сряда, 12 декември 2012 г.

НЯКОЛКО ПРИЧИНИ ДА (ПРЕ)ПРОЧЕТЕШ О. ХЕНРИ

Напоследък доста нашумя една книга с числото 50 в заглавието, което няма да цитирам. Просто не искам да разпространявам названието на нещо, заслужаващо пълно пренебрежение и достойно да потъне в забрава. (Уча се от грешките на древните гърци, имали глупостта да раздухат и да впишат в историята името на жадния за слава подпалвач на храма на Артемида - едно от чудесата на тогавашния свят, без да съобразят, че по този начин сбъдват мечтата му). Та така. След опита за прочит на негореспоменатата книга (продължил съвсем кратко и претърпял пълно крушение), се почувствах крайно затъпяла (рядко попадам на романи, в които нищо, ама нищо не заслужава да бъде спасено). Затова предлагам на всички, изкушени да посегнат към романа, "прелъстил света" (Боже!?! Ако ви се чете за качествено прелъстяване, потърсете някоя от по-безобидните творби на Анаис Нин), просто да кажат "не". В случай че пренебрегнат съвета ми и мозъчните им клетки получат алергичен шок, препоръчвам да си вземат нещо стойностно и ВЕДНАГА да го изпият с очи. На екс. Аз, например, винаги се връщам към творбите на О. Хенри с голямо удоволствие. Ето няколко добри причини да го сторите и вие. Не са 50, но ако се амбицирам, бих могла да измисля толкова.

1. Прекрасните разкази. Сред любимите ми са: "Хигия в Солито" (ако се вълнувате от персонажи с чисти и безкористни сърца, готови да се притекат на помощ на всяка изгубена душа, сте попаднали на точното място. От друга страна, тук ще намерите и доказателство, че понякога, за да накараш някого да се стегне, не трябва да го галиш с перце, а да го сриташ грубо в задника), "Хиляда долара" (или за една (не)очаквана проява на благородство), "Даровете на влъхвите" (тъй като наближава Коледа, хвърлете му едно око, в случай че се чудите какъв подарък би зарадвал най-много близките ви), "От любов към изкуството" (ще научите що е то майстор на светлосенките : ) и ще попаднете на едно важно заключение: "Когато обичаш изкуството си, никакви жертви не са тежки."), "Фантето и хоралът" (асоциации с "Хотел "Танатос Палас"" на Андре Мороа - героят тъкмо събира сили да изплува, съзира надежда, когато е безмилостно запратен отново на дъното), "Зелената врата" (мъъъничко страшничък, изпъква сред останалите), "Друго си е с традиции" (лековатото заглавие въобще не те подготвя за същината на историята), "Купувачът от Кактъс" (ще разберете кой е победителят в двубоя в тежка категория "любов vs. земетресения, диваци, зверове и вулкани"), "Виолетовата рокля" (заради главната героиня в него - Мейда), "Кой е виновният?" (разглежда остър социален (и не само) проблем, актуален и до днес), "Последният лист" (най-тъжният разказ), "Вожда на червенокожите" (най-забавният, по него е заснета една от любимите ми класически комедии - "Великият вожд" с Фернандел).

2. Запознатите с О. Хенри са наясно какво отличава творбите му, ама аз пак да си кажа: майсторско боравене с езика и с изразните средства. Чиста наслада е да го четеш (тук мозъчните ви клетки ще въздъхват блажено като сноубордист пред рампа на пъпа на София). Американецът си играе с думите и устойчивите словосъчетания без капка срам където, когато и както поиска, а резултатите биха възхитили всеки достолепен професор по лингвистика, както и всеки нахален многознайко, падащ си по словесните схватки: "калнорама", "лъженда", "изритвам собственокрачно", "градя хипотенуза" (вместо "хипотеза"), "прах на мира му", "Сън в лятна пещ". Излишно е да споменавам, че последният пример се заиграва със заглавието на комедията от Шекспир "Сън в лятна нощ". Но трябва да се отбележи отличната работа на преводача Тодор Вълчев, успял да предаде на български A Midsummer Knight's Dream, без да губи нито един нюанс. Благодарение на господин Вълчев имаме възможността да оценим по достойнство и ярките характеристики, които О. Хенри прави на своите герои. С три думи авторът изразява презрението/симпатията си към някого, по-ефективно, отколкото би го постигнал с водопад от излияния, спускащ се с грохот по дължината на няколко страници: "той имаше душа на плъх, навиците на прилеп и великодушието на котка" - това обяснение в любов се отнася за Свинчо от "Незавършен разказ". А ето и описанието на въздействието, което една от най-обичните ми героини (Хети от "Третият продукт") оказва върху околните: "Кой знае защо, той имаше чувството, че са го хванали в клопка, заточили, били, превзели с пристъп, обложили с непосилни данъци, ограбили, глобили и заплашили. Причината трябваше да се търси в очите на Хети.". Запечатващи се в паметта са и изрази от рода на: "разграбва се като месни сандвичи на вегетариански обед", "вижда се ясно като жълтък в постен ден по брадата на ирландец", "търси си белята като петел, кукуригащ край сборище на негри-методисти в Джорджия". And here comes my personal favorite: сравнението на Манхатън с нощен кактус : )

3. Следват чисто субективни, полусериозни и хаотично подбрани причини, с които се опитвам да ви примамя за каузата си "(Пре)прочетете О. Хенри!":
3.1 Потапяйки се в света на американеца, ще разберете повече за женската природа, катъра и Скалистите планини;
3.2 Няма къде другаде да научите подробности около воденето на разговори в Дивия Запад (тексасците са по спартански словоохотливи и абсолютно невъзмутими - дребно нещо като да спрат да оберат влак и да се почерпят след това не нанася никаква вреда на концентрацията им или на смислеността на диалога);
3.3 И докато сме на тази вълна, иска ли ви се да пробвате гостоприемството в прерията? (любезните домакини ще ви нагостят обилно, преди да ви светят маслото);
3.4 Към господата: питате се как да реагирате, когато жена ви приклещи и започне да излива чувствата си към вас? Правете като героите на О. Хенри - покажете, че сте "на канала" (на същата честота) и измрънкайте нещо неразбираемо за картофи и лук;
3.5 Търсите ефектен начин да обидите някого? Е, американецът ви осигурява арсенал от засукани фрази, звучащи почти по научному. Виртуоз!;
3.6 Ако обичате книгите страстно, то в разказите ще откриете сродна душа - персонаж, за когото те представляват парчета самородно злато;
3.7 Във връзка с т. 6, кое е по-ценно за човечеството - книгите или конните състезания? Авторът ще ви осветли;
3.8 Падате ли си по Омар Хайам? А) Да? Б) Не? В) Не сте го чували? Г) Въздържате се от мнение? Няма значение. И в четирите случая ще ви хареса анализът на неговата личност;
3.9 Някои от историите заслужават да бъдат публикувани в сборник, на който биха му паснали като ръкавица имената "Мошеници от класа"/"От мошеник нагоре". Знаехте ли, че "предприемач", "консултант по инвестициите" и "иноватор" са синоними на "измамник"?;
3.10 Нуждаете се от теми за разговор, по които никой не може да ви опровергае и винаги ще имате последната дума? Обърнете се към О. Хенри;
3.11 Лутате се за отговор на някои от фундаменталните въпроси: по какво разбираме, че лятото е настъпило (най-сетне)? Кои неща в живота вървят ръка за ръка (като Джони Деп и Тим Бъртън, например)? Какво трябва да имаме предвид под "мозъчна дейност"? (зомбитата биха се изкефили най-много на тази част) А как младите художници и писатели си проправят път? Симбиозата помага ли? Други добри съвети за начинаещи автори? Кое е най-важното нещо в един разказ? Какъв е най-усмихващият коментар за нечий почерк и правопис? Съществува ли такова животно като американския Хитър Петър? Разказът "Този палавник май" има ли нещо общо с "Люлека ми замириса" на Вазов? Край на лутането! Питайте О. Хенри!

4. Най-любимото ми Охенриево изречение: "Истинският предвестник на пролетта е сърцето човешко."

Независимо дали съм успяла да ви спечеля за каузата си или вие упорито продължавате да хвърляте влажни погледи към романа с числото 50 в заглавието, аз се чувствам доволна. Защото дадох израз на възхищението си към един писател в истинския смисъл на думата. Писател, способен да ме докосне, да ме разсмее, да ме разплаче. Писател, успял да ме накара да си се представя в уютна стаичка, сгушена до печката, с чиния топли маслени бисквити, намазани с портокалово сладко в едната ръка и чаша с изящни орнаменти, пълна с димящ чай, в другата. Автор, пренесъл ме без всякакво усилие край лагерния огън на банда авантюристи, заслушана в небивалиците им пред паница боб и канче горчиво кафе. Автор, който си заслужава!

понеделник, 3 декември 2012 г.

DRUNK AGAIN*

* заглавието е вдъхновено от полуедноименната песен на Ed Sheeran

Бързам да ви разочаровам. Настоящата публикация не е посветена на моите изцепки на пияна глава. Нееее. Пред вас ще се опитам да изложа (във всеки смисъл на думата) не собствените си подвизи, а тези на Трес Навар. Спомняте ли си го? Оня отворко от "Голяма червена текила", дето се правеше на частен детектив? С малкото акъл и опърничавия домашен звяр? Does it ring a bell? Момче, котка, проблеми, бира... Също като в клипчето към гореспоменатата песенчица.

HERE HE GOES AGAIN ON HIS OWN*
* courtesy of Whitesnake

Вторият роман на Рик Риърдън за господин Навар забърква главния герой (и нас, читателите) в нова каша. Как я кара Трес две години след завръщането си в родния Сан Антонио и разкриването на убийството на баща си? Ами, опитва се да получи разрешително, за да може официално да упражнява професията на Сам Спейд. За целта чиракува при откачена гъркиня, собственичка на детективска агенция. Защо откачена? Гръмнала е мъжа си и използва любимия си четиригодишен син Джем като примамка в разследванията. Уондърмама! Не е чудно, че Навар гледа да се съобразява с изискванията й и внимава да не й отказва. Особено когато трябва да се прави на бавачка на адашчето на героя на Харпър Ли от "Да убиеш присмехулник". Няма нужда да изтъквам, че следенето на престъпници се съвместява трудно с гледането на малък разбойник, пък бил той и тъй сладък. На Трес не му остава време дори да се види както трябва с гаджето - лъскава телевизионна водеща. За капак и майка му не го оставя на мира - иска момченцето й най-сетне да си намери свястна  (разбирай "безопасна") работа. А, и добро момиче, което да й доведе за снаха.

Сами виждате, на Навар му е тясно около врата. Новият случай, възложен му от старо другарче, не улеснява ситуацията. Откраднато е демото на изгряваща кънтрипевица. Е, какво толкова, ще кажете вие. Чакайте, оставете ме да доизпиша мисълта си. Девойката има право да се тревожи. Някой усилено се старае да й попречи да сключи  тлъст договор с голяма музикална компания, опитвайки се да убие продуцента й.  Импресариото на изпълнителката е духнал нанякъде (без да остави координати), а една нейна колежка е намерена с дупка в слепоочието. Бъдещата Шаная Туейн се нуждае от силно рамо, на което да си поплаче (и което да я измъкне от целия този хаос). Точно работа за Трес. Той се впуска с ентусиазъм в задачата. Дали обаче няма да му дойде нанагорно?

HE'S A COWBOY (well, kind of...)
ON A STEEL (orange) HORSE (car) HE RIDES
AND HE'S WANTED DEAD OR ALIVE (so true!)
*заглавието на този абзац (не) се еб*ва с Dead or Alive на Bon Jovi

Ако сте чели коментара ми за "Голяма червена текила", то сигурно се питате дали, в крайна сметка, на Трес му дошъл умът в главата. Отговорът е: NOPE! Мисля, че репликата на един от героите: "Нарочно ли ме предизвиквате, господин Навар, или просто сте идиот?" е достатъчно красноречива. Обаче аз ви обещах да изложа главния герой на Риърдън в пълния му блясък и няма да спра дотук.

Да започнем със следния пример. Обажда му се стар познайник, който в миналото го е забърквал в сериозни лай**, и го моли за услуга (обещавайки, че този път всичко ще мине по мед и масло). Наивникът му се връзва и рискува получаването на така желаното разрешително за частен детектив, за да се притече на помощ. Втори пример. Не се вслушва в добронамерените съвети и препоръки на по-големи от него лоши батковци да стои настрана. Пренебрегва и предупрежденията на приятелите си да не се забърква в неприятности. Трети пример. Продължава да отваря голямата си уста и да ръси глупости, само за да си достави удоволствието да опита здравината на нечии юмруци. Четвърти пример. Щом чуе изречението "Нужна е текила/уиски/бира, донеси!", започва да върти опашка като палав лабрадор пред разръфана топка за тенис. И не само това. Използва за навигатори подпийнали дами, които се сърдят, че за из път вместо термос с вече споменатата текила, е взел термос с кафе (пети пример). Така няма да стигнат далеч. Пък и той настоява да кара крещящооранжевия си автомобил (шести пример). Седми пример. Джем, детенцето на опасната му шефка, му служи за прикритие в мисиите. Е, тук бележим развитие. Преди Трес използваше крави. Осми пример. Жонглира с три жени едновременно (смелчага!), а четвърта му е хвърлила око. От нея той бяга, защото братовчед й има впечатляваща колекция от оръжия (тук Трес пак демонстрира напредък). Обобщение: нашият човек е поумнял с два пункта за две години. Ехааааа! С тази скорост ще се превърне в зрял индивид, след като чукне стотака. Най-рано.

DRUNKEN HEARTED MAN*
* заглавие на песен от Robert Johnson

Преди малко споменах, че повечето представителки на нежния пол падат в скута на Навар като узрели круши (а той се чуди какво да ги прави всичките - на сладко ли, на компот ли...). Знаете ли, влизам им в положението. Защо? Трес уважава и обича майка си (и търпи всичките й дивотии в стил "Ню ейдж"). Опитва се да й угоди и се пробва като асистент по средновековна литература в университет, където прилага върху студентите  интересни преподавателски методи (моето зло аз - акад. Bookgirl - напълно ги одобрява). Не се страхува да спасява дами от злонамерени типове, а и да отървава престарели кучета от малтретиращите ги техни собственици. Готви не само за себе си, но и за Робърт Джонсън (котката) специално. Кръщава с любов новопридобития си зелен папагал "Тъпанаря" (в предишен свой коментар споменавам, че ако имах кон, щях да го нарека Дръгльо и мисля, че той щеше да си пасне с птицата, на която, впрочем, пороците не са й чужди). Когато мъничкият Джем  подарява на кандидат-детектива специално украсена от него торта (приличаща на изскочила от въображението на художник-експресионист, при това луд), Навар казва сериозно: "Не съм виждал по-красива торта, братле.". Душичка! Да си призная, страшно ми харесва и голямата му уста. И глупостите, които излизат от нея. А също и... Не, преставам с хвалбите (не искам да се възгордява) и завършвам своя коментар, а и абзаца "I have just a little crush on Tres", с наблюдението, че той си е завъдил уникални приятели.  С удоволствие бих седнала с тях  на по хамбургер (ама не купен от "Обърнатите ц*ц* на Америка", а домашно приготвен) и бира (за нея нямам претенции)! : )

петък, 23 ноември 2012 г.

ШЕСТ ТОПЛИ ПИЕСИ от Здрава Каменова

Напоследък не съм в цветущи отношения с тъмната си половина. Подозирам, че е защото пренебрегвам желанията й. Преди известно време искаше да я заведа да гледа една stand-up tragedy in broken English в Младежкия театър. Бях прекалено заета (за пореден път) и не обърнах внимание на настояванията й. Оттогава не ми говори. А ми липсва. Миналата седмица се опитах да й се реванширам и да й се подмажа. Тъй като нямам никакво намерение да ни записвам на курсове по ледено катерене (да, и за това врънкаше, ужас!), й връчих няколко театрални програми, за да си хареса нова постановка. А междувременно, докато реши кое представление й се ще да посети, двете седнахме да четем "Шест топли пиеси" от младия драматург Здрава Каменова. Книжката чакаше да я взема в ръцете си и да я разлистя от месеци. Злото ми аз все още не е продумало, но поне спря да се муси. Точка за мен. Благодарение на Здрава.

Какво ме предизвика да отида и да си купя книгата? Прекрасната анотация. Свежа, духовита, провокативна. Тя те уверява, че не нужно да разбираш от театър, за да се насладиш на пиесите, а също така ти обещава, че те ще ти подействат като горещ шоколад или силен чай в студен зимен ден. Е, аз се изстрелях (преувеличавам средната си скорост, но ако кажа просто "отидох" се губи ефектът) към най-близката книжарница и жизнерадостно поръчах "Шест топли пиеси".  Следват подробности около моята плячка, ъъъ сборника с пиеси.

ИСКАМ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСИЧКО СВЪРШВА ХУБАВО/ОТКЛОНЕНИЯ
тази пиеса е играна на сцената на "Сълза и смях" през сезон 2007, под режисурата на Калин Ангелов

Какво искам? Кой съм? Можех да бъда... Абе, искам нещо да ми се случи... Това са само част от светкавиците, прорязващи съзнанието на действащите лица. Мъж, жена, момче, момиче.  Без имена. На тяхно място може да е всеки един от нас. Няма (мислещо) човешко същество, което да не се е тормозило с подобни на техните въпроси/съжаления/притеснения/въжделения. Ето защо е съвсем лесно да почувстваш близки персонажите на Здрава Каменова. Да им съчувстваш. Иска ти се да се плачеш заради тях, да се смееш на глупостите им, дори - да ги удариш, за да дойдат на себе си и да започнат да разсъждават трезво. Колкото повече четеш, толкова по-силно се надяваш, че ти поне не си толкова объркан. Дали?

БАЩА МИ
по тази пиеса е поставен моноспектакълът на Борис Георгиев
КОГАТО РОКЪТ БЕШЕ МЛАД
номинация за Икар в категория "Дебют" на Борис Георгиев
(театър "София", сезон 2011)
Основен мотив в постановката: родители и деца. Нещата, които ги свързват. Нещата, които поставят прегради (често непреодолими) между тях. Нещата, които превръщат отношенията им в объркано кълбо (застанало на преден план, горящо от любовомраза или тлеещо, забутано в някой тъмен ъгъл, далеч от очите). Героят на Борис Георгиев се връща назад в миналото. Стига до точката, когато  в неговите очи собственият му татко от модел за подражание (вечно засмян вокалист на рокбанда, обожаван от мацките) се срива до жалко същество, изтъкано от недостатъци (полуглух озвучител в театъра, вземан на подбив от всички). Сеща се за ужаса, обхванал го при мисълта, че може да прилича на него. Пронизва го спомена за бягството (и във физически, и в емоционален смисъл), довело до петгодишна раздяла. И до безгрижно настъпилото отчуждение. До затварянето на очите. До лесната забрава. И всички тези спомени го спохождат в коридора пред една болнична стая...

ГИМНАСТИКА ЗА БРЕМЕННИ
играна под режисурата на проф. Елена Баева като дипломен спектакъл на студенти от театрален колеж "Любен Гройс"
и
под режисурата на Калин Ангелов като дипломен спектакъл на студенти от НАТФИЗ

Тази творба би била чудесно допълнение към "Пет бременни пиеси" на Дарио Фо. С кого ни среща този път Здрава?  Четири шантавелки, извинете, четири различни типа жени започват да посещават курсове за бременни. Там се запознават помежду си. От "полезните" съвети на лекторката нищо не им влиза в главата, но общуването една с друга им помага да си изяснят някои работи. По страшно забавен начин : ) Как сладураните се справят с настъпващите вследствие на майчинството външни и вътрешни промени и как мъжете в живота им посрещат предизвикателството "бъдещи родители", ще разберете в края на пиесата.

БЕЗСЪРДЕЧНО
играна под режисурата на Василена Радева в театър "Васил Друмев", Шумен (сезон 2011-2012)

Трагикомичните преживелици на луда по бокса (и Снууп Дог) бабка и млад разследващ полицай, влюбен в плетенето, ще ви разкрият какви са последиците от неспособността да се харесаш в собствената си кожа (и да постигнеш баланс между желанията и възможностите си). "Безсърдечно" ни показва докъде можем да стигнем в стремежа си да бъдем себе си, въпреки неодобрението на околните, и как това може да ни подтикне към крайни действия. Дотолкова крайни, че да рискуваме връзката си с любимите същества. Както става в случая на Сара и Боби (кандидатката за спаринг-партньор на Виталий Кличко и бъдещия конкурент на Марта Стюарт). Следва да се отбележи, че техните близки не проявяват разбиране, което поставя въпроса защо, за Бога, не можеш да преглътнеш странностите на другия, след като той те е приел (и обикнал) такъв, какъвто си?

ГАРФЪНКЪЛ ТЪРСИ САЙМЪН
носител на Националната награда за драматургия "Иван Радоев"
написана в съавторство с режисьора Калин Ангелов
Сатиричен театър "Алеко Константинов", сезон 2011-2012

Пиеса за самотата и приятелството. Главният герой, Еди, е трийсетгодишен математик, чийто социален живот е ... абе май е по-добре да се каже "не е" (безсмислено е да използваме глаголната форма "е" за нещо несъществуващо). Той даже е забравил как звъни звънецът на входната му врата. Положението е отчайващо и човекът се обръща към агенция, осигуряваща приятели под наем. За два безценни часа (срещу съответното заплащане) Еди се сдобива с идеалното другарче, отговарящо на всичките му изисквания. Но дали срещата ще протече според очакванията? Ще се промени ли Еди? А какво влияние ще окаже самият той върху своя нов "приятел"? Все интересни питанки, които ще намерят своите отговори по забавен и затрогващ начин.
ОЛЕЛЕ
пиеса за деца
 режисьор: Георги Георгиев-Антика
поставяна в  театър  "Гео Милев", Стара Загора
и
в Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Тази пиеса ме подсети за любимото ми детско предаване "Измислици-премислици" с Владимир Люцканов. Четях я с усмивка. Даже сега, докато пиша за нея, ъгълчетата на устата ми летят нагоре. Бързам да ви въведа в историята. Фирма "Оле затвори очички" предлага специална услуга. Приспиване (внимание, не прЕспиване, а прИспиване) по домовете. За целта просто се обадете и при вас ще пристигнат щуравите й служители (боравещи с нетрадиционни методи, какви са те - ще видите след малко). Те ще  пренесат вас и вашите дечица във владенията на Сънчо за секунди. Как?  С приказка, разбира се. Поне така обещават. Да, ама вместо да ви унесе, приказката ще ви ободри по-ефективно от леден душ + конска доза кафе/захар. Защото е страшно смешна. Казва се "Принцеса Бум Тряс" и от името на главната героиня може да заключите, че не става дума за някоя изнежена красавица, която чака с векове да дойде принцът и да я спаси. Неее. Нашата Бум Тряс не мечтае (и не крее) за никакъв принц. Факт, който разтревожва родителите й и те решават да организират кастинг за кандидат-зетьове. Явяват се седмина претенденти. Кой ще спечели ръката й? Ще ви открехна само, че приказката е с неочакван (абе за мен си беше напълно очакван) край : )

Това е. Надявам се, че от коментара ми личи колко много ми допада стилът на Здрава Каменова (подборът на теми, начинът на изразяване, остроумието, смешките... всичко е грабващо, ярко и цветно! Браво, момиче!). А ако не съм ви убедила, явно трябва да се старая повече. Завършвам с две от нещицата, с които ще запомня "Шест топли пиеси".

Уникалното заглавие на "Гарфънкъл търси Саймън" и един прекрасен диалог в нея. Тази размяна на реплики характеризира точно, кратко и ясно думичката "приятелство".

Клиентът: Нарече ме Еди! Откъде знаеш как се казвам?
Приятел: Не съм те наричал... Еди!
Клиентът: Ето, пак го каза, така леко, все едно си го казвал хиляди пъти, все едно си го казвал с детско гласче "Еди", с мутиращ глас "Еди", прозвуча така все едно се готвиш да го казваш, докато остарееш... Да, прозвуча като доста въргаляно в устата ти име, преживяло какво ли не.

Финалната реплика в "Гимнастика за бременни".

Лекторка: ...Запомни, единственото, което ще ти е нужно оттук чак до края... е единственото нещо, за което все още няма платени курсове. Момиче, мило мое малко момиче... научи се да обичаш! Колкото по-рано, толкова по-добре!

Чудесен завършек, нали?

вторник, 13 ноември 2012 г.

КАРТАТА НА ВРЕМЕТО от Феликс Палма


"Картата на времето" е първата книга от трилогия, вдъхновена от творбите на Хърбърт Уелс. Прочетох романа миналата година. Феликс Палма силно ме впечатли и ме накара да чакам втората част - El Mapa del Cielo ("Картата  на небето")  с нетърпение. Испано- и англоговорящите фенове на автора вече й се наслаждават (да се надяваме, че скоро ще я видим и на българския пазар): elmapadelcielo.com. Посети сайта. Не се притеснявай, не е нужно да знаеш испански. Наслади се на чудесните картинки и на трейлъра. Те ще ти подскажат кое произведение на Уелс е вдъхновило Палма този път. Колкото до "Картата на времето"... чети нататък!

Какви романи харесваш? Приключенски? От онези дебелите, които те отвеждат в неизследвани досега земи и те срещат с кръвожадни туземци? Криминални? Такива, каквито те държат в плен до самото разрешаване на загадката? На ужаса? Пропити от тягостна атмосфера и рисуващи кошмарни картини в съзнанието ти? Любовни? Запознаващи те със сърдечните трепети на смели момци и хубавки девойки (може и "хубавки момци и смели девойки", както предпочиташ)? Фантастични? Даващи картбланш на въображението ти? А може би си падаш по задочните (между книжните страници) срещи с реално съществували личности? Ако пък литературният ти вкус обхваща всичко изброено дотук и е също толкова разностранен, колкото този на Антон Городецки (героя на Лукяненко от "Нощен патрул") за музика, то "Картата на времето" ще задоволи всичките ти очаквания. Убедена съм в това. Творбата на Феликс Палма предлага едно стопроцентово стиймпънк изживяване + много, много повече.

ИСТОРИЯТА
Викторианска Англия. Току-що на пазара се е появила книгата "Машината на времето" от Хърбърт Уелс. У някои читатели тя предизвиква единствено силен интерес. У други - неистово желание да осъществят на практика пътуване в миналото или в бъдещето. Независимо от цената. Е, търсенето определя предлагането. Надушил точния момент, на бял кон (за да сме в крак с епохата, май е по-добре да кажа "на бял велосипед") се появява господин Мъри. Човекът впряга всичките си сили и не след дълго е готов да сбъдне бляновете на втората категория Уелсови почитатели. На тези, чиито глави са в облаците. Находчивият предприемач осребрява идеята на писателя, прилагайки далновиден бизнесплан. Офертата е неустоима: разходка  из Лондон през плашещо далечната 2000 година.  "Разходка" не е много подходяща дума. Според рекламните материали екскурзията до британската столица ще сблъска пътешествениците с резултатите от унищожителна война между хората и машините. (Все едно да идеш на сафари в Африка и да се натресеш на раздразнени лъвове, чудещи се как да убият скуката.) Дамите, живеещи на амонячни соли, да не бързат да припадат. За човечеството има надежда, изгряла в лицето на храбрия капитан Шакълтън. Той успява да се опълчи на врага и да го надвие като... За повече информация: купи си билет за приключението. Господин Мъри с радост ще ти продаде един, с който ще си осигуриш достъп до неговата тайнствена машина на времето, способна да те отведе на век разстояние от сивото ти ежедневие.

Точно там иска да се озове и Клеър Хагърти. Млада госпожица от заможно  семейство, копнееща да се избави от отегчителните окови на деветнадесетото столетие. Отварям скоба. Ако трябваше да се трепе като роб от зори до мрак, за да издържа десетте си деца, дали щеше да намира живота си "безинтересен"? Сетих се за майката на Ханс Кристиан Андерсен, която работела като перачка. По цял ден се бъхтела в ледена вода, за да измие мръсотията от чуждото бельо. Единственият начин да прогони студа от костите си, след като се прибере, бил да си сипе алкохол...  Нужно ли е да казвам, че не харесах особено Клеър?

Друг потенциален клиент на услужливия Мъри е Андрю Харингтън. Бедничкият. Чел/а ли си "Овалният портрет" от Едгар Алън По? Е, също като героите от този разказ, Андрю на Палма става жертва на въздействаща картина. Изображението на една девойка, красящо дома на негов приятел, покорява завинаги сърцето му. Дотук добре. Обаче господарката на душата му се оказва проститутка от най-бедния квартал в Лондон. А Харингтън е роден със сребърна лъжичка в устата. Представете си "радостта" на Андрювия татко при вестта за вероятна женитба. Естествено, възрастният господин налага вето. Когато младокът най-сетне събира смелост да се бори за щастието си, разбира, че е прекалено късно. По най-гадния възможен начин. Открива трупа на любимата си зверски разчленен. От Джак Изкормвача. А сега накъде? Може би избавлението се крие в бърз "отскок" до миналото?

Дали Клеър и Андрю ще намерят това, което търсят? Как ще им помогне писателят Хърбърт Уелс? Какво е общото между него, Брам Стокър и Хенри Джеймс? А колко всъщност са машините на времето и коя от тях е истинската? Отговори на тези въпроси ще ти даде пътешествието с "Картата на времето". Стига да се осмелиш да приемеш предизвикателството и да се качиш на борда.

С КАКВО ЩЕ ЗАПОМНЯ КНИГАТА

най-любимо изречение
"Но да се опитваш да осъществиш една мечта никога не е загуба на време, не мислите ли, господин Уелс?" - това е изречението, запечатало се в ума ми, увенчаващо една от най-въздействащите сцени в романа.

най-красиви думи
"... златни коси, които лениво се спуснаха по раменете й като мед, разлян от делва..." - после разправяй, че господин Палма не умеел да се изразява изящно. И сладко : )
чувствам се по същия начин
В една от главите Уелс споделя, че "...онова, което човек успява да пренесе на хартия, е само бледо отражение на роденото от фантазията.". Припомних си героя на Айзък Мериън от "Топли тела" - Ар, който в главата си може да изкачи "заплетени скелета от думи до таваните на най-високите катедрали", но отвори ли уста...

къртовски усилия
Искаш ли да добиеш представа за цената на писателския труд? Какво коства той, какво ти взима и какво ти дава? Феликс Палма, чрез образа на Уелс, рисува доста жива картина. Мисля си, че ако британецът беше жив, щеше да остане доволен от участието си в романа. А защо не и горд?

съвпадение в гледната точка
Възгледите на господин Мъри за науката. Едно от двете неща, които харесах в него.

положителен герой

Том. Просто Том. Неговите постъпки блестят по-ярко от напудрените подвизи на юнаци като капитан Шакълтън.

отрицателен герой

Един злодей, който ме подсети за нереализирал се художник с австрийски произход. Зачудих се какъв ли би бил светът днес, ако бяха оценили таланта му и го бяха наели за аниматор в "Дисни". Сега щяхме да си имаме "шедьоври" на филмовото изкуство като "Малката арийка", "101 пехотинци", "Красавицата и Гьобелс", например.

духовитост
Чувството за хумор на Палма. Особено ми допаднаха обясненията как се трупа богатство от тоалетна хартия, зараждането на идеята за безценното устройство "Помощника на ергена" и съдържателният диалог от 165-та страница.

зъл гений

Умението на испанеца да създаде споменатата по-горе тягостна атмосфера, характерна за романите на ужаса. Мрак. Обреченост. Безнадеждност. Погнуса. Тези четиримата ще се настанят около теб, докато четеш как Джак Изкормвача избира, дебне и разфасова жертвите си.

тъй като си падам по това течение в изкуството, не можах да не оценя следната съпоставка...
Авторът сравнява хода на времето и отпечатъка, който хората оставят върху него с картина на импресионист - колкото по-отдалече гледаш, толкова по-въздействаща става тя.

чудесна идея
Начина, по който Уелс би използвал машината на времето : ) Аз бих се качила на нея, за да придружа Дарвин в плаването с кораба "Бийгъл". Или пък, за да посетя концерт на любимата си група (когато тя се е намирала в своя апогей).

...и понеже са ме учили да хваля добре свършената работа

Художествено оформление на корицата: 6 от 6. Превод: пак толкова.

ЗАЩО ХАРЕСВАМ ФЕЛИКС ПАЛМА
(още малко и приключвам, обещавам!)
  1. Задоволява напълно книжните ми вкусове.
  2. Ангажира те. Кара те да се чувстваш като част от историята.
  3. Бавно, но сигурно те оплита в мрежите си. Не можеш да се откъснеш от романа, докато не стигнеш до абсолютно неочакваната му развръзка.
  4. А дори не осъзнава, че е книгочародей. На едно място в "Картата на времето" даже изразява съмнението си, че читателите ще останат с него до края на повествованието. Феликс, аз останах. И съм страшно доволна!
След всичко отбелязано дотук, не е чудно, че потривам алчно ръце в очакване на втората част от трилогията. Обаче допускам, че главната героиня в нея няма да ми допадне особено. Разбираш ли, тя поставя идиотско изискване на кандидат-жениха си: да пресъздаде в реални условия случващото се в едно от най-популярните произведения на Хърбърт Уелс - "Война на световете". ?!?.


вторник, 30 октомври 2012 г.

ЧЕРВЕНА ХЕРИНГА БЕЗ ГОРЧИЦА от Алън Брадли

"Червена херинга без горчица" е книга трета от поредицата "Мистериите на Флавия де Лус". Първият роман ("Сладкото на дъното на пая") попадна в ръчичките ми в момент, когато изпитвах остър глад за класически криминални истории. Глътнах го като топъл хляб. "Номерът с въжето" (част втора) се оказа не по-малко апетитна хапка. А настоящото приключение на чаровната напаст Флавия ме убеди окончателно, че Алън Брадли е майстор не само в измислянето на оригинални заглавия за творбите си.

Англия, малко след края на Втората световна война. Попадаме в живописното селце Бишъпс Лейси, което (подобно на Сейнт Мери Мийд) може да се похвали с детектив, криещ наблюдателен и остър ум под безобидна външност. Само дето тук става въпрос не за достопочтена възрастна дама, а за единайсетгодишно палаво генийче, чийто най-голям талант е да попада на местопрестъпления, украсени с пресни трупове. Честно, надушва ги като прасе - трюфели. И вместо да се ужаси (напълно нормална и очаквана реакция), нашата Флавия се впуска да разгадава злодеянията с упоритостта на ловджийска хрътка, лукавството на лисица и безстрашието на наперено петле (дотук с аналогиите с животни). Друг е въпросът как се отразява това на баща й (горд собственик на имението Бъкшоу и страстен филателист) и на по-големите й сестри - Фели и Дафи (едната не може да диша без огледало, а другата - без книги). Докато горкият татко се чуди къде е сбъркал във възпитанието на отрочето си (и с какво е заслужил такова наказание, извинете, такова надарено дете), двете каки се надпреварват да усложняват ситуацията, замисляйки (и прилагайки на практика със завиден успех) подли номера срещу Флавия. А тя има нужда от цялото си внимание и от всичките си сили за разплитането на загадките. Защото убийствата в това спокойно кътче на английската провинция започват да валят безжалостно и обилно като октомврийски дъжд. Никой не е подозирал, че Бишъпс Лейси ще се превърне в достойна конкуренция на "мирните" селца в графство Мидсъмър. Никой.

В "Червена херинга без горчица" Алън Брадли ни забърква още по-завладяваща смес от 15 ml интересни загадки, 40 ml предизвикващи тръпки моменти и 100 ml Флавия. Всичко това сервирано в книжно тяло с прекрасна корица (вижте само как паячето е спуснало мрежичката си от буквата Е на заглавието). 

Какви ги дроби този път най-младата представителка на ексцентричния клан де Лус? В Бишъпс Лейси опъва шатри пъстър панаир. Появата му катализира наистина зрелищни събития, разчовърква стари рани и изтупва от паяжините отдавна пазени тайни. Загадъчни предсказания; кървав опит за покушение над стара циганка; мъртвец, забоден и веещ се като флаг над един кичозен фонтан в Бъкшоу; вманиачени представители на мистериозна секта; хитри крадци и измамници; смразяващи разкази за духове и феи; гонитби из тайни подземия; нощни "разходки с кон" из заплетени шубраци; разпити на словоохотливи (и не толкова) свидетели; разбулване на семейни загадки както и епични сблъсъци с любимите сестри - това са само малка част от премеждията на Флавия в романа.

Трябва да му се признае на Брадли, че е успял да сътвори доста страшничка история. Създава подходящата атмосфера, държи  в напрежение и непрекъснато подхранва интереса. Чудесна работа! "Червена херинга без горчица" си заслужава също толкова, колкото и предишните две книги от поредицата. Ако не и повече. Защото авторът напълно е изгладил стила си и крачи смело във вярната посока. Защото е включил моменти, които те сграбчват за сърцето (простичката проява на нежност и загриженост между Флавия и баща й е изключително въздействаща), както и епизоди, каращи те да се смееш на глас (бойната сцена с петела... нямам думи!). Защото се е сетил да напише изречения като : "Стига си се цупила. И без това светът е достатъчно нацупен, че и ти да се чумериш.". Заради новите симпатични герои, които ни представя. Имам предвид темпераментната внучка на старата циганка - Порцелан и кончето Грай. (Поздравления за избора на име за животното, обикновено в романите кръщават атовете "Один", "Херакъл", "Голиат" - все грандомански названия. Какво му е лошото на "Дръгльо", например?). Романът заслужава похвала и заради старите герои, които е тъй лесно да обикнеш: готвачката Малит с нейните токсични гозби/клюки, милия верен Догър (борещ се с травмите си от войната), съобразителния инспектор Хюит (човека на Флавия в полицията, закъде е един частен детектив без авер в униформа?), викария Ричардсън и неговата вечно намръщена съпруга, доктор Дарби (който продължава да се грижи за стария си кон, въпреки че нечифтокопитното отдавна е излязло в пенсия), пощаджийката-сладкарка госпожица Кул (винаги готова да почерпи със захарни пръчици и интересни новини) и т.н. Не споменавам Флавия умишлено. На нея е посветен следващият абзац.

"Червена херинга без горчица" ни предоставя възможността за трети път да се насладим на неукротимата единайсетгодишна фурия с  кестеняви плитки и престъпен ум. В чист вид. Е, не съвсем. "Съсипах още една рокля..." е репликата, превърнала се в запазена марка на девойчето, гордо носещо фамилията де Лус. Инцидентите с дрехи при нея са чести. Меко казано. Особено ако е имала успешен ден. Под "успешен ден" разбирайте експерименти (колкото й душа иска) в собствената й лаборатория в най-усамотената част на родното имение, бърза закуска/схватка с Фели и Дафи (нахвърляне на идеи за отмъщение, в случай че сестрите й са особено заядливи и дразнещи), откриване на труп, оглед на местопрестъплението (по-конкретно -  окървавен фургон в гората/плесенясал фонтан в градината) и взимане на проби за изследване, (опасни) срещи с потенциални свидетели (които може да живеят чак в съседния град, но това не й убива апетита за пакости), прикриване на следите и замазване на очите на родителското тяло (намиращо се в блажено неведение относно подвизите на детектив Флавия) и, за финал, (отчаян) опит да се върне вкъщи навреме за вечеря. Верен другар във всички тези бели й е велосипедът Гладис. Кръщаването на колелото ме подсети за рицарите - как едно време са давали имена на мечовете си. А разговорите, които Флавия води с Гладис, ми напомниха за Момо от "Животът пред теб" и неговия чадър - Артюр. Приликите с героя на Ромен Гари не се изчерпват само с посочения пример. Малката дама на господин Брадли крие в себе си цял океан  пленителни качества/недостатъци, достойни да бъдат описани не в един параграф, а в цяла монография!

Обичам книгите на Алън Брадли не само защото лекуват носталгията ми по произведенията на Агата Кристи и Артър Конан Дойл, но и задето ни срещат с очарователен образ като Флавия. Момиче, чийто идол е откривателят на кислорода (а не - Кларк Гейбъл), способно да превърне обяснението за същността на окислението в нещо забавно и леснодостъпно (все едно се е учила от Бен Голдейкър или от участниците в "Красива наука").  Умница с остър език, в състояние да опише (без всякакво уважение и с чувство за хумор) грозен предмет на изкуството или смешна случка от вековната семейна история. Хитруша с бързи рефлекси, разполагаща с поне 100 начина да се измъкне суха от всяка ситуация (и да получи желаното). Безразсъдно диваче с неизчерпаем запас от гениални трикове, чрез които отвръща подобаващо на сестринския тормоз. Но това, с което ме спечели завинаги, е следното: мрази каймак също толкова, колкото ненавижда да й викат "миличка" : )


четвъртък, 18 октомври 2012 г.

НОЩЕН ПАТРУЛ от Сергей Лукяненко




ТРЪГНАЛИ СА ДА ТЪРСЯТ СТРАНАТА,
КЪДЕТО ЖИВОТЪТ Е ПЪЛЕН С ЖИВОТ -
ПО ДИРИТЕ НА ПЕСЕНТА...

Започвам своя коментар с този стих от "Городок" ("Градче") на руските рокаджии от "Възкресение". Част от  текста на песента може да намерите на стр. 129-130 от "Нощен патрул", а ако ви се иска да го видите в оригинал (както и да научите нещо повече за групата), натиснете тук. Струва си! Лукяненко се е погрижил не само да ни зарадва със страхотна история, но и да осигури качествен саундтрак към нея (китарното изпълнение в "Городок", например, ми напомни за "Big Log" на Робърт Плант)! Давам на Сергей десет от десет точки още в началото. Първо, защото не ми се наложи да пилея време и усилия да претърсвам джубокса в главата си за подходящия музикален фон за книгата. Второ (и по-важно), защото ме запозна с  творчеството на нови за мен руски изпълнители. Срамувам се, но доскоро познанията ми се изчерпваха с Висоцки и група Любе. Освен момчетата от "Възкресение", внимание заслужават и симпатягите от "Пикник". Страшни корици на албумите имат! Страшни! (беден ми е речникът) А пък текстовете им (тези, с които имах време да се позанимая) са разкошни! Та така.  Повтарям (за разсеяните): "Нощен патрул" ни предлага комбинация от приковаваща вниманието фантастична история и стойностна, напълно отговаряща на атмосферата музика. Иде ми да замъркам от кеф : )

Първият роман от поредицата за Патрулите е разделен на три части [заглавието на втората намигва на лентата "Свой сред чужди, чужд сред свои" на Никита Михалков (Лукяненко не за пръв път се заиграва с филмови класики, вж. неговата творба "Чернова")].

НОЩЕН ПАТРУЛ

Срещаме се за пръв път с Антон Городецки, трийсетгодишен, програмист, необвързан.  Отличителни белези (по собствените му думи):
- притежава безумен вкус за музика (аз не бих била толкова крайна, предпочитанията му са по-скоро разностранни),
- на първи срещи прави лошо впечатление (това, както сам подчертава, е хронично).
Антон изпитва смесени чувства и към работата си, и към шефа си - Борис Игнатиевич. През последните пет години нашето момче се е проявявало като кабинетен плъх, т.е. опитът му на терен е нулев. В един момент, обаче, началството решава да го изкара от зоната му на комфорт (топличкия офис и миловидните колежки) и да го хвърли в дълбокото (къде по-точно, ще разберете след малко). Като че ли това не стига, ами му натрисат и доста странна партньорка - Олга, за да му помогне в задачата. Да не забравяме, че някъде по пътя Антончо успява и да се влюби. Естествено, в неподходящия човек, който доказва сентенцията, че и съвсем сам можеш да си се прецакаш генерално, не са ти необходими никакви врагове за целта.
Дотук няма нищо кой знае колко необичайно, нали?
Само дето светът на главния герой е маааалко по-особен. Хората в него живеят с дълбоката заблуда, че са доминантен вид. Да, ама не. Те не са нищо повече от  щастливи кокошки във ферма/телета в кланица за The Big Scary Guys. Под "големи страшни момчета" не си представяйте Дуейн Джонсън и Митьо Крика, хванати за ръчичка. Не. Тук става въпрос за Различните. За вампири, магове и превръщачи. За силите на Доброто и Злото. За Светли (загрижени за благополучието на нас, човеците) и Тъмни (познайте какво ни готвят) сили. И за крехкия (като черупка на яйце) баланс между тях. Всъщност, и двете страни се опитват да го запазят. Понякога с всички сили, понякога колкото да не е без хич, понякога със задни мисли. За целта между Тъмните и Светлите се сключват договори (един от тях определя кои човешки същества може да станат плячка на лошите и кои - не, списъкът май прилича на Червена книга, а?). За спазването им следят Патрулите - Нощен (от страна на добрите) и Дневен (от страна на лошите). Ако ме питате, бих ви посъветвала да не прибързвате с квалификациите. Трудно е да се определи кой е чист като планински сняг и кой мръсен като влакова тоалетна. Сещате ли се за символа, изобразяващ ин и ян? На него двете противоположни сили са винаги свързани помежду си, допълват се и всяка една от тях носи в себе си частица от другата. Същото е положението и при Тъмните и Светлите в романа на Лукяненко. Доказват го преживелиците на Антон Городецки - Светъл маг от средна категория. Следва описание на някои от случаите от неговата практика в Нощния патрул.

"СОБСТВЕНА СЪДБА"

В тази история от романа нашичкият поема първата си истинска задача - да хване вампир-бракониер. Нещата се оказват по-сложни, когато се намесват полудяла новосъздадена кръвопийка, невинно момче с потенциал да се превърне в Анакин Скайуокър/Дарт Вейдър и красива девойка в гооооооляма беда. Положението става все по-тегаво с всяка прочетена страница. Антон разбира, че да си Светъл е далеч по-трудно, отколкото да се отдадеш на злото. А също и, че никакви суперспособности не могат да ти помогнат, ако се изправиш пред труден избор (особено от морално естество). Давам десет от десет точки (отново) за финалното изречение на тази част от книгата. Подсети ме за разказа "Рецептата" на Леонид Кудрявцев, както и за теорията относно изчезването на белите мечки на моя гуру - Karl Pilkington.

"СВОЙ СРЕД СВОИ"

"Собствена съдба" започва като зловеща зимна приказка, а "Свой сред свои" (нямам предвид пролога) - като хроника на поредния работен ден, на поредното скучно съвещание. Вече е пролет и на Антон Городецки му се занимава с всичко друго, само не и със залавянето на Дивака - неоткрит навреме Различен с неизвестна самоличност, развил съвсем сам способностите си и жаждата да трепе Тъмни. В сърцето на самородния талант няма милост за никого, даже и за тези от "лошите", които чинно спазват закона. Нещата загрубяват, когато става ясно, че всички уличаващи доказателства сочат към самия Антон. Съобразителният му шеф (в опит само и единствено да помогне, уж) прибягва до драстични мерки. Городецки отново се изправя пред труден избор, разкъсва се от колебания, съмнява се в собствената си преценка. Без да броим  силите на Злото, които искат главата му и неконтролируемия Дивак, който си е харесал нова жертва - този път близка до сърцето на Светлия маг. Изречението, което ще запомня от тази част, гласи: "Толкова е лесно да ни хванат заради нашата любов!". Това заключение на Антон ме подсети за втория роман от трилогията "Напаст" на Хоган и дел Торо, където героите констатираха, че любовта, в крайна сметка, е тяхното падение.

"ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗА СВОИ"


Лято. Тежко, душно, мързеливо. В такива дни си мечтаеш да се махнеш от града и да отидеш на някое местенце с копринен пясък, рошави вълни и игрив ветрец (плюс тонове разхладителни напитки). Представете си изненадата на Антон и неговите колеги, когато наистина им се удава такава възможност. Борис Игнатиевич им нарежда да си вземат отпуск и да се махнат от Москва за няколко дни. Без възражения. Но по време на неочакваната ваканция напрежението вместо да се разсее, се сгъстява. Городецки затъва все повече във вътрешния си конфликт (тук изпитах лееека скука), на любовния фронт също среща трудности, а и освен това подозира, че шефът е намислил нещо. Как решава да се справи със ситуацията? По най-добрия възможен начин - сяда с вярно другарче, отварят си бутилчица и задълбават в екзистенциални теми. Ако се интересувате от особеностите на руското национално пиянство, то тази част от романа е тъкмо за вас (вж. също и една от финалните сцени на "Москва не вярва на сълзи", главен участник в нея - водка, в поддържащата роля - Гога). Дали Антон ще проумее какво става в действителност? Дали ще съобрази на кого може да се довери? Ще му стигнат ли силите да спаси жената, обсебила мислите му? Отговорът на тези (и на още куп) въпроси ще откриете, щом приключите с последната страница от книгата.

Преди да завърша, отварям една голяма скоба. Доста сложно е да играеш шах, ако противникът ти е наясно с всеки следващ твой ход. Така може накратко да опишем борбата за надмощие между Борис Игнатиевич (както вече споменахме, той е лидер на Светлите) и Завулон (върховния Тъмен). Надлъгването, в което се впускат, е зрелищно и включва майсторски планирани битки както на интелектуално, така и на физическо ниво. Обаче. Защо Лукяненко е кръстил злодея си на препарат за хлебарки, а добрият се пъчи с царствено име (Борис значи тигър, а Игнатиевич ме подсеща за руски генерал)? Може би се е опасявал, че ако лепне на Завулон човешки етикет ("Енрике Иглесиас" е нелош вариант), ще стане по-симпатичен, по-близък на читателите? И защо Борис се появява като изтупан бизнесмен, а бедният гадняр лъсва в целия си влечугоподобен "сексапил"? Край на скобата.

WE DON'T EVEN HAVE TO TRY,
IT'S ALWAYS A GOOD TIME

Тези думи от популярна песничка (заедно с набиващата се в главата нейна мелодийка) се загнездиха в ума ми, щом започнах "Нощен патрул". Със сигурност сте срещали хора, общуването с които ви се получава съвсем естествено и с лекота още от първия път. Няма неловки паузи в разговора. Няма задръжки. Сещате се за точните реплики и ги вкарвате в употреба в най-подходящия момент. Показвате се в най-добрата си светлина. Без грам усилие. Диалогът върви гладко. Насладата от него е взаимна и си личи - по погледа, по усмивката, по жестовете. Чувствате се на една вълна със събеседника си. Ето такива срещи заслужават да бъдат отбелязвани с червено в календара : ) По същия начин (поне за мен) стоят нещата и с четенето на книги. С някои автори си пасваш мигновено (наричам това явление "любов от пръв прочит/първа страница), а с други, колкото и достойни да са, не намираш общ език (и да се занимаваш с написаното от тях е най-малкото досадно, да не кажа мъчително). Както се вижда от стихчето, с което завършвам настоящия си коментар, Сергей Лукяненко безапелационно попада в първата категория. Няма как иначе. Щом започна да чета негова книга, ме побиват тръпки от радостно предчувствие. Защото знам, че ме чака чудесна история и нямам търпение да видя къде ще ме отведе тя.

BONUS TRACK

Официалният ми коментар за "Нощен патрул" приключи. Ако съм ви изморила, не е задължително да четете по-нататък. Просто реших да се позабавлявам още малко : )

Антон ми стана много симпатичен. Прииска ми се да доилюстрирам незавидното му положение, сравнявайки един негов "нормален" ден с ежедневието на обикновения човек. Душичката, заслужава поне някаква справедливост!

Средностатистически човек

Понеделник.
Будилникът звъни.
: (
(прекъснал е съня ви с любимата ви холивудска звезда)

Началото на работната седмица.
: (
или
: ((
(зависи на коя чаша кафе сте, дали в метрото са ви настъпили и дали от офиса са ви позвънили, за да ви питат къде, мам.. му, се губите).

Офисът.
: (
(вместо с усмивка и пожелание за лека работа, ви посрещат с нечленоразделно гневно сумтене и куп "неотложни" задачи - трябваше да са готови още в петък, не го ли знаехте?)

: ((
(шефът е дошъл по-рано, намръщено си гледа часовника и не отговаря на поздрава ви, докато минавате покрай него)

: (((
(останалите ви колеги самодоволно се хилят)

: ))))
(сещате се какво сте правили през целия уикенд и какво планувате да правите през следващия)

: D
(някой от вашите приятели ви е пратил по мейла картичка с текст: "Ти си върхът и два метра отгоре!" или нещо в този дух)

: *
(получили сте sms от гаджето, който ви е заредил с енергия и сили да се справите с работния ден. Дори шефът започва да ви се струва симпатичен - е, не съвсем, но почти... Усмихвате му се искрено, преди да си тръгнете.).

Средностатистически Антон (извинете, маг)

Понеделник.
Будилникът звъни.
: )))
(прекъснал е съня, в който Шефа показва колко точно недоволен е от работата му)

Началото на работната седмица.
: (
или
: (((
(зависи дали е пил "Блъди Мери" или само "Блъди", без "Мери", т.е. дали му се е наложило да лочи кръв, или е имало и водка, с която да я прокара)

Офисът.
: *
(срещнал е гаджето)
или
: (((
[налетял е на Шефа, който безцеремонно го вика, за да му възложи обичайните задачи - поддържане на добри колегиални отношения със задниците от Дневния патрул (свръхсилни зли същества), вземане на мерки, ако гореспоменатите задници решат да кривнат от пътя (в зависимост от нарушението - показване на мускули или яко сритване) и... а, да  - спасяването на света]

: ))
(Семьон - този верен колега и приятел - му обещава, че в края на седмицата ще си устроят пиянска вечер, стига дотогава Антон да е спасил света и да е запазил разсъдъка си, разбира се)

: (
(получава мейл от Шефа с текст "I'll be watching you", без картичка)

: ((
(получава мейл от Завулон с текст "Me too", с картичка)

: (((
(получава мейл от Дивака с текст "F**k them all. Be my BFF!", с картичка и стихотворение, което е твърде лично, за да ви го цитирам)

: )))
(гаджето идва специално, за да му пожелае успех в мисията...).

Това е. След като прочетохте двете програми, можете ли да решите на чие място предпочитате да сте? : )

сряда, 10 октомври 2012 г.

РЕПЛИКА

Моята добра половина "книжното момиче" взе да ми действа като трън в очите. За какво й беше нужно да допълва безупречния ми текст (ама съм скромна, а?) относно "Играта на ангела"? Аз бъркам ли й се в добрите дела? Неееее. Затова сега ще си го получи. Прочетох коментарчето й за "Падението" на Чък Хоган и Гийермо дел Торо. Нещо много се е въодушевила, гледам. Толкова, че снизходително е пропуснала да отбележи един очеваден недостатък. Ето защо аз, г-ца Bookgirl, се възползвам от правото си на реплика и, мислейки главно за благото на читателя, ще поправя този пропуск. А, и още нещо. Моето сърце е от камък и не би се размекнало от някакво извиненийце за допусната печатна (всъщност каквато и да било) грешка, колкото и симпатично поднесено да е то. Наречете ме дребнава, ако щете. Книжно момиче, душице, това е поздрав за теб :^P

И така. Чета си аз "Падението", пуснала съм си Ози и успоредно с това проверявам писмени работи (да, като всеки гениален човек и аз мога да върша няколко неща едновременно)(друг е въпросът доколко успешно). В един момент се усетих, че драскам с червено не върху малоумните умозаключения на моите студенти, а върху самата книга. (Косьо, момчето ми, накрая романът заприлича на някоя от твоите "творби", злобно белязани от разгневения ми почерк.) Разлютих се не на шега, защото грешките (от всякакъв характер) силно редуцираха (мога съвсем спокойно да кажа "намалиха", ама използвайки чуждицата, изглеждам по-компетентна) удоволствието от иначе великолепната книга.

Да сте чували за Antonin Dvorak, чешкия композитор? Лично аз предпочитам Шопен, Пучини и Дебюси (а вие бихте предположили, че си падам по Вагнер, нали?), т.е. не съм негова die hard fan-ка, но знам, че името му се произнася ДворЖак, а не Дворак, както е преведено в книгата.

Какво си представяте, щом чуете думата "постер"? Плакат, нали? Е, в романа тя е употребена в смисъла на човек, който публикува нещо в интернет. За съжаление (доколкото ми е известно), в българския все още не се е утвърдило това ново значение.

Внимание! Пишем контролно-пропускателен, а не контролно-пропускВателен пункт. Проверката е елементарна. Казваме "пропускам", а не "пропусквам".

Платонична пещера. Става въпрос за мита за пещерата на Платон, а не за убежище на влюбени, чиито най-смели фантазии се ограничават до държането за ръце. Според мен по-добре звучи "платонов". "Платонични диалози", "платонични ученици", "платонични последователи" - тези съчетания нещо не ми галят ухото. А на вас как ви се струват?

ХарисбУрг. Ако ставаше въпрос за град в Германия или във Франция - всичко е точно. Обаче въпросното населено място е в Щатите. И тъй като казваме ПитсбЪрг, а не ПитсбУрг ...

В една от сцените в "Падението" Фет се измъква от експлозия в тунел със "скъсани тъпанчета". Да, ама изразът е "пукам тъпанчетата някому".

От занятията по химия, които съм посещавала като млада (най-върховните мигове в живота ми), си спомням, че правилното наименование на един химичен елемент, споменат в книгата, е "телур", не "телурий" (при превода не правете аналогии с елементите от първа и втора група на периодичната система - натрий, калий, калций, магнезий, а просто проверете).

"Индуизъм" и "будизъм" (както и всички останали вероизповедания) се изписват с малки букви, освен ако не са в началото на изречението. Поправете ме, ако греша.

Три примера за неправилна употреба на представки:
- кръвта, която бе раз-лял (вместо "про-лял", защото не става въпрос за домашна консерва с червена (в случая бяла) течност, а за сеч);
- двата километра, които из-бяга (вместо "про-бяга", защото пробягвам разстояние, а избягвам отговор или избягвам от неприятно място - гнездото на Господаря, например).
- ... ще ни се от-даде ли случай да ги използваме... (от-давам се на кауза, на пътешествия, на семейството си (т.е. посвещавам се), а пък ми се у-дава възможност, случай да направя нещо, т.е. успявам).

Грешка при членуване: "...видях и краЯТ". Професор Владимир Мурдаров обяснява съвсем ясно. Ако можете да замените проблемната дума с местоимението "той", ползвайте пълен член. Ако пък повече пасва "него", е правилно да поставите кратък член.

Двойна грешка при членуване: "Този облак... правеше мракАТ дори по-тъмен...". Първо, "мрак" в случая е допълнение и следва да бъде с кратък член. Второ, известни са ми само две форми за пълен член в мъжки род - "-ът" и "-ят". Досега не бях попадала на "-ат", но за всичко си има първи път.

!!! Как му викаха на възнаграждението, полагащо се за посредничество при сключване на търговски сделки? А, да. "КомисиоНа", а не "комисиоННа".

Неправилно пренасяне: пре-включвател. Има едно много лесно правило за пренасяне на думи със струпани съгласни, формулирано от Евтимия Манчева. Поне една от струпаните съгласни винаги се оставя на горния ред и поне една от тях винаги се пренася на долния ред. Следователно, що се отнася до нашия пример, добър вариант би бил прев-ключвател.
Начини на изписване като "пет-етажен", "три-годишен" и недоглеждания (при това доста) от типа "започнаха се отнасяха" (вм. започнаха да се отнасят) не заслужават коментар.

Завършвам своята реплика с нещо, което особено ме вълнува напоследък. Забелязвам, че все по-често се употребява изразът "правя избори" в смисъла на "взимам решения". На мен не ми звучи както трябва и не ми харесва, че се утвърждава. Когато го чуя, се сещам за "Бай Ганьо прави избори". Чисто и просто свързвам множественото число на думата "избор" с политически кампании, гласоподаватели и избирателна активност.
Не ви изброих всичко това, за да се заяждам или да се правя на интересна. Не. Направих го, защото книгите трябва да ни учат на правилен български, трябва да ни служат за положителен пример, трябва да обогатяват езиковата ни култура. А не обратното. Пък и не искам, вместо да се наслаждавам на великолепния роман (в случая), да си прекарвам времето в коригиране на грешки. Стигат ми умотворенията на моите студенти. Като ги споменах... Време е да се върна към жалките опити на Косьо да ме убеди, че Кубрат и Тервел са шампиони по бокс, а не ханове. Да не ви разправям колко време ми отне да му обясня, че византийският император Константин IV е кръстен Погонат, не защото българите сме го гонили до дупка, а той е бягал като тежкоатлет от изненадващ тест за допинг. Неее. Името "Погонат" означава просто "Брадати" и няма нищо общо с личностните и управленски качества на средновековния грък. Обаче от настоящата писмена работа на Косьо си личи, че нищо не му е станало ясно на бедното момче. Хайде, от мен да мине, ще му пиша 2.50. Миличкото, не искам да му убивам мотивацията (да ме мрази).  : )




сряда, 3 октомври 2012 г.

ПАДЕНИЕТО от Гийермо дел Торо и Чък Хоган - "Светът е преебан, но е единственият, който имаме"




ОТВОРЕНО ПИСМО



До Чък Хоган и Гийермо дел Торо

Уважаеми гадняри,

Пиша ви, защото току-що приключих с четенето на "Падението" - част втора от вашата вампирска трилогия. И, както би изстрелял любимият ми герой в нея - Гюс, cabrones, направо ми разкатахте фамилията! Единственото, за което си мислех, докато бродех из създадения от вас свят, беше "Убийствен кеф!". Рядко се срещат толкова страхотни и интелигентно написани книги за кръвопийци. Lo que quiero decir es: вие не само майсторски рисувате (със спрей в крещящ неонов цвят) апокалиптичната картина на последствията от плъзналата из целия свят зараза, но и задълбавате във вече познатите от първата история персонажи. Правите ги още по-интересни. Разкривате мотивите, стоящи зад постъпките им. Карате ни да ги възприемаме не като позлатени супергерои (изглеждащи почти комично, докато се перчат с шарените си наметала и лъскавите си добродетели), а като едни от нас, обикновените хора - създания с безброй недостатъци, преследвани от цяла сюрия страхове. Algo mas, подреждате всичко това в идеална структура, включваща основното повествование, интерлюдии и откъси от дневници и блогове. Особено ми допадна частта, озаглавена "Валеж". Нарочно накъсвате действието и оставяте читателите без дъх! Отличен план, подкрепен от адекватното художествено оформление на романа, дело на българските ви издатели. Realmente, корицата е адски готина.
Оттук нататък продължавам с по-конкретните си впечатления от "Падението". Вманиачена съм, признавам си, но вие сте виновни, така че ще търпите : ) Coraje!

ГЕРОИ

Както вече стана дума, героите ви силно се различават от идеализираните свръхчовеци в "Робокалипсис", например, готови да пожертват себе си за всеки непознат, изскочил на пътя им. Да вземем Еф. Ученият от Центъра за контрол на болестите се разкъсва между опита да даде отпор на развилнелите се пиявици (и да спаси сина си), и изгарящото желание да си разкваси гърлото с нещо четиридесетградусово (без значение какво). Друг пример. В съпротивата срещу Господаря (големия лош чичко в историята) ставаме свидетели на прибягването до принципа на биологичната борба. По-точно, банда улични бандити (пукащи се по шевовете от натрупана агресия и желание за изява) е изпратена да противодейства на неконтролируемите паразитчета, гнездящи кое където свари. (Имам един страничен въпрос: що за име на главатар на банда е Крийм? Подчертавам, става въпрос за банда престъпници, а не травестити.). Сигурна съм, че тези момчета от улицата никога не са си представяли как застават на страната на доброто (предупреждение: кой е добър в случая зависи от гледната точка, по всяка вероятност кравите в кланиците са си умирали от кеф, докато са гледали инвазията на вампирите). Пък и те не се водят от подбуди тип "обичай ближния". Не, просто съчетават полезното (пълнене на банковите си сметки) с приятното (рязане на глави). Както казва Джони Деп, докато снима "Карибски пирати": "Можеш ли да повярваш, че ни плащат за това?".

Бих искала да ви поздравя и за чудесните нови лица, които представяте в "Напаст". Започвам с Анхел. Пенсионираният кечист ме трогна, а и доказа колко жизненоважно е да се чувстваш нужен. Минаваме на Айкхорст - бивш комендант на концлагер и настоящ незаменим партньор на Господаря в гадостите. Нацистът е зъл, зъл до мозъка на червеите, извинете, на костите си. Меко казано. Следват "пипалцата" - новото оръжие на мрака. Зловещи, гладни, грозни и ефективни. Не преувеличавам. Отврат са. И това е единственото хубаво нещо, което може да се отбележи за тях : ) Стигаме до Куинлан. Не съм предполагала, че ще го кажа за вампир от тази книга, но той е върхът! Страшно интересно попадение. Искам да знам повече за него.

Старите муцуни също много ме зарадваха. Господаря е по-амбициран и по-ядосан от всякога (човек не бива да чете сцените с него, ако закусва, те убиват всякакъв апетит - за храна, за секс, за каквото и да било). Синът на Еф грабва с проявената за годините зрялост (разговорът между него и професор Сетракян ме накара да почувствам и двамата близки). Фет Унищожителя ми напълни душата с чувството си за самоирония, а Нора показва бяс и мускули и ни кара да крещим "Давай, момиче!".

"ОРЪЖИЯ ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА ВАМПИРСКИ КУПОНИ"

В тази категория попадат арбалети със сребърни стрели, сребърни шишове, мечове, ками, ножове, пистолет за гвоздеи, зареден със сребро, бастун с вълча глава (криещ в себе си неприятна изненада за всеки глупав вампир), древен ръкопис, чиито тайни са запечатани в книга със загадъчна съдба, слънчевата светлина, много хъс, както и стремеж да спасиш близките си, като си го върнеш тъпкано на изчадията. Гореизброените муниции са чудесно допълнение към следващата категория, а именно:

ЗАКОВАВАЩИ СЦЕНИ, КОИТО ВКЛЮЧВАТ:

отмъщение, разфасовано, ъъъ, сервирано студено (тук виждаме Сетракян в нова светлина); неустоимо предложение (ако искаш да се измъкнеш жив), отправено по всички правила на бизнеспреговорите; борба cheek to cheek с вампир, докато се мъчиш да му изтръгнеш смукалото с голи ръце; разяждащ копнеж да изпиеш до последната капка кръвчицата на най-близките си; тотално покваряване на невинността за още по-голям ефект (децата-вампирчета, тръгнали на лов, са много по-въздействащи от възрастните си колеги); построяване на къща с тухли от газови камери, в която гордите собственици се заселват без да им мигне окото; стара жена, със сериозен здравословен проблем, опитваща се да НЕ се превърне в десерта, част от менюто за деня; група безпомощни малчугани, станали невинна жертва на лова (те будят далеч повече симпатии, отколкото тумба рокери, които са съвсем наясно пред какво се изправят и са напълно способни да се грижат сами за себе си); смяна на тела, чрез "кървава бродерия"; дерайлирал влак и чувството, че издърпват чергата под краката ти, точно когато си мислиш, че си се отървал; цезарово сечение, описано до най-малките подробности (бъдещите смели майки и страхливи татковци да не четат); взривяване на цели сгради, с цел успешно ликвидиране на вредителите; както и прояви на любов и саможертва (най-ярък е епизодът, в който разбираме как Сетракян всеки ден разтрива с часове стъпалата на болната си съпруга, въпреки болката в безвъзвратно увредените си пръсти). Изморих ли ви? Добре, спирам дотук, въпреки че има още мнооого уникални моменти... Ама вие си го знаете, де. Почти всички цитирани сцени са плод на:

ЛЮБВЕОБИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ВАМПИРИТЕ
КЪМ ХОРАТА

А) Как изчадията гледат на непознати човешки същества:
- залци
- говеда
- бюфет (защо не и "шведска маса")
- сокче от ягодки, малинки, боровинки или букет от горски плодове, или амброзия.
С оглед на предстоящото издаване на третата книга от поредицата, следва да споменем, че списъкът подлежи на актуализация.

Б) Как изчадията гледат на своите роднини/приятели:
Никой не би желал да научи, обаче вие надлежно ни осведомявате по въпроса.

Неусетно (всъщност с много мъки) стигнахме до последната категория в настоящото писмо:
БЛАГОДАРНОСТИ

  1. Благодаря ви, че ме отвратихте (не се знае дали за постоянно) от яхнииите, мексиканската храна (особено бурито), всякакви видове пастети, кремове, глазури, яйцата, печеното месо, киселото мляко и сметаната.
  2. Признателна съм ви и за неустоимото ухание на парфюм "Вампир номер 5". Ароматът на пръст се смесва в удивителна комбинация с нотки амоняк. Продава се в специално проектирана унисекс опаковка. Побързайте да си го купите, серията е лимитирана.
  3. В романа намеквате, че родното място на Господаря е някъде в България. Не знам дали ние, българите, трябва да се чувстваме поласкани или да се страхуваме. Все пак, похвално е, че сте се сетили за нашата държавица (макар и в малко неприятен контекст). Още нещо. Бъдете по-прецизни в проучванията си. През 1986 софийската улица, посочена в романа ви, се е наричала по съвсем различен  начин от днешния.
  4. Сега сериозно. Поднасям ви искрени благодарности за чудесната книга. Прекарах си страхотно с нея. Владеете до съвършенство изкуството да накарате читателя си да изтръпне. От напрежение, от страх, от ужас. Свалям ви шапка и за обширните познания по медицина, физика, химия, история, психология (Юнг и Фройд май доста ви допадат), които демонстрирате. Повтарям, разбирате си от работата. Знаете как да напишете една история на ужасите по интелигентен начин. А, да не забравя. Разбрах, че възнамерявате да екранизирате трилогията. Стискам ви палци! Ако успеете да предадете атмосферата, царяща в романа, на лента, резултатът ще е феноменален! Suerte!
Искрено ваша българска фенка,
chica del libro : )

П.П.
Приложено ви изпращам и снимката на най-сладкото извинение за допусната печатна грешка на корицата в историята на издателския бизнес.


петък, 21 септември 2012 г.

ИГРАТА НА АНГЕЛА от Карлос Руис Сафон - OUTTAKES

В първата публикация за "Играта на ангела" имахте възможността да се запознаете с впечатленията, които книгата породи у моята тъмна половина. Госпожица Bookgirl се оказа права. Наистина е пропуснала някои неща. Те не ми дават мира. Като камъче в обувката. Затова бързам да ги споделя с вас. В края на краищата, аз също имам право на мнение, нали така?  : ) Обещавам да бъда кратка. Поне ще се опитам. Ама като се знам каква съм ...

6 НЕЩА, КОИТО НЕ БЯХА ПОМЕСТЕНИ В ПЪРВОНОЧАЛНИЯ КОМЕНТАР
(А ТРЯБВАШЕ)

  1. Напълно разбирам как се чувстват посетителите на "Гробището на забравените книги", доловили зова на някоя творба. Книгата  те намира. Точно, когато имаш нужда от нея. Точно, когато си готов не само да я прочетеш и разбереш, но и да докоснеш душата й със своята (това последното е най-върховното изживяване!). Сафон е абсолютно прав. Доказано е. Веднага давам пример. През лятото прекарах една седмица в градче, което се оказа приятна изненада за мен (градчето, не прекарването). Никога не съм си представяла, че на главната крайбрежна улица ще открия дъъъъълга, дъъъъъъълга редица от сергии, затрупани не с обидни за добрия вкус сувенири, а с книги! И то всякакви! Произведение на Лъвкрафт кротко си съжителстваше с романче от Л. Дж. Смит, то пък срамежливо гледаше към съседа си - дебел том на научна тема. Да кажа, че се почувствах като дете в сладкарница е равносилно на сериозно подценяване на ситуацията : ) Хищният блясък в очите ми малко стресна продавачката. След като прегърнах (буквално) новите си притежания, наивно си помислих, че съм приключила с покупките и няма да харча повече. Чиста самозаблуда. Откъде да знам, че мястото, на което съм попаднала, е също така пагубно за любителя на книгите, както Лас Вегас за заклетия комарджия? От всеки ъгъл ме дебнеха изкушения. Даже във всичкопродавницата, където се отбих да търся ластичета за коса, не бях в безопасност. Съпротивлявах се смело и вече се тупах по рамото, горда с проявения самоконтрол, когато Я видях. Стоеше си съвсем тихо, забутана в едно ъгълче. Скрита в сянката на претенциозна псевдоисторическа залъгалка от 500 страници. Побързах да взема малката книжка (малка САМО що се отнася да обема) в ръцете си, нежно Я разлистих, за да се уверя, че не съм сгрешила  и ... повече не Я пуснах.
  2. Познавах един господин Семпере в реалния живот. За съжаление той вече не е сред нас (мир на праха му!), но остави след себе си дълбока следа. Обичаше и познаваше книгите, посрещаше с блага дума всеки свой клиент (и бъдещ приятел), винаги беше готов да подаде ръка. Човек с щедро сърце. Също като героя на Сафон. Някои от най-ценните ми помагала носят печата (буквално и преносно) на неговата книжарничка. Един от основните източници за дипломната си работа открих именно там. Да не говорим, че ми е изпращал книги по пощата на свои разноски. Без да съм го молила. За да ме изненада. И не си мислете, че съм се радвала на някакво специално отношение. Не. Той беше такъв с всички. Доказват го многобройните фотографии с щастливи клиенти/приятели, окачени с любов на една от стените на магазинчето. "Играта на ангела" ми припомни всичко това. Хубавото е, че добрите хора не се намират само между страниците на книгите.
  3. Би било неподопустимо (и непростимо) да не отбележа прекрасния превод, дело на Светла Христова. Тя прави пътуването в света, създаден от Сафон, още по-леко, приятно и незабравимо. Нещо повече. Никъде, ама наистина никъде, не си личи това да й е коствало и най-малкото усилие. Също като дреха от изкусен шивач, чиито шевове са на практика незабележими. Чудесно свършена работа!
  4. Андреас Корели. Госпожица Bookgirl тръбеше, че й е любим персонаж. От това, което е написала, обаче, на мен ми се стори, че повече симпатизира на Давид Мартин. То се е видяло, аз трябва да поправя оскърблението, нанесено по този начин от нея на горкия издател. С едно изречение: Карлос Руис Сафон е успял да изгради образа на един от най-интелигентните, вдъхващи уважение, страх (на места - възхищение), целенасочени и безмилостни злодеи в литературата.
  5. "Много шум за нищо" - сетих се за тази пиеса на Шекспир (и за забавния филм на Кенет Брана), докато Давид се правеше на купидонче и благородно оплиташе в мрежите си двама нищо неподозиращи (в началото) млади. А разправя наляво и надясно, че бил лош човек. Кой ще му повярва? Всъщност, точно това ме спечели в него. Че е къс самородно злато без никаква представа за истинската си стойност. Другият филм, който си припомних, четейки, беше "Топло". Майсторите, заели се да прокарат електричество в Къщата с кулата, са също толкова кадърни, колкото своите колеги от българската комедия. В романа на Сафон, обаче, е по-подходящо заглавието "Светло" : )
  6. Шеридан льо Фану. Той е обект на друга моя публикация. Какво търси тогава тук? Ами много просто. В "Играта на ангела" Давид Мартин посещава "Гробището на забравените книги" многократно. Има пълната свобода да си избере която и да е творба. Натъква се на произведенията на ирландския писател на няколко пъти. И ги подминава. Споделям вкуса му. Е, може би съм малко несправедлива. Льо Фану е добър в описанието на подтискащи природни картини, внасящи смут в душата на читателя. Добър, но не чак колкото Сафон.
Това е. В общи линии. Тези шест точки, които изложих пред вас, дообясняват (надявам се) защо се превърнах във вярна почитателка на Карлос Руис Сафон. И защо го чувствам толкова близък. Чакам с нетърпение следващата част от тетралогията, тъй като тя обещава нова среща с Фермин от "Сянката на вятъра". Да си призная, в "Играта на ангела" той ми липсваше ужасно. Но пък се запознах с Изабела!