понеделник, 25 юни 2012 г.

ИЗБРАНИ РАЗКАЗИ - Катрин Мансфийлд

Имам чудесна новина за всички почитатели на Катрин Мансфийлд, краткия разказ и времевия период, обхващащ края на XIX и началото на XX век! На българския пазар се появи сборник с 25 произведения на новозеландската писателка, а именно: Чаша чай, Канарчето, Животът на майка Паркър, Мухата, Час по пеене, Мис Брил, Снимки, Идеално семейство, Момиченцето, Късно през нощта, Куклената къща, Слънчо и Месечинка, Шест пенса, Умората на Розабел, Модерна душа, Психология, Първият й балFeuille d' AlbumMariage a la mode, Блаженство, Денят на мистър Реджиналд Пикок, На Залива, Градинско увеселение, Дъщерите на покойния полковник, Пансион "Сеген". Всички те са прекрасно опаковани и поднесени  - погледнете само нежния профил на дамата, изобразена на корицата! Тъкмо отлично свършената работа по художественото оформление привлече вниманието ми към книгата. А после името на авторката (и кратък поглед към съдържанието) ме накара да си спомня часовете по английски език в гимназията, една учителка с каменно изражение (което никога не издаваше нищо, независимо дали дрънкаш пълни глупости или достигаш нови върхове в литературния анализ) и късащо нервите изпитване върху разказа Момиченцето. Не е нужно да отбелязвам, че точно тази творба не фигурира в списъка с любимите ми произведения, написани от Мансфийлд. Сред тях са:

Психология - този разказ ми заприлича на сценарий за пиеса. За чудесна, вълнуваща, задъхана пиеса. В целия диалог между двамата герои (и в облечения с думи, и в безмълвния) има нещо много секси, трепетно и грабващо, нещо, което не бихме открили и в най-подробното, заемащо няколко страници описание на еротична сцена, например. Освен това, тук ставаме свидетели на съвсем обикновен, но много мил и затрогващ начин да (по)кажеш на някого, че те е грижа за него.

На Залива - най-дългата творба, поместена в сборника. Става въпрос за семейна ваканция на брега на морето. Мансфийлд ни дава възможност да проследим един цял ден от нея. Успяваме да погледнем света през очите на различните поколения, да надникнем в мислите им, да разберем какво ги вълнува. Тук авторката не бърза с разгръщането на повествованието. Дава си време, наслаждава се на доизпипването на всеки детайл, бил той част от природна или битова картина. Майсторското обрисуване на морските пейзажи ме наведе на мисълта, че новозеландката би се справила също толкова блестящо и с пленерната живопис, както с писането. А вилата и нейната простичка, романтична подредба (гол дървен под, сандък, покрит с фуста вместо тоалетка, буркан с морски растения и безброй раковини за украса) ме очароваха.

Куклената къща, Канарчето, Животът на майка Паркър - главните герои в първото произведение са дечица, отритнати от дребнави, тесногръди, управлявани от своите глупави предразсъдъци "хора".  Второто разкрива част от историята на самотница, чийто единствен другар се явява една весела малка птичка. Третото е потресаващо свидетелство за живота на отрудена жена, пожертвала и здраве, и младост в името на семейството. Едничката й радост е нейното златокосо внуче. Ще обобщя своите впечатления от трите разказа в рамките на три думи: разбиха ми сърцето.

Поставям точка на списъка със заглавия от книгата, които препоръчвам, с Mariage a la mode (героинята в него ме подсети за Дейзи на Фицджералд), Feuille d' Album (художникът Ян Френч се превърна в един от любимите ми образи), Идеално семейство (тук открих едно от най-тъжните изречения в сборника - "...  мистър Нийв за пръв път в живота си се почувства твърде стар за пролетта."), Блаженство (в тълковния речник като  определение за тази дума може спокойно да се постави едно конкретно описание от разказа) и  Дъщерите на покойния полковник (за смелостта да излезеш от клетката, когато вече нищо не те държи заключен в нея).

Ще завърша своя коментар, като споделя с какво ще запомня Катрин Мансфийлд. Тя е изключителен познавач на човешката душа. Проявява проницателност и разбиране относно проблемите, терзанията и страховете както на децата, така и на хора, достигнали много по-зряла от нейната възраст. Емоциите, върху които се спира, са си чисто човешки, вълнуват всекиго. В тях няма нищо преувеличено, нищо, което да те накара да възкликнеш : "Това се случва само в книгите!". А най-хубавото е, че героите стигат лесно до сърцето на читателя - приисква ти се да помечтаеш с Розабел, да гушнеш Елзето, Лил и Дики, да утешиш майка Паркър, да повдигнеш духа и самочувствието на мис Брил, да зашлевиш шамар на богатата глезла от Чаша чай, задето си играе с другите като с кукли, и, не на последно място -  да вкараш мистър Пикок в правия път.



Няма коментари:

Публикуване на коментар