сряда, 24 април 2019 г.

ТИ СИ...

...Странстващ рицар и си търсиш достойна кауза?
Обичаш силно книгите-игри? 
"Изпитанието" е Творбата, подпалила те по жанра? 
В подробната ти книжна автобиография блести постижението, че си схрускал и трите порции от "Професия ченге" за нула време?
Свързваш писателя Майкъл Майндкрайм с поне едно свое незабравимо лято?
Следял си броевете на списание "Мегаигра" само заради Майкъловите истории, публикувани в тях?
Името Ал Торо за теб е синоним на творческа изобретателност, висока класа и професионализъм?

Ако отговорът на всичките днешни питанки е гръмко "ДА!!!!!", то тогава зарежи висенето край площадката за упражнения с дървени мечове на Пипин Млади, поискай от някое засмяно създание с меко сърце (може и жаба) да ти прати въздушна целувка за късмет, стегни доспехите си (това вековни паяжини ли са?!? Леле, леле... грабвай Cif-a!), провери оръжията си (налягали са около огнището и похъркват дружно, верни на византийската невмена нотация), оседлай нетърпеливия си ат (внимавай, къч! ...ух-х-х) и препусни напред към:


Там те очаква страхотна новина. 

: )

понеделник, 25 март 2019 г.

ОТ ЗИМАТА

До най-елитната строителна бригада: Пролет, Лято и Есен


ЗА КОМПОЗИТОРА НА МИНЗУХАРЕНИТЕ ПОЛЕТА

Пролет, виждам, че отдавна си измъкнала скейтборда си изпод леглото и си драснала... на работа : ) Първо, за свеж професионален вид, си се топнала в тайното си езеро в небето. След това си се отбила в яслата и детската градина на цветята - да нагледаш как върви растежът на диваненцата, ъ, питомците. Напълнила си обятията си с готовите да постъпят в първи клас мъници и си се впуснала в английски валс, за да ги закараш до училище. Те, естествено, хич не се чувстват пораснали за четене, смятане и мирно седене зад чина, и хукват да бягат. Едни се приземяват директно в кошницата на засмян продавач на кокичета, други се събират в букетче (не им стиска да се скатаят поотделно) и се приютяват в ръчичката на внуче-фъстъче, водено от своята баба, трети кацат смело върху пееща трънка, четвърти се присъединяват към ефектната декорация на момичешко яке, а най-сърцатите си устройват собствени банди, тоест лехи, по улиците и се заканват да мерят мускули със снежните ми човеци. Усмихваш се - не можеш, пък и не искаш, да излезеш на глава с палавниците. Попиваш росата, ухаеща на камбанки, от челото си и се отправяш към любимото си място за почивка. Вадиш слушалките, пускаш си плейлиста за надъхване и ... продължаваш да раздаваш радост на минувачите, свити в делничните си връхни дрехи. Нищо не може да се сравни с начина, по който хората изправят рамене под грижовното ти докосване. А някой някога казвал ли ти е как действа твоята музика? Долавяш се в бръсването на чадърите на двама разминаващи се непознати - като размяна на поздрави, вместо повдигане на шапка или реверанс. Звучиш в люлчините думи на майка, успокояваща своето бебе: "Ето, ето! Почти стигнахме!". Прозвънваш в утринното стълбищно тананикане на влюбено момиче. Ехтиш в увереното дриблиране с баскетболна топка, докато пееш на колелата на скейтборд и броиш на глас софийските люляци : ) Заради всички тези прекрасни моменти и аз ще ти подаря музикални изпълнения. За целта строявам в редица: щедра класическа китара с португалски форми, акордеон-ваятел, слял глас с пиано от затоплена коприна и метличини (и двамата - горди с гръцката си жилка), пиано-кавалер, даващо път и целуващо ръка, ъ, лъка на деликатно виолончело (душеприказчици с турски корен), напет кларинет, получил в България своята майсторска степен по извисяването на мечти. The Fine Together Band* е налице. Околосветският концерт-П(р)олет започва сега!

* взето назаем наименование на сборище скандинавски джазмени

ЗА ФОТОГРАФА НА НЕБИВАЛОТО МОРЕ

Лято, Пролетта се вихри под носа ми, но къде скиташ ти, та да те щракна и аз, а? Сигурно обикаляш с колело седемте Обединени арабски емирства и плуваш в Персийския залив? (Наистина ли водите му са опияняващи, дълбоки и нефритенозелени като отправили се към звездите стихове на турски поет?) Или си съвсем наблизо и посещаваш капитански курсове, бъхтейки се от сутрин до вечер, за да се закичиш с тапия за водач на кораб, до 40 БТ? Или ходиш на уроци по дешифриране на делфинска реч, с колибри-мечоносец, сгушено на ревера (да ти пази страх, тъй де, за компания)? А може би си чучнало там, "където земята свършва" (на Кабо да Рока), вдишваш Атлантика с пълни гърди и люлееш крака на ръба, заето с подготовката на музикални фестивали в чест на Луната? Чакай! Отивам малко по-далеч с догадките си:  екипирало си се като за турне из шведския Див Север и си се отдало на научни изследвания, за да докажеш, че арктическата малина зрее само през белите нощи? Спирам с налучкванията, защото кой знае (до)къде ще те докарам : ) Ей, щях да забравя! Бих искала да ти благодаря, че ми препоръча свой колега-фотограф, способен да накара, чрез изключително внимателно боравене с обектива, дори несресано квартално куче, ненадяващо се на нищо повече от залче-две от следобедната ти баничка (и почесване зад ушите за разкош), да се почувства като модел, достоен да представя висша мода. Ето защо няма да те поздравя с мелодия (въпреки че "Лятната песен на Ида" ми се струва доста подходяща в случая), а с твоя снимка, направена преди време от мен. Сетих се за нея, щом попаднах на фотосесията на горепохваления ти колега:

Къде се раждат вълните?



ЗА ГОТВАЧА-ХУДОЖНИК, ДЕТО СЕ НАВЪРТА С ЧЕТКА И ЧЕРПАК ПРЕД СТАТИВА

Есен, усещам те : ) Проявяваш дързостта да се закачаш и дъждиш, а аз усилвам остудението и завалява сняг : ) Но ти не се отказваш лесно и: разпръскваш своя ябълков аромат наоколо, учиш ме на математика и химия чрез готвенето, поставяш на работния ми плот чайник, от който потичат думи, внушаваш ми идеята, че най-стабилните основи за градене на дъга са две фунийки сметанов сладолед, двойка пухкави облаци и... бананови тухлички, срещаш ме с побиращо се в шепи йорки, чиито смелост, проницателност и сърце са с размерите на Дамата от Острова на свободата, обявяваш ме за персона нон грата в кухнята, подхвърляш ми следи към творчеството на досега непознати за мен великолепни художници, рисуваш ми картина на виенско колело, гледка от върха, трапчинка, лекичко целуната точно под долната устна, и ми нареждаш: "Газ към Петък!". Е, щом настояваш, че е дошъл час за почивка, коя съм аз, че да протестирам? : ) Ще ти призная: не прочетох вавилонските кули от ценни книги, които Лятото ни заръча да изгълтаме. Срамота, да, не съумях да ти помогна с тях, обаче съм убедена, че няма да ми се сърдиш, понеже като компенсация допълних готварския ти тефтер. Това е и моят поздрав за теб: китка рецепти за приключенци с експериментаторски настроено небце. Като Есента! Чуй как ги озаглавих: "Да подкокоросаш кекс-вулкан", "Да уловиш курабийки от бягащи трохи", "Да усмихнеш полярна поничка", "Да охладиш страстите на врял немски шоколад". Ще ги пробваш ли? Още нещо, ако се чудиш какви са криворазбраните безпорядъчни драскулки по ъглите и полетата на страниците - украсих всяка рецепта с подробни чертежи, схеми и илюстрации - да ти подскажа, горе-долу, как изглежда резултатът, далеч от идеалния : )))

Ех, деца, настъпи моментът да се съсредоточа върху пицата "Четири сезона", дето се изчервява във фурната и... знаете си го, ама аз пак да си кажа:

Пролет, Лято, Есен, вие вдъхновявате!!!!!

Ваша Зима

вторник, 19 март 2019 г.

ТИ ИЗБИРАШ...

...на коя книга да бъде посветена следващата ми публикация. 

Предлагам ти няколко възможности:

А. Историята, скрита под козирка А, ще те срещне с двойка, много подобна на:



Ще забележиш прилики не във физическите характеристики, а в:
- струящата енергия
- интензивността на споделеното желание
- чистата радост от бъденето заедно
- бавните разходки, ускоряващите пулса докосвания и нежните целувки по чувствителна кожа, осъществени единствено с поглед
- Прегръдката - с главно "П"

Б. Предизвикателството, нахлупило каска Б, ще те пренесе в Африка. Предупреждавам: влезе ли ти муха да си организираш експедиция из дебрите на тази книга, те дебне реалната опасност да паднеш в плен на гостоприемно настроено племе... тюлени : ) А от пингвините измъкване няма! Ммм, не - не съм сбъркала името на материка, не използвам животните, за да си построя метафора и не съм се омотала в жадни миражи. Този път : ) Ей, да не забравя: екипираш ли се да отскочиш до Черния континент, е налице и вероятност да налетиш на следи, сочещи (в неоново) към отговора на една от загадките, с които безжалостно те замерих миналата година.

В. Изкушението, подслонило се под чадърче В, пие много чай. Той изпуска аромат "Плячката на контрабандиста", сладък е и е доволно налят в тънкостенна чашка. За него ще ти е нужна голяма, току-що (и нагло) избягала от фурната, курабия. С фино настъргани моркови в сърцето : )

Г. Миксът, гордо размахал пряпорец Г, ти подсвирва да го придружиш до Южна Америка. В случай че ти се обикаля, че ти се проправя път с мачете, че ти се картографира и че не те е страх от фул контакт с едно-две митологични създания. Всичко в името на идеалните етнографски цели, естествено. А иска ли ти се да разбереш дали наистина усмивките на жените от щата Оахака, Мексико, са най-топлите в света?

Д. Творбата, накривила шапка Д, ще те изправи рамо до рамо с герой, чийто "татко" блести на небосклона в Shanghai (K)nights. Бързам да уточня, преди да се въодушевиш излишно: не, не става въпрос за изпускащия златистосини лъчи Рой О' Банън : ) Имам предвид другиго. И така, ще окажеш ли честта да изречеш думите: "До теб съм в тази битка!"*?


* Реплика на Дуейн Джонсън, превъплътил се в ролята на:

Шегувам се. Виж в чия кожа влиза Дуейн по-долу.
Вметка: да се озовеш крило до крило с Хейхей е искрящо удоволствие. ПЕрнатото пернАто ми е любим, любим герой и за него ще си говорим пак : )


Дойдохме си на куката.



Постарах се предоставената информация да е колкото се може по-мъглява, отклоняваща вниманието и непълна.
Помисли си хубаво и ми пиши на кое от гореизброените произведения ти се чете ревю : )

събота, 9 март 2019 г.

НЕЩО ЗАБАВНО

Олимпийският огън се пали пред храма на Хера (сигурно се досещаш къде, но все пак подсказвам: в Олимпия) по древнобрад метод, включващ обединените усилия на параболично огледало и лъчите на Хелиос. Да не забравяме и стимулиращото чупене на рекорди присъствие на някоя и друга престъпно непристъпна жрица. Пламъкът шества, пазен като окото на циклоп, из целия свят, жъне бури от екзалтирани аплодисменти, окуражителни, високооктавни крясъци на непонятни нему езици и дъжд от светкавици (ама не метнати от скучаещия Зевс, а от заклети фенове, въоръжени с точещи лиги професионални и не толкова професионални фотоапарати), за да финишира във филма, обект на днешната ми публикация, заел формата на... гордо димяща метла : ) Кой се осмелява да го качи на почетната стълбичка толкова... неглиже?
Французите, естествено!

"ЛУДИТЕ НА СТАДИОНА":
Клод Зиди (режисура)
Клод Зиди, Жак Фанстен (сценарий)
неустоимите симпатяги от група "LES CHARLOTS" (в главните роли)

ROLLING STONES (GATHER NO MOSS?)

Четири лукови глави, ъ, четирима накичени с достойнства младежи (както е съвсем видно от разкошния горезакарфичен плакат), си карат безметежно лятото край реката, на палатка. Носят се по течението в компанията на палав, вечно гладен пес, крава, споделяща апетита на далечната си братовчедка/колежка - биволицата Венетка  - за мъжки ризи "от кутюр", и риба, примамена и уловена с помощта на неистово, хм, енергично думкане по барабани. И всичко им се получава - даже миенето на чинии по възможно най-глуп..., тъй де, мързеливия начин. Дааа. Ала какво гласеше Първият закон на Нютон? Изпитвала съм те по физика и преди : ) "Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние". И, вдигаме нивото, Втори закон: "Сила, действаща на системата отвън, води до ускорение на системата". Силата, в случая, се явява (буквално, на крайречната полянка) в лицето на местния първенец с кротко дремещи мафиотски заложби - собственика на нармага : ) Защо големец от подобен ранг би слязъл на посещение при хайманите, и то с дарове? Да ги моли за услуга, разбира се! От немай-къде е опрял до тях -  селцето, което важният господин управлява с диктаторска лапа, е удостоено с високата чест да бъде част от маршрута (ако не и спирка!!!) на щафетата по пренасянето на олимпийския огън. А все още не е подходящо украсено! Отговорната творческа задача се пада на безотговорната четворка. Сладурите приемат. Не се отказва на нареждане, избълвано пряко от началството, пък и единият от бандата другари отчаяно (е, не чак) се домогва до престижния пост "зет" - дъщерята на магазинера излъчва често срещана хубост и засрамва с пищния си, румен вид даже лъскавите домати, грижливо отгледани (осмелявам се да изкажа предположение: с нитрати?) и подредени зад витрината на бащината й бакалия. Та така, без да губят и секундичка, младите (олимпийски) надежди отсичат: "Да!" и се залавят съвестно и професионално с възложената им важна работа... Време е за шоу!

НЕ НАДЦЕНЯВАЙ  ГЛУПОСТТА ИМ : )

Защо те навивам да попрепускаш с "Лудите на стадиона"?
Класическата френска комедия не само ще те развесели, но и ще ти разкрие:

Въздействието на максимата "Не си спортист? Не си военен? Тогава нищо не става от тебе!" върху четирима айляци.

Как гоненето на вятъра, освен забавно, може да се окаже и резултатно.

Колко опасни за всеобщото спокойствие са напетите факлоносци със сини очи и развълнувани перчеми.

Как да разкараш дразнещо перфектния ухажор на бъдещата си приятелка, за 60 минути.

Как успешно да съчетаеш практичното с романтичното.

Как да разкараш нежелан бъдещ зет, за 30 секунди.

Докъде стигаш, ако следваш безкритично, послушно и сляпо инструкциите "Все направо!".

Кой е възможно най-идиотският вид спорт - състезание по гребане с чаена лъжичка от каца с вода и прибежки с прецизно регулирано/тренирано темпо - без да разливаш дори капчица от драгоценния течен товар - до бутилка с тясно гърло, която трябва да напълниш с помощта на същата тази лъжичка.

Как френски акордеон-мераклия сръчква почти беззъб дядо (дупка-зъб-дупка-дупка-дупка-зъб-корен) да се засмее и да целуне по бузата своята баба с коса като захарен памук, а малко момченце - да покани на танц своето момиченце. То се знае - на акордеона всички възрасти са покорни.

Как функционира добре организирана тайфа старци беладжии, вихрещи се на петанк.

Доколко ефективно усмирява френският комикс:

Нещо подобно?
: )))


Създателите на филма са помислили и за хората на четката и длетото. Подхвърлят изобретателни хрумки как да задържиш модела си на позиция, в случай че той се окаже особено вироглав и не ще да миряса (виж горната корица). Дават изпитани в полеви условия напътствия: за да си приготвиш омлет, първо трябва да счупиш скулптурата, тъй де, яйцата. Загръщат в топли утехи: изкуството е въпрос на гледна точка, грешен отговор просто НЯМА!

И още три за из път. След като изгледаш филма, ще установиш, че:

Изразът "действа като червено на бик" може да бъде успешно заменен с "действа като жълта фланелка* на лекоглава девойка".
* заслужена не къде да е, а в колоездачната обиколка на Франция

Изразите "увисна ми ченето", "хвръкна ми пенснето" и т.н. може да бъдат успешно заменени с "приседнах за минутка в щайгата с домати".

За да накараш другостранец и друговремец да се засмее юнашката, не се нуждаеш нито от пускане на най-новата версия, нито от помощните колела на превода.

GET YOUR MOTOR RUNNIN'...

Сега, не се помайвай, ами слагай каската, поемай щафетата и яхвай мотора зад маймунче..., ъ, момчетата. Сигурна съм, че заедно с тях непременно ще намериш начин да заобиколиш финалните надписи и да продължиш напред в преследване на... Жълтата фланелка от Тур дьо Франс : )))
Дръж се хлабаво : P


EASY RIDERS

неделя, 3 март 2019 г.

НЕЩО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО И РОДНО




Имам предвид художника - Елисавета Консулова-Вазова.
Би ми харесало страшно много да прочета нейна биография.
Bright young thing, тоест модел: ???
Единствената информация, с която разполагам, черпя от горния десен ъгъл на портрета: Прага, 1931 година.

петък, 1 март 2019 г.

НЕЩО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО




Имам предвид Хеди Ламар и онова, което знам за нейната личност от документалните филми.
!!!
Колкото до качествата на книгата - предстои да разберем : )