ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ. НЕ ПОДХВАЩАЙ ТАЗИ КНИГА, АКО...
...не си ходил на море, защото страшно ще ти се прииска... да се видиш очи в очи с официалната риба на Хаваите. Дай пет, смогнеш ли да произнесеш името й, без да си изкълчиш езика.
...имаш фобия от кексове-зомбита/шотландски бойци.
...изпитваш непоносимост към "шоколад", ъ, лунички, "поръсени по носа и бузите", както и към "солен карамел".
...чувството ти за хумор отсъства или отказва да оцени леко смотаничък, но за сметка на това разказан с много чувство и с цел най-сетне да изгрееш, тоест да се засмееш, виц.
...не изпитваш грам интерес да съставиш класификация на различните типове усмивки.
...алергичен си към смях, изригнал "без никакво смущение, мъничко прекалено силен и преливащ от радост".
...си си втълпил, че ровенето из речници е скучно занимание.
...си на мнение, че препрочитането на книги е загуба на време.
...любимият ти роман е "Повелителят на мухите".
...изпитваш единствено презрение към поетичната форма лимерик. И към импровизираните, ала очарователни и кацнали точно на място, илюстрации.
...никога не би си купил музикален албум, озаглавен "Между рокендрола и наковалнята". Или, добавям от себе си, тава с етикет "The First of a Million Kisses".
...комбинацията "шпионка-призрак-омагьосана принцеса-русалка-астронавт-архитект" те вдъхновява да си плюеш на петите.
...комбинацията свободен бегач-живак-кейкслейър/кейксейвиър-цар на метафорите-строител на механичен модел на Слънчевата система ти действа по същия начин.
...се боиш от режим "пълна мощност" и не гориш от желание да извадиш възприятията си от кутията и да ги включиш в контакта (под "отвори възприятията си" нямам предвид да хукнеш към най-близката зала по йога и да се впуснеш в търсене на нирвана, а да спреш и да се заслушаш в сутрешните смуут джаз джем сешъни и надсвирвания, които си устройват птиците).
...не си готов да останеш с Никола Юн до страниците с благодарностите.
Считай се за предупреден : )
...не си ходил на море, защото страшно ще ти се прииска... да се видиш очи в очи с официалната риба на Хаваите. Дай пет, смогнеш ли да произнесеш името й, без да си изкълчиш езика.
...имаш фобия от кексове-зомбита/шотландски бойци.
...изпитваш непоносимост към "шоколад", ъ, лунички, "поръсени по носа и бузите", както и към "солен карамел".
...чувството ти за хумор отсъства или отказва да оцени леко смотаничък, но за сметка на това разказан с много чувство и с цел най-сетне да изгрееш, тоест да се засмееш, виц.
...не изпитваш грам интерес да съставиш класификация на различните типове усмивки.
...алергичен си към смях, изригнал "без никакво смущение, мъничко прекалено силен и преливащ от радост".
...си си втълпил, че ровенето из речници е скучно занимание.
...си на мнение, че препрочитането на книги е загуба на време.
...любимият ти роман е "Повелителят на мухите".
...изпитваш единствено презрение към поетичната форма лимерик. И към импровизираните, ала очарователни и кацнали точно на място, илюстрации.
...никога не би си купил музикален албум, озаглавен "Между рокендрола и наковалнята". Или, добавям от себе си, тава с етикет "The First of a Million Kisses".
...комбинацията "шпионка-призрак-омагьосана принцеса-русалка-астронавт-архитект" те вдъхновява да си плюеш на петите.
...комбинацията свободен бегач-живак-кейкслейър/кейксейвиър-цар на метафорите-строител на механичен модел на Слънчевата система ти действа по същия начин.
...се боиш от режим "пълна мощност" и не гориш от желание да извадиш възприятията си от кутията и да ги включиш в контакта (под "отвори възприятията си" нямам предвид да хукнеш към най-близката зала по йога и да се впуснеш в търсене на нирвана, а да спреш и да се заслушаш в сутрешните смуут джаз джем сешъни и надсвирвания, които си устройват птиците).
...не си готов да останеш с Никола Юн до страниците с благодарностите.
Считай се за предупреден : )
"КЪДЕ НАЙ-МНОГО ИСКАШ ДА ОТИДЕШ?"
"ОСВЕН В КОСМОСА? ... НА БРЕГА. В ОКЕАНА."
Хранех известни съмнения, че романът, който ти размахвам под носа днес, ще успее да надмине постиженията на "Слънцето също е звезда" - първата Юнова книга, прочетена от мен, обаче малките скептици доста бързо си грабнаха шапките и изчезнаха. "Всичко, всичко" е творба, създадена с обич и това й личи отвсякъде. Тя принадлежи към онзи вид произведения на изкуството с греещата душа (сещаш се, споменавала съм ти за него). Привлича те неустоимо, защото топли, гали и дарява живителна светлина, без да причинява изгаряния, главоболие или да заслепява. Приютява герои, които сякаш са нарисувани от въображението на даровит писател с район и време на действие: Париж, епохата на Романтизма. Само подобен човек би бил в състояние да конструира такива чисти образи, съумели да съхранят добротата и красотата в сърцата си, въпреки че имат сериозни, ама наистина сериозни, основания да се разсърдят на цялата Вселена и, най-малкото, да й обърнат гръб. Мади и Оли ще споделят своята история с теб и ще те направят съпричастен. Ще се доближиш дотолкова, че взаимодействието между двамата ще те наелектризира като разказващо играта по всички параграфи концертно изпълнение на John Rzeznik под съпровода на плющящ, безмилостно ухилен и нямащ никакво намерение да утихва дъжд. И ще прихванеш от тяхната, пробудена от любовта, смелост. Хайде, посегни към "Всичко, всичко". Запознай се с едно момче-ракетно гориво (забележи, с фамилията "Брайт") и едно момиче, внезапно въодушевило се да последва примера на Винсънт Свободния човек от "Гатака": "I never saved anything for the swim back.".
"Импресия"* от Маделин Уитиър, поместена на страница 202 от българското издание на романа. Превод: Вера Паунова
*Така кръстих този отрязък от текста на Никола, на теб може да ти хрумне по-добро предложение.
"Океанът.
Той е по-син, по-голям и по-развълнуван, отколкото съм си го представяла. Вятърът разпилява косата ми, запраща пясък и сол по кожата ми, нахлува в носа ми. Изчаквам да сляза по хълма, преди да си сваля обувките. Навивам крачолите на дънките си толкова високо, колкото е възможно. Пясъкът е горещ и сух, и сипкав. Разлива се като водопад над стъпалата ми и се плъзга между пръстите ми.
Когато се приближавам до водата, той се променя. Сега залепва за стъпалата ми, обгръщайки ги като втора кожа. На самия край на водата отново се променя и се превръща във втечнено кадифе. Краката ми оставят отпечатъци в меката смес.
Най-сетне стъпалата ми навлизат в прииждащата вода, а после глезените, прасците ми. Спирам едва когато водата стига до коленете ми и започва да се просмуква в дънките ми.
- Внимавай - извиква Оли някъде зад мен.
Не съм сигурна какво има предвид. Да внимавам, защото може да се удавя? Да внимавам, защото може да се разболея? Да внимавам, защото, станеш ли веднъж част от света, той става част от теб?
Тъй като вече няма никакво съмнение. Аз съм в света.
И светът е в мен."
винаги обръщай внимание и на предупрежденията, отпечатани с дребен шрифт
или
повече за ефекта от общуването с ямайски вълшебници/господарки на думите,
или "Знам само, че ако искаш нещо да се повтори, значи ти е било хубаво." (реплика на Радо от "Всичко е любов")
Как бих описала втората си среща с Никола Юн? Представи си необятно небе, чиито цветове (преливащи от меко и деликатно в наситено и интензивно) и причудливи облачни форми те изпълват с лекота, замайват те, карат те да забравиш да си гледаш в краката, примамват те да се опиташ да ги достигнеш и те отклоняват от пътя ти в посока нагоре (а ти охотно ги следваш, без дори да ти мине през ума да провериш дали крилата ти са в изправност и готовност или дремят в някой сервиз, докато чакат търпеливо за поправка); представи си плуване в естествена лагуна, с безгрижни и радостни (даже леко хаотични) махове, все едно си съвсем миниатюрна, почти новоизлюпена, костенурка, заета да кове грандиозни планове за бъдещи приключения; представи си детска усмивка, включваща всички екстри - очи, устни, (липсващи) млечни зъбчета и трапчинки, искрена, широка и безценна, блеснала за един миг в отговор на твоето предложение да удариш едно рамо в проектирането и строежа на къщичка в пясъка (с две пластмасови бутилки за колони, джапанка за покрив, алпинеум от черупки на мидички, загладени от прибоя камъчета и водорасли пред входа и, разбира се, двор с размери, надвишаващи хиляди пъти размерите на самата постройка). Представи си:
"Импресия"* от Маделин Уитиър, поместена на страница 202 от българското издание на романа. Превод: Вера Паунова
*Така кръстих този отрязък от текста на Никола, на теб може да ти хрумне по-добро предложение.
"Океанът.
Той е по-син, по-голям и по-развълнуван, отколкото съм си го представяла. Вятърът разпилява косата ми, запраща пясък и сол по кожата ми, нахлува в носа ми. Изчаквам да сляза по хълма, преди да си сваля обувките. Навивам крачолите на дънките си толкова високо, колкото е възможно. Пясъкът е горещ и сух, и сипкав. Разлива се като водопад над стъпалата ми и се плъзга между пръстите ми.
Когато се приближавам до водата, той се променя. Сега залепва за стъпалата ми, обгръщайки ги като втора кожа. На самия край на водата отново се променя и се превръща във втечнено кадифе. Краката ми оставят отпечатъци в меката смес.
Най-сетне стъпалата ми навлизат в прииждащата вода, а после глезените, прасците ми. Спирам едва когато водата стига до коленете ми и започва да се просмуква в дънките ми.
- Внимавай - извиква Оли някъде зад мен.
Не съм сигурна какво има предвид. Да внимавам, защото може да се удавя? Да внимавам, защото може да се разболея? Да внимавам, защото, станеш ли веднъж част от света, той става част от теб?
Тъй като вече няма никакво съмнение. Аз съм в света.
И светът е в мен."
винаги обръщай внимание и на предупрежденията, отпечатани с дребен шрифт
или
повече за ефекта от общуването с ямайски вълшебници/господарки на думите,
или "Знам само, че ако искаш нещо да се повтори, значи ти е било хубаво." (реплика на Радо от "Всичко е любов")
Как бих описала втората си среща с Никола Юн? Представи си необятно небе, чиито цветове (преливащи от меко и деликатно в наситено и интензивно) и причудливи облачни форми те изпълват с лекота, замайват те, карат те да забравиш да си гледаш в краката, примамват те да се опиташ да ги достигнеш и те отклоняват от пътя ти в посока нагоре (а ти охотно ги следваш, без дори да ти мине през ума да провериш дали крилата ти са в изправност и готовност или дремят в някой сервиз, докато чакат търпеливо за поправка); представи си плуване в естествена лагуна, с безгрижни и радостни (даже леко хаотични) махове, все едно си съвсем миниатюрна, почти новоизлюпена, костенурка, заета да кове грандиозни планове за бъдещи приключения; представи си детска усмивка, включваща всички екстри - очи, устни, (липсващи) млечни зъбчета и трапчинки, искрена, широка и безценна, блеснала за един миг в отговор на твоето предложение да удариш едно рамо в проектирането и строежа на къщичка в пясъка (с две пластмасови бутилки за колони, джапанка за покрив, алпинеум от черупки на мидички, загладени от прибоя камъчета и водорасли пред входа и, разбира се, двор с размери, надвишаващи хиляди пъти размерите на самата постройка). Представи си:
"солен карамел" - това определно трябва да разбера как го постигаш.
ОтговорИзтриване„леко смотаничък,” - шокиран съм, това ей най-лошото което си казвала за книга до момента!!!
„едно закъсняло завинаги време
все бързало време отнейде да вземе;
снегът падал в юли,
през май - зрели дюли
и всичко се случвало все не навреме. ”
или по-точно:
„Закле се мис Дороти Ръш,
че няма да легне със мъж
освен при такава
атака стремглава,
като: „Айде, бе, само веднъж!“”
д) Какво стана с корейчето?
Тамън започна и... свърши. Все едно си ми пробутала розов захарен памук... =)
Еха, лимерик! Благодаря!!!
ОтговорИзтриванеСоленият карамел е по рецепта на авторката, нея трябва да питаш или да прочетеш романа.
Я провери пак, била съм и по-лоша :р
Иначе вицът е леко смотаничък с цел. Никола Юн притежава великолепно чувство за хумор.
Розовият захарен памук върви с ядлив брокат, знаеш ли? Ала "Всичко, всичко" не е нагарчащо сладка. Бих я сравнила с усещането от лъчите на усмивка върху стоплена кожа.
д) не може да сложим "Какво стана с корейчето?" под изображението, защото въпросното корейче е главен герой в друга книга. Може би трябваше да посоча, ча "Всичко, всичко" не е продължение на "Слънцето също е звезда". И май трябваше да поработя повече върху тази публикация, защото творбата го заслужава.
Проучих въпроса с карамела и солта - някаква ирландска измишльотина е. Правят си карамелени бомбони като нашия карамел Му и слагат в него кристали морска сол. Не е толкова лошо колкото звучи, а и солта е сравнително малко.
ОтговорИзтриванеКорейчето е от друга книга ама момичето от нашата корица е същото, което беше и на Слънцето също е звезда =)
Сигурна съм, че става въпрос за същите експериментатори, които са измислили и рецептата за сникерс пане.
ОтговорИзтриванеМомичетата са различни. Обърни внимание на косите им. Кичурите на девойката от горната корица са привидно улегнали, докато кичурите на главната героиня в "Слънцето също е звезда" са дръзки, оставени да растат колкото и накъдето си поискат, като всеки от тях е със собствено мнение и не се колебае да го заяви на висок глас.