на окъснелите ми дървесни листа да тренират спускане с шейни и ски скокове върху току-що постлания от теб снежен килим. Ти беше тази, която ги подсети да се снабдят с наколенници и ги подхващаше, започнеха ли да се хлъзгат с превишена скорост извън маркираните писти. Доброта, търпение и внимание като твоите заслужават ни повече, ни по-малко от... девет милиона сладки : ) Хващаш ме в кухнята, с брашно до ушите и разпилени по плота произведения на сладкарското изкуство в различна степен на готовност и окраска, все едно се (ги) готвят за посещение на бал в двореца на руския император през 19-и век. Я хвърли поглед, налице са изкушения, оформени като зелени и червени елхички, бонбони с шарени опаковки, дървени играчки, клончета, шейнички, планински върхове с глазура от белтъци... А това тук е специалната тава, която съдържа: магически подкови за кончето ти, мацнати с мастило по невнимание, ъ, за разкош; джинджифилово човече, намигащо с тена на кожата ти - кафе с топка сметанов сладолед; натоварено с ванилия корабче с цвета на очите ти - наситено, но не тъмно, а досущ фар, синьо; курабийка-китарка, копие, вярно с оригинала от кожената гривна на китката ти...
Изчакай пет лапландски минути сладките да поизстинат и се почерпи. Помни: за да бъде изживяването възможно най-пълно, не пропускай да се омажеш здравата с глазура!
А СЕГА ВСИЧКИ ЗАЕДНО, ДЕЦА,
ЕДНО, ДВЕ, ТРИ:
НАША ЗИМА, ДОБРЕ СИ ДОШЛА!!!