събота, 14 април 2018 г.

ПОДГРЯВАНЕ

До Суийвър Лейдрин

Достопочтени куангде,

Разхайтеният ми хедлайнер, т.е. ревюто за "Хуаранг и Кумихо", все още се бави някъде в гримьорната, тръби, че като за човек с неговата професия си е съвсем навреме и... издирва мегавпитите си глем рок панталони от златисто ламе, без които се кълне, че е абсурд да се задвижи като Джагър, да закове дори една свястна осмина нота, камо ли пък да нададе вой, ъ, да започне да пее и да пали публиката (относно паленето - приемай го буквално). Мен ако питаш, причината е в петдесетте камиона багаж, с които примадончото довтаса за половинчасовото си участие на тази сцена. Нейде в техните дълбини ще да са се покрили въпросните идиотски гащи с ниска талия : ) И за да не си помислиш, че съм се шегувала, когато написах, че се настървих да прочета книгата ти игра, влизам в ролята на подгряващ изпълнител и дръзко накривявам меката си гангстерска шапка с широка периферия. Ето част от сетлиста ми: 

1) Отправям ти дълбок поклон.
2) Гушни жена си и детенцето си, задето са се справили така вълшебно в образа на вдъхновение. И, като си почнал, гушни и себе си за прекрасното посвещение : )
2) Сещаш ли се за тежките плочи със закони, върху които е стъпило фентъзийното право такова, каквото го познаваме в днешния му вид? Особено за онази, върху която е издълбано: "Фентъзи без дракони не е добро фентъзи. Точка."? Е, ти ги разбиваш всичките с един удар на двойна брадва.
4) Опасенията ми се потвърдиха и нищо не е в състояние да ме убеди в противното: притежаваш ярко чувство за хумор и в "Хуаранг и Кумихо" си му дал пълна свобода. Освен това си закоравял скръндза, но това обвинение вече беше коментирано тук : ) Към списъка с твои качества включвам: скромен и предпазлив в подхранването на очаквания - за разлика от куангде Су Янг в творбата ти. Ала също като него си майстор-разказвач. Наистина бих се радвала да чуя историите за находчивата омайница Мин Йонг и "палавия министър" Му Гуа, за корейския Андрешко и "алчния данъчен" Бу Дан, за героя Куанг Ги Ри и това как се е разправил с огнедишащ звяр...
4) Ким Ги Су се превърна в мой любим герой, но има една личност, която ме заинтригува доооста повече (даже съм си харесала композитор, който да напише саундтрака към изявите й). Надявам се, че някой ден ще разкажеш повече за нея. А може би вече си го сторил?
5) Как бих описала разходката из въображението ти на читателите, които се колебаят дали да те "наемат" за водач из Азия? Красота, чистота, спокойствие. Пътешествие из тучни долини на реки и селища, гордо съхранили традициите си. Стабилни каменни мостове, които ще те прехвърлят при народи, в чиито имена е попила живителна капка вода. Внушаващи страхопочитание хилядагодишни дървета, свързани здраво със земята чрез корените си, но и протягащи се към небето с клоните си. Те образуват разхлаждаща арка за всеки посетител-поклонник. Дюкянчета, дето примамват с органични храни, изящни произведения на занаятчийското изкуство, музикални инструменти, населявани от добри духове... Ех! Ръфах блокче карамелизиран ориз, щраках снимки и се кефех през целия път.
И, най-накрая, 6) Не знам как стоят нещата при корейците, но съм чела (възможно е информацията ми да не е изцяло коректна), че в миналото китайците, размахвайки заплахата от най-страшно наказание като трисекционна тояга, са забранявали на своите хора да учат наглите кръглооки нашественици на тамошния език. В "Хуаранг и Кумихо" ти рискуваш да те напердашат и поместваш отличен кратък корейско-български речник : ) В знак на благодарност и в замяна на възклицанието "Айгхооо", на което ме научи, аз ще ти се отплатя с едно друго чуждоземно възклицание (може да си го чувал вече): "Еуге!" - с ударение на първото "е". На чист книжовен новобългарски и адресирано до "Хуаранг и Кумихо": "Уау!".



Сега отивам да помогна на ревюто си да се приведе в приличен вид, т.е. да му издърпам ушите, а ти заповядай, седни и се почерпи  : )

четвъртък, 29 март 2018 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.2: "ХОТЕЛЪТ", КРАСИМИРА СТОЕВА

Кой е художникът на корицата и колко много я харесвам разкривам в предишната си публикация. Тя е посветена на великолепното първо приключение, греещо в брой пети на сборника с книги-игри. Сега продължаваме с втората мисия, която е необходимо да доведеш до успешен край, за да бъдеш посветен в Герой...

"Алекс прелетя като ефирен полъх над пустия плаж..."
Откъснат ябълков цвят, блуждаещ над водната повърхност.
Художникът Георги Мишков (Robot Panda) протяга длан, улавя го нежно и предава съвсем точно духа на историята, написана от Красимира Стоева.
Разгледай внимателно картината. Свръхлуната* с твърде особения ореол заслепява, нали? Звездите са пръснати "като трохи на прозореца"**. Високото дърво, подобно на подхванало древен ритуал нощолюбиво създание***, изпъва клони към могъщото небесно светило, сякаш го призовава. Разбуненото петно море с цвят на катран, прекалилият с лунните бани чадър, килнал се над празния шезлонг, тъмният зеещ прозорец на сградата, безплътното момиче с роклята, чиято долна част се разцепва и оживява като пипала на октопод...  Побиха ли те тръпки вече?


* Толкова е едра, че с невъоръжено око успяваш да различиш кратера Айнщайн на повърхността й.
** Заглавие на пиеса от Нийл Саймън, поставена в Младежкия театър под режисурата на Малин Кръстев.
*** Сещаш се, от онези, дето съставляват везаната пъстра шевица на българските народни песни.

Знаеш ли за какво си мисля, докато пиша ревюто за "Хотелът"? За водорода. Да, тъкмо за тази важна предпоставка, без която и на ръце да ходиш, пак не би успял да образуваш молекулата на водата (или греша?). При нормални условия той пази поведение на лек газ и проявява неметален характер, но насадиш ли го в подходящата нестандартна среда, се превръща в девиант, завърта се на сто и осемдесет градуса и хуква да се държи като подивял член на тежка скандинавска рокгрупа, т.е. метал с висока електропроводимост. Не вярваш? Обърни се към планетата Юпитер и й задай въпроса кой е отговорен за извънредно мощното й магнитно поле. Именно то е причината за примамването на разнообразни по характер частици, включително на такива със съмнителен бекграунд, и образуването на най-яките (ама не в хубавия за астронавтите смисъл) радиационни пояси. Надявам се, че Юпитер ще склони да ти даде допълнителни разяснения, в случай че се интересуваш, защото сега мислите ми се отклоняват, отново вдъхновени от книгата-игра на Красимира Стоева, и ще направим рязък завой. Според индианците във всеки един от нас живеят по два вълка - бял и черен. Познай кое от двете животни взима превес? Онова, което храниш повече. А сега остави водорода и вигвамската философия настрана и си представи какво би станало с група нормални, доколкото това е възможно (и желателно), тийнейджъри, запокитени в неподходящи условия, изложени на облъчване и подложени на странно влияние. Какво биха открили, отключили и за-/под-хранили в себе си? Прочети "Хотелът" и разбери. На пръв поглед творбата е заплетена криминална история с леки нотки на ужас и свръхестествено. Чакай, леки ли казах?

"ПИСЪК, ПРОНИЗИТЕЛЕН И ПАНИЧЕСКИ, РАЗТЪРСИ ХОТЕЛА...
ВЕЧЕ НЕ КРЕЩЕШЕ, НО ЦЯЛОТО Й ТЯЛО СЕ ТРЕСЕШЕ И ТЯ СЕ ОГЛЕЖДАШЕ
С БЕЗУМЕН ПОГЛЕД..."

Александра Петрова, осемнайсетгодишно "срамежливо средностатическо момиче с бледа кожа и изрусена коса", предпочитания към фантастиката и криминалните романи, ясна визия за бъдещето и планове да продължи образованието си в университет, разполага само с няколко часа, за да спаси живота си. Попадаш на нея тъкмо в момента, когато идва на себе си, или по-точно, на това, което е останало от нея - астралната й форма. Последният й спомен тъне като в мъгла (с всичките й заплашителни, нездрави нюанси и стряскащо висока звукопроводимост), разстлала се над нощ, родена в Уайтчапъл през викторианската епоха. В съзнанието на момичето се мяркат разпокъсани образи и картини: безгрижна тайфа абитуриенти, сред които е и Алекс, решава да отбележи за втори път своето "Сбогом, приятели"**** и да отпразнува бала си край морето, в по-тесен кръг - далеч от родителското и учителското тяло... младежите изнамират идеалната за финансовите си възможности оферта: излегнал се на две крачки от плажа кокетен семеен хотел, примамващ с двадесет и четири каратово име, щадящи джобовете им цени и обещанието да бъде изцяло на тяхно разположение... бързат да направят резервации и пристигат, настроени за целодневен и целонощен купон... лицата на приятелите на Алекс се редуват - екзотичната Ники, слънчевата Марина, бележещият десет от десет точки във всички възможни области Тео, който се явява и душата на компанията... чудно местенце, готини хора, добро настроение: налице са необходимите предпоставки за страхотно изкарване и изживяване на незабравими мигове, достойни да бъдат заключени в златния фонд на спомените, ала... нещо жестоко се е объркало. Някой се е опитал да угаси светлината на Алекс. Рязко и безпощадно. Мястото на девойката е празно. От нея са останали единствено чантичката и шалът й, а приятелите й като че ли не забелязват, че я няма. Какво се е случило с нея? Алекс е наясно, че разигралите се събития, които е неспособна да извика в паметта си, са ужасни, но и че "все още е жива и има шанс да се спаси". Ще й помогнеш ли? Ще проведеш ли разследване, проучвайки хотелските помещения и околността, за да откриеш раненото момиче и скрилия се в миша дупка виновник/виновница? А дали злодеят е действал сам или е бил с дружинка, по примера на всеки забележителен страхливец? Ами причините за извършеното посегателство? Ще спасиш ли жертвата и ще въздадеш ли справедливост? Да? Доста си смел. Разполагаш с четири часа до развиделяване. Струват ти се недостатъчни? Не се безпокой, Красимира Стоева ще улесни мъничко задачата ти: "астралната форма на Алекс притежава свойства, тя ще започне да открива новите си способности...", тъй че не се страхувай, бъди спокоен и... право напред към "Хотелът" и вършенето на геройски дела!

 "Светлините примигваха, във въздуха се носеше аромат на букет от парфюми, примесен с пот и влажен полъх с дъх на водорасли..."

**** Заглавие на класически български филм, носител на награда "Златна роза", с участието на Владимир Смирнов с прекрасната, чиста усмивка

ИЗГРЕВ
или
КАКВО ЩЕ НАПРАВИ ПРЕСТОЯ ТИ В "ХОТЕЛЪТ" ПРИЯТЕН

- "Небето изсветляваше над спокойната морска повърхност. Синьото над хоризонта плавно преливаше в лилаво. Птичките се бяха пробудили и дори морският бриз беше променил посоката си..." - това описание ми напомня на знаещия и деликатен начин, по който пианистът Жан-Ив Тибоде пресъздава/възпява изгрева в мелодия.
- "Беше сама и се взираше в отблясъците лунна светлина по развълнуваното море" - вдъхновяващо!
- Разходката из красивата градина: "Пътечки, застлани с обли бели камъчета, се виеха между палми и кактуси, а близо до земята бяха поставени лампи във формата на старинни фенери, които разпръскваха приглушена жълтеникава светлина... Чакълест склон се спускаше към морето и плавно преминаваше в пясъка на плажа... Беше място за бавни среднощни разходки, влюбен шепот и горещи целувки... наблизо тъмнееше шестоъгълна дървена беседка, частично прикрита от бръшлян и пълзящи рози".
- "С първите слънчеви лъчи астралната й форма щеше да се разтвори в светлината..." - красиво и тъжно, една мъничка Андерсенова русалка, която е заплашена да се превърне в морска пяна, в мига, в който зората протегне розовите си пръсти, за да събуди останалия свят...
- Главната героиня. Преди да ти споделя възхищението си от нея, държа да отбележа, че писъчният цитат, с който короновах първия абзац от днешното ревю, няма връзка с Алекс, а с друг препатил женски персонаж в историята. Та, Александра ме впечатли не заради предпочитанията си към литературата, мечтите-планове за бъдещето,  които кове, нито заради това, че поставя приятелството на челно място в списъка си с ценности.  Девойката ме спечели със силата си: предпочита да действа, вместо да седне да редува ронене на девичи сълзи, деликатно бърсане на сополи в ръкава и скимтене. Допълнителна екстра: когато Алекс имаше най-голяма нужда от себе си, тя беше на линия.
- Взиращият се в звездите през една юлска вечер.
- Надеждата, макар "добродушна и крехка".
- Морското създание със сърдечната усмивка, което се бори, за да спасява.
- Алекс е загубила обувките си, но, благодарение на новопридобитите си способности, тя се докосва до възможността да "нахлузи" безпроблемно чуждите.
- Мъхестият шал, изплетен с много любов от бабата на Алекс, специално за абитуриентския бал на девойката. С такъв подарък не ти трябва ризница.
- Намекът за усмивка "обувките и чантите, които сякаш бяха нарочно подредени като капан за потенциални натрапници".
- И още един: "три легла с безпорядък като за шестима".
- Ударното начало и хлъзгавият завършек на историята.
- Дамата с рентгеновите очи***** , т.е. самата Красимира Стоева. Тя доказва по блестящ начин, че е спец в психологията на групите и определянето на груповата динамика. Браво!

***** Заглавие на творба и едноименен сборник с произведения от фантастичния Светослав Минков

WHODUNNIT?
или
ДНЕВНИК НА ИГРАТА

Умения: шесто чувство, телепатия, внушение (овладени на ниво "advanced"?), телепатия, внушение (овладени на ниво "proficiency"?). Списъкът e кратичък. Признавам: не съумях да накарам героинята да разгърне пълния си потенциал, да развие и други умения. Обаче... ако обичаш да прекарваш време в кухнята и да си играеш без надзор от разумен възрастен (ако ли не, препоръчвам ти да го сториш, така се откриват какви ли не чудеса, като хитри начини да обелиш и нарежеш лук, без той да те разплаче... много), със сигурност си се убедил, че първият ти смайващ проектошедьовър никога не се получава безупречен : ) Включвам котлона за втори опит.

Кодови думи: амбиция, приятелка, идилия, слухове, гост, амбиция, дете, лист, пиене, ключ, обувка, ярост, списък, амбиция, тяло, студ, обувка

Време: Красимира Стоева ми определи срок да спася Алекс до 5:55 сутринта. Аз не можах да го спазя. Щурах се из хотела, гонена от желанието да разбу-ля/-дя всичките му тайни, на едно място се оставих авторката да ми притъпи вниманието чрез специални ефекти и студен информационен душ, подминах ВАЖНА улика, изоставих вярната следа, която бях надушила, тръгнах да гоня дивото и приключих със задачата в 6:10. Срам ме е, но, както вече се похвалих, пуснала съм масълцето да цвърчи в подготовка за втори опит.

Бележки: Това е любимата ми графа в дневника. Авторката е проявила предвидливост и се е погрижила да ти остави място, за да запишеш всички улики, на които се натъкваш в "Хотелът" (те, повярвай ми, са много), да ги систематизираш и да си поблъскаш главата над тях. Тук споделям някои нещица, които са ми хрумнали (старала съм се да запазя основното в тайна, за да не преча на собственото ти разследване), във връзка с опитите си да реша загадката. В леко сресан вид:

Как беше онзи цитат от Дж. У.? А, да: "Hurry it up! You're burning nightlight" (леекинко видоизменен). Ясно като главоломница в призрачен роман на А. К. Д.. Защо някой ще се оправдава за еди-какво си, без да са го питали? 90% от решението е да зададеш правилния въпрос. Да, бе, да. Само че кой е той? ВМОС - Възможност, Мотив, Оръжие, Самопризнание - налични ли са тези компоненти? "Хищниците излизат по залез, тогава плячката тръгва на водопой..." (пояснение - мъдрост, почерпена от едно "разбито, не разбъркано" мартини). Инструкцията "добави пет минути към времето си" се среща толкова често в хода на историята, че малко те затруднява - забравяш дали си отметнал петте минути или не, и трябва да се връщаш и да проверяваш... Държи те в напрежение, увлича те, кара те да милееш за героите й... Супердемонстрация на GIRL POWER! 

Какво правим сега? Ами, замервам те с плана на хотела и те предизвиквам да докажеш, че си по-добър детектив-спасител от мен. Постарай се да не се стига до: Don't say it's a fine morning or I'll shoot ya******.

****** Пак Дж. У., black label, genuine.






сряда, 21 март 2018 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.1: "ПЕТИЯТ ПРИНЦ", НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Жестоката корица е дело на Георги Георгиев - Goshun. Докато я гледам, ми иде да възкликна: "гонен от пустинния вятър"! И от свиващи стомаха на топка въоръжени воини, разбира се. Погледни ги - приличат на страшилища, пръкнали се от връхлитащата пясъчна буря. Облаци мираж. Но аз съм спокойна, че с принца всичко ще бъде наред - заради решителния му поглед, по-остър от оръжие, изковано с кръв, пот, ярост и мълнии по толедско-мавърска технология. Погледни, нежноногата принцеса, ведно с малката й кама, въобще не представлява тежест за него. Той не спира да препуска на великолепния си кон с мощната мускулатура и гордите уши!

Летящо килимче в десена на топло, коприненосиньо лятно небе - купа със сребристи звезди, всезнаещ лунен сърп, кацнал върху облачен пачуърк юрган, сочни смокини, дето ще разквасят гърлото и на най-окъснелия странник, ухание на току-що опечена берберска питка, сладък марокански портокал, дърпане на кори за баклава и точене на кадаиф от умели, усърдни, златни ръце, извори, благословили повърхността на парче земя с любезното спомоществователство на подземни реки, керван с хиляда камили, чиито следи се губят нейде из безкрайните пясъчни морета, градове, дарени с име от поетично настроени, със силен уклон към съзерцанието, мечтатели, медини с криволичещи улички, заключили безброй тайни в лабиринта си, кервансараи с високи входове, възтесни процепи наместо прозорци и ниски стъпала, дворци със спираща дъха на въображението архитектура, изникнали насред пустинята, градини, обитавани/облагородявани от джинове и хубавици с янтарени очи, гъмжащи от народ пазари, изкушаващи потенциалните жертви, ъ, клиенти, на търговците с "от пиле - мляко"... Ясно ти е вече, нали: едно от нещата, по които доста си падам, са приказките в стил "1001 нощ" : ) Затова, когато момчетата и момичетата от СКИ ми размахват примамка под формата на гореописаната корица, а Николай Николов призовава: "Шъъът, време е за разказване на истории...", грабвам стъкло лимонада, сядам по турски и мълча.

ЕДИН КАМЪК (ПЕТИ ПРИНЦ) КАЛЕ НЕ ПРАВИ

Николай Николов те спуска с парашут в сърцето на пустинята Гоаба, вербува те да влезеш в ролята на петия син на крал Тихон - принц Сайнир, въвлича те в безразсъдна и по скорпионовски опасна мисия, закарфичва лист с базов инструктаж върху торбата с провизиите ти и те предизвиква да опровергаеш горното народно умотворение. Нещо, което може да се окаже също толкова лесно, колкото да решиш зададена от първокласник с красив и пакостлив ум математическа гатанка. С други думи - и съвсем сериозно - задачата е с висока степен на трудност и трябва да се отбележи поне с три звездички. За какво иде реч: кралството, чиято чест ще защитаваш от името на Сайнир (да не би да има капка викингска медовина в кръвта на момчето? Конят на Один? Слейпнир?), се намира под постоянна заплаха. Ощастливено е с най-голям брой водоизточници от всичките си съседи, и то на континент, на който мях с вода струва колкото теглото си в злато. Ако си пътувал из пустинята (дори и само на книга), със сигурност са ти обяснявали, че който контролира оазисите, той контролира и търговията по съответните маршрути. Ето защо кралство Сарихи е трън в очите на заобикалящите го държавици, особено на Камор (името нарочно ли навява асоциации с италианската мафия?). Бесен от непрестанните безплодни опити да направи мръсно на сарихийците, владетелят на Камор, Каимор Три, внезапно проявява качества на истински вещер в игрите на тронове, стигайки до извода, че най-умно би било да упълномощи другиго да води битките му вместо него. Начинът? Уреждането на династичен брак, чрез който амбициозният чичко да се сроди с голяма клечка от Валонската империя - Великата сила на материка. Той си е навил на алчния пръст да пробута зеницата на окото си, щерка си Инома, на един от племенниците на императора. Каимор Три гали доволно свещеното си шкембе и крои бляскави планове за бъдещите младоженци, за подчиняването на гордите сарихийци и... за себе си. Дотук - повече от добре, но е забравил да се консултира с кръчмаря относно сметката. От Сарихи готвят отпор, който включва четирима принцове (да, четирима, защото не е препоръчително престолонаследникът да рискува главата си излишно), лелеяната принцеса и отвличане тъкмо преди планираната с толкова любов венчавка. Ала и валонците не ядат доматите с колците - сетили са се да назначат зверска охрана на каморското съкровище с перлено сияние и да си я ескортират от самия праг на грижовния й татко, през целия път до Валон, та чак до храма на бог Гмундра във Вангор, където е нарочено да се състои покръстването й в правата вяра на щастливия й годеник. Работата се закучва, пречките за реализирането на бойната стратегия никнат пред сарихийските князе като реклами на пепси в стар филм, трима от принцовете се отказват от начинанието и всичко изглежда... Но я почакай, имаме си твоя герой - петия принц Сайнир. На бас, че той няма да си остави магарето, ъ, кралството, в калта. Момъкът тъкмо е навършил осемнадесет години, вече му е позволено да се отдели от гнездото и да хвръкне, където му видят очите - да види свят и хора, да се поусъвършенства, да отвлече някоя и друга принцеса, да я навие на руло в килим, да я стегне с панделка, да я стовари в нозете на най-големия си брат и да се включи в радостните приготовления по посрещането на новата снаха в Сарихи. И тъй като е убеден, че домашните няма да заръкопляскат въодушевено на идеята му, воден също така и от жаждата за самодоказване, приключения и кривване от предначертаната траектория, която би трябвало послушно да следва като потомък на Балар Мъдрия (мъдростта май се предава през пет поколения), той хуква на своя глава да бори дракони. Без да уведоми никого, без да получи прощална крепка прегръдка, полезни напътствия, пожелания за лек път и благополучно завръщане или... намокрен от сълзи кафтан, шоколадова торта, флакон парфюм, сещаш се. Не ти дава сърце да го пускаш да върви на бой ей така, без нищо, нали? Ами, поеми част от бремето му: стани му другар, предложи му рамото си, сабята си, опашката на камилата си, и...

"Днес ще си проличи дали наистина заслужаваш да носиш благородната кръв на рода си или ще позволиш падението на кралството..."

ШЕСТ МИСЛЕЩИ ШАПКИ (ДОБРЕ ДЕ, ЕДНА) 
ИЛИ 
ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Дегизировка: Преди да се превъплътиш в Сайнир, авторът ти предлага избор: да се предрешиш като пътуващ воин, поклонник или търговец. Аз избрах да се придържам най-близо до истината - все пак, като пети принц, Сайнир цял живот е бил обучаван основно в бойни изкуства (връх!) - и си заплюх воина. Заради ятаганите и боздуганите, които ми е позволено да разнасям с лекотата на дипломатически куфарчета и свободата при облеклото - и по плетени от коприва доспехи да бях цъфнала, нямаше да направи впечатление никому. Пък и в ума ми се въртеше идеята да се цаня (тел)охранител някъде, да гледам страшно, издувайки накацани от татуировки бицепси, и да отрязвам всякакви опити за подхващане на досадни разговори : ) Отхвърлих поклонника, защото не познавам местните вярвания и щях да се спъна в устата си като пишман последовател, къпещ се в светлината на религия, която провежда благочестива политика на пламенно поощрение по отношение на заплетените богословски спорове, подклаждани от алкохолни изпарения. Не е за пренебрегване и фактът, че в душите на жреците по всяка вероятност блещука надеждицата един ден, като пораснат, да посеят ветровете и да пожънат бурите на суперсвещена мегавойна. Тъй че: беж! Махнах "Не, мерси, брат." и на търговеца, понеже нямаше да мога да си изградя прилично прикритие - не разполагах с кой знае какви средства, а и да ги притежавах - само щях да привличам излишно внимание върху себе си и да заприличам на поднос ребърца, опечени по мексикански, в очите на добрите люде, които от бързане са пропуснали да поизмият нечистите си помисли в общата каца с вода за провеждането на ежегодишния си сутрешен тоалет.

Пари: Авторът изстиска едва 20 леяни (местната парична единица) от кесията си, та да ме финансира за провеждането на решаващия етап от мисията (най-вероятно бизнес планът ми не му е вдъхнал грам доверие). Завърших я с 3 леяни и се самонаградих със скаутска значка "Спестовник". И досега й се кефя : )

Предмети: Вдъхновена от находчив екшънгерой, който за 90 минути съумява да разкаже играта на корумпирани ченгета, наемни убийци, вече почетената в публикацията ми италианска мафия и продажни съдии с помощта на подръчни средства - запалка, пакет кренвирши, консерва боб, тарелка със стреч фолио, лак за коса, а сега внимавай, идва същественото: неанатомичен модел на клоун, се отправих към пазара в търсене на... овчарски шперц - с риск да ми пробутат кофа гола водица с унило плуващ морков вътре като отлично запазен снежен човек втора ръка : ) Не се натъкнах на такива стоки, язък, но ето с какво се сдобих:

въже с кука - припомних си цитата: "Мъдрият тактик се оттегля на лесно защитима височина."
тъмен плащ - абе, не беше кой знае какво, но с малко бродерия, се освежи за нула време
кожени ботуши - на едно момиче чифтовете обувки никога не са му достатъчни.

Кодови числа: 4, 60.

Постижения: Ще ми се да ти се похваля, че успях да се самоокича и със значка "Бижутера" за перфектно отбелязан гол от непряк свободен удар, но... Авторът нарочно ми позволи да стигна почти до финала, когато  ме стресна и постави условие да използвам предмет, който най-безразсъдно бях оставила да събира прах на сергията. Да кажем просто, че принцесата опра пешкира и не ми беше особено благодарна.

Мъъъничка забележка: шрифтът на дневника носи полъх от Индия, а такъв в книгата-игра не се усеща.

"-ХАЙДЕ! - ДЪРПАШ Я ЗА РЪКАТА И ПРИСВИВАШ ОЧИ ЛУКАВО. КАТЕРИЛА ЛИ СИ СЕ КАТО МАЛКА?"

С тази чудесна подкана за вършене на бели започвам частта, в която ще ти споделя какво най-много ми се хареса в "Петият принц". За корицата вече си поговорихме, така че минаваме нататък:
- принц Сайнир, който си въобразява, че морето от пясък му е до глезените и който сънува "храмове, принцеси и пясъчни облаци"
- Омаршарифоподобният бедуин, дето ръси непоискани, двусмислени, ала ценни съвети (това го осъзнаваш, чак след като стоплиш какъв е бил смисълът на думите му)
- поздравите, обръщенията и пожеланията при срещата между двама пътници в пустинята
- изгледът над града, запечатан от соколския поглед на Божидар Жеков-Буж
- описанието на Бедняшкия квартал - направо го видях, чух и помирисах
- кръчмицата "легло и вечеря... почти", гальовно кръстена "Пустинен мираж", и живописният й собственик (когото също видях, чух и помирисах : ) )
- Арената за бойни игри
- разяснението относно характера на защитните съоръжения в двореца
- сцената с кухненския комбайн
- майсторската бойна тактика, демонстрирана от Сайнир в края на приключението
- красотата на изказа: "Очаквахме ви с идната зора.", "номади, раждащи се и умиращи сред пясъците", "слънце като закован въглен в небето", "Бурята връхлита и показва зъбите си."
- предупреждението: "Пустинята приема пешаците, само за да ги погълне и изплюе костите им."
- идеалната реплика за завързване на ново приятелство: "Кой е този? Да напоя ли пясъка с кръвта му?"
- и, закъде без нея, картата "Ихааа" от Божидар Жеков - Буж.

Чудесна е, нали? Все едно се наслаждавам на плода на труда на арабски килимар, вплел умело картата на града в произведението си.
Забеляза ли? Бедняшкият квартал е позициониран най-близо до градските порти и, съответно, най-незащитен. Храмът на Гмундра прилича на зикурат (май строителите са се пробвали да издигнат реплика на Вавилонската кула) и е най-високата постройка в града - по-грамаден дори от двореца (намек за доминация на църковната власт над светската?). Търговският квартал си е съвсем както трябва - мяза на Бел Еър. Арената отдалеч привлича новопристигналите със своите веещи се знамена, паркът - с финиковите си палми, а палатът... е, той се гуши на сигурно между казармите и складовете за храна.

Случайно да се числиш към онзи тип хора, които събират усмивки като жилав тексасец - капки петрол/нереално горско създание - бисерни орехови черупки? Още по-интересно, успявал ли си някога да извикаш двадесет и три усмивки наведнъж? Имаш ли желание да се научиш как? Обърни се към Николай Николов. Той не само разсмива с наточеното си чувство за хумор, но е и талантлив разказвач на истории. В добавка - коментира дръзките ти напъни да откраднеш принцесата под носа на валонците компетентно, свежо и с лееекичка ирония. Съмняваш се? Нищо не ти пречи да провериш дали съм права.

Go, have fun now  : )


сряда, 21 февруари 2018 г.

"МАЛКАТА КНИЖАРНИЧКА КРАЙ СЕНА", РЕБЕКА РЕЙЗИН

Корица, сладка и изпипана като петифура. Разгледай добре фините снежинки, реещи се с нежността на пудра захар. Съсредоточи се върху формата им : )
Адаптация на "палтенцето" на книгата: Фиделия Косева
Превод: Надя Златкова


OUVERTURE
от френски: "откриване"

"Слънцето все още се криеше зад облаците и не бързаше да показва лицето си."

С цитат от самата Ребека Рейзин бих обрисувала нейната главна героиня в онова състояние, в което я заварих, когато се запознах с нея на страниците на романа. На пръв поглед Сара Смит не вдъхва надежда да ти предложи нещо повече, отколкото загатва простичкото й, обикновено и толкова често срещано, че дори да му се иска, не оставя забележими отпечатъци и не вълнува кой знае колко въображението име. Докладът за ежедневните й дейности е тъй предсказуем и еднообразен, че би убил в зародиш духа на всяко чаено парти за размяна на рецепти за кифлички-лауреатки и горещи, дъхави клюки, устройвано в малкото й като дядова ръкавичка родно градче от мили дами на достопочтена възраст, копнеещи да блеснат с информираност и... специалния си порцелан. Да, няма начин донесенията да не са, пардон, отегчителни и да не предизвикат полуумело скрита зад ленената салфетка прозявка. Или две. Три? Сара е собственичка на магазинче за книги и денят й, в общи линии, се изнизва по чорапи (домашни, а не копринени) там. Тя е отдадена на работата си и обожава книгите и книжното си местенце - грижи се за тях с нужното количество нежност, внимание и любов. Но, да си кажем правичката, какво толкова интересно може да се случи в джобна книжарница, отворена насред градче, чиито жители прекрачват прага й, хммм, недостатъчно често, и което няма как да откриеш на картата, освен ако не изобретиш лупа с мощността на изпреварил поколението си (и учените, че и извънземните) космически телескоп? Споменаването на "охотните" читатели иде да подскаже, че разходите на Сара заплашително се извисяват над приходите й. А наемът й се протяга и се опитва да плесне недостижимите звезди за "Дай пет!". На всичкото отгоре младата жена е позабравила да сверява часовника си и да следи за батериите му - той кротичко е забавил ход и неусетно е спрял, а времето никого не чака, вдига нехайно рамене и продължава да си тече с жизнерадостно свирукане. Май моментът Сара Смит да махне капаците (разбирай: книгите) от очите си, да се покаже пред света и да му вземе страха е настъпил. Все пак, ако се вярва на горепосочените учени глави, акулите все още се намират в плен на датиращата си отпреди 400 (?) милиона години еволюция, именно защото никога не са дръзвали да напуснат зоната си на комфорт : ) (и не, дефилетата на зъбатковците по киноекраните из целия свят не се броят)

COUP DE FOUDRE?
от френски: "любов от пръв поглед" (буквално: "удар от гръм")

Life is a glass of champagne припява една кадифенокарамелена джаз сирена с шоколадов акцент, а аз добавям: и нека тази чаша не отмине Сара...

Както вече констатирахме, необходимостта от промяна (и от следване на неразумни мечти?) е на дневен ред. Нашата героиня танцува на ръба на... нещо неуловимо, когато получава неустоимо предложение да полети - рязко и нагоре - и да се превърне от кандидатстваща за тонове субсидии ръжда купчина метал, свряла се по своя воля в тесен хангар, в реактивен самолет, разполагащ с целия небесен свод, за да се развихри. Под "небесен свод" и "развихрям се" се имат предвид Париж и... поемането на ръководството на уютна книжарничка край Сена. Временно, разбира се, само до Коледа, но пък какъв шанс! Да!!! Сара не му мисли много и прегръща идеята с ентусиазма на човек, завтекъл се да покорява олимпийски върхове, екипиран единствено с топящата си вековни ледове усмивка и слънчеви очила. Тя взима решение да потегли два дни след приемането на поканата (!говорим за момиче, което никога не е напускало пределите на своето градче, неизменно се придържа към рутината, остава вярно на навиците си, изпитва остра необходимост да черпи мъдри уроци по поведение от помагалото "Как да бъдеш шеф" и чиято най-смела и рискована постъпка в биографията вероятно е била да пресече "натоварената" главна улица на място без светофар и пешеходна пътека!), ето защо приятелите и родителите й са, да речем, изненадани от плановете й. Реакциите им варират от (леко стъписано) изразяване на подкрепа до "Просто не знам как ще се справиш!". Току-що цитираната реплика не разколебава бъдещата пътешественичка и, сякаш нахъсана от принципа "Животът има смисъл, когато се трудиш, обичаш и крачиш напред", формулиран някога от стопроцентов френски романтик, тя пълни кошницата си (добре, де, раницата) с книги (съмнявал ли си се?) и блянове от рода:

"Сбъдната мечта"
Художник: Павел Митков
Сара: "Ще пия френско вино и ще ям френски сладки "Макарон" във всички цветове на дъгата. Ще се разхождам по местата, където някога е пяла Едит Пиаф. Ще бродя из пазарите..., мислейки за красотата, която щях да открия..."

"Вечерен романс"
Художник: Павел Митков
Сара: "След края на смяната си щях да се разходя край Сена и да намеря някоя и друга сладкарница. Може да си взема книга и да наблюдавам хората от някое от кафенетата на улицата..."


"Парижка мечта I"
Художник: Павел Митков
Сара: "Древна красота..." (да не забравяме, че мечтателката произхожда от държава, чиито корени не проникват по-дълбоко от 1776 година : ) ) , 

нахлузва обувки "балеринки", строява дългия си бретон и драсва към целта. Ouh la la! Дали Париж ще оправдае очакванията й? Дали в действителност стъпи ли там, тя ще се влюби в него? А как и кога ще се случи? От пръв, пети или петнадесети поглед? А той в нея? Ще открият ли един у друг онова, което търсят?

"Нека вали"
Художник: Павел Митков
Сара: "Тръгнах към Люксембургската градина, която беше съвсем празна. Никой не беше достатъчно смел да се разхожда в проливния дъжд. Цялата градина беше на мое разположение и това беше истински дар."

Отговорите на въпросите ще намериш заедно със Сара в "Малката книжарничка край Сена" - история за една смела жена-откривателка : ) И за извеждането на извода: ако римата не ти се получава, просто размести думичките.

PARLEZ-MOI D'AMOUR
от френски: "говори ми за любов" (искане?/молба?/заповед? от Едит Пиаф)

Не мога да се сдържа и ще ти представя в отделен абзац един персонаж от романа, към когото, твърдо убедена съм, главната героиня проявява незаслужена несправедливост (и трудноизвинима липса на достатъчна загриженост, като се отчете начинът, по който той си изкарва хляба). Момчето е симпатяга и на една "спирка" в книгата дори аз се израдвах да го "видя" : ) Онова, с което той борави най-добре, са думите - факт, отразил се и върху избора му на професия. В миналото са лепвали върху подобни хора етикет "златоусти". Две приказки ще ти каже/напише, но те ще бъдат на място и ще те накарат да се почувстваш хубаво. Пускам ти три от най-големите му хитове:



"Седем червени рози за теб"
Художник: Павел Митков

Изненада, поднесена от въпросния онеправдан герой, която предизвика реакция: "Дори и цветолистчетата имаха аромата на любов".

"Четири целувки"
Художник: Павел Митков

Акомпанимент на шепот за сън и целувки.

"Разходка в големия град"
Художник: Павел Митков

Акомпанимент на обещанието: "Ще се скитаме под бледата лунна светлина. Ще се целуваме под дъжда.Ще се притискаме един към друг под чадъра, докато разглеждаме града." 


"Парижка мечта IV"
Художник: Павел Митков 

Хвърли отново око на горния цитат.


Красиво, нали? Е, за съжаление, въпреки усилията на златоустия герой, колкото повече напредва действието, толкова повече общуването му със Сара заприличва на обречени опити за провеждане на разговор между двама души, единият от които писука само и единствено на мандарин, а другият джафка на тамилски, по маймунски развален телефон. Ще успее ли момчето да стигне (до) момичето, заедно с есенно-зимния дъжд? Да докаже, че го бива не само на хартия, но и на дела?

Художник: Танго
Заглавие: Не го знам. Предлагам: "Love's Philosophy" (стихотворение от Шели).


Художник: Танго
Заглавие: Пак не го знам. Пак предлагам:
"Мен ми стига ми - ти си тук,  имаш още мойто рамо. Стига ми, че без звук пак се прегръщаме..."  от "Пак ще се прегърнем" на ФСБ.

CREME DE LA CREME
от френски: "каймакът на каймака", "най-доброто от най-доброто"

Ребека Рейзин ще те поръси с дъжд от листа с форма на звезди, "преди зората да разстеле ленти оранжево и златно по небето". Ще те отведе там, "където растат черешовите дървета", а "слънцето се полюлява в синьото небе". Ще ти организира посрещане за "Добре дошъл!" със "саксии с яркочервени цветя по прозорците като лениви усмивки". Ще те доближи до "реката с цвета на мътен чай" и ще ти позволи да вдъхнеш аромата на Сена -  "земен и загадъчен". Ще те изкуши да хлътнеш в цветарски магазин, пръскащ капчици очарование чрез инженерна система от "божури със затворени като тайна цветове". Ще ти достави детска радост с "белия като надежда сняг". Ще те предизвика да навлечеш "грозен коледен пуловер" с Кърмит-щампа, да се сблъскаш със стек Тартар, да участваш в кулинарен експеримент, стремящ се да докаже, че всичко започва с чесъна, да се наквасиш в бар, кръстен на емблематичен герой на гореспоменатия стопроцентов френски романтик, да се насладиш на най-ококорващото кафе в Париж и да организираш пикник по никое време на студа в компанията на чудаци като теб самия. Ще те накара да се захилиш при "намигването на Айфеловата кула". Ще те примами в омагьосана книжарница, въплъщение на въжделенията на всеки книгохолик. Ще ти даде съвет, ненатрапчив като деликатния полъх на парфюма, който го придружава. Ще те уреди да се вмъкнеш непоканен на извисяващ те до небесата (и отвъд тях) концерт. Ще ти позволи да съпреживееш любовна история, разказана в писма с пощенско клеймо "много отдавна". И ще те запознае със Сара, която има сърце и не се бои да го отваря широко, да вижда и да чува с него, общува по невероятен начин с книгите, не страда от никакви предразсъдъци спрямо тях, хуква да ги спасява, без да счита начинанието за загубена кауза и дарява с дом дори силно увредените из-/съз-дания, "събирайки ги със собствениците им", за които е задължително да се закълнат "да ги обичат". Да не забравяме срещата със сарините приятелки: цапнати в устата, ухаещи на кафе и сладкиши, живителни като "слънчева светлина". Тук са и: момичето-облак, което по традиция си отваря първо картичката, а чак после - коледния подарък, момичето-слънчоглед, което се преструва, че Ван Гог, Моне и Реноар са живи и са му съседи, момчето-поет, за което Сара споделя: "разходката ни ме караше да се усмихвам", момичето, дето оставя душата си върху платното, където всеки може да я види, винтидж произведението на изкуството от женски пол, чийто антикварен магазин грее "като фар".

И, за каймак, ъ, капак, изреченията:

"Прехапах устна, а смехът ми беше толкова близо, че имаше вкус на слънчеви лъчи."

"Мирисът на Сена през прозореца ми, когато се събудя. Светлините на Айфеловата кула през нощта, сякаш е само моя. Когато притисна глава до стъклото на прозореца си, виждам Париж, докато спи."

Препоръка, валидна за декември: Забелязах, че книгата се състои от 24 глави - колкото са дните преди Коледа : ) Ако имаш търпение и желание, би могъл да четеш по една глава на ден и да украсиш празника с искрящоснежния завършек на романа. Опитай.

Неограничена от срок препоръка: Отскочи до сайта www.mitkov.com. Там ще попаднеш и на други вдъхновяващи творби от българина Павел Митков. "Париж вечер беше като платно, което чака сръчните пръсти на художник...", "...попивайки атмосферата на парижката вечер, в мъгливата, събуждаща спомени и чувства светлина..." - струва ми се, че Ребека Рейзин е писала тези думи точно за господин Митков. А картините му, които поместих в настоящата публикация, кореспондират идеално с образите, родени от въображението на английската писателка. Match parfait!

неделя, 31 декември 2017 г.

СПИСАНИЕ ЗА КНИГИ-ИГРИ, БРОЙ ПЕТИ

Възложили са ти да изсвириш собствена музикална пиеса в чест на Зимата на предстоящия горски празничен концерт, но дотогава... има още мъничко сняг да навали. От няколко седмици се трудиш неуморно пред пианото. Днес не е изключение. След неизвестен брой часове погалваш доволно клавишите му и решаваш, че ти стигат толкова репетиции за момента (домашният ти критик - паякът Флоси - не споделя същото мнение, но си затрайва и продължава кротко да плете поредното си ноктюрно). Сега е време за почивка и проверка докъде си стигнал с изпълнението на списъка със задачи, който ти с охота състави по "Коледни пожелания и бисквитени целувки" - романа на Джени Хейл, препоръчан ти неотдавна от едно книжно създание. Да си речем правичката, заглавието ти звучеше вкусно, та затова плячкоса книгата (пък и за да миряса горепосочената ти съветничка по литературните въпроси). Обаче покритата със звезден прах творба се оказа неочаквано вдъхновяваща. Настаняваш се в любимото си кресло до прозореца, включваш симпатичния стар лампион с форма на кактус (влязъл ти е под кожата, защото не спира да мели за приключенията си на младини и за девойка на име Агаве, с устни, по-сладки от мед), вадиш молив, зачиташ се в грижливо пазеното листче, разбудено от дрямката си сред аромат на лимон в уютното чекмедже на близката масичка, и започваш да отмяташ:

- Рисуване на звезди, всъщност снежинки, по натура ✓
(Клатиш глава, тук едвам успя. Въпросният подвиг изисква наблюдателността на стоок древногръцки великан, студолюбивостта на аляски маламут и постоянството на ирландски боксьор. Ама щом си се хванал на хорото да доказваш, че на света няма две еднакви снежинки...)

- Правене на снежен човек ✓
(Хвърляш поглед през прозореца. Вечер е, не можеш да го видиш, но Страж е там и охранява дворчето ти с метла на рамо, вирнал гордо морковения си нос и изпъчил гърди в парадната си униформа - рошаво плетено таке, мек шал и лъскави копчета с различна големина и цвят, но в отлично състояние, накацали по коремчето, тъй де, предницата на мундира. Струва ли ти се или очичките-въгленчета на снежния ти пазител наистина просветват топло в тъмнината?)

- Подбиране и украсяване на елха ✓
(Въздъхваш. Набеляза си първата срещната обикновена ела в гората и, без да я питаш дали иска или не, без дори да се представиш, се зае да я украсяваш с пуканки, парички, сушени плодове, червени и бели вълнени панделки и... прясно изпечени играчки-дракончета, понеже формичките-еленчета бяха забегнали на гурбет нейде из лапландските полета. Май именно дракончетата преляха чашата на какаото, тоест на търпението, на дръвчето, понеже то най-накрая събра смелост да даде израз на непреодолимите различия в модните ви вкусове. В резултат: 1) дупето още те наболява от гневно забодените в него иглички и 2) мини към следващата точка в списъка)

- Бой със снежни топки ✓
(Елата демонстрира точния мерник на норвежки стрелец, способен от разстояние 50 метра да улучи 4,5-сантиметрова мишена. Ти, от своя страна, подобри почти всички рекорди по ски бягане. След третия рунд се поздравихте за спортсменската игра и се почерпихте с по чаша истинско какао. )

- Посещение при Дядо Коледа
(Тук няма да отбелязваш нищо. Според достоверни източници, Усмихнатия брадатко си е устроил резиденция в мола. За да избегнеш ордите купувачи, вилнеещи досущ банда северноафрикански бегачи на дълги разстояния, подушили златен медал, предпочиташ да споделиш коледните си желания с Добрия старец в писмо.)

- Печене на колачета за Дядо Коледа ✓
(По задокеанска традиция се пекат курабийки, но вземайки предвид колко се понравиха канелените дракончета на елата, ти счете за уместно да зарадваш Повелителя на елените с ръчно омесени юнашки колачета.)

- Изработване на подаръци. Къде пише, че това е запазена марка на Дядо Коледа? ✓
(Поставяш знак "изпълнено" със задоволство, макар че някои от даровете все още са в процес на майсторене в работилницата ти. Боядисани, лакирани и готови за поднасяне са: а, няма да издаваш още, защото кактусът и Флоси надничат любопитно в листчето ти. Ще запазиш коледните радости в тайна, за да не развалиш удоволствието от изненадата.)

- Пеене на коледни песни
(Изпълва те нетърпение, любимата ти част! Започваш да си тананикаш, ама тихичко, защото репертоарът ти също е строго секретен и ще бъде обявен чак в първите часове на 25 декември.) 

- Четене на коледни истории
(Хвърляш око на часовника. Мдааа, най-добре вече да се заемеш и с тази точка от списъка, за да се настроиш още повече на подходящата вълна. Прибираш го отново в чекмеджето, подсвиркваш на лампиона и домашния си критик да се приближат, подаваш им по парченце курабия и... посягаш към брой пети на "Списание за книги-игри".)


Редакторски екип: Гален Монев, Танер Алиосманов, Росен Цолов
Коректор: Жанета Николова
Преводач: Гален Монев
Художници: Деница Трандева, Светлана Паунова, Божидар Жеков
Предпечат и оформление: Спасимир Игнатов


"БИТКАТА ПРЕДИ КОЛЕДА", РАЗКАЗ-ИГРА ОТ БЪЛГАРСКИЯ АВТОР ЛЕЙДРИН СУИЙВЪР

Огромна и внушителна къща, чийто архитект явно се е оставил да бъде погълнат от готически роман при проектирането й, без да съобрази, че щом бъде завършена, постройката ще краси улица с романтично име. Глутница кучета, "високи половин човешки ръст", сякаш създадени в лабораториите на корпорация "Ъмбрела" от отдадени на евгениката учени. Сплотена група въоръжени, верни на господаря си и добре платени охранители, чакащи с наточени зъби  и мечове да събереш смелост (и наглост, и глупост) и да навлезеш в границите на територията им. Прецизно и безотказно функционираща алармена система. Яйце, хлътнало на топло в частна колекция, което най-вероятно се числи към изгубените великденски съкровища на Фаберже. Уха! На всеки уважаващ себе си крадец-джентълмен биха му потекли лигите, хвърлят ли му подобна ръкавица. Но не и на твоя герой Ларс. Ако зависи от него, въпросното златно творение на ювелирното изкуство може да си остане, там където си е или да върви на м... си. За съжаление, той е принуден да изпълнява нареждания, в противен случай... Виждаш ли, Ларс е нагазил до ушите в тинята. За да осигури средства за препитание на семейството си - жена си Хилда с нежните сини очи и петгодишния и твърде умен (и чувствителен) за възрастта си Улрих, Ларс е пробвал всички възможни честни начини, докато накрая се е хванал с пренос на контрабандни стоки. Но нещата с една пратка се объркват и сега той дължи пари на шефовете си-изверги, които хич не се интересуват, че Коледа чука на вратата и нямат никакво намерение да махнат с ръка, да проявят щедрост и да забравят - все пак имат репутация да бранят и вечно гладни, бездънни джобове да пълнят. Условията са пределно ясни: или длъжникът открадва и им доставя лелеяното яйце, или компенсацията за понесените вреди ще бъде изплатена от невинните Хилда и Улрих. Залогът е непоносимо висок. Тук се намесваш ти. Ще удариш ли едно рамо на Ларс? Ще му помогнеш ли да си върне жената и детето невредими? Да сграбчи появилия се втори шанс, да поправи грешките си? Ще разберем, ако се включиш в "Битката преди Коледа"...

ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Умение: Акробатика (Лейдрин Суийвър ми даде право да усвоя само едно умение. Скръндза : ) Усъвършенствах се в акробатиката, защото от Котарака на Ал Торо знам, че тя е доста полезна, щом си се ориентирал да градиш кариера на крадец.)

Предмети: Шперц, подкова (Авторът ми наложи да се огранича до два предмета. Второто ми впечатление втвърди първото - скръндза!)

Издръжливост: ООООО

Кодови думи: Ливрея, звън, вън

Удоволствие от играта: 10. Заради първата целувка "по-красива от ясно утро в планината", "непослушния перчем" и писмото до Дядо Коледа на квазарчето Улрих, описанието на Стареца "с много имена": "беше едър, имаше дълга брада и се подпираше на тояга. Странно, но му се стори, че на тоягата има листа. Живи листа.", задоволството от планирането и реализирането на жизненоважната акция на Ларс, от неутрализирането на хитро заложените капани и надиграването на пазачите. Ще ми се да подчертая не само насладата от работата на автора, но и насладата от работата на художника - особено ми допадна една илюстрация на прогимназията, тоест набелязаната сграда. Дървото в двора й изглежда заплашително, като част от охраната, а снегът все едно прави опит да се покатери по оградата и да нахлуе в имота заедно с теб. Отлично свършено, хора!

"ЧЕРВЕН СВЯТ", РАЗКАЗ-ИГРА ОТ АМЕРИКАНЕЦА ЗАКАРИ КАРАНГО

Свят, пременен в постапокалиптични дрипи. Вятърът и до ден днешен припява песен, в чийто рефрен долавяш думичките "Великата война". Натъкваш се на своя очукан герой в пивница, на която преспокойно би могъл да лепнеш името "Коптор" и тя няма да ти се обиди, напротив, ще се изкефи на комплимента. Твоичкият е довтасал да разкваси гърло с течност, подправена така, че да стресне и най-обръгналото небце, на която оптимистите и вярващите позволяват да мине за бира. Компания в анализа на резултатите от експериментите с хмел му прави изтупаният Джонас Уестън, чиято якичка май е твърде подозрително бяла. В миналото мистър Уестън се е занимавал с търговия със сол (предвид факта, че някога солните мини са били достойни за зестра на принцеса, прави сметка какво богатство е натрупал господинът), а към настоящия момент той е разширил максимално обхвата на печелившите си дейности (сметачната ти машинка май прегря, нали?). Одързостил се е да прекрачи прага на лай..., пардон, съмнителната кръчма (следвайки максимата на прочут брониран монах "Water which is too pure has no fish.") и да заговори твоя човек, за да отправи прилично предложение: 10 000 сребърни монети срещу откриването на специален ключ, скрит в "Библиотеката на Древните, построена в средата на Южно море". Признавам му на Уестън, честен е - осведомява те без да шикалкави, че мисията няма да е като разходка с лодка в плитко езерце с лилии. Затова е и готов да се изръси толкова - заплащането е правопропорционално на опасността. Не бързай с отговора, двамата не играете скоростен шах. Преди да отсечеш "да", послушай приятелския ми съвет и обърни внимание на някои от възможните препятствия по пътя към целта. Приех офертата на Уестън и, застанала "в началото на древния път изток-запад", се изправих пред две възможности: да поема по павирана пътна артерия или през непопулярната пустош. Заплюх си втория вариант. Хрумне ли ти да последваш примера ми, помисли пак. Тук не става въпрос за приятелска визита в земите на дружелюбно настроени индианци. Тръгнеш ли в тази посока, забрави за всякакви крайпътни дюкянчета, от които да си купиш най-необходимото и... дъвки. Вечерите край лагерния огън, топлите одеяла в пъстри цветове, зяпането на мачовете между Голямата и Малката мечка, както и пясъчните бисквити, ще си останат блян : ) От друга страна, ужасяващите странни шумове, предупрежденията, изписани с почерняла кръв, загарът тип "бузки на пингвин-диверсант на плажа в Мадагаскар", общуване със свирепи хора и "прелестни" създания, плюс осмото чудо на Древния свят - Роботизирания колос, са ти в кърпа вързани!

ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Име: Книжно момиче

Трябваше да разпределя 40 точки между пет показателя. Упрекът към Суийвър, важи и за Каранго: скръндза!
Бойно майсторство: 5
Ловкост: 10 5
Мистицизъм: 10 2
Хитрост: 5
Оцеляване: 10 5

Живот: 20 15 9 1

Авторът ми постави лимит от 10 точки, срещу които бих могла да се сдобия с екипировка за начинанието. Ще почетвъртя: скръндза!
Инвентар:
- провизии - 1 пакет (аскетично, знам, ала иначе нямаше как да се снабдя с глезотийките, вписани по-долу. Пък и ако чувалчето съдържа фурми, то е повече от достатъчно. Врели и кипели пътешественици разправят, че едва шест такива плода са достатъчни, за да ти влеят сила да прекосиш Сахара, да се сблъскаш с враговете си и да прекараш незабравими нощи с любимия човек.)
- фенерче - 1 брой
- инфрачервен скенер (язък за точките, не влезе в употреба)
- пластични експлозиви (не устоях на надписа "Coming in hot" върху опаковката, пък и като се отчете нивото ми на бойно майсторство...)
- в хода на приключението се сдобих с карбонова броня (Благодаря, Зак!)

Бележки: Ура! Намерих си Скай-Джет! Up, up and away!

Кодови думи: крипта

Удоволствие от играта: Зак ми осигури Скай-Джет, тъй че е абсурдно да оценя представянето му с по-малко от 10. Американецът ме прати на пътешествие, което ме отведе до мистериозен ключ и до библиотека, скътала в себе си тайните на загадъчни цивилизации (Александрийската пасти да яде!). Историята направо надава вой за продължение! Убеди се сам. И така: "Летиш над морето, носейки се към хоризонта, който изглежда като голямо пано от синьо стъкло..."

Бонус удоволствие: В брой пети на списанието ще попаднеш и на интервю с дама от Задругата на книгите-игри и ще си поблъскаш главата над рубриката "Игротека". Осмелиш ли се да разгърнеш страниците му, е добра идея да се вслушаш в пропитите с мъдрост слова на избягалия от орбита Гай Пиърс "Ето ти карта, ябълка и не разговаряй с непознати! Стреляй по тях!".  А сега избърши трохите курабийка, полепнали по муцунките на Флоси и кактуса, сложи ги да си легнат и помни: Дядо Коледа идва за теб, знае как се казваш и e съвсем наясно дали си бил послушен : Р

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

"КОЛЕДНИ ПОЖЕЛАНИЯ И БИСКВИТЕНИ ЦЕЛУВКИ", ДЖЕНИ ХЕЙЛ

Изваждаш оранжевото си тиганче, с изрисувани наденички по дъното, и капваш малко олио в него. Поставяш го на включения котлон и, докато чакаш мазнината да се загрее, сръчно нарязваш връзка зелен лук, изсипваш го в тиганчето и го разстилаш равномерно с дървена шпатулка. Заръчваш на наситнения зеленчук да не се мае, ами бързичко да придобие златист загар, а ти се заемаш с разбиването на яйцата. За да не им е скучно, им осигуряваш компания - натрошаваш резен биволско сирене в тях. На мънички парченца. Съставките си допадат от пръв поглед и се смесват охотно. Добавяш ги към плажуващия лук и се пресягаш за тайната си подправка - песничка, родена в Индийския океан и долетяла до теб на борда на специално пригодена за целта черупка от кокосов орех. Ръсиш щедро, доволен, че думичките на суахили както винаги са повече от готови да придадат допълнителна пикантност на ястието. Не след дълго в чинията ти се мъдри изпускаща пара порция пухкави бъркани яйца. Захващаш се със закуската, защото днес ти предстои пълен със задачи ден и се нуждаеш от сили. Омиташ и последната троха, допиваш чая си (който гордо дими, че е от Цейлон, но като че ли е изгубил акредитивните си писма нейде по пътя дотук) и старателно измиваш съдовете. Подреждаш ги по сушилника да съхнат и, преди да тръгнеш, се отбиваш да нагледаш своите декабристи*. Всичко с тях е наред, тъй че навличаш червеното си палто и зеления си шал и хукваш навън. Забравяш шапката си, а една от ръкавиците ти не издържа на темпото ти и остава далеч зад теб. Ще си я прибереш после. Добре, че слънцето е решило да се покаже. Примижаваш насреща му. Прилича ти на забулено... яйце. Ухилваш му се за добро утро, яхваш шейната си (боядисана в цветовете на Бъмбълбий) и потегляш. По-точно, политаш : ) Бъркаш в джоба си, за да... Я почакай! Празен е, коледният ти списък го няма! Оставил си го вкъщи и сигурно сега нагло е разположил всичките си сто и една страници върху бюрото ти, включил е печката, за да стопли крачетата си, лочи Ърл грей направо от чайника и замезва с комина на джинджифиловата ти къщичка, построена за врабците. И даже не благоволява да си постеле салфетка! Какво ще правиш сега? Не си спомняш дори запетайка от него, а и вече си стигнал твърде далеч, за да се връщаш... Сключваш замислено вежди и... усмивката ти грейва отново. Ама разбира се! Ще се отбиеш в близката книжарница. Опре ли до коледни списъци, имаш чувството, че отлично знаеш коя книга ще ти помогне в съставянето им.
Да вървим да я грабнем, Шейничке : ) 

* Растения, които цъфтят през зимата


Поръсена с вълшебство : ) Ще усетиш колко прекрасна е корицата, едва когато вземеш книжката в ръцете си. Изображението, което публикувам тук, не предава дори 1/3 от чара и магията й. Художествено оформление: Мариана Станкова. И още нещо. Българското заглавие ми допада в пъти повече от оригиналното. Променена е една-единствена думичка в него, но каква разлика само! Преводач: Валентина Рашева.


"СНЕГЪТ ЗАПОЧВА ДА ТРУПА..."

...а медицинската сестра Аби Фулър получава изкущаващо предложение за работа - да префасонира интериора на къщата на бизнесмена Ник Синклер и да я подготви подобаващо за празниците. Офертата е отправена благодарение на препоръките на бабата на Ник, за която госпожица Фулър полага грижи, и не е за изпускане - младата жена ще получи солидно възнаграждение, за да върши онова, с което винаги е мечтала да се занимава. А нейният клиент й предоставя почти неограничена свобода. Изискванията: да обнови и да напълни с топлина и уют постройката (нарочно не използвам думата "дом"), за да може роднините, които господин Синклер е поканил на гости за Коледа, да останат доволни, възхитени и пляскащи с ръце от удоволствие. И да не забележат тоталната му липса на интерес към каквото и да било друго, освен към денонощното киснене пред компютъра в преследване на сключването на поредната жизненоважна сделка, сдобиването с печеливши компании и... хронично главоболие, системно недояждане и недоспиване. Кажи, според теб кой се нуждае повече от смяна на боята и вдъхване на нов живот - огромната сграда или собственикът й? На Аби ще й се наложи да запретне ръкави и да се потруди здраво. Нямам предвид заниманията й като интериорен дизайнер. Лесно е да освежиш и украсиш дадено помещение - стига да не те мързи и да притежаваш усет и око за подходящия акцент [и едно сандъче с див(н)оцъфтящо мушкато на прозореца би било достатъчно]. Пък и да запалиш пръчица бенгалски огън и да озариш вечерта е фасулско, обаче да запалиш коледното настроение в човек, за когото всичко това е "загуба на време" и се мръщи на де що мерне гирлянд, е далеч, далеч по-голямо предизвикателство. Ръкавицата е хвърлена...

...НА СЦЕНАТА ИЗЛИЗАТ:

АБИ ИЛИ "КАКВО НАИСТИНА ОБИЧАШ?"

Аби е майка, дъщеря, внучка и професионалист за пример. Напук на обстоятелствата. Шестгодишният й син е винаги топло обичан, облечен и нахранен. Старае се да му осигури нормално детство и колкото е възможно повече щастливи спомени. Болният й дядо и майка й намират в нейно лице опора - напълно заслужена при това, заради начина, по който са я отгледали и възпитали. Тя изпълнява служебните си задължения съвестно и компетентно, въпреки че като малка е бленувала за съвсем различно поприще, в което да се развива. Всичко й идва отръки - от експериментите в областта на детската алхимия в банята : ) през асистенциите при отбелязването на гол в мачовете срещу домашните по математика, провеждани редовно на масата в кухнята, до съставянето на приемлив семеен проектобюджет за месеца. Не е престанала да вярва, че можем да открием изкуството навсякъде. И не се е сбогувала със склонността си да гледа на света с детски ентусиазъм. Проницателна е - за нула време ще се научи да разпознава истинската ти усмивка и да чете картата на лицето ти. Предразполага те без усилие, напипва правилния подход и в нейно присъствие се отпускаш като задрямала котка върху автомобилен покрив в късен, горещ и мъркащ августовски следобед. Обича да ходи по чорапи. Свири на пиано. Едва. Познай кой е бисерът в репертоара й! И най-важното: Аби е от хората, с които денят ти, изобщо животът ти, става по-хубав.

НИК ИЛИ "ЗАТОВА ЩЕ БОЯДИСВАМ С ТЕБ. ЗАЩОТО МЕ Е ГРИЖА."

Господин Синклер е онзи работохолик, за когото си говорихме, дето се нуждае от спешна ремонтна дейност.  И от цяла коледна армия барабанчици, за да го разтърси, събуди и накара да се осъзнае, та най-сетне да спре да бяга от Коледа като прелетно пернато, на което студът му е противопоказен и което копнее да мигрира в... офиса си, а вместо това да си подаде зиморничавата човка навън и да изживее първия си истински празник от векове насам, по всички правила на изкуството. Без да пропусне да уважи всеки един обичай, естествено. Знаеш ли какво най-много харесвам у Ник? Той винаги съобразява стъпките си с ритъма на Аби. Главният герой на Джени Хейл ме подсети и за един китайски филм, чието заглавие, за съжаление, ми се изплъзва. В кинотворбата се разказваше за момиче, което издържа близките си като превива гръб във фабрика. Заради използваните в производството суровини, краката й бяха постоянно разранени. Щом разбра за това, момчето, влюбено в нея, й купи подарък - високи гумени ботуши. Крайниците й оздравяха. В "Коледни пожелания и бисквитени целувки" ще попаднеш на много подобни дарове под формата на предмет, който можеш да увиеш в празнична хартия и да окичиш с панделка или под формата на постъпка, с която да се увиеш ти самият вместо с жилетка. И тези подаръци се поставени под елхата не само от Ник.

МАКС ИЛИ "ЧАКАМ ТЕ, ЗА ДА ИЗЯМ И СВОЯ ПАЙ.", ИЛИ "А ТИ КАКВО ЩЕ ПОЛУЧИШ? ТИ НИКОГА НЯМАШ ПОДАРЪЦИ, КОИТО ДА ОТВАРЯШ СУТРИНТА НА КОЛЕДА. САМО АЗ. НЕ Е ЧЕСТНО.", ИЛИ "НО ТОЙ НЕ Е ИГРАЛ В СНЕГА!... САМИЧЪК Е ТРУДНО ДА ИГРАЕШ."

Макс е синът на Аби. Влюбих се в него. Чисто и просто. Следва описание на маршрута, по който минах, за да хлътна до уши : ) Последвай го, ако смееш. Започваш от рошавата косичка на детето и начина, по който мърда чаровно с веждички. Спускаш се през порозовелите му бузки и грейналото личице под покритата със снежинки шапка. Изкачваш се, за да регистрираш резултата от вулканоложките му дейности и проучвания - конструирането на вулкан от варени картофи, с кратер, пълен с грах. Нататък потъваш в джунглата за ускорен курс по звероукротителство и се възхищаваш на способността му да пръска обаяние и да примамва в обкръжението си опаки домашни любимци. Затъването ти се задълбочава от умението му да те убеждава да се включиш в лудориите му, като преди това ти развърже обувките, за да се събуеш и да ти е по-лесно. Веднъж извършили беля заедно и озовали се на сигурно място, той вече ти гласува достатъчно доверие и ти показва най-ценното си - играчките си. Споделя ти и съкровените си мисли и списъка си с желания до Дядо Коледа. Макс се е постарал да бъде прецизен при съставянето му, а причината за това ще те разтопи. Преди сън момчето ти се явява в съкрушителен тоалет - пижамка с щамповани влакчета и моли за история за лека нощ. Ще ти даде ли сърце да отсечеш "Не!"? Макс е искрящо от енергия кълбо от сладост, пакостливост, интелигентност, съобразителност, загриженост и доброта. Накратко - квазар : )

Е, как ти се струва? Аз мисля, че ще ти бъде страшно приятно да се запознаеш с Аби, Макс и Ник. А сега, след приказката за "Коледни пожелания и бисквитени целувки", дойде моментът да провериш...

...С КАКВИ ЧУДЕСА ЩЕ НАПЪЛНИШ ЧУВАЛА СИ, ДОКАТО ЧЕТЕШ КНИГАТА

🎁Сеньор Фрекълс - обаче внимавай, полудива котка и голяма платнена торба са непрепоръчителна и драскаща комбинация (всъщност, не ми обръщай внимание, въпреки собственото си предупреждение, аз не се сдържах и го откраднах - не устоях на способността му да се наслаждава на чуждите бели и да допринася за увеличаването на мащаба на пораженията им)
🎁 Идеален за снежен човек сняг
🎁 Идеален за пързаляне по чорапи под (не бъди алчен - за да съумееш да го набуташ в торбата, си отчупи само мъничко)
🎁 Сняг от пуканки
🎁 Коледен самодивски чемшир
🎁 Къщурка, чийто заден двор примамва с дървени люлки
🎁"Елхово чудовище", което ще ти се наложи да опитомиш и вкараш в пътя. Докато се разправяш с него, черпи духовни сили от принципа "Разбира се, че трябва елха, за да може Дядо Коледа да остави подаръците си."
🎁Папка, подарък от скъп човек, за възможно най-блестящото представяне по време на интервю за работа
🎁Късчета лято - спомен от бейзболен мач, импровизиран пикник и... вкус на Мексико през декември
🎁"Червени чорапи от евтин филц, които бяха направили заедно с Макс, а отгоре на всеки от тях бяха изписали имената си с блестящи боички"
🎁 Спомен, доплувал до твоя бряг на платноходка
🎁 Чаша, нарисувана с пръсти, с пъстри бои и любов
🎁 Тиквен пай по дядова рецепта, украсен по коричката с листенца с форма на имел. Ако не си падаш по десерти с тиква, разрешавам да си отмъкнеш парче, оставен без особен надзор, пресен прасковен пай
🎁 Плик с тайно коледно желание
🎁 Рецепта за коледни играчки от тесто

Улови романа на Джени Хейл и напълни своя чувал с онова, което на теб ти хареса. Осъвремени празничния си списък и... кой знае, може би "Коледни пожелания и бисквитени целувки" ще ти припомни някоя отдавна забравена твоя мечта - една от първите ти, може би втората или третата? Избърши я от праха и я разгледай на светлината. Май няма да е лошо да я пробваш пак, а?

неделя, 8 октомври 2017 г.

...ОТГОВОР

Отговора ще откриеш в самия въпрос : ) , както и в "Безсъници в Шанхай" - мястото, където един вдъхновяващ художник споделя своите творби...








: ) И за да не си помислиш, че Танго е лунатик, виж още:






















Надявам се, че миниекспозицията ти е допаднала. Признавам, че доста се затрудних при избора на Тангови творби, които да ти представя днес. Още първата попаднала ми негова рисунка ме изпълни с удивителни. Да видиш само "серията" му, посветена на кафето! Даже сега съжалявам, че не публикувах... Обаче знаеш ли? Може би ти ще се справиш по-добре от мен с подбора. Последвай линка, който съм поставила в началото на статията, посети игралната площадка на художника, потопи се в разнообразието от теми и си харесай картин(к)а! Заслужава си. Заради: чувството за хумор на Танго, наблюдателността и усета му към детайла, вкуса към историите с неочакван край, способността да вижда/вдъхва искра в наглед съвсем обикновени неща, които подминаваме ежедневно без да ги удостоим дори с капка интерес, да изнамира няколко (безброй?), и все отлични/новаторски/шантави, решения на един-единствен проблем, да върви в крак с времето си, но и да отскача до миналото и да намига към бъдещето, да променя всичко с един щрих и да се изразява многоцветно, боравейки само с черно и бяло, да предизвиква ума, да разбужда фантазията, да кани на танц вдъхновението...