"АКО ИМАХ КРИЛЕ"

Режисура: Алън Хармън, сценарий: Майкъл Маркъс, Тим Стубински

Помниш ли увода към публикацията ми, посветена на "Кутия за птици"? Онзи с книжната класификация? А категория "шотландско злато"? Днес ще ти представя филм тъкмо от тази порода. Попаднах на него съвсем случайно, въобще не влизаше в програмата ми, но веднага намерих начин да го вместя. "Ако имах криле" разказва историята на незрящото момче Алекс, което иска да се състезава в дисциплината бягане, и на неговия водач по задължение Брадли - проблемно хлапе с индиански произход. Лентата оставя изключително приятно чувство в теб, а актьорите играят толкова непринудено, че няма начин героите, в чиято кожа влизат, да не ти станат симпатични. Кецове на дупки, инхалатор, рошава прическа, очила, колело, познало и по-добри дни - част от детайлите, които допълнително ще те очароват в сърдитото лъвче с бойно вирнатия перчем Брадли, храброто войниче с високо вдигнатата глава Алекс и компания. Очаква те наистина прекрасна творба за дързостта да мечтаеш, за кроткото поставяне на въпроса "Ще бягаш ли с мен?", за гордостта, за упорития труд, за страхотния начин, по който те кара да се чувстваш спортуването и за това какво правиш, когато в дизайна ти не са предвидили криле, но ти знаеш, че си роден да летиш...

Още няколко думи за засегнатите теми : )

Челната позиция си запазва тази за сложноцветното приятелство, дето пониква в доста сурови условия и то точно там, където би се обзаложил, че е почти невъзможно. Ставаш свидетел на всички негови фази на растеж - от първите нескопосани опити за шеги, тип "не съм сигурен, че чувството ми за хумор ще ти допадне", минаваш през етапа, когато започват да се водят съкровените разговори и стигаш до момента на първото истинско изпитание за връзката.

Второто място заемат границите. Колко трудно е да ги намериш (как да помогнеш, без да изтълкуват жеста ти като проява на съжаление), колко сила се изисква да ги преодолееш (в случая - да пребориш собствените си физически ограничения), колко решимост е нужна, за да ги спазваш (и да не навлезеш в кривия коридор, към който те тласкат и на който са поставили табелка с твоето име), 

Третото място в класацията ми завоюват предизвикателствата на родителството. Няма да залитам в посоката "хич не е лесна работа, пък и е на пълен работен ден" : ) Всеизвестно е. Само ще ти обрисувам две-три симпатични вариации по темата от филма. Пред очите ти една 40-килограмова свръхзагрижена майка ще пробва да срита в топките юначага, пращящ от силна злоба и злобна сила. Един татко ще се закове като треснат с томахавка по главата, щом чува желанието на опасно изглеждащия си, държащ се и мислещ син: "Купи ми мляко!". Същият татко разполага с арсенал от древни наказания с доказана ефективност: "Брат ти избира къде ще празнуваме, защото той ще черпи. С джобните си пари.". Да не говорим за разтапящите му думи, категорично произнесени малко преди развръзката : )

Извън топ три, но не по-малко важни, са златните жили, тоест темите, за: началото, което не е никак многообещаващо (но води до неочаквано сладки резултати), (не)правилния избор (и последствията от него), равния старт (и стремежа да покажеш, че можеш да се справиш сам), честната конкуренция, сляпата амбиция (покосила тийнейджър, който иначе си вижда съвсем нормално), за учителството (една от професиите, за които е задължително да си надарен с призвание), куража да целунеш момчето/момичето, което харесваш и... определянето на следващия връх за покоряване.