сряда, 30 ноември 2016 г.

"КОТАРАКА И АБАНОСОВИЯТ ДРАКОН", АЛ ТОРО

🍁 🍁 🍁
Есенен ден. С книжното момиче сте седнали на припек, погълнати от обичайното вещерско занимание по това време на годината - консервиране на слънчеви лъчи. Съвсем наблизо сабледорът разопакова настървено чисто новата си топка за тенис на корт и (когато се сети) ти мята благодарни погледи. "Композирането е фасулска работа." - изтърсва домакинята, след като доволно залепва върху стотния ви буркан за днес етикет с надпис "Pilgrims on a Long Journey". "Сериозно, питай шестгодишния Моцарт! Какво пречи и ние да си съчиним мелодия?". Оставяш за миг затварачката, бършеш росата от челото си и понечваш да възразиш, че австриецът е бил дете чудо с безспорен талант, а вашата банда се състои от редови калпазанин с непогрешим усет за белите, горска чайодейка с афинитет към звъниката и страховит пазач със слабост към бекона. Да, точно така! Ала събеседничката ти дори не ти дава възможност да наченеш речта си: "Имаме си всичко необходимо за целта: небето ще бъде нашата основа, с помощта на облаците ще начертаем петолиния и вместо ноти ще използваме дървесни листа!". "А откъде ще се сдобием с музикален ключ"? - питаш ти, сякаш той е единственото, което ви липсва. Кандидат-композиторката се ухилва и посочва металния ключ сол, който виси от кожения нашийник на домашния й звяр. "Е, какво мислиш?". Не ти дава сърце да й откажеш, пък и тя не изчаква отговора ти, а хуква да домъкне любимата си тиква-цигулка. И портативното си пиано. И акордеона си. Въздъхваш примирено и се заемаш да подреждаш готовата зимнина в кротналите се наблизо шарени щайгички...
🎻  🎻  🎻
Три часа, много изхабени страници небе и стадо оскубани облаци по-късно. Май сте готови. Време е да изсвирите творбата си в нейния цялостен и окончателен вариант. Звук - на макс! Раздавате се без остатък, за да бъде изпълнението ви наистина, ама наистина виртуозно. Резултат? Категоричен - публиката се изпарява още на третия такт. Даже къщичката на пачи крак не успява да издържи (алегрото и фортисимото й идват в повече), демонстративно спуска кепенци и отпрашва към Яворовата поляна. Сабледорът веднага хуква по следите й, под благовидния предлог, че ще се погрижи да не й се случи нещо лошо. Книжното момиче махва с ръка: "Грам не разбират от музика! Следващия път ще представим "Експресия" в някой Салон на изкуствата". Кимаш в знак на съгласие, като си отбелязваш със звездичка следващия път да си вземеш тапите за уши (първо - за да пощадиш слуха си, второ - заради увереността, че така ще интерпретираш мелодията доста по-вярно).
⛵  ⛵  ⛵
Три минути сладка тишина. Облягаш се на ствола на дъба, под който сте се разположили и притваряш очи. Едва си промълвил "Добре дошла!" на следобедната си дрямка, когато се започва пак: "Сигурна съм, че ако Лято беше тук, щеше да оцени творбата ни с шест плюс. Но тя замина за Южна Америка - по линията на Колумбов обмен. Знаеш ли, вчера тя ми се похвали, че е хвърлила котва в пристанището на град Кайен и... познай! Налетяла е на един приятел, който преди години се цани за юнга на борда на бригантината "Айрън Мейдън" (често наричана с любов "пробито корито" и "капан за плъхове"). Доколкото ми е известно, момчето съвестно се занимава с изучаването на морско дело: ядене на люто зеле, пиене на слаба ракия, трупане на луидори, лов на русалки и... събиране на пиратски истории, дето те превземат на абордаж без да се усетиш. Платноходката ми спомена, че най-прясната плячка в колекцията му от ръкописи е продължението на легендата за прословутия Котарак. Измъкнал ценните страници под носа на един търговец на апокрифи в Карсеп. За малко щели да хванат нашия познайник, но си струвало! Най-сетне щял да задоволи любопитството си, подпалено още с първата част от поредицата - "Котарака и Черният нарцис"...

 Елфът и дръзкият герой, от чието име ще въртиш сабята, са великолепно представени, но... обърни внимание на водата. Сякаш излъчва/отразява магия, нали? Името на талантливата художничка на корицата ще откриеш по-надолу, в поле "Удоволствие от играта".


"КАКВО МИСЛИШ ДА ПРАВИШ, ДОКАТО НАМЕРИМ СУША, НА КОЯТО ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ТЕБ?" Капитан Рисард Финигън към един беглец с непрозрачно минало

Е как да не му стане драго на човек при такова топло отношение, нали, Котарако? Макар че екипажът на "Абаносовият дракон" има пълното основание да не те посрещне с баница: заплюл си си кораба за убежище и си се промъкнал крадешком на него. Настанил си се като у дома си в трюма и си осквернил (макар и без да искаш) светинята на домакините - знамето с черепа и кръстосаните кости, за да си създадеш удобства (използвал си го вместо одеялце). Добре, че пираните, ъ, пиратите се смиляват над жалките ти кокали и ти дават възможност да аргументираш неочакваната си радостна визита. Изслушват обясненията ти, задават смислени въпроси (като онзи, който окачих на носа на параграфа си) и проявяват учудваща толерантност към теб, даже когато си просиш искрен ритник в задника (при втория ти по-дълъг поглед към капитанската дъщеря). Дали ще ти позволят да останеш на борда или ще се озовеш зад него, бляскаво описвайки съвършената траектория? Зависи от начина, по който ще се представиш на изпитанията, поставени ти от морските ястреби. Успееш ли да преминеш теста, те чака вълнуващо приключение, което ще те отведе... само Веселия Роджър знае къде : ) Може би при дъгоцветно съкровище, като онези, с които ни подмамват арабските приказки? В обятията на магьосница с нажежаващо докосване? В непознати земи, дето чакат именно теб, за да те окичат с венеца "Първооткривател"? Единственото сигурно нещо е, че ще се наслаждаваш през цялото четене към целта. А докато трае плаването, ще овладееш тънкостите на моряшката походка (ама не тази на Джак Спароу), ще се научиш да връзваш доста сносен моряшки възел и ще започнеш да се катериш по мачтите с пъргавината на свободен бегач. При добро желание, разбира се : ) Ще имаш възможността да се пробваш в корабен бой и по метода на юмруците да си спечелиш истински приятели и верни врагове. Ще участваш в жестока морска битка, както и в овладяването на ситуация, сякаш породена, за да докаже теоремата на Джеки Чан: "В една планина два тигъра са много.". А за десерт ще сърбаш попарата, която ти забъркват две същества от женски пол, надарени, освен с всичко друго, със силен характер. Въоръжи се с идеализма на младия Уил Търнър или с подлостта на гниещата душа Барбоса. Снабди се с разрешително за каперство и контролирай жаждата си за злато или пък заглуши съвестта си и граби с алчни шепи. Превърни се в романтичен герой (за впечатлителните девойки) и вдъхновител (за подрастващите корсари) или - в страшилището на седемте морета, избухливостта на чиято брада ще бъде увековечена в приказките за лека нощ, с които бабите обичат да плашат внучетата си  : ) Ал Торо има добрината да не ти се налага, напротив - той ти дава свобода да си избереш в какъв пират ще се превърнеш, но побързай с решението. "Абаносовият дракон" заминава с утрешния отлив и се е "заклел в дъските си", че няма да те чака : )

"В НАЧАЛОТО МИ СЕ СТРУВАШЕ, ЧЕ ДЪНОТО ТЕ ЗОВЕ, АМА ЩЕШЕ ДА Е ГРЕШКА, СЕГА ГО ВИЖДАМ." Втори помощник-капитан Горвиш Дрейп към най-младия шампион на кораба

При първия си опит да преплувам "зажаднелия за кръв" океан се превърнах в "омар" и ти не би искал да ти описвам подвизите, които изпих, ъ, извърших, за да заслужа тази титла. Затова караме нататък към един дневник на приключението с по-благоприлични и по-достойни за хвалба пред отбрана публика постижения : ) Докато играех, следвах кодекса на любимия си морски и въздушен разбойник - капитан Шекспир от "Звезден прах"...


Име на читателя: Книжно момиче

Дата: забравила съм да я отбележа

Оценка: 66

Умения:
- на майсторско ниво: арбалети
- на основно ниво: катерене, бдителност, ножове

Уважение: 31

Кодови думи: престъпник, Лари, Сержо, щука, костюм, скала, пожар, Емлеар, рога, лежерен, злато, щерка, Лафър, вятър, чук, неук, бял, пролука.

Предмети: лечебен еликсир, боен нож, тежък арбалет с пет стрели, еликсир "ксил - буот", кинжал.

Бележки: На борда на "Абаносовият дракон" се запознах с вдъхващия лоялност капитан Рисард Финигън и разбрах на мига какъв курс ще следвам. Нито един път не съжалих, тъкмо обратното - възхищението ми от него нарастваше с броя на приключенията, през които преминахме заедно. Особено ми допаднаха думите му: "Ръцете ми не могат да държат нищо друго така добре, както сабя, щурвал и далекоглед", както и нежните слова, посели първото семенце на симпатия:  "Какво зяпате още, лениви морски червеи? Връщайте се към задачите си!". За мен беше важно да спечеля неговото уважение, а също и признанието от страна на колегите ми моряци. Имам предвид елфа Емлеар, с когото споделих кесийка стафиди и боцмана, от когото получих чудна похвала. През деня се стараех да направя добро впечатление, но и нощите ми бяха заети - с пеене на пиратски песни, със сънища (онзи с дракона беше страхотен) и с опитите ми да избягам от домогванията на огнекоса фурия, защото повече ми допадаше да съм в компанията на сладураната Криси с "разпасаната риза". Много внимавах да не предизвикам пожар, предвид очертаващото се на хоризонта морско сражение. Писах се специалистка по стрелба и завоювах златен медал при сблъсъка с враговете. Мерси, мерси, приемам поздравления, но това мое решение ме лиши от възможността да вляза във фул контакт с екипажа на противниковия кораб и да се сдобия с кодовата дума "огледало"...
Удоволствие от играта: 🌟🌟🌟🌟🌟
Звездите ми греят толкова ярко, заради всичко, което посочих в графа "Бележки", но и благодарение на:
- Йоанна Викторова (Drawly), нарисувала вълшебната корица и илюстрациите. "Снимките" към досиетата със статистики на героите са върховни. Влюбих се в Сержо Зъба;
- Георги Миндизов - тук добре познатият ти властелин на книгите-игри поема в компетентните си ръце вътрешното оформление на изданието (особено ми харесва шрифтът, с който са изписани името на автора и заглавието на творбата в горните външни ъгли на страниците);
- краткия  и ясен морски речник - с него никога няма да потънеш;
- скицата на "Абаносовият дракон". От километри си личи, че той е изключително красив плавателен съд, макар че може да ми се обиди заради избора на прилагателно. Сигурна съм, че би предпочел определенията "мълниеносно бърз", "маневрен" или "смело порещ вълните";
- двата варианта за игра - олекотен и за напреднали;
- епизод 1,5;
- начинът, по който авторът подчертава цветовете в своя фентъзи свят: "на изток кървавият диск на слънцето изплуваше над тъмния океан";
- назначаването на жена на поста първи помощник-капитан;
- хубавото чувство, което изпитвах докато летях из "Котарака и Абаносовият дракон". Творбата успокои носталгията ми по всички приключенски истории, които поглъщах като малка все едно са топла, питателна и ококорваща пилешка супа.

Трепна ли пиратското ти сърце?
: )

Леле, чувам, че сабледорът и къщичката на пачи крак се връщат. Увлечени са в дебат относно предимствата и недостатъците на чистокръвните кучета. Нещата май отиват към прерастване в ожесточен търкал, т.е. спор, затова ще те изпратя до пътечката към дома заедно с твоя дял от зимнината и с финалните думи от предговора на Ал Торо: "Хайде, време е да те оставя на пиратите!". На бас, че ще пресушиш книгата за има-няма една вахта!

вторник, 11 октомври 2016 г.

"ГЕНЕЗИС", РЕЙ ГАРД

Пронизително звънене. Стряскаш се. Трябват ти няколко секунди, за да ти светне къде се намираш - вкъщи. Явно си заспал, гушнал мишката. На компютъра. Докосваш бузата си - бутоните на клавиатурата сякаш цяла нощ са танцували блус с нея. Вадиш от косата си молив, изгубил се в дебрите й по време на танца, почесваш се по ребрата и се мъчиш да се изправиш. Мисия: стигни до банята без да се осакатиш. Едва си наплискал лицето си с вода, когато звъненето се подновява. Какво по... Отправяш се към вратата с гостоприемно стиснати челюсти. И юмруци. Отваряш рязко, а насреща ти - костенурка в изрядно изгладена униформа. Върху ризата й се мъдри логото на куриерска фирма "Червената шапчица". Разтъркваш очи, после поглеждаш отново. Да, "Франклин" още си е там и ти се ухилва: "Вълшебно утро! Имам пратка за Вас.". После вежливо ти подава кошница с прикачено към нея писмо и моли за твоя подпис. "Това е всичко. Желая Ви хубав ден!", животното увеличава ватовете на усмивката си, обръща се и поема към велосипеда, паркиран недалеч от входа на хралупата ти. "Подобно!" изръмжаваш възпитано на корубата му и затваряш вратата. Разполагаш се в любимия си кожен пуф, наподобяващ половин портокал, за да прочетеш писмото. Наясно си от кого е, познаваш почерка: "Първо, не се ежи!!! Знам, че си начумерен, задето те събуждам толкова рано, затова минавам направо на въпроса. Миналия път ми се оплака от творчески блокаж, нещо във връзка с проекта ти за курсовете по визуални ефекти и 3D анимация. Мисля, че мога да ти помогна. Е, не аз, а Рей Гард. Пращам ти книгата му игра "Генезис". Човече, страшно готино четиво! Сигурна съм, че ще те вдъхнови и ще те изкара от дупката. Приготвила съм ти и термос с тръстиково кафе. Пробвай го сега, да видим дали ще ти хареса". Раздразнението ти е потушено още на "не се ежи", но и думичката "кафе" железни врати отваря. Почти си готов да престанеш да се сърдиш на утрото и да последваш препоръката на книжното момиче, но... тръстиковата добавка малко те притеснява. Бъркаш в кошницата, махаш капачката на термоса и подушваш подозрително течността вътре. Рецепторите ти са на мнение, че май всичко е наред, тъй че си наливаш и отпиваш. Райски вкусно! Примлясваш и потъваш умиротворен в "работния" си стол.  Връщаш се към писмото: "Браво! А сега ще се превърнеш в магаре!", плези ти се авторката. Въобще не й се връзваш на вещерските глупости, а продължаваш да си сръбваш с кеф. "Не се хвана, нали? Впрочем, Лято те поздравява. Откакто ти я поправи, не се е застояла на едно място. Присъедини се към експедиция до Марианската падина - някакво изследване на тамошните обитатели. Втълпила си е в платната, че не е лодка, а батискаф и няма търпение да започне теренните проучвания. Страх ме е да си помисля за кашите, в които ще се забърка : ) Сабледорът ми пък заръча да ти предам да не забравиш подаръка, който си му обещал -  топка за тенис на корт, обвита в бекон (като онази от филма, дето сте гледали заедно). Колкото до мен - сънувах странен сън. В главната роля блестеше една все още ненаписана творба от Фредерик Бегбеде. Но за това - друг път... Очаквам мнението ти за "Генезис" и ..."

Художник на петзвездната корица: Александър Еличев

НА ТРИДЕСЕТ СЕКУНДИ ОТ ЛЕДХОМ

Продължаваме да не пускаме лятото. Не, не съм прекалила с домашното тръстиково кафе. Онзи пейзаж, дето грее от корицата на книгата-игра, е тъкмо летен. "Минус 30 градуса по Целзий, ярко слънце и внезапни снежни бури" - това може да ти предложи отдалечената планета Ледхом през отпускарския сезон. Не се притеснявай, ще те снабдя със защитен костюм, а хиперпространствените двигатели вече са изобретени, така че пътуването и до най-откъснатата и срамежлива точка от познатия Космос ще се окаже всичко друго, но не и времеемко. Тръгваме ли? Обещавам ти приключение, дето ще ти покачи адреналина също както класикитe "Нещото", "Пришълецът", "Пълен мрак" и "Screamers" (а защо тук да не включим и "Whiteout"?). Не е за пренебрегване и поканата за среща с родено през лятото момиче, което съчетава в себе си хубавите черти на пилот Каролин Фрай от споменатата вече пълномрачна лента с Вин Дизел и ярките качества на редник Дизи Флорес от "Звездни рейнджъри" на Пол Верховен. Примамливо, а? Докато трае полетът, ти препоръчвам да хвърлиш едно ухо на базовата информация за бъдещето, описано от Рей Гард. Хипер-все-разцвет! Пред хората и представителите на извънземните раси се откриват безброй нови възможности за... военни конфликти и покоряване/покваряване на (богати на ресурси) територии. Дванадесетата междузвездна война е вече история. Тъжно... Но Земната федерация и независимите планети са оптимисти и гледат напред - към следващия мащабен военен сблъсък. За да бъда честна, ще отбележа, че на Ледхом рамо до рамо мирно (през по-голямата част от времето) се трудят и човеци (134), и екземпляри от народа на кнопите - 2 на брой (съотношението на силите, обаче, не те ли притеснява?). Не бива да пропускам и напредъка в медицината (тубичките с регенеративна пяна вършат чудеса), както и успеха в разработването на изкуствен интелект - Изин. Съществата, населяващи света на Гард, са си усъвършенствали и интересна система за разплащане - с нипсове (идеални са при сключване на нечисти сделки, тъй като "движението им не може да бъде проследено от правоохранителните органи"). Освен това... О, я виж, почти пристигнахме! Слушай внимателно и запомни от какво трябва да се пазиш: 1) свръхагресивните и свръхактивни тикландци (може да се технически назаднали, ала са достатъчно хитри, за да изобретят генератор на Т-поле, което блокира оръжията и електрониката на противника) в комплект с бойните им кучета, 2) паладините в комплект с абсолютната им свобода на действие ("абсолютна" и "свобода" винаги ме плашат, щом вървят ръка за ръка с въоръжени момчета) и 3) лабиринтите в комплект със създания, некласифицирани до този момент от биолозите. Готов ли си? Приледхомяваме се! Заплюй си звяр - снегоход или ратрак и... нека отпускът започне!

Моят избор. 
Илюстрации: Николай Королев


КОНТАКТ

Твоят герой се нарича Кремък (името е показателно, вади си заключенията). Веднага след завършване на гимназията той се присъединява към силите на космодесантчиците. Изкарва в тях пет години. Участва в безброй битки, печели куп рани по тялото, ума и душата. И медали. Ще се съгласиш, че си е заслужил правото да се оттегли на някое спокойно местенце и да се радва на прилична пенсия и блажени старини (по мои изчисления той е около 24-годишен и ме подсеща за летците-ветерани на същата възраст от сборника с разкази "В полет към теб" на Роалд Дал). Да, ама не. Вместо да се плацика в топлите води на някой балнеоложки курорт и да играе бинго, Кремък си избира да замине за необитаемата планета Ледхом, където възнамерява да поработи една година на сондьорска станция за добив на редкия метал керамнит. Изминали са шест месеца от стажа му там. Последните два от тях той е в изолация. Пребивава на по-малката от двете сондьорски шахти на обекта - като наказание за политически некоректно сбиване, при което (случайно?) фрасва един прав и на своя командир. Дали на Кремък му е зле? Не. Даже би предпочел да е сам, но му се налага да търпи досаждането на новака Свен. Един ден, когато снегът вали така, че им пречи да виждат по-далеч от носовете си, се получава сигнал за помощ от товарен кораб на микардската раса, молещ за аварийно кацане. Сигналът е подаден автоматично... Сещаш се какво следва, нали? Леко ще те открехна: "На станцията се намира опасно същество, убило вече няколко души... Не знаем какво е и откъде се е взело..."

Опасно близки...


 Ще съумееш ли да докажеш, че нервите ти са от неръждаема стомана (въпреки присъствието на гладна твар, непропускаща възможност да ти демонстрира прелестите си и разнообразните начини, по които е способна да изненада, обезвреди, разчлени, всмуче и храносмели жертвата си), да направиш оценка на щетите и съставиш план за действие/измъкване? Ще бъдеш ли достатъчно прозорлив, та да отсееш истинските си съюзници от плявата? Да прецениш за какво си струва да се бориш и за какво - не? Кога/дали е време да отстъпиш? Кимаш утвърдително? Тогава се налага да подчертая: Кремък е труден за дялане...



ВИСОКО ЗАСТАНИ

Следва доклад относно показателите, с които моят Кремък завърши приключението. Данните са от втория път, когато той се осмели да ми повери съдбата си.

Живот: 2
Аура: 10
Нюх: 5
Ловкост: 31
Хладно оръжие: 17

Аптечки: 0

Отличия: А (Пожарен втора степен), V1, V3 и V4 (Бойна слава), Z (Зверобой), K (Косата на смъртта), Q (Любимец на жените), H (Другар), N (Воля за победа), L (Спартанец).

Артефакти: гривна, меч, плазмен пистолет.

Кодови думи: ратрак, контейнер, Лейра, Синти, взрив, ретранслатор, братя, съблазън, дар, предмет, запас, раняване, раняване, съд, глайдер, предпазител, сандъци, раняване, раняване, спасение.

Удоволствие от играта (графа, добавена от мен): 98%*. Заради (подхващам кротко) Синти - лятното създание, обрисувано по-горе, оранжерията, малкия букет цветя и пархелиона. Продължавам по бандитски: книгата-игра, числяща се към най-интересния за мен жанр; титлата Зверобой - докато я печелех, се чувствах като Мадмартиган в битката при Тир Аслин, по същия начин ми подейства и танцът с меч на Кремък; Тапер - симпатягата с брадвата -  и Грог - изинът, когото харесах, веднага щом разбрах, че сам си е измислил името (пък и е приятна компания); епизод 247 и лафчето с бабаитите братя Грюбер. И най-важното, защото с финала на уводните си думи "Успех! Ще ти хареса!" Рей Гард ме подсети за хищниците от една моя любима група и увереността, с която те са саморекламирали първите си концерти : )

* Мушицата в супата ми пита: Какво е необходимо, за да се превърнеш от обикновена звезда в слънце? По-точно: колко медала и ранявания ще заслужат на Кремък кода, обещан като награда за успешен завършек на играта?

А сега е твой ред да попълниш дневника. Реши коя е по-красива: етиката на дълга или етиката на ползата : )


неделя, 25 септември 2016 г.

"СРЕД ОБРЪЧ ОТ ПЯСЪК И ВОДА", РОМЕН БОДРИ

Въздух, пропит с обещание за плодове от Медената долина. Парашутен десант от диворастящ липов цвят. Наперени кестени, нетърпеливи да се отърват от зелените си кожени якета с шипове и да ти покажат кой е шефът тук. Това е само трошица от посрещането, устроено ти от вълшебния лес, докато вървиш към къщичката на пачи крак. Леко ти е на сърцето. Козируваш шеговито на един рошав бъзов храст, а той ти се ухилва и ти смигва. Връщаш усмивката и довършваш последните капки от третия си сладолед за днес, купен преди няма и пет минути от магазинчето на търтеите. Муцуната и лапите ти са целите омазани с лакомството. Май трябва да се топнеш в онова поточе, чийто ромон се чува наблизо. Или не? Предстои ти цял ден, изпълнен с бели, ако се къпеш след всяка, ще заличиш доказателствата за извършването им... Потръпваш при мисълта да се прибереш вкъщи чистичък. Срамота, пък и... честото миене е вредно за косъма, нали така? В този момент на рамото ти каца нахална горска бъбрица и ти зачуруликва на ушенце толкова тихичко, че от цялата серенада долавяш само: "...приятели...река...пръскане с вода...". Птицата приключва с песента и вперва в теб блестящите си очички: "Разбра ли ме или сутринта пак си пропуснал да си измиеш ушите? Беж натам!" - посочва с крилце към поточето, отлита и се настанява върху табела с надпис "Пряк път към пакостите". Винаги си твърдял, че едно от най-хубавите ти качества е любопитството, затова поемаш към указаното място. Бодрата ти крачка е прекъсната от смразяващ кръвта вик: "НЕ ПУСКАЙ ЛЯТОТО!!!". "Смразяващ кръвта" не е адекватно определение. По-скоро: "способен да накара и най-ужасяващото изчадие от японската митология да си плюе на петите, да нахлузи оранжева роба и да се оттегли от светски живот в знак на покаяние и търсене на изкупление". Тъй приятният звук е издаден от книжното момиче, секунда преди то да нагази с гръм и плясък в потока и да се впусне да търси нещо. На брега, на сухо и под дебела сянка, се е изтегнал сабледорът й и наблюдава спасителната акция с отегчено изражение. "Може да забравиш за любимата си вятърна въртележка!" - нарежда момичето. "И бъди сигурен, че ще те накарам да береш коприва без ръкавици!". Следва нов вик. И цамбурване. Ти излизаш на светло. Двамата те забелязват почти едновременно. Погледът на животното е изпълнен с възторг: "Върхът! Късна закуска, гарнирана със сладоледен топинг!", този на момичето - с надежда: "Добре, че си тук! Загубихме мачтата на лятото!", а твоят - с разбиране: "Ъ?". Обяснява ти се, в духа на класическите български скороговорки, че "Лято" е име на лодка, проектирана и изработена по правилата на детския ентусиазъм от книжното създание и домашния й любимец (който ти бива представен като Жорж Мелиез). Обаче Мелез (или беше Мелиез? Трудно ти е да му запомниш фамилията - гладното му изражение ти пречи на концентрацията) се оставил лодката да го убеди да я пусне (неособено нежно) на вода, преди лепилото й да е изсъхнало напълно. Копнежът й да поплава из лагуната Родриго де Фрейташ я правел нетърпелива. И сега Лято, мъчейки се да се събере, се гуши в ръцете на момичето, увесила нос. Мислиш да освободиш мъничкия плавателен съд от заблудата, че това наоколо е бразилска лагуна, а не - горски поток, но си замълчаваш и се втурваш да помагаш в издирването на липсващата част. "Виновна е ето тази книга." - книжното момиче махва към "Сред обръч от пясък и вода" на Ромен Бодри, разположила се хрисимо върху един плосък камък. "Лято я четеше, докато нанасяхме последните щрихи по модела й, и платната й се издуха от мечти..."

Корица и илюстрации, идеални за приключенци, дето обичат да се разхождат в облаците. Художник: Клаус Пийон


САМОТЕН МОРЕПЛАВАТЕЛ

В духа на "НЕ ПУСКАЙ ЛЯТОТО!" реших да ти представя книга-игра, която отправя покана за пътешествие в тропиците. Туристическият пакет включва: океан в най-галещите оттенъци на синьо-зеленото, тайнствени атоли, фин като пудра захар пясък, колоритно местно население, вкусно питие за добре дошъл (най-качественото, от зелен кокосов орех) плюс отбрани морски деликатеси (сервирани върху палмово листо), странни обичаи, побелели легенди, интелигентни (в някои случаи дори творчески настроени) чудовища, коварни магии, чудновати, добре скрити амулети и изкушаващо предизвикателство... А героинята, от чието име си упълномощен да действаш, е великолепна! Казва се Манануива и е на седемнадесет. Хубава възраст - дошъл е моментът девойката да пристъпи към своя ритуал по съзряване, наричан от племето й "Пътуване към хоризонта" (ако си роден мечтател, тук със сигурност въздъхваш от задоволство). Манануива потегля да проучва (и да се побратимява с) океана, разполагайки с една пирога, хранителни припаси, вода, нож, каменна брадвичка и... себе си. Знае, че са налице два начина да изпълни изискванията на своите хора. Лесен - да си заплюе съседен остров, на който да акостира, да прекара там известно време в усилено съзряване, тъй де, мързел, а после да се върне у дома, да се престори на помъдряла и да направи онова, което се очаква от нея - да се омъжи за свестен момък и да се заеме с охота да създава потомство. Манануива избира трудния начин - да извърши както трябва ритуала си (по-рано споменах, че е великолепна, нали?). Решението й не е изненадващо. Тя е от онези хора, които предпочитат да се потопят в прегръдките на водата, вместо да останат на брега и да се отдадат на летаргия и злоупотребяване с добрината на слънцето. Те навлизат в дълбокото без грам опасение, въпреки че в околовръст най-вероятно се навъртат дванадесетметрови акули. Стремят се да разширят границите на познатия си свят. А защо не и да ги разрушат? Целта на твоята героиня е да научи нещо за себе си, да разбере коя е и какво иска, какво й е нужно. Девойка с дух на боец, нямаща нищо против самотата. Как да не й се възхитиш? Една случайна среща по време на монотонното (досега) плаване и предложение за участие в състезание под надплуване (в свръхсвободен стил) ще ти дадат възможност да тестваш качествата й и да й помогнеш да открие най-напред правилния въпрос, а след това - и правилните отговори. А може би и сродна душа-пътешественик?

ТАЛАНТЛИВ ПИСАТЕЛ И НЕГОВИЯ ВЪОДУШЕВЕН ЧИТАТЕЛ

Също както Манануива, Ромен Бодри спечели симпатиите ми още в самото начало. Най-вече, защото "Сред обръч от пясък и вода" упорито подкопава тезата, че "истинската магия не се наблюдава често". Пък и защото в увода авторът споделя, че има "странна концепция кое е логично и разумно" : ) Освен това, Бодри ме снабди с билет първа класа до екзотична дестинация, като по време на полета с вълшебно килимче лично се погрижи да не ми липсва нищо. Успя да ме пренесе в тропическите ширини с лекота: "ласките на слънцето галят голия ти гръб...", "хамак, закачен между две палми, близо до плажа... заспиваш под шума на вълните и на топлия вятър в листата на палмите...", "събуждат те лъчите на утринното слънце...", "топлите прозрачни води на лагуната се плъзват покрай теб...". Французинът съумя и да ме разсмее - с историята за статуята на вожда-Слънце (аз го кръстих така, името му не се уточнява) и суеверните му поданици, които, струва ми се, се молят не за дъжд, а за повод да източат нечия кръвчица. Писателят ме запозна и с местните знаменитости - "спортната надежда" Раиахауи, справедливия Атароа и жената-ловец Фаанаруа. Сдобих се и със сувенири, но за съжаление до края на приключението успях да запазя единствено кратунка без алкохол : ) Но знаеш ли кое ми допадна най-много? Това, че Ромен Бодри провокира приключенския и откривателския ми дух.  Най-вдъхновяващите ме уроци по география в училище бяха тези за Великите открития. Докато четях книгата-игра се чувствах като морски вълк, създаващ карта на неизследвани досега аква- и територии. Обиколих с огромно удоволствие атола, на който попаднах заедно с Ромен и Манануива, и посетих всичките му осем острова. Използвах рисунката от страница 38 на книгата-игра и нанасях върху нея важните си находки, както и наименованията, които измислях за местата, където съм ги намерила: Великденския остров, Бърлогата на Гагул, Радостта на Дънди, Изяж ме, ако можеш : Р, Пясъчника на Д-р М. (и Менгеле, и Моро ще ти свършат работа), Някой като теб, Птиците рулират сами, Проклятието/Благословията на Черната перла и т.н. Няма да ти казвам кое наименование на кой номер остров от скицата съответства, защото съм зла и не искам допълнително да те улеснявам. А сега поеми дълбоко дъх, скачай в пирогата (леко, че се клати), покажи знак на неуважение с пръст към дебнещите те зверове (имам предвид комарите), намажи си плътно носа със слънцезащитен крем и пълен напред - целият океан е пред теб!

четвъртък, 9 юни 2016 г.

"РЕДНИКЪТ ОТ ТРЕТА РОТА", КИРИЛ ИВАНОВ И СПАСИМИР ИГНАТОВ

- На кръстопътя трябваше да завиеш наляво. - отбелязвам аз, докато ти се взираш недоумяващо в омачканата си карта и се чудиш как, бистрите да го вземат, отново си се озовал пред къщичката на пачи крак. Потъркваш тила си. Вчерашното посрещане с дървета, раздаващи плесници, цербери, дружелюбно оголили гигантски зъби, змии, събудили се с г*за нагоре и жаби, прекалили с дивото пиво и... поезията, още ти държи влага. Иска ти се да обърнеш вярното си Балканче и да отпрашиш със скоростта на светлината (е, приблизително) в обратна посока, но следващите ми думи те спират. - Търсиш полянката, където се провежда фестивалът "Кино сред листака", нали? Не ме зяпай така, нямам провидски способности. - поне за момента, кристалното ми кълбо е на поправка при кълвача, но решавам да ти спестя тази информация. - Знам къде отиваш, защото програмата за прожекциите се подава от джоба на якето ти. Я дай да я разгледам. Какво си си набелязал? Охо, маратон на военните комедии. Оградил си "Тримата от запаса" с червено и три удивителни. Наистина би било хубаво да го гледаш, обаче имам новина за теб. Нали знаеш, че в този лес дори най-дребното камъче е необикновено и заредено със сила? Та, когато на кръстопътя избра да поемеш надясно, ти... - млъквам, а лицето ми придобива такова изражение, все едно се готвя да ти съобщя, че си осъден на пленничество в омагьосаната гора, докато някой принц, страдащ от остър рицарски синдром, се нагърби да те вмъкне между подвизите си и да те освободи. Раменете ти увисват, затова бързам да довърша. - ...просто сбърка пътя. Ала това е най-малкият ти проблем в случая. На фестивала пускат само със специални покани. Не те ли предупредиха? Не ги е срам : ) Добре, понеже така и така си се разкарал дотук и тъй като съм в настроение, ще ти предложа алтернатива. Чувал ли си за "Редникът от трета рота"? Военна комедия, но не филм, а разказ-игра. Смехът и приключенията при четенето са гарантирани. Хайде, тук никой не те заплашва. Белостволата брезичка ти прости за експеримента с градинските ножици още вчера, а сабледорът ми се е заел да учи азбуката и не гори от желание да се занимава с теб. Още се колебаеш? Ами тогава, като всяка истинска и уважаваща себе си вещица, ще те примамя с лакомство. Забъркала съм десерта "Бягай, дете!" : )

Автор: Кирил Иванов
Драматизация, предпечат и рисунки: Спасимир Игнатов


БАТАЛЬОН, МИРНО! ЗА ПОЧЕСТ!

Полигон Змейово. Първото по рода си международно военно учение. Нещо страшно, ама СТРАШНО, се прее.., ъ, обърка. ОРКИ!!! Потискаща тишина... Това гласи кратката телеграма, с която Кирил и Спасимир ти докладват за положението. Един замах с молива е достатъчен то да се превърне от чисто розово в "розово с оттенък на кърваво". Ще се втурнеш ли "почти безстрашно" да помагаш на войничетата, рискувайки доброволно да се подложиш на "лоботомия с брадва"? Да? Не се и съмнявах, че ще отговориш положително : ) Настъпи часът да отдадеш почест на Редника, чиято униформа ще нахлузиш, за да се бориш срещу злото. Караулката му е ей там. Почакай, първо трябва да го събудим. Брей, яката е откъртил! Не, да не си посмял да го шамаросаш! Ето, вече е кукуряк. Почти. Хубаво, след като си стиснахте ръцете, аз ви оставям да си правите компания. Не че целя да те притесня, но нарядът се очертава да бъде дълъг и изпълнен със зловещи събития. Имай предвид, че тук считат загубата на двама постови за добра вест. А случи ли се на сутринта да те пратят на разузнаване, помни: дебнат те двестакилограмови врагове, екстратунинговани чрез специално шаманско заклинание. Куражът ти май се скри, а? Върви да го намериш, вържи го, ако се налага, но го върни на място. Какво друго ти е необходимо? Акъл. При това - отлично наточен, защото те чака планирана с мнооого наслада засада...

Защо да изберем "Редникът от трета рота", а не някой филм със сходна тематика? Разказът-игра предлага свежа комбинация от симпатични герои (за тях ще милееш повече, отколкото за кадетите "зелчици" на майор Пейн), водени от проклет старшинка (виж пак "Майор Пейн"). Неговите подопечни следват примера на обитателите на военната база в "Сержант Билко" и проявяват завидно усърдие в тренировките и поддържането на бойния дух. Вдъхновяват се до такава степен, че бият по ентусиазъм дори екипажа на "Морски трепачи" и са също толкова наясно със ситуацията, в която са попаднали, колкото и момчетата от "Тропическа буря". Хигиенните им навици пък ме подсетиха за "Злостър - Черното влечуго", вихрещ се по време на Първата световна война. Има и бонус - "Редникът от трета рота" ще те научи как да разказваш приказки за лека нощ (потретвам: "Майор Пейн") и да приготвяш специална юфка (забелязал ли си, че сред финалните надписи на "Смотаняци" се гуши рецепта за браунита?). А дяволито намигащият стил на Кирил Иванов (ще се радвам да прочета и друга негова творба) и безкрайно сладките рисунки на Спасимир Игнатов ще те накарат да се хилиш здравата, по оркски : )

КАТО ЗАГОВОРИХМЕ ЗА ВЪЛКА...

Досега съм ти представяла Спасимир Игнатов като писател (негова е книгата-игра "Да намериш Дракон") и като гостуваща звезда в моя блог (помниш ли ревюто за "Герои" от Джо Абъркромби?). Днес ти давам възможност да го опознаеш и оцениш в ролята му на художник. Разгърнеш ли комикса-игра, ще те посрещне възхитителното чувство за хумор, което грее и топли от картинките. Талантът да вика усмивки, както неведнъж съм подчертавала, не е единственото силно оръжие в арсенала на г-н Игнатов. Той ми прилича на авторите на видеото към песента на Coldplay "Up&Up". Надарен е със сетива да забележи цели фантастични светове в наглед ежедневна, обикновена среда, с която толкова сме свикнали, че подминаваме, без да й обърнем никакво внимание. Колкото до световете, конструирани от самия Спасимир, е, те са брилянтно проектирани, вълшебни, вдъхновяващи и пълни с красота. Не биха могли да бъдат други - техният създател блести с неограничено въображение, интелигентност, бърза и адекватна мисъл, наблюдателност, проникновеност, доброта и скромност.

неделя, 10 април 2016 г.

ЗРЪНЦЕ ПОЕЗИЯ ОТ ИВАН ДИМИТРОВ

Дълбока нощ (или, ако си почитател на Верлен, то нека нощта е светла). Усоен лес. Глуха тишина. Къщичка на пачи крак. Пред здраво залостената врата дреме сабледор (хибрид между саблезъб тигър и лабрадор). Преценяваш дебелината на веригата, която удържа домашната твар на стопанката, цъкаш респектирано с език и решаваш да потърсиш друг начин да се самопоканиш на гости. Досами прозорците расте дърво. Дали не би могъл да се покатериш и да надникнеш? Nope. Един поглед ти е достатъчен, за да установиш, че дървото е отровно (добре, че навремето си изкарал съкратен курс по декоративна дендрология, дето се вика: "няма безполезно знание".) Заобикаляш къщичката, за да провериш задния вход. По пътя си без да искаш успяваш да нацелиш и да настъпиш всяка възможна суха съчка. Тишината вече не е глуха - пораства й ухо. Един клон те перва приятелски по бузата за "Здрасти!". Ти вадиш градински ножици от възрожденската кания, препасана на кръста ти, и отговаряш в същия тон. Стигаш целта си. И що да видиш? Луната-прожектор щедро сипе лъчи върху спретнато книжно дворче, издокарано в пижама книжно момиче и куп вълшебни създания, накацали върху наредени в кръг столчета. Хубава работа! Натресъл си се на поетичен рецитал. Домакинята тъкмо начева представянето на тазнощния автор, когато внезапно застива и сключва сърдито вежди. Усетила е твоето присъствие. Косите й засъскват (досущ горгонски змии) и се заизвиват в злобен опит да избягат от стегнатата плитка. Умират си да те клъвнат. Книжното момиче ги усмирява и те (за)стрелва с поглед: "Не им обръщай внимание. Бесни са, защото им смених шампоана. Ами ти? Промъкна се тук, за да чуеш стиховете на Иван Димитров, нали?". Всъщност си тръгнал на мисия "save an ogress in distress", но не ти се удава възможност да поправиш грешното впечатление - змиеукротителката те ръгва в гърдите с клипборда си и ти нарежда безцеремонно: "Хайде, харесай си място за сядане! Надявам се, че сърцето ти е гладно.". Винаги си бил послушен, тъй че понечваш да се наместиш между пакостлива златна никса и симпатична ясенова нимфа, но една изумруденозелена жаба ти прави кряк, ъ, знак да се настаниш до нея. Тупваш кекерицата юнашката по гърба - благодарен си за приятелския жест. Е, вече всички са се разположили - включително и тиквите-цигулки, под чийто съпровод ще протече събитието. Настъпва моментът за...

...ПРЕПЕЧЕНИ КАКАОВИ ПАРЧЕНЦА

Такъв вкус има поезията на Иван Димитров. Понякога : ) Друг път - на ванилия, отгледана на остров Бурбон. Или на току-що откъснати къпини, нанизани на пръчица и предложени в дар. Зачетеш ли творбите му, ще се озовеш в облаците - за сутрешно кафе - без да се налага да прибягваш до помощта на летящи сандали. Ще се протегнеш доволно, ще се разкършиш, ще дадеш свобода на поривите си и ще изгубиш броя на лупингите, които ще извъртиш от удоволствие. Ще се заредиш с енергията на пролетна гръмотевична буря - бляскава, внезапна и мощна. Ще нарисуваш с върха на пръста си всяка нота от дъждовната импровизационна пиеса. Ще добиеш смелост да се гмурнеш в дълбокото и да изкрещиш на целия свят: "Скочих в океана! Преядох с шоколад! Влюбих се!". Сетивата ти ще се изострят, ще станат свръхчувствителни и ще възкликнеш "Миришеш на лято!" до устните на някой щастливец. А после ще ги зачервиш от целувки...

МУЛТИИНСТРУМЕНТАЛИСТ

Чувал ли си за американския музикант Troy Andrews, по-известен като Trombone Shorty? Той си сътрудничи с големи имена в сферата на джаза, рока, попа, фънка, електронната денс музика. Свири на тромбон, тромпет, барабани, туба... При това виртуозно, страстно, себераздаващо се, увличащо. Достатъчен му е само един концерт (една минутка от едно изпълнение дори), за да ти грабне душата. Творбите на Иван Димитров ми въздействат по същия начин. Българинът бяга от всякакви ограничения, що се отнася до форми и модели, и демонстрира умения не само в създаването на стихове - негов разказ спечели  литературния конкурс "Яна Язова" миналата година, пиесата му "Очите на другите" е поставяна на нюйоркска сцена, а най-новият му роман, "Софийски дует", излезе на пазара преди два месеца. Разбира се, Любовта, ръка за ръка с Желанието, далеч не е единствената тема, по която младият творец има какво да заяви. Посети textisworld.blogspot.com и ще ме разбереш - силната и активна гражданска позиция на автора ще те възхити. Ще се убедиш, че появи ли се необходимост, Иван Димитров е напълно способен да се заеме с успешното организиране на революционни комитети.

Дойде мигът за обещаното в заглавието на публикацията зрънце поезия. Избрах "Кажи ми, моля те, кажи ми", защото извика в ума ми десетото правило за живота, формулирано от знаещ и мъдър човек: "Никога не преставай да задаваш въпроси!" : )

КАЖИ МИ, МОЛЯ ТЕ, КАЖИ МИ

1. Кой въздух дишаш?
Чии погледи срещаш?
Какъв е вкусът на безмълвието ти?
За какво се страхуваш да мислиш?
В чий живот се будиш?
Какво за теб е немислимото?
Как се отразява невъобразимото
в огледалото във спалнята ти?
А как се отразява невидимото
в огледалото в антрето ти?
Какъв е смисълът, чрез който
носиш света на плещите си?
(И всъщност в колко светове живееш?
Изброими ли са? И каква е плътността им?)
Чии погледи те телепортират във Венера,
кои на Марс и кои на пръстените на Сатурн?
Какъв е звукът от пляскането на едната ти ръка?
Как се чувстваш в два и двадесет и шест,
докато се носиш тихо в зимната мъгла
и наблюдаваш статичността на сляпата неделя?
Къде разхождаш другостта си
и къде клонираните двойници на обществото?
Къде складираш неизплаканата ярост?
Каква е тежестта на сянката ти?
(Кажи, а аз ще продължа да слушам
и после още дълго ще те питам.)
Кажи, къде си, докато те няма?

Къде си? (Напевно изречено.)
Къде си? (Спокойно изречено.)
Къде си? (Гневно изречено.)
Къде си? (Равнодушно изречено.)

ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ САМО ЗРЪНЦЕ, НО...

...ще ти предложа и капчица към него : ) За да не си тръгне сърцето ти жадно. Освен това, не съм ти честитила настъпването на Пролетта. Позволи ми да го направя сега, с помощта на още едно произведение от Иван Димитров:

вишнево момиче

Пабло Неруда
би казал, че иска
да направи с теб това
което пролетта прави с черешите

но сега сме в Казанлък

вишните са цъфнали
пролет е и времето е топло
ние сме чакали цяла зима
това да се случи
към края й сме чакали много повече
отколкото в началото
направо сме се счупили от чакане

но тези дни метеоролозите
са милостиви
и качиха градусите
а ние с тебе бяхме качили
градусите в сряда вечер
и сред чашите с вино
решихме да заминем
да се махнем
да се чупим от града
от София
от Лозенец
за седмица не повече

и ето ни в Казанлък
а утре ще сме на морето
макар да предполагам
няма да се къпем
защото водата прекалено
рядко се е срещала със слънце
в последно време
вишните така са цъфнали
напролет ние също цъфваме
и въобще не знам защо
ми хрумнаха тези череши

ти си сладко-кисело 
вишнено момиче
и до теб съм винаги настръхнал
двайсет и четири часа настръхнал
дори в съня си съм настръхнал

но сега сме в Казанлък
това не е някакъв сън
и никога не съм бил по-настръхнал
от сега
когато те виждам
сред белоцветни вишни
струва ми се че сте роднини
с вишните

докато плуваш сред цветовете им 
си мисля как
когато се приберем в стаята
където сме отседнали
ще правя с теб това
което пролетта 
е направила с вишните

без да мислиш
посягаш да откъснеш един цвят
спирам те без думи

единственият цвят
от този град
който искам да взема с мен
си ти

Не ти стигна? Потърси:




понеделник, 29 февруари 2016 г.

"КУТИЯ ЗА ПТИЦИ", ДЖОШ МАЛЕРМАН

Библиотеките са опасно място. Без майтап. Инквизиторите, ъ, служителите, бродещи из тях, би трябвало да държат теб, ентусиазирания наивник и чиста дъсчица, настрана, облепвайки сградите с предупредителни стикери. Най-малкото. Ако пък си твърде безразсъден и настоятелен в стремежа да загубиш главата си, нека поне проявят милостта да те пуснат в Светая Светих само след като чинно си подписал документ за информирано съгласие, а в притвора са ти връчили каска, защитно облекло, листовка със съвети за оцеляване и напоителни инструкции как да се добереш до най-близкия паник бутон. Няма да е зле да ти осигурят и водач - за препоръчване с бойните умения на шампион по муай тай (в активна възраст), умствения капацитет на Нобелов лауреат (област: физика), съобразителността на шеруудски разбойник в чорапогащник и предаността на швейцарски гвардеец от ХVІ век. Щом се договорите за цената на услугите му, снабди себе си и галантния си придружител с по едно мачете, защото не ви остава нищо друго, освен да хлътнете в непроходимата съскаща джунгла, гъмжаща от невъобразими ужасии, ъ, книги. Внимавай да не попаднете в плен на коварните твари, че няма измъкване... Захапят ли ви силно, ще ви бележат за цял живот. Каква е тази искрица в очите и на двама ви? А, ясно. Изживявате се като учен-пионер в естествознанието и неговия Алън Куотърмейн : ) Горите от желание да си занесете у дома образци от експедицията, да ги изследвате и да ги опишете. Аз също съм нетърпелива - да разбера на що за находки ще се натъкнете...

ОТКЪСИ ОТ ЗАПИСКИТЕ НА ХРАБРИЯ РАЗСЕЯН КНИГОИЗПИТАТЕЛ...

...Докато четеш някои книги се чувстваш все едно изкачваш Хеопсовата пирамида - преодоляваш със стиснати зъби каменен блок подир каменен блок, слънцето жули врата ти, сдобил си се с пълен комплект мазоли, черпаците блудкава вода, излочени в опит да потушиш жаждата си, врят в стомаха ти и не спираш да се питаш дали когато стъпиш на върха, панорамата оттам ще си заслужава. (напомняне: ако от Кралското географско дружество отново ми предложат да прекарам работната си ваканция в Гиза, да изкрещя вежливо: НЕ!!!)

...Срещат се скромни книги, които не бълват гръмки обещания: "Достойно за "Пулицър" представяне!", но подхванеш ли ги... не спираш да разголваш жила след жила шотландско злато. (Не, господин Куотърмейн, нямам предвид уискито!)

...Има изпускащи пара книги, които предизвикват обилно слюноотделяне у бъдещия си читател и той придобива същата хищническа усмивка, каквато озарява лицето на дете, докопало чиния с прясно изпържени бабини мекици. (вчера водачът ми се вдъхнови да овкуси бърканите яйца с уасаби - нов вид подправка. Първата хапка от закуската ме превърна в огнедишащ анкилозавър. Още се съвземам. А днес баш майсторът се е зарекъл да се развихри... по тибетска рецепта. Кълна се, че ще го...)

...Съществуват книги, които успокояват и приспиват всичките ти страхове - от Титаните до Малките гиганти. Кошмарите напълно забравят за теб, притварят очички и се унасят с щастливо гукане. (nota bene: да НЕ се вземат мерки за хъркането на моя съприключенец. Звуците, които продуцира, гонят дивите животни.)

...Пътуването по определени книги, с етикет special pleasure, е бавно и спокойно - удава ти се възможността да попиваш с наслада и най-дребната характеристика на всяка дума, отпечатана върху страниците - шрифт, поведение на гласни и съгласни, жизненост, резливост, мекота, чуждестранен акцент, отлежалост и т.н. (Куотърмейн току-що видя сметката на последната бутилчица божоле от запасите ми. Изсипа половината безценна течност в яхнията, с която ми се заканва, т.е. ми обещава, от седмици. Остатъка от амброзията използва за гаргара.)

...Други книги пък не ти дават никакъв шанс. Създаване на специална атмосфера за четенето? Уравновесено, разделено на порции общуване помежду ви? Почивки за качествено осмисляне на любими откъси от текста / чаша кафе / сън / отмятане на досадно домакинско или професионално задължение? Хич не се надявай. Подобни екземпляри те впримчват още с изображението на предната си корица и не те пускат преди да си изкълвал и последния им препинателен знак. Тогава се изправяш пред проблем. Чудиш се как да отправиш благодарности за качественото изживяване към книга, която вече е чувала повечето комплименти. Как да избегнеш повторението, клишетата, пренапудрените или твърде кльощави фрази? (виж: "Кутия за птици" от Джош Малерман. Ако успееш да се добереш до нея. Куотърмейн я държи за заложник в палатката си от сутринта. Аз не смея да прекъсна усамотението им - на входа е поставил маймунка, държаща палмово листо с небрежно надраскани букви "Go love yourself!")

A BOOK OF VALOUR

Художник със златна четка: Живко Петров


WHEN THE SUN GOES DOWN AND YOUR EYES CANNOT SEE...

Ако си почитател на класическото европейско кино, те съветвам да изгледаш френския филм "И" като Икар. Лентата умело борави с мита за първия летец и тълкува слънцето съобразно собствените си нужди. По същия начин (относно частта с тълкуването) постъпва и моя милост, избирайки заглавието на настоящия параграф. Надявам се, че си донесъл фотоапарата си? Не, днес няма да снимаш умопомрачителни залези, разкрасени от собственото ти въображение, птичи песни и деликатно прошепнати стихове. Ще увековечиш мига, в който светът, какъвто го познаваш, се с(к)рива зад хоризонта. Без да помаха за чао и без да съобщи дали възнамерява да изгрее отново. Къпеш се в ледена тъмнина. Нощното ти зрение на ниво ли е? Всъщност, няма значение. В "кутията" на Джош Малерман то не ти е особено необходимо. Както и дневното. Даже са противопоказни. Озоваваш се в ситуация, в която "най-силното ти оръжие е превръзката за очи". Сложи си я и тръгни предпазливо... нанякъде. Брой стъпките си. Браво! Полека, полека... Усещаш ли? Нечие чуждо присъствие. Не се стряскай. Това е Малори. Главната героиня на Джош. И е по-изплашена от теб, въпреки че се старае да не го усетиш. Увери я, че не й мислиш злото. Не, не посягай да напипаш и хванеш ръката й, ще избяга. Уважи личното й пространство и я предразположи да говори. Явно си добър в преодоляването на бариери, защото скоро тя започва да разказва как е стигнала дотук... Слушаш без да я прекъсваш, а когато завършва изтощена: "Знаят ли те какво правят? Искат ли да причиняват това, което причиняват?", не намираш сили да й отговориш.

СЪХРАНЯВАНЕ НА ГЛУХАРЧЕТА ПРИ НЕБЛАГОПРИЯТНИ 
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

Нека обобщим чутото. Новината за първия случай на непредизвикано нападение, последвано от зрелищно самоубийство не впечатлява кой знае колко никого - shit happens, мъдро отбелязва бебето, напълнило памперса. Обаче когато вести за такива събития (разиграли се по шокиращо сходен сценарий: 1. Х вижда Нещо; 2. Х губи разсъдъка си; 3. Х атакува невинния Y с извратена изобретателност или  Х устройва групов купон с избиване, etc.; 4. Х, с находчивостта на безумеца, слага край на живота си) станат също толкова обичайни, колкото прогнозата за времето, когато лудостта и (авто)агресията се разпространяват с лекотата на риновирус и прераснат в пандемия, настъпва моментът за тежката артилерия - гореописаната превръзка за очи. Съвсем сериозно, зарежи верижната бронирана бойна машина в гаража. Тя няма да ти свърши работа. Освен ако не възнамеряваш да се мумифицираш вътре. Или да се мариноваш в собствените си нечистотии. Все ще ти се наложи да излезеш навън. За ароматизирана тоалетна хартия, например. А онова, което се разхожда наоколо и дебне удобен случай да те срещне,  да те шашне с вида си и да ти изпие мозъка (в преносен смисъл), може да бъде неутрализирано единствено с твърд отказ за зрителен контакт. Не съм си мислила, че ще го кажа, но: бъди кон с капаци! Хубаво, ама... Представи си, че се опитваш да свършиш каквото и да е без помощта на зрението си. Във враждебна среда. Докато заплахата, чието лице ти е противопоказно да видиш, се вие около теб, диша тежко във врата ти, бръсва скулата ти, възбужда тръпки по гръбнака ти. Не предприема нищо повече от това, наясно е, че е достатъчно да я мернеш (даже и през стъкло на маска за електрожен) и си свършен. Ще се разпаднеш като цвят на глухарче, духнат от любопитен, палав малчуган. Нашественикът не ще те остави на мира. Даже и в миговете, когато му писне да се навърта около теб и временно те освободи от очарователната си компания си, ти ще го усещаш. Защото... как би могъл да се убедиш, че наистина си е отишъл, без да погледнеш... В мрака на изложеното дотук възхищението ти към Малори нараства все повече. Младата жена е оцеляла и продължава да оцелява. Налага се - все пак отглежда две дечица. Съвсем сама. "Как биха се отразили на психиката им дванайсет години скотски живот?". Този въпрос и опасението, че рожбите й окончателно ще заприличат на гостуващи създания в класически епизод на "Досиетата Х", подтикват Малори да вземе решение. Дошъл е часът тримата да напуснат къщата-убежище (декорирана с незаличими петна от кървава баня, нагло изплезили език на Мистър Импропър) в търсене на по-добро съществуване. Нужно е само да изминат някакви си 30 километра в лодка по реката, управлявайки плавателния съд (+ страховете си) с превързани очи и преодолявайки не(пред)видени препятствия. Фасулска работа, нали? А на това отгоре капитан Стомана и нейните подопечни, редник Момче и редник Момиче, си нямат ни най-малка представа дали ги очаква спасение или тъкмо обратното - гибел, съумеят ли да се доберат читави до Обетованата земя...

"ЩАЙГА ОТ МЛЯКО, ПЪЛНА С НЕПРОЧЕТЕНИ КНИГИ"

"Кутия за птици" крие в себе си доста изненади. Например Малори, която ми прилича на екземпляр от лузитанската порода коне. Кротки, добри, търпеливи и благородни животни. А знаеш ли къде намират приложение цитираните им качества? В бикоборството и силите на реда. Кой би предположил, че под копринените им перчеми дремят жилавост, страхо- / болкоустойчивост и умение за справяне с кризисни положения? Героинята на Джош ти изнася и открит урок по възпитаване на потомство в тотално сбъркан свят, където детството е странник.  "Добър родител ли съм?" - чуди се тя. Душичке, щом се сещаш и си правиш труда да си зададеш подобен въпрос, значи си. Още една нейна питанка, в подкрепа на констатацията ми: "Как да очаква от децата си да имат мечти, съизмерими със звездите, след като не могат да вдигнат глави, за да погледнат същите тези звезди?". И още: "Малори разбираше, че в този свят всичко, което кара децата й да се смеят, е хубаво."; "Какво друго би им харесало, ако имаха шанс да го видят?". Джош Малерман не си поставя за основна цел да те влюби в героинята си. То просто се случва, докато покрай теб се изнизват щайги от мляко, пълни с непрочетени книги, играчки с изрисувани личица, издялкани от парчета стол, въдица, пригодена от чадър, облаци с нови имена. А после авторът (сякаш да провери дали сърцето ти е разтегателно и е в състояние да побере допълнителен "товар") лукаво ти изпраща Виктор - бордър коли, Робин - момичето, което се интересува повече от надписите след филма, отколкото от самия филм и... Том - от рода "лампа на прозорец".

събота, 30 януари 2016 г.

"ПРИЗВАНИЕ: ГЕРОЙ!", БРОЙ 4

Дядо Коледа съществува. Охо, виждам как се ухилваш на категоричното твърдение и предусещам снежната топка, която ще запратиш по мен: "Ама разбира се, че съществува! Миналия месец го мернах пред мола, тъкмо паркираше шейната си. Докато се разправяше с елените, се приближих и опитах да му дръпна брадата, но Снежанка извади тейзър от маншона си и... нататък май нищо не помня... Чакай, сетих се! Шест от джуджетата...". Леко, книжни приятелю, по-късно ще ми се похвалиш колко непослушно дете си бил през изминалата година и ще ме осветлиш къде се е запиляло седмото джудже, сега запази тишина и ми позволи да те поза(ни)мая с теоремата, формулирана още в древни времена, т.е. преди минути, от Водач на еленски впряг Книжно момиче : )

Дадено:
1) добротворен белокос веселяк с червен костюм и още по-червени бузи
2) отвързано въображение
3) безусловна вяра

Да се докаже:
Дядо Коледа съществува

Доказателство:
- Вдигни очи и ще откриеш следите на Дядо Коледа във фигурите от небесната геометрия  -
единствения дял от математиката, от който разбирам и по който се упражнявам прилежно и до днес. Затрудняваш се? Намери си частен учител - помоли съседското врабче да ти бъде водач и следвай траекторията на полета му. Стигна ли целта? Още не? Потърпи тогава да започне празничната заря, организирана от Благия старец. Тя ще те накара да повярваш, че всичко е възможно и един ден наистина ще постигнеш мечтата си да бъдеш астронавт (а даже и да си останеш приземен, то най-малкото ще строиш кораби за космически пътешествия!). Нямаш време да се отдаваш на ракетно инженерство? Ето ти друг патент на Брадаткото от Лапландия: рецептата за летене, поверена за съхранение на самодивите. Съвсем елементарна и енергоспестяваща.
- Като заговорихме за горски създания... Дядо Коледа вдъхновява момичето-невен да ти измайстори чудна елха. Подучва елфите да ти изплетат пухкави чорапи и да ти приготвят горещ шоколад, понеже в писмото си до него си му споделил, че си зиморничав. Ще забележиш логото на Щедрото сърце от Севера и върху розовия кукуряк, цъфнал под прозореца ти, и върху всеки име(й)л, който така те електрифицира, че ти засияваш по-ярко от утринна слънчева светлина върху прясно импровизиран снежен човек : )
- Дядо Коледа се явява в образа на душата, която се смее с теб. Говори с гласа на мъдреца, подчертаващ, че няма нищо лошо да не спазиш Новогодишните си обещания. Помага ти с дизайна на сурвачката за благотворителния базар в училище (украсява я с пуканки, сушени плодове и парички) и... отеква в напомнянето да си сложиш качулка - може да е слънчево, но все пак е зима.
- Дядо Коледа планира и реализира бягството на ореха-пакостник (мъникът упорито отказва да се присъедини към плънката за тиквеник), разпръсква уханието на целина и пащърнак, бди над завитата като бебе сармичка и ти внушава идеята за революционния коктейл с кисели краставички, люта (ама серт) чушчица и парчета от ледника Фолгефона.
- Дядо Коледа печели приз за главна роля в приказката за коминочистача и дъщерята на сладкаря, звучи в джаз музиката, внос от Ню Орлийнс, и се е настанил удобно в топлата книга, с която предстои да те замеря в отговор на твоята снежна топка. А именно:



Представяш си се като рицар-драконоборец, окъпан в слава и всенародно обожание? Като ветеран от войните, почетен с "Медал на честта"? Или като смела и невинна девойка, толкова чиста и сияеща от добродетели, че е достойна да ушие знаме-светиня? Изтрий въжделенията за Безупречния герой от съзнанието си. Най-новият сборник с книги-игри ще те вкара в главата на създания, до чиито услуги се прибягва само в краен случай. Съгласиш ли се да се впуснеш в приключение от тяхно име, се налага да се подготвиш. Да изнесеш на гърба си дори една от трите мисии се очертава тежко. Околните ще те гледат със скрито (и явно) подо-/пре-зрение, уплах или убеденост, че рано или късно ще плюеш върху гласуваното ти доверие и ще се предадеш на чудовището, дремещо в теб. Помагачи -  почти никакви. А са ти жизнено необходими, защото преди да се заемеш с поправянето и кърпенето на света, се налага да влезеш в сблъсък с най-силния си враг - самия себе си. Мобилизирай силите си и давай напред, пък каквото Зелената съдба покаже. А, и не очаквай, че ако постигнеш немислимото и изпълниш възложените ти подвизи, странстващите музиканти ще изпаднат в екстаз и ще запеят хайдушки песни за теб... Отърви се от въздушните си кули на мига : )

"ЗЪБИ", СТЕФАН СТЕФАНОВ

LIKE YOU'RE ALIVE AGAIN... Свестяваш се в подземията на барон Хоген. Прикован си в килия с всички екстри - студено ти е, тъмно ти е, г(л)адно ти е. Понеже паметта ти нещо се губи, бързам да те успокоя: не си извършил престъпление. Заключен си не за наказание, а за свое добро - гледай на престоя си в "избата" като на пребиваване в тъмновековен рехабилитационен център. Лекуват те. Трудничко им е, въпреки че им оказваш пълно съдействие. Държат те тук изолиран, тестват върху теб (не)традиционни методи и... се молят в продължение на повече от десетилетие. Каква е твоята зависимост? Ти си хематоман. Не се пули, така пише в индивидуалната ти анамнеза. В свободен превод - кръвохолик. Хей, не смей да ми припадаш! Не съм дошла да те събудя с нежното побутване "Добро утро! Ти си вампир.", а после да ти предлагам амонячни соли и да те тупам по рамото, докато преглътнеш радостната новина. Прекъснах (прежде)временно оздравителния ти процес, защото си изправен пред първия си изпит за Герой. Баронът се нуждае от помощ - шестнадесетгодишната му дъщеря, розовопръстата Лизавета, е изчезнала. По-точно - отвлечена от неизвестен похитител. Говори се, че в злодеянието е замесено свръхестествено същество - зъбатко като теб. Само ти си в състояние да му се противопоставиш равностойно и да върнеш девойката на сигурно място - обратно в благоуханните й покои, облепени с плакати, ъ, гоблени на Мордред. Разбира се, имаш пълното право да откажеш (пък и защо да си мърдаш пръста за хора, дето са те държали вързан и спорадично са те хранели с жалки капчици от онова, за което жадуваш с цялото си същество?). Обаче... Някога Хоген е спасил живота ти, видял е искрица в теб и е решил, че си струваш усилията. Въпреки надписа на челото ти "Невъзвръщаема инвестиция". Дължиш му много. Затова се стегни, намери Лизавета, достави я в замъка непокътната и  покажи на своя благодетел, че вложеното в теб не е отишло на вятъра.

ПРИЧИНИ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА СТЕФАН СТЕФАНОВ

Ще разследваш престъпление на територията на замък, рушащ се от тайни. Еха! Ще събираш улики из тесни, криволичещи улички, водещи до (съмнително)очарователни местенца - като билкарницата на госпожа Уса. Ще се мъчиш да изкопчиш информация от отбраната клиентела на клокочещи от авантюристи пивници. Ще проникваш в кули, подслонили куп капани и враждебни създания... По пътя си ще срещнеш загадъчна лечителка с напредничаво мислене, коняр с пиперлив език, безкомпромисна жена-ловец на чудовища, момче, скътало в сърцето си спомена за първата любов, предана дойка, готова да смачка, всеки който закачи повереницата й, страшилище, плетящо мрежата си около града... А знаеш ли в чия кожа ще се наместиш, докато препускаш из "Зъби"? В тази на Елия - вампир от женски пол. Авторът е положил щрихите на образ също толкова убийствено великолепен, колкото е и персонажът на Мила Йовович в "Заразно зло 1" : ) Вдъхни живот на Елия и я оцвети  по свое усмотрение. Може да я държиш  98 % трезва (лишена от излишни, разпръскващи вътрешности, битки), но ако си в кръвожадно настроение, то Стефан Стефанов се е погрижил да ти осигури зрелищни двубои с хладни оръжия, сребърни облаци и втечнен чесън... Фехтувайки се из "Зъби" ще се натъкнеш и на доста гвоздеи : ) Имам предвид ярките съчетания от думички: "Градът не е това, което беше... Някога имаше четири кръчми, сега няма къде да се напие порядъчният човечец.", "Можете ли да се справите сами? Не! Тогава ще ме търпите!", "културно сбиване", "бокал от тънка мед, пълен с леко розовееща бистра течност", "изпръхтя като почесан кон" и т.н. Завършвам с онова, което най-много ме зарадва: илюстрациите и загадките, свързани с тях. Разкошни! Разгледай внимателно корицата на книгата. Ключът към една от Стефановите питанки е изрисуван върху нея : )

"УБЕЖИЩЕТО", РАДОСЛАВ АПОСТОЛОВ

TASTE IT, FEEL IT, BREATHE IT! Какво те подмамвам да вкусиш, почувстваш и вдишаш? Страха. С главна буква. Усещаш ли леките му одрасквания по кожата си? Опитва се да намери пролука, да се настани в теб. Не се съпротивлявай, безсмислено е. Просто смъкни доброволно защитните си бариери (иначе той ще ги разбие и ще боли райски) и го покани. Позволи му да се разстеле от главата до петите ти, да навлезе на принципа на осмозата. Нека запълни с чернотата си всяка твоя клетка (да узурпира дори най-финия органел), да промени ДНК спиралата ти, да поеме тотален контрол над ума и тялото ти. Нека той бъде единственото, за което си способен да мислиш, единственото, в името на което си способен да действаш. Остави го да управлява живота ти. Да властва над дните ти и да дамгосва нощите ти. Толкова е лесно да се предадеш. Да повярваш и да се оплетеш в обещанията му за вечен кошмар...

Момент, прочетеното дотук хич не ти харесва (обижда борбения ти дух, направо го псува на майка) и си решил упорито да се съпротивляваш? Успех! Колко рунда си въобразяваш, че ще издържиш (предупреждавам: принадлежиш към категория супермуха) срещу подобен завоевател? Ама ти да не се хвана да пресмяташ? Спри, да не се увличаме с теоретични изчисления и догадки. Пробвай да премериш сили със Страха, като се превъплътиш в основното действащо лице от книгата-игра на Радослав Апостолов.

Станимир Стоев е млад мъж, собственик на две магазинчета за козметика, семеен. Работи, среща се приятели, прекарва уютно вечерите си с жена си - фенове са на сериала "Готъм"... Нищо необичайно не се случва в ежедневието му. На първо прослушване.  Я проведи едно обстойно психиатрично интервю с него и пак ще си говорим. Питай го кой е най-големият му страх и до каква степен му е подвластен. Направи на пациента тест с мастилени петна, ако обстоятелствата го позволяват. Може би ще му се привидят "събитие, водещо до масово измиране - ядрен катаклизъм" и "убежище". Картините, шестващи пред очите на Станимир, са тъй смразяващи, че го облива студена пот, а сърцето му почти изскача в ръцете ти. Докато се мъчиш да успокоиш човека и да му прелееш здрав разум: "Светът ще свърши все някога, но точно сега не се разбързал заникъде!", хвърли едно око на Часовника на Апокалипсиса. Стрелките са на три минути от полунощ. Грамофонът в ъгъла на кабинета ти изскърцва и стряска и двама ви с мотива "Съдбата чука на вратата". Чувстваш как ужасът на свилия се върху кушетката се предава и на теб. Нещо повече... сякаш твоята и неговата личност се сливат в едно. Влязъл си в "обувките" на Станимир. Не се паникьосвай, ами му помогни. От твоите решения зависи как ще завърши вторият ти изпит за Герой - с маратон към Лудостта (и превръщане в идеален модел за още по-експресионистичен вариант на платното "Викът" от Мунк) или...

ПРИЧИНИ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА РАДОСЛАВ АПОСТОЛОВ

Авторът доволно ще разбърка психиката ти. Виж ме мен -  той отвя мислите ми в такава посока, че написах цял начален параграф, посветен на Страха.  Радослав Апостолов ти поставя сериозни препятствия още във встъпителните епизоди. Хич не му е жал и не проявява грам снизхождение, задето си кандидат-Герой. Така че се концентрирай. Задачата ти е да съумееш да запазиш психиката си до сервирането на десерта-изненада. Защото опасенията (твърде меко формулирано) на Станимир за гибелта на човечеството се потвърждават. Думичката "фламбе" навява ли ти асоциации? Готви ти се нещо горещо. Ето ти една коктейлна хапчица, да добиеш впечатление: "Прекрачих лежащ на земята оглозган кокал".  Дано не си изхабил всичките физически и умствени сили на господин Стоев за построяването на Убежище. Престоят там ще е продължителен и изтощителен. За тялото и за душата. Безумието дебне на крачка теб и примлясква шумно, лакомейки се за крехкото ти месце. А ако случайно То те пощади и те пусне да излезеш на повърхността, познай дали светът и остатъците в него ще ти устроят подобаващо посрещане...
Радослав Апостолов е наясно не само как да разбуни страховете ти, но и как да те подмами в приключението с отличния си предговор, изразителния си изказ ("промърморих, сдъвквайки гласните") и... със симпатичните си персонажи: Жоро Нютона, "гениален физик, който се занимава основно с похабяване на таланта си", Руми и Янко - брат и сестра - те ще пробудят закрилническите ти инстинкти, и Джони - опровержение на твърдението "Добри хора вече няма.".

"ВЪЛЧА ДУПКА", СЛАВИ ГАНЕВ

OUT OF THE WOODS? Готов или не, третият ти изпит за Герой вече тече. Настрой Машината на времето за 1938 година, грабвай патиланската си раница и беж към Пепелище. Мъничкото, но жилаво селце се намира "в долината на сребриста река, виеща се необезпокоявано през нея. Малките бели къщички са сгушени една в друга като кучило пухкави паленца, опитващи да се сгреят в студен ден като днешния. От двете страни на селото се издигат стръмни склонове, покрити с гъсти иглолистни гори, насищащи свежия въздух с ухание на борова смола...".  Не, не ти цитирам туристическа брошура, а дъхавото описание на автора : ) Пепелище се хвали с богата история - устояло е на безброй вражески набези и още стои гордо изправено. Непременно посети църквицата: "... не е много стара. Сигурно е строена през миналия век. Съдя за това по Фичевата кобилица и ниската камбанария.  Над входа с мозайка са изрисувани трима светци-воини... Градинката отпред е окичена с чимшир и здравец. Малко по-навътре има кладенец, до който се издига дървена беседка. На люлката до нея...". Слави Ганев те изкушава да пийнеш бистра кладенчова водица, да се изтегнеш на сенчица и да душиш ароматния въздух. Но не разполагаш нито с минутка. Ще се отмориш от пътуването в хана - там ще се подкрепиш с баклава и малини, ще се осмелиш да надпиеш местните юнаци, а и... ще наваксаш с клюките. Препоръчвам ти и излет из околността - до близкото село Белоконев "малко и слънчево, с много липи и розови храсти по улиците". Или из гората - ще попаднеш на една ловна хижа, доста занемарено местенце, ала постегнеш ли го, ще заблести: "Част от задния й двор е лятна кухня с иззидани от камък маси, столове и пещ. Сигурно тук са приготвяли уловения дивеч или са празнували Гергьовден...". Хижата се явява тих кът за 1) подслон, 2) убежище, 3) социално оттегляне или... 4) доброволно затворничество - в зависимост от нуждите ти...
Ако ти се ще да се позадържиш в Царство България и да играеш играта на автора, ще трябва да се спреш на вариант 4). Защото си вълк-единак в човешка кожа. Буквално. Наближава нощта на трансформацията ти и е крайно наложително да я прекараш в бърлога, където да се залостиш здраво, за да не нараниш мирните жители на Пепелище. Спасението ти не стои послушно в началото на пътя, водещ извън гората, а се е заинатило в най-затънтените й части. Ще успееш ли да се удържиш и да не изцапаш лапите си с невинна кръв? Достатъчни ли ще бъдат мерките, които ще вземеш? Както ти посочих и в увода: не разчитай на особена помощ. Сам си, други няма. Ако не броим свещениците-ловци на вълци и таласъмите...

ПРИЧИНИ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА СЛАВИ ГАНЕВ

Имам удоволствието да познавам лично и автора, и неговата приятелка Радостина, измислила някои от стиховете във "Вълча дупка". Слави е интелигентен, трудолюбив и задълбочен, а половинката му (прекрасно свежо създание) не му отстъпва. Помня деня, в който тримата се срещнахме - слънцето ни се усмихваше. Тогава Слави сподели, че току-що е изкачил умоглътващо висок връх - завършил е превода на "Дракула", но не възнамерява да лежи на стари лаври и е насочил взор към следващата си мечта - да напише книга-игра. Толкова е хубаво, че вече я е осъществил! "Вълча дупка" не само е факт, но е и публикувана на престижните страници на "Призвание: Герой!". Поздравления, Слави! Браво и на теб, Радост - за римите и за дейността ти като Муза : ) Сигурна съм, че именно твоя е заслугата Слави да напише творба тъй...
- изящна: "поле от макове, ефирно поклащащи се при поривите на нежен бриз", "слънцето облива всичко в потоци светлина", "с всяка крачка набирам диплите на мъглата", "прекършвам мислите си сам";
- очароваща пътешественика в теб: прииска ми се да посетя Пепелище и Белоконев. Когато липите цъфнат : )
- изтъкана от любопитни за проследяване нишки: как един духовник загърбва мотото "Подложи и другата буза." и се превръща в боец? Кой е бил Свети Василий Белоръки?
- драсваща клечицата на чувството ти за хумор - по метода на Кольо Артилери : )
- дразнеща апетита: "буркани с патешко месо, пържен патладжан, яхния, компот, бамя с доматен сос, агнешко със спанак, царска туршия, ябълков мармалад.";
- скрила дребни приказни детайли: "разтопен оловен войник край камината";
- белязана от начин на изразяване, присъщ единствено на стопроцентов Мускетар: "Постъпвате благородно, г-н Фоков.";
- заглушила в обятията си вика: "Не, моля ви! Оставете ми само лъч!.".

"Призвание: Герой!" 4 завършва с интервю, дадено от младия властелин на книгите-игри Сикамор Брайт. То предизвиква смесени чувства. От една страна ще се зарадваш, защото ще научиш повече информация за любимия си автор и бъдещите му проекти, а от друга - ще се натъжиш, защото той е поредният умен, талантлив и интересен човек, напуснал България, за да потърси в чужбина полагащата му се реализация. Чакаме следващата приказка от Грешната земя, Сикамор! И изявите ти на полето на научната фантастика : )

BANG YOUR HEAD : )

И така... Най-готиният съвет, който са ми подарявали за писането, е винаги да приключвам работите си с чук. Понеже заех своя железен инструмент на Шарни Винсън (за да си го ползва със здраве в "You're next"),  а и за да не си въобразиш, че ще оставя доказването на днешната ни теорема недовършено, ще те фрасна по главата с три прости изречения (може и да ги обединим в сложно съчинено, както предпочиташ) : )
Дядо Коледа е Доброто. Дядо Коледа е Изключителното (в красивия смисъл). Дядо Коледа си Ти.
Обори това!