сряда, 27 септември 2017 г.

ПОУКИТЕ ОТ ЛЯТОТО ПОСРЕЩАТ ЕСЕНТА

1. Да започнеш понеделник сутрин с проверка на отчет е мегазабавно. Стига въпросният отчет да е съставен от яко извънземно и да съдържа духовито резюме на съботно-неделни близки срещи от пети вид.
2. Свършил си отлична работа с усмивката си, ако тя продължава да сгрява обекта, към когото си я изстрелял, в продължение на поне седмица.
3. Целувките от мокър кучешки нос стократно надминават по сладост посестримите си, забъркани от белтъци и захар.
4. Ако споделят мечта с теб, отнасяй се към нея с нужното уважение. И я пази.
5. Получаването на неочаквани и неискани благодарности за нещо мъничко, което отдавна си забравил, че си сторил, топли повече от пламъчето, дето цял ден осветява пътя на главния герой от рекламата на Огън кафе.
6. Ако Луната си говори със звезда, не ги прекъсвай.
7. Да си кръстиш ваната "Лодка" е отлична идея. А също и лодката - "Вана".
8. Математиката не е точна наука.
8.1 1 + 1 = 4. За повече информация относно резултата - обърни се към холандската фотографка Корин Норденбос.
8.2 1 + 1 = 1. За повече информация относно резултата: чуй песента "Усмивка" на P.I.F.
9. Не е нужно да чакаш да ти поникнат крила.
9.1. Никога не е твърде рано да започнеш да се занимаваш с поезия.
9.2 И с футбол.
9.3 И с пиано.
9.3.1 Най-красивото пиано, което съм виждала до момента, прилича на сандък, скован с много ентусиазъм в час по трудово, но доближиш ли го, ще усетиш, че е родено от океана, пясъка, небето, вятъра, слънцето и луната.
10. Паркитект е интересен избор на професия.
10.1 Колкото по-богато на цветове и нюанси, толкова по-добре.
10.1.1 Това се отнася за лехите с рози.
10.1.2 И не само.
11. Бял норвежец може безапелационно да спечели световната титла на 400 метра бягане с препятствия. А после допълнително да смае публиката и запъхтените си конкуренти, като представи почти виртуозно в жива картина "Викът" на Мунк.
14. Пеперудите не са единствените насекоми, които могат и се кефят да танцуват.
15. Винаги вземай под внимание книжните препоръки на филмите. Дойдохме си на думата : )


"Бени и Джун". История за обич, която гарантирано ще те задържи буден и ококорен. Главните герои в нея поотделно са пъстри, странни и проблемни птици. Събрани заедно, те продължават да блестят с току-що описаните качества (взаимно усилващи се на принципа на интерференцията), но и придобиват силата да изведат и докажат точки 8.1, 8.2, 10.1 и 10.1.2 от днешния списък с летни поуки.  Какво още ще ти демонстрира филмът? Да играеш комар при необичайни и лекомислени залози е винаги вълнуващо и носи радващи загуби. Понякога ти е достатъчен едничък елемент-различник, за да разбърка света ти, преди всичко да си дойде идеално на мястото. Клик! Понякога е най-добре да (се) пуснеш. Филийките с печено сирене стават по-вкусни, ако ги приготвиш с нагорещена ютия. Картофеното пюре се превръща в деликатес, ако намачкаш сварените зеленчуци с ракета за тенис. 500 мили са нищо разстояние. The Red Hot Chilli Pipers (няма правописна грешка в името на групата) не са единствените шотландски музиканти, способни да разтръбяват успешно славата на родината си по света. Мери Стюарт Мастерсън, Джони Деп и Ейдън Куин си вършат работата убийствено. The Look of Buster Keaton си струва да се прочете.



"Сиромашко лято". Комедия с нотчица тъга, по сценарий на Братя Мормареви. Неповторимият Георги Парцалев се превъплъщава в Методи Рашков - съвестен и компетентен служител, за когото вече е дошло време да се пенсионира. А сега накъде? Шапка на тояга, пей сърце и трендафилът мирише? Планът е пределно ясен:


ставане дълго след като будилникът най-после се е отказал да звъни, лека закуска, подбиране на подходящ костюм, риза и вратовръзка в тон за разходката в парка с вестник под ръка, може би някоя и друга игра на моникс/шах/табла, следобедно питие с наборите/конкретна вълнуваща дама, което може (и е желателно) да прерасне във вечеря... Ех! Реалността също е пределно ясна:


синът и снахата на Методи потриват благородно ръце - нямат никакво намерение да го оставят да се почувства дори за миг никому ненужен вече, тоест да лентяйства. В негово лице са се сдобили с робиня, ъ, готвачка, чистачка и бавачка на пълен работен ден. Чакай, бе, за посмешище ли го вземат? Положението кипва като любимия крем ванилия на внучето. Стига се дотам, че едно малко камъче - точното място на някаква си ваза - може да обърне колата. Не стига това, ами и една любопитна съседка, в ролята ярката Леда Тасева, все си вре носа, и ролките, където не й е работа. Ала поведението й е обяснимо - жената чете "Десет малки негърчета" от Агата Кристи. А развинтеното въображение, липсата на заетост и книгите невинаги са добра комбинация : )



"Риба, наречена Уанда". Комедия, поръсена с настъргана кримка. Да речем, че планираш най-изобретателната и нагла кражба на диаманти в историята. Е, почти най-най-, но по правило е препоръчително да си поставяш високи цели, нали? Та така, навил си си на пръста да си присвоиш дадена бляскава и свръхтвърда алотропна форма на въглерода. Освен гениално замислен план, ти е необходим и гениално подбран екип от... гении. Супер, обаче гениите не растат по дърветата. И не всички жадуват да прекарат живота си в служба на злото. Какво ти остава тогава? Ами да си набереш съучастници по признака "от кол и въже" или по рецептата на "Риба, наречена Уанда":

По-крастави магарета от онези в бандата, сформирана във филма, не си виждал: секси-амбициозна-хитра мацка (дотук отличен избор, стига да имаш едно, две и три наум), ръб с голям мускул, голямо его и вечно закъсняващ акъл (почти добър) и чувствителен защитник на правата на животните (слаб 2.00). Пишман обирджиите настървено се мъчат да се надцакат едного другиго, без да проявяват особена придирчивост,  що се отнася до средствата и партньорите, с които ще се коалират в надпреварата към целта (адвокат на средна възраст, отегчен от семейния живот, например). Ефектът от колаборациите е доста съмнителен - свирепите създания се опитват да си забият ножа не само в гърба, а където сварят и докопат... Налице е и аквариум, пълен с тайни. Е, хубаво, една тайна, ама пък каква! И още - не само лъскавите камъчета и ъгловатите персонажи привличат погледа в кинотворбата. Знаеш ли коя книга чете героят на Кевин Клайн, ей така за разпускане? Beyond Good and Evil. Ницше! Чудесна характеристика на образ! Ти как мислиш?



"Ударите на сърцето". Екранизация по роман на Франсоаз Саган, с участието на Катрин Деньов и Мишел Пиколи.

Заглавието е преведено на английски като The Mad Ache

Млада жена става любовница на богат по-възрастен господин. Дните й минават безметежно, леко и еднакво, докато не среща привлекателен мъж на своята възраст и... изненада, тя се влюбва в него. Чувството е взаимно, сладостно, всепоглъщащо, рушащо и изграждащо... Героинята на Катрин бива дотолкова погълната от новото изживяване, че се окрилява да напусне златната, парфюмирана и сатенирана клетка и да се установи с човека, завладял тялото и сърцето й, в скромно, но обещаващо да бъде запълнено с любов жилище. Всичко е на шест. Първоначално. Във "Възхвала на колебанието", пиеса по произведения на Георги Господинов, се констатира, че "любовта си отива, когато чешмата започне да капе". Съвсем скоро от "чудя се коя е най-дългата балада, композирана някога, за да я пусна, да те поканя на танц и да те държа колкото е възможно повече в прегръдките си" се стига до "Вече не се мечтаем.". Животът като обикновена жена на мъж със скромни доходи се превръща в бреме за глезената принцеса. В каква посока ще поеме героинята? Дали ще се подведе по една книга на Фокнър, от която е неспособна да отлепи очите и ума си? В чия полза ще наклони везните въпросната книга? И дали залитането по литературната творба не е просто претекст "Жената на август" (пак следа от Господинов) да отложи изправянето пред проблемите си и решаването им за по-късно или за... никога?

Признание: не си спомням коя беше творбата, пленила героинята на Катрин Деньов. Затова ти предлагам да включиш в книжния си списък "Врява и безумство" , която е класирана в топ 100 на най-добрите книги, писани на английски език през ХХ век. 

"Лило и Стич". Обяснение в любов към семейството. И към Елвис Пресли : ) Богатството на цветовете, майсторската анимация и музиката на Алън Силвестри директно класират филмчето в категория "НЕ ПРОПУСКАЙ да гледаш!". Мъничката Лило, която храни "домашната" си океанска рибка със сандвич с мед, не се отделя от саморъчно ушитата си парцалена кукла (тъй различна от играчките на останалите момиченца), прибира и отглежда с любов възгрозни (по наложените стандарти) подобия на кучета (разбирай Стич) от приюта, рисува скици с оцветено в червено ниво на лошотията (с цел вкарване в правия път), вярва, че е достатъчно да умееш да танцуваш, да свириш на китара и да си галантен, за да бъдеш примерен гражданин, и... те учи как да обичаш, ще заеме голяма част от сърцето ти. Компания ще й правят люлчината песен на Нани, пламтящият (и неугасващ) оптимизъм на едно хавайско момче, социалният работник/бивш мъж в черно/гангстер? Кобра Бабълс, албумът с безценни снимки, украсил надписите в края филма. И, разбира се, програмираният за унищожение и сътворяване на хаос инопланетянин Стич, който открива, че страшно се кефи на сърфирането, особено по вълните тип "Маверик"


(макар че водата му е противопоказна), и се впуска в шеметно и упорито търсене на... ще те оставя сам да научиш какво. А, да не забравя -  "Грозното патенце" е книгата, която Стич си държи до възглавницата и си препрочита. И се завива с нея, и заспива с нея, и сънува с нея.



неделя, 3 септември 2017 г.

DISCOVERY AT NIGHT*

* Piano разходка с Лудовико Ейнауди


Да гледаш филма "Шоколад" е като да танцуваш нощем по безлюден път под светлината на улични лампи и акомпанимента на мелодия, която си имал нахалството да си присвоиш, защото тя, от своя страна, не се е поколебала да разпръсне магията си и, между другото, да вземе за заложник въображението ти. Тананикаш си в такт, изпълняваш пирует след пирует, преминаваш плавно от едно кръгче мека светлина в друго и откриваш: дръзката Виан, която, без да й мигне окото, по време на пости предлага на кмета на градчето, където я отвя Северният вятър, бонбони "венерини зърна" (въпросният първенец е върл пуритан и фанатичен католик, истински симпатяга, нали?); красивото женско име Арман (според някои полудостоверни източници то означава "мечтател"); неподдаващата се на опитомяване красота на загадъчна индианска девойка; плитката и китарата на Ру, способностите му на дърводелец и милостта му към червеите; Жозефин, която показва, че знае как се държи тиган и как да разпуска в танцови стъпки на корабчето на циганите; постоянството на мадам Одел; кенгуруто Пантофчо, въображаемия приятел на малката Анук, ранено в крачето през Втората световна война; кученцето Чарли, на достолепната възраст от 14 години, което припка като кутре, размахаш ли му бисквитки пред муцунката; раздвижваща душата и краката ти музика; червения цвят, обагрил пелерините с качулки на Виан и Анук (такива в миналото са били отличителен знак на вещите жени), обувките на шоколатиерката и балона в ръката на статуята на основателя на града, озарила с усмивката си края на кинотворбата; колелото, което Каролин поправя за сина си, рисунките на същия този син... толкова много езерца светлина, в които да се къпеш! Танцът ми с "Шоколад" се проточи близо пет километра. Дори не усетих кога съм ги навъртяла. А знаеш ли кое блещукащо петънце ме заинтригува най-силно? Томчето с поезия, което Арман подари на внука си. Тя му почете малко от него, но за съжаление не спомена името на автора, а за голям срам аз не можах да разпозная твореца по стиховете. Обаче ми се прииска да разбера как се казва той, защото споделях мнението на детето, че стихотворението си струва. Това ме накара да се замисля, че досега не съм обръщала внимание и не съм се вслушвала в книжните препоръки на филмите. Нямам предвид екранизациите по литературни произведения, каквато е самият "Шоколад", а именно случая с Арман и скъпото й момче - даден герой да те изкуши с книга, да те провокира да се сдобиеш и да се запознаеш с нея отблизо. Виж чии съвети последвах и кои творби и автори си набелязах, след като разбрах какво трябва да търся.



"Еквилибриум" е тъкмо за теб, ако си падаш по антиутопии и в частност "451 градуса по Фаренхайт" на Бредбъри и "Калокаин" (вече съм ти говорила за този роман) на Карин Бойе. Ала въпросният филм прави и най-добрата книжна реклама, на която съм се натъквала досега. В свят, в който на хората им е набивано в главите, че пътят към Хаоса и Ада е постлан с човешки емоции и следователно те трябва да бъдат редовно и грижливо инхибирани, един мъж, до момента безукорен защитник на статуквото и наложените правила, се осмелява да спаси, да се потопи и да разпространи (да зачете в присъствието на другиго) стихосбирка или поне мъничка частица от пробуждащите чувствата слова на Йейтс. И това променя всичко:

Да бих имал небесните одежди
(превод: Цветан Стоянов)


Да бих имал небесните одежди,
от злато, сребро и светлина,
сините и здрачните одежди,
от нощ, светлина и полусветлина,
бих ти ги разстлал пред нозете,
но аз, бедният, имам само мечти,
аз ти разстлах мечти пред нозете,
тъпчи нежно, защото тъпчеш мечти. 


"Нищо общо". Какво бих си запазила от този разказ за любовомразата между две сестри? Четири неща. Второто е свързано с развейпраха Маги и работата й (не по собствена воля, а понеже ножът е опрял до кокала) в дом за възрастни хора. Там тя среща пенсиониран професор, който я окуражава да (му) чете (поезия). В началото младата жена се притеснява, защото думичките я препъват. Движи се по редовете с предпазливостта на първолаче, което системно е бягало от предучилищната група, чуди се как да навакса пропуснатото и копнее за познатите катерушки, мамещи го за безгрижни игри на двора, но благият човек я успокоява: "Поезията се чете бавно.". Големият им пробив идва с творбата "One Art" от Елизабет Бишъп. Професорът не пришпорва Маги и не си позволява да въвежда стряскащи команди като "Анализирай това/онова!", ами просто й задава въпроси, тя отговаря и по този начин, заедно и полека, стигат до слънцето, т.е. истината. Четвъртото хубаво нещо във филма те чака на самия финал и включва блестяща, извираща от душата и проникваща в душата насреща, рецитация на "Сърцето ти нося в сърцето си го нося" (вече съм ти писала и за Е. Е. Къмингс).

"Разум и чувства". Още една история за перипетиите на две коренно различни една от друга сестри. Ще се съсредоточим върху по-малката от тях - Мариан, любителката на дивите цветя, лекия дъждец, нежното пиано и сонетите на Шекспир. А можеш ли да предположиш още кой обича точно тези творби на Великия бард и е горд притежател на тяхно джобно ювелирно издание? Нейният рицар и въплъщение на копнежите на всяка опасно романтична (за самата себе си) девойка - мистър Уилъби. Когато джентълменът започва да чете на глас от книжката, прострелва Мариан за втори път право в сърцето. Не че предишният му изстрел е отишъл нахалост - той е отличен стрелец, а тя не е от типа момичета, които ще проявят благоразумието да вземат назаем нечия бродирана, ъ, бронирана жилетка, преди да излязат навън. Уточнение: сестрите Дашууд всъщност са три. Ако споделяш страстта на мъничкия пират Маргарет по енциклопедиите, филмът ще те замае с гигантски том, в който да се изгубиш за часове. Или дни - зависи от читателската ти скорост. Не се притеснявай, "забравиш" ли да го върнеш в библиотеката. Ще се появи рицар и за теб - мистър Едуард Ферарс, който с готовност и по кавалерски ще прикрие следите ти : )


В "Роксан" няма начин да не се влюбиш. Комедията е искряща, забавна и вълнуваща вариация по темата "Сирано дьо Бержерак". Приемеш ли сделката, ще получиш Стив Мартин (един от най-най-любимите ми актьори и сценаристи), Дарил Хана - устремена към звездите, тежичък за пренасяне телескоп, трудна за отгатване гатанка, посещение в уютен бар, смесване с колоритните местни, красиви гледки, романтика, надежда, смях и... изчерпателен урок по самоирония. Плюс увлякъл се в опитите си да порасне нос и напет левент, надарен с всичко друго, но не и с особена интелигентност (както и лишен от здрави нерви, що се отнася до общуването с впечатляващи дами). Колкото до автора, който дискретно ни промотират създателите на филма... Един от подчинените на Си Ди Бейлс (тоест Стив Мартин, забележи инициалите на героя му), пожарникар, имаше известна слабост към Сартр, но се срамуваше да си признае, та затова молеше други хора да ходят в книжарницата и да купуват вместо него творби от французина. Ала огнеборецът дори не подозира докъде ще доведе основните действащи лица с поредната си подобна, наглед невинна, молба...

"Прелестни създания". Книгата, която главният персонаж във филма разнася навсякъде със себе си (и плаши хората с нея), е "Кланица 5" от Кърт Вонегът. Даже отнася упрек от една заблудена овца, че си пълни главата със забранени работи. Доста силен стимул да посегнеш и ти към романа, а? Чакай, не съм стигнала до най-готината част. Та нашият младеж се прибира с колата от училище. Вали. Напоително и щедро, за да се отбележат подобаващо началото на учебната година и всеобщата детска радост по повод събитието : ) На пътя му се изпречват закъсало МПС и госпожица в беда - главната героиня. Той й предлага помощ. Докато я кара към дома й, няма как да му убегне, че тя е забила упорито поглед в You get so alone at times that it just makes sense на Буковски. Пита я дали авторът е добър. Пътничката отвръща: "Какво значи добър?". По-късно и на по-сухо вкъщи, спасителят в дъжда намира и се зачита в книгата. Неговата констатация от прочетеното? "Буковски е бог!". Втората най-добра книжна реклама, на която съм попадала : )

Нека обобщим: пет от представените в тази публикация филми са базирани на литературни произведения: "Шоколад" на Джоан Харис, "Нищо общо" на Дженифър Уайнър, "Разум и чувства" на Джейн Остин, "Сирано дьо Бержерак" на Едмон Ростан и "Прелестни създания" на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. Ако тези книжни творби са ти вече познати или никоя от тях не ти нашепва "Вземи ме!", то няма да е лошо да дадеш едно ухо на чудесните препоръки, които ти дават екранизациите, вдъхновени от тях: