четвъртък, 18 октомври 2012 г.

НОЩЕН ПАТРУЛ от Сергей Лукяненко




ТРЪГНАЛИ СА ДА ТЪРСЯТ СТРАНАТА,
КЪДЕТО ЖИВОТЪТ Е ПЪЛЕН С ЖИВОТ -
ПО ДИРИТЕ НА ПЕСЕНТА...

Започвам своя коментар с този стих от "Городок" ("Градче") на руските рокаджии от "Възкресение". Част от  текста на песента може да намерите на стр. 129-130 от "Нощен патрул", а ако ви се иска да го видите в оригинал (както и да научите нещо повече за групата), натиснете тук. Струва си! Лукяненко се е погрижил не само да ни зарадва със страхотна история, но и да осигури качествен саундтрак към нея (китарното изпълнение в "Городок", например, ми напомни за "Big Log" на Робърт Плант)! Давам на Сергей десет от десет точки още в началото. Първо, защото не ми се наложи да пилея време и усилия да претърсвам джубокса в главата си за подходящия музикален фон за книгата. Второ (и по-важно), защото ме запозна с  творчеството на нови за мен руски изпълнители. Срамувам се, но доскоро познанията ми се изчерпваха с Висоцки и група Любе. Освен момчетата от "Възкресение", внимание заслужават и симпатягите от "Пикник". Страшни корици на албумите имат! Страшни! (беден ми е речникът) А пък текстовете им (тези, с които имах време да се позанимая) са разкошни! Та така.  Повтарям (за разсеяните): "Нощен патрул" ни предлага комбинация от приковаваща вниманието фантастична история и стойностна, напълно отговаряща на атмосферата музика. Иде ми да замъркам от кеф : )

Първият роман от поредицата за Патрулите е разделен на три части [заглавието на втората намигва на лентата "Свой сред чужди, чужд сред свои" на Никита Михалков (Лукяненко не за пръв път се заиграва с филмови класики, вж. неговата творба "Чернова")].

НОЩЕН ПАТРУЛ

Срещаме се за пръв път с Антон Городецки, трийсетгодишен, програмист, необвързан.  Отличителни белези (по собствените му думи):
- притежава безумен вкус за музика (аз не бих била толкова крайна, предпочитанията му са по-скоро разностранни),
- на първи срещи прави лошо впечатление (това, както сам подчертава, е хронично).
Антон изпитва смесени чувства и към работата си, и към шефа си - Борис Игнатиевич. През последните пет години нашето момче се е проявявало като кабинетен плъх, т.е. опитът му на терен е нулев. В един момент, обаче, началството решава да го изкара от зоната му на комфорт (топличкия офис и миловидните колежки) и да го хвърли в дълбокото (къде по-точно, ще разберете след малко). Като че ли това не стига, ами му натрисат и доста странна партньорка - Олга, за да му помогне в задачата. Да не забравяме, че някъде по пътя Антончо успява и да се влюби. Естествено, в неподходящия човек, който доказва сентенцията, че и съвсем сам можеш да си се прецакаш генерално, не са ти необходими никакви врагове за целта.
Дотук няма нищо кой знае колко необичайно, нали?
Само дето светът на главния герой е маааалко по-особен. Хората в него живеят с дълбоката заблуда, че са доминантен вид. Да, ама не. Те не са нищо повече от  щастливи кокошки във ферма/телета в кланица за The Big Scary Guys. Под "големи страшни момчета" не си представяйте Дуейн Джонсън и Митьо Крика, хванати за ръчичка. Не. Тук става въпрос за Различните. За вампири, магове и превръщачи. За силите на Доброто и Злото. За Светли (загрижени за благополучието на нас, човеците) и Тъмни (познайте какво ни готвят) сили. И за крехкия (като черупка на яйце) баланс между тях. Всъщност, и двете страни се опитват да го запазят. Понякога с всички сили, понякога колкото да не е без хич, понякога със задни мисли. За целта между Тъмните и Светлите се сключват договори (един от тях определя кои човешки същества може да станат плячка на лошите и кои - не, списъкът май прилича на Червена книга, а?). За спазването им следят Патрулите - Нощен (от страна на добрите) и Дневен (от страна на лошите). Ако ме питате, бих ви посъветвала да не прибързвате с квалификациите. Трудно е да се определи кой е чист като планински сняг и кой мръсен като влакова тоалетна. Сещате ли се за символа, изобразяващ ин и ян? На него двете противоположни сили са винаги свързани помежду си, допълват се и всяка една от тях носи в себе си частица от другата. Същото е положението и при Тъмните и Светлите в романа на Лукяненко. Доказват го преживелиците на Антон Городецки - Светъл маг от средна категория. Следва описание на някои от случаите от неговата практика в Нощния патрул.

"СОБСТВЕНА СЪДБА"

В тази история от романа нашичкият поема първата си истинска задача - да хване вампир-бракониер. Нещата се оказват по-сложни, когато се намесват полудяла новосъздадена кръвопийка, невинно момче с потенциал да се превърне в Анакин Скайуокър/Дарт Вейдър и красива девойка в гооооооляма беда. Положението става все по-тегаво с всяка прочетена страница. Антон разбира, че да си Светъл е далеч по-трудно, отколкото да се отдадеш на злото. А също и, че никакви суперспособности не могат да ти помогнат, ако се изправиш пред труден избор (особено от морално естество). Давам десет от десет точки (отново) за финалното изречение на тази част от книгата. Подсети ме за разказа "Рецептата" на Леонид Кудрявцев, както и за теорията относно изчезването на белите мечки на моя гуру - Karl Pilkington.

"СВОЙ СРЕД СВОИ"

"Собствена съдба" започва като зловеща зимна приказка, а "Свой сред свои" (нямам предвид пролога) - като хроника на поредния работен ден, на поредното скучно съвещание. Вече е пролет и на Антон Городецки му се занимава с всичко друго, само не и със залавянето на Дивака - неоткрит навреме Различен с неизвестна самоличност, развил съвсем сам способностите си и жаждата да трепе Тъмни. В сърцето на самородния талант няма милост за никого, даже и за тези от "лошите", които чинно спазват закона. Нещата загрубяват, когато става ясно, че всички уличаващи доказателства сочат към самия Антон. Съобразителният му шеф (в опит само и единствено да помогне, уж) прибягва до драстични мерки. Городецки отново се изправя пред труден избор, разкъсва се от колебания, съмнява се в собствената си преценка. Без да броим  силите на Злото, които искат главата му и неконтролируемия Дивак, който си е харесал нова жертва - този път близка до сърцето на Светлия маг. Изречението, което ще запомня от тази част, гласи: "Толкова е лесно да ни хванат заради нашата любов!". Това заключение на Антон ме подсети за втория роман от трилогията "Напаст" на Хоган и дел Торо, където героите констатираха, че любовта, в крайна сметка, е тяхното падение.

"ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗА СВОИ"


Лято. Тежко, душно, мързеливо. В такива дни си мечтаеш да се махнеш от града и да отидеш на някое местенце с копринен пясък, рошави вълни и игрив ветрец (плюс тонове разхладителни напитки). Представете си изненадата на Антон и неговите колеги, когато наистина им се удава такава възможност. Борис Игнатиевич им нарежда да си вземат отпуск и да се махнат от Москва за няколко дни. Без възражения. Но по време на неочакваната ваканция напрежението вместо да се разсее, се сгъстява. Городецки затъва все повече във вътрешния си конфликт (тук изпитах лееека скука), на любовния фронт също среща трудности, а и освен това подозира, че шефът е намислил нещо. Как решава да се справи със ситуацията? По най-добрия възможен начин - сяда с вярно другарче, отварят си бутилчица и задълбават в екзистенциални теми. Ако се интересувате от особеностите на руското национално пиянство, то тази част от романа е тъкмо за вас (вж. също и една от финалните сцени на "Москва не вярва на сълзи", главен участник в нея - водка, в поддържащата роля - Гога). Дали Антон ще проумее какво става в действителност? Дали ще съобрази на кого може да се довери? Ще му стигнат ли силите да спаси жената, обсебила мислите му? Отговорът на тези (и на още куп) въпроси ще откриете, щом приключите с последната страница от книгата.

Преди да завърша, отварям една голяма скоба. Доста сложно е да играеш шах, ако противникът ти е наясно с всеки следващ твой ход. Така може накратко да опишем борбата за надмощие между Борис Игнатиевич (както вече споменахме, той е лидер на Светлите) и Завулон (върховния Тъмен). Надлъгването, в което се впускат, е зрелищно и включва майсторски планирани битки както на интелектуално, така и на физическо ниво. Обаче. Защо Лукяненко е кръстил злодея си на препарат за хлебарки, а добрият се пъчи с царствено име (Борис значи тигър, а Игнатиевич ме подсеща за руски генерал)? Може би се е опасявал, че ако лепне на Завулон човешки етикет ("Енрике Иглесиас" е нелош вариант), ще стане по-симпатичен, по-близък на читателите? И защо Борис се появява като изтупан бизнесмен, а бедният гадняр лъсва в целия си влечугоподобен "сексапил"? Край на скобата.

WE DON'T EVEN HAVE TO TRY,
IT'S ALWAYS A GOOD TIME

Тези думи от популярна песничка (заедно с набиващата се в главата нейна мелодийка) се загнездиха в ума ми, щом започнах "Нощен патрул". Със сигурност сте срещали хора, общуването с които ви се получава съвсем естествено и с лекота още от първия път. Няма неловки паузи в разговора. Няма задръжки. Сещате се за точните реплики и ги вкарвате в употреба в най-подходящия момент. Показвате се в най-добрата си светлина. Без грам усилие. Диалогът върви гладко. Насладата от него е взаимна и си личи - по погледа, по усмивката, по жестовете. Чувствате се на една вълна със събеседника си. Ето такива срещи заслужават да бъдат отбелязвани с червено в календара : ) По същия начин (поне за мен) стоят нещата и с четенето на книги. С някои автори си пасваш мигновено (наричам това явление "любов от пръв прочит/първа страница), а с други, колкото и достойни да са, не намираш общ език (и да се занимаваш с написаното от тях е най-малкото досадно, да не кажа мъчително). Както се вижда от стихчето, с което завършвам настоящия си коментар, Сергей Лукяненко безапелационно попада в първата категория. Няма как иначе. Щом започна да чета негова книга, ме побиват тръпки от радостно предчувствие. Защото знам, че ме чака чудесна история и нямам търпение да видя къде ще ме отведе тя.

BONUS TRACK

Официалният ми коментар за "Нощен патрул" приключи. Ако съм ви изморила, не е задължително да четете по-нататък. Просто реших да се позабавлявам още малко : )

Антон ми стана много симпатичен. Прииска ми се да доилюстрирам незавидното му положение, сравнявайки един негов "нормален" ден с ежедневието на обикновения човек. Душичката, заслужава поне някаква справедливост!

Средностатистически човек

Понеделник.
Будилникът звъни.
: (
(прекъснал е съня ви с любимата ви холивудска звезда)

Началото на работната седмица.
: (
или
: ((
(зависи на коя чаша кафе сте, дали в метрото са ви настъпили и дали от офиса са ви позвънили, за да ви питат къде, мам.. му, се губите).

Офисът.
: (
(вместо с усмивка и пожелание за лека работа, ви посрещат с нечленоразделно гневно сумтене и куп "неотложни" задачи - трябваше да са готови още в петък, не го ли знаехте?)

: ((
(шефът е дошъл по-рано, намръщено си гледа часовника и не отговаря на поздрава ви, докато минавате покрай него)

: (((
(останалите ви колеги самодоволно се хилят)

: ))))
(сещате се какво сте правили през целия уикенд и какво планувате да правите през следващия)

: D
(някой от вашите приятели ви е пратил по мейла картичка с текст: "Ти си върхът и два метра отгоре!" или нещо в този дух)

: *
(получили сте sms от гаджето, който ви е заредил с енергия и сили да се справите с работния ден. Дори шефът започва да ви се струва симпатичен - е, не съвсем, но почти... Усмихвате му се искрено, преди да си тръгнете.).

Средностатистически Антон (извинете, маг)

Понеделник.
Будилникът звъни.
: )))
(прекъснал е съня, в който Шефа показва колко точно недоволен е от работата му)

Началото на работната седмица.
: (
или
: (((
(зависи дали е пил "Блъди Мери" или само "Блъди", без "Мери", т.е. дали му се е наложило да лочи кръв, или е имало и водка, с която да я прокара)

Офисът.
: *
(срещнал е гаджето)
или
: (((
[налетял е на Шефа, който безцеремонно го вика, за да му възложи обичайните задачи - поддържане на добри колегиални отношения със задниците от Дневния патрул (свръхсилни зли същества), вземане на мерки, ако гореспоменатите задници решат да кривнат от пътя (в зависимост от нарушението - показване на мускули или яко сритване) и... а, да  - спасяването на света]

: ))
(Семьон - този верен колега и приятел - му обещава, че в края на седмицата ще си устроят пиянска вечер, стига дотогава Антон да е спасил света и да е запазил разсъдъка си, разбира се)

: (
(получава мейл от Шефа с текст "I'll be watching you", без картичка)

: ((
(получава мейл от Завулон с текст "Me too", с картичка)

: (((
(получава мейл от Дивака с текст "F**k them all. Be my BFF!", с картичка и стихотворение, което е твърде лично, за да ви го цитирам)

: )))
(гаджето идва специално, за да му пожелае успех в мисията...).

Това е. След като прочетохте двете програми, можете ли да решите на чие място предпочитате да сте? : )

4 коментара:

  1. :D :D :D Как се смях на деня на Антон, не е истина. Е, важното е, че в крайна сметка денят завършва със смайли . Страшно ме израдва цялото ревю. И на мен той ми е много симпатичен, а поредицата за Патрулите ми е една от любимите (макар че най-последната книга още не съм прочела, а с филмите се изложиха по мое мнение)

    ОтговорИзтриване
  2. Topcho, ти си сладурана :)
    Колкото до филмите, не съм чувала добри отзиви за тях и не искам да ги гледам, за да не си развалям хубавите впечатления от историята.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за определението :) И за милия коментар - много му се зарадвах :))) Ами, каквито са постнички повечето, моите книжни постове няма с какво друго да блестят, освен с това, че са двуезични XD Уж все пиша първо на английски, за да бъде после българската част равностойна - защото я съм се развихрила на родния език, я после съм запецнала по средата, без идея как да го кажа на английски XD Макар че съм планувала евентуално в книжното си блогче да експериментирам с обратния вариант - да си провокирам английския да еволюира. Но във всеки случай нито откъм дължина, нито откъм съдържание не бих могла да достигна това, което чета тук :)
    Приятно четене (и ревюиране после) :)

    ОтговорИзтриване
  4. Един много мъдър човек веднъж ми каза "Скромността грози човека!". Не я проявявай излишно :)

    ОтговорИзтриване