петък, 21 юни 2013 г.

МУЗИКА ЗА ХАМЕЛЕОНИ (И ЗА КНИЖНИ МОМИЧЕТА). ИЗПЪЛНЯВА: ТРУМАН КАПОТИ

Влюбвал ли си се в книга още от първото изречение на нейния предговор? Нямам предвид някакво ефимерно увлечение, а онова дълбоко хлътване, което понижава коефициента ти на интелигентност до дъното на Марианската падина (ала за сметка на това покачва ъгълчетата на устата ти до облак № 9) и те кара да се изгаряш на печката, докато готвиш (но пък придава неустоим вкус на ястията ти). Отдавна не съм била запленявана от литературно произведение по този начин. Обаче ето - случи ми се. С "Музика за хамелеони" първата ми среща с Труман Капоти (без да броим екранизацията на повестта "Закуска в Тифани"). Общуването с автора ме... зашемети. А само като си помисля колко време ми отне, докато стигна до неговия сборник (сгушен скромно между събратята си в библиотеката, без да се набива на очи, без да се цупи "Хей, забравяш ли кой съм? Защо ме подминаваш, глупаво момиче?" ). Преди няколко дни аз, току-що споменатото създание от женски пол с малко акъл, заизпитвах книжен глад. Състоянието не е необичайно за мен, но в случая се оказа доста обострено. И никоя творба не можеше да го облекчи. Пробвах различни романи, но бързо ги захвърлях с досада и раздразнение. И тогава едно заглавие, съдържащо думичката "музика" в себе си, привлече вниманието ми. Разлистих изданието, хвърлих око на предговора и се усмихнах. Май бях попаднала на правилното място.  Труман Капоти ми оказа високата чест да разкрие част от интимния си свят пред мен. "Музика за хамелеони", образец в художествената документалистика, не излъга очакванията ми. До последната си страница ме държеше в прегръдката си и ми разказваше чудни приказки, водеше ме на екзотични, но и на страшни пътешествия, откровеничеше без следа от срам или разкаяние, споделяше ми тайни, срещаше ме с необикновени хора, препоръчваше ми работите на интересни писатели, шегуваше се. Говореше ми, по-точно пееше ми, на език, понятен за мен.  Постарах се да попия всяка нота, която неопитните ми сетива смогнаха да доловят. Да видим дали съм успяла...

Чакай малко. Влюбване, прегръдки, серенади? Уф, нямам желание коментарът ми да заприлича на бутикова торта и да започне да ти нагарча от сладост. Ако продължа в същия дух, се опасявам, че ще си счупиш някой зъб, мъчейки се да сдъвчеш невинно изглеждаща захарна фигурка в бонбонен цвят. Ала не знам дали ще мога да озаптя ученическото си въодушевление по американския автор. Обяснявам си своя ентусиазъм с факта, че изпитвам огромна радост, задето си намерих  кукувица (Капоти), подобна на мен, която също си отглежда повече от една самоличност. Интересуваш ли се от испанско кино? Преди известно време на гости в България дойде знаменитият режисьор Карлос Саура. За мой срам, единственото, което запомних от мъдрите му слова, беше препратката му към някакъв португалски поет - човекът можел да се похвали с няколко алтер его-та, на които давал пълна творческа свобода. Всяко от тях получавало псевдоним и било оставяно да се развива в различна посока и да пише в какъвто стил си поиска. Именно за този лирик, сънародник на мореплавателя Вашку да Гама, се сетих, докато четях "Безсънни нощи или как сиамските близнаци правят секс" - последната (и най-съкровена и разголваща) творба, поместена в "Музика за хамелеони". Сега ще ти кажа защо аз,  с цялата си същност, изградена от многознайка-еманация на злото, от една страна, и кротко, вечно готово да се усмихне създание - от друга, харесах Труман Капоти. Чрез близкия си контакт с него научих, че:

ТОЗИ МЪЖ

- е умеел да се наслаждава на добрата компания (включително на собствената си), добрата храна, добрите напитки, добрия секс (последователността не е от значение), на живота изобщо. И, като всяко същество с особено чувствителни сетива, склонно да поставя на първо място хедонистичните си потребности, е губел представа за мярката;
- е бил способен да се шегува със самия себе си, да се надсмива над слабостите си;
- е откровеничел до болка: "Аз съм алкохолик. Наркоман. Педераст. Гений.". Това за гения е напълно оправдана проява на високо самочувствие;
- не е изпитвал съмнения относно писателските си качества, но е имал изключително занижена оценка за човешките си такива. Напълно неоправдана проява на ниско самочувствие. Ако не струваше като личност, никой от приятелите му не би му подал ръка, щом Капоти се обади в два сутринта и помоли за помощ при заравянето на труп (образно казано). От творбата "Храбри дела" ще разбереш колко всъщност го ценят, дори и не чак толкова близките му познати. Показателно.
- е преживял тежко детство; познал е и оскъдния живот (умирайки от студ в апартамент-кутийка), и охолството (отсядайки в най-луксозните хотели по света), и изпиващата силите самота, и жужащите, весели компании (които подтискат, поне за известно време, чувството, че си сам); умеел е да поддържа разговор и с преситени аристократи, и с обикновени хорица, и с бездушни престъпници. Развързвал им е езиците без проблем, както ще се убедиш и ти, ако се зачетеш в сборника;
- е усещал, улавял и пресъздавал успешно за публиката си естествения чар и сексапил, съблазнителните жестове и маниер на говорене на една жена без никакви затруднения. Въпреки своята хомосексуалност. Великолепен!
- е рисувал със словото си. Имах чувството, че ме е поканил в ателието си и създава образи върху платното само за мен. Специално;
- ме кара да искам да опозная по-добре творчеството му. Което ни доближава да следващата точка от настоящия коментар:

РАЗКАЗИТЕ МУ

- създават мамеща, мързелива, упоителна атмосфера, която те обгръща подобно на следобедно море, заключило топлината на слънцето в гладките си като огледало води ("Музика за хамелеони");
- те разсмиват с формулираното определение за идеален събеседник и с първосигналното предположение относно професионалните занимания на човек, който никога не излиза от дома си, но е посещаван ежедневно от много хора ("Господин Джоунс");
- започват забавно, към средата те предразполагат с уютна картина, а в края причиняват леки тръпки по кожата ти. И те запознават с разпръскващия топлина и светлина тип хора "лампа на прозорец". (виж едноименния разказ);
- биха накарали всеки гордеещ се с дипломата си от Бръшляново висше учебно заведение психиатър да се изпоти, да се зачерви и да си заскубе брадата от безсилие при напъна да реши проблемите, накамарени в тях: суицидни наклонности, комплекс на Електра, следродилна депресия и т.н. Добре си дошъл в света на нюйоркските богаташи с изтънчени нрави и напредничави, разкрепостени разбирания относно съпружеските взаимоотношения - тип Салвадор Дали и Гала. ("Мохави");
- те водят на гости в южняшка ферма и ти предлагат възможността да заслужиш топлия си обед (домашен царевичен хляб, пиле, медена пита) с малко здравословен селски труд. В чинията ти се мъдрят и три пикантни случки, гарнирани с много хумор и породени от прочутото гостоприемство на чудаците, населяващи тази част на Щатите. ("Гостоприемство");
- засягат темата за расовите предразсъдъци и разкриват мъката на едно дете, изяждано от тежестта на голямата си тайна и невъзможността да бъде такова, каквото чувства, че е редно да бъде ("Блясък");
- шокират и ужасяват с хрониките на жестоки серийни убийства, извършвани с извратена прецизност и целеустременост от наглед почтен гражданин, стълб на обществото. Докато четях описанието на злодея се сетих за пръстите на Джими Хендрикс (Капоти прави аналогия с Рахманинов), а що се отнася до страстта на убиеца по шаха (и манията му да играе партия след партия с опитващия се да го разобличи детектив) - припомних си разказа на Бранимир Събев, "Арлекин" (повече информация за българския автор, неговите творби, както и чудесни ревюта на книги може да откриеш на адрес chetene.blogspot.com). В контраст с цялата престъпна гадост Труман поставя  картини на невинна красота (лов на светулки с буркани в топла, лятна нощ и детски смях) и сцени, украсени с (не)съзнателен флирт, в комбинация с очарователния, интензивен ефект, породен от него. Ще изживееш и незабравимо приключение, свързано с шеметно пътешествие  из цяла Европа. Под "шеметно" имам предвид да започнеш деня със закуска в Италия, да продължиш напред с обяд в Ориент Експрес и да завършиш вечерта кой знае къде. ("Ковчежета ръчноделки");
- обясняват особения (скрит за невъоръжено око) характер на градове като Венеция и Ню Орлиънс. ("Ковчежета ръчноделки", "Спотаени градини");
- съдържат откровения за майката на Капоти и живота й с нейния втори съпруг; акцентират върху детайлното описание на изживяванията на автора при злоупотреба с разни вещества, както и върху склонността му към непозволено, тайно нахлуване в личното пространство, с изследователска цел, разбира се. Сблъскват с расизма, самотата и с една невероятна жена със златно сърце. Още един човек-лампа на прозорец. ("Работен ден");
- изправят на пътя ти същество (все едно изскочило от страниците на роман на Набоков), затънало в дълбоко отчаяние, което се опитва да се самоубеди, че не върши нищо нередно, но дълбоко в себе си знае, че греши и се мъчи да удави угризенията си в алкохол. Но, о, изненада! Както казват Джеймс Фрей и Джоуби Хюз, скрили се зад псевдонима Питакъс Лор: приятел, проблемите ти могат да плуват. ("Привет, непознатий!");
- подчертават предимствата на здравословния навик да си говориш сам : ) и ти предлагат прекрасна, прекрасна разходка из Ню Орлиънс. Предупреждавам те, ще ти се прииска да поседнеш в някое заведение на открито, да си поръчаш кафе от цикория и бухтички или плодов скрежко, да се радваш на цветята, птиците, хората и глъчката около теб, а после да се впуснеш в дълга разходка из прелестите на Нови Орлеан. Дано градът е благосклонно настроен и реши да отвърне на флирта ти. И да ти се разкрие. Да отметне воала и да ти демонстрира както бръчиците си, родени в смях, така и  линиите, издълбани от тъга. ("Спотаени градини");
- се занимават с отрицателните последици от авторовите проучвания по темата "убийци-рецидивисти", довели до преследване в стил третокласен екшън или шпионска комедия ("Високият рус мъж с черната обувка", например). Как Капоти за малко не свършва в пандиза по обвинение в битово разложение, колко е максималното безопасно количество бренди, което може да гаврътнеш преди опасна мисия и кой е новият проект на "актрисата" Махатма Ганди - предстои ти да откриеш сам. Тук се споменава и Джийн Крупа - вдъхновителят на барабаниста на КИС Питър Крис. ("Храбри дела");
- проследяват посещение в затвора и разговор с жалко извинение за човешко същество, което най-нагло се пъчи с пълното си безразличие относно разграничението на понятията "добро" и "зло". ("После взе, че стана така");
- насочват прожектора към Мерилин Монро (в момента, когато чувствата й са били в плен на Артър Милър) и разкриват очарователни страни от характера й. Написано с любов. Личи си още от заглавието. ("Красиво дете");
- са посветени на изповед. Автоинтервю. Капоти откровеничи (или поне полага усилия в тази посока) пред себе си (и пред нас) за своите страхове, за Бог, за отношението си към известността, към тленността, към своите колеги, познати и приятели, към хората, "пълни с фъшкии", към изкуството да водиш разговор, за това към какво се стреми, поставя си самооценка, самокритикува се... И те заковава с разкошен финал. ("Безсънни нощи или как сиамските близнаци правят секс").

Стана ми тъжно. Срещата ми с творбите на Труман Капоти, събрани в книгата, приключи. Прекалено бързо, според мен. Завършвам коментара си частта от "Музика за хамелеони", която бих препрочитала безброй пъти - предговора. Още от първите редове разбираш, че си струва да се довериш на автора. Усещаш, че ще бъде напълно искрен с теб, че ще те допусне в съкровеното си кътче. Питай го каквото поискаш, ще ти отговори. За дарбата, дадена от Бог, и вървяща неизменно в комплект с камшик за самобичуване. За разликата между доброто и лошото писане, между доброто писане и изкуството. За упорития труд и самоусъвършенстването. За експериментите в различни жанрове. За източниците на познания и вдъхновение. За дългите години, прекарани в търсене на идеалната форма, в която да излее и да демонстрира наученото пред аудиторията си. За настоящата книга, която се явява плодът на това търсене. За това как тя, лека-полека, придобива плът и поема първата си глътка въздух. А дали резултатът е задоволителен? В своя книжен блог вълшебницата Ана Хелс (посети нейното местенце, аз винаги го правя с удоволствие, особено харесвам коментарите й за детска литература, б.а.) нарича хубавите книги "дом за читателските вкусове". Ами, "Музика за хамелеони" е точно това. Дом, построен за теб от писател-лампа на прозорец...

понеделник, 17 юни 2013 г.

ПИТАНКА ЗА ПИСАТЕЛИ (СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЛОРД БАЙРОН)

Моля да бъда извинена. Заглавието на публикацията е подвеждащо. Питанките са две и само първата може да се похвали с яркото присъствие на ексцентричния англичанин. Колкото до втората, тя е предназначена за всички онези книгоеди, които като деца най-много са обичали да смъкват (с мъка) тежките томове с история на България (изд. на БАН) от  библиотечния рафт и да се ровят из тях с часове.

Питанка 1 (за писатели)

Кое е онова нещо, което Джордж Байрон нарича "чудната роса на безсмъртието"?

Питанка 2 (за всички историци, професионалисти и любители)

Чувал ли си за суровия народ на скитите? Представителите на техните племена всявали страхопочитание с ездаческите си умения и виртуозната си стрелба с лък. А знаеш ли какво означава изразът "скитски изстрел"? Коварните номади подмамвали в капан изпречилите се пред тях врагове, обръщайки конете си и уж втурвайки се да спасяват кожите си. Опиянените от предстоящата лесна победа противници, без много да му мислят, се юрвали да ги гонят. Скитите това и чакали. Когато подлъганите бойци се намирали на разстояние един изстрел от тях, хитреците се обръщали внезапно и прострелвали преследвачите си смъртоносно. Оттогава този способ за резултатно ликвидиране на симпатяги, с които имаш различия в мненията, носи името "скитски изстрел". Въпросът ми към теб е: как още е бил наричан скитският изстрел в елегантните салони на Европа отпреди един-два века?

Знам, че блогът ми се води книжен, но загадките, които ти представям, страшно ми харесаха, а отговорите им са (според мен) любопитни. Затова реших малко да се отклоня и да споделя питанките с теб. 


сряда, 12 юни 2013 г.

ЗАГАДКА ЗА КИНОЗНАЙКОВЦИ : )

Наближава сесийно време -  любимият период от академичната година на злото ми аз! Тогава то е в стихията си и се отдава на простичките удоволствия в живота - измъчването на беззащитни студенти и съсипването на лятното им настроение. Не е нужно да споменавам, че конспектите, които връчва със злорада усмивка на бедните души, се състоят от безкрайни страници препоръчителна литература на пет езика (като само едничко от тези пет средства за общуване е все още живо!). Снощи тя остана да работи до късна доба, отвратителен навик, който прави и без това очарователната й личност още по-жизнерадостна. Трябваше да се намеся, преди да е изяла някого, и я извиках да си лягаме. Докато я дърпах настойчиво за ръкава, погледът ми попадна на част от бележките й. По-точно - на въпросите за оценка "среден", задавани в пристъп на милосърдие към някой просълзен учащ се, копнеещ единствено да изкара криво-ляво изпита, за да не се налага да среща отново академичката (тъмната ми половина) през септември. Ще предложа една от питанките на съскащата педагожка тук. Нещо като тест драйв, преди да я приложи върху бъдещите си жертви. Кажи ми как ти се струва загадката. Дали не е прекалено лесна? Ето я и нея.

Преди известно време компанията "Уолт Дисни" емитира облигации със срок на погасяване от сто години. Въпросът е: как е била кръстена конкретната емисия ценни книжа?

Е, как мислиш? Имаш ли предположения?

понеделник, 10 юни 2013 г.

Z-ТА СВЕТОВНА ВОЙНА

ПОУКИТЕ, ПОЧЕРПАНИ ОТ ИСТОРИЯТА (НА МАКС БРУКС), СА НАЙ-ПРАВДИВИТЕ...

Изминали са дванайсет години от първата победа във войната срещу зомбитата. ООН възлага на един от хората си изготвянето на обективен следвоенен доклад.  Избраникът приема задачата присърце. Даже се престарава. Обикаля целия свят и трупа информация. За съжаление, когато трудът му приема окончателния си вид и бива представен пред комисия, не е оценен по достойнство. Нареждат му да ореже сантименталните подробности и да се придържа към фактите, а ако толкова му се иска, може да включи отпадналите материали в отделна публикация. Човекът се въодушевява от идеята, и, воден от мъдрите слова на Полибий, с поукрасения вариант на които озаглавих въведението си, събира неодобрените интервюта в книга/"колекция от възпоминания". Разказите за ужасния сблъсък със зомбитата се водят от името на най-различни хора. Общото между тези същества - те са оцелели. Уж. Не питай за цената, която са платили за живота си. А дали са с всичкия си, е неудобен въпрос. Не си го задавай. Обърни внимание на историите, които споделят. Не го правят в изблик на мазохистично удоволствие от пресъздаването на болезненото минало, а за да може ние да помним грешките им, да се учим от тях и да не ги повтаряме. Защото, според Айнщайн (в случай, че паметта не ми изневерява), има ли Трета световна война, то Четвъртата ще се води с пръчки и камъни...

В свое старо интервю Мел Брукс подчертава, че чрез филма си "История на света: част 1" (гениална комедия,  ако не си я гледал, бягай да поправиш този пропуск. Веднага!) проследява развитието и проявленията на човешкото поведение през различните исторически епохи. Е, върху същия обект, човеците, се е съсредоточил и неговият син - писателят Макс Брукс в творбата си "Z-та световна война". Той продължава бащиното си дело в своя роман, изследвайки нашите реакции във времена на криза. И то не каква да е, ами унищожителна война с несломим и вечно гладен, гниещ враг - легиони зомбита. Макс, също като луд учен, поставя хората в петриева паничка, пуска им Зед-патоген, настанява се наблизо с купа пуканки и започва да чака с кеф сеира, ъъъ, образуването на антитела. Да ти кажа, на мен ситуацията, създадена от Брукс-младши, ми напомня за един разговор в "Диваци" от Дон Уинслоу. Раздумката се въртеше около група шимпанзета, оставени сами в стая, пълна с автомати (ама не за газирани напитки и енергийни блокчета). Въпросът е: колко им е акълът на шимпанзетата и ще им стигнат ли мозъчните гънки, за да не се избият взаимно? Но преди да оповестя резултатите от щателния преглед на човечеството, проведен от доктор Макс, с цел да провери степента на издръжливост на организма под въздействието на всякакви заплахи, нека разгледаме експеримента отблизо. Облечи си защитен костюм и ела с мен в лабораторията*. Не пипай нищо без мое позволение. Лееекинко се наведи към окуляра на микроскопа. Какво виждаш върху предметната масичка?

* А ако не ти се ще да се завираш с мен в разни помещения, пълни със сложни уреди, подозрителни стъкленици и вонящи препарати, слез надолу по коридора (ъъъ, по текста). Щом стигнеш до врата с табелка "СКАЧАЙ С ДВАТА КРАКА!", влизай направо и ме изчакай там. Аз няма да се бавя (надявам се).

ПРОЦЕС НА ЗОМБИФИКАЦИЯ - НАБЛЮДЕНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 1

Изследван организъм: Homo (а дали е Sapiens, прочети книгата и прецени сам). Типичен представител на средната класа, гордеещ се с всичко онова, на което Марк Рентън махва пренебрежително с ръка в началото на "Трейнспотинг": постоянна работа + прилични доходи; кокетна къщичка в спокоен квартал  + още по-кокетен жилищен кредит за погасяване + несекващи сметки за поддръжка; любимо куче + послушна съпруга + две (до три) деца за разкош.
Речева характеристика на организма (по Брукс): "Понякога човек сам намира пътя си, а понякога той сам те намира.".
Вид патоген: д-р Брукс използва Зед (зомби), но ти можеш да повториш експеримента с какъвто си пожелаеш болестотворен агент (насаждане на класово или етническо напрежение, например).
Метод на провеждане на изследването: директна инфилтрация, без предупреждение.
Цел на изследването: да се провери реакцията на наблюдавания организъм към атаката на вредоносния елемент. Дали когато човекът се сблъска с чудовищната заплаха  в собствения си двор, ще изпадне в паника и ще закрещи с фалцет, на който и Джъстин Тимбърлейк би завидял? Или ще  напрегне ленивите си, натрупани зад бюрото в офиса, мускули и ще спаси  домочадието си, съседите си (а защо не и света) от оглозгване?

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 2

Изследван организъм: Homo (за Sapiens-a вече се разбрахме, нали?). Характерен образец на екземпляр, заемащ алфа позиция в някоя цивилизована глутница: приятен, внушаващ доверие външен вид + ораторска дарба + изкуствен тен + изкуствена усмивка + екип от асистенти, които не спят по цяла нощ, за да му полират имиджа. Брукс го поставя във взаимодействие с мостра на водач от някоя не чак толкова цивилизована глутница: внушаващ "не ме е еня как изглеждам, важното е, че новата ми униформа на генералисимус е супееер!!!" външен вид + диктаторска дарба + естествена мания за величие + самородни параноични идеи + армия от слуги, които не спят по цяла нощ, за да полират пода на любимата му сграда с останки от политически затворници.
Речева характеристика на организма (по Брукс): "Не можете да спрете дъжда, но за сметка на това можете да построите покрив, който да не капе... или поне да не капе върху главите на онези, които ще гласуват за вас.". "... в политиката трябва да се концентрираш върху нуждите на своята електорална база. Докато тя е доволна, и ти ще си седиш доволен в Белия дом.".
Вид патоген: Зед (зомби), първоначален щам, без следи от мутация.
Метод на провеждане на изследването: инфилтрация в малка степен, така че, при навременни мерки, да бъде възможно ограничаването и стопяването на огнищата на врага.
Цел на изследването: Да се установи дали гореописаните образци са способни да загърбят различията си, да си подадат ръка в името на победата над опасността и да се постараят "червеният телефон" никога, ама никога да не звънне. Или ще пренебрегнат пагубните за човечеството последици, прикривайки истинското състояние на нещата и възприемайки тактиката на щрауса. Допуска се и вероятността двамата другари напълно да прекратят всякакъв диалог помежду си да се отдадат на любимите си занимания - в първия случай: голфа и младичките стажантки, а във втория: упражнения с гарота върху (инако)мислещи млади  хора.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 3

Изследван организъм: Homo, гордо стъпил на най-ниското стъпало от моралното еволюционно развитие. В паничката се гърчи тлъста извадка, включваща слузести, белезникави представители на онази група прокариоти, които гледат да извлекат дивиденти (основно материални блага) за себе си от всяка ситуация (даже и най-неблагоприятната). Без въобще да им пука от вредата, която нанасят на околните с действията си.
Речева характеристика на организма (по Брукс): "... най-добрият начин до почетеш паметта на Мао беше възможността да видиш лика му на най-много банкноти от по сто юана!".
Вид патоген: Зед (зомби), препоръчително е използването на най-агресивния щам
Метод на провеждане на изследването: независимо от вида на предпочетената инфилтрация, организмите ще дадат отпор и ще съумеят да опазят неприкосновеността си.
Цел на изследването: Проверка на изобретателността им в критични условия. Любопитно е също така, дали биха се спрели, ако пътеката до мечтания чувал злато е осеяна с трупове. Май не. Най-важният им органел - съвестта - отдавна е екстрахиран. В случай, че изобщо някога се е развил, разбира се.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 4

Изследван организъм: Homo, type: To Protect and to Serve. В момента виждаш сплотената колония на добрите момчета - редови войничета, полицаи, пожарникари. И не само. В паничката влизат и обикновените хора, по-точно Личностите, дали всичко от себе си в името на общото добруване. Заслужава да се отбележи мъжеството на героите (във всеки смисъл на думата) Емил Ренар и на астронавт Тери Нокс, точният мерник на Тод Уайнио, както и упоритостта на Джо Мухамад, чиято усмивка е широка колкото раменете му : )
Речева характеристика на организма (по Брукс): "On ne passe pas! (Няма да преминат!)".
Вид патоген: Зед (зомби), щамът не е от особено значение, нищо не може да откаже защитниците от мисията по ликвидиране на заплахата.
Метод на провеждане на изследването: степента на поражение е без значение за героите. Те продължават напред с неутрализирането на нашествениците. Смели и целеустремени фагоцити!
Цел на изследването: Да докажем на зомбитата, че са си избрали трудносмилаемо меню за вечеря.

Разгледа ли паничките добре? Ако си се изморил, ще пропуснем следващите и минаваме направо на последната. В нея Макс Брукс нежно е събрал на едно място организми от всички (не)изброени досега категории.  И не се е престарал с внедряването на врага. Достатъчно вдъхващ безпокойство е фактът, че окаяници от всякакви раси и народности, изповядващи различни религии, изградили свои си ценностни системи, овладели разнообразни професии, заемащи определено положение в обществото и радващи се на конкретно материално състояние, дишат един въздух. За капак, авторът  ги е поръсил с разложени чудовища,  полудяващи само при мириса на прясно човешко. Дааа, паничка № 5 не е най-приятното местенце на света. Положението е далеч от розовите краски и при обектите под наблюдение в останалите съдчета. Виждаш ли как се деформират, губят виталитет, а броят им рязко намалява? Сега, обърни внимание на патогена. Той направо ги изсмуква и ги принуждава да възпроизвеждат неговата ДНК. Процесът на зомбификация вече е почти необратим. Време е за спешни мерки. Спокойно, Макс е измислил  авариен изход. Към използваните клетъчни култури внимателно добавя с пипетка своя герой - господин Редекер. Чувал ли си за човеколюбивите теории на престъпния ум Томас Малтус? Е, Редекер предлага вариант за спасяване на (част) от населението, равносилен по жестокост. На базата на изкуствения отбор и човешките примамки. Но ще има ли ефект?

 ЗАКЛЮЧЕНИЯ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО, СЪПОСТАВКА С ПРЕДИШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Чуждият агент се е инфилтрирал във всички тъкани. Реакцията на изследваните организми към заплахата е забавена, неадекватна и обусловена от редица субективни фактори. Най-важният сред тях е: възпитанието. Средата, от която произхождат, условията, при които са израснали,  историческото минало, оказало влияние върху стереотипите и предразсъдъците, набивани в главите им от люлката - те по-скоро подпомагат, отколкото  възпрепятстват инвазията на врага. Трудно е да преглътнеш горчилката и да се бориш рамо до рамо с някого, когото доскоро си обвинявал в "империалистически вмешателства" или "ционистки конспирации" и когото виниш за тежкото положение на народа си. А като прибавим към уравнението и силата на страха, на невежеството, на сляпата паника и незнайните дълбини на човешката психика... Тук е мястото да споменем приликата с предишно изследване по проблема, проведено от британеца Бен Голдейкър. [Знаеш ли, мисля си, че ако Макс Брукс и Голдейкър се срещнат, страшно ще си паснат. Ще си стиснат ръцете, ще отскочат до някой приятен пъб, ще си поръчат по халба наливна бира + подходящи мезета (бих им препоръчала лучени кръгчета) и ще се впуснат в оживена дискусия.] В "Z-та световна война" има цяла глава (започва от страница 71), която сякаш е излязла от труда на Бен - "Псевдонауката" (а най-стряскащото е, че току-що споменатият труд не е плод на въображението на ексцентричен англичанин, разполагащ с много свободно време, а съдържа реални, жестоки и доказуеми факти). Всъщност, основните послания на Макс се припокриват с възгледите на Бен. Ето как един от героите на Брукс обяснява тоталното превъзходство на зомбитата в началото на войната: "Най-големият проблем, най-големият недостиг беше недостигът на здрав разум.". Хората от романа на Макс се оказват неподготвени да посрещнат атаката поради склонността си да забравят за всякаква логика, за всякакво мислене в напечена ситуация (е, да, но е малко трудно да разсъждаваш рационално, докато бягаш от тълпа, копнееща да забие зъби в плътта ти, чудовища). Човеците се отклоняват от правилната посока, заради неспособността си да отсяват провокациите, глупостите и суеверията от реалните, значими факти. Затъват дълбоко,  понеже са лишавани от жизненоважни данни/резултати от изследвания, събрани в доклад и забравени в бюрото на някой учен. Объркването е пълно, защото медиите заливат гражданите с бълвоч, вместо с "чиста вода", т.е. чиста информация (сравнението е на доктор Muir Gray, защитник на ползите от доказателствената медицина, и е публикувано в "Псевдонауката"). А стремежът към постигане на бърз резултат, откриване на бързо решение на проблема, разработване на хапче-чудо (в случая - на псевдоваксина) още повече накланя везните в полза на човекохапещите твари. Да не говорим, че умните глави, запретнали ръкави да изнамерят адекватната стратегия за ликвидиране на врага, търсят доказателства винаги в подкрепа на своята теория, а не против нея. Но най-ужасяващата прилика в книгата на Брукс с изследването на Голдейкър е следната: някои от държавите отхвърлят спасителния план на Редекер, с което се обричат на гибел. Също като в реалния живот. Примерът, посочен в "Псевднонауката", засяга страни от Третия свят, които отказват на населението си достъп до лекарства,  защото, видиш ли, били пратени от белите колонизатори със задни цели. След всичко, изтъкнато на преден план дотук, не е никак чудно, че организмът на човечеството се оказва слаб и (почти) рухва под напора на патогена (от каквото и естество да е той). Неприятен извод, но ние сами сме си виновни за състоянието, в което се намираме. И представляваме по-голяма заплаха един за друг, отколкото биха се оказали всички зомбита, събрани накуп пред вратата ни... Има една литография, "Слух", от немеца Андреас Пол Вебер, подхождаща идеално на формулираното заключение. Можеш ли да различиш от какъв биологичен материал е изградено гнусното чудовище,  красящо картинката? От хора.
Изображението принадлежи на сайта: www.weber-museum.de

СКАЧАЙ С ДВАТА КРАКА!

Защо ти препоръчвам да не му мислиш много, ами да грабнеш книгата? На първо място издателите са взели компетентното решение да привлекат за илюстратор на изданието Петър Станимиров, който впряга злия си гений и те зарибява още с първата страница  - полуразложен горен зомби-крайник стиска логото на "Изток-Запад". И не пуска, гадината! Точка втора. За преводач е определен Адриан Лазаровски. Впечатленията си от неговия метод на работа изложих пространно в коментара "Мъртвозаконник" (относно сборника "Некрономикон" на Х. Ф. Лъвкрафт). Няма да ги повтарям и тук. Едно "Браво!" е напълно достатъчно. Засега : ) Третата звездичка отнася Майстор Макс Брукс. Боже! За да си способен да напишеш подобна творба, трябва да си чел много, ама много. От най-ранна детска възраст. При това с разбиране и с извеждане на правилните изводи. Иначе не би могъл да създадеш толкова достоверен свят и да накараш своята публика да повярва напълно в алтернативната му история. Не би бил способен да разбереш народопсихологията, да предугадиш и представиш правилно реакциите на хора, произхождащи от всички континенти. Ще се изложиш в опита си да започнеш темата "полемология". Разсъжденията ти относно тежестта на отговорността, която носи всеки от нас и мъчителните последици от избора, който правим (и с който трябва да живеем) няма да имат очакваното силно въздействие. Изводите ти ще бъдат като панаирджийска мечка - с изтръгнати нокти и зъби, безопасни, предизвикващи жал. Благодарение на стабилната си подготовка, Макс Брукс преодолява вероятните спънки с лекота (или поне не му личи да се е напъвал много, а това вече си е висш пилотаж). А неговите зомбита... Те са страшилища от първа класа. И са навсякъде - събират се на стада в големите населени райони, тътрят се по  междуградските пътища, плават с целеустремеността на талпа в океана, покриват неговото дъно и чакат своите жертви с безгранично търпение, лигавниче около врата и пластмасово ножче с виличка. Те знаят, че няма къде да ходиш и ще им паднеш. Не се плашат нито от куршуми, нито от оръжия за масово поразяване, нито от ядрени подводници. Не им пука за падналите бойни другари (обновяват редиците си без проблеми, може би ти си следващото им стажант-попълнение?), за неблагоприятните климатични условия (даже лютата зима, спасявала руснаците от домогванията на настървени чичета като Наполеон и Хитлер, за тях не е нищо повече от повод да си починат малко и да изпаднат в нещо като зед-хибернация), за умората и посттравматичните разстройства. Страшен враг ти е подготвил Макс. Остатъците от последната му жертва още се търкалят из устата му, а вече е насочил зноен поглед към теб. Знаеш ли как да му противодействаш? Успешно, имам предвид. С гол инат, неизчерпаем хъс и спортна злоба. И не забравяй, когато всичко наоколо се скапва, не си сам. Можеш винаги да разчиташ на себе си. Питай полковник Кристина Елиополис. Дамата е само един от раздрусващите нервите образи, изградени от автора, които ще се загнездят в паметта ти. Ако някое зомби не ти я източи заедно с мозъка, естествено. Бъди умен и не го улеснявай, като му поднесеш главата си на тепсия и му предложиш сламка! Поучи се от историята на Макс Брукс. Сигурна съм, че баща му, Мел, е страшно горд с постиженията на наследника си. Не би могло да бъде иначе. Тук е в сила максимата на Иван Москов (сина на режисьора Теди Москов): "Като си израснал сред ябълки, няма как и ти да не станеш ябълка.". Вярно!