сряда, 23 май 2012 г.

ЕВРОВИЗИЯ 2012, I- ви полуфинал, класиране

Вчера бях в лошо настроение. Тъй като не исках то да се отрази на мнението ми за книгата, която чета в момента, реших да си пусна да гледам "Евровизия". Достатъчни ми бяха само няколко минути в компанията на участниците в конкурса, за да започна да се усмихвам.  В края на предаването вече ми беше съвсем леко на сърцето. Ето защо реших да споделя видяното и чутото.
Забележка: изпълнителите са подредени в последователността, в която излизаха на сцената. С "q" отбелязвам класиралите се за финала, а с "Q" - тези, които са се класирали и според мен ИМАТ някакъв потенциал.
1. Рамбо Амадеус, Черна гора
Човекът се появи с дълга пелерина и качулка. Но не трябваше да ги сваля. Защото стана ясно, че няма нищо общо нито с героя-ветеран на Сталоун, нито с Моцарт. По-скоро приличаше на излязъл от филма "Ергенски запой" по-мърляв вариант на Зак Галифианакис (без брадата). Основен структурен елемент на текста на песента беше думичката "ЕВРО", но по-дълбоко не можах да вникна. Огромният троянски кон, част от декорите, ме разсейваше.
2. Исландия q
Е, тук вече имената на певците  бледнееха пред това на гореспоменатия черногорец, та затова не ги помня. Обаче тежките им костюми, достойни за оперно представление ("Травиата" например), както и беквокалистите с външния вид и чувството за ритъм на вековни дървета, останаха в съзнанието ми.
3. Албания q
Албанската представителка шашна с избора си на прическа. През цялото време се чудех дали не си е сложила истински кошер на главата. Що се отнася до изпълнението, всеки върколак, лишен от слух и виещ срещу луната, би се справил също толкова добре. Слушайки, човек се пита защо някой не отърве горкото момиче от мъките му.
4 Елефтерия Елефтериу, Гърция q
Песента носи звучното и съдържателно име "Афродизиак". Не е нищо особено, девойката също.
5. Швейцария
Вокалистът на швейцарската група имитираше най-безочливо Боно. Само дето не беше уцелил точния номер боя за коса.
6. Латвия
Кич по отношение на музика, костюми и хореография.
7. Белгия
Изключително нежно момиче, с приятна песен. По принцип белгийците се представят достойно. Спомням си един предишен техен участник и неговата композиция "Me and My Guitar".
8. Финландия
След като чух красивото посвещение, очаквах много от изпълнението. Но единственото забележително в него беше крещящият контраст между червената коса на финландката и отровнозелената рокля, която беше надянала.
9. Израел
Тяхната група ме напомни на Scissor Sisters.
10. Румъния Q
Непретенциозна лятна песничка с латино привкус. Има всички шансове да се превърне в денсхит.
11. Иви Адаму, Кипър q
Запомних името й, защото майка й е българка. Песента става, но изборът на червило - не.
12 Дания Q
За голям срам не се сещам за името на своята фаворитка. Момичето се отличава с изключително лъчезарно и одухотворено излъчване, а песента си струва и по отношение на музиката, и по отношение на текста и представянето.
13. Сан Марино
Не ми направи почти никакво впечатление.
14. Русия q
Група от шест жизнерадостни баби представят Русия. Вадете си каквито искате заключения : )
15. Унгария q
Унгарската група се справи добре, но не показа нищо кой знае колко оригинално.
16. Австрия
Австрийците страшно ми заприличаха на корейска попгрупа.
17. Молдова q
С една дума: пълна безвкусица, облечена в кожени гащи.
18. Ирландия q
Облеклото на ирландските близнаци, участващи за втори пореден път, със сигурност е взето от видеоклип с научнофантастичен сюжет от края на 70-те и началото на 80-те години.

Това е. Моля да ме извините, ако съм допуснала неточности относно реда на изпълненията. Можем да обобщим конкурсната вечер, като кажем, че преобладаваха посредствените песни,  неподходящите костюми и не съвсем адекватните хореографски решения. За сценографията да не говорим. Но имаше и някои нелоши попадения, които се откроиха още по-силно на фона на  преобладаващите нискокачествени триминутни издевателства над зрителите. Дано някое от тези попадения спечели. Спорна е, обаче, стойността на наградата, завоювана при такава конкуренция.

P.S. Вече официално наричам "Евровизия" по нов начин: ΕУСУ (Европейско универсално средство за усмихване)
: )

сряда, 16 май 2012 г.

ГОЛЯМА ЧЕРВЕНА ТЕКИЛА от Рик Риърдън или Как да си докараме махмурлук, когато най-малко ни трябва, или Защо е опасно за душевното здраве на един мъж да живее сам с котката си

Бързам да уточня, че за първи път чета книга от Рик Риърдън. Отбих се в книжарницата с доброто намерение само да погледам какво ново е излязло на пазара. Бях си казала, че НЯМА да си купувам нищо. Но всички знаем докъде водят добрите намерения, нали? : ) И така, пред очите ми се изпречва това крещящо заглавие, изписано с кървавочервени букви, върху страхотна корица. После мернах името на автора. И това реши въпроса. Прибрах се вкъщи като горда и гузна притежателка на първия си роман от г-н Риърдън. За протокола: въпросният господин вече беше натрупал актив от две червени точки пред мен. Първо, заради страхотното си чувство за хумор, което сценаристите на филма за Пърси Джаксън са успели да запазят и предадат в гореспоменатата екранизация. Второ, поради факта, че най-важната причина да се захване с писане на детска литература е, за да помогне на едно от момченцата си (тук се сетих за Астрид Линдгрен и нейната Пипи).
"Голяма червена текила", обаче, далеч не е предназначена за невръстна аудитория. Заглавието е съвсем красноречиво. В романа се разказва за частния детектив Трес Навар, който след десетгодишно отсъствие (мен ако питате, по-точно казано е "бягство")  се завръща в родното си място, за да разкрие убиеца на баща си. В хода на разследването се сблъсква с доброжелателното сътрудничество на местната полиция, градска управа и мафия. Като прибавим към всичко това две горещи жени със силен характер, съмнителни стари другарчета, литри текила и очевидно всякаква липса на здрав разум, бихме могли да кръстим романа "Как да си намериш белята (даже и тя да не те търси)". Ами, ето как (по примера на Трес):
1. Още с пристигането си в града се направете на големи тарикати и започнете да си създавате нови врагове, с повод и без повод.
2. Не наранявайте чувствата на старите си неприятели като ги пренебрегвате. Подновете познанството и топлите си отношения с тях.
3. Дръжте се така, че да уплашите до смърт съседите си. По този начин, ако се наложи да дават показания за вас пред полицията, те ще са убедени, че сте подобрената и осъвременена версия на Ханибал Лектър.
4. Станете трън в очите на лидерите на местната власт и престъпност.
5. Ударете една текила. (Абе, защо само една? И, което е по-интересно, защо само текила?)
6. Разгласете на всеослушание, че сте се върнали да ровичкате в стари рани.
7. Бъдете колкото се може по-неприятен, неучтив и саркастичен с всеки. Кому е притрябвало да си държи езика зад зъбите?
8. Ядосвайте типове с имена като Татуировката, Бъ Бъ, Рижия, Сребърните зъби. Изберете момента, когато са заобиколени от едрите си приятелчета.
9. Изпълнете 8 в компанията на "приятно надрусано" другарче, след като и двамата се преговорили точка 5.
10. Вижте точка 5.
11. Хвалете се наляво и надясно, че имате това, което отчаяно искат лошите.
12. Следете набелязания обект с възможно най-крещящата марка автомобил. Препоръчва се да изберете яркооранжев цвят или гигантска украса от изкуствени плодове за возилото си.
13. При преследването използвайте крави да ви прикриват. Те са верни партньори.
14. Ядосвайте своенравната си котка, като я храните с неща, които не харесва и водите вкъщи типове, които меко казано я дразнят.
15. В случай, че не запомните нищо от гореизброеното, няма проблем. Важно е да наблегнете на т. 5 и 10.
Ако сте стигнали успешно до края на списъка със съвети, сигурно ще си кажете, че мнението ми за главния герой не е много високо. Напротив, паднах си по него от пръв поглед (прочит), когато се нанесе (и то как) в новия си дом с цял сак книги и Робърт Джонсън (котката). Човекът се отличава с находчив ум и страхотно чувство за хумор. Тренира тялото си също толкова интензивно, колкото ума. Записал да следва английска филология поради объркване и е защитил дисертация на тема "Мръснишките шеги в Кентърбърийски разкази". Най- голямото му спортно постижение е, че изпива наведнъж по 200 грама, 6 пъти. Знае рецептата за съвършена "Маргарита", но правенето на закуска не му се удава (чипс, полят с уиски НЕ Е добър заместител на овесените ядки). И с всичко това далеч не се изчерпва списъкът с ярките му качества.
Други образи, на които си заслужава да обърнем внимание, са:
- Мая (бившата шефка/гадже на Навар) - страшно секси, умна, не остава длъжна никому и поставя на колене големите лоши батковци, изпречили се на пътя на Трес.
- Детектив Шафър - силно ми  напомня за Коломбо (уморен, рошав, гладен, но съвестен и с отлична преценка).
- Майката на главния герой - тя има навика да чупи леда с будистки песнопения.
- Гай Уайт - смразяващ кръвта мафиот, който си подрязва храстчетата в градинката, без да се притеснява за дизайнерските си дрешки.
- Ралф - добре е да го имаш на своя страна и да не се подлъгваш по външния му вид.
И, накрая, но не на последно място - Робърт Джонсън. Тази котка е върхът! Има си специална система за ядене на енчилади и сутрин предпочита да излочва купичка качествено кафе, смесено с пълномаслено мляко. Нещо повече, винаги допринася съществено за разговора и ясно показва какво мисли и за събеседника си, и за дадената ситуация.
Не само интересните герои превръщат "Голяма червена текила" в приятно четиво. Можем да добавим и динамичното действие, безбройните напрегнати моменти (и тупаници, които отнася и нанася Трес), забавните случки и, изобщо, стила на Рик Риърдън като цяло. След като приключих с книгата, ми се приискаха три неща: да опитам автентична мексиканска кухня, да посетя Сан Антонио, Ривъроук и театъра "Арнсън Ривър" и да науча нещо повече за следващата книга, посветена на частния детектив. Първите две засега ще почакат, но третото направих веднага. Оказа се, че поредицата за Трес Навар обхваща 7 романа, чиито заглавия са не по-малко интригуващи от това на първия. Бих ги прочела с удоволствие, защото ми е любопитно какво ще стане с Трес, пък и обикнах шантавата му котка и още по-лудите му приятели.

понеделник, 7 май 2012 г.

БЪЛГАРСКА РЕЧ И ПИСМО, проф. Стефан Брезински

Купих си тази книга, защото рубриката на Стефан Брезински "ТРУДният български език" дълго време ми беше любимо четиво. Благодарение на автора научих безброй полезни неща - от правописа на думата "пропускателен" до вярното поставяне на ударението във формата за множествено число на думата "училище". Държа да отбележа, че, преди да започна да чета гореспоменатата рубрика, най-спокойно използвах в речта си "пропускВателен" и "училищА". Нещо, което се дължеше на прекомерното ми доверие в качеството на новинарските емисии, излъчвани по водещи медии. А уж именно уважаваните медии имат за цел да разпространяват и утвърждават книжовната норма на даден език.
Ето защо бях изключително доволна, когато открих "Българска реч и писмо" и побързах да я прибавя към книжната си колекция.
Стефан Брезински ни учи как да говорим и пишем правилно, как да формулираме мисълта си ясно чрез добре построени изрази. Съветва ни по какъв начин да си служим с езиковите средства, за да не нарушаваме грубо стилистичните закони и да не се излагаме. Запознава ни с интересни факти около българския език и неговото развитие. Засяга проблеми от областта на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията, психо- и социолингвистиката, етимологията, фразеологията, историческата граматика, диалектологията и т.н., без да използва трудноразбираеми термини и тежки, усукани фрази. Защото неговата цел е не да блесне с изключителните си познания, а да спомогне за обогатяването на езиковата култура на нас, читателите. Именно затова стилът му е лек, забавен и се отличава с употребата на ярки и запомнящи се примери. Тези примери не са измислени, не звучат изкуствено. Те са част от речта на хора от всички обществени слоеве, от всички възрасти, с разнообразни професии и с различно ниво на образованост. Цитатите, илюстриращи грешките, са прецизно поднесени и коментирани. Упоменават се техните източници: радио- и телевизионни предавания,  статии в печатни издания, като сред тях откриваме представители както на сериозните, така и на "жълтите" медии.
Най-хубавата черта на книгата на проф. Брезински е, че използваните термини са достъпно обяснени. Може да се чете и усвоява без проблеми от всекиго. Нещо повече, в нея откриваме информация как сами да си правим проверка или къде да правим справка, ако имаме каквито и да било колебания, свързани с правилния български език.
Всичко, изброено дотук, дава само обща представа за това, какво да очаквате от "Българска реч и писмо". Сега ще се спра върху някои конкретни моменти, върху най-запомнящите се за мен.
Беше ми изключително интересно да науча повече за думичките с прабългарски произход в нашия език и влиянието, което им е оказал турският език (баджанак, чардак, йогурт).
Открих, че "касая", "считам" и "удачен" са русизми. За мен те са толкова добре усвоени, че си звучат като чисто български. Сигурно след години и "ъпгрейдвам" ще гали слуха на  носителите на езика ни по този начин.
Страшно ме впечатлиха любопитните факти, свързани с Марк Твен, Флобер, Хемингуей, Ботев, Лермонтов и т.н.
Смях се много на примера с Рамбо Силек.
"Творбовръх", "простовластие", "голошийник" са само част от упоменатите в книгата плодове на усиления труд на съвременни български пуристи. Да видим, ще се сетите ли за чуждите им съответки, наложили се в речта ни?
Прекрасно, точно и ясно са обяснени езикови явления като палатализация, редукция, хиперурбанизъм, скатолалия, а също и термини от рода на етимон, амфиболия, анафора, квазиместоимение. Не е нужно да си специалист-филолог, за да схванеш веднага какво иска да каже авторът.
Като вземем предвид гореспоменатите неща, можем да заключим, че "Българска реч и писмо" е препоръчително четиво за всички. Книгата ще е от полза не само за ученици, студенти, преподаватели, журналисти и преводачи, но и за тези, които просто се стремят към по-добра езикова култура. Приятният шеговит (на моменти ироничен) стил, достъпният език, ясните обяснения и разнообразните автентични примери улесняват неимоверно и превръщат усвояването на поднесената информация в удоволствие.

петък, 4 май 2012 г.

Експозиция на Музея за дизайн "Витра" - Германия в СГХГ

Бях се запътила да разгледам творбите на един руски фотограф, когато минах покрай СГХГ и реших да се отбия първо там. Вниманието ми бе привлечено от съобщението за изложба, посветена на 100 класически стола от колекцията на упоменатия в заглавието музей. Тя се организира съвместно с Гьоте-институт и е част от Sofia Design Week.
Експозицията се помещава в Зала 2 на галерията и представя модели на столове в мащаб 1:6. Интересното е, че тяхната изработка отговаря съвсем точно на тази на оригиналите. Даже и използваните материали са същите: оксидирана мека стомана, дървесина, кожа, пластмаса, огънато желязо, различни видове дамаски. Експонатите са подредени хронологично. Най-старите датират от средата на 19-ти век. Предназначението им е разнообразно - представени са столове, красяли градините и салоните на аристократични имения или помещенията на модерни кафенета и кабарета от началото на 20-ти век. Налице са и удобни, функционални столове, предназначени за кабинети, класни стаи, аудитории, както и модели за отмора - кресла, шезлонги и т.н. За някои от изделията, които видях, съм почти сигурна, че някога са били част от интериора на Студио 54. Други пък ми напомниха на декор за филм на ужасите от зората на киното (или на устройства за мъчения в зъболекарски кабинет), а при трети -човек трябва да прояви доста голямо въображение, за да разбере как точно да седне на тях без да осакати себе си или околните : )
Изключително забавни ми се сториха наименованията на някои от изложените произведения: Бонбонче (на мен ми приличаше по-скоро на голямо оранжево хапче), Спагети (тук съм напълно съгласна), Marshmallow (наподобява картина на Деймиън Хърст), Стол за душата (не бих седнала на него, явно моята душа има други потребности), Машина за сядане (това е споменатият по-горе филмов декор), Thinking Man's Chair (по-подходящо име е Drinking Beer and Watching TV Man's Chair, имам предвид цялостната изработка, особено тази на облегалките за ръцете).
Иска ми се да споделя и кои от столовете ми направиха силно впечатление, кои бих поръчала, ако бях вътрешен дизайнер, за да обзаведа жилище, заведение, магазин и т.н.
На първо място поставям стола, проектиран за кафене "Музеум" от Адолф Лооз през 1898. Класическа линия, качествена дървесина, удобен дизайн.
На второ - този от хотел "Империал". Изделието е проектирано от Франк Лойд Райт и носи изключително подходящото название Peacock Chair.
Трето място заема Пеперуда на Сори Янаги. Изработен прецизно (с бижутерска точност) от тъмно дърво.
Четвърто място си поделят Zig Zag Stoel на Герит Томас Ритвелд и Spine на Андре Дюброй. Запечатаха се в ума ми, заради находчивата, нестандартна конструкция.
Пето място заслужава Consumer' Rest на Стилето, 1983. Изработен е от метал, във формата на пазарска количка.
Завършвам класацията с една забавна категория. След дълъг, задълбочен, нелишен от субективизъм размисъл, титлата "Най-неудобен стол" се присъжда на Diamond Chair, дело на Хари Бертоя : )
В общи линии това са моите впечатления от изложбата на "Витра". Струва си да се посети, заради различните стилове на качествена изработка, които можете да разгледате. Красота, елегантност, консерватизъм, функционалност, нестандартни решения, напредничави, шантави, и ярки хрумвания - всичко това - под един покрив в СГХГ от 28 април до 11 юни.

четвъртък, 3 май 2012 г.

НОЩНИЯТ ЦИРК от Ерин Моргенстърн

Първият ми коментар представя един роман, който отговаря точно на моя вкус. Той е като обяснение в любов към книгите, мечтите и хубавите приказки. "Нощният цирк" е чаровна и грабваща история. Въвлича те, при това без да се усетиш, все по-навътре в своя чудноват лабиринт от пълнокръвни, многопластови герои, загадъчни събития и секващи дъха изненади. Ерин Моргенстърн се изразява образно и изящно, борави отлично с езиковите средства. Справя се толкова добре, че буквално усещах мириса на карамел и есенни листа, вкуса на канелените сладки и прилепчетата с шоколадова глазура. Съвсем лесно си представих, че самата аз седя в някое бистро, хапвайки сирене и хрупкава франзела, полети с чаша добро вино. Или пък, че се возя във влак, подобен на "Ориент Експрес", пийвайки силен, екзотичен чай.
Действието в романа се развива в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Читателят има възможността да проследи едно уникално състезание по находчивост и издръжливост между момче и момиче със силни характери и почти неограничени магически способности. В хода на това съревнование двамата се влюбват (ставаме свидетели на нетрадиционно ухажване, пропито от романтика и нежност), а неговият резултат намира своето отражение в цирка - тяхната арена. Няма да издавам повече от сюжета, ще кажа само, че от "битката" между Силия (момичето) и Марко (момчето) се раждат все по-изумителни и красиви неща, въпреки ужасното условие "накрая може да оцелее само един".
Сега няколко думи за героите, с какво ме впечатлиха най-много.
Силия притежава горещ нрав, в буквалния смисъл на думата. Сърцето й е меко, а въображението й не знае граници.
В Марко ме грабна жаждата му за знания и стремежа му към самоусъвършенстване.
Бейли ми завоюва сърцето, докато мечтаеше сгушен в клоните на едно дърво с книга в ръка.
Просперо ме ужаси с методите си на обучение.
Чандреш се запечата в ума ми с вечерите, които организира - нетрадиционни, загадъчни, с нестандартни гости и галещи всички сетива блюда-изненади.
Цукико ми напомни за Риана : ) Не заради певческите си способности, а заради плетеницата от татуировки.
Талантът на Уиджит да измисля истории само от една подхвърлена дума заслужава възхищение, а навикът му да ги съхранява в шишета от всякакъв вид вместо върху хартия, защото го мързи да пише, е много сладък.
Да не забравяме Цирка. Той е основен герой и толкова пленителен, че губиш представа за времето. На моменти това е малко стряскащо. Сред атракциите му най-страховит е Лабиринтът (трудно ще успееш да намериш изхода, а звуковите ефекти изобщо не те улесняват), най-романтична е Зимната градина, най-интересна е палатката за приказки за лека нощ, а най-потресаващо е Езерото на сълзите. Мисля, че Моргенстърн би имала голям успех не само като писател, но и като творчески директор в Cirque du Soleil : ) В такива случаи се казва "Сбъркала си е професията.".
Освен умението да изгражда запомнящи се, интересни герои, да създава омагьосващи светове и да си служи прекрасно с думите, авторката ме спечели и с идеята си за мечтите. Чрез измислените образи ставаме свидетели на това как една мечта се ражда, пуска здрави корени, вдъхва смелост, желание да се бориш, да надскочиш възможностите си. Нещо повече, виждаме как тя обединява хората, прави ги по-добри, по-щедри. Отвежда ги на места, за които не са и предполагали, че ще посетят, среща ги с куп нови и интересни познати, предизвиква ги да вършат немислими до този момент неща.
Ерин Моргенстърн знае как да разказва истории. Точно както прави нейният Уиджит - с любов и влагайки цялото си сърце. Ето защо "Нощният Цирк" заслужава своето място във всяка библиотека.

НАЧАЛО!!!

Този блог е посветен основно на книгите. В него ще разкривам впечатленията си от тези, които съм прочела, по какъв начин са ме докоснали и какви следи са оставили в мен. Много се радвам, че вече си имам собствено местенце за писане. Доскоро правех това в сайта на една книжарница, използвайки същия псевдоним - bookgirl. Едно уточнение: нямам за цел публикациите ми да бъдат достойни за списание "Литературен обзор". Иска ми се те по-скоро да се възприемат като споделяне на нещо, което ме вълнува, пред приятел на чашка кафе (или мляко с мед и канела). Бих желала  удоволствието от това споделяне да е взаимно, да е повод за много усмивки и приятни мигове.
И така ... Чувствам се малко като човечеца от една песничка на Village People, който разбира, че е новото попълнение във флота, а се страхува от водата и не може да плува : ) Но нищо, пускам си музиката и се нахъсвам за битка. Точно по примера на войниците от една страхотна книга - "Z-та световна война" на Макс Брукс.