четвъртък, 29 март 2018 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.2: "ХОТЕЛЪТ", КРАСИМИРА СТОЕВА

Кой е художникът на корицата и колко много я харесвам разкривам в предишната си публикация. Тя е посветена на великолепното първо приключение, греещо в брой пети на сборника с книги-игри. Сега продължаваме с втората мисия, която е необходимо да доведеш до успешен край, за да бъдеш посветен в Герой...

"Алекс прелетя като ефирен полъх над пустия плаж..."
Откъснат ябълков цвят, блуждаещ над водната повърхност.
Художникът Георги Мишков (Robot Panda) протяга длан, улавя го нежно и предава съвсем точно духа на историята, написана от Красимира Стоева.
Разгледай внимателно картината. Свръхлуната* с твърде особения ореол заслепява, нали? Звездите са пръснати "като трохи на прозореца"**. Високото дърво, подобно на подхванало древен ритуал нощолюбиво създание***, изпъва клони към могъщото небесно светило, сякаш го призовава. Разбуненото петно море с цвят на катран, прекалилият с лунните бани чадър, килнал се над празния шезлонг, тъмният зеещ прозорец на сградата, безплътното момиче с роклята, чиято долна част се разцепва и оживява като пипала на октопод...  Побиха ли те тръпки вече?


* Толкова е едра, че с невъоръжено око успяваш да различиш кратера Айнщайн на повърхността й.
** Заглавие на пиеса от Нийл Саймън, поставена в Младежкия театър под режисурата на Малин Кръстев.
*** Сещаш се, от онези, дето съставляват везаната пъстра шевица на българските народни песни.

Знаеш ли за какво си мисля, докато пиша ревюто за "Хотелът"? За водорода. Да, тъкмо за тази важна предпоставка, без която и на ръце да ходиш, пак не би успял да образуваш молекулата на водата (или греша?). При нормални условия той пази поведение на лек газ и проявява неметален характер, но насадиш ли го в подходящата нестандартна среда, се превръща в девиант, завърта се на сто и осемдесет градуса и хуква да се държи като подивял член на тежка скандинавска рокгрупа, т.е. метал с висока електропроводимост. Не вярваш? Обърни се към планетата Юпитер и й задай въпроса кой е отговорен за извънредно мощното й магнитно поле. Именно то е причината за примамването на разнообразни по характер частици, включително на такива със съмнителен бекграунд, и образуването на най-яките (ама не в хубавия за астронавтите смисъл) радиационни пояси. Надявам се, че Юпитер ще склони да ти даде допълнителни разяснения, в случай че се интересуваш, защото сега мислите ми се отклоняват, отново вдъхновени от книгата-игра на Красимира Стоева, и ще направим рязък завой. Според индианците във всеки един от нас живеят по два вълка - бял и черен. Познай кое от двете животни взима превес? Онова, което храниш повече. А сега остави водорода и вигвамската философия настрана и си представи какво би станало с група нормални, доколкото това е възможно (и желателно), тийнейджъри, запокитени в неподходящи условия, изложени на облъчване и подложени на странно влияние. Какво биха открили, отключили и за-/под-хранили в себе си? Прочети "Хотелът" и разбери. На пръв поглед творбата е заплетена криминална история с леки нотки на ужас и свръхестествено. Чакай, леки ли казах?

"ПИСЪК, ПРОНИЗИТЕЛЕН И ПАНИЧЕСКИ, РАЗТЪРСИ ХОТЕЛА...
ВЕЧЕ НЕ КРЕЩЕШЕ, НО ЦЯЛОТО Й ТЯЛО СЕ ТРЕСЕШЕ И ТЯ СЕ ОГЛЕЖДАШЕ
С БЕЗУМЕН ПОГЛЕД..."

Александра Петрова, осемнайсетгодишно "срамежливо средностатическо момиче с бледа кожа и изрусена коса", предпочитания към фантастиката и криминалните романи, ясна визия за бъдещето и планове да продължи образованието си в университет, разполага само с няколко часа, за да спаси живота си. Попадаш на нея тъкмо в момента, когато идва на себе си, или по-точно, на това, което е останало от нея - астралната й форма. Последният й спомен тъне като в мъгла (с всичките й заплашителни, нездрави нюанси и стряскащо висока звукопроводимост), разстлала се над нощ, родена в Уайтчапъл през викторианската епоха. В съзнанието на момичето се мяркат разпокъсани образи и картини: безгрижна тайфа абитуриенти, сред които е и Алекс, решава да отбележи за втори път своето "Сбогом, приятели"**** и да отпразнува бала си край морето, в по-тесен кръг - далеч от родителското и учителското тяло... младежите изнамират идеалната за финансовите си възможности оферта: излегнал се на две крачки от плажа кокетен семеен хотел, примамващ с двадесет и четири каратово име, щадящи джобовете им цени и обещанието да бъде изцяло на тяхно разположение... бързат да направят резервации и пристигат, настроени за целодневен и целонощен купон... лицата на приятелите на Алекс се редуват - екзотичната Ники, слънчевата Марина, бележещият десет от десет точки във всички възможни области Тео, който се явява и душата на компанията... чудно местенце, готини хора, добро настроение: налице са необходимите предпоставки за страхотно изкарване и изживяване на незабравими мигове, достойни да бъдат заключени в златния фонд на спомените, ала... нещо жестоко се е объркало. Някой се е опитал да угаси светлината на Алекс. Рязко и безпощадно. Мястото на девойката е празно. От нея са останали единствено чантичката и шалът й, а приятелите й като че ли не забелязват, че я няма. Какво се е случило с нея? Алекс е наясно, че разигралите се събития, които е неспособна да извика в паметта си, са ужасни, но и че "все още е жива и има шанс да се спаси". Ще й помогнеш ли? Ще проведеш ли разследване, проучвайки хотелските помещения и околността, за да откриеш раненото момиче и скрилия се в миша дупка виновник/виновница? А дали злодеят е действал сам или е бил с дружинка, по примера на всеки забележителен страхливец? Ами причините за извършеното посегателство? Ще спасиш ли жертвата и ще въздадеш ли справедливост? Да? Доста си смел. Разполагаш с четири часа до развиделяване. Струват ти се недостатъчни? Не се безпокой, Красимира Стоева ще улесни мъничко задачата ти: "астралната форма на Алекс притежава свойства, тя ще започне да открива новите си способности...", тъй че не се страхувай, бъди спокоен и... право напред към "Хотелът" и вършенето на геройски дела!

 "Светлините примигваха, във въздуха се носеше аромат на букет от парфюми, примесен с пот и влажен полъх с дъх на водорасли..."

**** Заглавие на класически български филм, носител на награда "Златна роза", с участието на Владимир Смирнов с прекрасната, чиста усмивка

ИЗГРЕВ
или
КАКВО ЩЕ НАПРАВИ ПРЕСТОЯ ТИ В "ХОТЕЛЪТ" ПРИЯТЕН

- "Небето изсветляваше над спокойната морска повърхност. Синьото над хоризонта плавно преливаше в лилаво. Птичките се бяха пробудили и дори морският бриз беше променил посоката си..." - това описание ми напомня на знаещия и деликатен начин, по който пианистът Жан-Ив Тибоде пресъздава/възпява изгрева в мелодия.
- "Беше сама и се взираше в отблясъците лунна светлина по развълнуваното море" - вдъхновяващо!
- Разходката из красивата градина: "Пътечки, застлани с обли бели камъчета, се виеха между палми и кактуси, а близо до земята бяха поставени лампи във формата на старинни фенери, които разпръскваха приглушена жълтеникава светлина... Чакълест склон се спускаше към морето и плавно преминаваше в пясъка на плажа... Беше място за бавни среднощни разходки, влюбен шепот и горещи целувки... наблизо тъмнееше шестоъгълна дървена беседка, частично прикрита от бръшлян и пълзящи рози".
- "С първите слънчеви лъчи астралната й форма щеше да се разтвори в светлината..." - красиво и тъжно, една мъничка Андерсенова русалка, която е заплашена да се превърне в морска пяна, в мига, в който зората протегне розовите си пръсти, за да събуди останалия свят...
- Главната героиня. Преди да ти споделя възхищението си от нея, държа да отбележа, че писъчният цитат, с който короновах първия абзац от днешното ревю, няма връзка с Алекс, а с друг препатил женски персонаж в историята. Та, Александра ме впечатли не заради предпочитанията си към литературата, мечтите-планове за бъдещето,  които кове, нито заради това, че поставя приятелството на челно място в списъка си с ценности.  Девойката ме спечели със силата си: предпочита да действа, вместо да седне да редува ронене на девичи сълзи, деликатно бърсане на сополи в ръкава и скимтене. Допълнителна екстра: когато Алекс имаше най-голяма нужда от себе си, тя беше на линия.
- Взиращият се в звездите през една юлска вечер.
- Надеждата, макар "добродушна и крехка".
- Морското създание със сърдечната усмивка, което се бори, за да спасява.
- Алекс е загубила обувките си, но, благодарение на новопридобитите си способности, тя се докосва до възможността да "нахлузи" безпроблемно чуждите.
- Мъхестият шал, изплетен с много любов от бабата на Алекс, специално за абитуриентския бал на девойката. С такъв подарък не ти трябва ризница.
- Намекът за усмивка "обувките и чантите, които сякаш бяха нарочно подредени като капан за потенциални натрапници".
- И още един: "три легла с безпорядък като за шестима".
- Ударното начало и хлъзгавият завършек на историята.
- Дамата с рентгеновите очи***** , т.е. самата Красимира Стоева. Тя доказва по блестящ начин, че е спец в психологията на групите и определянето на груповата динамика. Браво!

***** Заглавие на творба и едноименен сборник с произведения от фантастичния Светослав Минков

WHODUNNIT?
или
ДНЕВНИК НА ИГРАТА

Умения: шесто чувство, телепатия, внушение (овладени на ниво "advanced"?), телепатия, внушение (овладени на ниво "proficiency"?). Списъкът e кратичък. Признавам: не съумях да накарам героинята да разгърне пълния си потенциал, да развие и други умения. Обаче... ако обичаш да прекарваш време в кухнята и да си играеш без надзор от разумен възрастен (ако ли не, препоръчвам ти да го сториш, така се откриват какви ли не чудеса, като хитри начини да обелиш и нарежеш лук, без той да те разплаче... много), със сигурност си се убедил, че първият ти смайващ проектошедьовър никога не се получава безупречен : ) Включвам котлона за втори опит.

Кодови думи: амбиция, приятелка, идилия, слухове, гост, амбиция, дете, лист, пиене, ключ, обувка, ярост, списък, амбиция, тяло, студ, обувка

Време: Красимира Стоева ми определи срок да спася Алекс до 5:55 сутринта. Аз не можах да го спазя. Щурах се из хотела, гонена от желанието да разбу-ля/-дя всичките му тайни, на едно място се оставих авторката да ми притъпи вниманието чрез специални ефекти и студен информационен душ, подминах ВАЖНА улика, изоставих вярната следа, която бях надушила, тръгнах да гоня дивото и приключих със задачата в 6:10. Срам ме е, но, както вече се похвалих, пуснала съм масълцето да цвърчи в подготовка за втори опит.

Бележки: Това е любимата ми графа в дневника. Авторката е проявила предвидливост и се е погрижила да ти остави място, за да запишеш всички улики, на които се натъкваш в "Хотелът" (те, повярвай ми, са много), да ги систематизираш и да си поблъскаш главата над тях. Тук споделям някои нещица, които са ми хрумнали (старала съм се да запазя основното в тайна, за да не преча на собственото ти разследване), във връзка с опитите си да реша загадката. В леко сресан вид:

Как беше онзи цитат от Дж. У.? А, да: "Hurry it up! You're burning nightlight" (леекинко видоизменен). Ясно като главоломница в призрачен роман на А. К. Д.. Защо някой ще се оправдава за еди-какво си, без да са го питали? 90% от решението е да зададеш правилния въпрос. Да, бе, да. Само че кой е той? ВМОС - Възможност, Мотив, Оръжие, Самопризнание - налични ли са тези компоненти? "Хищниците излизат по залез, тогава плячката тръгва на водопой..." (пояснение - мъдрост, почерпена от едно "разбито, не разбъркано" мартини). Инструкцията "добави пет минути към времето си" се среща толкова често в хода на историята, че малко те затруднява - забравяш дали си отметнал петте минути или не, и трябва да се връщаш и да проверяваш... Държи те в напрежение, увлича те, кара те да милееш за героите й... Супердемонстрация на GIRL POWER! 

Какво правим сега? Ами, замервам те с плана на хотела и те предизвиквам да докажеш, че си по-добър детектив-спасител от мен. Постарай се да не се стига до: Don't say it's a fine morning or I'll shoot ya******.

****** Пак Дж. У., black label, genuine.






сряда, 21 март 2018 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.1: "ПЕТИЯТ ПРИНЦ", НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Жестоката корица е дело на Георги Георгиев - Goshun. Докато я гледам, ми иде да възкликна: "гонен от пустинния вятър"! И от свиващи стомаха на топка въоръжени воини, разбира се. Погледни ги - приличат на страшилища, пръкнали се от връхлитащата пясъчна буря. Облаци мираж. Но аз съм спокойна, че с принца всичко ще бъде наред - заради решителния му поглед, по-остър от оръжие, изковано с кръв, пот, ярост и мълнии по толедско-мавърска технология. Погледни, нежноногата принцеса, ведно с малката й кама, въобще не представлява тежест за него. Той не спира да препуска на великолепния си кон с мощната мускулатура и гордите уши!

Летящо килимче в десена на топло, коприненосиньо лятно небе - купа със сребристи звезди, всезнаещ лунен сърп, кацнал върху облачен пачуърк юрган, сочни смокини, дето ще разквасят гърлото и на най-окъснелия странник, ухание на току-що опечена берберска питка, сладък марокански портокал, дърпане на кори за баклава и точене на кадаиф от умели, усърдни, златни ръце, извори, благословили повърхността на парче земя с любезното спомоществователство на подземни реки, керван с хиляда камили, чиито следи се губят нейде из безкрайните пясъчни морета, градове, дарени с име от поетично настроени, със силен уклон към съзерцанието, мечтатели, медини с криволичещи улички, заключили безброй тайни в лабиринта си, кервансараи с високи входове, възтесни процепи наместо прозорци и ниски стъпала, дворци със спираща дъха на въображението архитектура, изникнали насред пустинята, градини, обитавани/облагородявани от джинове и хубавици с янтарени очи, гъмжащи от народ пазари, изкушаващи потенциалните жертви, ъ, клиенти, на търговците с "от пиле - мляко"... Ясно ти е вече, нали: едно от нещата, по които доста си падам, са приказките в стил "1001 нощ" : ) Затова, когато момчетата и момичетата от СКИ ми размахват примамка под формата на гореописаната корица, а Николай Николов призовава: "Шъъът, време е за разказване на истории...", грабвам стъкло лимонада, сядам по турски и мълча.

ЕДИН КАМЪК (ПЕТИ ПРИНЦ) КАЛЕ НЕ ПРАВИ

Николай Николов те спуска с парашут в сърцето на пустинята Гоаба, вербува те да влезеш в ролята на петия син на крал Тихон - принц Сайнир, въвлича те в безразсъдна и по скорпионовски опасна мисия, закарфичва лист с базов инструктаж върху торбата с провизиите ти и те предизвиква да опровергаеш горното народно умотворение. Нещо, което може да се окаже също толкова лесно, колкото да решиш зададена от първокласник с красив и пакостлив ум математическа гатанка. С други думи - и съвсем сериозно - задачата е с висока степен на трудност и трябва да се отбележи поне с три звездички. За какво иде реч: кралството, чиято чест ще защитаваш от името на Сайнир (да не би да има капка викингска медовина в кръвта на момчето? Конят на Один? Слейпнир?), се намира под постоянна заплаха. Ощастливено е с най-голям брой водоизточници от всичките си съседи, и то на континент, на който мях с вода струва колкото теглото си в злато. Ако си пътувал из пустинята (дори и само на книга), със сигурност са ти обяснявали, че който контролира оазисите, той контролира и търговията по съответните маршрути. Ето защо кралство Сарихи е трън в очите на заобикалящите го държавици, особено на Камор (името нарочно ли навява асоциации с италианската мафия?). Бесен от непрестанните безплодни опити да направи мръсно на сарихийците, владетелят на Камор, Каимор Три, внезапно проявява качества на истински вещер в игрите на тронове, стигайки до извода, че най-умно би било да упълномощи другиго да води битките му вместо него. Начинът? Уреждането на династичен брак, чрез който амбициозният чичко да се сроди с голяма клечка от Валонската империя - Великата сила на материка. Той си е навил на алчния пръст да пробута зеницата на окото си, щерка си Инома, на един от племенниците на императора. Каимор Три гали доволно свещеното си шкембе и крои бляскави планове за бъдещите младоженци, за подчиняването на гордите сарихийци и... за себе си. Дотук - повече от добре, но е забравил да се консултира с кръчмаря относно сметката. От Сарихи готвят отпор, който включва четирима принцове (да, четирима, защото не е препоръчително престолонаследникът да рискува главата си излишно), лелеяната принцеса и отвличане тъкмо преди планираната с толкова любов венчавка. Ала и валонците не ядат доматите с колците - сетили са се да назначат зверска охрана на каморското съкровище с перлено сияние и да си я ескортират от самия праг на грижовния й татко, през целия път до Валон, та чак до храма на бог Гмундра във Вангор, където е нарочено да се състои покръстването й в правата вяра на щастливия й годеник. Работата се закучва, пречките за реализирането на бойната стратегия никнат пред сарихийските князе като реклами на пепси в стар филм, трима от принцовете се отказват от начинанието и всичко изглежда... Но я почакай, имаме си твоя герой - петия принц Сайнир. На бас, че той няма да си остави магарето, ъ, кралството, в калта. Момъкът тъкмо е навършил осемнадесет години, вече му е позволено да се отдели от гнездото и да хвръкне, където му видят очите - да види свят и хора, да се поусъвършенства, да отвлече някоя и друга принцеса, да я навие на руло в килим, да я стегне с панделка, да я стовари в нозете на най-големия си брат и да се включи в радостните приготовления по посрещането на новата снаха в Сарихи. И тъй като е убеден, че домашните няма да заръкопляскат въодушевено на идеята му, воден също така и от жаждата за самодоказване, приключения и кривване от предначертаната траектория, която би трябвало послушно да следва като потомък на Балар Мъдрия (мъдростта май се предава през пет поколения), той хуква на своя глава да бори дракони. Без да уведоми никого, без да получи прощална крепка прегръдка, полезни напътствия, пожелания за лек път и благополучно завръщане или... намокрен от сълзи кафтан, шоколадова торта, флакон парфюм, сещаш се. Не ти дава сърце да го пускаш да върви на бой ей така, без нищо, нали? Ами, поеми част от бремето му: стани му другар, предложи му рамото си, сабята си, опашката на камилата си, и...

"Днес ще си проличи дали наистина заслужаваш да носиш благородната кръв на рода си или ще позволиш падението на кралството..."

ШЕСТ МИСЛЕЩИ ШАПКИ (ДОБРЕ ДЕ, ЕДНА) 
ИЛИ 
ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Дегизировка: Преди да се превъплътиш в Сайнир, авторът ти предлага избор: да се предрешиш като пътуващ воин, поклонник или търговец. Аз избрах да се придържам най-близо до истината - все пак, като пети принц, Сайнир цял живот е бил обучаван основно в бойни изкуства (връх!) - и си заплюх воина. Заради ятаганите и боздуганите, които ми е позволено да разнасям с лекотата на дипломатически куфарчета и свободата при облеклото - и по плетени от коприва доспехи да бях цъфнала, нямаше да направи впечатление никому. Пък и в ума ми се въртеше идеята да се цаня (тел)охранител някъде, да гледам страшно, издувайки накацани от татуировки бицепси, и да отрязвам всякакви опити за подхващане на досадни разговори : ) Отхвърлих поклонника, защото не познавам местните вярвания и щях да се спъна в устата си като пишман последовател, къпещ се в светлината на религия, която провежда благочестива политика на пламенно поощрение по отношение на заплетените богословски спорове, подклаждани от алкохолни изпарения. Не е за пренебрегване и фактът, че в душите на жреците по всяка вероятност блещука надеждицата един ден, като пораснат, да посеят ветровете и да пожънат бурите на суперсвещена мегавойна. Тъй че: беж! Махнах "Не, мерси, брат." и на търговеца, понеже нямаше да мога да си изградя прилично прикритие - не разполагах с кой знае какви средства, а и да ги притежавах - само щях да привличам излишно внимание върху себе си и да заприличам на поднос ребърца, опечени по мексикански, в очите на добрите люде, които от бързане са пропуснали да поизмият нечистите си помисли в общата каца с вода за провеждането на ежегодишния си сутрешен тоалет.

Пари: Авторът изстиска едва 20 леяни (местната парична единица) от кесията си, та да ме финансира за провеждането на решаващия етап от мисията (най-вероятно бизнес планът ми не му е вдъхнал грам доверие). Завърших я с 3 леяни и се самонаградих със скаутска значка "Спестовник". И досега й се кефя : )

Предмети: Вдъхновена от находчив екшънгерой, който за 90 минути съумява да разкаже играта на корумпирани ченгета, наемни убийци, вече почетената в публикацията ми италианска мафия и продажни съдии с помощта на подръчни средства - запалка, пакет кренвирши, консерва боб, тарелка със стреч фолио, лак за коса, а сега внимавай, идва същественото: неанатомичен модел на клоун, се отправих към пазара в търсене на... овчарски шперц - с риск да ми пробутат кофа гола водица с унило плуващ морков вътре като отлично запазен снежен човек втора ръка : ) Не се натъкнах на такива стоки, язък, но ето с какво се сдобих:

въже с кука - припомних си цитата: "Мъдрият тактик се оттегля на лесно защитима височина."
тъмен плащ - абе, не беше кой знае какво, но с малко бродерия, се освежи за нула време
кожени ботуши - на едно момиче чифтовете обувки никога не са му достатъчни.

Кодови числа: 4, 60.

Постижения: Ще ми се да ти се похваля, че успях да се самоокича и със значка "Бижутера" за перфектно отбелязан гол от непряк свободен удар, но... Авторът нарочно ми позволи да стигна почти до финала, когато  ме стресна и постави условие да използвам предмет, който най-безразсъдно бях оставила да събира прах на сергията. Да кажем просто, че принцесата опра пешкира и не ми беше особено благодарна.

Мъъъничка забележка: шрифтът на дневника носи полъх от Индия, а такъв в книгата-игра не се усеща.

"-ХАЙДЕ! - ДЪРПАШ Я ЗА РЪКАТА И ПРИСВИВАШ ОЧИ ЛУКАВО. КАТЕРИЛА ЛИ СИ СЕ КАТО МАЛКА?"

С тази чудесна подкана за вършене на бели започвам частта, в която ще ти споделя какво най-много ми се хареса в "Петият принц". За корицата вече си поговорихме, така че минаваме нататък:
- принц Сайнир, който си въобразява, че морето от пясък му е до глезените и който сънува "храмове, принцеси и пясъчни облаци"
- Омаршарифоподобният бедуин, дето ръси непоискани, двусмислени, ала ценни съвети (това го осъзнаваш, чак след като стоплиш какъв е бил смисълът на думите му)
- поздравите, обръщенията и пожеланията при срещата между двама пътници в пустинята
- изгледът над града, запечатан от соколския поглед на Божидар Жеков-Буж
- описанието на Бедняшкия квартал - направо го видях, чух и помирисах
- кръчмицата "легло и вечеря... почти", гальовно кръстена "Пустинен мираж", и живописният й собственик (когото също видях, чух и помирисах : ) )
- Арената за бойни игри
- разяснението относно характера на защитните съоръжения в двореца
- сцената с кухненския комбайн
- майсторската бойна тактика, демонстрирана от Сайнир в края на приключението
- красотата на изказа: "Очаквахме ви с идната зора.", "номади, раждащи се и умиращи сред пясъците", "слънце като закован въглен в небето", "Бурята връхлита и показва зъбите си."
- предупреждението: "Пустинята приема пешаците, само за да ги погълне и изплюе костите им."
- идеалната реплика за завързване на ново приятелство: "Кой е този? Да напоя ли пясъка с кръвта му?"
- и, закъде без нея, картата "Ихааа" от Божидар Жеков - Буж.

Чудесна е, нали? Все едно се наслаждавам на плода на труда на арабски килимар, вплел умело картата на града в произведението си.
Забеляза ли? Бедняшкият квартал е позициониран най-близо до градските порти и, съответно, най-незащитен. Храмът на Гмундра прилича на зикурат (май строителите са се пробвали да издигнат реплика на Вавилонската кула) и е най-високата постройка в града - по-грамаден дори от двореца (намек за доминация на църковната власт над светската?). Търговският квартал си е съвсем както трябва - мяза на Бел Еър. Арената отдалеч привлича новопристигналите със своите веещи се знамена, паркът - с финиковите си палми, а палатът... е, той се гуши на сигурно между казармите и складовете за храна.

Случайно да се числиш към онзи тип хора, които събират усмивки като жилав тексасец - капки петрол/нереално горско създание - бисерни орехови черупки? Още по-интересно, успявал ли си някога да извикаш двадесет и три усмивки наведнъж? Имаш ли желание да се научиш как? Обърни се към Николай Николов. Той не само разсмива с наточеното си чувство за хумор, но е и талантлив разказвач на истории. В добавка - коментира дръзките ти напъни да откраднеш принцесата под носа на валонците компетентно, свежо и с лееекичка ирония. Съмняваш се? Нищо не ти пречи да провериш дали съм права.

Go, have fun now  : )