Преди известно време космическият апарат Касини съумя да се вмъкне между планетата Сатурн и нейните пръстени. Ние, земляните, имахме уникалния шанс да станем преки свидетели на събитието благодарение на момичетата и момчетата от Гугъл : ) Щура фантазия с лепенки на обелените колене, изобретателност с безценно чувство за хумор и препасал меч творческо-приключенски дух - всичко това доведе до създаването на видеодудъл в чест на събитието. Касини, досущ гладен и жаден папарак, дебне търпеливо подходящия момент, за да хване в кадър желания обект. Сатурн, от своя страна, се появява в пълния си блясък, привлича фотографа в прегръдките си за шеметен танц и го дарява с огромна усмивка (от типа "Виж, виж - нямам нито една пломба от амалгама!"). А после? Щрак! Щрак! Щрак! Снимките са налице и са повече от страхотни! Валсът с дамата е кратък, тя бързо се отдалечава от кавалера си, но Касини е щастлив. Прави си селфи с изплезено езиче, за да ознаменува успеха, като наивно си въобразява, че никой не го гледа : ) А знаеш ли с какво се занимавах аз по време на заснемането на въпросната фотосесия? Четях книгата, която ще ти представя днес. Интересното е, че в "Задръж звездите още миг" Сатурн отново влиза в светлината на прожекторите (пак без да иска) и придава на романа още по-вълшебен вкус. Не че на него са му нужни подобрители.
Историята на Кейти Хан ще завладее ума, емоциите и, накратко, мястото, където се раждат мечтите ти още в самото начало и ще остане там да царува дълго след като си приключил с последната страница от първия прочит. Сега, докато пиша за нея, "Задръж звездите още миг" вика в главата ми музика - прекрасна и жива, и силна, в най-различни настроения: Sam Cooke "Wonderful World", Dean Martin "That's Amore" (и по-конкретно: "when the moon hits your eye like a big pizza pie/that's amore/when the world seems to shine like you've had too much wine/that's amore"), Armin van Buuren & Garibay & Olaf Blackwood "I Need You", Shawn Mendes "There's Nothing Holdin' Me Back" (най-вече заради частта "you take all my inhibitions"), Perry Como "Don't Let the Stars Get In Your Eyes", Oasis "Stop Cryin' Your Heart Out", Martin Solveig & Ina Wroldsen "Places" (специално внимание на I come back to the places where we found us), Coldplay "Fix You", OneRepublic "No Vacancy", Julian Peretta "Miracle", Parakit & Alden Jacob "When I Hold You", неописуемо нежните звуци от пианата на Пиратското сърце и Жан-Ив Тибоде... : ) Свежата порция музикална салата, която ти сервирах, вероятно вече ти е подсказала, че "Задръж звездите още миг" е любовна история. Случила се в неназовано бъдеще. Красива. Пълнокръвна. Нека видим кои са главните действащи лица в нея.
"ДВЕ МИНИАТЮРНИ ТОЧИЦИ ВЪРХУ БЕЗБРЕЖНО ТЪМНО ПЛАТНО"
Според 99 % достоверен източник, антропонимът Карис на уелски означава "малка любима". Няколко реда географско-митологична информация: Уелс е онова прословуто парче суша, гордо вирнало нос, ъ, връх, Сноудън към небето. Разправят, че изкачиш ли го, се връщаш обратно или луд, или поет. (Ще ти се похваля, че и аз го покорих, с помощта на книгата, и, както си личи по-горе в настоящия текст, се превърнах в пеещо от цялата си душа книжно създание.). Решиш ли да попътешестваш из Земята на песента, нищо чудно да попаднеш на запазил се върху камък отпечатък от коня на крал Артур. А гмурнеш ли се в някое от тамошните езера, току-виж си се натъкнал на Екскалибур. Всички тези данни вече бяха налице в "архивите" ми, когато прочетох името на главната героиня върху задната корица на книгата. От този момент нататък нямах търпение да се запозная с уелското момиче. И тя не ме разочарова, даже напротив. С ръка на сърце мога да заявя, че разбирам, абсолютно разбирам, как главният герой Макс затъна до коленете още на първата им среща : ) А по-нататък положението му не се облекчи. Въобще. Дълги кестеняви коси, бистрозелени очи, остър, аналитичен ум и забележителен характер. Карис е амбициозна и целенасочена. Ученолюбива. Работи здраво. Мечтателка. Фенка на анимациите. Не псува, не, в никакъв случай, просто допуска печатна грешка или грешка на езика. В добавка - наскоро гледах някакъв документален филм, в който цитираха следната категоризация: съществуват индивиди, които изобщо не обръщат внимание на звездите, има други, дето вдигат поглед към блещукащите кълбета, възхищават им се, но само толкова, а по света живеят и хора, които не се ограничават само със зяпане и мигане, ами се опитват да стигнат небесните светила. Карис принадлежи към третата група - тя е пилот на совалки към Европейската космическа агенция на Войводствата. И харесва топлооранжевия цвят : ) Горкият Макс, няма измъкване. Не че Карис е в по-завидно положение от него: "Той се обърна. Беше мургав с леко къдрава коса, която падаше пред сини очи, вече изпълнени с веселие, сякаш тя бе пропуснала някаква шега...". Убийствена комбинация от гени, ала онова, което ще те привлече към него, са именно бръчиците, нарисувани от смях по лицето му. По професия Макс е готвач. Владее достатъчно езици, на достатъчно добро ниво, за да ти събере очите. Чувството му за хумор и съобразителността му никога не закъсняват да се проявят. Емоционално интелигентен е, въпреки че предпочита да се прави на емоционален пън. Луд е по по-малкото си братче. Отлично знае как да те погали - и с постъпки, и с думи, и с ръце. А нещата, които споделя за чувствата си, когато благоволи да спре да се преструва на отсечено дърво... ами, те са съвсем простички, но истински и зареждащи сърцето с енергия за сто живота. Да, Карис, и за теб няма измъкване. И така, двама млади, здрави, необвързани души се влюбват. И не могат да са заедно. Какво им пречи да бъдат щастливи? Тъкмо младостта - тя е на 25 години, а той - на 27. В "идеалната епоха" (доколко е идеална ще прецениш сам, след като прочетеш книгата), в която живеят, господства Правило, забраняващо на хората да се събират в двойка преди да навършат 35-годишна възраст. И все пак... Може би пред Макс и Карис е налице една възможност за съвместно бъдеще. Всичко зависи от това колко си готов да рискуваш за човек, в чиито очи виждаш купове от галактики и за когото си убеден, че вижда същото в твоите...
TAKE A FLIGHT
"Задръж звездите още миг" те праща на космическа мисия. Ще поемеш ли задачата? Моят съвет е: давай смело! Няма да съжаляваш. Книгата прилича на главната си героиня - да се забъркаш с нея е опасно, но всяка секунда в компанията й си струва!!!!!!!!!! (ако случайно не си преброил удивителните в края на изречението - десет са). Заслужава си да полетиш с Макс и Карис не само заради любовната история, която ме трансформира във вдъхновен певец и демонстрира колко ценен дар е да откриеш някого, за когото да можеш да кажеш думите, сгушили се между страниците с номера от 308 до 330. Както си говорихме преди малко, романът отправя предизвикателства към ума ти - ще се зачудиш доколко е възможно да получиш темпераментна алотропна форма на кислорода в свръхнеблагоприятни условия. "Задръж звездите още миг" събужда мечтите ти - ще ти се прииска да изпиташ "ефекта на космонавтския поглед отгоре" - да се насладиш на родната ни планета (наистина ли Великата китайска стена се забелязва от космоса?), лъчите на Северното сияние, лилавия Млечен път, Сатурн и нейните пръстени. Ако това не ти стига, авторката ще те вкара в интересен и пъстър кръг от герои: солидната, мъдра Лиляна, на която тайно й харесва да я наричат Лили; Изин-ът (терминът е измислен от автора на "Генезис", руснака Рей Гард, и означава "изкуствен интелект". Допада ми повече от "ИИ".) Озрик, който с поведението си рискува "виртуалната му шия да бъде извита"; Кент, радостен, че се е отървал от последния си млечен зъб; Лайка с призванието рицар; Ана боецът; Лиу - експлозията от енергия и цветове; Ричард с наболата руса брада и готовността му да отглежда кокичета... А знаеш ли кое е най-възхитителното? Кейти Хан ме превърна в свой верен последовател с подръчни средства - нужни й бяха една маргаритка, един конец и изречението, с което завършва творбата си.
 |
| Българското издание на книгата е вече факт благодарение на издателска къща "Бард". Преводач: Иван Иванов |
Историята на Кейти Хан ще завладее ума, емоциите и, накратко, мястото, където се раждат мечтите ти още в самото начало и ще остане там да царува дълго след като си приключил с последната страница от първия прочит. Сега, докато пиша за нея, "Задръж звездите още миг" вика в главата ми музика - прекрасна и жива, и силна, в най-различни настроения: Sam Cooke "Wonderful World", Dean Martin "That's Amore" (и по-конкретно: "when the moon hits your eye like a big pizza pie/that's amore/when the world seems to shine like you've had too much wine/that's amore"), Armin van Buuren & Garibay & Olaf Blackwood "I Need You", Shawn Mendes "There's Nothing Holdin' Me Back" (най-вече заради частта "you take all my inhibitions"), Perry Como "Don't Let the Stars Get In Your Eyes", Oasis "Stop Cryin' Your Heart Out", Martin Solveig & Ina Wroldsen "Places" (специално внимание на I come back to the places where we found us), Coldplay "Fix You", OneRepublic "No Vacancy", Julian Peretta "Miracle", Parakit & Alden Jacob "When I Hold You", неописуемо нежните звуци от пианата на Пиратското сърце и Жан-Ив Тибоде... : ) Свежата порция музикална салата, която ти сервирах, вероятно вече ти е подсказала, че "Задръж звездите още миг" е любовна история. Случила се в неназовано бъдеще. Красива. Пълнокръвна. Нека видим кои са главните действащи лица в нея.
"ДВЕ МИНИАТЮРНИ ТОЧИЦИ ВЪРХУ БЕЗБРЕЖНО ТЪМНО ПЛАТНО"
Според 99 % достоверен източник, антропонимът Карис на уелски означава "малка любима". Няколко реда географско-митологична информация: Уелс е онова прословуто парче суша, гордо вирнало нос, ъ, връх, Сноудън към небето. Разправят, че изкачиш ли го, се връщаш обратно или луд, или поет. (Ще ти се похваля, че и аз го покорих, с помощта на книгата, и, както си личи по-горе в настоящия текст, се превърнах в пеещо от цялата си душа книжно създание.). Решиш ли да попътешестваш из Земята на песента, нищо чудно да попаднеш на запазил се върху камък отпечатък от коня на крал Артур. А гмурнеш ли се в някое от тамошните езера, току-виж си се натъкнал на Екскалибур. Всички тези данни вече бяха налице в "архивите" ми, когато прочетох името на главната героиня върху задната корица на книгата. От този момент нататък нямах търпение да се запозная с уелското момиче. И тя не ме разочарова, даже напротив. С ръка на сърце мога да заявя, че разбирам, абсолютно разбирам, как главният герой Макс затъна до коленете още на първата им среща : ) А по-нататък положението му не се облекчи. Въобще. Дълги кестеняви коси, бистрозелени очи, остър, аналитичен ум и забележителен характер. Карис е амбициозна и целенасочена. Ученолюбива. Работи здраво. Мечтателка. Фенка на анимациите. Не псува, не, в никакъв случай, просто допуска печатна грешка или грешка на езика. В добавка - наскоро гледах някакъв документален филм, в който цитираха следната категоризация: съществуват индивиди, които изобщо не обръщат внимание на звездите, има други, дето вдигат поглед към блещукащите кълбета, възхищават им се, но само толкова, а по света живеят и хора, които не се ограничават само със зяпане и мигане, ами се опитват да стигнат небесните светила. Карис принадлежи към третата група - тя е пилот на совалки към Европейската космическа агенция на Войводствата. И харесва топлооранжевия цвят : ) Горкият Макс, няма измъкване. Не че Карис е в по-завидно положение от него: "Той се обърна. Беше мургав с леко къдрава коса, която падаше пред сини очи, вече изпълнени с веселие, сякаш тя бе пропуснала някаква шега...". Убийствена комбинация от гени, ала онова, което ще те привлече към него, са именно бръчиците, нарисувани от смях по лицето му. По професия Макс е готвач. Владее достатъчно езици, на достатъчно добро ниво, за да ти събере очите. Чувството му за хумор и съобразителността му никога не закъсняват да се проявят. Емоционално интелигентен е, въпреки че предпочита да се прави на емоционален пън. Луд е по по-малкото си братче. Отлично знае как да те погали - и с постъпки, и с думи, и с ръце. А нещата, които споделя за чувствата си, когато благоволи да спре да се преструва на отсечено дърво... ами, те са съвсем простички, но истински и зареждащи сърцето с енергия за сто живота. Да, Карис, и за теб няма измъкване. И така, двама млади, здрави, необвързани души се влюбват. И не могат да са заедно. Какво им пречи да бъдат щастливи? Тъкмо младостта - тя е на 25 години, а той - на 27. В "идеалната епоха" (доколко е идеална ще прецениш сам, след като прочетеш книгата), в която живеят, господства Правило, забраняващо на хората да се събират в двойка преди да навършат 35-годишна възраст. И все пак... Може би пред Макс и Карис е налице една възможност за съвместно бъдеще. Всичко зависи от това колко си готов да рискуваш за човек, в чиито очи виждаш купове от галактики и за когото си убеден, че вижда същото в твоите...
TAKE A FLIGHT
"Задръж звездите още миг" те праща на космическа мисия. Ще поемеш ли задачата? Моят съвет е: давай смело! Няма да съжаляваш. Книгата прилича на главната си героиня - да се забъркаш с нея е опасно, но всяка секунда в компанията й си струва!!!!!!!!!! (ако случайно не си преброил удивителните в края на изречението - десет са). Заслужава си да полетиш с Макс и Карис не само заради любовната история, която ме трансформира във вдъхновен певец и демонстрира колко ценен дар е да откриеш някого, за когото да можеш да кажеш думите, сгушили се между страниците с номера от 308 до 330. Както си говорихме преди малко, романът отправя предизвикателства към ума ти - ще се зачудиш доколко е възможно да получиш темпераментна алотропна форма на кислорода в свръхнеблагоприятни условия. "Задръж звездите още миг" събужда мечтите ти - ще ти се прииска да изпиташ "ефекта на космонавтския поглед отгоре" - да се насладиш на родната ни планета (наистина ли Великата китайска стена се забелязва от космоса?), лъчите на Северното сияние, лилавия Млечен път, Сатурн и нейните пръстени. Ако това не ти стига, авторката ще те вкара в интересен и пъстър кръг от герои: солидната, мъдра Лиляна, на която тайно й харесва да я наричат Лили; Изин-ът (терминът е измислен от автора на "Генезис", руснака Рей Гард, и означава "изкуствен интелект". Допада ми повече от "ИИ".) Озрик, който с поведението си рискува "виртуалната му шия да бъде извита"; Кент, радостен, че се е отървал от последния си млечен зъб; Лайка с призванието рицар; Ана боецът; Лиу - експлозията от енергия и цветове; Ричард с наболата руса брада и готовността му да отглежда кокичета... А знаеш ли кое е най-възхитителното? Кейти Хан ме превърна в свой верен последовател с подръчни средства - нужни й бяха една маргаритка, един конец и изречението, с което завършва творбата си.
