четвъртък, 30 ноември 2017 г.

"КОЛЕДНИ ПОЖЕЛАНИЯ И БИСКВИТЕНИ ЦЕЛУВКИ", ДЖЕНИ ХЕЙЛ

Изваждаш оранжевото си тиганче, с изрисувани наденички по дъното, и капваш малко олио в него. Поставяш го на включения котлон и, докато чакаш мазнината да се загрее, сръчно нарязваш връзка зелен лук, изсипваш го в тиганчето и го разстилаш равномерно с дървена шпатулка. Заръчваш на наситнения зеленчук да не се мае, ами бързичко да придобие златист загар, а ти се заемаш с разбиването на яйцата. За да не им е скучно, им осигуряваш компания - натрошаваш резен биволско сирене в тях. На мънички парченца. Съставките си допадат от пръв поглед и се смесват охотно. Добавяш ги към плажуващия лук и се пресягаш за тайната си подправка - песничка, родена в Индийския океан и долетяла до теб на борда на специално пригодена за целта черупка от кокосов орех. Ръсиш щедро, доволен, че думичките на суахили както винаги са повече от готови да придадат допълнителна пикантност на ястието. Не след дълго в чинията ти се мъдри изпускаща пара порция пухкави бъркани яйца. Захващаш се със закуската, защото днес ти предстои пълен със задачи ден и се нуждаеш от сили. Омиташ и последната троха, допиваш чая си (който гордо дими, че е от Цейлон, но като че ли е изгубил акредитивните си писма нейде по пътя дотук) и старателно измиваш съдовете. Подреждаш ги по сушилника да съхнат и, преди да тръгнеш, се отбиваш да нагледаш своите декабристи*. Всичко с тях е наред, тъй че навличаш червеното си палто и зеления си шал и хукваш навън. Забравяш шапката си, а една от ръкавиците ти не издържа на темпото ти и остава далеч зад теб. Ще си я прибереш после. Добре, че слънцето е решило да се покаже. Примижаваш насреща му. Прилича ти на забулено... яйце. Ухилваш му се за добро утро, яхваш шейната си (боядисана в цветовете на Бъмбълбий) и потегляш. По-точно, политаш : ) Бъркаш в джоба си, за да... Я почакай! Празен е, коледният ти списък го няма! Оставил си го вкъщи и сигурно сега нагло е разположил всичките си сто и една страници върху бюрото ти, включил е печката, за да стопли крачетата си, лочи Ърл грей направо от чайника и замезва с комина на джинджифиловата ти къщичка, построена за врабците. И даже не благоволява да си постеле салфетка! Какво ще правиш сега? Не си спомняш дори запетайка от него, а и вече си стигнал твърде далеч, за да се връщаш... Сключваш замислено вежди и... усмивката ти грейва отново. Ама разбира се! Ще се отбиеш в близката книжарница. Опре ли до коледни списъци, имаш чувството, че отлично знаеш коя книга ще ти помогне в съставянето им.
Да вървим да я грабнем, Шейничке : ) 

* Растения, които цъфтят през зимата


Поръсена с вълшебство : ) Ще усетиш колко прекрасна е корицата, едва когато вземеш книжката в ръцете си. Изображението, което публикувам тук, не предава дори 1/3 от чара и магията й. Художествено оформление: Мариана Станкова. И още нещо. Българското заглавие ми допада в пъти повече от оригиналното. Променена е една-единствена думичка в него, но каква разлика само! Преводач: Валентина Рашева.


"СНЕГЪТ ЗАПОЧВА ДА ТРУПА..."

...а медицинската сестра Аби Фулър получава изкущаващо предложение за работа - да префасонира интериора на къщата на бизнесмена Ник Синклер и да я подготви подобаващо за празниците. Офертата е отправена благодарение на препоръките на бабата на Ник, за която госпожица Фулър полага грижи, и не е за изпускане - младата жена ще получи солидно възнаграждение, за да върши онова, с което винаги е мечтала да се занимава. А нейният клиент й предоставя почти неограничена свобода. Изискванията: да обнови и да напълни с топлина и уют постройката (нарочно не използвам думата "дом"), за да може роднините, които господин Синклер е поканил на гости за Коледа, да останат доволни, възхитени и пляскащи с ръце от удоволствие. И да не забележат тоталната му липса на интерес към каквото и да било друго, освен към денонощното киснене пред компютъра в преследване на сключването на поредната жизненоважна сделка, сдобиването с печеливши компании и... хронично главоболие, системно недояждане и недоспиване. Кажи, според теб кой се нуждае повече от смяна на боята и вдъхване на нов живот - огромната сграда или собственикът й? На Аби ще й се наложи да запретне ръкави и да се потруди здраво. Нямам предвид заниманията й като интериорен дизайнер. Лесно е да освежиш и украсиш дадено помещение - стига да не те мързи и да притежаваш усет и око за подходящия акцент [и едно сандъче с див(н)оцъфтящо мушкато на прозореца би било достатъчно]. Пък и да запалиш пръчица бенгалски огън и да озариш вечерта е фасулско, обаче да запалиш коледното настроение в човек, за когото всичко това е "загуба на време" и се мръщи на де що мерне гирлянд, е далеч, далеч по-голямо предизвикателство. Ръкавицата е хвърлена...

...НА СЦЕНАТА ИЗЛИЗАТ:

АБИ ИЛИ "КАКВО НАИСТИНА ОБИЧАШ?"

Аби е майка, дъщеря, внучка и професионалист за пример. Напук на обстоятелствата. Шестгодишният й син е винаги топло обичан, облечен и нахранен. Старае се да му осигури нормално детство и колкото е възможно повече щастливи спомени. Болният й дядо и майка й намират в нейно лице опора - напълно заслужена при това, заради начина, по който са я отгледали и възпитали. Тя изпълнява служебните си задължения съвестно и компетентно, въпреки че като малка е бленувала за съвсем различно поприще, в което да се развива. Всичко й идва отръки - от експериментите в областта на детската алхимия в банята : ) през асистенциите при отбелязването на гол в мачовете срещу домашните по математика, провеждани редовно на масата в кухнята, до съставянето на приемлив семеен проектобюджет за месеца. Не е престанала да вярва, че можем да открием изкуството навсякъде. И не се е сбогувала със склонността си да гледа на света с детски ентусиазъм. Проницателна е - за нула време ще се научи да разпознава истинската ти усмивка и да чете картата на лицето ти. Предразполага те без усилие, напипва правилния подход и в нейно присъствие се отпускаш като задрямала котка върху автомобилен покрив в късен, горещ и мъркащ августовски следобед. Обича да ходи по чорапи. Свири на пиано. Едва. Познай кой е бисерът в репертоара й! И най-важното: Аби е от хората, с които денят ти, изобщо животът ти, става по-хубав.

НИК ИЛИ "ЗАТОВА ЩЕ БОЯДИСВАМ С ТЕБ. ЗАЩОТО МЕ Е ГРИЖА."

Господин Синклер е онзи работохолик, за когото си говорихме, дето се нуждае от спешна ремонтна дейност.  И от цяла коледна армия барабанчици, за да го разтърси, събуди и накара да се осъзнае, та най-сетне да спре да бяга от Коледа като прелетно пернато, на което студът му е противопоказен и което копнее да мигрира в... офиса си, а вместо това да си подаде зиморничавата човка навън и да изживее първия си истински празник от векове насам, по всички правила на изкуството. Без да пропусне да уважи всеки един обичай, естествено. Знаеш ли какво най-много харесвам у Ник? Той винаги съобразява стъпките си с ритъма на Аби. Главният герой на Джени Хейл ме подсети и за един китайски филм, чието заглавие, за съжаление, ми се изплъзва. В кинотворбата се разказваше за момиче, което издържа близките си като превива гръб във фабрика. Заради използваните в производството суровини, краката й бяха постоянно разранени. Щом разбра за това, момчето, влюбено в нея, й купи подарък - високи гумени ботуши. Крайниците й оздравяха. В "Коледни пожелания и бисквитени целувки" ще попаднеш на много подобни дарове под формата на предмет, който можеш да увиеш в празнична хартия и да окичиш с панделка или под формата на постъпка, с която да се увиеш ти самият вместо с жилетка. И тези подаръци се поставени под елхата не само от Ник.

МАКС ИЛИ "ЧАКАМ ТЕ, ЗА ДА ИЗЯМ И СВОЯ ПАЙ.", ИЛИ "А ТИ КАКВО ЩЕ ПОЛУЧИШ? ТИ НИКОГА НЯМАШ ПОДАРЪЦИ, КОИТО ДА ОТВАРЯШ СУТРИНТА НА КОЛЕДА. САМО АЗ. НЕ Е ЧЕСТНО.", ИЛИ "НО ТОЙ НЕ Е ИГРАЛ В СНЕГА!... САМИЧЪК Е ТРУДНО ДА ИГРАЕШ."

Макс е синът на Аби. Влюбих се в него. Чисто и просто. Следва описание на маршрута, по който минах, за да хлътна до уши : ) Последвай го, ако смееш. Започваш от рошавата косичка на детето и начина, по който мърда чаровно с веждички. Спускаш се през порозовелите му бузки и грейналото личице под покритата със снежинки шапка. Изкачваш се, за да регистрираш резултата от вулканоложките му дейности и проучвания - конструирането на вулкан от варени картофи, с кратер, пълен с грах. Нататък потъваш в джунглата за ускорен курс по звероукротителство и се възхищаваш на способността му да пръска обаяние и да примамва в обкръжението си опаки домашни любимци. Затъването ти се задълбочава от умението му да те убеждава да се включиш в лудориите му, като преди това ти развърже обувките, за да се събуеш и да ти е по-лесно. Веднъж извършили беля заедно и озовали се на сигурно място, той вече ти гласува достатъчно доверие и ти показва най-ценното си - играчките си. Споделя ти и съкровените си мисли и списъка си с желания до Дядо Коледа. Макс се е постарал да бъде прецизен при съставянето му, а причината за това ще те разтопи. Преди сън момчето ти се явява в съкрушителен тоалет - пижамка с щамповани влакчета и моли за история за лека нощ. Ще ти даде ли сърце да отсечеш "Не!"? Макс е искрящо от енергия кълбо от сладост, пакостливост, интелигентност, съобразителност, загриженост и доброта. Накратко - квазар : )

Е, как ти се струва? Аз мисля, че ще ти бъде страшно приятно да се запознаеш с Аби, Макс и Ник. А сега, след приказката за "Коледни пожелания и бисквитени целувки", дойде моментът да провериш...

...С КАКВИ ЧУДЕСА ЩЕ НАПЪЛНИШ ЧУВАЛА СИ, ДОКАТО ЧЕТЕШ КНИГАТА

🎁Сеньор Фрекълс - обаче внимавай, полудива котка и голяма платнена торба са непрепоръчителна и драскаща комбинация (всъщност, не ми обръщай внимание, въпреки собственото си предупреждение, аз не се сдържах и го откраднах - не устоях на способността му да се наслаждава на чуждите бели и да допринася за увеличаването на мащаба на пораженията им)
🎁 Идеален за снежен човек сняг
🎁 Идеален за пързаляне по чорапи под (не бъди алчен - за да съумееш да го набуташ в торбата, си отчупи само мъничко)
🎁 Сняг от пуканки
🎁 Коледен самодивски чемшир
🎁 Къщурка, чийто заден двор примамва с дървени люлки
🎁"Елхово чудовище", което ще ти се наложи да опитомиш и вкараш в пътя. Докато се разправяш с него, черпи духовни сили от принципа "Разбира се, че трябва елха, за да може Дядо Коледа да остави подаръците си."
🎁Папка, подарък от скъп човек, за възможно най-блестящото представяне по време на интервю за работа
🎁Късчета лято - спомен от бейзболен мач, импровизиран пикник и... вкус на Мексико през декември
🎁"Червени чорапи от евтин филц, които бяха направили заедно с Макс, а отгоре на всеки от тях бяха изписали имената си с блестящи боички"
🎁 Спомен, доплувал до твоя бряг на платноходка
🎁 Чаша, нарисувана с пръсти, с пъстри бои и любов
🎁 Тиквен пай по дядова рецепта, украсен по коричката с листенца с форма на имел. Ако не си падаш по десерти с тиква, разрешавам да си отмъкнеш парче, оставен без особен надзор, пресен прасковен пай
🎁 Плик с тайно коледно желание
🎁 Рецепта за коледни играчки от тесто

Улови романа на Джени Хейл и напълни своя чувал с онова, което на теб ти хареса. Осъвремени празничния си списък и... кой знае, може би "Коледни пожелания и бисквитени целувки" ще ти припомни някоя отдавна забравена твоя мечта - една от първите ти, може би втората или третата? Избърши я от праха и я разгледай на светлината. Май няма да е лошо да я пробваш пак, а?