неделя, 30 юли 2017 г.

"ВСИЧКО, ВСИЧКО", НИКОЛА ЮН

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ. НЕ ПОДХВАЩАЙ ТАЗИ КНИГА, АКО...

...не си ходил на море, защото страшно ще ти се прииска... да се видиш очи в очи с официалната риба на Хаваите. Дай пет, смогнеш ли да произнесеш името й, без да си изкълчиш езика.
...имаш фобия от кексове-зомбита/шотландски бойци.
...изпитваш непоносимост към "шоколад", ъ, лунички, "поръсени по носа и бузите", както и към "солен карамел".
...чувството ти за хумор отсъства или отказва да оцени леко смотаничък, но за сметка на това разказан с много чувство и с цел най-сетне да изгрееш, тоест да се засмееш, виц.
...не изпитваш грам интерес да съставиш класификация на различните типове усмивки.
...алергичен си към смях, изригнал "без никакво смущение, мъничко прекалено силен и преливащ от радост".
...си си втълпил, че ровенето из речници е скучно занимание.
...си на мнение, че препрочитането на книги е загуба на време.
...любимият ти роман е "Повелителят на мухите".
...изпитваш единствено презрение към поетичната форма лимерик. И към импровизираните, ала очарователни и кацнали точно на място, илюстрации.
...никога не би си купил музикален албум, озаглавен "Между рокендрола и наковалнята". Или, добавям от себе си, тава с етикет "The First of a Million Kisses".
...комбинацията "шпионка-призрак-омагьосана принцеса-русалка-астронавт-архитект" те вдъхновява да си плюеш на петите.
...комбинацията свободен бегач-живак-кейкслейър/кейксейвиър-цар на метафорите-строител на механичен модел на Слънчевата система ти действа по същия начин.
...се боиш от режим "пълна мощност" и не гориш от желание да извадиш възприятията си от кутията и да ги включиш в контакта (под "отвори възприятията си" нямам предвид да хукнеш към най-близката зала по йога и да се впуснеш в търсене на нирвана, а да спреш и да се заслушаш в сутрешните смуут джаз джем сешъни и надсвирвания, които си устройват птиците).
...не си готов да останеш с Никола Юн до страниците с благодарностите.
Считай се за предупреден : )


Избери как да кръстим изображението:
а) The Nearness of You (песен на Нора Джоунс)

б) Let Love In (албум на The Goo Goo Dolls)
в) "Никога не съм се чувствал по-далеч от мечтата си, отколкото сега, когато бях толкова близо до нея." (Винсънт Антон Фриймън, "Гатака")
г) Асимптота (думичка от Краткия тълковен речник на Маделин Уитиър, "Всичко, всичко")
д) място за твоите идеи...

"КЪДЕ НАЙ-МНОГО ИСКАШ ДА ОТИДЕШ?"
"ОСВЕН В КОСМОСА? ... НА БРЕГА. В ОКЕАНА."

Хранех известни съмнения, че романът, който ти размахвам под носа днес, ще успее да надмине постиженията на "Слънцето също е звезда" - първата Юнова книга, прочетена от мен, обаче малките скептици доста бързо си грабнаха шапките и изчезнаха. "Всичко, всичко" е творба, създадена с обич и това й личи отвсякъде. Тя принадлежи към онзи вид произведения на изкуството с греещата душа (сещаш се, споменавала съм ти за него). Привлича те неустоимо, защото топли, гали и дарява живителна светлина, без да причинява изгаряния, главоболие или да заслепява. Приютява герои, които сякаш са нарисувани от въображението на даровит писател с район и време на действие: Париж, епохата на Романтизма. Само подобен човек би бил в състояние да конструира такива чисти образи, съумели да съхранят добротата и красотата в сърцата си, въпреки че имат сериозни, ама наистина сериозни, основания да се разсърдят на цялата Вселена и, най-малкото, да й обърнат гръб. Мади и Оли ще споделят своята история с теб и ще те направят съпричастен. Ще се доближиш дотолкова, че взаимодействието между двамата ще те наелектризира като разказващо играта по всички параграфи концертно изпълнение на John Rzeznik под съпровода на плющящ, безмилостно ухилен и нямащ никакво намерение да утихва дъжд. И ще прихванеш от тяхната, пробудена от любовта, смелост. Хайде, посегни към "Всичко, всичко". Запознай се с едно момче-ракетно гориво (забележи, с фамилията "Брайт") и едно момиче, внезапно въодушевило се да последва примера на Винсънт Свободния човек от "Гатака": "I never saved anything for the swim back.".

"Импресия"* от Маделин Уитиър, поместена на страница 202 от българското издание на романа. Превод: Вера Паунова

*Така кръстих този отрязък от текста на Никола, на теб може да ти хрумне по-добро предложение.

"Океанът.
Той е по-син, по-голям и по-развълнуван, отколкото съм си го представяла. Вятърът разпилява косата ми, запраща пясък и сол по кожата ми, нахлува в носа ми. Изчаквам да сляза по хълма, преди да си сваля обувките. Навивам крачолите на дънките си толкова високо, колкото е възможно. Пясъкът е горещ и сух, и сипкав. Разлива се като водопад над стъпалата ми и се плъзга между пръстите ми.
Когато се приближавам до водата, той се променя. Сега залепва за стъпалата ми, обгръщайки ги като втора кожа. На самия край на водата отново се променя и се превръща във втечнено кадифе. Краката ми оставят отпечатъци в меката смес.
Най-сетне стъпалата ми навлизат в прииждащата вода, а после глезените, прасците ми. Спирам едва когато водата стига до коленете ми и започва да се просмуква в дънките ми.
- Внимавай - извиква Оли някъде зад мен.
Не съм сигурна какво има предвид. Да внимавам, защото може да се удавя? Да внимавам, защото може да се разболея? Да внимавам, защото, станеш ли веднъж част от света, той става част от теб?
Тъй като вече няма никакво съмнение. Аз съм в света.
И светът е в мен."


винаги обръщай внимание и на предупрежденията, отпечатани с дребен шрифт
или
повече за ефекта от общуването с ямайски вълшебници/господарки на думите,
или "Знам само, че ако искаш нещо да се повтори, значи ти е било хубаво." (реплика на Радо от "Всичко е любов")

Как бих описала втората си среща с Никола Юн? Представи си необятно небе, чиито цветове (преливащи от меко и деликатно в наситено и интензивно) и причудливи облачни форми те изпълват с лекота, замайват те, карат те да забравиш да си гледаш в краката, примамват те да се опиташ да ги достигнеш и те отклоняват от пътя ти в посока нагоре (а ти охотно ги следваш, без дори да ти мине през ума да провериш дали крилата ти са в изправност и готовност или дремят в някой сервиз, докато чакат търпеливо за поправка); представи си плуване в естествена лагуна, с безгрижни и радостни (даже леко хаотични) махове, все едно си съвсем миниатюрна, почти новоизлюпена, костенурка, заета да кове грандиозни планове за бъдещи приключения; представи си детска усмивка, включваща всички екстри - очи, устни, (липсващи) млечни зъбчета и трапчинки, искрена, широка и безценна, блеснала за един миг в отговор на твоето предложение да удариш едно рамо в проектирането и строежа на къщичка в пясъка (с две пластмасови бутилки за колони, джапанка за покрив, алпинеум от черупки на мидички, загладени от прибоя камъчета и водорасли пред входа и, разбира се, двор с размери, надвишаващи хиляди пъти размерите на самата постройка). Представи си:



понеделник, 10 юли 2017 г.

"СЛЪНЦЕТО СЪЩО Е ЗВЕЗДА", НИКОЛА ЮН

Продължаваме астрономическия си бюлетин, чието начало поставихме през месец май със "Задръж звездите още миг". Тогава бяхме заети да възхваляваме дързостта на галактическия стопаджия Касини  и фотогеничността на Сатурн Щедрата усмивка. Топновината ни за месец юни е, че първият български геостационарен комуникационен сателит бе изстрелян успешно в космоса. Ура! Китай пък изведе в орбита първия си телескоп за изследване на черни дупки и пулсари. Бях силно заинтригувана от постижението на азиатската държава, защото преди няколко седмици имах привилегията да изслушам доклад, посветен именно на загадъчните обекти с плашещо гравитационно поле. Той бе изнесен от едно малко чудо, способно да накара великознайковците от ЦЕРН да го умоляват да ги удостои с честта да приеме пълна стипендия за стаж през лятната ваканция, а всеки писател-фантаст от свръхтежката артилерия би се просълзил от умиление и щастие, че има кой да доразвие делото му. Възхитително и вдъхновяващо представяне! Бас ловя, че по въпроса за черните дупки, алчно зашиващи светлината в дюшеците си, би могъл да се произнесе също толкова блестящо и главният герой от книгата, която ще ти представя днес - младежът Дейниъл, който и хабер си няма от астрофизика. На какво се хващаме? Да боядисам в бяло оградата на леля ти Поли вместо теб? Да извеждам всеки ден по три пъти кучето ти от чекмеджето? Да почистя бодлите на всички таралежи, заселили се, защото упорито отказват да пораснат, в Небивалата страна? Изборът е твой, аз въобще не се притеснявам, убедена съм, че ще спечеля баса. Знаеш ли защо? Вече съм чувала теорията на Дейниъл за тъмната материя : ) Трепач е. А ето и една от запазените му марки: "Мога да те накарам да се влюбиш в мен научно". Дааа, надеждопасенията ти се потвърждават : ) Подновяваме не само астрономическия си бюлетин, но и този, чийто основен предмет е любовта. Слушай внимателно, "Слънцето също е звезда"...

Романът е издаден на български език от "Ибис". Превод: Вера Паунова.

"ЩЕ ПОСТЪПЯ ТАКА, СЯКАШ СЪМ ПЕСЕН НА БОБ ДИЛЪН, И ЩЕ ОСТАВЯ ВЯТЪРЪТ ДА МЕ ПОНЕСЕ"

Дейниъл - кратки факти

Американец от корейски произход.
Предстои му дипломиране и кандидатстване в колеж от Бръшляновата лига.
Родителите му очакват от него да стане лекар.
Той очаква от себе си да стане поет. При това - главнокомандващ! (предполагам, че един ден, също като Боб Дилън, ще получи Нобелова награда за литература)
Писането на поезия го кара "да загуби представа за всичко останало".
Има дарбата да съставя усмихващи списъци.
Обича да яде зърнени закуски без да добавя мляко към тях. 
Начинът, по който вижда себе си и се самоопределя, е изключително сладък.
Не по-малко очарователна е несигурността му.
Самопредписал си е дневен лимит за дръзки постъпки : )
Музикални предпочитания: "Take a Chance On Me", ABBA : )
Песен, с която го отъждествявам: "Сутрин" на Диана Експрес.
Вика усмивката ти без усилие.
Убеден е, че сме родени да мечтаем.
Вярва (в любовта).
Негова реплика, която съм си подчертала: "Почти всичко в нощното небе излъчва светлина. Дори да не можем да я видим, светлината е там.".
Знае как и не се страхува да лети.


"АЗ НЕ СЪМ ЦИНИК. АЗ СЪМ РЕАЛИСТ."

Наташа - кратки факти

Нелегално пребиваваща в САЩ имигрантка от Ямайка.
Посещава престижна гимназия с научна насоченост.
Най-ценното й притежание е звездна карта от НАСА.
Музеят за естествена история, Залата с метеоритите, е специалното място, на което ще те заведе, ако реши да те включи в приятелския си кръг .
Предстои й депортиране.
Родителите й очакват от нея да стане: не се посочва.
Тя очаква от себе си да стане: диктатор.
Обича да (си) задава и да (си) отговаря на философски въпроси.
Музиката я "кара да загуби представа за всичко останало". Усеща я "с цялото си тяло", а слушалките й "знаят всичките й тайни".
Музикални предпочитания: Chris Cornell, Nirvana, Pearl Jam.
Песен, с която я отъждествявам: "Liberian Girl" на Michael Jackson. 
Джобовете, пълни с мечти,  са безполезен товар за нея.
Вярва (в "емпирично доказуемите факти").
Нейна реплика, която съм си подчертала: "Защо няма стихотворения за слънцето?".
Силничка е - разхожда се с двестакилограмови тежести, закачени за всеки крак, в случай че изгуби трезвия си ум и й се прииска да полети.

И така, Никола Юн, следвайки неотстъпно своята схема, събира Поета и "Реалиста" като две и две. Какъв, смяташ, е резултатът? Четири? Преди да ми отговориш, си припомни, че на Наташа й предстои депортиране. Всъщност, на девойката далеч не й е до романтични истории, предвид грижите (достатъчно сериозни, та да съкрушат и самия Атлас), стоварили се на крехките й рамене и мисията (достатъчно невъзможна, та да изпоти самия Итън Хънт), с която се е нагърбила. А и тя изпитва същото желание да се отвори за любовта, колкото и да напише пространна монография за Великденския заек. Нашето момче, обаче, не сваля оръжията и подхваща ухажване, което доста наподобява ходене по хлабаво опънато въже. Пробвал ли си? Трудничко е, нали? Ала Дейниъл е изобретателен и упорит и постига целта си за рекордно кратък срок. Следователно, днешните събираеми ни водят до изчисления по-долу сбор...

ДЕЙНИЪЛ ЗА НАТАША, НАТАША ЗА ДЕЙНИЪЛ (ОТ МОМЕНТА НА ПЪРВАТА  СРЕЩА ПОЧТИ ДО МОМЕНТА НА...)

"На улицата насреща ми хората заобикалят момиче, което се олюлява лекичко. То е чернокожо, с огромна къдрава афроприческа и почти толкова огромни розови слушалки... Момичето е затворило очи, едната му ръка е върху сърцето му..."
"Оказва се момче от азиатски произход, облечено в сив костюм и абсурдно ярка червена вратовръзка..."
"Глупчо."
"Той се завърта и ми се усмихва широко, сякаш сме поели на епично приключение..."
"Усещам някаква празнина в стомаха, сякаш съм гладна, ала не храна искам."
"Би ми се искало да узная дали се изчервява, докато се целува"
"Добър, искрен, чувства всичко прекалено дълбоко"
"Мирише хубаво (бел.: косата на Наташа). Нали знаеш, понякога през пролетта, когато вали само за няколко минути, а после слънцето се покаже и водата започне да се изпарява, и въздухът все още е влажен? Ето така мирише. Наистина хубаво."
"Харесвам онзи, който съм, когато съм с нея."
"Харесва ми да го правя щастлив"
"Най-прекрасните устни във видимата Вселена"
"Не мислех, че поетите се бият"." (бел.: грешиш, за справка: Байрон, Пушкин, Ботев...)
"Атомите в тялото ми са в хармония с атомите в неговото".
"Усмивката й е толкова широка, че просто трябва да докосна лицето й".
"С Дейниъл обаче е различно. Искам да види всичко у мен."
"Бих могъл да остана тук завинаги, прекъсвайки разговора ни с целувки и целувките ни - с разговор."



НАПРАВАТА НА ЯБЪЛКОВ ПАЙ ХИЧ НЕ Е PIECE OF CAKE (И ДРУГИ ИЗНЕНАДИ, ПОДНЕСЕНИ ОТ НИКОЛА ЮН)

Авторката ме хвана неподготвена. Цитатът на страница 6, изведен за ушите от текста на "Бледа синя точица" на Карл Сейгън, ми подсказа, че ще се гмурна по-дълбоко, отколкото съм си въобразявала. Прологът, от своя страна,  разби на пяна дори най-твърдоглавите съмнения, че "Слънцето също е звезда" ще пасне отлично на вкуса ми. Никола Юн се оказа безкрайно интересна и вълнуваща писателка с динамичен, немирен стил, който е алергичен към ограничения от всякакъв характер. Той наподобява изображение на диво лале, опитващо се да избяга от рамката на родната си картина : ) Свежа, интелигентна, с богата обща култура, проницателна, с искрици смях в очите - ето такава е Никола. И има склонност да ти предлага отбивки от основния курс, по който се поели - последвай я, ще останеш доволен, а докато трае почивката, може да се запознаеш с някоя нежна и трогваща сърцето цигуларка или, най-малкото, теорията за Мултивселената ще те перне по носа : )
За какво мислех, докато четях книгата? За това колко лесно е да обикнеш и двамата главни герои, които разполагат с нищожно количество време, за да се порадват на любовта си. Мислех си и за романа на Давид Гросман "Ще бягаш ли с мен?", по-конкретно за тъжната констатация, че за една от най-най-най-отговорните длъжности в света - да създадеш и отгледаш дете - не се полагат никакви изпити, не се изискват никакви мотивационни писма, препоръки и респектиращи автобиографии, както и не се провеждат никакви тестове относно пригодността ти. Възмутих се, че хора, които са сърбали и продължават да сърбат попарата на расовата дискриминация, са изцяло лишени от толерантност, но пък надарени със завидна обиколка тесногръдие. "Слънцето също е звезда" ти дава нагледен пример за състоянието придобит дефицит на мечти в организма, но романът действа и като предупреждение за последствията от злоупотребата с мечти, за опасността те да те погълнат и да задушат истински важното около теб. Удивих се и на смелостта да пресадиш собствените си корени (ведно с издънките) на чужда почва, стъпил единствено на мъглявото обещание, че тя ще е по-богата на хумус от родната ти.
Как се чувствах, докато четях книгата? Любознателното ми аз още пътешества из Ямайка и Корея, учи чужди думички, предъвква, примижало от кеф,  една квантова история, скрита от Никола Юн между страниците на книгата, и точно сега е твърде заето, за да ти отговори. Романтичката в мен обаче ще ти изкрещи: "Прекрасно! Все едно се наслаждавах на кадифения глас на Мартин Ташев или на някой завладяващ аранжимент от Милен Кукошаров. Все едно бях излязла за вечерна разходка в градина, чиито рамене, ъ, дървета са небрежно наметнати с ефирен шал от светулки. Все едно наблюдавах съвършена в чистотата си капчица вода, трептяща върху устничките на листенце на роза. Или - две пеперуди-другарчета, увлечени в изящната си класическа балетна хореография. Все едно държах замък в шепа. Все едно бях намерила своето си нещо.".