сряда, 6 юни 2018 г.

ОЗВЕЗДЯВАНЕ

BEAM ME UP*

Според един закон на физиката, който открих и формулирах само за минута [скоростта на светлината не е проява на (без)спорната ми гениалност, просто така става, като се хванеш да повториш експеримента "Ябълка (си) пада по Нютон" в неконтролирана среда], явлението "озвездяване" се наблюдава при взаимодействието на естествения спътник на Земята със заредени частици. Обичайно протича в 3:15 сутринта по следния начин: пълната Луна не може да заспи. Надниква през прозореца ти и решава да посети, ъ, освети леекичко, стаята ти. Стъпва на лъчи, за да не те събуди, и започва да се разхожда, току-виж се уморила и й се доспало. Как се чувства месечината след разузнаването? Бодра като кукуряк - сънят старателно я избягва. Нищо не помага да го догони - нито чашата мляко с мед, откраднат от тайните ти запаси, нито душенето около саксиите ти с рози, с цел ароматерапия, нито упоритото броене на вълците по пижамата ти. Нашественицата въздъхва, усилва осветлението си в бърлогата ти и започва да те гъделичка (няма само тя да будува и да скучае, я!). Вика те за игра - да послушате музика (любимият й композитор бил някакъв немец или унгарец, а, да - Синигер!), да почетете/да попишете, да се вживеете в ролята на блестящи астрономи/астронавти, да си заплюете някоя ярка звезда, да я проучите/посетите и да я кръстите...  на себе си, естествено : ) Невъзможно е да се устои на подобна покана, особено ако включва и посрещане на пролетния изгрев, за да му пожелаете "Добро утро!". Нали? Ето какъв резултат те чака, съгласиш ли се/поддадеш ли се на общуване с Луната...


* Това не е призив да полееш чисто научната ми статия, обрисуваща явлението "озвездяване", с бърбън, а песен на Cazzette, чието заглавие ми допадна. Мъничко : )


До Пролетта

Не знам доколко се интересуваш от спорт, но съм чувала легенди, че блестящият италиански вратар Буфон (дето не се колебае да се впусне в атака при недостиг на нападателни съотборници и липса на време за отбелязване на победен гол) веднъж написал стихотворение, израз на дълбоки, искрени и могъщи чувства към... футболната врата. В по-предишната си публикация тръгнах да опаковам Лятото в текст и куфари, без да ми хрумне, че незаслужено те пренебрегвам. А ти си тук и то каква! Превзела си даже Царския дворец и единствените същества, на които благоволяваш да отстъпиш короната си, са птиците. Днешният ми поздрав е за теб, момиче! Поднасям ти го заедно с извиненията си...

ВСИЧКО ЗВУЧИ ПО-ДОБРЕ В П(Р)ОЛЕТ

Ти дойде със сняг, въздушна китара и партитури в ръка. Шумолящата хартия е с подгънати крайчета, петолинията, нотите и тактовите черти са тропосани набързо с химикал. Задрасквания, корекции, прибавки бодат очите... сякаш си се страхувала да не изпуснеш мелодията, звучаща в ума ти. Успяла си да я снемеш цялата и сега я свириш, кацнала върху импровизиран хамак от листо, което небрежно си опънала между стволовете на две гостоприемни дръвчета. Погалваш с перце струните и... Опа, фалшив тон... Смръщваш се, потропваш с краче за дъжд, обаче скоро ти минава - както винаги. Лъчите на усмивката ти си пробиват път през облаците. Всичко наоколо грейва. Разнася се аромат на дъжд, слънце, вятър, стихотворение от Ран Босилек, диви ягоди и цветя. Песента ти продължава, все едно не е прекъсвала. Сладка и мека е като млякото с мед и канела, което Луната си приготви по-горе по терлици. Не се сдържам, ще се приближа и ще те заговоря. Ще ти се представя и ще ти стисна ръката, за да ти благодаря за вълшебното, вдъхновяващо изпълнение!


Така си представям Пролетта - босонога! Захвърлила е зимните дънки и бърза да излезе, за да раздаде карамелени бонбони на децата : ) 
Колкото до книжката, чиято корица съм избрала за илюстрация - не съм я чела. Не се осмелявам да ти дам информация за нея, тъй като никога не съм учила руски, а неотдавна се оказа, че далеч не съм брилянтна в тълкуването на родната реч на Есенин, Висоцки и Кончаловски. Все пак, от онова, което си въобразявам, че съм успяла да си преведа за компилацията "Девушка в цвету" и нейната авторка, Татяна Толстая, си вадя заключението, че и двете биха ми харесали. Много.

BIKE MADE FOR TWO
(отново заглавие, дето си откраднах)

Пролет, твоят полъх носи ухание на куп истории с главни действащи лица прелестни създания. Сещам се как ме размина с онзи батко, возещ братчето си върху рамката на доказало се в битки безброй колело. После ти ми остави колелото, но смени декорите и протагонистите: две близначета джобен размер, ала с респектиращ беладжийски блясък в погледа, прилагат взаимоучителния метод, та да овладеят тънкостите на карането. На кого са му притрябвали помощни колела, щом разполага с най-надеждния навигатор до себе си? Да не забравяме и: бабата, стискаща древен модел фотоапарат в треперещите си ръце, твърде развълнувана, та да се сети да го използва и да увековечи така важния за внучката-абитуриентка момент. Бягащото от градинката, за да изпревари реализирането на твоето свъсено обещание за дъжд, детенце, окачило огромна раница на раменцата си, и неговият кафяво-бял териер. Кой кого тегли? Кученцето, което вдига очи към възрастната си стопанка, за да види накъде ще вървят, клепналите му ушички трептят (римата ми се получи, без да съм я търсила, за това ще обвиня теб, Пролет). Огромния чадър за двама, в багрите на дъгата. Девойката, подслонила се под единичен чадър, притиснала телефон към гърдите си, широко усмихната, поръсваща щедро околните с капчици щастие, без да иска нищо в замяна. Реално съществуващата Палечка - с бухнала къдрава косичка, като шапчица на гъбка, и малинови дрешки, достойни за всяка фея - толкова е дребничка, че прилича на горско плодче, а върви без спомагателната ръка на сестра си. Бялото детско камионче, паркирано пред магазина - малък кавалер е докарал майка си да напазарува и галантно я изчаква, оглеждайки новото си пролетно костюмче във витрината. Стои ти повече от добре, сладур! Побелялата женица с вкусна като печена ябълка усмивка, изложила върху щайгички гордостта на градинката си - букети билки, подправки и цветя. Кучето на достопочтена възраст с кафяво пиратско петно, разкрасило едното му око, ескортиращо достолепно своите питомци - жена, дечица и... балони. Отново куче, този път - скитник с козина-китеник, предпочело за следобедната си почивка да се скрие в сянката на грижливо подкастрени храсти... Днешното встъпителното парче завършва с пеперуда с разкошни бели криле, прилични на венчелистчета, оловен войник от пехотния полк на Андерсен, оранжев аеростат и шарен като празнично сари акордеон, хукнали по важна работа - може би организиране на танци?


И ГЪЛЪБИТЕ ОБИЧАТ СЛАДОЛЕД...

В случаите, когато ти, Пролет, си изненадващо гореща. Какво да правим тогава? Ще следваме съвета на гълъба, кацнал до нас двете на пейката в парка и ще си купим фунийки сметаново-ледена свежест. Не ти се ще сладолед? Птицата те поглежда учудено през крило и подхвърля: "Даже и шоколадов? - следва ефирна като пух гълъбова въздишка. - Иди, че разбери! Вземи тогава шепа череши, тъмни като очите на мома от картина на Майстора, добави поруменяла от топлото време ябълка, две-три червенобузи и кисели по природа кайсийки, събрала силата на Слънцето в себе си праскова, няколко ягодки, сякаш напарфюрмирали се, следвайки стриктно инструкциите на прочута френска модистка, измий ги добре и доукраси с тях специална, изрисувана като цветна поляна чиния. Започни да си хапваш, преструвайки се, че ги береш направо от извора. За обяд се опитай да превърнеш тиквичка в морж - изкъпи я в студена вода  - или забъркай доматена супа, сервирай я с крема сирене и ситно нарязана зелена чушка. Да ти е вкусно и прохладно! А сега ме извинете - следва коригиране на несъществуващи несъвършенства в перушината - трябва да се приготвя, да посетя бръснаря и шивача си, и да взема дамата си. Намислил съм да я заведа на концерт в липака, към осем вечерта. Събитието е под надслов "Пролет е, чувате ли?!!!", провежда се на няколко сцени, от сутрин до вечер, но на свечеряване изпълненията са по-игриви, по-въздействащи, по-..., то не са надсвирвания, то не са импровизации... абе, вземете си билет за ложа на първия клон и ще ме разберете..." - пернатото ни намига и отлита... И после се връща: "- Хей, щях да забравя, ще ми помогнете ли да набера цветя за своето момиче?"...

НЕЖНО, БАВНО И ПРЕДПАЗЛИВО КАТО РАЗТВАРЯНЕ НА ПЪПКА НА ЛАЛЕ?

Да, да. Под звуците на тази песен ти, Пролет, се впускаш да танцуваш из града, сякаш никой не те гледа и яко му отпускаш края. Вихриш се на свобода не само в градините, поддържани от Белоснежка и Червенорозка, а навсякъде. Виж какво си посадила, там, където ти е щукнало да стъпиш: нежноцъфнали кестенови дръвчета, жълтурчета, никнещи и смеещи се като островни слънца по паважа, туфи незабравки, незабравки, незабравки!!!, кадифенокехлибарени теменужки, разделили се на групички според окраската - жълти, оранжеви, червеникави, високи, дългурести глухарчета в тийнейджърска възраст с перфектна афроприческа, (пак) жълтурчета, чиито цветове са поляна-покана за танц към пчелите, воал маргаритки, разстлан върху свежа зелена длан, лалета с цвета на м-/л-ек за очите на моряшката душа залез, люлякови храсти, охраняващи дворчетата на къщичките на тихите улички, встрани от оживения булевард, невени, невени, невени!!!, цветя, наподобяващи лилави маргаритки, чието име настоявам да ми кажеш, защото не го знам, а те са така прекрасни! Ала най-впечатляващото си пано си наредила на най-неочакваното място - върху ръждива телена ограда - облякла си я с одежда от крехки цветчета в светложълто и прозрачнобяло, а за аксесоари тук-там, съвсем небрежно, си разпръснала миниатюрни охлювчета със съвършена черупка.

FOR THE OTHER HALF OF THE SKY
(седем думички, откраднати от Джон Ленън)

За секундите, когато ти, Пролет, и вятърът събирате облаци в прегръдка и целувка. Подбутвани от вас, те се сливат в перфектна хармония. Щат - не щат, къде ще ходят? И кой твърди, че кратките докосвания на устни не са достатъчно сладки? Или за миговете, когато двамата споделяте/се редувате с четката и рисувате картина на сърдити, пълни с дъжд, облаци в съседство с прозорец синьо небе, за да ни успокоите, че да, ще вали, но дъждът ще е съвсем кратък/лек, няма да проникне под короните на дърветата и те ще ни опазят сухи, ако го желаем, разбира се. А след петнайсет минути може да очакваме слънце, защото ти, Пролет, светкавично бършеш сълзите си и настроението ти се оправя. Когато ти и вятърът сте с особена творческа нагласа, обичате да изкушавате с купести хапки захарен памук или фини облачни плажове, небе-закътаносин залив, перести вълни. Не ни остава друго, освен да не бързаме да порастваме, да си топнем краката във водата, да не спираме да гледаме нагоре (както открай време ни увещават астрофизицте) и... да чакаме следващата ви акварелна творба.

Настъпи моментът да се обърна и към теб, читателю. Едва ли си самотен в неделя, но ако, по изключение, си, повикай зеленоокото такси на Михаил Боярский, настани се удобно вътре и дай на водача адреса на Пролетта. Когато я намериш, излезте на разходка и я помоли да ти изсвири някоя своя творба. А ако не ти е удобно да я врънкаш за серенада, се разположете на поляна с грамофончета и си пуснете произволна плоча. Важното е да се наслаждаваш на красотата : )

вторник, 5 юни 2018 г.

ЗАГАДКА ЗА ЗАГАДКА

Преди известно време Лейдрин Суийвър ми възложи да преборя загадката, скрита между страниците на великолепната му фентъзи книга-игра "Хуаранг и Кумихо". Все още не съм открила въпросното стихотворение-код, но успях да намеря и да се запозная с прословутото куче. То ми хареса от първия си поглед, отправен към мен. Възнамерявам да му сложа фуражка с надпис "Мое". Всеки, който прояви глупостта да се опита да го сготви на корейско барбекю, ще се разправя със страшно ядосаната ми версия : ) Та така, докато аз и Мое издирваме  и мерим сили със загадката на Лейдрин, предлагам и на теб да се поизпотиш с една главоломница - африканска, от Конго. Готов или не, ето я и нея:

Два кораба, една мачта. Що е то? 

Непоискан съвет: подходи към загадката разкрепостено : ) Или  - като бъдещ инженер, опитващ се да стигне до отговора на въпрос от голяма практическа важност: "Как да свалим топката от дървото?". Оформи идеите си на хартия, а после прецени дали са приложими. За да ти подскажа, тоест, да те объркам допълнително, а и просто защото ми доставят удоволствие, ти пускам две снимчици. Давай, Джак! 



сряда, 25 април 2018 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.3: "ХУАРАНГ И КУМИХО", ЛЕЙДРИН СУИЙВЪР

Не знам как се озовах тук, но не искам да слизааааам!!!!!
Хм, не, принцесата очевидно гори от желание да скочи от коня. Аз съм тази, дето се инати и се ядосва, че в сборника остана само един връх за изкачване и проучване - първенецът на "Лазурната планина". Той изглежда внушително и се е забулил в млечнобяла мъгла (сякаш допреди малко готвачът на боговете е мил ориз басмати в нея), като всеки исполин от подобен ранг. Може да пробваш да я разпръснеш,  да го събудиш и да го помолиш да ти помогне в предстоящата задача. Тя се очертава трудна като постигането на мир между стръвновековно воюващи планински и морски дракони. Великанът ще ти откликне, или поне така нашепват легендите... И тъй, ако си все още замаян от приключението в "Хотелът", хапни малко горчив пъпеш (недостоверна и непроверена азиатска рецепта за ококорване) или сдъвчи желирано кубче лека супа от вода и подправки : ) и... пак на седлото!


Хуаранг. 
Поиграх си с буквалния превод на понятието ("рицар/младеж-цвете", за справка: чудесния кратък корейско-български речник в края на книгата-игра), добавих люспа от крилат филмов гущер-мечтател и ми се получи: Небесно цвете, т.е. фойерверк : )
В момента попивам изображението и ми се струва, че хуарангът е бил "уловен" в мига, в който прилага на практика един от постулатите от Кодекса на своя орден: "Не отнемай живот без основателна причина.". Рицарят наблюдава противниковата страна преценяващо, а лъкът и стрелата му са готови да подпечатват съдби.

Великолепният човешки екземпляр достига до теб в пълното си снаряжение благодарение на фината и точна ръка на Борислава Горанова. Знаеш ли какво си представях, докато се наслаждавах на илюстрацията? Че момичето си е събрало четирите най-важни неща (издълбан камък, напълнен догоре с росата на безсмъртието плюс четка и хартия), отишло е край реката, намерило си е дърво с удобен гръб и гъста корона, приютила куп песнопойци, и е седнало да създава магия. Получила се е картина, достойна да украсява ветрилото на всяка изкусна в тайните на невербалното общуване кисенг* или на всеки уважаващ себе си янгбан**. Бих сравнила резултата от изкусната работа на Борислава и с китайска бродерия - висш пилотаж или с изящно изрисуван бял порцелан: може да отнеме три години едно произведение да бъде завършено, но когато то стане готово, усещаш почти физически неговата красота.

* корейският вариант на хетера

** означава "благородник"

Как ти се струва предложението да прекараш едно лято на Корейския полуостров? И то в Древността? Сега сигурно въздъхваш с копнеж, зазяпваш се през прозореца и си представяш разглеждане на забележителности и незабележителности, мотаене в краката на общителни ендемични екземпляри, с цел обмяна на мъдрост и опит, дегустиране на миризливо тофу, което да прокарваш със стомнички оризово вино, отлежавало по мераклийски в компанията на копринени буби и така нататък... Ъм, неприятно ми е да те изтръгвам от съзерцателния унес и да прекъсвам мисленото подреждане на багажа ти, но по-добре да оставиш фотоапарата да крепи надеждите за неконтролируем ваканционен шопинг, преливащи от куфара ти, и да си облечеш дъждобрана, защото вали (по тези ширини в началото на въпросния сезон е съвсем нормално Небето щедро да си излива душата върху Земята) и нямаш време за глезотии. Водачът ти, Лейдрин Суийвър, си е наумил да те държи зает и... полезен. Ще бъдеш не просто ентусиазиран турист-доза благословия за местната икономика/доза досада за местните ксенофобски ядки, а Герой с мисия...

"ТАЗИ ИСТОРИЯ Е МНОГО СТАРА - ОТ ВРЕМЕТО НА СЛАВНОТО КРАЛСТВО ШИЛЛА, КОГАТО СМЕЛИТЕ ВОИНИ ХУАРАНГ, РИЦАРИТЕ-ЦВЕТЯ, БИЛИ МНОГОБРОЙНИ И УВАЖАВАНИ И ВСЯКО ДЕТЕ МЕЧТАЕЛО ДА СТАНЕ ЕДИН ОТ ТЯХ, ЗА ДА СЛУЖИ ВЯРНО НА КРАЛЯ, НА СТРАНАТА И НА ИСТИНАТА. ИСТОРИЯТА СЕ СЛУЧИЛА ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО ШАМАНИ И МАГЬОСНИЦИ КРЪСТОСВАЛИ ЗЕМИТЕ НИ, ЗЛИТЕ ДУХОВЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЛИ ДА ИЗЛИЗАТ ДЕНЕМ, А ДЕМОНИТЕ БРОДЕЛИ СРЕД НАС В ЧОВЕШКИ ОБЛИК. ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО БОГОВЕТЕ СЛИЗАЛИ ПРИ ХОРАТА, ДОБРИТЕ БУДИ ПАЗЕЛИ ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ, МОНАСИТЕ ИМАЛИ ВСЕ ОЩЕ СИЛНА ВЯРА И ГЕРОИТЕ ОТ ЛЕГЕНДИТЕ ЖИВЕЕЛИ СРЕД НАС" 

[източник: "най-добрият куангде*** на нашето време" (по собствените му думи) Су Янг, дерящ гърло през един пазарен ден в Со Ул, кралство Чосон.]

*** странстващ артист, певец, бард, актьор, акробат

ПРЕДДОГОВОРНА ИНФОРМАЦИЯ

Синът на виден магистрат по цял ден се мести от едната си кълка на другата, прозява се по хипопотамски, чопли си маникюра и се чуди кой е най-лесният начин да си уплътни отпускарския сезон. И аха-аха от устните на наш Николчо да се отрони въздишка на дълбоко отчаяние (ама влез му в положението, момчето все пак страда от убийствена скука), когато той дочува под прозореца си песен, вдъхновена от прелестта на мома, (не)родена в далечното село Йо Су (там се произвежда най-добрият чай в местността, ала интересите на маминото детенце не се простират в тази област). "Слушал, слушал и се влюбил в нея само от хвалбите.". Та кой не би се изкушил от "най-красивата девойка не само в селото, но и в околността, а мен ако питате - и в цялото кралство"? На синковеца му текат лигите, но нещо го спира да си размърда повитото в златни, червени и пурпурни свилени пелени дупе, да се пресегне и да си откъсне жадувания плод. Мълвата предупреждава, че девойката споделя хобито на една своя китайска посестрима и в свободното си време се занимава с екстериорен дизайн - разширява и декорира къщата си, безгрижно редейки кула от черепите на потенциални женихи пред входната врата: "Колкото кандидати за ръката й да пристигали в бащиния й дом, всички умирали още на следващата сутрин.". Селските първенци приписват смъртните случаи на страничните ефекти от съмнителния алкохол, предлаган в десетокласната, но пък единствена и неповторима, кръчма, и замитат всичко под рогозката. Само дето безжизнените тела се понатрупват и това не остава незабелязано. Превръща се в стряскащ мотив, с който странстващите певци плашат непокорните младежи. А дали някой си е продухал ушите, та да слуша и да си вземе поука? Неее. Готованецът си набелязва черния щъркел, ъ, фамозната девойка, заинатява се, вкопчва се в образа й като хищен охлюв и не пуска. Момъкът вехне по нея и даже поливането със соджу**** не помага да възвърне някогашната си (по-точно, тазсутрешната си) свежест. Баща му не може да понася да гледа безучастно как свидното отроче се мъчи, влачи чехли и криволичи наоколо досущ доброупотребила с контрабанден френски коняк стафида (станала за резил пред съседите) и решава да потърси помощта на легендарния Ким Ги Су. Защо хуарангът би захвърлил всичките си належащи задачи на секундата и би се втурнал да оправя любовния живот на глезено богаташко чедо, т.е. да се командирова до селцето, да разбере какво не е наред с момата, да убие дракона (метафорично?) и да я приведе в безупречен търговски вид - хрисима и годна за съпруга на голяма, ъ, знатна издънка? Много просто - Ким Ги Су дължи услуга на горкия татко. А работата, чието вършене му натрисат, е също толкова приятна, колкото клисав пай със свинско и ябълки. По моя вкус - никак. Ето и с какво желание Ги Су прегръща мисията: "Село Йо Су беше съвсем близо и колкото по-бързо стигнеше, толкова по-бързо щеше да си тръгне.".

**** алкохолна напитка

Дотук с преддоговорната информация. Ако поемеш изпълнението на задачата/разплитането на случая от името на Ким Ги Су, сложиш подписа и печата си в долния десен ъгъл на документа и отпрашиш към провинцията в ролята на нафукан, подценяващ ситуацията градски детектив с лъскави чепици, се подкови старателно. Ще пристигнеш в селото малко преди обед - като каубой, търсещ си белята и наточен за дуел, и веднага, ама веднага, ще нагазиш до колене в кравешки изненади - ако до ако. Имай предвид, че вятърът е силен и непрекъснато мени посоката си, да не споменаваме и топлото отношение на Комитета по посрещането. Ще ти трябва нещо повече от търсещ ум, отличаващ се с логика и рационалност, за да се справиш с положението и да заслужиш окраската си на бял, пораснал тигър. Готов ли си да се сдобиеш с нашивки, ъ, ивици?

И тъй, "Хуаранг вървеше уверено..." с гумените си ботуши : )

ХУАРАНГ

Твоят герой Ким Ги Су би накарал даже Пандора да се разреве от неблагородна завист, що се отнася до качествата (последното да затвори вратата), с които е надарен. Не се изненадвам - такива се получават децата, правени и отглеждани с достатъчно количество любов (Ги Су е син на стария крал на Шилла и любимата му кисенг, която ме подсети за Тетида Пелеева с "щитовете", дето се мъчи да изгради за невръстния си наследник). Като се замисля, единственото, за което не са се сетили куангде, та да го включат в одите, разнасящи славата на рицаря, е: камък да стисне, вода ще пусне. Ще ти разкрия една тайна. Той всъщност страшно се дразни от хвалебствията, хиперболите и небивалиците на устатковците по свой адрес. Пък и те са ненужни - фигурата (личността) му е толкова висока и блестяща, че се забелязва и респектира околните още отдалеч: "стряскат се, гълтат кореми и му козируват". Ги Су поразява враговете като мълния - обичайна практика е, навсякъде, където той цъфне, злодеите да "го даряват с погледи на див ужас" (браво на Лейдрин за избора на глагол!). А с какво младият кореец печели приятелите (в моя случай - читателите) си? На първо място, честта е най-ценното му притежание. Защитава слабите. Съчетава в себе си и красота (вътрешна и външна), и мъдрост. От предпочитаната си тактика и трикове в бой, които споделя с теб, ще ти стане ясно, че битките, дето хуаранг обикновено води, са "сам срещу много, много, много...". Обича "да остава с мислите си понякога". Тълкува отговорите на събеседниците си както му изнася. Влиза си неканен. Следва принципа на избирателната послушливост. Дипломатичен е: "Отдавна не съм имал възможността да поговоря с достоен събеседник", отправено към оксиморона/рядко срещан типаж в приказките "честен кръчмар". А най-сладкото? Когато се е нагърбил със задача, е разумен и си налага строга дисциплина: "Изпъна се на постелката на дъските и заспа бързо. Закуси с лек зеленчуков бульон и купичка ориз.". Въпреки това, той е само човек  и понякога хич не му се ще да избяга от вършенето на глупости : )

ARIRANG

Грацията на Хьо Са Гуа, девойката, чиято усмивка "придава смисъл на съществуването", която "кара стаята да стане по-светла само с гласа си", подпалва младежите като "кимчхи в горещ ден" (отново чуден подбор на изразни средства) и се явява причината Ким Ги Су неохотно да се отправи на служебно пътуване, би могла да си съперничи с нежността на текста на традиционната корейска песен от петнадесети век Arirang:

"Just as there are many stars in the clear sky/There are also many dreams in our heart/There, over there, that mountain is Baekdu Mountain/Where, even in the middle of winter days, flowers bloom."

Представям си Са Гуа в слънчевобяла, сякаш плиснала от гърне със светулки, одежда, целуната по края на ръкавите от цветовете на изгрева (миденорозово, пшениченозлатисто, синьозелено, случайно промъкнала се нотка люляково - в най-ефирните им нюанси). А самите ръкави загатват съвсееем мъничко от деликатните й китки. Обгръща я замъгляващо трезвата преценка сияние. Сложиш ли си защитните очила, обаче, ще успееш да си събереш акъла, за да констатираш обективно, че момичето е флуид, истински опасна стихия, по-загадъчна от севернокорейска мажоретка, украсила с присъствието си тазгодишните олимпийски игри...

СПАРИНГ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА : )

Гуан Хан - приятелят и партньор в тренировките на Ким Ги Су. Бива го да ти навира умностите, които лично си си надробил, в лицето, да ръси непоискани утешителни слова и да си окачва табелка "Ангажиран съм", щом "има да се върши нещо". Напомня ми за един виетнамски художник, който бил толкова ленив, че за да не протяга ръце, докато рисува върху таван, си полегнал и започнал да твори изкуство, стиснал четката между пръстите на краката си. Симпатяга.

БРОНИРАН МОНАХ (АМА ТРОЙНО)

Пак Йон Уол. Преди да прочетеш емблематичната негова реплика, която ще ти цитирам, имай предвид, че в идеалните азиатски държави (и условия) някои монаси си забраняват да нараняват другите и не пропускат да прецеждат храната си през цедка, за да не изядат по невнимание живо същество : )

"Дано в следващия си живот се преродите в изтривалки за задници..."

Смекчаващи вината обстоятелства: благословията е отправена към въоръжени със сопи бандити, въодушевени от блестящата хрумка да се погаврят с беззащитен старец. Или не толкова беззащитен:

"Аз съм монах-чародей и дълги години съм изучавал тайните на езотериката..."

Преди срещата си с него си отбележи:
1 наум: вместо поздрав, ще те накара да се изплезиш, за да провери дали езикът ти не е лилав... Щурак : )
2 наум: като нищо, по примера на бронирания филмов герой на Чоу Юн-Фат, може да предложи да ти забърка целебен балсам, чиято основна съставка ще бъде собствената му драгоценна урина.
3 наум: внимавай да не си въобрази, че "има карма към теб", защото ще ти се озъби: "Да не би да искаш да попречиш на следващото ми прераждане?!"

"ПРИ ВСЕКИ УДАР НА БАРАБАНА, ДИМЪТ ОТ КОТЛЕТО СЕ ЗАВИХРЯ"
или
БАБИ-ШАМАНКИ-ХАЙМАНИ
или
"ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ С МЕН ОЩЕ, ХОРАТА - ПО-МАЛКО"

Прегърбената Мин и Мъдрата Че са от този тип снежнокоси сладурани, които варят еликсири в купите, завоювани от тях на състезания по пейнтбол, отговарят ти на въпроса с въпрос, карат те да мислиш усилено (по методите на майстор-джедай Нойзи, източени от бурканчетата с мед на Аристотел и Йори) и те изпровождат да приготвяш сладки, т.е. да изпълняваш мисии, по рецепта, изобилстваща от неясни (нарочно, за да тестват схватливостта ти) указания, написана по каноните на стария правопис, без забравените нейде очила, с криволичещ по детски почерк, върху стар, пожълтял, лекьосан лист, украсен със съкращения, неразгадаеми фрази и картинки, разбираеми само за съставителката : ) Защо ще ти се прииска да ги гушнеш и целунеш по сбръчканите бузи? Искрено ще ти се зарадват и ще се просълзят, щом те видят.

ШИМБАНГ*****

Джо Шин Хо. За тази личност ти говорех в предишната си публикация "Подгряване". Авторът ми отпусна твърде кратко време в неговата компания - колкото момчето да ми подхвърли съвет и да изчезне в мъглата, но това ми беше достатъчно, за да ме вдъхнови и да започна да чувам неговата мелодия : ) Той е герой, достоен да бъде въплътен в музика, композирана от японеца Шигеру Умебаяши (или корейския му еквивалент). Знам, че Шин Хо сега е твърде зает, защото е на ритуално пътуване за посвещение, но се надявам в продължението на "Хуаранг и Кумихо" да науча повече за него. Става ли?

***** странстващ шаман, от най-могъщите, раждат се с дарбата

GOOD STUFF 

или

(ако уличният стил с протритите сцепени дънки не ти е по вкуса)

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОК СТАНДАРТ

- хвърли око на изброеното в гореспоменатото "Подгряване", после се върни тук и продължи с:
- класическата приказна структура на творбата
- отличната историческа и митологична подплата
- възможността да обогатиш познанията си за нация, запазила и почитаща традициите си до ден днешен. (Ще ти дам за пример нестандартната петоъгълна форма на олимпийския стадион в Пьонгчанг, символизираща корейските морални ценности, онова, което трябва да се съхранява и развива, амбициите за бъдещето.)
- разговорите на две и повече нива и съответните им преводи. "Игра на кодове" кимпап***** да яде

***** първообраза на суши (това не го изтъквай на японците)

- поздравите, обръщенията, пожеланията. Специално внимание отдели на поздрава при среща "В мир ли си?". За разлика от корейците, в такива случаи китайците питат "Ял ли си?", а ние, балканците, казваме "Здравей!"
- екшън моментите, с които Лейдрин те подхваща още от въведението
- моментите, от които ще те побият тръпки, все едно си в призрачната гора, погълнала "47 ронини"
- моментите, които ще позабавят крачката ти, за да се порадваш на звука, аромата и картината:

 "Утринната мъгла започваше да се вдига и природата постепенно се отърсваше от воала на нощния сън. Птиците първи поздравиха галещите лъчи на новия ден и Ги Су се наслаждаваше на приказната музика на живота. Капките роса по тревата блестяха на утринното слънце и той имаше чувството, че върви сред море от скъпоценни камъни...".

 "Запъти се към един от терасираните с насаждения от зелен чай хълмове. Ситен дъждец бе започнал полека да разпръсква падналата мъгла и правеше времето още по-задушно. Някъде из бялата пелена се чуваха птичи песни, които правеха пейзажа почти приказен. Ги Су си помисли, че с удоволствие би прекрал старините си на такова място, далеч от шумната столица, отдаден на медитация и покой..."

 "Гледката на зелените стъпала на възвишенията, които изчезваха в млечнобяла мъгла, създаваше странно чувство на митичност и безвремие, сякаш там, където върховете на хълмовете се губеха, земният свят приключваше и започваше безкраят на всемира. Този пейзаж бе едновременно красив и посвоему заплашителен. Хуаранг остана загледан във възвишенията няколко минути, изпълнен с противоречивите чувства на мир и безпокойство..."

и най-хубавото: "Най-съществената част от едно пътешествие е изненадата". Довери се на Лейдрин. Независимо от декорите, сред които авторът те позиционира да действаш - да се посуетиш из пазара, за да си поговориш с рибата (корейците вярват, че ако си добър човек, ще я чуеш), да се присъединиш към публиката на тренировка с дървени мечове (по време на която ще се убедиш, че прякорът "Танцуващия с острието" приляга наистина точно на почитаемия Ким Ги Су), да посетиш манастира, където ще те помолят да се пречистиш !преди! да влезеш в храма и където ще се почувстваш смирен и лек -  та, където и да те отведе куангде Суийвър, виждаш всичко така ярко!

ЗА ЧЕСТТА НА ХУАРАНГА!
или
ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Дааа, настъпва мигът Лейдрин най-сетне да те приземи, проявява се като скръндза и, при подготовката за предстоящия подвиг, ти позволява да развиеш на легендарно ниво само едно умение.

Умение:

Бой с меч: майстор
Направих грешка с определянето на нивото. Боравенето с това оръжие предполага яки мишци и близък контакт. Отнемат ли ми го... е, аз не владея нито лудия поглед, нито способността на Андрей Корешков да побеждава с технически нокаут в четвъртата минута, а хватката "гилотина" въобще не мога да я прилагам.
Стрелба с лък: умел
Тук трябваше да се повиша, ала (за съжаление?) Орландо Блум в костюма на Леголас никога не ми е бил модел за подражание.
Рефлекс: умел
Джи Ай Джо ме е учил, че ми е необходима светкавична реакция за ефективното отблъскване на атаки със сипещи се като звездопад шурикени.
Късмет: специалист
Заради този показател ме хвана най-много яд на автора.
Шаманизъм: легендарен
Предвид естеството на задачата и "отличната" ми бойна подготовка.
Обаяние: умел
Ким Ги Су никога нямаше да ми прости, ако го бях короновала за легендарен точно в тази област.
Самоконтрол: умел.
И тук трябваше да се повиша, азиатците се стараят да не дават израз на гнева си, считат го за обида към себе си и към другите.
Имунитет към отрови: умел
Полезно като таблетки против комари в Индия.

Стойностите, с които пресякох финиша

Ки-енергия: 6
Издръжливост: 8
Съзнание: 4
Познание: 10
Пари: 16 вона
Време: 8 или 9

Кодови думи: мал, питие, шаман, вода, гривна, пещера, соджу, кмет, взлом, нула, ябълка, капан

Предмети: върбова клонка, противоотрова, гривна

Кратки допълнителни бележки (за "краткостта" - лъжа е!): "Един хуаранг не би трябвало да се притеснява от среща с разбойници - тъкмо обратното.". Мислиш ли? Хуаранг или не, аз все пак съм момиче, и затова поех по обиколния, но охраняван път. Смутих спокойствието на съдържател на крайпътен хан, тръгнах да играя срещу двама майстори на хоту****** и смело заложих 2 вона : ) Два пъти. Създадох малко мъгла - чиста работа. Похортувах си с един монах и щурмувах селото, за да го освободя от змея. Спазих стриктно инструкциите на любимия си герой, помъчих се да не се стряскам от страшните шумове в пещерите и изкачих до едно стръмните стъпала на будисткия храм във форма на костенурка, който си построил ти, Лейдрин. А сега? Стягам багажа, за да се запиша официално в Ордена на рицарите-цветя. За препоръка, и с твое позволение, ще използвам постиженията си в "Хуаранг и Кумихо". После ще проверя как да се сдобия с онова куче, за което толкова често питаш на кръстопътищата в книгата-игра. Надявам се, че е голямо, пухкаво, обича да си почива, да го галят и да закусва бекон с яйца на очи, сервирани в порцеланова чиния. Намислила съм да му нахлупя фуражка с надпис "Дог он дюти" : ) Докато подготвях ревюто довърших три химикалки (две сини и една ароматизирана многоцветна), омазах се до носа в мастило, но си беше чист кеф. Работата ти върху "Хуаранг и Кумихо" е блестяща, досущ лъчисти капчици току-що напръскал дъжд върху двускатен керемиден покрив в ден, който се затруднява да реши какъв мечтае да бъде в крайна сметка: слънчев или дъждовен.

****** стара корейска игра

Към читателя: След като приключиш с целия пети брой на "Призвание: Герой!", не пропускай да се насладиш и на интервюто с Георги Караджов, автора на "Калоян и златния печат", поместено в края на сборника. Извадила съм си полезни цитати от него. И още нещо: не се притеснявай от дъжда и необходимостта от дъждобран, докато трае приключението ти с Ким Ги Су. Арабите ги е осенило: "Продължителните слънчеви дни пораждат пустини". А колкото до продължителните дъждовни периоди в Южна Корея, където те изстрелва Лейдрин Суийвър, е, хората там ги е огряло: когато завали, улиците лъсват с уникални картини, създадени със специални бои, видими само в разплакано време. Според свидетелствата, ще се почувстваш все едно "се разхождаш по повърхността на река". Вълшебно!

Следи от химикалката ми? : )







събота, 14 април 2018 г.

ПОДГРЯВАНЕ

До Суийвър Лейдрин

Достопочтени куангде,

Разхайтеният ми хедлайнер, т.е. ревюто за "Хуаранг и Кумихо", все още се бави някъде в гримьорната, тръби, че като за човек с неговата професия си е съвсем навреме и... издирва мегавпитите си глем рок панталони от златисто ламе, без които се кълне, че е абсурд да се задвижи като Джагър, да закове дори една свястна осмина нота, камо ли пък да нададе вой, ъ, да започне да пее и да пали публиката (относно паленето - приемай го буквално). Мен ако питаш, причината е в петдесетте камиона багаж, с които примадончото довтаса за половинчасовото си участие на тази сцена. Нейде в техните дълбини ще да са се покрили въпросните идиотски гащи с ниска талия : ) И за да не си помислиш, че съм се шегувала, когато написах, че се настървих да прочета книгата ти игра, влизам в ролята на подгряващ изпълнител и дръзко накривявам меката си гангстерска шапка с широка периферия. Ето част от сетлиста ми: 

1) Отправям ти дълбок поклон.
2) Гушни жена си и детенцето си, задето са се справили така вълшебно в образа на вдъхновение. И, като си почнал, гушни и себе си за прекрасното посвещение : )
2) Сещаш ли се за тежките плочи със закони, върху които е стъпило фентъзийното право такова, каквото го познаваме в днешния му вид? Особено за онази, върху която е издълбано: "Фентъзи без дракони не е добро фентъзи. Точка."? Е, ти ги разбиваш всичките с един удар на двойна брадва.
4) Опасенията ми се потвърдиха и нищо не е в състояние да ме убеди в противното: притежаваш ярко чувство за хумор и в "Хуаранг и Кумихо" си му дал пълна свобода. Освен това си закоравял скръндза, но това обвинение вече беше коментирано тук : ) Към списъка с твои качества включвам: скромен и предпазлив в подхранването на очаквания - за разлика от куангде Су Янг в творбата ти. Ала също като него си майстор-разказвач. Наистина бих се радвала да чуя историите за находчивата омайница Мин Йонг и "палавия министър" Му Гуа, за корейския Андрешко и "алчния данъчен" Бу Дан, за героя Куанг Ги Ри и това как се е разправил с огнедишащ звяр...
4) Ким Ги Су се превърна в мой любим герой, но има една личност, която ме заинтригува доооста повече (даже съм си харесала композитор, който да напише саундтрака към изявите й). Надявам се, че някой ден ще разкажеш повече за нея. А може би вече си го сторил?
5) Как бих описала разходката из въображението ти на читателите, които се колебаят дали да те "наемат" за водач из Азия? Красота, чистота, спокойствие. Пътешествие из тучни долини на реки и селища, гордо съхранили традициите си. Стабилни каменни мостове, които ще те прехвърлят при народи, в чиито имена е попила живителна капка вода. Внушаващи страхопочитание хилядагодишни дървета, свързани здраво със земята чрез корените си, но и протягащи се към небето с клоните си. Те образуват разхлаждаща арка за всеки посетител-поклонник. Дюкянчета, дето примамват с органични храни, изящни произведения на занаятчийското изкуство, музикални инструменти, населявани от добри духове... Ех! Ръфах блокче карамелизиран ориз, щраках снимки и се кефех през целия път.
И, най-накрая, 6) Не знам как стоят нещата при корейците, но съм чела (възможно е информацията ми да не е изцяло коректна), че в миналото китайците, размахвайки заплахата от най-страшно наказание като трисекционна тояга, са забранявали на своите хора да учат наглите кръглооки нашественици на тамошния език. В "Хуаранг и Кумихо" ти рискуваш да те напердашат и поместваш отличен кратък корейско-български речник : ) В знак на благодарност и в замяна на възклицанието "Айгхооо", на което ме научи, аз ще ти се отплатя с едно друго чуждоземно възклицание (може да си го чувал вече): "Еуге!" - с ударение на първото "е". На чист книжовен новобългарски и адресирано до "Хуаранг и Кумихо": "Уау!".



Сега отивам да помогна на ревюто си да се приведе в приличен вид, т.е. да му издърпам ушите, а ти заповядай, седни и се почерпи  : )

четвъртък, 29 март 2018 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.2: "ХОТЕЛЪТ", КРАСИМИРА СТОЕВА

Кой е художникът на корицата и колко много я харесвам разкривам в предишната си публикация. Тя е посветена на великолепното първо приключение, греещо в брой пети на сборника с книги-игри. Сега продължаваме с втората мисия, която е необходимо да доведеш до успешен край, за да бъдеш посветен в Герой...

"Алекс прелетя като ефирен полъх над пустия плаж..."
Откъснат ябълков цвят, блуждаещ над водната повърхност.
Художникът Георги Мишков (Robot Panda) протяга длан, улавя го нежно и предава съвсем точно духа на историята, написана от Красимира Стоева.
Разгледай внимателно картината. Свръхлуната* с твърде особения ореол заслепява, нали? Звездите са пръснати "като трохи на прозореца"**. Високото дърво, подобно на подхванало древен ритуал нощолюбиво създание***, изпъва клони към могъщото небесно светило, сякаш го призовава. Разбуненото петно море с цвят на катран, прекалилият с лунните бани чадър, килнал се над празния шезлонг, тъмният зеещ прозорец на сградата, безплътното момиче с роклята, чиято долна част се разцепва и оживява като пипала на октопод...  Побиха ли те тръпки вече?


* Толкова е едра, че с невъоръжено око успяваш да различиш кратера Айнщайн на повърхността й.
** Заглавие на пиеса от Нийл Саймън, поставена в Младежкия театър под режисурата на Малин Кръстев.
*** Сещаш се, от онези, дето съставляват везаната пъстра шевица на българските народни песни.

Знаеш ли за какво си мисля, докато пиша ревюто за "Хотелът"? За водорода. Да, тъкмо за тази важна предпоставка, без която и на ръце да ходиш, пак не би успял да образуваш молекулата на водата (или греша?). При нормални условия той пази поведение на лек газ и проявява неметален характер, но насадиш ли го в подходящата нестандартна среда, се превръща в девиант, завърта се на сто и осемдесет градуса и хуква да се държи като подивял член на тежка скандинавска рокгрупа, т.е. метал с висока електропроводимост. Не вярваш? Обърни се към планетата Юпитер и й задай въпроса кой е отговорен за извънредно мощното й магнитно поле. Именно то е причината за примамването на разнообразни по характер частици, включително на такива със съмнителен бекграунд, и образуването на най-яките (ама не в хубавия за астронавтите смисъл) радиационни пояси. Надявам се, че Юпитер ще склони да ти даде допълнителни разяснения, в случай че се интересуваш, защото сега мислите ми се отклоняват, отново вдъхновени от книгата-игра на Красимира Стоева, и ще направим рязък завой. Според индианците във всеки един от нас живеят по два вълка - бял и черен. Познай кое от двете животни взима превес? Онова, което храниш повече. А сега остави водорода и вигвамската философия настрана и си представи какво би станало с група нормални, доколкото това е възможно (и желателно), тийнейджъри, запокитени в неподходящи условия, изложени на облъчване и подложени на странно влияние. Какво биха открили, отключили и за-/под-хранили в себе си? Прочети "Хотелът" и разбери. На пръв поглед творбата е заплетена криминална история с леки нотки на ужас и свръхестествено. Чакай, леки ли казах?

"ПИСЪК, ПРОНИЗИТЕЛЕН И ПАНИЧЕСКИ, РАЗТЪРСИ ХОТЕЛА...
ВЕЧЕ НЕ КРЕЩЕШЕ, НО ЦЯЛОТО Й ТЯЛО СЕ ТРЕСЕШЕ И ТЯ СЕ ОГЛЕЖДАШЕ
С БЕЗУМЕН ПОГЛЕД..."

Александра Петрова, осемнайсетгодишно "срамежливо средностатическо момиче с бледа кожа и изрусена коса", предпочитания към фантастиката и криминалните романи, ясна визия за бъдещето и планове да продължи образованието си в университет, разполага само с няколко часа, за да спаси живота си. Попадаш на нея тъкмо в момента, когато идва на себе си, или по-точно, на това, което е останало от нея - астралната й форма. Последният й спомен тъне като в мъгла (с всичките й заплашителни, нездрави нюанси и стряскащо висока звукопроводимост), разстлала се над нощ, родена в Уайтчапъл през викторианската епоха. В съзнанието на момичето се мяркат разпокъсани образи и картини: безгрижна тайфа абитуриенти, сред които е и Алекс, решава да отбележи за втори път своето "Сбогом, приятели"**** и да отпразнува бала си край морето, в по-тесен кръг - далеч от родителското и учителското тяло... младежите изнамират идеалната за финансовите си възможности оферта: излегнал се на две крачки от плажа кокетен семеен хотел, примамващ с двадесет и четири каратово име, щадящи джобовете им цени и обещанието да бъде изцяло на тяхно разположение... бързат да направят резервации и пристигат, настроени за целодневен и целонощен купон... лицата на приятелите на Алекс се редуват - екзотичната Ники, слънчевата Марина, бележещият десет от десет точки във всички възможни области Тео, който се явява и душата на компанията... чудно местенце, готини хора, добро настроение: налице са необходимите предпоставки за страхотно изкарване и изживяване на незабравими мигове, достойни да бъдат заключени в златния фонд на спомените, ала... нещо жестоко се е объркало. Някой се е опитал да угаси светлината на Алекс. Рязко и безпощадно. Мястото на девойката е празно. От нея са останали единствено чантичката и шалът й, а приятелите й като че ли не забелязват, че я няма. Какво се е случило с нея? Алекс е наясно, че разигралите се събития, които е неспособна да извика в паметта си, са ужасни, но и че "все още е жива и има шанс да се спаси". Ще й помогнеш ли? Ще проведеш ли разследване, проучвайки хотелските помещения и околността, за да откриеш раненото момиче и скрилия се в миша дупка виновник/виновница? А дали злодеят е действал сам или е бил с дружинка, по примера на всеки забележителен страхливец? Ами причините за извършеното посегателство? Ще спасиш ли жертвата и ще въздадеш ли справедливост? Да? Доста си смел. Разполагаш с четири часа до развиделяване. Струват ти се недостатъчни? Не се безпокой, Красимира Стоева ще улесни мъничко задачата ти: "астралната форма на Алекс притежава свойства, тя ще започне да открива новите си способности...", тъй че не се страхувай, бъди спокоен и... право напред към "Хотелът" и вършенето на геройски дела!

 "Светлините примигваха, във въздуха се носеше аромат на букет от парфюми, примесен с пот и влажен полъх с дъх на водорасли..."

**** Заглавие на класически български филм, носител на награда "Златна роза", с участието на Владимир Смирнов с прекрасната, чиста усмивка

ИЗГРЕВ
или
КАКВО ЩЕ НАПРАВИ ПРЕСТОЯ ТИ В "ХОТЕЛЪТ" ПРИЯТЕН

- "Небето изсветляваше над спокойната морска повърхност. Синьото над хоризонта плавно преливаше в лилаво. Птичките се бяха пробудили и дори морският бриз беше променил посоката си..." - това описание ми напомня на знаещия и деликатен начин, по който пианистът Жан-Ив Тибоде пресъздава/възпява изгрева в мелодия.
- "Беше сама и се взираше в отблясъците лунна светлина по развълнуваното море" - вдъхновяващо!
- Разходката из красивата градина: "Пътечки, застлани с обли бели камъчета, се виеха между палми и кактуси, а близо до земята бяха поставени лампи във формата на старинни фенери, които разпръскваха приглушена жълтеникава светлина... Чакълест склон се спускаше към морето и плавно преминаваше в пясъка на плажа... Беше място за бавни среднощни разходки, влюбен шепот и горещи целувки... наблизо тъмнееше шестоъгълна дървена беседка, частично прикрита от бръшлян и пълзящи рози".
- "С първите слънчеви лъчи астралната й форма щеше да се разтвори в светлината..." - красиво и тъжно, една мъничка Андерсенова русалка, която е заплашена да се превърне в морска пяна, в мига, в който зората протегне розовите си пръсти, за да събуди останалия свят...
- Главната героиня. Преди да ти споделя възхищението си от нея, държа да отбележа, че писъчният цитат, с който короновах първия абзац от днешното ревю, няма връзка с Алекс, а с друг препатил женски персонаж в историята. Та, Александра ме впечатли не заради предпочитанията си към литературата, мечтите-планове за бъдещето,  които кове, нито заради това, че поставя приятелството на челно място в списъка си с ценности.  Девойката ме спечели със силата си: предпочита да действа, вместо да седне да редува ронене на девичи сълзи, деликатно бърсане на сополи в ръкава и скимтене. Допълнителна екстра: когато Алекс имаше най-голяма нужда от себе си, тя беше на линия.
- Взиращият се в звездите през една юлска вечер.
- Надеждата, макар "добродушна и крехка".
- Морското създание със сърдечната усмивка, което се бори, за да спасява.
- Алекс е загубила обувките си, но, благодарение на новопридобитите си способности, тя се докосва до възможността да "нахлузи" безпроблемно чуждите.
- Мъхестият шал, изплетен с много любов от бабата на Алекс, специално за абитуриентския бал на девойката. С такъв подарък не ти трябва ризница.
- Намекът за усмивка "обувките и чантите, които сякаш бяха нарочно подредени като капан за потенциални натрапници".
- И още един: "три легла с безпорядък като за шестима".
- Ударното начало и хлъзгавият завършек на историята.
- Дамата с рентгеновите очи***** , т.е. самата Красимира Стоева. Тя доказва по блестящ начин, че е спец в психологията на групите и определянето на груповата динамика. Браво!

***** Заглавие на творба и едноименен сборник с произведения от фантастичния Светослав Минков

WHODUNNIT?
или
ДНЕВНИК НА ИГРАТА

Умения: шесто чувство, телепатия, внушение (овладени на ниво "advanced"?), телепатия, внушение (овладени на ниво "proficiency"?). Списъкът e кратичък. Признавам: не съумях да накарам героинята да разгърне пълния си потенциал, да развие и други умения. Обаче... ако обичаш да прекарваш време в кухнята и да си играеш без надзор от разумен възрастен (ако ли не, препоръчвам ти да го сториш, така се откриват какви ли не чудеса, като хитри начини да обелиш и нарежеш лук, без той да те разплаче... много), със сигурност си се убедил, че първият ти смайващ проектошедьовър никога не се получава безупречен : ) Включвам котлона за втори опит.

Кодови думи: амбиция, приятелка, идилия, слухове, гост, амбиция, дете, лист, пиене, ключ, обувка, ярост, списък, амбиция, тяло, студ, обувка

Време: Красимира Стоева ми определи срок да спася Алекс до 5:55 сутринта. Аз не можах да го спазя. Щурах се из хотела, гонена от желанието да разбу-ля/-дя всичките му тайни, на едно място се оставих авторката да ми притъпи вниманието чрез специални ефекти и студен информационен душ, подминах ВАЖНА улика, изоставих вярната следа, която бях надушила, тръгнах да гоня дивото и приключих със задачата в 6:10. Срам ме е, но, както вече се похвалих, пуснала съм масълцето да цвърчи в подготовка за втори опит.

Бележки: Това е любимата ми графа в дневника. Авторката е проявила предвидливост и се е погрижила да ти остави място, за да запишеш всички улики, на които се натъкваш в "Хотелът" (те, повярвай ми, са много), да ги систематизираш и да си поблъскаш главата над тях. Тук споделям някои нещица, които са ми хрумнали (старала съм се да запазя основното в тайна, за да не преча на собственото ти разследване), във връзка с опитите си да реша загадката. В леко сресан вид:

Как беше онзи цитат от Дж. У.? А, да: "Hurry it up! You're burning nightlight" (леекинко видоизменен). Ясно като главоломница в призрачен роман на А. К. Д.. Защо някой ще се оправдава за еди-какво си, без да са го питали? 90% от решението е да зададеш правилния въпрос. Да, бе, да. Само че кой е той? ВМОС - Възможност, Мотив, Оръжие, Самопризнание - налични ли са тези компоненти? "Хищниците излизат по залез, тогава плячката тръгва на водопой..." (пояснение - мъдрост, почерпена от едно "разбито, не разбъркано" мартини). Инструкцията "добави пет минути към времето си" се среща толкова често в хода на историята, че малко те затруднява - забравяш дали си отметнал петте минути или не, и трябва да се връщаш и да проверяваш... Държи те в напрежение, увлича те, кара те да милееш за героите й... Супердемонстрация на GIRL POWER! 

Какво правим сега? Ами, замервам те с плана на хотела и те предизвиквам да докажеш, че си по-добър детектив-спасител от мен. Постарай се да не се стига до: Don't say it's a fine morning or I'll shoot ya******.

****** Пак Дж. У., black label, genuine.






сряда, 21 март 2018 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.1: "ПЕТИЯТ ПРИНЦ", НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Жестоката корица е дело на Георги Георгиев - Goshun. Докато я гледам, ми иде да възкликна: "гонен от пустинния вятър"! И от свиващи стомаха на топка въоръжени воини, разбира се. Погледни ги - приличат на страшилища, пръкнали се от връхлитащата пясъчна буря. Облаци мираж. Но аз съм спокойна, че с принца всичко ще бъде наред - заради решителния му поглед, по-остър от оръжие, изковано с кръв, пот, ярост и мълнии по толедско-мавърска технология. Погледни, нежноногата принцеса, ведно с малката й кама, въобще не представлява тежест за него. Той не спира да препуска на великолепния си кон с мощната мускулатура и гордите уши!

Летящо килимче в десена на топло, коприненосиньо лятно небе - купа със сребристи звезди, всезнаещ лунен сърп, кацнал върху облачен пачуърк юрган, сочни смокини, дето ще разквасят гърлото и на най-окъснелия странник, ухание на току-що опечена берберска питка, сладък марокански портокал, дърпане на кори за баклава и точене на кадаиф от умели, усърдни, златни ръце, извори, благословили повърхността на парче земя с любезното спомоществователство на подземни реки, керван с хиляда камили, чиито следи се губят нейде из безкрайните пясъчни морета, градове, дарени с име от поетично настроени, със силен уклон към съзерцанието, мечтатели, медини с криволичещи улички, заключили безброй тайни в лабиринта си, кервансараи с високи входове, възтесни процепи наместо прозорци и ниски стъпала, дворци със спираща дъха на въображението архитектура, изникнали насред пустинята, градини, обитавани/облагородявани от джинове и хубавици с янтарени очи, гъмжащи от народ пазари, изкушаващи потенциалните жертви, ъ, клиенти, на търговците с "от пиле - мляко"... Ясно ти е вече, нали: едно от нещата, по които доста си падам, са приказките в стил "1001 нощ" : ) Затова, когато момчетата и момичетата от СКИ ми размахват примамка под формата на гореописаната корица, а Николай Николов призовава: "Шъъът, време е за разказване на истории...", грабвам стъкло лимонада, сядам по турски и мълча.

ЕДИН КАМЪК (ПЕТИ ПРИНЦ) КАЛЕ НЕ ПРАВИ

Николай Николов те спуска с парашут в сърцето на пустинята Гоаба, вербува те да влезеш в ролята на петия син на крал Тихон - принц Сайнир, въвлича те в безразсъдна и по скорпионовски опасна мисия, закарфичва лист с базов инструктаж върху торбата с провизиите ти и те предизвиква да опровергаеш горното народно умотворение. Нещо, което може да се окаже също толкова лесно, колкото да решиш зададена от първокласник с красив и пакостлив ум математическа гатанка. С други думи - и съвсем сериозно - задачата е с висока степен на трудност и трябва да се отбележи поне с три звездички. За какво иде реч: кралството, чиято чест ще защитаваш от името на Сайнир (да не би да има капка викингска медовина в кръвта на момчето? Конят на Один? Слейпнир?), се намира под постоянна заплаха. Ощастливено е с най-голям брой водоизточници от всичките си съседи, и то на континент, на който мях с вода струва колкото теглото си в злато. Ако си пътувал из пустинята (дори и само на книга), със сигурност са ти обяснявали, че който контролира оазисите, той контролира и търговията по съответните маршрути. Ето защо кралство Сарихи е трън в очите на заобикалящите го държавици, особено на Камор (името нарочно ли навява асоциации с италианската мафия?). Бесен от непрестанните безплодни опити да направи мръсно на сарихийците, владетелят на Камор, Каимор Три, внезапно проявява качества на истински вещер в игрите на тронове, стигайки до извода, че най-умно би било да упълномощи другиго да води битките му вместо него. Начинът? Уреждането на династичен брак, чрез който амбициозният чичко да се сроди с голяма клечка от Валонската империя - Великата сила на материка. Той си е навил на алчния пръст да пробута зеницата на окото си, щерка си Инома, на един от племенниците на императора. Каимор Три гали доволно свещеното си шкембе и крои бляскави планове за бъдещите младоженци, за подчиняването на гордите сарихийци и... за себе си. Дотук - повече от добре, но е забравил да се консултира с кръчмаря относно сметката. От Сарихи готвят отпор, който включва четирима принцове (да, четирима, защото не е препоръчително престолонаследникът да рискува главата си излишно), лелеяната принцеса и отвличане тъкмо преди планираната с толкова любов венчавка. Ала и валонците не ядат доматите с колците - сетили са се да назначат зверска охрана на каморското съкровище с перлено сияние и да си я ескортират от самия праг на грижовния й татко, през целия път до Валон, та чак до храма на бог Гмундра във Вангор, където е нарочено да се състои покръстването й в правата вяра на щастливия й годеник. Работата се закучва, пречките за реализирането на бойната стратегия никнат пред сарихийските князе като реклами на пепси в стар филм, трима от принцовете се отказват от начинанието и всичко изглежда... Но я почакай, имаме си твоя герой - петия принц Сайнир. На бас, че той няма да си остави магарето, ъ, кралството, в калта. Момъкът тъкмо е навършил осемнадесет години, вече му е позволено да се отдели от гнездото и да хвръкне, където му видят очите - да види свят и хора, да се поусъвършенства, да отвлече някоя и друга принцеса, да я навие на руло в килим, да я стегне с панделка, да я стовари в нозете на най-големия си брат и да се включи в радостните приготовления по посрещането на новата снаха в Сарихи. И тъй като е убеден, че домашните няма да заръкопляскат въодушевено на идеята му, воден също така и от жаждата за самодоказване, приключения и кривване от предначертаната траектория, която би трябвало послушно да следва като потомък на Балар Мъдрия (мъдростта май се предава през пет поколения), той хуква на своя глава да бори дракони. Без да уведоми никого, без да получи прощална крепка прегръдка, полезни напътствия, пожелания за лек път и благополучно завръщане или... намокрен от сълзи кафтан, шоколадова торта, флакон парфюм, сещаш се. Не ти дава сърце да го пускаш да върви на бой ей така, без нищо, нали? Ами, поеми част от бремето му: стани му другар, предложи му рамото си, сабята си, опашката на камилата си, и...

"Днес ще си проличи дали наистина заслужаваш да носиш благородната кръв на рода си или ще позволиш падението на кралството..."

ШЕСТ МИСЛЕЩИ ШАПКИ (ДОБРЕ ДЕ, ЕДНА) 
ИЛИ 
ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Дегизировка: Преди да се превъплътиш в Сайнир, авторът ти предлага избор: да се предрешиш като пътуващ воин, поклонник или търговец. Аз избрах да се придържам най-близо до истината - все пак, като пети принц, Сайнир цял живот е бил обучаван основно в бойни изкуства (връх!) - и си заплюх воина. Заради ятаганите и боздуганите, които ми е позволено да разнасям с лекотата на дипломатически куфарчета и свободата при облеклото - и по плетени от коприва доспехи да бях цъфнала, нямаше да направи впечатление никому. Пък и в ума ми се въртеше идеята да се цаня (тел)охранител някъде, да гледам страшно, издувайки накацани от татуировки бицепси, и да отрязвам всякакви опити за подхващане на досадни разговори : ) Отхвърлих поклонника, защото не познавам местните вярвания и щях да се спъна в устата си като пишман последовател, къпещ се в светлината на религия, която провежда благочестива политика на пламенно поощрение по отношение на заплетените богословски спорове, подклаждани от алкохолни изпарения. Не е за пренебрегване и фактът, че в душите на жреците по всяка вероятност блещука надеждицата един ден, като пораснат, да посеят ветровете и да пожънат бурите на суперсвещена мегавойна. Тъй че: беж! Махнах "Не, мерси, брат." и на търговеца, понеже нямаше да мога да си изградя прилично прикритие - не разполагах с кой знае какви средства, а и да ги притежавах - само щях да привличам излишно внимание върху себе си и да заприличам на поднос ребърца, опечени по мексикански, в очите на добрите люде, които от бързане са пропуснали да поизмият нечистите си помисли в общата каца с вода за провеждането на ежегодишния си сутрешен тоалет.

Пари: Авторът изстиска едва 20 леяни (местната парична единица) от кесията си, та да ме финансира за провеждането на решаващия етап от мисията (най-вероятно бизнес планът ми не му е вдъхнал грам доверие). Завърших я с 3 леяни и се самонаградих със скаутска значка "Спестовник". И досега й се кефя : )

Предмети: Вдъхновена от находчив екшънгерой, който за 90 минути съумява да разкаже играта на корумпирани ченгета, наемни убийци, вече почетената в публикацията ми италианска мафия и продажни съдии с помощта на подръчни средства - запалка, пакет кренвирши, консерва боб, тарелка със стреч фолио, лак за коса, а сега внимавай, идва същественото: неанатомичен модел на клоун, се отправих към пазара в търсене на... овчарски шперц - с риск да ми пробутат кофа гола водица с унило плуващ морков вътре като отлично запазен снежен човек втора ръка : ) Не се натъкнах на такива стоки, язък, но ето с какво се сдобих:

въже с кука - припомних си цитата: "Мъдрият тактик се оттегля на лесно защитима височина."
тъмен плащ - абе, не беше кой знае какво, но с малко бродерия, се освежи за нула време
кожени ботуши - на едно момиче чифтовете обувки никога не са му достатъчни.

Кодови числа: 4, 60.

Постижения: Ще ми се да ти се похваля, че успях да се самоокича и със значка "Бижутера" за перфектно отбелязан гол от непряк свободен удар, но... Авторът нарочно ми позволи да стигна почти до финала, когато  ме стресна и постави условие да използвам предмет, който най-безразсъдно бях оставила да събира прах на сергията. Да кажем просто, че принцесата опра пешкира и не ми беше особено благодарна.

Мъъъничка забележка: шрифтът на дневника носи полъх от Индия, а такъв в книгата-игра не се усеща.

"-ХАЙДЕ! - ДЪРПАШ Я ЗА РЪКАТА И ПРИСВИВАШ ОЧИ ЛУКАВО. КАТЕРИЛА ЛИ СИ СЕ КАТО МАЛКА?"

С тази чудесна подкана за вършене на бели започвам частта, в която ще ти споделя какво най-много ми се хареса в "Петият принц". За корицата вече си поговорихме, така че минаваме нататък:
- принц Сайнир, който си въобразява, че морето от пясък му е до глезените и който сънува "храмове, принцеси и пясъчни облаци"
- Омаршарифоподобният бедуин, дето ръси непоискани, двусмислени, ала ценни съвети (това го осъзнаваш, чак след като стоплиш какъв е бил смисълът на думите му)
- поздравите, обръщенията и пожеланията при срещата между двама пътници в пустинята
- изгледът над града, запечатан от соколския поглед на Божидар Жеков-Буж
- описанието на Бедняшкия квартал - направо го видях, чух и помирисах
- кръчмицата "легло и вечеря... почти", гальовно кръстена "Пустинен мираж", и живописният й собственик (когото също видях, чух и помирисах : ) )
- Арената за бойни игри
- разяснението относно характера на защитните съоръжения в двореца
- сцената с кухненския комбайн
- майсторската бойна тактика, демонстрирана от Сайнир в края на приключението
- красотата на изказа: "Очаквахме ви с идната зора.", "номади, раждащи се и умиращи сред пясъците", "слънце като закован въглен в небето", "Бурята връхлита и показва зъбите си."
- предупреждението: "Пустинята приема пешаците, само за да ги погълне и изплюе костите им."
- идеалната реплика за завързване на ново приятелство: "Кой е този? Да напоя ли пясъка с кръвта му?"
- и, закъде без нея, картата "Ихааа" от Божидар Жеков - Буж.

Чудесна е, нали? Все едно се наслаждавам на плода на труда на арабски килимар, вплел умело картата на града в произведението си.
Забеляза ли? Бедняшкият квартал е позициониран най-близо до градските порти и, съответно, най-незащитен. Храмът на Гмундра прилича на зикурат (май строителите са се пробвали да издигнат реплика на Вавилонската кула) и е най-високата постройка в града - по-грамаден дори от двореца (намек за доминация на църковната власт над светската?). Търговският квартал си е съвсем както трябва - мяза на Бел Еър. Арената отдалеч привлича новопристигналите със своите веещи се знамена, паркът - с финиковите си палми, а палатът... е, той се гуши на сигурно между казармите и складовете за храна.

Случайно да се числиш към онзи тип хора, които събират усмивки като жилав тексасец - капки петрол/нереално горско създание - бисерни орехови черупки? Още по-интересно, успявал ли си някога да извикаш двадесет и три усмивки наведнъж? Имаш ли желание да се научиш как? Обърни се към Николай Николов. Той не само разсмива с наточеното си чувство за хумор, но е и талантлив разказвач на истории. В добавка - коментира дръзките ти напъни да откраднеш принцесата под носа на валонците компетентно, свежо и с лееекичка ирония. Съмняваш се? Нищо не ти пречи да провериш дали съм права.

Go, have fun now  : )


сряда, 21 февруари 2018 г.

"МАЛКАТА КНИЖАРНИЧКА КРАЙ СЕНА", РЕБЕКА РЕЙЗИН

Корица, сладка и изпипана като петифура. Разгледай добре фините снежинки, реещи се с нежността на пудра захар. Съсредоточи се върху формата им : )
Адаптация на "палтенцето" на книгата: Фиделия Косева
Превод: Надя Златкова


OUVERTURE
от френски: "откриване"

"Слънцето все още се криеше зад облаците и не бързаше да показва лицето си."

С цитат от самата Ребека Рейзин бих обрисувала нейната главна героиня в онова състояние, в което я заварих, когато се запознах с нея на страниците на романа. На пръв поглед Сара Смит не вдъхва надежда да ти предложи нещо повече, отколкото загатва простичкото й, обикновено и толкова често срещано, че дори да му се иска, не оставя забележими отпечатъци и не вълнува кой знае колко въображението име. Докладът за ежедневните й дейности е тъй предсказуем и еднообразен, че би убил в зародиш духа на всяко чаено парти за размяна на рецепти за кифлички-лауреатки и горещи, дъхави клюки, устройвано в малкото й като дядова ръкавичка родно градче от мили дами на достопочтена възраст, копнеещи да блеснат с информираност и... специалния си порцелан. Да, няма начин донесенията да не са, пардон, отегчителни и да не предизвикат полуумело скрита зад ленената салфетка прозявка. Или две. Три? Сара е собственичка на магазинче за книги и денят й, в общи линии, се изнизва по чорапи (домашни, а не копринени) там. Тя е отдадена на работата си и обожава книгите и книжното си местенце - грижи се за тях с нужното количество нежност, внимание и любов. Но, да си кажем правичката, какво толкова интересно може да се случи в джобна книжарница, отворена насред градче, чиито жители прекрачват прага й, хммм, недостатъчно често, и което няма как да откриеш на картата, освен ако не изобретиш лупа с мощността на изпреварил поколението си (и учените, че и извънземните) космически телескоп? Споменаването на "охотните" читатели иде да подскаже, че разходите на Сара заплашително се извисяват над приходите й. А наемът й се протяга и се опитва да плесне недостижимите звезди за "Дай пет!". На всичкото отгоре младата жена е позабравила да сверява часовника си и да следи за батериите му - той кротичко е забавил ход и неусетно е спрял, а времето никого не чака, вдига нехайно рамене и продължава да си тече с жизнерадостно свирукане. Май моментът Сара Смит да махне капаците (разбирай: книгите) от очите си, да се покаже пред света и да му вземе страха е настъпил. Все пак, ако се вярва на горепосочените учени глави, акулите все още се намират в плен на датиращата си отпреди 400 (?) милиона години еволюция, именно защото никога не са дръзвали да напуснат зоната си на комфорт : ) (и не, дефилетата на зъбатковците по киноекраните из целия свят не се броят)

COUP DE FOUDRE?
от френски: "любов от пръв поглед" (буквално: "удар от гръм")

Life is a glass of champagne припява една кадифенокарамелена джаз сирена с шоколадов акцент, а аз добавям: и нека тази чаша не отмине Сара...

Както вече констатирахме, необходимостта от промяна (и от следване на неразумни мечти?) е на дневен ред. Нашата героиня танцува на ръба на... нещо неуловимо, когато получава неустоимо предложение да полети - рязко и нагоре - и да се превърне от кандидатстваща за тонове субсидии ръжда купчина метал, свряла се по своя воля в тесен хангар, в реактивен самолет, разполагащ с целия небесен свод, за да се развихри. Под "небесен свод" и "развихрям се" се имат предвид Париж и... поемането на ръководството на уютна книжарничка край Сена. Временно, разбира се, само до Коледа, но пък какъв шанс! Да!!! Сара не му мисли много и прегръща идеята с ентусиазма на човек, завтекъл се да покорява олимпийски върхове, екипиран единствено с топящата си вековни ледове усмивка и слънчеви очила. Тя взима решение да потегли два дни след приемането на поканата (!говорим за момиче, което никога не е напускало пределите на своето градче, неизменно се придържа към рутината, остава вярно на навиците си, изпитва остра необходимост да черпи мъдри уроци по поведение от помагалото "Как да бъдеш шеф" и чиято най-смела и рискована постъпка в биографията вероятно е била да пресече "натоварената" главна улица на място без светофар и пешеходна пътека!), ето защо приятелите и родителите й са, да речем, изненадани от плановете й. Реакциите им варират от (леко стъписано) изразяване на подкрепа до "Просто не знам как ще се справиш!". Току-що цитираната реплика не разколебава бъдещата пътешественичка и, сякаш нахъсана от принципа "Животът има смисъл, когато се трудиш, обичаш и крачиш напред", формулиран някога от стопроцентов френски романтик, тя пълни кошницата си (добре, де, раницата) с книги (съмнявал ли си се?) и блянове от рода:

"Сбъдната мечта"
Художник: Павел Митков
Сара: "Ще пия френско вино и ще ям френски сладки "Макарон" във всички цветове на дъгата. Ще се разхождам по местата, където някога е пяла Едит Пиаф. Ще бродя из пазарите..., мислейки за красотата, която щях да открия..."

"Вечерен романс"
Художник: Павел Митков
Сара: "След края на смяната си щях да се разходя край Сена и да намеря някоя и друга сладкарница. Може да си взема книга и да наблюдавам хората от някое от кафенетата на улицата..."


"Парижка мечта I"
Художник: Павел Митков
Сара: "Древна красота..." (да не забравяме, че мечтателката произхожда от държава, чиито корени не проникват по-дълбоко от 1776 година : ) ) , 

нахлузва обувки "балеринки", строява дългия си бретон и драсва към целта. Ouh la la! Дали Париж ще оправдае очакванията й? Дали в действителност стъпи ли там, тя ще се влюби в него? А как и кога ще се случи? От пръв, пети или петнадесети поглед? А той в нея? Ще открият ли един у друг онова, което търсят?

"Нека вали"
Художник: Павел Митков
Сара: "Тръгнах към Люксембургската градина, която беше съвсем празна. Никой не беше достатъчно смел да се разхожда в проливния дъжд. Цялата градина беше на мое разположение и това беше истински дар."

Отговорите на въпросите ще намериш заедно със Сара в "Малката книжарничка край Сена" - история за една смела жена-откривателка : ) И за извеждането на извода: ако римата не ти се получава, просто размести думичките.

PARLEZ-MOI D'AMOUR
от френски: "говори ми за любов" (искане?/молба?/заповед? от Едит Пиаф)

Не мога да се сдържа и ще ти представя в отделен абзац един персонаж от романа, към когото, твърдо убедена съм, главната героиня проявява незаслужена несправедливост (и трудноизвинима липса на достатъчна загриженост, като се отчете начинът, по който той си изкарва хляба). Момчето е симпатяга и на една "спирка" в книгата дори аз се израдвах да го "видя" : ) Онова, с което той борави най-добре, са думите - факт, отразил се и върху избора му на професия. В миналото са лепвали върху подобни хора етикет "златоусти". Две приказки ще ти каже/напише, но те ще бъдат на място и ще те накарат да се почувстваш хубаво. Пускам ти три от най-големите му хитове:



"Седем червени рози за теб"
Художник: Павел Митков

Изненада, поднесена от въпросния онеправдан герой, която предизвика реакция: "Дори и цветолистчетата имаха аромата на любов".

"Четири целувки"
Художник: Павел Митков

Акомпанимент на шепот за сън и целувки.

"Разходка в големия град"
Художник: Павел Митков

Акомпанимент на обещанието: "Ще се скитаме под бледата лунна светлина. Ще се целуваме под дъжда.Ще се притискаме един към друг под чадъра, докато разглеждаме града." 


"Парижка мечта IV"
Художник: Павел Митков 

Хвърли отново око на горния цитат.


Красиво, нали? Е, за съжаление, въпреки усилията на златоустия герой, колкото повече напредва действието, толкова повече общуването му със Сара заприличва на обречени опити за провеждане на разговор между двама души, единият от които писука само и единствено на мандарин, а другият джафка на тамилски, по маймунски развален телефон. Ще успее ли момчето да стигне (до) момичето, заедно с есенно-зимния дъжд? Да докаже, че го бива не само на хартия, но и на дела?

Художник: Танго
Заглавие: Не го знам. Предлагам: "Love's Philosophy" (стихотворение от Шели).


Художник: Танго
Заглавие: Пак не го знам. Пак предлагам:
"Мен ми стига ми - ти си тук,  имаш още мойто рамо. Стига ми, че без звук пак се прегръщаме..."  от "Пак ще се прегърнем" на ФСБ.

CREME DE LA CREME
от френски: "каймакът на каймака", "най-доброто от най-доброто"

Ребека Рейзин ще те поръси с дъжд от листа с форма на звезди, "преди зората да разстеле ленти оранжево и златно по небето". Ще те отведе там, "където растат черешовите дървета", а "слънцето се полюлява в синьото небе". Ще ти организира посрещане за "Добре дошъл!" със "саксии с яркочервени цветя по прозорците като лениви усмивки". Ще те доближи до "реката с цвета на мътен чай" и ще ти позволи да вдъхнеш аромата на Сена -  "земен и загадъчен". Ще те изкуши да хлътнеш в цветарски магазин, пръскащ капчици очарование чрез инженерна система от "божури със затворени като тайна цветове". Ще ти достави детска радост с "белия като надежда сняг". Ще те предизвика да навлечеш "грозен коледен пуловер" с Кърмит-щампа, да се сблъскаш със стек Тартар, да участваш в кулинарен експеримент, стремящ се да докаже, че всичко започва с чесъна, да се наквасиш в бар, кръстен на емблематичен герой на гореспоменатия стопроцентов френски романтик, да се насладиш на най-ококорващото кафе в Париж и да организираш пикник по никое време на студа в компанията на чудаци като теб самия. Ще те накара да се захилиш при "намигването на Айфеловата кула". Ще те примами в омагьосана книжарница, въплъщение на въжделенията на всеки книгохолик. Ще ти даде съвет, ненатрапчив като деликатния полъх на парфюма, който го придружава. Ще те уреди да се вмъкнеш непоканен на извисяващ те до небесата (и отвъд тях) концерт. Ще ти позволи да съпреживееш любовна история, разказана в писма с пощенско клеймо "много отдавна". И ще те запознае със Сара, която има сърце и не се бои да го отваря широко, да вижда и да чува с него, общува по невероятен начин с книгите, не страда от никакви предразсъдъци спрямо тях, хуква да ги спасява, без да счита начинанието за загубена кауза и дарява с дом дори силно увредените из-/съз-дания, "събирайки ги със собствениците им", за които е задължително да се закълнат "да ги обичат". Да не забравяме срещата със сарините приятелки: цапнати в устата, ухаещи на кафе и сладкиши, живителни като "слънчева светлина". Тук са и: момичето-облак, което по традиция си отваря първо картичката, а чак после - коледния подарък, момичето-слънчоглед, което се преструва, че Ван Гог, Моне и Реноар са живи и са му съседи, момчето-поет, за което Сара споделя: "разходката ни ме караше да се усмихвам", момичето, дето оставя душата си върху платното, където всеки може да я види, винтидж произведението на изкуството от женски пол, чийто антикварен магазин грее "като фар".

И, за каймак, ъ, капак, изреченията:

"Прехапах устна, а смехът ми беше толкова близо, че имаше вкус на слънчеви лъчи."

"Мирисът на Сена през прозореца ми, когато се събудя. Светлините на Айфеловата кула през нощта, сякаш е само моя. Когато притисна глава до стъклото на прозореца си, виждам Париж, докато спи."

Препоръка, валидна за декември: Забелязах, че книгата се състои от 24 глави - колкото са дните преди Коледа : ) Ако имаш търпение и желание, би могъл да четеш по една глава на ден и да украсиш празника с искрящоснежния завършек на романа. Опитай.

Неограничена от срок препоръка: Отскочи до сайта www.mitkov.com. Там ще попаднеш и на други вдъхновяващи творби от българина Павел Митков. "Париж вечер беше като платно, което чака сръчните пръсти на художник...", "...попивайки атмосферата на парижката вечер, в мъгливата, събуждаща спомени и чувства светлина..." - струва ми се, че Ребека Рейзин е писала тези думи точно за господин Митков. А картините му, които поместих в настоящата публикация, кореспондират идеално с образите, родени от въображението на английската писателка. Match parfait!