СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ (В СЪРЦЕТО СИ ГО НОСЯ), Е. Е. КЪМИНГС

Здравей отново, книжни приятелю! Надявам се, че публикацията ми ще те завари твърде претоварен... да се усмихваш и да попиваш с кожата си всяка безценна капчица роса (хубави мигове), с която Есента великодушно те поръси : ) Колкото до мен, връщам се от разходка с Пролетта и Лятото и бързам да ти се похваля. Полета със слънчоглед, образуващи шпалир около стадо рокери, Месершмит Бф 109 в идеално състояние, пеперуда, махаща през стъклото на градски автобус, лястовиче гнездо, свито насред шумна търговска улица и капачка от безалкохолно са сред най-безценните находки от шляенето ми. Освен това изплетох венче, за да си украся косите, които вятърът (с нежна ръка) през цялото време се опитваше да ми "помогне" да подредя! Хей, не си представяй жълтурчета, маргаритки и камбанки, хванати стъбълце за стъбълце с хор незабравки. Цветята, които използвах за изящната плетеница, са стиховете на Е. Е. Къмингс. Ето, вземи я, за да я разгледаш отблизо, но внимавай! Пипай само с върховете на пръстите си! Някои от стиховете са деликатни и невинни като чаени рози с прасковено румени листенца. А други... Ех, те са с едри, чувствени цветове, дето карат устата ти да пресъхне и пораждат копнеж да се превърнеш в пчела, за да можеш да (от)пиеш от нектара им. След като почтително поискаш позволение да кацнеш и утолиш жаждата си, разбира се.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА "СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ (В СЪРЦЕТО СИ ГО НОСЯ)", КАК И КОГА СЕ ИЗПОЛЗВА

Сборник с поезия, който да ти послужи като сал, за да плаваш из супата от мечти (картофена със залчета?), дето сам си си забъркал и току-що си свалил от котлона : )
Книга-пътеводител, когато душата ти на звездолет-скитник не се побира в кожата си. Ако следваш инструкциите точно, ще  откриеш и картографираш (из)оставена на грижите на природата градина, в чието сърце те чака една-единствена узряла къпина.
Книга-жилетка. Когато в юлска вечер рязко захладнее, а ти не си проявил благоразумието да си вземеш връхна дреха.
Книга-заклинател. С нейна помощ ще се превърнеш в Повелител на всичко живо в парка (даже и на прилепите)  : ) Нужно е само да почетеш мъничко на глас.
Книга-фенерче. За нощите, в които ти е спрял токът, а през прозорчето ти (заедно с прохладния въздух) нахлува щурчова, ъ, Щраусова музика.
Книга-приласкаване, когато ти, твоя милост и една звезда, сгушена върху канапе от мека дървесна корона, сте в романтично настроение и си пожелавате някой да пророни нежно имената ви точно с онзи тон, който винаги сте искали да чуете.
Книга-целувка, когато твоите са се свършили, а те мързи да печеш нова тава от тях : )
Книга за моментите, когато не си сам, а с другарче. За предпочитане - китара.
Книга за случаите, когато се чудиш какво да подариш на...

СЪДЪРЖАНИЕ

Силно се надявам, че няма да се окажеш алергичен към никоя от съставките в сборника: специфичното свежо ухание на пролетен въздух; дъжда в ролята на събеседник на вятъра; любовта в ролята на строителен работник; чистото желание; сладкото обяснение; призива, способен да драсне клечица и да запали искрица живот дори в най-непоколебимия натюрморт; отговора на въпроса колко голямо може да порасне едно сърце (и на други интересни за всеки естествоизпитател питанки); есенциите "Angie" и Мик Джагър, "Casablanca" и Хъмфри Богарт, "Fly Me to the Moon" и Франк Синатра; клонче "Люлека ми замириса" от Иван Вазов; идеалния заместител на двете липи, посадени с обич пред къщурката в "Родна стряха" от Ран Босилек; струпването от местоимения, довело до образуването на изречение с неочаквана красота; липсата на съобразяване с пунктуацията и куп дългобради правила за подреждането на думички и... време е да млъкна и да те оставя да почетеш : ) Отделила съм ти пет творби на Е. Е. Къмингс, пробвай ги.

1. 
любима моя
косите ти са Царство
и негов Цар е тъмнината
челото ти е ято от цветя

косата ти е пъргава гора
населена със спящи птици
гърдите ти са бял рояк пчели
във клоните на твойто тяло
за мене тялото ти е Април
в чиито мишници пристъпва пролетта

бедрата ти коне са бели запрегнати във Царска
колесница
акордите на менестрел изкусен
са те с красива песен помежду им

любима моя
ковчеже е главата ти
на хладния брилянт на твоя ум
върху главата ти косата е боец
непретърпявал поражение
косата върху раменете ти е армия
победоносна със тръбач начело

краката ти са сънни дървеса
а плодовете им кърмило на забравата
велможи алени са твойте устни
и в тяхната целувка съчетават се Царе
свещени
твойте китки са -
пазители на ключовете на кръвта ти
под глезените ти нозете са цветя във вази
от сребро

дилемата на флейтите е скрита в красотата ти

очите твои са предателството
на камбаните, разкрито чрез благоухания


2.
кой знае дали луната
не е балон, дошъл от пламенен град
в небето - пълен с красиви хора?
(и ако ти и аз се покачим

в него, ако те
вземат мен и вземат теб в своя балон,
ами тогава
ще се издигнем заедно с всички красиви хора

над къщи и кули и облаци:
ще отплаваме
надалеч надалеч ще хвърлим котва в един пламенен
град в който никой никога не е ходил, където

е
винаги
пролет и всички
са влюбени и цветята сами се берат


3.
дано в сърцето ми вечно има място за малки
птички - в тях тайната на живота е скрита
да слушаш как пеят е по-добре от да знаеш
и ако мъжете не чуват то значи мъжете са стари

дано изгладнял моят мозък да скита
неустрашим жаден и еластичен
и даже в неделя дано аз да греша
че когато мъжете са прави те млади не са

и дано нищо полезно аз да не правя
и теб все по-истински дано да обичам тогава
не съм виждал глупак такъв - да изгуби всичко
като срути небето връз себе си с усмивка едничка.


4.
Ако не можеш да ядеш ще трябва да

пушиш я нямаме
нищо за пушене: хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да пушиш ще трябва да

пееш а нямаме

нищо за пеене; хайде хлапе
да заспиваме вече

ако не можеш да пееш ще трябва да
умреш а нямаме

Нищо за умиране, хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да умреш ще трябва да

мечтаеш а нямаме
нищо за мечтаене (хайде хлапе

Да заспиваме вече)

5.
нагоре в тишината зелената
тишина с бяла пръст в нея

ти ще(целуни ме)поемеш

навън в утринта младата
утрин с топъл свят в нея

(целуни ме)ти ще поемеш

натам под слънцето бистрото
слънце с плътен ден в него

ти ще поемеш(целуни ме

надолу в твоите спомени
и в спомен един и в спомена

аз)целуни ме,(ще поема)

СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ УПОТРЕБАТА НА "СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ (В СЪРЦЕТО СИ ГО НОСЯ)"

Халюцинации. Ще ти опиша някои от моите. Оставям на теб да прецениш дали са тежки : )

Е. Е. Къмингс ми се яви като участник в следната сцена. Представи си дълбоко кресло, в което, съзнаващ цялото си великолепие, се е отпуснал гол любовник. Той не откъсва поглед от кротко спящата в леглото пред него жена.  Тя възбужда едновременно (и в еднаква степен) както тялото и сетивата, така и ума и душата му. Равномерното й дишане, изкусителната извивка на гърба й, кожата, напръскана с лунички (досущ бял порцелан със златни точици)... всички тези впечатления, а и много други, придобити чрез съзерцаване, галене и вкусване, мъжът споделя с тефтера, разтворен в скута му. Раждат се стихове.

Сменяме декорите. Кал. Студ. Глад. Жажда. Безсъние. Крайно изтощение. Войник, улисан да събира пламъчета-спомени. Разбираш ли, трябва му огънчето ти, за да сгрее костите си. Поне мъничко. Защото онова за честта и родината май вече не върши кой знае каква работа... Ръцете му затреперват. Открил е мощен източник на топлина. В паметта му е изникнала една от твоите усмивки. Сещаш се, онази специалната, която му отправи с устни, очи и сърце. Онази, с която му благодари за... Дано не се изгори с нея. И дано да успее да я запази от хищните набези на вятъра.

Още видения: поет-укротител, поет-поклонник на Пролетта, поет-човеконаблюдател, поет... довърши ти!