неделя, 31 декември 2017 г.

СПИСАНИЕ ЗА КНИГИ-ИГРИ, БРОЙ ПЕТИ

Възложили са ти да изсвириш собствена музикална пиеса в чест на Зимата на предстоящия горски празничен концерт, но дотогава... има още мъничко сняг да навали. От няколко седмици се трудиш неуморно пред пианото. Днес не е изключение. След неизвестен брой часове погалваш доволно клавишите му и решаваш, че ти стигат толкова репетиции за момента (домашният ти критик - паякът Флоси - не споделя същото мнение, но си затрайва и продължава кротко да плете поредното си ноктюрно). Сега е време за почивка и проверка докъде си стигнал с изпълнението на списъка със задачи, който ти с охота състави по "Коледни пожелания и бисквитени целувки" - романа на Джени Хейл, препоръчан ти неотдавна от едно книжно създание. Да си речем правичката, заглавието ти звучеше вкусно, та затова плячкоса книгата (пък и за да миряса горепосочената ти съветничка по литературните въпроси). Обаче покритата със звезден прах творба се оказа неочаквано вдъхновяваща. Настаняваш се в любимото си кресло до прозореца, включваш симпатичния стар лампион с форма на кактус (влязъл ти е под кожата, защото не спира да мели за приключенията си на младини и за девойка на име Агаве, с устни, по-сладки от мед), вадиш молив, зачиташ се в грижливо пазеното листче, разбудено от дрямката си сред аромат на лимон в уютното чекмедже на близката масичка, и започваш да отмяташ:

- Рисуване на звезди, всъщност снежинки, по натура ✓
(Клатиш глава, тук едвам успя. Въпросният подвиг изисква наблюдателността на стоок древногръцки великан, студолюбивостта на аляски маламут и постоянството на ирландски боксьор. Ама щом си се хванал на хорото да доказваш, че на света няма две еднакви снежинки...)

- Правене на снежен човек ✓
(Хвърляш поглед през прозореца. Вечер е, не можеш да го видиш, но Страж е там и охранява дворчето ти с метла на рамо, вирнал гордо морковения си нос и изпъчил гърди в парадната си униформа - рошаво плетено таке, мек шал и лъскави копчета с различна големина и цвят, но в отлично състояние, накацали по коремчето, тъй де, предницата на мундира. Струва ли ти се или очичките-въгленчета на снежния ти пазител наистина просветват топло в тъмнината?)

- Подбиране и украсяване на елха ✓
(Въздъхваш. Набеляза си първата срещната обикновена ела в гората и, без да я питаш дали иска или не, без дори да се представиш, се зае да я украсяваш с пуканки, парички, сушени плодове, червени и бели вълнени панделки и... прясно изпечени играчки-дракончета, понеже формичките-еленчета бяха забегнали на гурбет нейде из лапландските полета. Май именно дракончетата преляха чашата на какаото, тоест на търпението, на дръвчето, понеже то най-накрая събра смелост да даде израз на непреодолимите различия в модните ви вкусове. В резултат: 1) дупето още те наболява от гневно забодените в него иглички и 2) мини към следващата точка в списъка)

- Бой със снежни топки ✓
(Елата демонстрира точния мерник на норвежки стрелец, способен от разстояние 50 метра да улучи 4,5-сантиметрова мишена. Ти, от своя страна, подобри почти всички рекорди по ски бягане. След третия рунд се поздравихте за спортсменската игра и се почерпихте с по чаша истинско какао. )

- Посещение при Дядо Коледа
(Тук няма да отбелязваш нищо. Според достоверни източници, Усмихнатия брадатко си е устроил резиденция в мола. За да избегнеш ордите купувачи, вилнеещи досущ банда северноафрикански бегачи на дълги разстояния, подушили златен медал, предпочиташ да споделиш коледните си желания с Добрия старец в писмо.)

- Печене на колачета за Дядо Коледа ✓
(По задокеанска традиция се пекат курабийки, но вземайки предвид колко се понравиха канелените дракончета на елата, ти счете за уместно да зарадваш Повелителя на елените с ръчно омесени юнашки колачета.)

- Изработване на подаръци. Къде пише, че това е запазена марка на Дядо Коледа? ✓
(Поставяш знак "изпълнено" със задоволство, макар че някои от даровете все още са в процес на майсторене в работилницата ти. Боядисани, лакирани и готови за поднасяне са: а, няма да издаваш още, защото кактусът и Флоси надничат любопитно в листчето ти. Ще запазиш коледните радости в тайна, за да не развалиш удоволствието от изненадата.)

- Пеене на коледни песни
(Изпълва те нетърпение, любимата ти част! Започваш да си тананикаш, ама тихичко, защото репертоарът ти също е строго секретен и ще бъде обявен чак в първите часове на 25 декември.) 

- Четене на коледни истории
(Хвърляш око на часовника. Мдааа, най-добре вече да се заемеш и с тази точка от списъка, за да се настроиш още повече на подходящата вълна. Прибираш го отново в чекмеджето, подсвиркваш на лампиона и домашния си критик да се приближат, подаваш им по парченце курабия и... посягаш към брой пети на "Списание за книги-игри".)


Редакторски екип: Гален Монев, Танер Алиосманов, Росен Цолов
Коректор: Жанета Николова
Преводач: Гален Монев
Художници: Деница Трандева, Светлана Паунова, Божидар Жеков
Предпечат и оформление: Спасимир Игнатов


"БИТКАТА ПРЕДИ КОЛЕДА", РАЗКАЗ-ИГРА ОТ БЪЛГАРСКИЯ АВТОР ЛЕЙДРИН СУИЙВЪР

Огромна и внушителна къща, чийто архитект явно се е оставил да бъде погълнат от готически роман при проектирането й, без да съобрази, че щом бъде завършена, постройката ще краси улица с романтично име. Глутница кучета, "високи половин човешки ръст", сякаш създадени в лабораториите на корпорация "Ъмбрела" от отдадени на евгениката учени. Сплотена група въоръжени, верни на господаря си и добре платени охранители, чакащи с наточени зъби  и мечове да събереш смелост (и наглост, и глупост) и да навлезеш в границите на територията им. Прецизно и безотказно функционираща алармена система. Яйце, хлътнало на топло в частна колекция, което най-вероятно се числи към изгубените великденски съкровища на Фаберже. Уха! На всеки уважаващ себе си крадец-джентълмен биха му потекли лигите, хвърлят ли му подобна ръкавица. Но не и на твоя герой Ларс. Ако зависи от него, въпросното златно творение на ювелирното изкуство може да си остане, там където си е или да върви на м... си. За съжаление, той е принуден да изпълнява нареждания, в противен случай... Виждаш ли, Ларс е нагазил до ушите в тинята. За да осигури средства за препитание на семейството си - жена си Хилда с нежните сини очи и петгодишния и твърде умен (и чувствителен) за възрастта си Улрих, Ларс е пробвал всички възможни честни начини, докато накрая се е хванал с пренос на контрабандни стоки. Но нещата с една пратка се объркват и сега той дължи пари на шефовете си-изверги, които хич не се интересуват, че Коледа чука на вратата и нямат никакво намерение да махнат с ръка, да проявят щедрост и да забравят - все пак имат репутация да бранят и вечно гладни, бездънни джобове да пълнят. Условията са пределно ясни: или длъжникът открадва и им доставя лелеяното яйце, или компенсацията за понесените вреди ще бъде изплатена от невинните Хилда и Улрих. Залогът е непоносимо висок. Тук се намесваш ти. Ще удариш ли едно рамо на Ларс? Ще му помогнеш ли да си върне жената и детето невредими? Да сграбчи появилия се втори шанс, да поправи грешките си? Ще разберем, ако се включиш в "Битката преди Коледа"...

ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Умение: Акробатика (Лейдрин Суийвър ми даде право да усвоя само едно умение. Скръндза : ) Усъвършенствах се в акробатиката, защото от Котарака на Ал Торо знам, че тя е доста полезна, щом си се ориентирал да градиш кариера на крадец.)

Предмети: Шперц, подкова (Авторът ми наложи да се огранича до два предмета. Второто ми впечатление втвърди първото - скръндза!)

Издръжливост: ООООО

Кодови думи: Ливрея, звън, вън

Удоволствие от играта: 10. Заради първата целувка "по-красива от ясно утро в планината", "непослушния перчем" и писмото до Дядо Коледа на квазарчето Улрих, описанието на Стареца "с много имена": "беше едър, имаше дълга брада и се подпираше на тояга. Странно, но му се стори, че на тоягата има листа. Живи листа.", задоволството от планирането и реализирането на жизненоважната акция на Ларс, от неутрализирането на хитро заложените капани и надиграването на пазачите. Ще ми се да подчертая не само насладата от работата на автора, но и насладата от работата на художника - особено ми допадна една илюстрация на прогимназията, тоест набелязаната сграда. Дървото в двора й изглежда заплашително, като част от охраната, а снегът все едно прави опит да се покатери по оградата и да нахлуе в имота заедно с теб. Отлично свършено, хора!

"ЧЕРВЕН СВЯТ", РАЗКАЗ-ИГРА ОТ АМЕРИКАНЕЦА ЗАКАРИ КАРАНГО

Свят, пременен в постапокалиптични дрипи. Вятърът и до ден днешен припява песен, в чийто рефрен долавяш думичките "Великата война". Натъкваш се на своя очукан герой в пивница, на която преспокойно би могъл да лепнеш името "Коптор" и тя няма да ти се обиди, напротив, ще се изкефи на комплимента. Твоичкият е довтасал да разкваси гърло с течност, подправена така, че да стресне и най-обръгналото небце, на която оптимистите и вярващите позволяват да мине за бира. Компания в анализа на резултатите от експериментите с хмел му прави изтупаният Джонас Уестън, чиято якичка май е твърде подозрително бяла. В миналото мистър Уестън се е занимавал с търговия със сол (предвид факта, че някога солните мини са били достойни за зестра на принцеса, прави сметка какво богатство е натрупал господинът), а към настоящия момент той е разширил максимално обхвата на печелившите си дейности (сметачната ти машинка май прегря, нали?). Одързостил се е да прекрачи прага на лай..., пардон, съмнителната кръчма (следвайки максимата на прочут брониран монах "Water which is too pure has no fish.") и да заговори твоя човек, за да отправи прилично предложение: 10 000 сребърни монети срещу откриването на специален ключ, скрит в "Библиотеката на Древните, построена в средата на Южно море". Признавам му на Уестън, честен е - осведомява те без да шикалкави, че мисията няма да е като разходка с лодка в плитко езерце с лилии. Затова е и готов да се изръси толкова - заплащането е правопропорционално на опасността. Не бързай с отговора, двамата не играете скоростен шах. Преди да отсечеш "да", послушай приятелския ми съвет и обърни внимание на някои от възможните препятствия по пътя към целта. Приех офертата на Уестън и, застанала "в началото на древния път изток-запад", се изправих пред две възможности: да поема по павирана пътна артерия или през непопулярната пустош. Заплюх си втория вариант. Хрумне ли ти да последваш примера ми, помисли пак. Тук не става въпрос за приятелска визита в земите на дружелюбно настроени индианци. Тръгнеш ли в тази посока, забрави за всякакви крайпътни дюкянчета, от които да си купиш най-необходимото и... дъвки. Вечерите край лагерния огън, топлите одеяла в пъстри цветове, зяпането на мачовете между Голямата и Малката мечка, както и пясъчните бисквити, ще си останат блян : ) От друга страна, ужасяващите странни шумове, предупрежденията, изписани с почерняла кръв, загарът тип "бузки на пингвин-диверсант на плажа в Мадагаскар", общуване със свирепи хора и "прелестни" създания, плюс осмото чудо на Древния свят - Роботизирания колос, са ти в кърпа вързани!

ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Име: Книжно момиче

Трябваше да разпределя 40 точки между пет показателя. Упрекът към Суийвър, важи и за Каранго: скръндза!
Бойно майсторство: 5
Ловкост: 10 5
Мистицизъм: 10 2
Хитрост: 5
Оцеляване: 10 5

Живот: 20 15 9 1

Авторът ми постави лимит от 10 точки, срещу които бих могла да се сдобия с екипировка за начинанието. Ще почетвъртя: скръндза!
Инвентар:
- провизии - 1 пакет (аскетично, знам, ала иначе нямаше как да се снабдя с глезотийките, вписани по-долу. Пък и ако чувалчето съдържа фурми, то е повече от достатъчно. Врели и кипели пътешественици разправят, че едва шест такива плода са достатъчни, за да ти влеят сила да прекосиш Сахара, да се сблъскаш с враговете си и да прекараш незабравими нощи с любимия човек.)
- фенерче - 1 брой
- инфрачервен скенер (язък за точките, не влезе в употреба)
- пластични експлозиви (не устоях на надписа "Coming in hot" върху опаковката, пък и като се отчете нивото ми на бойно майсторство...)
- в хода на приключението се сдобих с карбонова броня (Благодаря, Зак!)

Бележки: Ура! Намерих си Скай-Джет! Up, up and away!

Кодови думи: крипта

Удоволствие от играта: Зак ми осигури Скай-Джет, тъй че е абсурдно да оценя представянето му с по-малко от 10. Американецът ме прати на пътешествие, което ме отведе до мистериозен ключ и до библиотека, скътала в себе си тайните на загадъчни цивилизации (Александрийската пасти да яде!). Историята направо надава вой за продължение! Убеди се сам. И така: "Летиш над морето, носейки се към хоризонта, който изглежда като голямо пано от синьо стъкло..."

Бонус удоволствие: В брой пети на списанието ще попаднеш и на интервю с дама от Задругата на книгите-игри и ще си поблъскаш главата над рубриката "Игротека". Осмелиш ли се да разгърнеш страниците му, е добра идея да се вслушаш в пропитите с мъдрост слова на избягалия от орбита Гай Пиърс "Ето ти карта, ябълка и не разговаряй с непознати! Стреляй по тях!".  А сега избърши трохите курабийка, полепнали по муцунките на Флоси и кактуса, сложи ги да си легнат и помни: Дядо Коледа идва за теб, знае как се казваш и e съвсем наясно дали си бил послушен : Р

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

"КОЛЕДНИ ПОЖЕЛАНИЯ И БИСКВИТЕНИ ЦЕЛУВКИ", ДЖЕНИ ХЕЙЛ

Изваждаш оранжевото си тиганче, с изрисувани наденички по дъното, и капваш малко олио в него. Поставяш го на включения котлон и, докато чакаш мазнината да се загрее, сръчно нарязваш връзка зелен лук, изсипваш го в тиганчето и го разстилаш равномерно с дървена шпатулка. Заръчваш на наситнения зеленчук да не се мае, ами бързичко да придобие златист загар, а ти се заемаш с разбиването на яйцата. За да не им е скучно, им осигуряваш компания - натрошаваш резен биволско сирене в тях. На мънички парченца. Съставките си допадат от пръв поглед и се смесват охотно. Добавяш ги към плажуващия лук и се пресягаш за тайната си подправка - песничка, родена в Индийския океан и долетяла до теб на борда на специално пригодена за целта черупка от кокосов орех. Ръсиш щедро, доволен, че думичките на суахили както винаги са повече от готови да придадат допълнителна пикантност на ястието. Не след дълго в чинията ти се мъдри изпускаща пара порция пухкави бъркани яйца. Захващаш се със закуската, защото днес ти предстои пълен със задачи ден и се нуждаеш от сили. Омиташ и последната троха, допиваш чая си (който гордо дими, че е от Цейлон, но като че ли е изгубил акредитивните си писма нейде по пътя дотук) и старателно измиваш съдовете. Подреждаш ги по сушилника да съхнат и, преди да тръгнеш, се отбиваш да нагледаш своите декабристи*. Всичко с тях е наред, тъй че навличаш червеното си палто и зеления си шал и хукваш навън. Забравяш шапката си, а една от ръкавиците ти не издържа на темпото ти и остава далеч зад теб. Ще си я прибереш после. Добре, че слънцето е решило да се покаже. Примижаваш насреща му. Прилича ти на забулено... яйце. Ухилваш му се за добро утро, яхваш шейната си (боядисана в цветовете на Бъмбълбий) и потегляш. По-точно, политаш : ) Бъркаш в джоба си, за да... Я почакай! Празен е, коледният ти списък го няма! Оставил си го вкъщи и сигурно сега нагло е разположил всичките си сто и една страници върху бюрото ти, включил е печката, за да стопли крачетата си, лочи Ърл грей направо от чайника и замезва с комина на джинджифиловата ти къщичка, построена за врабците. И даже не благоволява да си постеле салфетка! Какво ще правиш сега? Не си спомняш дори запетайка от него, а и вече си стигнал твърде далеч, за да се връщаш... Сключваш замислено вежди и... усмивката ти грейва отново. Ама разбира се! Ще се отбиеш в близката книжарница. Опре ли до коледни списъци, имаш чувството, че отлично знаеш коя книга ще ти помогне в съставянето им.
Да вървим да я грабнем, Шейничке : ) 

* Растения, които цъфтят през зимата


Поръсена с вълшебство : ) Ще усетиш колко прекрасна е корицата, едва когато вземеш книжката в ръцете си. Изображението, което публикувам тук, не предава дори 1/3 от чара и магията й. Художествено оформление: Мариана Станкова. И още нещо. Българското заглавие ми допада в пъти повече от оригиналното. Променена е една-единствена думичка в него, но каква разлика само! Преводач: Валентина Рашева.


"СНЕГЪТ ЗАПОЧВА ДА ТРУПА..."

...а медицинската сестра Аби Фулър получава изкущаващо предложение за работа - да префасонира интериора на къщата на бизнесмена Ник Синклер и да я подготви подобаващо за празниците. Офертата е отправена благодарение на препоръките на бабата на Ник, за която госпожица Фулър полага грижи, и не е за изпускане - младата жена ще получи солидно възнаграждение, за да върши онова, с което винаги е мечтала да се занимава. А нейният клиент й предоставя почти неограничена свобода. Изискванията: да обнови и да напълни с топлина и уют постройката (нарочно не използвам думата "дом"), за да може роднините, които господин Синклер е поканил на гости за Коледа, да останат доволни, възхитени и пляскащи с ръце от удоволствие. И да не забележат тоталната му липса на интерес към каквото и да било друго, освен към денонощното киснене пред компютъра в преследване на сключването на поредната жизненоважна сделка, сдобиването с печеливши компании и... хронично главоболие, системно недояждане и недоспиване. Кажи, според теб кой се нуждае повече от смяна на боята и вдъхване на нов живот - огромната сграда или собственикът й? На Аби ще й се наложи да запретне ръкави и да се потруди здраво. Нямам предвид заниманията й като интериорен дизайнер. Лесно е да освежиш и украсиш дадено помещение - стига да не те мързи и да притежаваш усет и око за подходящия акцент [и едно сандъче с див(н)оцъфтящо мушкато на прозореца би било достатъчно]. Пък и да запалиш пръчица бенгалски огън и да озариш вечерта е фасулско, обаче да запалиш коледното настроение в човек, за когото всичко това е "загуба на време" и се мръщи на де що мерне гирлянд, е далеч, далеч по-голямо предизвикателство. Ръкавицата е хвърлена...

...НА СЦЕНАТА ИЗЛИЗАТ:

АБИ ИЛИ "КАКВО НАИСТИНА ОБИЧАШ?"

Аби е майка, дъщеря, внучка и професионалист за пример. Напук на обстоятелствата. Шестгодишният й син е винаги топло обичан, облечен и нахранен. Старае се да му осигури нормално детство и колкото е възможно повече щастливи спомени. Болният й дядо и майка й намират в нейно лице опора - напълно заслужена при това, заради начина, по който са я отгледали и възпитали. Тя изпълнява служебните си задължения съвестно и компетентно, въпреки че като малка е бленувала за съвсем различно поприще, в което да се развива. Всичко й идва отръки - от експериментите в областта на детската алхимия в банята : ) през асистенциите при отбелязването на гол в мачовете срещу домашните по математика, провеждани редовно на масата в кухнята, до съставянето на приемлив семеен проектобюджет за месеца. Не е престанала да вярва, че можем да открием изкуството навсякъде. И не се е сбогувала със склонността си да гледа на света с детски ентусиазъм. Проницателна е - за нула време ще се научи да разпознава истинската ти усмивка и да чете картата на лицето ти. Предразполага те без усилие, напипва правилния подход и в нейно присъствие се отпускаш като задрямала котка върху автомобилен покрив в късен, горещ и мъркащ августовски следобед. Обича да ходи по чорапи. Свири на пиано. Едва. Познай кой е бисерът в репертоара й! И най-важното: Аби е от хората, с които денят ти, изобщо животът ти, става по-хубав.

НИК ИЛИ "ЗАТОВА ЩЕ БОЯДИСВАМ С ТЕБ. ЗАЩОТО МЕ Е ГРИЖА."

Господин Синклер е онзи работохолик, за когото си говорихме, дето се нуждае от спешна ремонтна дейност.  И от цяла коледна армия барабанчици, за да го разтърси, събуди и накара да се осъзнае, та най-сетне да спре да бяга от Коледа като прелетно пернато, на което студът му е противопоказен и което копнее да мигрира в... офиса си, а вместо това да си подаде зиморничавата човка навън и да изживее първия си истински празник от векове насам, по всички правила на изкуството. Без да пропусне да уважи всеки един обичай, естествено. Знаеш ли какво най-много харесвам у Ник? Той винаги съобразява стъпките си с ритъма на Аби. Главният герой на Джени Хейл ме подсети и за един китайски филм, чието заглавие, за съжаление, ми се изплъзва. В кинотворбата се разказваше за момиче, което издържа близките си като превива гръб във фабрика. Заради използваните в производството суровини, краката й бяха постоянно разранени. Щом разбра за това, момчето, влюбено в нея, й купи подарък - високи гумени ботуши. Крайниците й оздравяха. В "Коледни пожелания и бисквитени целувки" ще попаднеш на много подобни дарове под формата на предмет, който можеш да увиеш в празнична хартия и да окичиш с панделка или под формата на постъпка, с която да се увиеш ти самият вместо с жилетка. И тези подаръци се поставени под елхата не само от Ник.

МАКС ИЛИ "ЧАКАМ ТЕ, ЗА ДА ИЗЯМ И СВОЯ ПАЙ.", ИЛИ "А ТИ КАКВО ЩЕ ПОЛУЧИШ? ТИ НИКОГА НЯМАШ ПОДАРЪЦИ, КОИТО ДА ОТВАРЯШ СУТРИНТА НА КОЛЕДА. САМО АЗ. НЕ Е ЧЕСТНО.", ИЛИ "НО ТОЙ НЕ Е ИГРАЛ В СНЕГА!... САМИЧЪК Е ТРУДНО ДА ИГРАЕШ."

Макс е синът на Аби. Влюбих се в него. Чисто и просто. Следва описание на маршрута, по който минах, за да хлътна до уши : ) Последвай го, ако смееш. Започваш от рошавата косичка на детето и начина, по който мърда чаровно с веждички. Спускаш се през порозовелите му бузки и грейналото личице под покритата със снежинки шапка. Изкачваш се, за да регистрираш резултата от вулканоложките му дейности и проучвания - конструирането на вулкан от варени картофи, с кратер, пълен с грах. Нататък потъваш в джунглата за ускорен курс по звероукротителство и се възхищаваш на способността му да пръска обаяние и да примамва в обкръжението си опаки домашни любимци. Затъването ти се задълбочава от умението му да те убеждава да се включиш в лудориите му, като преди това ти развърже обувките, за да се събуеш и да ти е по-лесно. Веднъж извършили беля заедно и озовали се на сигурно място, той вече ти гласува достатъчно доверие и ти показва най-ценното си - играчките си. Споделя ти и съкровените си мисли и списъка си с желания до Дядо Коледа. Макс се е постарал да бъде прецизен при съставянето му, а причината за това ще те разтопи. Преди сън момчето ти се явява в съкрушителен тоалет - пижамка с щамповани влакчета и моли за история за лека нощ. Ще ти даде ли сърце да отсечеш "Не!"? Макс е искрящо от енергия кълбо от сладост, пакостливост, интелигентност, съобразителност, загриженост и доброта. Накратко - квазар : )

Е, как ти се струва? Аз мисля, че ще ти бъде страшно приятно да се запознаеш с Аби, Макс и Ник. А сега, след приказката за "Коледни пожелания и бисквитени целувки", дойде моментът да провериш...

...С КАКВИ ЧУДЕСА ЩЕ НАПЪЛНИШ ЧУВАЛА СИ, ДОКАТО ЧЕТЕШ КНИГАТА

🎁Сеньор Фрекълс - обаче внимавай, полудива котка и голяма платнена торба са непрепоръчителна и драскаща комбинация (всъщност, не ми обръщай внимание, въпреки собственото си предупреждение, аз не се сдържах и го откраднах - не устоях на способността му да се наслаждава на чуждите бели и да допринася за увеличаването на мащаба на пораженията им)
🎁 Идеален за снежен човек сняг
🎁 Идеален за пързаляне по чорапи под (не бъди алчен - за да съумееш да го набуташ в торбата, си отчупи само мъничко)
🎁 Сняг от пуканки
🎁 Коледен самодивски чемшир
🎁 Къщурка, чийто заден двор примамва с дървени люлки
🎁"Елхово чудовище", което ще ти се наложи да опитомиш и вкараш в пътя. Докато се разправяш с него, черпи духовни сили от принципа "Разбира се, че трябва елха, за да може Дядо Коледа да остави подаръците си."
🎁Папка, подарък от скъп човек, за възможно най-блестящото представяне по време на интервю за работа
🎁Късчета лято - спомен от бейзболен мач, импровизиран пикник и... вкус на Мексико през декември
🎁"Червени чорапи от евтин филц, които бяха направили заедно с Макс, а отгоре на всеки от тях бяха изписали имената си с блестящи боички"
🎁 Спомен, доплувал до твоя бряг на платноходка
🎁 Чаша, нарисувана с пръсти, с пъстри бои и любов
🎁 Тиквен пай по дядова рецепта, украсен по коричката с листенца с форма на имел. Ако не си падаш по десерти с тиква, разрешавам да си отмъкнеш парче, оставен без особен надзор, пресен прасковен пай
🎁 Плик с тайно коледно желание
🎁 Рецепта за коледни играчки от тесто

Улови романа на Джени Хейл и напълни своя чувал с онова, което на теб ти хареса. Осъвремени празничния си списък и... кой знае, може би "Коледни пожелания и бисквитени целувки" ще ти припомни някоя отдавна забравена твоя мечта - една от първите ти, може би втората или третата? Избърши я от праха и я разгледай на светлината. Май няма да е лошо да я пробваш пак, а?

неделя, 8 октомври 2017 г.

...ОТГОВОР

Отговора ще откриеш в самия въпрос : ) , както и в "Безсъници в Шанхай" - мястото, където един вдъхновяващ художник споделя своите творби...








: ) И за да не си помислиш, че Танго е лунатик, виж още:






















Надявам се, че миниекспозицията ти е допаднала. Признавам, че доста се затрудних при избора на Тангови творби, които да ти представя днес. Още първата попаднала ми негова рисунка ме изпълни с удивителни. Да видиш само "серията" му, посветена на кафето! Даже сега съжалявам, че не публикувах... Обаче знаеш ли? Може би ти ще се справиш по-добре от мен с подбора. Последвай линка, който съм поставила в началото на статията, посети игралната площадка на художника, потопи се в разнообразието от теми и си харесай картин(к)а! Заслужава си. Заради: чувството за хумор на Танго, наблюдателността и усета му към детайла, вкуса към историите с неочакван край, способността да вижда/вдъхва искра в наглед съвсем обикновени неща, които подминаваме ежедневно без да ги удостоим дори с капка интерес, да изнамира няколко (безброй?), и все отлични/новаторски/шантави, решения на един-единствен проблем, да върви в крак с времето си, но и да отскача до миналото и да намига към бъдещето, да променя всичко с един щрих и да се изразява многоцветно, боравейки само с черно и бяло, да предизвиква ума, да разбужда фантазията, да кани на танц вдъхновението...

ПИТАНКА...

Кое е това нещо, което се е родило преди милиарди години, но никога не е навършвало повече от месец?

сряда, 27 септември 2017 г.

ПОУКИТЕ ОТ ЛЯТОТО ПОСРЕЩАТ ЕСЕНТА

1. Да започнеш понеделник сутрин с проверка на отчет е мегазабавно. Стига въпросният отчет да е съставен от яко извънземно и да съдържа духовито резюме на съботно-неделни близки срещи от пети вид.
2. Свършил си отлична работа с усмивката си, ако тя продължава да сгрява обекта, към когото си я изстрелял, в продължение на поне седмица.
3. Целувките от мокър кучешки нос стократно надминават по сладост посестримите си, забъркани от белтъци и захар.
4. Ако споделят мечта с теб, отнасяй се към нея с нужното уважение. И я пази.
5. Получаването на неочаквани и неискани благодарности за нещо мъничко, което отдавна си забравил, че си сторил, топли повече от пламъчето, дето цял ден осветява пътя на главния герой от рекламата на Огън кафе.
6. Ако Луната си говори със звезда, не ги прекъсвай.
7. Да си кръстиш ваната "Лодка" е отлична идея. А също и лодката - "Вана".
8. Математиката не е точна наука.
8.1 1 + 1 = 4. За повече информация относно резултата - обърни се към холандската фотографка Корин Норденбос.
8.2 1 + 1 = 1. За повече информация относно резултата: чуй песента "Усмивка" на P.I.F.
9. Не е нужно да чакаш да ти поникнат крила.
9.1. Никога не е твърде рано да започнеш да се занимаваш с поезия.
9.2 И с футбол.
9.3 И с пиано.
9.3.1 Най-красивото пиано, което съм виждала до момента, прилича на сандък, скован с много ентусиазъм в час по трудово, но доближиш ли го, ще усетиш, че е родено от океана, пясъка, небето, вятъра, слънцето и луната.
10. Паркитект е интересен избор на професия.
10.1 Колкото по-богато на цветове и нюанси, толкова по-добре.
10.1.1 Това се отнася за лехите с рози.
10.1.2 И не само.
11. Бял норвежец може безапелационно да спечели световната титла на 400 метра бягане с препятствия. А после допълнително да смае публиката и запъхтените си конкуренти, като представи почти виртуозно в жива картина "Викът" на Мунк.
14. Пеперудите не са единствените насекоми, които могат и се кефят да танцуват.
15. Винаги вземай под внимание книжните препоръки на филмите. Дойдохме си на думата : )


"Бени и Джун". История за обич, която гарантирано ще те задържи буден и ококорен. Главните герои в нея поотделно са пъстри, странни и проблемни птици. Събрани заедно, те продължават да блестят с току-що описаните качества (взаимно усилващи се на принципа на интерференцията), но и придобиват силата да изведат и докажат точки 8.1, 8.2, 10.1 и 10.1.2 от днешния списък с летни поуки.  Какво още ще ти демонстрира филмът? Да играеш комар при необичайни и лекомислени залози е винаги вълнуващо и носи радващи загуби. Понякога ти е достатъчен едничък елемент-различник, за да разбърка света ти, преди всичко да си дойде идеално на мястото. Клик! Понякога е най-добре да (се) пуснеш. Филийките с печено сирене стават по-вкусни, ако ги приготвиш с нагорещена ютия. Картофеното пюре се превръща в деликатес, ако намачкаш сварените зеленчуци с ракета за тенис. 500 мили са нищо разстояние. The Red Hot Chilli Pipers (няма правописна грешка в името на групата) не са единствените шотландски музиканти, способни да разтръбяват успешно славата на родината си по света. Мери Стюарт Мастерсън, Джони Деп и Ейдън Куин си вършат работата убийствено. The Look of Buster Keaton си струва да се прочете.



"Сиромашко лято". Комедия с нотчица тъга, по сценарий на Братя Мормареви. Неповторимият Георги Парцалев се превъплъщава в Методи Рашков - съвестен и компетентен служител, за когото вече е дошло време да се пенсионира. А сега накъде? Шапка на тояга, пей сърце и трендафилът мирише? Планът е пределно ясен:


ставане дълго след като будилникът най-после се е отказал да звъни, лека закуска, подбиране на подходящ костюм, риза и вратовръзка в тон за разходката в парка с вестник под ръка, може би някоя и друга игра на моникс/шах/табла, следобедно питие с наборите/конкретна вълнуваща дама, което може (и е желателно) да прерасне във вечеря... Ех! Реалността също е пределно ясна:


синът и снахата на Методи потриват благородно ръце - нямат никакво намерение да го оставят да се почувства дори за миг никому ненужен вече, тоест да лентяйства. В негово лице са се сдобили с робиня, ъ, готвачка, чистачка и бавачка на пълен работен ден. Чакай, бе, за посмешище ли го вземат? Положението кипва като любимия крем ванилия на внучето. Стига се дотам, че едно малко камъче - точното място на някаква си ваза - може да обърне колата. Не стига това, ами и една любопитна съседка, в ролята ярката Леда Тасева, все си вре носа, и ролките, където не й е работа. Ала поведението й е обяснимо - жената чете "Десет малки негърчета" от Агата Кристи. А развинтеното въображение, липсата на заетост и книгите невинаги са добра комбинация : )



"Риба, наречена Уанда". Комедия, поръсена с настъргана кримка. Да речем, че планираш най-изобретателната и нагла кражба на диаманти в историята. Е, почти най-най-, но по правило е препоръчително да си поставяш високи цели, нали? Та така, навил си си на пръста да си присвоиш дадена бляскава и свръхтвърда алотропна форма на въглерода. Освен гениално замислен план, ти е необходим и гениално подбран екип от... гении. Супер, обаче гениите не растат по дърветата. И не всички жадуват да прекарат живота си в служба на злото. Какво ти остава тогава? Ами да си набереш съучастници по признака "от кол и въже" или по рецептата на "Риба, наречена Уанда":

По-крастави магарета от онези в бандата, сформирана във филма, не си виждал: секси-амбициозна-хитра мацка (дотук отличен избор, стига да имаш едно, две и три наум), ръб с голям мускул, голямо его и вечно закъсняващ акъл (почти добър) и чувствителен защитник на правата на животните (слаб 2.00). Пишман обирджиите настървено се мъчат да се надцакат едного другиго, без да проявяват особена придирчивост,  що се отнася до средствата и партньорите, с които ще се коалират в надпреварата към целта (адвокат на средна възраст, отегчен от семейния живот, например). Ефектът от колаборациите е доста съмнителен - свирепите създания се опитват да си забият ножа не само в гърба, а където сварят и докопат... Налице е и аквариум, пълен с тайни. Е, хубаво, една тайна, ама пък каква! И още - не само лъскавите камъчета и ъгловатите персонажи привличат погледа в кинотворбата. Знаеш ли коя книга чете героят на Кевин Клайн, ей така за разпускане? Beyond Good and Evil. Ницше! Чудесна характеристика на образ! Ти как мислиш?



"Ударите на сърцето". Екранизация по роман на Франсоаз Саган, с участието на Катрин Деньов и Мишел Пиколи.

Заглавието е преведено на английски като The Mad Ache

Млада жена става любовница на богат по-възрастен господин. Дните й минават безметежно, леко и еднакво, докато не среща привлекателен мъж на своята възраст и... изненада, тя се влюбва в него. Чувството е взаимно, сладостно, всепоглъщащо, рушащо и изграждащо... Героинята на Катрин бива дотолкова погълната от новото изживяване, че се окрилява да напусне златната, парфюмирана и сатенирана клетка и да се установи с човека, завладял тялото и сърцето й, в скромно, но обещаващо да бъде запълнено с любов жилище. Всичко е на шест. Първоначално. Във "Възхвала на колебанието", пиеса по произведения на Георги Господинов, се констатира, че "любовта си отива, когато чешмата започне да капе". Съвсем скоро от "чудя се коя е най-дългата балада, композирана някога, за да я пусна, да те поканя на танц и да те държа колкото е възможно повече в прегръдките си" се стига до "Вече не се мечтаем.". Животът като обикновена жена на мъж със скромни доходи се превръща в бреме за глезената принцеса. В каква посока ще поеме героинята? Дали ще се подведе по една книга на Фокнър, от която е неспособна да отлепи очите и ума си? В чия полза ще наклони везните въпросната книга? И дали залитането по литературната творба не е просто претекст "Жената на август" (пак следа от Господинов) да отложи изправянето пред проблемите си и решаването им за по-късно или за... никога?

Признание: не си спомням коя беше творбата, пленила героинята на Катрин Деньов. Затова ти предлагам да включиш в книжния си списък "Врява и безумство" , която е класирана в топ 100 на най-добрите книги, писани на английски език през ХХ век. 

"Лило и Стич". Обяснение в любов към семейството. И към Елвис Пресли : ) Богатството на цветовете, майсторската анимация и музиката на Алън Силвестри директно класират филмчето в категория "НЕ ПРОПУСКАЙ да гледаш!". Мъничката Лило, която храни "домашната" си океанска рибка със сандвич с мед, не се отделя от саморъчно ушитата си парцалена кукла (тъй различна от играчките на останалите момиченца), прибира и отглежда с любов възгрозни (по наложените стандарти) подобия на кучета (разбирай Стич) от приюта, рисува скици с оцветено в червено ниво на лошотията (с цел вкарване в правия път), вярва, че е достатъчно да умееш да танцуваш, да свириш на китара и да си галантен, за да бъдеш примерен гражданин, и... те учи как да обичаш, ще заеме голяма част от сърцето ти. Компания ще й правят люлчината песен на Нани, пламтящият (и неугасващ) оптимизъм на едно хавайско момче, социалният работник/бивш мъж в черно/гангстер? Кобра Бабълс, албумът с безценни снимки, украсил надписите в края филма. И, разбира се, програмираният за унищожение и сътворяване на хаос инопланетянин Стич, който открива, че страшно се кефи на сърфирането, особено по вълните тип "Маверик"


(макар че водата му е противопоказна), и се впуска в шеметно и упорито търсене на... ще те оставя сам да научиш какво. А, да не забравя -  "Грозното патенце" е книгата, която Стич си държи до възглавницата и си препрочита. И се завива с нея, и заспива с нея, и сънува с нея.



неделя, 3 септември 2017 г.

DISCOVERY AT NIGHT*

* Piano разходка с Лудовико Ейнауди


Да гледаш филма "Шоколад" е като да танцуваш нощем по безлюден път под светлината на улични лампи и акомпанимента на мелодия, която си имал нахалството да си присвоиш, защото тя, от своя страна, не се е поколебала да разпръсне магията си и, между другото, да вземе за заложник въображението ти. Тананикаш си в такт, изпълняваш пирует след пирует, преминаваш плавно от едно кръгче мека светлина в друго и откриваш: дръзката Виан, която, без да й мигне окото, по време на пости предлага на кмета на градчето, където я отвя Северният вятър, бонбони "венерини зърна" (въпросният първенец е върл пуритан и фанатичен католик, истински симпатяга, нали?); красивото женско име Арман (според някои полудостоверни източници то означава "мечтател"); неподдаващата се на опитомяване красота на загадъчна индианска девойка; плитката и китарата на Ру, способностите му на дърводелец и милостта му към червеите; Жозефин, която показва, че знае как се държи тиган и как да разпуска в танцови стъпки на корабчето на циганите; постоянството на мадам Одел; кенгуруто Пантофчо, въображаемия приятел на малката Анук, ранено в крачето през Втората световна война; кученцето Чарли, на достолепната възраст от 14 години, което припка като кутре, размахаш ли му бисквитки пред муцунката; раздвижваща душата и краката ти музика; червения цвят, обагрил пелерините с качулки на Виан и Анук (такива в миналото са били отличителен знак на вещите жени), обувките на шоколатиерката и балона в ръката на статуята на основателя на града, озарила с усмивката си края на кинотворбата; колелото, което Каролин поправя за сина си, рисунките на същия този син... толкова много езерца светлина, в които да се къпеш! Танцът ми с "Шоколад" се проточи близо пет километра. Дори не усетих кога съм ги навъртяла. А знаеш ли кое блещукащо петънце ме заинтригува най-силно? Томчето с поезия, което Арман подари на внука си. Тя му почете малко от него, но за съжаление не спомена името на автора, а за голям срам аз не можах да разпозная твореца по стиховете. Обаче ми се прииска да разбера как се казва той, защото споделях мнението на детето, че стихотворението си струва. Това ме накара да се замисля, че досега не съм обръщала внимание и не съм се вслушвала в книжните препоръки на филмите. Нямам предвид екранизациите по литературни произведения, каквато е самият "Шоколад", а именно случая с Арман и скъпото й момче - даден герой да те изкуши с книга, да те провокира да се сдобиеш и да се запознаеш с нея отблизо. Виж чии съвети последвах и кои творби и автори си набелязах, след като разбрах какво трябва да търся.



"Еквилибриум" е тъкмо за теб, ако си падаш по антиутопии и в частност "451 градуса по Фаренхайт" на Бредбъри и "Калокаин" (вече съм ти говорила за този роман) на Карин Бойе. Ала въпросният филм прави и най-добрата книжна реклама, на която съм се натъквала досега. В свят, в който на хората им е набивано в главите, че пътят към Хаоса и Ада е постлан с човешки емоции и следователно те трябва да бъдат редовно и грижливо инхибирани, един мъж, до момента безукорен защитник на статуквото и наложените правила, се осмелява да спаси, да се потопи и да разпространи (да зачете в присъствието на другиго) стихосбирка или поне мъничка частица от пробуждащите чувствата слова на Йейтс. И това променя всичко:

Да бих имал небесните одежди
(превод: Цветан Стоянов)


Да бих имал небесните одежди,
от злато, сребро и светлина,
сините и здрачните одежди,
от нощ, светлина и полусветлина,
бих ти ги разстлал пред нозете,
но аз, бедният, имам само мечти,
аз ти разстлах мечти пред нозете,
тъпчи нежно, защото тъпчеш мечти. 


"Нищо общо". Какво бих си запазила от този разказ за любовомразата между две сестри? Четири неща. Второто е свързано с развейпраха Маги и работата й (не по собствена воля, а понеже ножът е опрял до кокала) в дом за възрастни хора. Там тя среща пенсиониран професор, който я окуражава да (му) чете (поезия). В началото младата жена се притеснява, защото думичките я препъват. Движи се по редовете с предпазливостта на първолаче, което системно е бягало от предучилищната група, чуди се как да навакса пропуснатото и копнее за познатите катерушки, мамещи го за безгрижни игри на двора, но благият човек я успокоява: "Поезията се чете бавно.". Големият им пробив идва с творбата "One Art" от Елизабет Бишъп. Професорът не пришпорва Маги и не си позволява да въвежда стряскащи команди като "Анализирай това/онова!", ами просто й задава въпроси, тя отговаря и по този начин, заедно и полека, стигат до слънцето, т.е. истината. Четвъртото хубаво нещо във филма те чака на самия финал и включва блестяща, извираща от душата и проникваща в душата насреща, рецитация на "Сърцето ти нося в сърцето си го нося" (вече съм ти писала и за Е. Е. Къмингс).

"Разум и чувства". Още една история за перипетиите на две коренно различни една от друга сестри. Ще се съсредоточим върху по-малката от тях - Мариан, любителката на дивите цветя, лекия дъждец, нежното пиано и сонетите на Шекспир. А можеш ли да предположиш още кой обича точно тези творби на Великия бард и е горд притежател на тяхно джобно ювелирно издание? Нейният рицар и въплъщение на копнежите на всяка опасно романтична (за самата себе си) девойка - мистър Уилъби. Когато джентълменът започва да чете на глас от книжката, прострелва Мариан за втори път право в сърцето. Не че предишният му изстрел е отишъл нахалост - той е отличен стрелец, а тя не е от типа момичета, които ще проявят благоразумието да вземат назаем нечия бродирана, ъ, бронирана жилетка, преди да излязат навън. Уточнение: сестрите Дашууд всъщност са три. Ако споделяш страстта на мъничкия пират Маргарет по енциклопедиите, филмът ще те замае с гигантски том, в който да се изгубиш за часове. Или дни - зависи от читателската ти скорост. Не се притеснявай, "забравиш" ли да го върнеш в библиотеката. Ще се появи рицар и за теб - мистър Едуард Ферарс, който с готовност и по кавалерски ще прикрие следите ти : )


В "Роксан" няма начин да не се влюбиш. Комедията е искряща, забавна и вълнуваща вариация по темата "Сирано дьо Бержерак". Приемеш ли сделката, ще получиш Стив Мартин (един от най-най-любимите ми актьори и сценаристи), Дарил Хана - устремена към звездите, тежичък за пренасяне телескоп, трудна за отгатване гатанка, посещение в уютен бар, смесване с колоритните местни, красиви гледки, романтика, надежда, смях и... изчерпателен урок по самоирония. Плюс увлякъл се в опитите си да порасне нос и напет левент, надарен с всичко друго, но не и с особена интелигентност (както и лишен от здрави нерви, що се отнася до общуването с впечатляващи дами). Колкото до автора, който дискретно ни промотират създателите на филма... Един от подчинените на Си Ди Бейлс (тоест Стив Мартин, забележи инициалите на героя му), пожарникар, имаше известна слабост към Сартр, но се срамуваше да си признае, та затова молеше други хора да ходят в книжарницата и да купуват вместо него творби от французина. Ала огнеборецът дори не подозира докъде ще доведе основните действащи лица с поредната си подобна, наглед невинна, молба...

"Прелестни създания". Книгата, която главният персонаж във филма разнася навсякъде със себе си (и плаши хората с нея), е "Кланица 5" от Кърт Вонегът. Даже отнася упрек от една заблудена овца, че си пълни главата със забранени работи. Доста силен стимул да посегнеш и ти към романа, а? Чакай, не съм стигнала до най-готината част. Та нашият младеж се прибира с колата от училище. Вали. Напоително и щедро, за да се отбележат подобаващо началото на учебната година и всеобщата детска радост по повод събитието : ) На пътя му се изпречват закъсало МПС и госпожица в беда - главната героиня. Той й предлага помощ. Докато я кара към дома й, няма как да му убегне, че тя е забила упорито поглед в You get so alone at times that it just makes sense на Буковски. Пита я дали авторът е добър. Пътничката отвръща: "Какво значи добър?". По-късно и на по-сухо вкъщи, спасителят в дъжда намира и се зачита в книгата. Неговата констатация от прочетеното? "Буковски е бог!". Втората най-добра книжна реклама, на която съм попадала : )

Нека обобщим: пет от представените в тази публикация филми са базирани на литературни произведения: "Шоколад" на Джоан Харис, "Нищо общо" на Дженифър Уайнър, "Разум и чувства" на Джейн Остин, "Сирано дьо Бержерак" на Едмон Ростан и "Прелестни създания" на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. Ако тези книжни творби са ти вече познати или никоя от тях не ти нашепва "Вземи ме!", то няма да е лошо да дадеш едно ухо на чудесните препоръки, които ти дават екранизациите, вдъхновени от тях:



























неделя, 30 юли 2017 г.

"ВСИЧКО, ВСИЧКО", НИКОЛА ЮН

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ. НЕ ПОДХВАЩАЙ ТАЗИ КНИГА, АКО...

...не си ходил на море, защото страшно ще ти се прииска... да се видиш очи в очи с официалната риба на Хаваите. Дай пет, смогнеш ли да произнесеш името й, без да си изкълчиш езика.
...имаш фобия от кексове-зомбита/шотландски бойци.
...изпитваш непоносимост към "шоколад", ъ, лунички, "поръсени по носа и бузите", както и към "солен карамел".
...чувството ти за хумор отсъства или отказва да оцени леко смотаничък, но за сметка на това разказан с много чувство и с цел най-сетне да изгрееш, тоест да се засмееш, виц.
...не изпитваш грам интерес да съставиш класификация на различните типове усмивки.
...алергичен си към смях, изригнал "без никакво смущение, мъничко прекалено силен и преливащ от радост".
...си си втълпил, че ровенето из речници е скучно занимание.
...си на мнение, че препрочитането на книги е загуба на време.
...любимият ти роман е "Повелителят на мухите".
...изпитваш единствено презрение към поетичната форма лимерик. И към импровизираните, ала очарователни и кацнали точно на място, илюстрации.
...никога не би си купил музикален албум, озаглавен "Между рокендрола и наковалнята". Или, добавям от себе си, тава с етикет "The First of a Million Kisses".
...комбинацията "шпионка-призрак-омагьосана принцеса-русалка-астронавт-архитект" те вдъхновява да си плюеш на петите.
...комбинацията свободен бегач-живак-кейкслейър/кейксейвиър-цар на метафорите-строител на механичен модел на Слънчевата система ти действа по същия начин.
...се боиш от режим "пълна мощност" и не гориш от желание да извадиш възприятията си от кутията и да ги включиш в контакта (под "отвори възприятията си" нямам предвид да хукнеш към най-близката зала по йога и да се впуснеш в търсене на нирвана, а да спреш и да се заслушаш в сутрешните смуут джаз джем сешъни и надсвирвания, които си устройват птиците).
...не си готов да останеш с Никола Юн до страниците с благодарностите.
Считай се за предупреден : )


Избери как да кръстим изображението:
а) The Nearness of You (песен на Нора Джоунс)

б) Let Love In (албум на The Goo Goo Dolls)
в) "Никога не съм се чувствал по-далеч от мечтата си, отколкото сега, когато бях толкова близо до нея." (Винсънт Антон Фриймън, "Гатака")
г) Асимптота (думичка от Краткия тълковен речник на Маделин Уитиър, "Всичко, всичко")
д) място за твоите идеи...

"КЪДЕ НАЙ-МНОГО ИСКАШ ДА ОТИДЕШ?"
"ОСВЕН В КОСМОСА? ... НА БРЕГА. В ОКЕАНА."

Хранех известни съмнения, че романът, който ти размахвам под носа днес, ще успее да надмине постиженията на "Слънцето също е звезда" - първата Юнова книга, прочетена от мен, обаче малките скептици доста бързо си грабнаха шапките и изчезнаха. "Всичко, всичко" е творба, създадена с обич и това й личи отвсякъде. Тя принадлежи към онзи вид произведения на изкуството с греещата душа (сещаш се, споменавала съм ти за него). Привлича те неустоимо, защото топли, гали и дарява живителна светлина, без да причинява изгаряния, главоболие или да заслепява. Приютява герои, които сякаш са нарисувани от въображението на даровит писател с район и време на действие: Париж, епохата на Романтизма. Само подобен човек би бил в състояние да конструира такива чисти образи, съумели да съхранят добротата и красотата в сърцата си, въпреки че имат сериозни, ама наистина сериозни, основания да се разсърдят на цялата Вселена и, най-малкото, да й обърнат гръб. Мади и Оли ще споделят своята история с теб и ще те направят съпричастен. Ще се доближиш дотолкова, че взаимодействието между двамата ще те наелектризира като разказващо играта по всички параграфи концертно изпълнение на John Rzeznik под съпровода на плющящ, безмилостно ухилен и нямащ никакво намерение да утихва дъжд. И ще прихванеш от тяхната, пробудена от любовта, смелост. Хайде, посегни към "Всичко, всичко". Запознай се с едно момче-ракетно гориво (забележи, с фамилията "Брайт") и едно момиче, внезапно въодушевило се да последва примера на Винсънт Свободния човек от "Гатака": "I never saved anything for the swim back.".

"Импресия"* от Маделин Уитиър, поместена на страница 202 от българското издание на романа. Превод: Вера Паунова

*Така кръстих този отрязък от текста на Никола, на теб може да ти хрумне по-добро предложение.

"Океанът.
Той е по-син, по-голям и по-развълнуван, отколкото съм си го представяла. Вятърът разпилява косата ми, запраща пясък и сол по кожата ми, нахлува в носа ми. Изчаквам да сляза по хълма, преди да си сваля обувките. Навивам крачолите на дънките си толкова високо, колкото е възможно. Пясъкът е горещ и сух, и сипкав. Разлива се като водопад над стъпалата ми и се плъзга между пръстите ми.
Когато се приближавам до водата, той се променя. Сега залепва за стъпалата ми, обгръщайки ги като втора кожа. На самия край на водата отново се променя и се превръща във втечнено кадифе. Краката ми оставят отпечатъци в меката смес.
Най-сетне стъпалата ми навлизат в прииждащата вода, а после глезените, прасците ми. Спирам едва когато водата стига до коленете ми и започва да се просмуква в дънките ми.
- Внимавай - извиква Оли някъде зад мен.
Не съм сигурна какво има предвид. Да внимавам, защото може да се удавя? Да внимавам, защото може да се разболея? Да внимавам, защото, станеш ли веднъж част от света, той става част от теб?
Тъй като вече няма никакво съмнение. Аз съм в света.
И светът е в мен."


винаги обръщай внимание и на предупрежденията, отпечатани с дребен шрифт
или
повече за ефекта от общуването с ямайски вълшебници/господарки на думите,
или "Знам само, че ако искаш нещо да се повтори, значи ти е било хубаво." (реплика на Радо от "Всичко е любов")

Как бих описала втората си среща с Никола Юн? Представи си необятно небе, чиито цветове (преливащи от меко и деликатно в наситено и интензивно) и причудливи облачни форми те изпълват с лекота, замайват те, карат те да забравиш да си гледаш в краката, примамват те да се опиташ да ги достигнеш и те отклоняват от пътя ти в посока нагоре (а ти охотно ги следваш, без дори да ти мине през ума да провериш дали крилата ти са в изправност и готовност или дремят в някой сервиз, докато чакат търпеливо за поправка); представи си плуване в естествена лагуна, с безгрижни и радостни (даже леко хаотични) махове, все едно си съвсем миниатюрна, почти новоизлюпена, костенурка, заета да кове грандиозни планове за бъдещи приключения; представи си детска усмивка, включваща всички екстри - очи, устни, (липсващи) млечни зъбчета и трапчинки, искрена, широка и безценна, блеснала за един миг в отговор на твоето предложение да удариш едно рамо в проектирането и строежа на къщичка в пясъка (с две пластмасови бутилки за колони, джапанка за покрив, алпинеум от черупки на мидички, загладени от прибоя камъчета и водорасли пред входа и, разбира се, двор с размери, надвишаващи хиляди пъти размерите на самата постройка). Представи си:



понеделник, 10 юли 2017 г.

"СЛЪНЦЕТО СЪЩО Е ЗВЕЗДА", НИКОЛА ЮН

Продължаваме астрономическия си бюлетин, чието начало поставихме през месец май със "Задръж звездите още миг". Тогава бяхме заети да възхваляваме дързостта на галактическия стопаджия Касини  и фотогеничността на Сатурн Щедрата усмивка. Топновината ни за месец юни е, че първият български геостационарен комуникационен сателит бе изстрелян успешно в космоса. Ура! Китай пък изведе в орбита първия си телескоп за изследване на черни дупки и пулсари. Бях силно заинтригувана от постижението на азиатската държава, защото преди няколко седмици имах привилегията да изслушам доклад, посветен именно на загадъчните обекти с плашещо гравитационно поле. Той бе изнесен от едно малко чудо, способно да накара великознайковците от ЦЕРН да го умоляват да ги удостои с честта да приеме пълна стипендия за стаж през лятната ваканция, а всеки писател-фантаст от свръхтежката артилерия би се просълзил от умиление и щастие, че има кой да доразвие делото му. Възхитително и вдъхновяващо представяне! Бас ловя, че по въпроса за черните дупки, алчно зашиващи светлината в дюшеците си, би могъл да се произнесе също толкова блестящо и главният герой от книгата, която ще ти представя днес - младежът Дейниъл, който и хабер си няма от астрофизика. На какво се хващаме? Да боядисам в бяло оградата на леля ти Поли вместо теб? Да извеждам всеки ден по три пъти кучето ти от чекмеджето? Да почистя бодлите на всички таралежи, заселили се, защото упорито отказват да пораснат, в Небивалата страна? Изборът е твой, аз въобще не се притеснявам, убедена съм, че ще спечеля баса. Знаеш ли защо? Вече съм чувала теорията на Дейниъл за тъмната материя : ) Трепач е. А ето и една от запазените му марки: "Мога да те накарам да се влюбиш в мен научно". Дааа, надеждопасенията ти се потвърждават : ) Подновяваме не само астрономическия си бюлетин, но и този, чийто основен предмет е любовта. Слушай внимателно, "Слънцето също е звезда"...

Романът е издаден на български език от "Ибис". Превод: Вера Паунова.

"ЩЕ ПОСТЪПЯ ТАКА, СЯКАШ СЪМ ПЕСЕН НА БОБ ДИЛЪН, И ЩЕ ОСТАВЯ ВЯТЪРЪТ ДА МЕ ПОНЕСЕ"

Дейниъл - кратки факти

Американец от корейски произход.
Предстои му дипломиране и кандидатстване в колеж от Бръшляновата лига.
Родителите му очакват от него да стане лекар.
Той очаква от себе си да стане поет. При това - главнокомандващ! (предполагам, че един ден, също като Боб Дилън, ще получи Нобелова награда за литература)
Писането на поезия го кара "да загуби представа за всичко останало".
Има дарбата да съставя усмихващи списъци.
Обича да яде зърнени закуски без да добавя мляко към тях. 
Начинът, по който вижда себе си и се самоопределя, е изключително сладък.
Не по-малко очарователна е несигурността му.
Самопредписал си е дневен лимит за дръзки постъпки : )
Музикални предпочитания: "Take a Chance On Me", ABBA : )
Песен, с която го отъждествявам: "Сутрин" на Диана Експрес.
Вика усмивката ти без усилие.
Убеден е, че сме родени да мечтаем.
Вярва (в любовта).
Негова реплика, която съм си подчертала: "Почти всичко в нощното небе излъчва светлина. Дори да не можем да я видим, светлината е там.".
Знае как и не се страхува да лети.


"АЗ НЕ СЪМ ЦИНИК. АЗ СЪМ РЕАЛИСТ."

Наташа - кратки факти

Нелегално пребиваваща в САЩ имигрантка от Ямайка.
Посещава престижна гимназия с научна насоченост.
Най-ценното й притежание е звездна карта от НАСА.
Музеят за естествена история, Залата с метеоритите, е специалното място, на което ще те заведе, ако реши да те включи в приятелския си кръг .
Предстои й депортиране.
Родителите й очакват от нея да стане: не се посочва.
Тя очаква от себе си да стане: диктатор.
Обича да (си) задава и да (си) отговаря на философски въпроси.
Музиката я "кара да загуби представа за всичко останало". Усеща я "с цялото си тяло", а слушалките й "знаят всичките й тайни".
Музикални предпочитания: Chris Cornell, Nirvana, Pearl Jam.
Песен, с която я отъждествявам: "Liberian Girl" на Michael Jackson. 
Джобовете, пълни с мечти,  са безполезен товар за нея.
Вярва (в "емпирично доказуемите факти").
Нейна реплика, която съм си подчертала: "Защо няма стихотворения за слънцето?".
Силничка е - разхожда се с двестакилограмови тежести, закачени за всеки крак, в случай че изгуби трезвия си ум и й се прииска да полети.

И така, Никола Юн, следвайки неотстъпно своята схема, събира Поета и "Реалиста" като две и две. Какъв, смяташ, е резултатът? Четири? Преди да ми отговориш, си припомни, че на Наташа й предстои депортиране. Всъщност, на девойката далеч не й е до романтични истории, предвид грижите (достатъчно сериозни, та да съкрушат и самия Атлас), стоварили се на крехките й рамене и мисията (достатъчно невъзможна, та да изпоти самия Итън Хънт), с която се е нагърбила. А и тя изпитва същото желание да се отвори за любовта, колкото и да напише пространна монография за Великденския заек. Нашето момче, обаче, не сваля оръжията и подхваща ухажване, което доста наподобява ходене по хлабаво опънато въже. Пробвал ли си? Трудничко е, нали? Ала Дейниъл е изобретателен и упорит и постига целта си за рекордно кратък срок. Следователно, днешните събираеми ни водят до изчисления по-долу сбор...

ДЕЙНИЪЛ ЗА НАТАША, НАТАША ЗА ДЕЙНИЪЛ (ОТ МОМЕНТА НА ПЪРВАТА  СРЕЩА ПОЧТИ ДО МОМЕНТА НА...)

"На улицата насреща ми хората заобикалят момиче, което се олюлява лекичко. То е чернокожо, с огромна къдрава афроприческа и почти толкова огромни розови слушалки... Момичето е затворило очи, едната му ръка е върху сърцето му..."
"Оказва се момче от азиатски произход, облечено в сив костюм и абсурдно ярка червена вратовръзка..."
"Глупчо."
"Той се завърта и ми се усмихва широко, сякаш сме поели на епично приключение..."
"Усещам някаква празнина в стомаха, сякаш съм гладна, ала не храна искам."
"Би ми се искало да узная дали се изчервява, докато се целува"
"Добър, искрен, чувства всичко прекалено дълбоко"
"Мирише хубаво (бел.: косата на Наташа). Нали знаеш, понякога през пролетта, когато вали само за няколко минути, а после слънцето се покаже и водата започне да се изпарява, и въздухът все още е влажен? Ето така мирише. Наистина хубаво."
"Харесвам онзи, който съм, когато съм с нея."
"Харесва ми да го правя щастлив"
"Най-прекрасните устни във видимата Вселена"
"Не мислех, че поетите се бият"." (бел.: грешиш, за справка: Байрон, Пушкин, Ботев...)
"Атомите в тялото ми са в хармония с атомите в неговото".
"Усмивката й е толкова широка, че просто трябва да докосна лицето й".
"С Дейниъл обаче е различно. Искам да види всичко у мен."
"Бих могъл да остана тук завинаги, прекъсвайки разговора ни с целувки и целувките ни - с разговор."



НАПРАВАТА НА ЯБЪЛКОВ ПАЙ ХИЧ НЕ Е PIECE OF CAKE (И ДРУГИ ИЗНЕНАДИ, ПОДНЕСЕНИ ОТ НИКОЛА ЮН)

Авторката ме хвана неподготвена. Цитатът на страница 6, изведен за ушите от текста на "Бледа синя точица" на Карл Сейгън, ми подсказа, че ще се гмурна по-дълбоко, отколкото съм си въобразявала. Прологът, от своя страна,  разби на пяна дори най-твърдоглавите съмнения, че "Слънцето също е звезда" ще пасне отлично на вкуса ми. Никола Юн се оказа безкрайно интересна и вълнуваща писателка с динамичен, немирен стил, който е алергичен към ограничения от всякакъв характер. Той наподобява изображение на диво лале, опитващо се да избяга от рамката на родната си картина : ) Свежа, интелигентна, с богата обща култура, проницателна, с искрици смях в очите - ето такава е Никола. И има склонност да ти предлага отбивки от основния курс, по който се поели - последвай я, ще останеш доволен, а докато трае почивката, може да се запознаеш с някоя нежна и трогваща сърцето цигуларка или, най-малкото, теорията за Мултивселената ще те перне по носа : )
За какво мислех, докато четях книгата? За това колко лесно е да обикнеш и двамата главни герои, които разполагат с нищожно количество време, за да се порадват на любовта си. Мислех си и за романа на Давид Гросман "Ще бягаш ли с мен?", по-конкретно за тъжната констатация, че за една от най-най-най-отговорните длъжности в света - да създадеш и отгледаш дете - не се полагат никакви изпити, не се изискват никакви мотивационни писма, препоръки и респектиращи автобиографии, както и не се провеждат никакви тестове относно пригодността ти. Възмутих се, че хора, които са сърбали и продължават да сърбат попарата на расовата дискриминация, са изцяло лишени от толерантност, но пък надарени със завидна обиколка тесногръдие. "Слънцето също е звезда" ти дава нагледен пример за състоянието придобит дефицит на мечти в организма, но романът действа и като предупреждение за последствията от злоупотребата с мечти, за опасността те да те погълнат и да задушат истински важното около теб. Удивих се и на смелостта да пресадиш собствените си корени (ведно с издънките) на чужда почва, стъпил единствено на мъглявото обещание, че тя ще е по-богата на хумус от родната ти.
Как се чувствах, докато четях книгата? Любознателното ми аз още пътешества из Ямайка и Корея, учи чужди думички, предъвква, примижало от кеф,  една квантова история, скрита от Никола Юн между страниците на книгата, и точно сега е твърде заето, за да ти отговори. Романтичката в мен обаче ще ти изкрещи: "Прекрасно! Все едно се наслаждавах на кадифения глас на Мартин Ташев или на някой завладяващ аранжимент от Милен Кукошаров. Все едно бях излязла за вечерна разходка в градина, чиито рамене, ъ, дървета са небрежно наметнати с ефирен шал от светулки. Все едно наблюдавах съвършена в чистотата си капчица вода, трептяща върху устничките на листенце на роза. Или - две пеперуди-другарчета, увлечени в изящната си класическа балетна хореография. Все едно държах замък в шепа. Все едно бях намерила своето си нещо.".