"СРЕД ОБРЪЧ ОТ ПЯСЪК И ВОДА", РОМЕН БОДРИ

Въздух, пропит с обещание за плодове от Медената долина. Парашутен десант от диворастящ липов цвят. Наперени кестени, нетърпеливи да се отърват от зелените си кожени якета с шипове и да ти покажат кой е шефът тук. Това е само трошица от посрещането, устроено ти от вълшебния лес, докато вървиш към къщичката на пачи крак. Леко ти е на сърцето. Козируваш шеговито на един рошав бъзов храст, а той ти се ухилва и ти смигва. Връщаш усмивката и довършваш последните капки от третия си сладолед за днес, купен преди няма и пет минути от магазинчето на търтеите. Муцуната и лапите ти са целите омазани с лакомството. Май трябва да се топнеш в онова поточе, чийто ромон се чува наблизо. Или не? Предстои ти цял ден, изпълнен с бели, ако се къпеш след всяка, ще заличиш доказателствата за извършването им... Потръпваш при мисълта да се прибереш вкъщи чистичък. Срамота, пък и... честото миене е вредно за косъма, нали така? В този момент на рамото ти каца нахална горска бъбрица и ти зачуруликва на ушенце толкова тихичко, че от цялата серенада долавяш само: "...приятели...река...пръскане с вода...". Птицата приключва с песента и вперва в теб блестящите си очички: "Разбра ли ме или сутринта пак си пропуснал да си измиеш ушите? Беж натам!" - посочва с крилце към поточето, отлита и се настанява върху табела с надпис "Пряк път към пакостите". Винаги си твърдял, че едно от най-хубавите ти качества е любопитството, затова поемаш към указаното място. Бодрата ти крачка е прекъсната от смразяващ кръвта вик: "НЕ ПУСКАЙ ЛЯТОТО!!!". "Смразяващ кръвта" не е адекватно определение. По-скоро: "способен да накара и най-ужасяващото изчадие от японската митология да си плюе на петите, да нахлузи оранжева роба и да се оттегли от светски живот в знак на покаяние и търсене на изкупление". Тъй приятният звук е издаден от книжното момиче, секунда преди то да нагази с гръм и плясък в потока и да се впусне да търси нещо. На брега, на сухо и под дебела сянка, се е изтегнал сабледорът й и наблюдава спасителната акция с отегчено изражение. "Може да забравиш за любимата си вятърна въртележка!" - нарежда момичето. "И бъди сигурен, че ще те накарам да береш коприва без ръкавици!". Следва нов вик. И цамбурване. Ти излизаш на светло. Двамата те забелязват почти едновременно. Погледът на животното е изпълнен с възторг: "Върхът! Късна закуска, гарнирана със сладоледен топинг!", този на момичето - с надежда: "Добре, че си тук! Загубихме мачтата на лятото!", а твоят - с разбиране: "Ъ?". Обяснява ти се, в духа на класическите български скороговорки, че "Лято" е име на лодка, проектирана и изработена по правилата на детския ентусиазъм от книжното създание и домашния й любимец (който ти бива представен като Жорж Мелиез). Обаче Мелез (или беше Мелиез? Трудно ти е да му запомниш фамилията - гладното му изражение ти пречи на концентрацията) се оставил лодката да го убеди да я пусне (неособено нежно) на вода, преди лепилото й да е изсъхнало напълно. Копнежът й да поплава из лагуната Родриго де Фрейташ я правел нетърпелива. И сега Лято, мъчейки се да се събере, се гуши в ръцете на момичето, увесила нос. Мислиш да освободиш мъничкия плавателен съд от заблудата, че това наоколо е бразилска лагуна, а не - горски поток, но си замълчаваш и се втурваш да помагаш в издирването на липсващата част. "Виновна е ето тази книга." - книжното момиче махва към "Сред обръч от пясък и вода" на Ромен Бодри, разположила се хрисимо върху един плосък камък. "Лято я четеше, докато нанасяхме последните щрихи по модела й, и платната й се издуха от мечти..."

Корица и илюстрации, идеални за приключенци, дето обичат да се разхождат в облаците. Художник: Клаус Пийон

САМОТЕН МОРЕПЛАВАТЕЛ

В духа на "НЕ ПУСКАЙ ЛЯТОТО!" реших да ти представя книга-игра, която отправя покана за пътешествие в тропиците. Туристическият пакет включва: океан в най-галещите оттенъци на синьо-зеленото, тайнствени атоли, фин като пудра захар пясък, колоритно местно население, вкусно питие за добре дошъл (най-качественото, от зелен кокосов орех) плюс отбрани морски деликатеси (сервирани върху палмово листо), странни обичаи, побелели легенди, интелигентни (в някои случаи дори творчески настроени) чудовища, коварни магии, чудновати, добре скрити амулети и изкушаващо предизвикателство... А героинята, от чието име си упълномощен да действаш, е великолепна! Казва се Манануива и е на седемнадесет. Хубава възраст - дошъл е моментът девойката да пристъпи към своя ритуал по съзряване, наричан от племето й "Пътуване към хоризонта" (ако си роден мечтател, тук със сигурност въздъхваш от задоволство). Манануива потегля да проучва (и да се побратимява с) океана, разполагайки с една пирога, хранителни припаси, вода, нож, каменна брадвичка и... себе си. Знае, че са налице два начина да изпълни изискванията на своите хора. Лесен - да си заплюе съседен остров, на който да акостира, да прекара там известно време в усилено съзряване, тъй де, мързел, а после да се върне у дома, да се престори на помъдряла и да направи онова, което се очаква от нея - да се омъжи за свестен момък и да се заеме с охота да създава потомство. Манануива избира трудния начин - да извърши както трябва ритуала си (по-рано споменах, че е великолепна, нали?). Решението й не е изненадващо. Тя е от онези хора, които предпочитат да се потопят в прегръдките на водата, вместо да останат на брега и да се отдадат на летаргия и злоупотребяване с добрината на слънцето. Те навлизат в дълбокото без грам опасение, въпреки че в околовръст най-вероятно се навъртат дванадесетметрови акули. Стремят се да разширят границите на познатия си свят. А защо не и да ги разрушат? Целта на твоята героиня е да научи нещо за себе си, да разбере коя е и какво иска, какво й е нужно. Девойка с дух на боец, нямаща нищо против самотата. Как да не й се възхитиш? Една случайна среща по време на монотонното (досега) плаване и предложение за участие в състезание под надплуване (в свръхсвободен стил) ще ти дадат възможност да тестваш качествата й и да й помогнеш да открие най-напред правилния въпрос, а след това - и правилните отговори. А може би и сродна душа-пътешественик?

ТАЛАНТЛИВ ПИСАТЕЛ И НЕГОВИЯ ВЪОДУШЕВЕН ЧИТАТЕЛ

Също както Манануива, Ромен Бодри спечели симпатиите ми още в самото начало. Най-вече, защото "Сред обръч от пясък и вода" упорито подкопава тезата, че "истинската магия не се наблюдава често". Пък и защото в увода авторът споделя, че има "странна концепция кое е логично и разумно" : ) Освен това, Бодри ме снабди с билет първа класа до екзотична дестинация, като по време на полета с вълшебно килимче лично се погрижи да не ми липсва нищо. Успя да ме пренесе в тропическите ширини с лекота: "ласките на слънцето галят голия ти гръб...", "хамак, закачен между две палми, близо до плажа... заспиваш под шума на вълните и на топлия вятър в листата на палмите...", "събуждат те лъчите на утринното слънце...", "топлите прозрачни води на лагуната се плъзват покрай теб...". Французинът съумя и да ме разсмее - с историята за статуята на вожда-Слънце (аз го кръстих така, името му не се уточнява) и суеверните му поданици, които, струва ми се, се молят не за дъжд, а за повод да източат нечия кръвчица. Писателят ме запозна и с местните знаменитости - "спортната надежда" Раиахауи, справедливия Атароа и жената-ловец Фаанаруа. Сдобих се и със сувенири, но за съжаление до края на приключението успях да запазя единствено кратунка без алкохол : ) Но знаеш ли кое ми допадна най-много? Това, че Ромен Бодри провокира приключенския и откривателския ми дух.  Най-вдъхновяващите ме уроци по география в училище бяха тези за Великите открития. Докато четях книгата-игра се чувствах като морски вълк, създаващ карта на неизследвани досега аква- и територии. Обиколих с огромно удоволствие атола, на който попаднах заедно с Ромен и Манануива, и посетих всичките му осем острова. Използвах рисунката от страница 38 на книгата-игра и нанасях върху нея важните си находки, както и наименованията, които измислях за местата, където съм ги намерила: Великденския остров, Бърлогата на Гагул, Радостта на Дънди, Изяж ме, ако можеш : Р, Пясъчника на Д-р М. (и Менгеле, и Моро ще ти свършат работа), Някой като теб, Птиците рулират сами, Проклятието/Благословията на Черната перла и т.н. Няма да ти казвам кое наименование на кой номер остров от скицата съответства, защото съм зла и не искам допълнително да те улеснявам. А сега поеми дълбоко дъх, скачай в пирогата (леко, че се клати), покажи знак на неуважение с пръст към дебнещите те зверове (имам предвид комарите), намажи си плътно носа със слънцезащитен крем и пълен напред - целият океан е пред теб!