"ПРИЗВАНИЕ: ГЕРОЙ!", БРОЙ 4

Дядо Коледа съществува. Охо, виждам как се ухилваш на категоричното твърдение и предусещам снежната топка, която ще запратиш по мен: "Ама разбира се, че съществува! Миналия месец го мернах пред мола, тъкмо паркираше шейната си. Докато се разправяше с елените, се приближих и опитах да му дръпна брадата, но Снежанка извади тейзър от маншона си и... нататък май нищо не помня... Чакай, сетих се! Шест от джуджетата...". Леко, книжни приятелю, по-късно ще ми се похвалиш колко непослушно дете си бил през изминалата година и ще ме осветлиш къде се е запиляло седмото джудже, сега запази тишина и ми позволи да те поза(ни)мая с теоремата, формулирана още в древни времена, т.е. преди минути, от Водач на еленски впряг Книжно момиче : )

Дадено:
1) добротворен белокос веселяк с червен костюм и още по-червени бузи
2) отвързано въображение
3) безусловна вяра

Да се докаже:
Дядо Коледа съществува

Доказателство:
- Вдигни очи и ще откриеш следите на Дядо Коледа във фигурите от небесната геометрия  -
единствения дял от математиката, от който разбирам и по който се упражнявам прилежно и до днес. Затрудняваш се? Намери си частен учител - помоли съседското врабче да ти бъде водач и следвай траекторията на полета му. Стигна ли целта? Още не? Потърпи тогава да започне празничната заря, организирана от Благия старец. Тя ще те накара да повярваш, че всичко е възможно и един ден наистина ще постигнеш мечтата си да бъдеш астронавт (а даже и да си останеш приземен, то най-малкото ще строиш кораби за космически пътешествия!). Нямаш време да се отдаваш на ракетно инженерство? Ето ти друг патент на Брадаткото от Лапландия: рецептата за летене, поверена за съхранение на самодивите. Съвсем елементарна и енергоспестяваща.
- Като заговорихме за горски създания... Дядо Коледа вдъхновява момичето-невен да ти измайстори чудна елха. Подучва елфите да ти изплетат пухкави чорапи и да ти приготвят горещ шоколад, понеже в писмото си до него си му споделил, че си зиморничав. Ще забележиш логото на Щедрото сърце от Севера и върху розовия кукуряк, цъфнал под прозореца ти, и върху всеки име(й)л, който така те електрифицира, че ти засияваш по-ярко от утринна слънчева светлина върху прясно импровизиран снежен човек : )
- Дядо Коледа се явява в образа на душата, която се смее с теб. Говори с гласа на мъдреца, подчертаващ, че няма нищо лошо да не спазиш Новогодишните си обещания. Помага ти с дизайна на сурвачката за благотворителния базар в училище (украсява я с пуканки, сушени плодове и парички) и... отеква в напомнянето да си сложиш качулка - може да е слънчево, но все пак е зима.
- Дядо Коледа планира и реализира бягството на ореха-пакостник (мъникът упорито отказва да се присъедини към плънката за тиквеник), разпръсква уханието на целина и пащърнак, бди над завитата като бебе сармичка и ти внушава идеята за революционния коктейл с кисели краставички, люта (ама серт) чушчица и парчета от ледника Фолгефона.
- Дядо Коледа печели приз за главна роля в приказката за коминочистача и дъщерята на сладкаря, звучи в джаз музиката, внос от Ню Орлийнс, и се е настанил удобно в топлата книга, с която предстои да те замеря в отговор на твоята снежна топка. А именно:

Представяш си се като рицар-драконоборец, окъпан в слава и всенародно обожание? Като ветеран от войните, почетен с "Медал на честта"? Или като смела и невинна девойка, толкова чиста и сияеща от добродетели, че е достойна да ушие знаме-светиня? Изтрий въжделенията за Безупречния герой от съзнанието си. Най-новият сборник с книги-игри ще те вкара в главата на създания, до чиито услуги се прибягва само в краен случай. Съгласиш ли се да се впуснеш в приключение от тяхно име, се налага да се подготвиш. Да изнесеш на гърба си дори една от трите мисии се очертава тежко. Околните ще те гледат със скрито (и явно) подо-/пре-зрение, уплах или убеденост, че рано или късно ще плюеш върху гласуваното ти доверие и ще се предадеш на чудовището, дремещо в теб. Помагачи -  почти никакви. А са ти жизнено необходими, защото преди да се заемеш с поправянето и кърпенето на света, се налага да влезеш в сблъсък с най-силния си враг - самия себе си. Мобилизирай силите си и давай напред, пък каквото Зелената съдба покаже. А, и не очаквай, че ако постигнеш немислимото и изпълниш възложените ти подвизи, странстващите музиканти ще изпаднат в екстаз и ще запеят хайдушки песни за теб... Отърви се от въздушните си кули на мига : )

"ЗЪБИ", СТЕФАН СТЕФАНОВ

LIKE YOU'RE ALIVE AGAIN... Свестяваш се в подземията на барон Хоген. Прикован си в килия с всички екстри - студено ти е, тъмно ти е, г(л)адно ти е. Понеже паметта ти нещо се губи, бързам да те успокоя: не си извършил престъпление. Заключен си не за наказание, а за свое добро - гледай на престоя си в "избата" като на пребиваване в тъмновековен рехабилитационен център. Лекуват те. Трудничко им е, въпреки че им оказваш пълно съдействие. Държат те тук изолиран, тестват върху теб (не)традиционни методи и... се молят в продължение на повече от десетилетие. Каква е твоята зависимост? Ти си хематоман. Не се пули, така пише в индивидуалната ти анамнеза. В свободен превод - кръвохолик. Хей, не смей да ми припадаш! Не съм дошла да те събудя с нежното побутване "Добро утро! Ти си вампир.", а после да ти предлагам амонячни соли и да те тупам по рамото, докато преглътнеш радостната новина. Прекъснах (прежде)временно оздравителния ти процес, защото си изправен пред първия си изпит за Герой. Баронът се нуждае от помощ - шестнадесетгодишната му дъщеря, розовопръстата Лизавета, е изчезнала. По-точно - отвлечена от неизвестен похитител. Говори се, че в злодеянието е замесено свръхестествено същество - зъбатко като теб. Само ти си в състояние да му се противопоставиш равностойно и да върнеш девойката на сигурно място - обратно в благоуханните й покои, облепени с плакати, ъ, гоблени на Мордред. Разбира се, имаш пълното право да откажеш (пък и защо да си мърдаш пръста за хора, дето са те държали вързан и спорадично са те хранели с жалки капчици от онова, за което жадуваш с цялото си същество?). Обаче... Някога Хоген е спасил живота ти, видял е искрица в теб и е решил, че си струваш усилията. Въпреки надписа на челото ти "Невъзвръщаема инвестиция". Дължиш му много. Затова се стегни, намери Лизавета, достави я в замъка непокътната и  покажи на своя благодетел, че вложеното в теб не е отишло на вятъра.

ПРИЧИНИ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА СТЕФАН СТЕФАНОВ

Ще разследваш престъпление на територията на замък, рушащ се от тайни. Еха! Ще събираш улики из тесни, криволичещи улички, водещи до (съмнително)очарователни местенца - като билкарницата на госпожа Уса. Ще се мъчиш да изкопчиш информация от отбраната клиентела на клокочещи от авантюристи пивници. Ще проникваш в кули, подслонили куп капани и враждебни създания... По пътя си ще срещнеш загадъчна лечителка с напредничаво мислене, коняр с пиперлив език, безкомпромисна жена-ловец на чудовища, момче, скътало в сърцето си спомена за първата любов, предана дойка, готова да смачка, всеки който закачи повереницата й, страшилище, плетящо мрежата си около града... А знаеш ли в чия кожа ще се наместиш, докато препускаш из "Зъби"? В тази на Елия - вампир от женски пол. Авторът е положил щрихите на образ също толкова убийствено великолепен, колкото е и персонажът на Мила Йовович в "Заразно зло 1" : ) Вдъхни живот на Елия и я оцвети  по свое усмотрение. Може да я държиш  98 % трезва (лишена от излишни, разпръскващи вътрешности, битки), но ако си в кръвожадно настроение, то Стефан Стефанов се е погрижил да ти осигури зрелищни двубои с хладни оръжия, сребърни облаци и втечнен чесън... Фехтувайки се из "Зъби" ще се натъкнеш и на доста гвоздеи : ) Имам предвид ярките съчетания от думички: "Градът не е това, което беше... Някога имаше четири кръчми, сега няма къде да се напие порядъчният човечец.", "Можете ли да се справите сами? Не! Тогава ще ме търпите!", "културно сбиване", "бокал от тънка мед, пълен с леко розовееща бистра течност", "изпръхтя като почесан кон" и т.н. Завършвам с онова, което най-много ме зарадва: илюстрациите и загадките, свързани с тях. Разкошни! Разгледай внимателно корицата на книгата. Ключът към една от Стефановите питанки е изрисуван върху нея : )

"УБЕЖИЩЕТО", РАДОСЛАВ АПОСТОЛОВ

TASTE IT, FEEL IT, BREATHE IT! Какво те подмамвам да вкусиш, почувстваш и вдишаш? Страха. С главна буква. Усещаш ли леките му одрасквания по кожата си? Опитва се да намери пролука, да се настани в теб. Не се съпротивлявай, безсмислено е. Просто смъкни доброволно защитните си бариери (иначе той ще ги разбие и ще боли райски) и го покани. Позволи му да се разстеле от главата до петите ти, да навлезе на принципа на осмозата. Нека запълни с чернотата си всяка твоя клетка (да узурпира дори най-финия органел), да промени ДНК спиралата ти, да поеме тотален контрол над ума и тялото ти. Нека той бъде единственото, за което си способен да мислиш, единственото, в името на което си способен да действаш. Остави го да управлява живота ти. Да властва над дните ти и да дамгосва нощите ти. Толкова е лесно да се предадеш. Да повярваш и да се оплетеш в обещанията му за вечен кошмар...

Момент, прочетеното дотук хич не ти харесва (обижда борбения ти дух, направо го псува на майка) и си решил упорито да се съпротивляваш? Успех! Колко рунда си въобразяваш, че ще издържиш (предупреждавам: принадлежиш към категория супермуха) срещу подобен завоевател? Ама ти да не се хвана да пресмяташ? Спри, да не се увличаме с теоретични изчисления и догадки. Пробвай да премериш сили със Страха, като се превъплътиш в основното действащо лице от книгата-игра на Радослав Апостолов.

Станимир Стоев е млад мъж, собственик на две магазинчета за козметика, семеен. Работи, среща се приятели, прекарва уютно вечерите си с жена си - фенове са на сериала "Готъм"... Нищо необичайно не се случва в ежедневието му. На първо прослушване.  Я проведи едно обстойно психиатрично интервю с него и пак ще си говорим. Питай го кой е най-големият му страх и до каква степен му е подвластен. Направи на пациента тест с мастилени петна, ако обстоятелствата го позволяват. Може би ще му се привидят "събитие, водещо до масово измиране - ядрен катаклизъм" и "убежище". Картините, шестващи пред очите на Станимир, са тъй смразяващи, че го облива студена пот, а сърцето му почти изскача в ръцете ти. Докато се мъчиш да успокоиш човека и да му прелееш здрав разум: "Светът ще свърши все някога, но точно сега не се разбързал заникъде!", хвърли едно око на Часовника на Апокалипсиса. Стрелките са на три минути от полунощ. Грамофонът в ъгъла на кабинета ти изскърцва и стряска и двама ви с мотива "Съдбата чука на вратата". Чувстваш как ужасът на свилия се върху кушетката се предава и на теб. Нещо повече... сякаш твоята и неговата личност се сливат в едно. Влязъл си в "обувките" на Станимир. Не се паникьосвай, ами му помогни. От твоите решения зависи как ще завърши вторият ти изпит за Герой - с маратон към Лудостта (и превръщане в идеален модел за още по-експресионистичен вариант на платното "Викът" от Мунк) или...

ПРИЧИНИ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА РАДОСЛАВ АПОСТОЛОВ

Авторът доволно ще разбърка психиката ти. Виж ме мен -  той отвя мислите ми в такава посока, че написах цял начален параграф, посветен на Страха.  Радослав Апостолов ти поставя сериозни препятствия още във встъпителните епизоди. Хич не му е жал и не проявява грам снизхождение, задето си кандидат-Герой. Така че се концентрирай. Задачата ти е да съумееш да запазиш психиката си до сервирането на десерта-изненада. Защото опасенията (твърде меко формулирано) на Станимир за гибелта на човечеството се потвърждават. Думичката "фламбе" навява ли ти асоциации? Готви ти се нещо горещо. Ето ти една коктейлна хапчица, да добиеш впечатление: "Прекрачих лежащ на земята оглозган кокал".  Дано не си изхабил всичките физически и умствени сили на господин Стоев за построяването на Убежище. Престоят там ще е продължителен и изтощителен. За тялото и за душата. Безумието дебне на крачка теб и примлясква шумно, лакомейки се за крехкото ти месце. А ако случайно То те пощади и те пусне да излезеш на повърхността, познай дали светът и остатъците в него ще ти устроят подобаващо посрещане...
Радослав Апостолов е наясно не само как да разбуни страховете ти, но и как да те подмами в приключението с отличния си предговор, изразителния си изказ ("промърморих, сдъвквайки гласните") и... със симпатичните си персонажи: Жоро Нютона, "гениален физик, който се занимава основно с похабяване на таланта си", Руми и Янко - брат и сестра - те ще пробудят закрилническите ти инстинкти, и Джони - опровержение на твърдението "Добри хора вече няма.".

"ВЪЛЧА ДУПКА", СЛАВИ ГАНЕВ

OUT OF THE WOODS? Готов или не, третият ти изпит за Герой вече тече. Настрой Машината на времето за 1938 година, грабвай патиланската си раница и беж към Пепелище. Мъничкото, но жилаво селце се намира "в долината на сребриста река, виеща се необезпокоявано през нея. Малките бели къщички са сгушени една в друга като кучило пухкави паленца, опитващи да се сгреят в студен ден като днешния. От двете страни на селото се издигат стръмни склонове, покрити с гъсти иглолистни гори, насищащи свежия въздух с ухание на борова смола...".  Не, не ти цитирам туристическа брошура, а дъхавото описание на автора : ) Пепелище се хвали с богата история - устояло е на безброй вражески набези и още стои гордо изправено. Непременно посети църквицата: "... не е много стара. Сигурно е строена през миналия век. Съдя за това по Фичевата кобилица и ниската камбанария.  Над входа с мозайка са изрисувани трима светци-воини... Градинката отпред е окичена с чимшир и здравец. Малко по-навътре има кладенец, до който се издига дървена беседка. На люлката до нея...". Слави Ганев те изкушава да пийнеш бистра кладенчова водица, да се изтегнеш на сенчица и да душиш ароматния въздух. Но не разполагаш нито с минутка. Ще се отмориш от пътуването в хана - там ще се подкрепиш с баклава и малини, ще се осмелиш да надпиеш местните юнаци, а и... ще наваксаш с клюките. Препоръчвам ти и излет из околността - до близкото село Белоконев "малко и слънчево, с много липи и розови храсти по улиците". Или из гората - ще попаднеш на една ловна хижа, доста занемарено местенце, ала постегнеш ли го, ще заблести: "Част от задния й двор е лятна кухня с иззидани от камък маси, столове и пещ. Сигурно тук са приготвяли уловения дивеч или са празнували Гергьовден...". Хижата се явява тих кът за 1) подслон, 2) убежище, 3) социално оттегляне или... 4) доброволно затворничество - в зависимост от нуждите ти...
Ако ти се ще да се позадържиш в Царство България и да играеш играта на автора, ще трябва да се спреш на вариант 4). Защото си вълк-единак в човешка кожа. Буквално. Наближава нощта на трансформацията ти и е крайно наложително да я прекараш в бърлога, където да се залостиш здраво, за да не нараниш мирните жители на Пепелище. Спасението ти не стои послушно в началото на пътя, водещ извън гората, а се е заинатило в най-затънтените й части. Ще успееш ли да се удържиш и да не изцапаш лапите си с невинна кръв? Достатъчни ли ще бъдат мерките, които ще вземеш? Както ти посочих и в увода: не разчитай на особена помощ. Сам си, други няма. Ако не броим свещениците-ловци на вълци и таласъмите...

ПРИЧИНИ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА СЛАВИ ГАНЕВ

Имам удоволствието да познавам лично и автора, и неговата приятелка Радостина, измислила някои от стиховете във "Вълча дупка". Слави е интелигентен, трудолюбив и задълбочен, а половинката му (прекрасно свежо създание) не му отстъпва. Помня деня, в който тримата се срещнахме - слънцето ни се усмихваше. Тогава Слави сподели, че току-що е изкачил умоглътващо висок връх - завършил е превода на "Дракула", но не възнамерява да лежи на стари лаври и е насочил взор към следващата си мечта - да напише книга-игра. Толкова е хубаво, че вече я е осъществил! "Вълча дупка" не само е факт, но е и публикувана на престижните страници на "Призвание: Герой!". Поздравления, Слави! Браво и на теб, Радост - за римите и за дейността ти като Муза : ) Сигурна съм, че именно твоя е заслугата Слави да напише творба тъй...
- изящна: "поле от макове, ефирно поклащащи се при поривите на нежен бриз", "слънцето облива всичко в потоци светлина", "с всяка крачка набирам диплите на мъглата", "прекършвам мислите си сам";
- очароваща пътешественика в теб: прииска ми се да посетя Пепелище и Белоконев. Когато липите цъфнат : )
- изтъкана от любопитни за проследяване нишки: как един духовник загърбва мотото "Подложи и другата буза." и се превръща в боец? Кой е бил Свети Василий Белоръки?
- драсваща клечицата на чувството ти за хумор - по метода на Кольо Артилери : )
- дразнеща апетита: "буркани с патешко месо, пържен патладжан, яхния, компот, бамя с доматен сос, агнешко със спанак, царска туршия, ябълков мармалад.";
- скрила дребни приказни детайли: "разтопен оловен войник край камината";
- белязана от начин на изразяване, присъщ единствено на стопроцентов Мускетар: "Постъпвате благородно, г-н Фоков.";
- заглушила в обятията си вика: "Не, моля ви! Оставете ми само лъч!.".

"Призвание: Герой!" 4 завършва с интервю, дадено от младия властелин на книгите-игри Сикамор Брайт. То предизвиква смесени чувства. От една страна ще се зарадваш, защото ще научиш повече информация за любимия си автор и бъдещите му проекти, а от друга - ще се натъжиш, защото той е поредният умен, талантлив и интересен човек, напуснал България, за да потърси в чужбина полагащата му се реализация. Чакаме следващата приказка от Грешната земя, Сикамор! И изявите ти на полето на научната фантастика : )

BANG YOUR HEAD : )

И така... Най-готиният съвет, който са ми подарявали за писането, е винаги да приключвам работите си с чук. Понеже заех своя железен инструмент на Шарни Винсън (за да си го ползва със здраве в "You're next"),  а и за да не си въобразиш, че ще оставя доказването на днешната ни теорема недовършено, ще те фрасна по главата с три прости изречения (може и да ги обединим в сложно съчинено, както предпочиташ) : )
Дядо Коледа е Доброто. Дядо Коледа е Изключителното (в красивия смисъл). Дядо Коледа си Ти.
Обори това!