"МАЛКАТА КНИЖАРНИЧКА КРАЙ СЕНА", РЕБЕКА РЕЙЗИН

Корица, сладка и изпипана като петифура. Разгледай добре фините снежинки, реещи се с нежността на пудра захар. Съсредоточи се върху формата им : )
Адаптация на "палтенцето" на книгата: Фиделия Косева
Превод: Надя Златкова

OUVERTURE
от френски: "откриване"

"Слънцето все още се криеше зад облаците и не бързаше да показва лицето си."

С цитат от самата Ребека Рейзин бих обрисувала нейната главна героиня в онова състояние, в което я заварих, когато се запознах с нея на страниците на романа. На пръв поглед Сара Смит не вдъхва надежда да ти предложи нещо повече, отколкото загатва простичкото й, обикновено и толкова често срещано, че дори да му се иска, не оставя забележими отпечатъци и не вълнува кой знае колко въображението име. Докладът за ежедневните й дейности е тъй предсказуем и еднообразен, че би убил в зародиш духа на всяко чаено парти за размяна на рецепти за кифлички-лауреатки и горещи, дъхави клюки, устройвано в малкото й като дядова ръкавичка родно градче от мили дами на достопочтена възраст, копнеещи да блеснат с информираност и... специалния си порцелан. Да, няма начин донесенията да не са, пардон, отегчителни и да не предизвикат полуумело скрита зад ленената салфетка прозявка. Или две. Три? Сара е собственичка на магазинче за книги и денят й, в общи линии, се изнизва по чорапи (домашни, а не копринени) там. Тя е отдадена на работата си и обожава книгите и книжното си местенце - грижи се за тях с нужното количество нежност, внимание и любов. Но, да си кажем правичката, какво толкова интересно може да се случи в джобна книжарница, отворена насред градче, чиито жители прекрачват прага й, хммм, недостатъчно често, и което няма как да откриеш на картата, освен ако не изобретиш лупа с мощността на изпреварил поколението си (и учените, че и извънземните) космически телескоп? Споменаването на "охотните" читатели иде да подскаже, че разходите на Сара заплашително се извисяват над приходите й. А наемът й се протяга и се опитва да плесне недостижимите звезди за "Дай пет!". На всичкото отгоре младата жена е позабравила да сверява часовника си и да следи за батериите му - той кротичко е забавил ход и неусетно е спрял, а времето никого не чака, вдига нехайно рамене и продължава да си тече с жизнерадостно свирукане. Май моментът Сара Смит да махне капаците (разбирай: книгите) от очите си, да се покаже пред света и да му вземе страха е настъпил. Все пак, ако се вярва на горепосочените учени глави, акулите все още се намират в плен на датиращата си отпреди 400 (?) милиона години еволюция, именно защото никога не са дръзвали да напуснат зоната си на комфорт : ) (и не, дефилетата на зъбатковците по киноекраните из целия свят не се броят)

COUP DE FOUDRE?
от френски: "любов от пръв поглед" (буквално: "удар от гръм")

Life is a glass of champagne припява една кадифенокарамелена джаз сирена с шоколадов акцент, а аз добавям: и нека тази чаша не отмине Сара...

Както вече констатирахме, необходимостта от промяна (и от следване на неразумни мечти?) е на дневен ред. Нашата героиня танцува на ръба на... нещо неуловимо, когато получава неустоимо предложение да полети - рязко и нагоре - и да се превърне от кандидатстваща за тонове субсидии ръжда купчина метал, свряла се по своя воля в тесен хангар, в реактивен самолет, разполагащ с целия небесен свод, за да се развихри. Под "небесен свод" и "развихрям се" се имат предвид Париж и... поемането на ръководството на уютна книжарничка край Сена. Временно, разбира се, само до Коледа, но пък какъв шанс! Да!!! Сара не му мисли много и прегръща идеята с ентусиазма на човек, завтекъл се да покорява олимпийски върхове, екипиран единствено с топящата си вековни ледове усмивка и слънчеви очила. Тя взима решение да потегли два дни след приемането на поканата (!говорим за момиче, което никога не е напускало пределите на своето градче, неизменно се придържа към рутината, остава вярно на навиците си, изпитва остра необходимост да черпи мъдри уроци по поведение от помагалото "Как да бъдеш шеф" и чиято най-смела и рискована постъпка в биографията вероятно е била да пресече "натоварената" главна улица на място без светофар и пешеходна пътека!), ето защо приятелите и родителите й са, да речем, изненадани от плановете й. Реакциите им варират от (леко стъписано) изразяване на подкрепа до "Просто не знам как ще се справиш!". Току-що цитираната реплика не разколебава бъдещата пътешественичка и, сякаш нахъсана от принципа "Животът има смисъл, когато се трудиш, обичаш и крачиш напред", формулиран някога от стопроцентов френски романтик, тя пълни кошницата си (добре, де, раницата) с книги (съмнявал ли си се?) и блянове от рода:

"Сбъдната мечта"
Художник: Павел Митков
Сара: "Ще пия френско вино и ще ям френски сладки "Макарон" във всички цветове на дъгата. Ще се разхождам по местата, където някога е пяла Едит Пиаф. Ще бродя из пазарите..., мислейки за красотата, която щях да открия..."

"Вечерен романс"
Художник: Павел Митков
Сара: "След края на смяната си щях да се разходя край Сена и да намеря някоя и друга сладкарница. Може да си взема книга и да наблюдавам хората от някое от кафенетата на улицата..."

"Парижка мечта I"
Художник: Павел Митков
Сара: "Древна красота..." (да не забравяме, че мечтателката произхожда от държава, чиито корени не проникват по-дълбоко от 1776 година : ) ) , 

нахлузва обувки "балеринки", строява дългия си бретон и драсва към целта. Ouh la la! Дали Париж ще оправдае очакванията й? Дали в действителност стъпи ли там, тя ще се влюби в него? А как и кога ще се случи? От пръв, пети или петнадесети поглед? А той в нея? Ще открият ли един у друг онова, което търсят?

"Нека вали"
Художник: Павел Митков
Сара: "Тръгнах към Люксембургската градина, която беше съвсем празна. Никой не беше достатъчно смел да се разхожда в проливния дъжд. Цялата градина беше на мое разположение и това беше истински дар."

Отговорите на въпросите ще намериш заедно със Сара в "Малката книжарничка край Сена" - история за една смела жена-откривателка : ) И за извеждането на извода: ако римата не ти се получава, просто размести думичките.

PARLEZ-MOI D'AMOUR
от френски: "говори ми за любов" (искане?/молба?/заповед? от Едит Пиаф)

Не мога да се сдържа и ще ти представя в отделен абзац един персонаж от романа, към когото, твърдо убедена съм, главната героиня проявява незаслужена несправедливост (и трудноизвинима липса на достатъчна загриженост, като се отчете начинът, по който той си изкарва хляба). Момчето е симпатяга и на една "спирка" в книгата дори аз се израдвах да го "видя" : ) Онова, с което той борави най-добре, са думите - факт, отразил се и върху избора му на професия. В миналото са лепвали върху подобни хора етикет "златоусти". Две приказки ще ти каже/напише, но те ще бъдат на място и ще те накарат да се почувстваш хубаво. Пускам ти три от най-големите му хитове:

"Седем червени рози за теб"
Художник: Павел Митков
Изненада, поднесена от въпросния онеправдан герой, която предизвика реакция: "Дори и цветолистчетата имаха аромата на любов".

"Четири целувки"
Художник: Павел Митков
Акомпанимент на шепот за сън и целувки.

"Разходка в големия град"
Художник: Павел Митков
Акомпанимент на обещанието: "Ще се скитаме под бледата лунна светлина. Ще се целуваме под дъжда.Ще се притискаме един към друг под чадъра, докато разглеждаме града." 

"Парижка мечта IV"
Художник: Павел Митков 
Хвърли отново око на горния цитат.

Красиво, нали? Е, за съжаление, въпреки усилията на златоустия герой, колкото повече напредва действието, толкова повече общуването му със Сара заприличва на обречени опити за провеждане на разговор между двама души, единият от които писука само и единствено на мандарин, а другият джафка на тамилски, по маймунски развален телефон. Ще успее ли момчето да стигне (до) момичето, заедно с есенно-зимния дъжд? Да докаже, че го бива не само на хартия, но и на дела?

Художник: Танго
Заглавие: Не го знам. Предлагам: "Love's Philosophy" (стихотворение от Шели).

Художник: Танго
Заглавие: Пак не го знам. Пак предлагам:
"Мен ми стига ми - ти си тук,  имаш още мойто рамо. Стига ми, че без звук пак се прегръщаме..."  от "Пак ще се прегърнем" на ФСБ.

CREME DE LA CREME
от френски: "каймакът на каймака", "най-доброто от най-доброто"

Ребека Рейзин ще те поръси с дъжд от листа с форма на звезди, "преди зората да разстеле ленти оранжево и златно по небето". Ще те отведе там, "където растат черешовите дървета", а "слънцето се полюлява в синьото небе". Ще ти организира посрещане за "Добре дошъл!" със "саксии с яркочервени цветя по прозорците като лениви усмивки". Ще те доближи до "реката с цвета на мътен чай" и ще ти позволи да вдъхнеш аромата на Сена -  "земен и загадъчен". Ще те изкуши да хлътнеш в цветарски магазин, пръскащ капчици очарование чрез инженерна система от "божури със затворени като тайна цветове". Ще ти достави детска радост с "белия като надежда сняг". Ще те предизвика да навлечеш "грозен коледен пуловер" с Кърмит-щампа, да се сблъскаш със стек Тартар, да участваш в кулинарен експеримент, стремящ се да докаже, че всичко започва с чесъна, да се наквасиш в бар, кръстен на емблематичен герой на гореспоменатия стопроцентов френски романтик, да се насладиш на най-ококорващото кафе в Париж и да организираш пикник по никое време на студа в компанията на чудаци като теб самия. Ще те накара да се захилиш при "намигването на Айфеловата кула". Ще те примами в омагьосана книжарница, въплъщение на въжделенията на всеки книгохолик. Ще ти даде съвет, ненатрапчив като деликатния полъх на парфюма, който го придружава. Ще те уреди да се вмъкнеш непоканен на извисяващ те до небесата (и отвъд тях) концерт. Ще ти позволи да съпреживееш любовна история, разказана в писма с пощенско клеймо "много отдавна". И ще те запознае със Сара, която има сърце и не се бои да го отваря широко, да вижда и да чува с него, общува по невероятен начин с книгите, не страда от никакви предразсъдъци спрямо тях, хуква да ги спасява, без да счита начинанието за загубена кауза и дарява с дом дори силно увредените из-/съз-дания, "събирайки ги със собствениците им", за които е задължително да се закълнат "да ги обичат". Да не забравяме срещата със сарините приятелки: цапнати в устата, ухаещи на кафе и сладкиши, живителни като "слънчева светлина". Тук са и: момичето-облак, което по традиция си отваря първо картичката, а чак после - коледния подарък, момичето-слънчоглед, което се преструва, че Ван Гог, Моне и Реноар са живи и са му съседи, момчето-поет, за което Сара споделя: "разходката ни ме караше да се усмихвам", момичето, дето оставя душата си върху платното, където всеки може да я види, винтидж произведението на изкуството от женски пол, чийто антикварен магазин грее "като фар".

И, за каймак, ъ, капак, изреченията:

"Прехапах устна, а смехът ми беше толкова близо, че имаше вкус на слънчеви лъчи."

"Мирисът на Сена през прозореца ми, когато се събудя. Светлините на Айфеловата кула през нощта, сякаш е само моя. Когато притисна глава до стъклото на прозореца си, виждам Париж, докато спи."

Препоръка, валидна за декември: Забелязах, че книгата се състои от 24 глави - колкото са дните преди Коледа : ) Ако имаш търпение и желание, би могъл да четеш по една глава на ден и да украсиш празника с искрящоснежния завършек на романа. Опитай.

Неограничена от срок препоръка: Отскочи до сайта www.mitkov.com. Там ще попаднеш и на други вдъхновяващи творби от българина Павел Митков. "Париж вечер беше като платно, което чака сръчните пръсти на художник...", "...попивайки атмосферата на парижката вечер, в мъгливата, събуждаща спомени и чувства светлина..." - струва ми се, че Ребека Рейзин е писала тези думи точно за господин Митков. А картините му, които поместих в настоящата публикация, кореспондират идеално с образите, родени от въображението на английската писателка. Match parfait!