вторник, 30 октомври 2012 г.

ЧЕРВЕНА ХЕРИНГА БЕЗ ГОРЧИЦА от Алън Брадли

"Червена херинга без горчица" е книга трета от поредицата "Мистериите на Флавия де Лус". Първият роман ("Сладкото на дъното на пая") попадна в ръчичките ми в момент, когато изпитвах остър глад за класически криминални истории. Глътнах го като топъл хляб. "Номерът с въжето" (част втора) се оказа не по-малко апетитна хапка. А настоящото приключение на чаровната напаст Флавия ме убеди окончателно, че Алън Брадли е майстор не само в измислянето на оригинални заглавия за творбите си.

Англия, малко след края на Втората световна война. Попадаме в живописното селце Бишъпс Лейси, което (подобно на Сейнт Мери Мийд) може да се похвали с детектив, криещ наблюдателен и остър ум под безобидна външност. Само дето тук става въпрос не за достопочтена възрастна дама, а за единайсетгодишно палаво генийче, чийто най-голям талант е да попада на местопрестъпления, украсени с пресни трупове. Честно, надушва ги като прасе - трюфели. И вместо да се ужаси (напълно нормална и очаквана реакция), нашата Флавия се впуска да разгадава злодеянията с упоритостта на ловджийска хрътка, лукавството на лисица и безстрашието на наперено петле (дотук с аналогиите с животни). Друг е въпросът как се отразява това на баща й (горд собственик на имението Бъкшоу и страстен филателист) и на по-големите й сестри - Фели и Дафи (едната не може да диша без огледало, а другата - без книги). Докато горкият татко се чуди къде е сбъркал във възпитанието на отрочето си (и с какво е заслужил такова наказание, извинете, такова надарено дете), двете каки се надпреварват да усложняват ситуацията, замисляйки (и прилагайки на практика със завиден успех) подли номера срещу Флавия. А тя има нужда от цялото си внимание и от всичките си сили за разплитането на загадките. Защото убийствата в това спокойно кътче на английската провинция започват да валят безжалостно и обилно като октомврийски дъжд. Никой не е подозирал, че Бишъпс Лейси ще се превърне в достойна конкуренция на "мирните" селца в графство Мидсъмър. Никой.

В "Червена херинга без горчица" Алън Брадли ни забърква още по-завладяваща смес от 15 ml интересни загадки, 40 ml предизвикващи тръпки моменти и 100 ml Флавия. Всичко това сервирано в книжно тяло с прекрасна корица (вижте само как паячето е спуснало мрежичката си от буквата Е на заглавието). 

Какви ги дроби този път най-младата представителка на ексцентричния клан де Лус? В Бишъпс Лейси опъва шатри пъстър панаир. Появата му катализира наистина зрелищни събития, разчовърква стари рани и изтупва от паяжините отдавна пазени тайни. Загадъчни предсказания; кървав опит за покушение над стара циганка; мъртвец, забоден и веещ се като флаг над един кичозен фонтан в Бъкшоу; вманиачени представители на мистериозна секта; хитри крадци и измамници; смразяващи разкази за духове и феи; гонитби из тайни подземия; нощни "разходки с кон" из заплетени шубраци; разпити на словоохотливи (и не толкова) свидетели; разбулване на семейни загадки както и епични сблъсъци с любимите сестри - това са само малка част от премеждията на Флавия в романа.

Трябва да му се признае на Брадли, че е успял да сътвори доста страшничка история. Създава подходящата атмосфера, държи  в напрежение и непрекъснато подхранва интереса. Чудесна работа! "Червена херинга без горчица" си заслужава също толкова, колкото и предишните две книги от поредицата. Ако не и повече. Защото авторът напълно е изгладил стила си и крачи смело във вярната посока. Защото е включил моменти, които те сграбчват за сърцето (простичката проява на нежност и загриженост между Флавия и баща й е изключително въздействаща), както и епизоди, каращи те да се смееш на глас (бойната сцена с петела... нямам думи!). Защото се е сетил да напише изречения като : "Стига си се цупила. И без това светът е достатъчно нацупен, че и ти да се чумериш.". Заради новите симпатични герои, които ни представя. Имам предвид темпераментната внучка на старата циганка - Порцелан и кончето Грай. (Поздравления за избора на име за животното, обикновено в романите кръщават атовете "Один", "Херакъл", "Голиат" - все грандомански названия. Какво му е лошото на "Дръгльо", например?). Романът заслужава похвала и заради старите герои, които е тъй лесно да обикнеш: готвачката Малит с нейните токсични гозби/клюки, милия верен Догър (борещ се с травмите си от войната), съобразителния инспектор Хюит (човека на Флавия в полицията, закъде е един частен детектив без авер в униформа?), викария Ричардсън и неговата вечно намръщена съпруга, доктор Дарби (който продължава да се грижи за стария си кон, въпреки че нечифтокопитното отдавна е излязло в пенсия), пощаджийката-сладкарка госпожица Кул (винаги готова да почерпи със захарни пръчици и интересни новини) и т.н. Не споменавам Флавия умишлено. На нея е посветен следващият абзац.

"Червена херинга без горчица" ни предоставя възможността за трети път да се насладим на неукротимата единайсетгодишна фурия с  кестеняви плитки и престъпен ум. В чист вид. Е, не съвсем. "Съсипах още една рокля..." е репликата, превърнала се в запазена марка на девойчето, гордо носещо фамилията де Лус. Инцидентите с дрехи при нея са чести. Меко казано. Особено ако е имала успешен ден. Под "успешен ден" разбирайте експерименти (колкото й душа иска) в собствената й лаборатория в най-усамотената част на родното имение, бърза закуска/схватка с Фели и Дафи (нахвърляне на идеи за отмъщение, в случай че сестрите й са особено заядливи и дразнещи), откриване на труп, оглед на местопрестъплението (по-конкретно -  окървавен фургон в гората/плесенясал фонтан в градината) и взимане на проби за изследване, (опасни) срещи с потенциални свидетели (които може да живеят чак в съседния град, но това не й убива апетита за пакости), прикриване на следите и замазване на очите на родителското тяло (намиращо се в блажено неведение относно подвизите на детектив Флавия) и, за финал, (отчаян) опит да се върне вкъщи навреме за вечеря. Верен другар във всички тези бели й е велосипедът Гладис. Кръщаването на колелото ме подсети за рицарите - как едно време са давали имена на мечовете си. А разговорите, които Флавия води с Гладис, ми напомниха за Момо от "Животът пред теб" и неговия чадър - Артюр. Приликите с героя на Ромен Гари не се изчерпват само с посочения пример. Малката дама на господин Брадли крие в себе си цял океан  пленителни качества/недостатъци, достойни да бъдат описани не в един параграф, а в цяла монография!

Обичам книгите на Алън Брадли не само защото лекуват носталгията ми по произведенията на Агата Кристи и Артър Конан Дойл, но и задето ни срещат с очарователен образ като Флавия. Момиче, чийто идол е откривателят на кислорода (а не - Кларк Гейбъл), способно да превърне обяснението за същността на окислението в нещо забавно и леснодостъпно (все едно се е учила от Бен Голдейкър или от участниците в "Красива наука").  Умница с остър език, в състояние да опише (без всякакво уважение и с чувство за хумор) грозен предмет на изкуството или смешна случка от вековната семейна история. Хитруша с бързи рефлекси, разполагаща с поне 100 начина да се измъкне суха от всяка ситуация (и да получи желаното). Безразсъдно диваче с неизчерпаем запас от гениални трикове, чрез които отвръща подобаващо на сестринския тормоз. Но това, с което ме спечели завинаги, е следното: мрази каймак също толкова, колкото ненавижда да й викат "миличка" : )


4 коментара:

  1. Здравей, Книжно момиче :)

    Впечатли ме с това ревю и с това, че в графата "Любима музика" си написала, че слушаш Fast car на Tracy Chapman :) Пиша ти коментар, защото тук няма никакви контакти - мейл или Фейсбук, на които мога да се свържа с теб и да си поговорим за предстоящата книга от поредицата за Флавия :)
    Ако имаш желание, може ти да се свържеш с мен на iliyana.benova@gmail.com или във Фейсбук.

    Поздрави от мен!
    Илияна Бенова

    ОтговорИзтриване
  2. Привет и от мен!

    Изключително сладко ревю, за което искрено те поздравявам :) Оказва се, че който веднъж бъде пленен от Флавия, май й става верен до край. Успяла си да опишеш 90% от мислите, които се гониха в собствената ми глава. С удоволствие ще следя блога ти от тук насетне.

    Поздрави!
    Димитър Аврамов

    ОтговорИзтриване
  3. Хей, страшно ми е приятно да попадна на още един фен на Флавия!
    Благодаря за хубавите думи!

    ОтговорИзтриване