сряда, 10 май 2017 г.

"ЗАДРЪЖ ЗВЕЗДИТЕ ОЩЕ МИГ", КЕЙТИ ХАН

Преди известно време космическият апарат Касини съумя да се вмъкне между планетата Сатурн и нейните пръстени. Ние, земляните, имахме уникалния шанс да станем преки свидетели на събитието благодарение на момичетата и момчетата от Гугъл : ) Щура фантазия с лепенки на обелените колене, изобретателност с безценно чувство за хумор и препасал меч творческо-приключенски дух - всичко това доведе до създаването на видеодудъл в чест на събитието. Касини, досущ гладен и жаден папарак, дебне търпеливо подходящия момент, за да хване в кадър желания обект. Сатурн, от своя страна, се появява в пълния си блясък, привлича фотографа в прегръдките си за шеметен танц и го дарява с огромна усмивка (от типа "Виж, виж - нямам нито една пломба от амалгама!"). А после? Щрак! Щрак! Щрак! Снимките са налице и са повече от страхотни! Валсът с дамата е кратък, тя бързо се отдалечава от кавалера си, но Касини е щастлив. Прави си селфи с изплезено езиче, за да ознаменува успеха, като наивно си въобразява, че никой не го гледа : ) А знаеш ли с какво се занимавах аз по време на заснемането на въпросната фотосесия? Четях книгата, която ще ти представя днес. Интересното е, че в "Задръж звездите още миг" Сатурн отново влиза в светлината на прожекторите (пак без да иска) и придава на романа още по-вълшебен вкус. Не че на него са му нужни подобрители.

Българското издание на книгата е вече факт благодарение на издателска къща "Бард".
Преводач: Иван Иванов

Историята на Кейти Хан ще завладее ума, емоциите и, накратко, мястото, където се раждат мечтите ти още в самото начало и ще остане там да царува дълго след като си приключил с последната страница от първия прочит. Сега, докато пиша за нея, "Задръж звездите още миг" вика в главата ми музика - прекрасна и жива, и силна, в най-различни настроения: Sam Cooke "Wonderful World", Dean Martin "That's Amore" (и по-конкретно: "when the moon hits your eye like a big pizza pie/that's amore/when the world seems to shine like you've had too much wine/that's amore"), Armin van Buuren & Garibay & Olaf Blackwood "I Need You", Shawn Mendes "There's Nothing Holdin' Me Back" (най-вече заради частта "you take all my inhibitions"), Perry Como "Don't Let the Stars Get In Your Eyes", Oasis "Stop Cryin' Your Heart Out", Martin Solveig & Ina Wroldsen "Places" (специално внимание на I come back to the places where we found us), Coldplay "Fix You", OneRepublic "No Vacancy", Julian Peretta "Miracle", Parakit & Alden Jacob "When I Hold You", неописуемо нежните звуци от пианата на Пиратското сърце и Жан-Ив Тибоде... : ) Свежата порция музикална салата, която ти сервирах, вероятно вече ти е подсказала, че "Задръж звездите още миг" е любовна история. Случила се в неназовано бъдеще. Красива.  Пълнокръвна. Нека видим кои са главните действащи лица в нея.

"ДВЕ МИНИАТЮРНИ ТОЧИЦИ ВЪРХУ БЕЗБРЕЖНО ТЪМНО ПЛАТНО"

Според 99 % достоверен източник, антропонимът Карис на уелски означава "малка любима". Няколко реда географско-митологична информация: Уелс е онова прословуто парче суша, гордо вирнало нос, ъ, връх, Сноудън към небето. Разправят, че изкачиш ли го, се връщаш обратно или луд, или поет. (Ще ти се похваля, че и аз го покорих, с помощта на книгата,  и, както си личи по-горе в настоящия текст, се превърнах в пеещо от цялата си душа книжно създание.). Решиш ли да попътешестваш из Земята на песента, нищо чудно да попаднеш на запазил се върху камък отпечатък от коня на крал Артур. А гмурнеш ли се в някое от тамошните езера, току-виж си се натъкнал на Екскалибур. Всички тези данни вече бяха налице в "архивите" ми, когато прочетох името на главната героиня върху задната корица на книгата. От този момент нататък нямах търпение да се запозная с уелското момиче. И тя не ме разочарова, даже напротив. С ръка на сърце мога да заявя, че разбирам, абсолютно разбирам, как главният герой Макс затъна до коленете още на първата им среща : ) А по-нататък положението му не се облекчи. Въобще. Дълги кестеняви коси, бистрозелени очи, остър, аналитичен ум и забележителен характер. Карис е амбициозна и целенасочена. Ученолюбива. Работи здраво. Мечтателка. Фенка на анимациите. Не псува, не, в никакъв случай, просто допуска печатна грешка или грешка на езика. В добавка - наскоро гледах някакъв документален филм, в който цитираха следната категоризация: съществуват индивиди, които изобщо не обръщат внимание на звездите, има други, дето вдигат поглед към блещукащите кълбета, възхищават им се, но само толкова, а по света живеят и хора, които не се ограничават само със зяпане и мигане, ами се опитват да стигнат небесните светила. Карис принадлежи към третата група - тя е пилот на совалки към Европейската космическа агенция на Войводствата. И харесва топлооранжевия цвят : ) Горкият Макс, няма измъкване. Не че Карис е в по-завидно положение от него: "Той се обърна. Беше мургав с леко къдрава коса, която падаше пред сини очи, вече изпълнени с веселие, сякаш тя бе пропуснала някаква шега...". Убийствена комбинация от гени, ала онова, което ще те привлече към него, са именно бръчиците, нарисувани от смях по лицето му. По професия Макс е готвач. Владее достатъчно езици, на достатъчно добро ниво, за да ти събере очите. Чувството му за хумор и съобразителността му никога не закъсняват да се проявят. Емоционално интелигентен е, въпреки че предпочита да се прави на емоционален пън. Луд е по по-малкото си братче. Отлично знае как да те погали - и с постъпки, и с думи, и с ръце. А нещата, които споделя за чувствата си, когато благоволи да спре да се преструва на отсечено дърво... ами, те са съвсем простички, но истински и зареждащи сърцето с енергия за сто живота. Да, Карис, и за теб няма измъкване. И така, двама млади, здрави, необвързани души се влюбват. И не могат да са заедно. Какво им пречи да бъдат щастливи? Тъкмо младостта - тя е на 25 години, а той - на 27. В "идеалната епоха" (доколко е идеална ще прецениш сам, след като прочетеш книгата), в която живеят, господства Правило, забраняващо на хората да се събират в двойка преди да навършат 35-годишна възраст. И все пак... Може би пред Макс и Карис е налице една възможност за съвместно бъдеще. Всичко зависи от това колко си готов да рискуваш за човек, в чиито очи виждаш купове от галактики и за когото си убеден, че вижда същото в твоите...


TAKE A FLIGHT

"Задръж звездите още миг" те праща на космическа мисия. Ще поемеш ли задачата? Моят съвет е: давай смело! Няма да съжаляваш. Книгата прилича на главната си героиня - да се забъркаш с нея е опасно, но всяка секунда в компанията й си струва!!!!!!!!!! (ако случайно не си преброил удивителните в края на изречението - десет са). Заслужава си да полетиш с Макс и Карис не само заради любовната история, която ме трансформира във вдъхновен певец и демонстрира колко ценен дар е да откриеш някого, за когото да можеш да кажеш думите, сгушили се между страниците с номера от 308 до 330. Както си говорихме преди малко, романът отправя предизвикателства към ума ти - ще се зачудиш доколко е възможно да получиш темпераментна алотропна форма на кислорода в свръхнеблагоприятни условия. "Задръж звездите още миг" събужда мечтите ти - ще ти се прииска да изпиташ "ефекта на космонавтския поглед отгоре" - да се насладиш на родната ни планета (наистина ли Великата китайска стена се забелязва от космоса?), лъчите на Северното сияние, лилавия Млечен път, Сатурн и нейните пръстени. Ако това не ти стига, авторката ще те вкара в интересен и пъстър кръг от герои: солидната, мъдра Лиляна, на която тайно й харесва да я наричат Лили; Изин-ът (терминът е измислен от автора на "Генезис", руснака Рей Гард, и означава "изкуствен интелект". Допада ми повече от "ИИ".) Озрик, който с поведението си рискува "виртуалната му шия да бъде извита"; Кент, радостен, че се е отървал от последния си млечен зъб; Лайка с призванието рицар; Ана боецът; Лиу - експлозията от енергия и цветове; Ричард с наболата руса брада и готовността му да отглежда кокичета... А знаеш ли кое е най-възхитителното? Кейти Хан ме превърна в свой верен последовател с подръчни средства - нужни й бяха една маргаритка, един конец и изречението, с което завършва творбата си.

сряда, 3 май 2017 г.

"АКО ИМАХ КРИЛЕ"

Режисура: Алън Хармън, сценарий: Майкъл Маркъс, Тим Стубински


Помниш ли увода към публикацията ми, посветена на "Кутия за птици"? Онзи с книжната класификация? А категория "шотландско злато"? Днес ще ти представя филм тъкмо от тази порода. Попаднах на него съвсем случайно, въобще не влизаше в програмата ми, но веднага намерих начин да го вместя. "Ако имах криле" разказва историята на незрящото момче Алекс, което иска да се състезава в дисциплината бягане, и на неговия водач по задължение Брадли - проблемно хлапе с индиански произход. Лентата оставя изключително приятно чувство в теб, а актьорите играят толкова непринудено, че няма начин героите, в чиято кожа влизат, да не ти станат симпатични. Кецове на дупки, инхалатор, рошава прическа, очила, колело, познало и по-добри дни - част от детайлите, които допълнително ще те очароват в сърдитото лъвче с бойно вирнатия перчем Брадли, храброто войниче с високо вдигнатата глава Алекс и компания. Очаква те наистина прекрасна творба за дързостта да мечтаеш, за кроткото поставяне на въпроса "Ще бягаш ли с мен?", за гордостта, за упорития труд, за страхотния начин, по който те кара да се чувстваш спортуването и за това какво правиш, когато в дизайна ти не са предвидили криле, но ти знаеш, че си роден да летиш...

Още няколко думи за засегнатите теми : )

Челната позиция си запазва тази за сложноцветното приятелство, дето пониква в доста сурови условия и то точно там, където би се обзаложил, че е почти невъзможно. Ставаш свидетел на всички негови фази на растеж - от първите нескопосани опити за шеги, тип "не съм сигурен, че чувството ми за хумор ще ти допадне", минаваш през етапа, когато започват да се водят съкровените разговори и стигаш до момента на първото истинско изпитание за връзката.

Второто място заемат границите. Колко трудно е да ги намериш (как да помогнеш, без да изтълкуват жеста ти като проява на съжаление), колко сила се изисква да ги преодолееш (в случая - да пребориш собствените си физически ограничения), колко решимост е нужна, за да ги спазваш (и да не навлезеш в кривия коридор, към който те тласкат и на който са поставили табелка с твоето име), 

Третото място в класацията ми завоюват предизвикателствата на родителството. Няма да залитам в посоката "хич не е лесна работа, пък и е на пълен работен ден" : ) Всеизвестно е. Само ще ти обрисувам две-три симпатични вариации по темата от филма. Пред очите ти една 40-килограмова свръхзагрижена майка ще пробва да срита в топките юначага, пращящ от силна злоба и злобна сила. Един татко ще се закове като треснат с томахавка по главата, щом чува желанието на опасно изглеждащия си, държащ се и мислещ син: "Купи ми мляко!". Същият татко разполага с арсенал от древни наказания с доказана ефективност: "Брат ти избира къде ще празнуваме, защото той ще черпи. С джобните си пари.". Да не говорим за разтапящите му думи, категорично произнесени малко преди развръзката : )

Извън топ три, но не по-малко важни, са златните жили, тоест темите, за: началото, което не е никак многообещаващо (но води до неочаквано сладки резултати), (не)правилния избор (и последствията от него), равния старт (и стремежа да покажеш, че можеш да се справиш сам), честната конкуренция, сляпата амбиция (покосила тийнейджър, който иначе си вижда съвсем нормално), за учителството (една от професиите, за които е задължително да си надарен с призвание), куража да целунеш момчето/момичето, което харесваш и... определянето на следващия връх за покоряване.


сряда, 30 ноември 2016 г.

"КОТАРАКА И АБАНОСОВИЯТ ДРАКОН", АЛ ТОРО

🍁 🍁 🍁
Есенен ден. С книжното момиче сте седнали на припек, погълнати от обичайното вещерско занимание по това време на годината - консервиране на слънчеви лъчи. Съвсем наблизо сабледорът разопакова настървено чисто новата си топка за тенис на корт и (когато се сети) ти мята благодарни погледи. "Композирането е фасулска работа." - изтърсва домакинята, след като доволно залепва върху стотния ви буркан за днес етикет с надпис "Pilgrims on a Long Journey". "Сериозно, питай шестгодишния Моцарт! Какво пречи и ние да си съчиним мелодия?". Оставяш за миг затварачката, бършеш росата от челото си и понечваш да възразиш, че австриецът е бил дете чудо с безспорен талант, а вашата банда се състои от редови калпазанин с непогрешим усет за белите, горска чайодейка с афинитет към звъниката и страховит пазач със слабост към бекона. Да, точно така! Ала събеседничката ти дори не ти дава възможност да наченеш речта си: "Имаме си всичко необходимо за целта: небето ще бъде нашата основа, с помощта на облаците ще начертаем петолиния и вместо ноти ще използваме дървесни листа!". "А откъде ще се сдобием с музикален ключ"? - питаш ти, сякаш той е единственото, което ви липсва. Кандидат-композиторката се ухилва и посочва металния ключ сол, който виси от кожения нашийник на домашния й звяр. "Е, какво мислиш?". Не ти дава сърце да й откажеш, пък и тя не изчаква отговора ти, а хуква да домъкне любимата си тиква-цигулка. И портативното си пиано. И акордеона си. Въздъхваш примирено и се заемаш да подреждаш готовата зимнина в кротналите се наблизо шарени щайгички...
🎻  🎻  🎻
Три часа, много изхабени страници небе и стадо оскубани облаци по-късно. Май сте готови. Време е да изсвирите творбата си в нейния цялостен и окончателен вариант. Звук - на макс! Раздавате се без остатък, за да бъде изпълнението ви наистина, ама наистина виртуозно. Резултат? Категоричен - публиката се изпарява още на третия такт. Даже къщичката на пачи крак не успява да издържи (алегрото и фортисимото й идват в повече), демонстративно спуска кепенци и отпрашва към Яворовата поляна. Сабледорът веднага хуква по следите й, под благовидния предлог, че ще се погрижи да не й се случи нещо лошо. Книжното момиче махва с ръка: "Грам не разбират от музика! Следващия път ще представим "Експресия" в някой Салон на изкуствата". Кимаш в знак на съгласие, като си отбелязваш със звездичка следващия път да си вземеш тапите за уши (първо - за да пощадиш слуха си, второ - заради увереността, че така ще интерпретираш мелодията доста по-вярно).
⛵  ⛵  ⛵
Три минути сладка тишина. Облягаш се на ствола на дъба, под който сте се разположили и притваряш очи. Едва си промълвил "Добре дошла!" на следобедната си дрямка, когато се започва пак: "Сигурна съм, че ако Лято беше тук, щеше да оцени творбата ни с шест плюс. Но тя замина за Южна Америка - по линията на Колумбов обмен. Знаеш ли, вчера тя ми се похвали, че е хвърлила котва в пристанището на град Кайен и... познай! Налетяла е на един приятел, който преди години се цани за юнга на борда на бригантината "Айрън Мейдън" (често наричана с любов "пробито корито" и "капан за плъхове"). Доколкото ми е известно, момчето съвестно се занимава с изучаването на морско дело: ядене на люто зеле, пиене на слаба ракия, трупане на луидори, лов на русалки и... събиране на пиратски истории, дето те превземат на абордаж без да се усетиш. Платноходката ми спомена, че най-прясната плячка в колекцията му от ръкописи е продължението на легендата за прословутия Котарак. Измъкнал ценните страници под носа на един търговец на апокрифи в Карсеп. За малко щели да хванат нашия познайник, но си струвало! Най-сетне щял да задоволи любопитството си, подпалено още с първата част от поредицата - "Котарака и Черният нарцис"...

 Елфът и дръзкият герой, от чието име ще въртиш сабята, са великолепно представени, но... обърни внимание на водата. Сякаш излъчва/отразява магия, нали? Името на талантливата художничка на корицата ще откриеш по-надолу, в поле "Удоволствие от играта".


"КАКВО МИСЛИШ ДА ПРАВИШ, ДОКАТО НАМЕРИМ СУША, НА КОЯТО ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ТЕБ?" Капитан Рисард Финигън към един беглец с непрозрачно минало

Е как да не му стане драго на човек при такова топло отношение, нали, Котарако? Макар че екипажът на "Абаносовият дракон" има пълното основание да не те посрещне с баница: заплюл си си кораба за убежище и си се промъкнал крадешком на него. Настанил си се като у дома си в трюма и си осквернил (макар и без да искаш) светинята на домакините - знамето с черепа и кръстосаните кости, за да си създадеш удобства (използвал си го вместо одеялце). Добре, че пираните, ъ, пиратите се смиляват над жалките ти кокали и ти дават възможност да аргументираш неочакваната си радостна визита. Изслушват обясненията ти, задават смислени въпроси (като онзи, който окачих на носа на параграфа си) и проявяват учудваща толерантност към теб, даже когато си просиш искрен ритник в задника (при втория ти по-дълъг поглед към капитанската дъщеря). Дали ще ти позволят да останеш на борда или ще се озовеш зад него, бляскаво описвайки съвършената траектория? Зависи от начина, по който ще се представиш на изпитанията, поставени ти от морските ястреби. Успееш ли да преминеш теста, те чака вълнуващо приключение, което ще те отведе... само Веселия Роджър знае къде : ) Може би при дъгоцветно съкровище, като онези, с които ни подмамват арабските приказки? В обятията на магьосница с нажежаващо докосване? В непознати земи, дето чакат именно теб, за да те окичат с венеца "Първооткривател"? Единственото сигурно нещо е, че ще се наслаждаваш през цялото четене към целта. А докато трае плаването, ще овладееш тънкостите на моряшката походка (ама не тази на Джак Спароу), ще се научиш да връзваш доста сносен моряшки възел и ще започнеш да се катериш по мачтите с пъргавината на свободен бегач. При добро желание, разбира се : ) Ще имаш възможността да се пробваш в корабен бой и по метода на юмруците да си спечелиш истински приятели и верни врагове. Ще участваш в жестока морска битка, както и в овладяването на ситуация, сякаш породена, за да докаже теоремата на Джеки Чан: "В една планина два тигъра са много.". А за десерт ще сърбаш попарата, която ти забъркват две същества от женски пол, надарени, освен с всичко друго, със силен характер. Въоръжи се с идеализма на младия Уил Търнър или с подлостта на гниещата душа Барбоса. Снабди се с разрешително за каперство и контролирай жаждата си за злато или пък заглуши съвестта си и граби с алчни шепи. Превърни се в романтичен герой (за впечатлителните девойки) и вдъхновител (за подрастващите корсари) или - в страшилището на седемте морета, избухливостта на чиято брада ще бъде увековечена в приказките за лека нощ, с които бабите обичат да плашат внучетата си  : ) Ал Торо има добрината да не ти се налага, напротив - той ти дава свобода да си избереш в какъв пират ще се превърнеш, но побързай с решението. "Абаносовият дракон" заминава с утрешния отлив и се е "заклел в дъските си", че няма да те чака : )

"В НАЧАЛОТО МИ СЕ СТРУВАШЕ, ЧЕ ДЪНОТО ТЕ ЗОВЕ, АМА ЩЕШЕ ДА Е ГРЕШКА, СЕГА ГО ВИЖДАМ." Втори помощник-капитан Горвиш Дрейп към най-младия шампион на кораба

При първия си опит да преплувам "зажаднелия за кръв" океан се превърнах в "омар" и ти не би искал да ти описвам подвизите, които изпих, ъ, извърших, за да заслужа тази титла. Затова караме нататък към един дневник на приключението с по-благоприлични и по-достойни за хвалба пред отбрана публика постижения : ) Докато играех, следвах кодекса на любимия си морски и въздушен разбойник - капитан Шекспир от "Звезден прах"...


Име на читателя: Книжно момиче

Дата: забравила съм да я отбележа

Оценка: 66

Умения:
- на майсторско ниво: арбалети
- на основно ниво: катерене, бдителност, ножове

Уважение: 31

Кодови думи: престъпник, Лари, Сержо, щука, костюм, скала, пожар, Емлеар, рога, лежерен, злато, щерка, Лафър, вятър, чук, неук, бял, пролука.

Предмети: лечебен еликсир, боен нож, тежък арбалет с пет стрели, еликсир "ксил - буот", кинжал.

Бележки: На борда на "Абаносовият дракон" се запознах с вдъхващия лоялност капитан Рисард Финигън и разбрах на мига какъв курс ще следвам. Нито един път не съжалих, тъкмо обратното - възхищението ми от него нарастваше с броя на приключенията, през които преминахме заедно. Особено ми допаднаха думите му: "Ръцете ми не могат да държат нищо друго така добре, както сабя, щурвал и далекоглед", както и нежните слова, посели първото семенце на симпатия:  "Какво зяпате още, лениви морски червеи? Връщайте се към задачите си!". За мен беше важно да спечеля неговото уважение, а също и признанието от страна на колегите ми моряци. Имам предвид елфа Емлеар, с когото споделих кесийка стафиди и боцмана, от когото получих чудна похвала. През деня се стараех да направя добро впечатление, но и нощите ми бяха заети - с пеене на пиратски песни, със сънища (онзи с дракона беше страхотен) и с опитите ми да избягам от домогванията на огнекоса фурия, защото повече ми допадаше да съм в компанията на сладураната Криси с "разпасаната риза". Много внимавах да не предизвикам пожар, предвид очертаващото се на хоризонта морско сражение. Писах се специалистка по стрелба и завоювах златен медал при сблъсъка с враговете. Мерси, мерси, приемам поздравления, но това мое решение ме лиши от възможността да вляза във фул контакт с екипажа на противниковия кораб и да се сдобия с кодовата дума "огледало"...
Удоволствие от играта: 🌟🌟🌟🌟🌟
Звездите ми греят толкова ярко, заради всичко, което посочих в графа "Бележки", но и благодарение на:
- Йоанна Викторова (Drawly), нарисувала вълшебната корица и илюстрациите. "Снимките" към досиетата със статистики на героите са върховни. Влюбих се в Сержо Зъба;
- Георги Миндизов - тук добре познатият ти властелин на книгите-игри поема в компетентните си ръце вътрешното оформление на изданието (особено ми харесва шрифтът, с който са изписани името на автора и заглавието на творбата в горните външни ъгли на страниците);
- краткия  и ясен морски речник - с него никога няма да потънеш;
- скицата на "Абаносовият дракон". От километри си личи, че той е изключително красив плавателен съд, макар че може да ми се обиди заради избора на прилагателно. Сигурна съм, че би предпочел определенията "мълниеносно бърз", "маневрен" или "смело порещ вълните";
- двата варианта за игра - олекотен и за напреднали;
- епизод 1,5;
- начинът, по който авторът подчертава цветовете в своя фентъзи свят: "на изток кървавият диск на слънцето изплуваше над тъмния океан";
- назначаването на жена на поста първи помощник-капитан;
- хубавото чувство, което изпитвах докато летях из "Котарака и Абаносовият дракон". Творбата успокои носталгията ми по всички приключенски истории, които поглъщах като малка все едно са топла, питателна и ококорваща пилешка супа.

Трепна ли пиратското ти сърце?
: )

Леле, чувам, че сабледорът и къщичката на пачи крак се връщат. Увлечени са в дебат относно предимствата и недостатъците на чистокръвните кучета. Нещата май отиват към прерастване в ожесточен търкал, т.е. спор, затова ще те изпратя до пътечката към дома заедно с твоя дял от зимнината и с финалните думи от предговора на Ал Торо: "Хайде, време е да те оставя на пиратите!". На бас, че ще пресушиш книгата за има-няма една вахта!

вторник, 11 октомври 2016 г.

"ГЕНЕЗИС", РЕЙ ГАРД

Пронизително звънене. Стряскаш се. Трябват ти няколко секунди, за да ти светне къде се намираш - вкъщи. Явно си заспал, гушнал мишката. На компютъра. Докосваш бузата си - бутоните на клавиатурата сякаш цяла нощ са танцували блус с нея. Вадиш от косата си молив, изгубил се в дебрите й по време на танца, почесваш се по ребрата и се мъчиш да се изправиш. Мисия: стигни до банята без да се осакатиш. Едва си наплискал лицето си с вода, когато звъненето се подновява. Какво по... Отправяш се към вратата с гостоприемно стиснати челюсти. И юмруци. Отваряш рязко, а насреща ти - костенурка в изрядно изгладена униформа. Върху ризата й се мъдри логото на куриерска фирма "Червената шапчица". Разтъркваш очи, после поглеждаш отново. Да, "Франклин" още си е там и ти се ухилва: "Вълшебно утро! Имам пратка за Вас.". После вежливо ти подава кошница с прикачено към нея писмо и моли за твоя подпис. "Това е всичко. Желая Ви хубав ден!", животното увеличава ватовете на усмивката си, обръща се и поема към велосипеда, паркиран недалеч от входа на хралупата ти. "Подобно!" изръмжаваш възпитано на корубата му и затваряш вратата. Разполагаш се в любимия си кожен пуф, наподобяващ половин портокал, за да прочетеш писмото. Наясно си от кого е, познаваш почерка: "Първо, не се ежи!!! Знам, че си начумерен, задето те събуждам толкова рано, затова минавам направо на въпроса. Миналия път ми се оплака от творчески блокаж, нещо във връзка с проекта ти за курсовете по визуални ефекти и 3D анимация. Мисля, че мога да ти помогна. Е, не аз, а Рей Гард. Пращам ти книгата му игра "Генезис". Човече, страшно готино четиво! Сигурна съм, че ще те вдъхнови и ще те изкара от дупката. Приготвила съм ти и термос с тръстиково кафе. Пробвай го сега, да видим дали ще ти хареса". Раздразнението ти е потушено още на "не се ежи", но и думичката "кафе" железни врати отваря. Почти си готов да престанеш да се сърдиш на утрото и да последваш препоръката на книжното момиче, но... тръстиковата добавка малко те притеснява. Бъркаш в кошницата, махаш капачката на термоса и подушваш подозрително течността вътре. Рецепторите ти са на мнение, че май всичко е наред, тъй че си наливаш и отпиваш. Райски вкусно! Примлясваш и потъваш умиротворен в "работния" си стол.  Връщаш се към писмото: "Браво! А сега ще се превърнеш в магаре!", плези ти се авторката. Въобще не й се връзваш на вещерските глупости, а продължаваш да си сръбваш с кеф. "Не се хвана, нали? Впрочем, Лято те поздравява. Откакто ти я поправи, не се е застояла на едно място. Присъедини се към експедиция до Марианската падина - някакво изследване на тамошните обитатели. Втълпила си е в платната, че не е лодка, а батискаф и няма търпение да започне теренните проучвания. Страх ме е да си помисля за кашите, в които ще се забърка : ) Сабледорът ми пък заръча да ти предам да не забравиш подаръка, който си му обещал -  топка за тенис на корт, обвита в бекон (като онази от филма, дето сте гледали заедно). Колкото до мен - сънувах странен сън. В главната роля блестеше една все още ненаписана творба от Фредерик Бегбеде. Но за това - друг път... Очаквам мнението ти за "Генезис" и ..."

Художник на петзвездната корица: Александър Еличев

НА ТРИДЕСЕТ СЕКУНДИ ОТ ЛЕДХОМ

Продължаваме да не пускаме лятото. Не, не съм прекалила с домашното тръстиково кафе. Онзи пейзаж, дето грее от корицата на книгата-игра, е тъкмо летен. "Минус 30 градуса по Целзий, ярко слънце и внезапни снежни бури" - това може да ти предложи отдалечената планета Ледхом през отпускарския сезон. Не се притеснявай, ще те снабдя със защитен костюм, а хиперпространствените двигатели вече са изобретени, така че пътуването и до най-откъснатата и срамежлива точка от познатия Космос ще се окаже всичко друго, но не и времеемко. Тръгваме ли? Обещавам ти приключение, дето ще ти покачи адреналина също както класикитe "Нещото", "Пришълецът", "Пълен мрак" и "Screamers" (а защо тук да не включим и "Whiteout"?). Не е за пренебрегване и поканата за среща с родено през лятото момиче, което съчетава в себе си хубавите черти на пилот Каролин Фрай от споменатата вече пълномрачна лента с Вин Дизел и ярките качества на редник Дизи Флорес от "Звездни рейнджъри" на Пол Верховен. Примамливо, а? Докато трае полетът, ти препоръчвам да хвърлиш едно ухо на базовата информация за бъдещето, описано от Рей Гард. Хипер-все-разцвет! Пред хората и представителите на извънземните раси се откриват безброй нови възможности за... военни конфликти и покоряване/покваряване на (богати на ресурси) територии. Дванадесетата междузвездна война е вече история. Тъжно... Но Земната федерация и независимите планети са оптимисти и гледат напред - към следващия мащабен военен сблъсък. За да бъда честна, ще отбележа, че на Ледхом рамо до рамо мирно (през по-голямата част от времето) се трудят и човеци (134), и екземпляри от народа на кнопите - 2 на брой (съотношението на силите, обаче, не те ли притеснява?). Не бива да пропускам и напредъка в медицината (тубичките с регенеративна пяна вършат чудеса), както и успеха в разработването на изкуствен интелект - Изин. Съществата, населяващи света на Гард, са си усъвършенствали и интересна система за разплащане - с нипсове (идеални са при сключване на нечисти сделки, тъй като "движението им не може да бъде проследено от правоохранителните органи"). Освен това... О, я виж, почти пристигнахме! Слушай внимателно и запомни от какво трябва да се пазиш: 1) свръхагресивните и свръхактивни тикландци (може да се технически назаднали, ала са достатъчно хитри, за да изобретят генератор на Т-поле, което блокира оръжията и електрониката на противника) в комплект с бойните им кучета, 2) паладините в комплект с абсолютната им свобода на действие ("абсолютна" и "свобода" винаги ме плашат, щом вървят ръка за ръка с въоръжени момчета) и 3) лабиринтите в комплект със създания, некласифицирани до този момент от биолозите. Готов ли си? Приледхомяваме се! Заплюй си звяр - снегоход или ратрак и... нека отпускът започне!

Моят избор. 
Илюстрации: Николай Королев


КОНТАКТ

Твоят герой се нарича Кремък (името е показателно, вади си заключенията). Веднага след завършване на гимназията той се присъединява към силите на космодесантчиците. Изкарва в тях пет години. Участва в безброй битки, печели куп рани по тялото, ума и душата. И медали. Ще се съгласиш, че си е заслужил правото да се оттегли на някое спокойно местенце и да се радва на прилична пенсия и блажени старини (по мои изчисления той е около 24-годишен и ме подсеща за летците-ветерани на същата възраст от сборника с разкази "В полет към теб" на Роалд Дал). Да, ама не. Вместо да се плацика в топлите води на някой балнеоложки курорт и да играе бинго, Кремък си избира да замине за необитаемата планета Ледхом, където възнамерява да поработи една година на сондьорска станция за добив на редкия метал керамнит. Изминали са шест месеца от стажа му там. Последните два от тях той е в изолация. Пребивава на по-малката от двете сондьорски шахти на обекта - като наказание за политически некоректно сбиване, при което (случайно?) фрасва един прав и на своя командир. Дали на Кремък му е зле? Не. Даже би предпочел да е сам, но му се налага да търпи досаждането на новака Свен. Един ден, когато снегът вали така, че им пречи да виждат по-далеч от носовете си, се получава сигнал за помощ от товарен кораб на микардската раса, молещ за аварийно кацане. Сигналът е подаден автоматично... Сещаш се какво следва, нали? Леко ще те открехна: "На станцията се намира опасно същество, убило вече няколко души... Не знаем какво е и откъде се е взело..."

Опасно близки...


 Ще съумееш ли да докажеш, че нервите ти са от неръждаема стомана (въпреки присъствието на гладна твар, непропускаща възможност да ти демонстрира прелестите си и разнообразните начини, по които е способна да изненада, обезвреди, разчлени, всмуче и храносмели жертвата си), да направиш оценка на щетите и съставиш план за действие/измъкване? Ще бъдеш ли достатъчно прозорлив, та да отсееш истинските си съюзници от плявата? Да прецениш за какво си струва да се бориш и за какво - не? Кога/дали е време да отстъпиш? Кимаш утвърдително? Тогава се налага да подчертая: Кремък е труден за дялане...



ВИСОКО ЗАСТАНИ

Следва доклад относно показателите, с които моят Кремък завърши приключението. Данните са от втория път, когато той се осмели да ми повери съдбата си.

Живот: 2
Аура: 10
Нюх: 5
Ловкост: 31
Хладно оръжие: 17

Аптечки: 0

Отличия: А (Пожарен втора степен), V1, V3 и V4 (Бойна слава), Z (Зверобой), K (Косата на смъртта), Q (Любимец на жените), H (Другар), N (Воля за победа), L (Спартанец).

Артефакти: гривна, меч, плазмен пистолет.

Кодови думи: ратрак, контейнер, Лейра, Синти, взрив, ретранслатор, братя, съблазън, дар, предмет, запас, раняване, раняване, съд, глайдер, предпазител, сандъци, раняване, раняване, спасение.

Удоволствие от играта (графа, добавена от мен): 98%*. Заради (подхващам кротко) Синти - лятното създание, обрисувано по-горе, оранжерията, малкия букет цветя и пархелиона. Продължавам по бандитски: книгата-игра, числяща се към най-интересния за мен жанр; титлата Зверобой - докато я печелех, се чувствах като Мадмартиган в битката при Тир Аслин, по същия начин ми подейства и танцът с меч на Кремък; Тапер - симпатягата с брадвата -  и Грог - изинът, когото харесах, веднага щом разбрах, че сам си е измислил името (пък и е приятна компания); епизод 247 и лафчето с бабаитите братя Грюбер. И най-важното, защото с финала на уводните си думи "Успех! Ще ти хареса!" Рей Гард ме подсети за хищниците от една моя любима група и увереността, с която те са саморекламирали първите си концерти : )

* Мушицата в супата ми пита: Какво е необходимо, за да се превърнеш от обикновена звезда в слънце? По-точно: колко медала и ранявания ще заслужат на Кремък кода, обещан като награда за успешен завършек на играта?

А сега е твой ред да попълниш дневника. Реши коя е по-красива: етиката на дълга или етиката на ползата : )


неделя, 25 септември 2016 г.

"СРЕД ОБРЪЧ ОТ ПЯСЪК И ВОДА", РОМЕН БОДРИ

Въздух, пропит с обещание за плодове от Медената долина. Парашутен десант от диворастящ липов цвят. Наперени кестени, нетърпеливи да се отърват от зелените си кожени якета с шипове и да ти покажат кой е шефът тук. Това е само трошица от посрещането, устроено ти от вълшебния лес, докато вървиш към къщичката на пачи крак. Леко ти е на сърцето. Козируваш шеговито на един рошав бъзов храст, а той ти се ухилва и ти смигва. Връщаш усмивката и довършваш последните капки от третия си сладолед за днес, купен преди няма и пет минути от магазинчето на търтеите. Муцуната и лапите ти са целите омазани с лакомството. Май трябва да се топнеш в онова поточе, чийто ромон се чува наблизо. Или не? Предстои ти цял ден, изпълнен с бели, ако се къпеш след всяка, ще заличиш доказателствата за извършването им... Потръпваш при мисълта да се прибереш вкъщи чистичък. Срамота, пък и... честото миене е вредно за косъма, нали така? В този момент на рамото ти каца нахална горска бъбрица и ти зачуруликва на ушенце толкова тихичко, че от цялата серенада долавяш само: "...приятели...река...пръскане с вода...". Птицата приключва с песента и вперва в теб блестящите си очички: "Разбра ли ме или сутринта пак си пропуснал да си измиеш ушите? Беж натам!" - посочва с крилце към поточето, отлита и се настанява върху табела с надпис "Пряк път към пакостите". Винаги си твърдял, че едно от най-хубавите ти качества е любопитството, затова поемаш към указаното място. Бодрата ти крачка е прекъсната от смразяващ кръвта вик: "НЕ ПУСКАЙ ЛЯТОТО!!!". "Смразяващ кръвта" не е адекватно определение. По-скоро: "способен да накара и най-ужасяващото изчадие от японската митология да си плюе на петите, да нахлузи оранжева роба и да се оттегли от светски живот в знак на покаяние и търсене на изкупление". Тъй приятният звук е издаден от книжното момиче, секунда преди то да нагази с гръм и плясък в потока и да се впусне да търси нещо. На брега, на сухо и под дебела сянка, се е изтегнал сабледорът й и наблюдава спасителната акция с отегчено изражение. "Може да забравиш за любимата си вятърна въртележка!" - нарежда момичето. "И бъди сигурен, че ще те накарам да береш коприва без ръкавици!". Следва нов вик. И цамбурване. Ти излизаш на светло. Двамата те забелязват почти едновременно. Погледът на животното е изпълнен с възторг: "Върхът! Късна закуска, гарнирана със сладоледен топинг!", този на момичето - с надежда: "Добре, че си тук! Загубихме мачтата на лятото!", а твоят - с разбиране: "Ъ?". Обяснява ти се, в духа на класическите български скороговорки, че "Лято" е име на лодка, проектирана и изработена по правилата на детския ентусиазъм от книжното създание и домашния й любимец (който ти бива представен като Жорж Мелиез). Обаче Мелез (или беше Мелиез? Трудно ти е да му запомниш фамилията - гладното му изражение ти пречи на концентрацията) се оставил лодката да го убеди да я пусне (неособено нежно) на вода, преди лепилото й да е изсъхнало напълно. Копнежът й да поплава из лагуната Родриго де Фрейташ я правел нетърпелива. И сега Лято, мъчейки се да се събере, се гуши в ръцете на момичето, увесила нос. Мислиш да освободиш мъничкия плавателен съд от заблудата, че това наоколо е бразилска лагуна, а не - горски поток, но си замълчаваш и се втурваш да помагаш в издирването на липсващата част. "Виновна е ето тази книга." - книжното момиче махва към "Сред обръч от пясък и вода" на Ромен Бодри, разположила се хрисимо върху един плосък камък. "Лято я четеше, докато нанасяхме последните щрихи по модела й, и платната й се издуха от мечти..."

Корица и илюстрации, идеални за приключенци, дето обичат да се разхождат в облаците. Художник: Клаус Пийон


САМОТЕН МОРЕПЛАВАТЕЛ

В духа на "НЕ ПУСКАЙ ЛЯТОТО!" реших да ти представя книга-игра, която отправя покана за пътешествие в тропиците. Туристическият пакет включва: океан в най-галещите оттенъци на синьо-зеленото, тайнствени атоли, фин като пудра захар пясък, колоритно местно население, вкусно питие за добре дошъл (най-качественото, от зелен кокосов орех) плюс отбрани морски деликатеси (сервирани върху палмово листо), странни обичаи, побелели легенди, интелигентни (в някои случаи дори творчески настроени) чудовища, коварни магии, чудновати, добре скрити амулети и изкушаващо предизвикателство... А героинята, от чието име си упълномощен да действаш, е великолепна! Казва се Манануива и е на седемнадесет. Хубава възраст - дошъл е моментът девойката да пристъпи към своя ритуал по съзряване, наричан от племето й "Пътуване към хоризонта" (ако си роден мечтател, тук със сигурност въздъхваш от задоволство). Манануива потегля да проучва (и да се побратимява с) океана, разполагайки с една пирога, хранителни припаси, вода, нож, каменна брадвичка и... себе си. Знае, че са налице два начина да изпълни изискванията на своите хора. Лесен - да си заплюе съседен остров, на който да акостира, да прекара там известно време в усилено съзряване, тъй де, мързел, а после да се върне у дома, да се престори на помъдряла и да направи онова, което се очаква от нея - да се омъжи за свестен момък и да се заеме с охота да създава потомство. Манануива избира трудния начин - да извърши както трябва ритуала си (по-рано споменах, че е великолепна, нали?). Решението й не е изненадващо. Тя е от онези хора, които предпочитат да се потопят в прегръдките на водата, вместо да останат на брега и да се отдадат на летаргия и злоупотребяване с добрината на слънцето. Те навлизат в дълбокото без грам опасение, въпреки че в околовръст най-вероятно се навъртат дванадесетметрови акули. Стремят се да разширят границите на познатия си свят. А защо не и да ги разрушат? Целта на твоята героиня е да научи нещо за себе си, да разбере коя е и какво иска, какво й е нужно. Девойка с дух на боец, нямаща нищо против самотата. Как да не й се възхитиш? Една случайна среща по време на монотонното (досега) плаване и предложение за участие в състезание под надплуване (в свръхсвободен стил) ще ти дадат възможност да тестваш качествата й и да й помогнеш да открие най-напред правилния въпрос, а след това - и правилните отговори. А може би и сродна душа-пътешественик?

ТАЛАНТЛИВ ПИСАТЕЛ И НЕГОВИЯ ВЪОДУШЕВЕН ЧИТАТЕЛ

Също както Манануива, Ромен Бодри спечели симпатиите ми още в самото начало. Най-вече, защото "Сред обръч от пясък и вода" упорито подкопава тезата, че "истинската магия не се наблюдава често". Пък и защото в увода авторът споделя, че има "странна концепция кое е логично и разумно" : ) Освен това, Бодри ме снабди с билет първа класа до екзотична дестинация, като по време на полета с вълшебно килимче лично се погрижи да не ми липсва нищо. Успя да ме пренесе в тропическите ширини с лекота: "ласките на слънцето галят голия ти гръб...", "хамак, закачен между две палми, близо до плажа... заспиваш под шума на вълните и на топлия вятър в листата на палмите...", "събуждат те лъчите на утринното слънце...", "топлите прозрачни води на лагуната се плъзват покрай теб...". Французинът съумя и да ме разсмее - с историята за статуята на вожда-Слънце (аз го кръстих така, името му не се уточнява) и суеверните му поданици, които, струва ми се, се молят не за дъжд, а за повод да източат нечия кръвчица. Писателят ме запозна и с местните знаменитости - "спортната надежда" Раиахауи, справедливия Атароа и жената-ловец Фаанаруа. Сдобих се и със сувенири, но за съжаление до края на приключението успях да запазя единствено кратунка без алкохол : ) Но знаеш ли кое ми допадна най-много? Това, че Ромен Бодри провокира приключенския и откривателския ми дух.  Най-вдъхновяващите ме уроци по география в училище бяха тези за Великите открития. Докато четях книгата-игра се чувствах като морски вълк, създаващ карта на неизследвани досега аква- и територии. Обиколих с огромно удоволствие атола, на който попаднах заедно с Ромен и Манануива, и посетих всичките му осем острова. Използвах рисунката от страница 38 на книгата-игра и нанасях върху нея важните си находки, както и наименованията, които измислях за местата, където съм ги намерила: Великденския остров, Бърлогата на Гагул, Радостта на Дънди, Изяж ме, ако можеш : Р, Пясъчника на Д-р М. (и Менгеле, и Моро ще ти свършат работа), Някой като теб, Птиците рулират сами, Проклятието/Благословията на Черната перла и т.н. Няма да ти казвам кое наименование на кой номер остров от скицата съответства, защото съм зла и не искам допълнително да те улеснявам. А сега поеми дълбоко дъх, скачай в пирогата (леко, че се клати), покажи знак на неуважение с пръст към дебнещите те зверове (имам предвид комарите), намажи си плътно носа със слънцезащитен крем и пълен напред - целият океан е пред теб!

четвъртък, 9 юни 2016 г.

"РЕДНИКЪТ ОТ ТРЕТА РОТА", КИРИЛ ИВАНОВ И СПАСИМИР ИГНАТОВ

- На кръстопътя трябваше да завиеш наляво. - отбелязвам аз, докато ти се взираш недоумяващо в омачканата си карта и се чудиш как, бистрите да го вземат, отново си се озовал пред къщичката на пачи крак. Потъркваш тила си. Вчерашното посрещане с дървета, раздаващи плесници, цербери, дружелюбно оголили гигантски зъби, змии, събудили се с г*за нагоре и жаби, прекалили с дивото пиво и... поезията, още ти държи влага. Иска ти се да обърнеш вярното си Балканче и да отпрашиш със скоростта на светлината (е, приблизително) в обратна посока, но следващите ми думи те спират. - Търсиш полянката, където се провежда фестивалът "Кино сред листака", нали? Не ме зяпай така, нямам провидски способности. - поне за момента, кристалното ми кълбо е на поправка при кълвача, но решавам да ти спестя тази информация. - Знам къде отиваш, защото програмата за прожекциите се подава от джоба на якето ти. Я дай да я разгледам. Какво си си набелязал? Охо, маратон на военните комедии. Оградил си "Тримата от запаса" с червено и три удивителни. Наистина би било хубаво да го гледаш, обаче имам новина за теб. Нали знаеш, че в този лес дори най-дребното камъче е необикновено и заредено със сила? Та, когато на кръстопътя избра да поемеш надясно, ти... - млъквам, а лицето ми придобива такова изражение, все едно се готвя да ти съобщя, че си осъден на пленничество в омагьосаната гора, докато някой принц, страдащ от остър рицарски синдром, се нагърби да те вмъкне между подвизите си и да те освободи. Раменете ти увисват, затова бързам да довърша. - ...просто сбърка пътя. Ала това е най-малкият ти проблем в случая. На фестивала пускат само със специални покани. Не те ли предупредиха? Не ги е срам : ) Добре, понеже така и така си се разкарал дотук и тъй като съм в настроение, ще ти предложа алтернатива. Чувал ли си за "Редникът от трета рота"? Военна комедия, но не филм, а разказ-игра. Смехът и приключенията при четенето са гарантирани. Хайде, тук никой не те заплашва. Белостволата брезичка ти прости за експеримента с градинските ножици още вчера, а сабледорът ми се е заел да учи азбуката и не гори от желание да се занимава с теб. Още се колебаеш? Ами тогава, като всяка истинска и уважаваща себе си вещица, ще те примамя с лакомство. Забъркала съм десерта "Бягай, дете!" : )

Автор: Кирил Иванов
Драматизация, предпечат и рисунки: Спасимир Игнатов


БАТАЛЬОН, МИРНО! ЗА ПОЧЕСТ!

Полигон Змейово. Първото по рода си международно военно учение. Нещо страшно, ама СТРАШНО, се прее.., ъ, обърка. ОРКИ!!! Потискаща тишина... Това гласи кратката телеграма, с която Кирил и Спасимир ти докладват за положението. Един замах с молива е достатъчен то да се превърне от чисто розово в "розово с оттенък на кърваво". Ще се втурнеш ли "почти безстрашно" да помагаш на войничетата, рискувайки доброволно да се подложиш на "лоботомия с брадва"? Да? Не се и съмнявах, че ще отговориш положително : ) Настъпи часът да отдадеш почест на Редника, чиято униформа ще нахлузиш, за да се бориш срещу злото. Караулката му е ей там. Почакай, първо трябва да го събудим. Брей, яката е откъртил! Не, да не си посмял да го шамаросаш! Ето, вече е кукуряк. Почти. Хубаво, след като си стиснахте ръцете, аз ви оставям да си правите компания. Не че целя да те притесня, но нарядът се очертава да бъде дълъг и изпълнен със зловещи събития. Имай предвид, че тук считат загубата на двама постови за добра вест. А случи ли се на сутринта да те пратят на разузнаване, помни: дебнат те двестакилограмови врагове, екстратунинговани чрез специално шаманско заклинание. Куражът ти май се скри, а? Върви да го намериш, вържи го, ако се налага, но го върни на място. Какво друго ти е необходимо? Акъл. При това - отлично наточен, защото те чака планирана с мнооого наслада засада...

Защо да изберем "Редникът от трета рота", а не някой филм със сходна тематика? Разказът-игра предлага свежа комбинация от симпатични герои (за тях ще милееш повече, отколкото за кадетите "зелчици" на майор Пейн), водени от проклет старшинка (виж пак "Майор Пейн"). Неговите подопечни следват примера на обитателите на военната база в "Сержант Билко" и проявяват завидно усърдие в тренировките и поддържането на бойния дух. Вдъхновяват се до такава степен, че бият по ентусиазъм дори екипажа на "Морски трепачи" и са също толкова наясно със ситуацията, в която са попаднали, колкото и момчетата от "Тропическа буря". Хигиенните им навици пък ме подсетиха за "Злостър - Черното влечуго", вихрещ се по време на Първата световна война. Има и бонус - "Редникът от трета рота" ще те научи как да разказваш приказки за лека нощ (потретвам: "Майор Пейн") и да приготвяш специална юфка (забелязал ли си, че сред финалните надписи на "Смотаняци" се гуши рецепта за браунита?). А дяволито намигащият стил на Кирил Иванов (ще се радвам да прочета и друга негова творба) и безкрайно сладките рисунки на Спасимир Игнатов ще те накарат да се хилиш здравата, по оркски : )

КАТО ЗАГОВОРИХМЕ ЗА ВЪЛКА...

Досега съм ти представяла Спасимир Игнатов като писател (негова е книгата-игра "Да намериш Дракон") и като гостуваща звезда в моя блог (помниш ли ревюто за "Герои" от Джо Абъркромби?). Днес ти давам възможност да го опознаеш и оцениш в ролята му на художник. Разгърнеш ли комикса-игра, ще те посрещне възхитителното чувство за хумор, което грее и топли от картинките. Талантът да вика усмивки, както неведнъж съм подчертавала, не е единственото силно оръжие в арсенала на г-н Игнатов. Той ми прилича на авторите на видеото към песента на Coldplay "Up&Up". Надарен е със сетива да забележи цели фантастични светове в наглед ежедневна, обикновена среда, с която толкова сме свикнали, че подминаваме, без да й обърнем никакво внимание. Колкото до световете, конструирани от самия Спасимир, е, те са брилянтно проектирани, вълшебни, вдъхновяващи и пълни с красота. Не биха могли да бъдат други - техният създател блести с неограничено въображение, интелигентност, бърза и адекватна мисъл, наблюдателност, проникновеност, доброта и скромност.

неделя, 10 април 2016 г.

ЗРЪНЦЕ ПОЕЗИЯ ОТ ИВАН ДИМИТРОВ

Дълбока нощ (или, ако си почитател на Верлен, то нека нощта е светла). Усоен лес. Глуха тишина. Къщичка на пачи крак. Пред здраво залостената врата дреме сабледор (хибрид между саблезъб тигър и лабрадор). Преценяваш дебелината на веригата, която удържа домашната твар на стопанката, цъкаш респектирано с език и решаваш да потърсиш друг начин да се самопоканиш на гости. Досами прозорците расте дърво. Дали не би могъл да се покатериш и да надникнеш? Nope. Един поглед ти е достатъчен, за да установиш, че дървото е отровно (добре, че навремето си изкарал съкратен курс по декоративна дендрология, дето се вика: "няма безполезно знание".) Заобикаляш къщичката, за да провериш задния вход. По пътя си без да искаш успяваш да нацелиш и да настъпиш всяка възможна суха съчка. Тишината вече не е глуха - пораства й ухо. Един клон те перва приятелски по бузата за "Здрасти!". Ти вадиш градински ножици от възрожденската кания, препасана на кръста ти, и отговаряш в същия тон. Стигаш целта си. И що да видиш? Луната-прожектор щедро сипе лъчи върху спретнато книжно дворче, издокарано в пижама книжно момиче и куп вълшебни създания, накацали върху наредени в кръг столчета. Хубава работа! Натресъл си се на поетичен рецитал. Домакинята тъкмо начева представянето на тазнощния автор, когато внезапно застива и сключва сърдито вежди. Усетила е твоето присъствие. Косите й засъскват (досущ горгонски змии) и се заизвиват в злобен опит да избягат от стегнатата плитка. Умират си да те клъвнат. Книжното момиче ги усмирява и те (за)стрелва с поглед: "Не им обръщай внимание. Бесни са, защото им смених шампоана. Ами ти? Промъкна се тук, за да чуеш стиховете на Иван Димитров, нали?". Всъщност си тръгнал на мисия "save an ogress in distress", но не ти се удава възможност да поправиш грешното впечатление - змиеукротителката те ръгва в гърдите с клипборда си и ти нарежда безцеремонно: "Хайде, харесай си място за сядане! Надявам се, че сърцето ти е гладно.". Винаги си бил послушен, тъй че понечваш да се наместиш между пакостлива златна никса и симпатична ясенова нимфа, но една изумруденозелена жаба ти прави кряк, ъ, знак да се настаниш до нея. Тупваш кекерицата юнашката по гърба - благодарен си за приятелския жест. Е, вече всички са се разположили - включително и тиквите-цигулки, под чийто съпровод ще протече събитието. Настъпва моментът за...

...ПРЕПЕЧЕНИ КАКАОВИ ПАРЧЕНЦА

Такъв вкус има поезията на Иван Димитров. Понякога : ) Друг път - на ванилия, отгледана на остров Бурбон. Или на току-що откъснати къпини, нанизани на пръчица и предложени в дар. Зачетеш ли творбите му, ще се озовеш в облаците - за сутрешно кафе - без да се налага да прибягваш до помощта на летящи сандали. Ще се протегнеш доволно, ще се разкършиш, ще дадеш свобода на поривите си и ще изгубиш броя на лупингите, които ще извъртиш от удоволствие. Ще се заредиш с енергията на пролетна гръмотевична буря - бляскава, внезапна и мощна. Ще нарисуваш с върха на пръста си всяка нота от дъждовната импровизационна пиеса. Ще добиеш смелост да се гмурнеш в дълбокото и да изкрещиш на целия свят: "Скочих в океана! Преядох с шоколад! Влюбих се!". Сетивата ти ще се изострят, ще станат свръхчувствителни и ще възкликнеш "Миришеш на лято!" до устните на някой щастливец. А после ще ги зачервиш от целувки...

МУЛТИИНСТРУМЕНТАЛИСТ

Чувал ли си за американския музикант Troy Andrews, по-известен като Trombone Shorty? Той си сътрудничи с големи имена в сферата на джаза, рока, попа, фънка, електронната денс музика. Свири на тромбон, тромпет, барабани, туба... При това виртуозно, страстно, себераздаващо се, увличащо. Достатъчен му е само един концерт (една минутка от едно изпълнение дори), за да ти грабне душата. Творбите на Иван Димитров ми въздействат по същия начин. Българинът бяга от всякакви ограничения, що се отнася до форми и модели, и демонстрира умения не само в създаването на стихове - негов разказ спечели  литературния конкурс "Яна Язова" миналата година, пиесата му "Очите на другите" е поставяна на нюйоркска сцена, а най-новият му роман, "Софийски дует", излезе на пазара преди два месеца. Разбира се, Любовта, ръка за ръка с Желанието, далеч не е единствената тема, по която младият творец има какво да заяви. Посети textisworld.blogspot.com и ще ме разбереш - силната и активна гражданска позиция на автора ще те възхити. Ще се убедиш, че появи ли се необходимост, Иван Димитров е напълно способен да се заеме с успешното организиране на революционни комитети.

Дойде мигът за обещаното в заглавието на публикацията зрънце поезия. Избрах "Кажи ми, моля те, кажи ми", защото извика в ума ми десетото правило за живота, формулирано от знаещ и мъдър човек: "Никога не преставай да задаваш въпроси!" : )

КАЖИ МИ, МОЛЯ ТЕ, КАЖИ МИ

1. Кой въздух дишаш?
Чии погледи срещаш?
Какъв е вкусът на безмълвието ти?
За какво се страхуваш да мислиш?
В чий живот се будиш?
Какво за теб е немислимото?
Как се отразява невъобразимото
в огледалото във спалнята ти?
А как се отразява невидимото
в огледалото в антрето ти?
Какъв е смисълът, чрез който
носиш света на плещите си?
(И всъщност в колко светове живееш?
Изброими ли са? И каква е плътността им?)
Чии погледи те телепортират във Венера,
кои на Марс и кои на пръстените на Сатурн?
Какъв е звукът от пляскането на едната ти ръка?
Как се чувстваш в два и двадесет и шест,
докато се носиш тихо в зимната мъгла
и наблюдаваш статичността на сляпата неделя?
Къде разхождаш другостта си
и къде клонираните двойници на обществото?
Къде складираш неизплаканата ярост?
Каква е тежестта на сянката ти?
(Кажи, а аз ще продължа да слушам
и после още дълго ще те питам.)
Кажи, къде си, докато те няма?

Къде си? (Напевно изречено.)
Къде си? (Спокойно изречено.)
Къде си? (Гневно изречено.)
Къде си? (Равнодушно изречено.)

ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ САМО ЗРЪНЦЕ, НО...

...ще ти предложа и капчица към него : ) За да не си тръгне сърцето ти жадно. Освен това, не съм ти честитила настъпването на Пролетта. Позволи ми да го направя сега, с помощта на още едно произведение от Иван Димитров:

вишнево момиче

Пабло Неруда
би казал, че иска
да направи с теб това
което пролетта прави с черешите

но сега сме в Казанлък

вишните са цъфнали
пролет е и времето е топло
ние сме чакали цяла зима
това да се случи
към края й сме чакали много повече
отколкото в началото
направо сме се счупили от чакане

но тези дни метеоролозите
са милостиви
и качиха градусите
а ние с тебе бяхме качили
градусите в сряда вечер
и сред чашите с вино
решихме да заминем
да се махнем
да се чупим от града
от София
от Лозенец
за седмица не повече

и ето ни в Казанлък
а утре ще сме на морето
макар да предполагам
няма да се къпем
защото водата прекалено
рядко се е срещала със слънце
в последно време
вишните така са цъфнали
напролет ние също цъфваме
и въобще не знам защо
ми хрумнаха тези череши

ти си сладко-кисело 
вишнено момиче
и до теб съм винаги настръхнал
двайсет и четири часа настръхнал
дори в съня си съм настръхнал

но сега сме в Казанлък
това не е някакъв сън
и никога не съм бил по-настръхнал
от сега
когато те виждам
сред белоцветни вишни
струва ми се че сте роднини
с вишните

докато плуваш сред цветовете им 
си мисля как
когато се приберем в стаята
където сме отседнали
ще правя с теб това
което пролетта 
е направила с вишните

без да мислиш
посягаш да откъснеш един цвят
спирам те без думи

единственият цвят
от този град
който искам да взема с мен
си ти

Не ти стигна? Потърси: