"КОТАРАКА И АБАНОСОВИЯТ ДРАКОН", АЛ ТОРО

🍁 🍁 🍁

Есенен ден. С книжното момиче сте седнали на припек, погълнати от обичайното вещерско занимание по това време на годината - консервиране на слънчеви лъчи. Съвсем наблизо сабледорът разопакова настървено чисто новата си топка за тенис на корт и (когато се сети) ти мята благодарни погледи. "Композирането е фасулска работа." - изтърсва домакинята, след като доволно залепва върху стотния ви буркан за днес етикет с надпис "Pilgrims on a Long Journey". "Сериозно, питай шестгодишния Моцарт! Какво пречи и ние да си съчиним мелодия?". Оставяш за миг затварачката, бършеш росата от челото си и понечваш да възразиш, че австриецът е бил дете чудо с безспорен талант, а вашата банда се състои от редови калпазанин с непогрешим усет за белите, горска чайодейка с афинитет към звъниката и страховит пазач със слабост към бекона. Да, точно така! Ала събеседничката ти дори не ти дава възможност да наченеш речта си: "Имаме си всичко необходимо за целта: небето ще бъде нашата основа, с помощта на облаците ще начертаем петолиния и вместо ноти ще използваме дървесни листа!". "А откъде ще се сдобием с музикален ключ"? - питаш ти, сякаш той е единственото, което ви липсва. Кандидат-композиторката се ухилва и посочва металния ключ сол, който виси от кожения нашийник на домашния й звяр. "Е, какво мислиш?". Не ти дава сърце да й откажеш, пък и тя не изчаква отговора ти, а хуква да домъкне любимата си тиква-цигулка. И портативното си пиано. И акордеона си. Въздъхваш примирено и се заемаш да подреждаш готовата зимнина в кротналите се наблизо шарени щайгички...

🎻  🎻  🎻

Три часа, много изхабени страници небе и стадо оскубани облаци по-късно. Май сте готови. Време е да изсвирите творбата си в нейния цялостен и окончателен вариант. Звук - на макс! Раздавате се без остатък, за да бъде изпълнението ви наистина, ама наистина виртуозно. Резултат? Категоричен - публиката се изпарява още на третия такт. Даже къщичката на пачи крак не успява да издържи (алегрото и фортисимото й идват в повече), демонстративно спуска кепенци и отпрашва към Яворовата поляна. Сабледорът веднага хуква по следите й, под благовидния предлог, че ще се погрижи да не й се случи нещо лошо. Книжното момиче махва с ръка: "Грам не разбират от музика! Следващия път ще представим "Експресия" в някой Салон на изкуствата". Кимаш в знак на съгласие, като си отбелязваш със звездичка следващия път да си вземеш тапите за уши (първо - за да пощадиш слуха си, второ - заради увереността, че така ще интерпретираш мелодията доста по-вярно).

⛵  ⛵  ⛵

Три минути сладка тишина. Облягаш се на ствола на дъба, под който сте се разположили и притваряш очи. Едва си промълвил "Добре дошла!" на следобедната си дрямка, когато се започва пак: "Сигурна съм, че ако Лято беше тук, щеше да оцени творбата ни с шест плюс. Но тя замина за Южна Америка - по линията на Колумбов обмен. Знаеш ли, вчера тя ми се похвали, че е хвърлила котва в пристанището на град Кайен и... познай! Налетяла е на един приятел, който преди години се цани за юнга на борда на бригантината "Айрън Мейдън" (често наричана с любов "пробито корито" и "капан за плъхове"). Доколкото ми е известно, момчето съвестно се занимава с изучаването на морско дело: ядене на люто зеле, пиене на слаба ракия, трупане на луидори, лов на русалки и... събиране на пиратски истории, дето те превземат на абордаж без да се усетиш. Платноходката ми спомена, че най-прясната плячка в колекцията му от ръкописи е продължението на легендата за прословутия Котарак. Измъкнал ценните страници под носа на един търговец на апокрифи в Карсеп. За малко щели да хванат нашия познайник, но си струвало! Най-сетне щял да задоволи любопитството си, подпалено още с първата част от поредицата - "Котарака и Черният нарцис"...

 Елфът и дръзкият герой, от чието име ще въртиш сабята, са великолепно представени, но... обърни внимание на водата. Сякаш излъчва/отразява магия, нали? Името на талантливата художничка на корицата ще откриеш по-надолу, в поле "Удоволствие от играта".

"КАКВО МИСЛИШ ДА ПРАВИШ, ДОКАТО НАМЕРИМ СУША, НА КОЯТО ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ТЕБ?" Капитан Рисард Финигън към един беглец с непрозрачно минало

Е как да не му стане драго на човек при такова топло отношение, нали, Котарако? Макар че екипажът на "Абаносовият дракон" има пълното основание да не те посрещне с баница: заплюл си си кораба за убежище и си се промъкнал крадешком на него. Настанил си се като у дома си в трюма и си осквернил (макар и без да искаш) светинята на домакините - знамето с черепа и кръстосаните кости, за да си създадеш удобства (използвал си го вместо одеялце). Добре, че пираните, ъ, пиратите се смиляват над жалките ти кокали и ти дават възможност да аргументираш неочакваната си радостна визита. Изслушват обясненията ти, задават смислени въпроси (като онзи, който окачих на носа на параграфа си) и проявяват учудваща толерантност към теб, даже когато си просиш искрен ритник в задника (при втория ти по-дълъг поглед към капитанската дъщеря). Дали ще ти позволят да останеш на борда или ще се озовеш зад него, бляскаво описвайки съвършената траектория? Зависи от начина, по който ще се представиш на изпитанията, поставени ти от морските ястреби. Успееш ли да преминеш теста, те чака вълнуващо приключение, което ще те отведе... само Веселия Роджър знае къде : ) Може би при дъгоцветно съкровище, като онези, с които ни подмамват арабските приказки? В обятията на магьосница с нажежаващо докосване? В непознати земи, дето чакат именно теб, за да те окичат с венеца "Първооткривател"? Единственото сигурно нещо е, че ще се наслаждаваш през цялото четене към целта. А докато трае плаването, ще овладееш тънкостите на моряшката походка (ама не тази на Джак Спароу), ще се научиш да връзваш доста сносен моряшки възел и ще започнеш да се катериш по мачтите с пъргавината на свободен бегач. При добро желание, разбира се : ) Ще имаш възможността да се пробваш в корабен бой и по метода на юмруците да си спечелиш истински приятели и верни врагове. Ще участваш в жестока морска битка, както и в овладяването на ситуация, сякаш породена, за да докаже теоремата на Джеки Чан: "В една планина два тигъра са много.". А за десерт ще сърбаш попарата, която ти забъркват две същества от женски пол, надарени, освен с всичко друго, със силен характер. Въоръжи се с идеализма на младия Уил Търнър или с подлостта на гниещата душа Барбоса. Снабди се с разрешително за каперство и контролирай жаждата си за злато или пък заглуши съвестта си и граби с алчни шепи. Превърни се в романтичен герой (за впечатлителните девойки) и вдъхновител (за подрастващите корсари) или - в страшилището на седемте морета, избухливостта на чиято брада ще бъде увековечена в приказките за лека нощ, с които бабите обичат да плашат внучетата си  : ) Ал Торо има добрината да не ти се налага, напротив - той ти дава свобода да си избереш в какъв пират ще се превърнеш, но побързай с решението. "Абаносовият дракон" заминава с утрешния отлив и се е "заклел в дъските си", че няма да те чака : )

"В НАЧАЛОТО МИ СЕ СТРУВАШЕ, ЧЕ ДЪНОТО ТЕ ЗОВЕ, АМА ЩЕШЕ ДА Е ГРЕШКА, СЕГА ГО ВИЖДАМ." Втори помощник-капитан Горвиш Дрейп към най-младия шампион на кораба

При първия си опит да преплувам "зажаднелия за кръв" океан се превърнах в "омар" и ти не би искал да ти описвам подвизите, които изпих, ъ, извърших, за да заслужа тази титла. Затова караме нататък към един дневник на приключението с по-благоприлични и по-достойни за хвалба пред отбрана публика постижения : ) Докато играех, следвах кодекса на любимия си морски и въздушен разбойник - капитан Шекспир от "Звезден прах"...


Име на читателя: Книжно момиче

Дата: забравила съм да я отбележа

Оценка: 66

Умения:
- на майсторско ниво: арбалети
- на основно ниво: катерене, бдителност, ножове

Уважение: 31

Кодови думи: престъпник, Лари, Сержо, щука, костюм, скала, пожар, Емлеар, рога, лежерен, злато, щерка, Лафър, вятър, чук, неук, бял, пролука.

Предмети: лечебен еликсир, боен нож, тежък арбалет с пет стрели, еликсир "ксил - буот", кинжал.

Бележки: На борда на "Абаносовият дракон" се запознах с вдъхващия лоялност капитан Рисард Финигън и разбрах на мига какъв курс ще следвам. Нито един път не съжалих, тъкмо обратното - възхищението ми от него нарастваше с броя на приключенията, през които преминахме заедно. Особено ми допаднаха думите му: "Ръцете ми не могат да държат нищо друго така добре, както сабя, щурвал и далекоглед", както и нежните слова, посели първото семенце на симпатия:  "Какво зяпате още, лениви морски червеи? Връщайте се към задачите си!". За мен беше важно да спечеля неговото уважение, а също и признанието от страна на колегите ми моряци. Имам предвид елфа Емлеар, с когото споделих кесийка стафиди и боцмана, от когото получих чудна похвала. През деня се стараех да направя добро впечатление, но и нощите ми бяха заети - с пеене на пиратски песни, със сънища (онзи с дракона беше страхотен) и с опитите ми да избягам от домогванията на огнекоса фурия, защото повече ми допадаше да съм в компанията на сладураната Криси с "разпасаната риза". Много внимавах да не предизвикам пожар, предвид очертаващото се на хоризонта морско сражение. Писах се специалистка по стрелба и завоювах златен медал при сблъсъка с враговете. Мерси, мерси, приемам поздравления, но това мое решение ме лиши от възможността да вляза във фул контакт с екипажа на противниковия кораб и да се сдобия с кодовата дума "огледало"...
Удоволствие от играта: 🌟🌟🌟🌟🌟
Звездите ми греят толкова ярко, заради всичко, което посочих в графа "Бележки", но и благодарение на:
- Йоанна Викторова (Drawly), нарисувала вълшебната корица и илюстрациите. "Снимките" към досиетата със статистики на героите са върховни. Влюбих се в Сержо Зъба;
- Георги Миндизов - тук добре познатият ти властелин на книгите-игри поема в компетентните си ръце вътрешното оформление на изданието (особено ми харесва шрифтът, с който са изписани името на автора и заглавието на творбата в горните външни ъгли на страниците);
- краткия  и ясен морски речник - с него никога няма да потънеш;
- скицата на "Абаносовият дракон". От километри си личи, че той е изключително красив плавателен съд, макар че може да ми се обиди заради избора на прилагателно. Сигурна съм, че би предпочел определенията "мълниеносно бърз", "маневрен" или "смело порещ вълните";
- двата варианта за игра - олекотен и за напреднали;
- епизод 1,5;
- начинът, по който авторът подчертава цветовете в своя фентъзи свят: "на изток кървавият диск на слънцето изплуваше над тъмния океан";
- назначаването на жена на поста първи помощник-капитан;
- хубавото чувство, което изпитвах докато летях из "Котарака и Абаносовият дракон". Творбата успокои носталгията ми по всички приключенски истории, които поглъщах като малка все едно са топла, питателна и ококорваща пилешка супа.

Трепна ли пиратското ти сърце?
: )

Леле, чувам, че сабледорът и къщичката на пачи крак се връщат. Увлечени са в дебат относно предимствата и недостатъците на чистокръвните кучета. Нещата май отиват към прерастване в ожесточен търкал, т.е. спор, затова ще те изпратя до пътечката към дома заедно с твоя дял от зимнината и с финалните думи от предговора на Ал Торо: "Хайде, време е да те оставя на пиратите!". На бас, че ще пресушиш книгата за има-няма една вахта!