четвъртък, 9 юни 2016 г.

"РЕДНИКЪТ ОТ ТРЕТА РОТА", КИРИЛ ИВАНОВ И СПАСИМИР ИГНАТОВ

- На кръстопътя трябваше да завиеш наляво. - отбелязвам аз, докато ти се взираш недоумяващо в омачканата си карта и се чудиш как, бистрите да го вземат, отново си се озовал пред къщичката на пачи крак. Потъркваш тила си. Вчерашното посрещане с дървета, раздаващи плесници, цербери, дружелюбно оголили гигантски зъби, змии, събудили се с г*за нагоре и жаби, прекалили с дивото пиво и... поезията, още ти държи влага. Иска ти се да обърнеш вярното си Балканче и да отпрашиш със скоростта на светлината (е, приблизително) в обратна посока, но следващите ми думи те спират. - Търсиш полянката, където се провежда фестивалът "Кино сред листака", нали? Не ме зяпай така, нямам провидски способности. - поне за момента, кристалното ми кълбо е на поправка при кълвача, но решавам да ти спестя тази информация. - Знам къде отиваш, защото програмата за прожекциите се подава от джоба на якето ти. Я дай да я разгледам. Какво си си набелязал? Охо, маратон на военните комедии. Оградил си "Тримата от запаса" с червено и три удивителни. Наистина би било хубаво да го гледаш, обаче имам новина за теб. Нали знаеш, че в този лес дори най-дребното камъче е необикновено и заредено със сила? Та, когато на кръстопътя избра да поемеш надясно, ти... - млъквам, а лицето ми придобива такова изражение, все едно се готвя да ти съобщя, че си осъден на пленничество в омагьосаната гора, докато някой принц, страдащ от остър рицарски синдром, се нагърби да те вмъкне между подвизите си и да те освободи. Раменете ти увисват, затова бързам да довърша. - ...просто сбърка пътя. Ала това е най-малкият ти проблем в случая. На фестивала пускат само със специални покани. Не те ли предупредиха? Не ги е срам : ) Добре, понеже така и така си се разкарал дотук и тъй като съм в настроение, ще ти предложа алтернатива. Чувал ли си за "Редникът от трета рота"? Военна комедия, но не филм, а разказ-игра. Смехът и приключенията при четенето са гарантирани. Хайде, тук никой не те заплашва. Белостволата брезичка ти прости за експеримента с градинските ножици още вчера, а сабледорът ми се е заел да учи азбуката и не гори от желание да се занимава с теб. Още се колебаеш? Ами тогава, като всяка истинска и уважаваща себе си вещица, ще те примамя с лакомство. Забъркала съм десерта "Бягай, дете!" : )

Автор: Кирил Иванов
Драматизация, предпечат и рисунки: Спасимир Игнатов


БАТАЛЬОН, МИРНО! ЗА ПОЧЕСТ!

Полигон Змейово. Първото по рода си международно военно учение. Нещо страшно, ама СТРАШНО, се прее.., ъ, обърка. ОРКИ!!! Потискаща тишина... Това гласи кратката телеграма, с която Кирил и Спасимир ти докладват за положението. Един замах с молива е достатъчен то да се превърне от чисто розово в "розово с оттенък на кърваво". Ще се втурнеш ли "почти безстрашно" да помагаш на войничетата, рискувайки доброволно да се подложиш на "лоботомия с брадва"? Да? Не се и съмнявах, че ще отговориш положително : ) Настъпи часът да отдадеш почест на Редника, чиято униформа ще нахлузиш, за да се бориш срещу злото. Караулката му е ей там. Почакай, първо трябва да го събудим. Брей, яката е откъртил! Не, да не си посмял да го шамаросаш! Ето, вече е кукуряк. Почти. Хубаво, след като си стиснахте ръцете, аз ви оставям да си правите компания. Не че целя да те притесня, но нарядът се очертава да бъде дълъг и изпълнен със зловещи събития. Имай предвид, че тук считат загубата на двама постови за добра вест. А случи ли се на сутринта да те пратят на разузнаване, помни: дебнат те двестакилограмови врагове, екстратунинговани чрез специално шаманско заклинание. Куражът ти май се скри, а? Върви да го намериш, вържи го, ако се налага, но го върни на място. Какво друго ти е необходимо? Акъл. При това - отлично наточен, защото те чака планирана с мнооого наслада засада...

Защо да изберем "Редникът от трета рота", а не някой филм със сходна тематика? Разказът-игра предлага свежа комбинация от симпатични герои (за тях ще милееш повече, отколкото за кадетите "зелчици" на майор Пейн), водени от проклет старшинка (виж пак "Майор Пейн"). Неговите подопечни следват примера на обитателите на военната база в "Сержант Билко" и проявяват завидно усърдие в тренировките и поддържането на бойния дух. Вдъхновяват се до такава степен, че бият по ентусиазъм дори екипажа на "Морски трепачи" и са също толкова наясно със ситуацията, в която са попаднали, колкото и момчетата от "Тропическа буря". Хигиенните им навици пък ме подсетиха за "Злостър - Черното влечуго", вихрещ се по време на Първата световна война. Има и бонус - "Редникът от трета рота" ще те научи как да разказваш приказки за лека нощ (потретвам: "Майор Пейн") и да приготвяш специална юфка (забелязал ли си, че сред финалните надписи на "Смотаняци" се гуши рецепта за браунита?). А дяволито намигащият стил на Кирил Иванов (ще се радвам да прочета и друга негова творба) и безкрайно сладките рисунки на Спасимир Игнатов ще те накарат да се хилиш здравата, по оркски : )

КАТО ЗАГОВОРИХМЕ ЗА ВЪЛКА...

Досега съм ти представяла Спасимир Игнатов като писател (негова е книгата-игра "Да намериш Дракон") и като гостуваща звезда в моя блог (помниш ли ревюто за "Герои" от Джо Абъркромби?). Днес ти давам възможност да го опознаеш и оцениш в ролята му на художник. Разгърнеш ли комикса-игра, ще те посрещне възхитителното чувство за хумор, което грее и топли от картинките. Талантът да вика усмивки, както неведнъж съм подчертавала, не е единственото силно оръжие в арсенала на г-н Игнатов. Той ми прилича на авторите на видеото към песента на Coldplay "Up&Up". Надарен е със сетива да забележи цели фантастични светове в наглед ежедневна, обикновена среда, с която толкова сме свикнали, че подминаваме, без да й обърнем никакво внимание. Колкото до световете, конструирани от самия Спасимир, е, те са брилянтно проектирани, вълшебни, вдъхновяващи и пълни с красота. Не биха могли да бъдат други - техният създател блести с неограничено въображение, интелигентност, бърза и адекватна мисъл, наблюдателност, проникновеност, доброта и скромност.

неделя, 10 април 2016 г.

ЗРЪНЦЕ ПОЕЗИЯ ОТ ИВАН ДИМИТРОВ

Дълбока нощ (или, ако си почитател на Верлен, то нека нощта е светла). Усоен лес. Глуха тишина. Къщичка на пачи крак. Пред здраво залостената врата дреме сабледор (хибрид между саблезъб тигър и лабрадор). Преценяваш дебелината на веригата, която удържа домашната твар на стопанката, цъкаш респектирано с език и решаваш да потърсиш друг начин да се самопоканиш на гости. Досами прозорците расте дърво. Дали не би могъл да се покатериш и да надникнеш? Nope. Един поглед ти е достатъчен, за да установиш, че дървото е отровно (добре, че навремето си изкарал съкратен курс по декоративна дендрология, дето се вика: "няма безполезно знание".) Заобикаляш къщичката, за да провериш задния вход. По пътя си без да искаш успяваш да нацелиш и да настъпиш всяка възможна суха съчка. Тишината вече не е глуха - пораства й ухо. Един клон те перва приятелски по бузата за "Здрасти!". Ти вадиш градински ножици от възрожденската кания, препасана на кръста ти, и отговаряш в същия тон. Стигаш целта си. И що да видиш? Луната-прожектор щедро сипе лъчи върху спретнато книжно дворче, издокарано в пижама книжно момиче и куп вълшебни създания, накацали върху наредени в кръг столчета. Хубава работа! Натресъл си се на поетичен рецитал. Домакинята тъкмо начева представянето на тазнощния автор, когато внезапно застива и сключва сърдито вежди. Усетила е твоето присъствие. Косите й засъскват (досущ горгонски змии) и се заизвиват в злобен опит да избягат от стегнатата плитка. Умират си да те клъвнат. Книжното момиче ги усмирява и те (за)стрелва с поглед: "Не им обръщай внимание. Бесни са, защото им смених шампоана. Ами ти? Промъкна се тук, за да чуеш стиховете на Иван Димитров, нали?". Всъщност си тръгнал на мисия "save an ogress in distress", но не ти се удава възможност да поправиш грешното впечатление - змиеукротителката те ръгва в гърдите с клипборда си и ти нарежда безцеремонно: "Хайде, харесай си място за сядане! Надявам се, че сърцето ти е гладно.". Винаги си бил послушен, тъй че понечваш да се наместиш между пакостлива златна никса и симпатична ясенова нимфа, но една изумруденозелена жаба ти прави кряк, ъ, знак да се настаниш до нея. Тупваш кекерицата юнашката по гърба - благодарен си за приятелския жест. Е, вече всички са се разположили - включително и тиквите-цигулки, под чийто съпровод ще протече събитието. Настъпва моментът за...

...ПРЕПЕЧЕНИ КАКАОВИ ПАРЧЕНЦА

Такъв вкус има поезията на Иван Димитров. Понякога : ) Друг път - на ванилия, отгледана на остров Бурбон. Или на току-що откъснати къпини, нанизани на пръчица и предложени в дар. Зачетеш ли творбите му, ще се озовеш в облаците - за сутрешно кафе - без да се налага да прибягваш до помощта на летящи сандали. Ще се протегнеш доволно, ще се разкършиш, ще дадеш свобода на поривите си и ще изгубиш броя на лупингите, които ще извъртиш от удоволствие. Ще се заредиш с енергията на пролетна гръмотевична буря - бляскава, внезапна и мощна. Ще нарисуваш с върха на пръста си всяка нота от дъждовната импровизационна пиеса. Ще добиеш смелост да се гмурнеш в дълбокото и да изкрещиш на целия свят: "Скочих в океана! Преядох с шоколад! Влюбих се!". Сетивата ти ще се изострят, ще станат свръхчувствителни и ще възкликнеш "Миришеш на лято!" до устните на някой щастливец. А после ще ги зачервиш от целувки...

МУЛТИИНСТРУМЕНТАЛИСТ

Чувал ли си за американския музикант Troy Andrews, по-известен като Trombone Shorty? Той си сътрудничи с големи имена в сферата на джаза, рока, попа, фънка, електронната денс музика. Свири на тромбон, тромпет, барабани, туба... При това виртуозно, страстно, себераздаващо се, увличащо. Достатъчен му е само един концерт (една минутка от едно изпълнение дори), за да ти грабне душата. Творбите на Иван Димитров ми въздействат по същия начин. Българинът бяга от всякакви ограничения, що се отнася до форми и модели, и демонстрира умения не само в създаването на стихове - негов разказ спечели  литературния конкурс "Яна Язова" миналата година, пиесата му "Очите на другите" е поставяна на нюйоркска сцена, а най-новият му роман, "Софийски дует", излезе на пазара преди два месеца. Разбира се, Любовта, ръка за ръка с Желанието, далеч не е единствената тема, по която младият творец има какво да заяви. Посети textisworld.blogspot.com и ще ме разбереш - силната и активна гражданска позиция на автора ще те възхити. Ще се убедиш, че появи ли се необходимост, Иван Димитров е напълно способен да се заеме с успешното организиране на революционни комитети.

Дойде мигът за обещаното в заглавието на публикацията зрънце поезия. Избрах "Кажи ми, моля те, кажи ми", защото извика в ума ми десетото правило за живота, формулирано от знаещ и мъдър човек: "Никога не преставай да задаваш въпроси!" : )

КАЖИ МИ, МОЛЯ ТЕ, КАЖИ МИ

1. Кой въздух дишаш?
Чии погледи срещаш?
Какъв е вкусът на безмълвието ти?
За какво се страхуваш да мислиш?
В чий живот се будиш?
Какво за теб е немислимото?
Как се отразява невъобразимото
в огледалото във спалнята ти?
А как се отразява невидимото
в огледалото в антрето ти?
Какъв е смисълът, чрез който
носиш света на плещите си?
(И всъщност в колко светове живееш?
Изброими ли са? И каква е плътността им?)
Чии погледи те телепортират във Венера,
кои на Марс и кои на пръстените на Сатурн?
Какъв е звукът от пляскането на едната ти ръка?
Как се чувстваш в два и двадесет и шест,
докато се носиш тихо в зимната мъгла
и наблюдаваш статичността на сляпата неделя?
Къде разхождаш другостта си
и къде клонираните двойници на обществото?
Къде складираш неизплаканата ярост?
Каква е тежестта на сянката ти?
(Кажи, а аз ще продължа да слушам
и после още дълго ще те питам.)
Кажи, къде си, докато те няма?

Къде си? (Напевно изречено.)
Къде си? (Спокойно изречено.)
Къде си? (Гневно изречено.)
Къде си? (Равнодушно изречено.)

ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ САМО ЗРЪНЦЕ, НО...

...ще ти предложа и капчица към него : ) За да не си тръгне сърцето ти жадно. Освен това, не съм ти честитила настъпването на Пролетта. Позволи ми да го направя сега, с помощта на още едно произведение от Иван Димитров:

вишнево момиче

Пабло Неруда
би казал, че иска
да направи с теб това
което пролетта прави с черешите

но сега сме в Казанлък

вишните са цъфнали
пролет е и времето е топло
ние сме чакали цяла зима
това да се случи
към края й сме чакали много повече
отколкото в началото
направо сме се счупили от чакане

но тези дни метеоролозите
са милостиви
и качиха градусите
а ние с тебе бяхме качили
градусите в сряда вечер
и сред чашите с вино
решихме да заминем
да се махнем
да се чупим от града
от София
от Лозенец
за седмица не повече

и ето ни в Казанлък
а утре ще сме на морето
макар да предполагам
няма да се къпем
защото водата прекалено
рядко се е срещала със слънце
в последно време
вишните така са цъфнали
напролет ние също цъфваме
и въобще не знам защо
ми хрумнаха тези череши

ти си сладко-кисело 
вишнено момиче
и до теб съм винаги настръхнал
двайсет и четири часа настръхнал
дори в съня си съм настръхнал

но сега сме в Казанлък
това не е някакъв сън
и никога не съм бил по-настръхнал
от сега
когато те виждам
сред белоцветни вишни
струва ми се че сте роднини
с вишните

докато плуваш сред цветовете им 
си мисля как
когато се приберем в стаята
където сме отседнали
ще правя с теб това
което пролетта 
е направила с вишните

без да мислиш
посягаш да откъснеш един цвят
спирам те без думи

единственият цвят
от този град
който искам да взема с мен
си ти

Не ти стигна? Потърси:




понеделник, 29 февруари 2016 г.

"КУТИЯ ЗА ПТИЦИ", ДЖОШ МАЛЕРМАН

Библиотеките са опасно място. Без майтап. Инквизиторите, ъ, служителите, бродещи из тях, би трябвало да държат теб, ентусиазирания наивник и чиста дъсчица, настрана, облепвайки сградите с предупредителни стикери. Най-малкото. Ако пък си твърде безразсъден и настоятелен в стремежа да загубиш главата си, нека поне проявят милостта да те пуснат в Светая Светих само след като чинно си подписал документ за информирано съгласие, а в притвора са ти връчили каска, защитно облекло, листовка със съвети за оцеляване и напоителни инструкции как да се добереш до най-близкия паник бутон. Няма да е зле да ти осигурят и водач - за препоръчване с бойните умения на шампион по муай тай (в активна възраст), умствения капацитет на Нобелов лауреат (област: физика), съобразителността на шеруудски разбойник в чорапогащник и предаността на швейцарски гвардеец от ХVІ век. Щом се договорите за цената на услугите му, снабди себе си и галантния си придружител с по едно мачете, защото не ви остава нищо друго, освен да хлътнете в непроходимата съскаща джунгла, гъмжаща от невъобразими ужасии, ъ, книги. Внимавай да не попаднете в плен на коварните твари, че няма измъкване... Захапят ли ви силно, ще ви бележат за цял живот. Каква е тази искрица в очите и на двама ви? А, ясно. Изживявате се като учен-пионер в естествознанието и неговия Алън Куотърмейн : ) Горите от желание да си занесете у дома образци от експедицията, да ги изследвате и да ги опишете. Аз също съм нетърпелива - да разбера на що за находки ще се натъкнете...

ОТКЪСИ ОТ ЗАПИСКИТЕ НА ХРАБРИЯ РАЗСЕЯН КНИГОИЗПИТАТЕЛ...

...Докато четеш някои книги се чувстваш все едно изкачваш Хеопсовата пирамида - преодоляваш със стиснати зъби каменен блок подир каменен блок, слънцето жули врата ти, сдобил си се с пълен комплект мазоли, черпаците блудкава вода, излочени в опит да потушиш жаждата си, врят в стомаха ти и не спираш да се питаш дали когато стъпиш на върха, панорамата оттам ще си заслужава. (напомняне: ако от Кралското географско дружество отново ми предложат да прекарам работната си ваканция в Гиза, да изкрещя вежливо: НЕ!!!)

...Срещат се скромни книги, които не бълват гръмки обещания: "Достойно за "Пулицър" представяне!", но подхванеш ли ги... не спираш да разголваш жила след жила шотландско злато. (Не, господин Куотърмейн, нямам предвид уискито!)

...Има изпускащи пара книги, които предизвикват обилно слюноотделяне у бъдещия си читател и той придобива същата хищническа усмивка, каквато озарява лицето на дете, докопало чиния с прясно изпържени бабини мекици. (вчера водачът ми се вдъхнови да овкуси бърканите яйца с уасаби - нов вид подправка. Първата хапка от закуската ме превърна в огнедишащ анкилозавър. Още се съвземам. А днес баш майсторът се е зарекъл да се развихри... по тибетска рецепта. Кълна се, че ще го...)

...Съществуват книги, които успокояват и приспиват всичките ти страхове - от Титаните до Малките гиганти. Кошмарите напълно забравят за теб, притварят очички и се унасят с щастливо гукане. (nota bene: да НЕ се вземат мерки за хъркането на моя съприключенец. Звуците, които продуцира, гонят дивите животни.)

...Пътуването по определени книги, с етикет special pleasure, е бавно и спокойно - удава ти се възможността да попиваш с наслада и най-дребната характеристика на всяка дума, отпечатана върху страниците - шрифт, поведение на гласни и съгласни, жизненост, резливост, мекота, чуждестранен акцент, отлежалост и т.н. (Куотърмейн току-що видя сметката на последната бутилчица божоле от запасите ми. Изсипа половината безценна течност в яхнията, с която ми се заканва, т.е. ми обещава, от седмици. Остатъка от амброзията използва за гаргара.)

...Други книги пък не ти дават никакъв шанс. Създаване на специална атмосфера за четенето? Уравновесено, разделено на порции общуване помежду ви? Почивки за качествено осмисляне на любими откъси от текста / чаша кафе / сън / отмятане на досадно домакинско или професионално задължение? Хич не се надявай. Подобни екземпляри те впримчват още с изображението на предната си корица и не те пускат преди да си изкълвал и последния им препинателен знак. Тогава се изправяш пред проблем. Чудиш се как да отправиш благодарности за качественото изживяване към книга, която вече е чувала повечето комплименти. Как да избегнеш повторението, клишетата, пренапудрените или твърде кльощави фрази? (виж: "Кутия за птици" от Джош Малерман. Ако успееш да се добереш до нея. Куотърмейн я държи за заложник в палатката си от сутринта. Аз не смея да прекъсна усамотението им - на входа е поставил маймунка, държаща палмово листо с небрежно надраскани букви "Go love yourself!")

A BOOK OF VALOUR

Художник със златна четка: Живко Петров


WHEN THE SUN GOES DOWN AND YOUR EYES CANNOT SEE...

Ако си почитател на класическото европейско кино, те съветвам да изгледаш френския филм "И" като Икар. Лентата умело борави с мита за първия летец и тълкува слънцето съобразно собствените си нужди. По същия начин (относно частта с тълкуването) постъпва и моя милост, избирайки заглавието на настоящия параграф. Надявам се, че си донесъл фотоапарата си? Не, днес няма да снимаш умопомрачителни залези, разкрасени от собственото ти въображение, птичи песни и деликатно прошепнати стихове. Ще увековечиш мига, в който светът, какъвто го познаваш, се с(к)рива зад хоризонта. Без да помаха за чао и без да съобщи дали възнамерява да изгрее отново. Къпеш се в ледена тъмнина. Нощното ти зрение на ниво ли е? Всъщност, няма значение. В "кутията" на Джош Малерман то не ти е особено необходимо. Както и дневното. Даже са противопоказни. Озоваваш се в ситуация, в която "най-силното ти оръжие е превръзката за очи". Сложи си я и тръгни предпазливо... нанякъде. Брой стъпките си. Браво! Полека, полека... Усещаш ли? Нечие чуждо присъствие. Не се стряскай. Това е Малори. Главната героиня на Джош. И е по-изплашена от теб, въпреки че се старае да не го усетиш. Увери я, че не й мислиш злото. Не, не посягай да напипаш и хванеш ръката й, ще избяга. Уважи личното й пространство и я предразположи да говори. Явно си добър в преодоляването на бариери, защото скоро тя започва да разказва как е стигнала дотук... Слушаш без да я прекъсваш, а когато завършва изтощена: "Знаят ли те какво правят? Искат ли да причиняват това, което причиняват?", не намираш сили да й отговориш.

СЪХРАНЯВАНЕ НА ГЛУХАРЧЕТА ПРИ НЕБЛАГОПРИЯТНИ 
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

Нека обобщим чутото. Новината за първия случай на непредизвикано нападение, последвано от зрелищно самоубийство не впечатлява кой знае колко никого - shit happens, мъдро отбелязва бебето, напълнило памперса. Обаче когато вести за такива събития (разиграли се по шокиращо сходен сценарий: 1. Х вижда Нещо; 2. Х губи разсъдъка си; 3. Х атакува невинния Y с извратена изобретателност или  Х устройва групов купон с избиване, etc.; 4. Х, с находчивостта на безумеца, слага край на живота си) станат също толкова обичайни, колкото прогнозата за времето, когато лудостта и (авто)агресията се разпространяват с лекотата на риновирус и прераснат в пандемия, настъпва моментът за тежката артилерия - гореописаната превръзка за очи. Съвсем сериозно, зарежи верижната бронирана бойна машина в гаража. Тя няма да ти свърши работа. Освен ако не възнамеряваш да се мумифицираш вътре. Или да се мариноваш в собствените си нечистотии. Все ще ти се наложи да излезеш навън. За ароматизирана тоалетна хартия, например. А онова, което се разхожда наоколо и дебне удобен случай да те срещне,  да те шашне с вида си и да ти изпие мозъка (в преносен смисъл), може да бъде неутрализирано единствено с твърд отказ за зрителен контакт. Не съм си мислила, че ще го кажа, но: бъди кон с капаци! Хубаво, ама... Представи си, че се опитваш да свършиш каквото и да е без помощта на зрението си. Във враждебна среда. Докато заплахата, чието лице ти е противопоказно да видиш, се вие около теб, диша тежко във врата ти, бръсва скулата ти, възбужда тръпки по гръбнака ти. Не предприема нищо повече от това, наясно е, че е достатъчно да я мернеш (даже и през стъкло на маска за електрожен) и си свършен. Ще се разпаднеш като цвят на глухарче, духнат от любопитен, палав малчуган. Нашественикът не ще те остави на мира. Даже и в миговете, когато му писне да се навърта около теб и временно те освободи от очарователната си компания си, ти ще го усещаш. Защото... как би могъл да се убедиш, че наистина си е отишъл, без да погледнеш... В мрака на изложеното дотук възхищението ти към Малори нараства все повече. Младата жена е оцеляла и продължава да оцелява. Налага се - все пак отглежда две дечица. Съвсем сама. "Как биха се отразили на психиката им дванайсет години скотски живот?". Този въпрос и опасението, че рожбите й окончателно ще заприличат на гостуващи създания в класически епизод на "Досиетата Х", подтикват Малори да вземе решение. Дошъл е часът тримата да напуснат къщата-убежище (декорирана с незаличими петна от кървава баня, нагло изплезили език на Мистър Импропър) в търсене на по-добро съществуване. Нужно е само да изминат някакви си 30 километра в лодка по реката, управлявайки плавателния съд (+ страховете си) с превързани очи и преодолявайки не(пред)видени препятствия. Фасулска работа, нали? А на това отгоре капитан Стомана и нейните подопечни, редник Момче и редник Момиче, си нямат ни най-малка представа дали ги очаква спасение или тъкмо обратното - гибел, съумеят ли да се доберат читави до Обетованата земя...

"ЩАЙГА ОТ МЛЯКО, ПЪЛНА С НЕПРОЧЕТЕНИ КНИГИ"

"Кутия за птици" крие в себе си доста изненади. Например Малори, която ми прилича на екземпляр от лузитанската порода коне. Кротки, добри, търпеливи и благородни животни. А знаеш ли къде намират приложение цитираните им качества? В бикоборството и силите на реда. Кой би предположил, че под копринените им перчеми дремят жилавост, страхо- / болкоустойчивост и умение за справяне с кризисни положения? Героинята на Джош ти изнася и открит урок по възпитаване на потомство в тотално сбъркан свят, където детството е странник.  "Добър родител ли съм?" - чуди се тя. Душичке, щом се сещаш и си правиш труда да си зададеш подобен въпрос, значи си. Още една нейна питанка, в подкрепа на констатацията ми: "Как да очаква от децата си да имат мечти, съизмерими със звездите, след като не могат да вдигнат глави, за да погледнат същите тези звезди?". И още: "Малори разбираше, че в този свят всичко, което кара децата й да се смеят, е хубаво."; "Какво друго би им харесало, ако имаха шанс да го видят?". Джош Малерман не си поставя за основна цел да те влюби в героинята си. То просто се случва, докато покрай теб се изнизват щайги от мляко, пълни с непрочетени книги, играчки с изрисувани личица, издялкани от парчета стол, въдица, пригодена от чадър, облаци с нови имена. А после авторът (сякаш да провери дали сърцето ти е разтегателно и е в състояние да побере допълнителен "товар") лукаво ти изпраща Виктор - бордър коли, Робин - момичето, което се интересува повече от надписите след филма, отколкото от самия филм и... Том - от рода "лампа на прозорец".

събота, 30 януари 2016 г.

"ПРИЗВАНИЕ: ГЕРОЙ!", БРОЙ 4

Дядо Коледа съществува. Охо, виждам как се ухилваш на категоричното твърдение и предусещам снежната топка, която ще запратиш по мен: "Ама разбира се, че съществува! Миналия месец го мернах пред мола, тъкмо паркираше шейната си. Докато се разправяше с елените, се приближих и опитах да му дръпна брадата, но Снежанка извади тейзър от маншона си и... нататък май нищо не помня... Чакай, сетих се! Шест от джуджетата...". Леко, книжни приятелю, по-късно ще ми се похвалиш колко непослушно дете си бил през изминалата година и ще ме осветлиш къде се е запиляло седмото джудже, сега запази тишина и ми позволи да те поза(ни)мая с теоремата, формулирана още в древни времена, т.е. преди минути, от Водач на еленски впряг Книжно момиче : )

Дадено:
1) добротворен белокос веселяк с червен костюм и още по-червени бузи
2) отвързано въображение
3) безусловна вяра

Да се докаже:
Дядо Коледа съществува

Доказателство:
- Вдигни очи и ще откриеш следите на Дядо Коледа във фигурите от небесната геометрия  -
единствения дял от математиката, от който разбирам и по който се упражнявам прилежно и до днес. Затрудняваш се? Намери си частен учител - помоли съседското врабче да ти бъде водач и следвай траекторията на полета му. Стигна ли целта? Още не? Потърпи тогава да започне празничната заря, организирана от Благия старец. Тя ще те накара да повярваш, че всичко е възможно и един ден наистина ще постигнеш мечтата си да бъдеш астронавт (а даже и да си останеш приземен, то най-малкото ще строиш кораби за космически пътешествия!). Нямаш време да се отдаваш на ракетно инженерство? Ето ти друг патент на Брадаткото от Лапландия: рецептата за летене, поверена за съхранение на самодивите. Съвсем елементарна и енергоспестяваща.
- Като заговорихме за горски създания... Дядо Коледа вдъхновява момичето-невен да ти измайстори чудна елха. Подучва елфите да ти изплетат пухкави чорапи и да ти приготвят горещ шоколад, понеже в писмото си до него си му споделил, че си зиморничав. Ще забележиш логото на Щедрото сърце от Севера и върху розовия кукуряк, цъфнал под прозореца ти, и върху всеки име(й)л, който така те електрифицира, че ти засияваш по-ярко от утринна слънчева светлина върху прясно импровизиран снежен човек : )
- Дядо Коледа се явява в образа на душата, която се смее с теб. Говори с гласа на мъдреца, подчертаващ, че няма нищо лошо да не спазиш Новогодишните си обещания. Помага ти с дизайна на сурвачката за благотворителния базар в училище (украсява я с пуканки, сушени плодове и парички) и... отеква в напомнянето да си сложиш качулка - може да е слънчево, но все пак е зима.
- Дядо Коледа планира и реализира бягството на ореха-пакостник (мъникът упорито отказва да се присъедини към плънката за тиквеник), разпръсква уханието на целина и пащърнак, бди над завитата като бебе сармичка и ти внушава идеята за революционния коктейл с кисели краставички, люта (ама серт) чушчица и парчета от ледника Фолгефона.
- Дядо Коледа печели приз за главна роля в приказката за коминочистача и дъщерята на сладкаря, звучи в джаз музиката, внос от Ню Орлийнс, и се е настанил удобно в топлата книга, с която предстои да те замеря в отговор на твоята снежна топка. А именно:



Представяш си се като рицар-драконоборец, окъпан в слава и всенародно обожание? Като ветеран от войните, почетен с "Медал на честта"? Или като смела и невинна девойка, толкова чиста и сияеща от добродетели, че е достойна да ушие знаме-светиня? Изтрий въжделенията за Безупречния герой от съзнанието си. Най-новият сборник с книги-игри ще те вкара в главата на създания, до чиито услуги се прибягва само в краен случай. Съгласиш ли се да се впуснеш в приключение от тяхно име, се налага да се подготвиш. Да изнесеш на гърба си дори една от трите мисии се очертава тежко. Околните ще те гледат със скрито (и явно) подо-/пре-зрение, уплах или убеденост, че рано или късно ще плюеш върху гласуваното ти доверие и ще се предадеш на чудовището, дремещо в теб. Помагачи -  почти никакви. А са ти жизнено необходими, защото преди да се заемеш с поправянето и кърпенето на света, се налага да влезеш в сблъсък с най-силния си враг - самия себе си. Мобилизирай силите си и давай напред, пък каквото Зелената съдба покаже. А, и не очаквай, че ако постигнеш немислимото и изпълниш възложените ти подвизи, странстващите музиканти ще изпаднат в екстаз и ще запеят хайдушки песни за теб... Отърви се от въздушните си кули на мига : )

"ЗЪБИ", СТЕФАН СТЕФАНОВ

LIKE YOU'RE ALIVE AGAIN... Свестяваш се в подземията на барон Хоген. Прикован си в килия с всички екстри - студено ти е, тъмно ти е, г(л)адно ти е. Понеже паметта ти нещо се губи, бързам да те успокоя: не си извършил престъпление. Заключен си не за наказание, а за свое добро - гледай на престоя си в "избата" като на пребиваване в тъмновековен рехабилитационен център. Лекуват те. Трудничко им е, въпреки че им оказваш пълно съдействие. Държат те тук изолиран, тестват върху теб (не)традиционни методи и... се молят в продължение на повече от десетилетие. Каква е твоята зависимост? Ти си хематоман. Не се пули, така пише в индивидуалната ти анамнеза. В свободен превод - кръвохолик. Хей, не смей да ми припадаш! Не съм дошла да те събудя с нежното побутване "Добро утро! Ти си вампир.", а после да ти предлагам амонячни соли и да те тупам по рамото, докато преглътнеш радостната новина. Прекъснах (прежде)временно оздравителния ти процес, защото си изправен пред първия си изпит за Герой. Баронът се нуждае от помощ - шестнадесетгодишната му дъщеря, розовопръстата Лизавета, е изчезнала. По-точно - отвлечена от неизвестен похитител. Говори се, че в злодеянието е замесено свръхестествено същество - зъбатко като теб. Само ти си в състояние да му се противопоставиш равностойно и да върнеш девойката на сигурно място - обратно в благоуханните й покои, облепени с плакати, ъ, гоблени на Мордред. Разбира се, имаш пълното право да откажеш (пък и защо да си мърдаш пръста за хора, дето са те държали вързан и спорадично са те хранели с жалки капчици от онова, за което жадуваш с цялото си същество?). Обаче... Някога Хоген е спасил живота ти, видял е искрица в теб и е решил, че си струваш усилията. Въпреки надписа на челото ти "Невъзвръщаема инвестиция". Дължиш му много. Затова се стегни, намери Лизавета, достави я в замъка непокътната и  покажи на своя благодетел, че вложеното в теб не е отишло на вятъра.

ПРИЧИНИ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА СТЕФАН СТЕФАНОВ

Ще разследваш престъпление на територията на замък, рушащ се от тайни. Еха! Ще събираш улики из тесни, криволичещи улички, водещи до (съмнително)очарователни местенца - като билкарницата на госпожа Уса. Ще се мъчиш да изкопчиш информация от отбраната клиентела на клокочещи от авантюристи пивници. Ще проникваш в кули, подслонили куп капани и враждебни създания... По пътя си ще срещнеш загадъчна лечителка с напредничаво мислене, коняр с пиперлив език, безкомпромисна жена-ловец на чудовища, момче, скътало в сърцето си спомена за първата любов, предана дойка, готова да смачка, всеки който закачи повереницата й, страшилище, плетящо мрежата си около града... А знаеш ли в чия кожа ще се наместиш, докато препускаш из "Зъби"? В тази на Елия - вампир от женски пол. Авторът е положил щрихите на образ също толкова убийствено великолепен, колкото е и персонажът на Мила Йовович в "Заразно зло 1" : ) Вдъхни живот на Елия и я оцвети  по свое усмотрение. Може да я държиш  98 % трезва (лишена от излишни, разпръскващи вътрешности, битки), но ако си в кръвожадно настроение, то Стефан Стефанов се е погрижил да ти осигури зрелищни двубои с хладни оръжия, сребърни облаци и втечнен чесън... Фехтувайки се из "Зъби" ще се натъкнеш и на доста гвоздеи : ) Имам предвид ярките съчетания от думички: "Градът не е това, което беше... Някога имаше четири кръчми, сега няма къде да се напие порядъчният човечец.", "Можете ли да се справите сами? Не! Тогава ще ме търпите!", "културно сбиване", "бокал от тънка мед, пълен с леко розовееща бистра течност", "изпръхтя като почесан кон" и т.н. Завършвам с онова, което най-много ме зарадва: илюстрациите и загадките, свързани с тях. Разкошни! Разгледай внимателно корицата на книгата. Ключът към една от Стефановите питанки е изрисуван върху нея : )

"УБЕЖИЩЕТО", РАДОСЛАВ АПОСТОЛОВ

TASTE IT, FEEL IT, BREATHE IT! Какво те подмамвам да вкусиш, почувстваш и вдишаш? Страха. С главна буква. Усещаш ли леките му одрасквания по кожата си? Опитва се да намери пролука, да се настани в теб. Не се съпротивлявай, безсмислено е. Просто смъкни доброволно защитните си бариери (иначе той ще ги разбие и ще боли райски) и го покани. Позволи му да се разстеле от главата до петите ти, да навлезе на принципа на осмозата. Нека запълни с чернотата си всяка твоя клетка (да узурпира дори най-финия органел), да промени ДНК спиралата ти, да поеме тотален контрол над ума и тялото ти. Нека той бъде единственото, за което си способен да мислиш, единственото, в името на което си способен да действаш. Остави го да управлява живота ти. Да властва над дните ти и да дамгосва нощите ти. Толкова е лесно да се предадеш. Да повярваш и да се оплетеш в обещанията му за вечен кошмар...

Момент, прочетеното дотук хич не ти харесва (обижда борбения ти дух, направо го псува на майка) и си решил упорито да се съпротивляваш? Успех! Колко рунда си въобразяваш, че ще издържиш (предупреждавам: принадлежиш към категория супермуха) срещу подобен завоевател? Ама ти да не се хвана да пресмяташ? Спри, да не се увличаме с теоретични изчисления и догадки. Пробвай да премериш сили със Страха, като се превъплътиш в основното действащо лице от книгата-игра на Радослав Апостолов.

Станимир Стоев е млад мъж, собственик на две магазинчета за козметика, семеен. Работи, среща се приятели, прекарва уютно вечерите си с жена си - фенове са на сериала "Готъм"... Нищо необичайно не се случва в ежедневието му. На първо прослушване.  Я проведи едно обстойно психиатрично интервю с него и пак ще си говорим. Питай го кой е най-големият му страх и до каква степен му е подвластен. Направи на пациента тест с мастилени петна, ако обстоятелствата го позволяват. Може би ще му се привидят "събитие, водещо до масово измиране - ядрен катаклизъм" и "убежище". Картините, шестващи пред очите на Станимир, са тъй смразяващи, че го облива студена пот, а сърцето му почти изскача в ръцете ти. Докато се мъчиш да успокоиш човека и да му прелееш здрав разум: "Светът ще свърши все някога, но точно сега не се разбързал заникъде!", хвърли едно око на Часовника на Апокалипсиса. Стрелките са на три минути от полунощ. Грамофонът в ъгъла на кабинета ти изскърцва и стряска и двама ви с мотива "Съдбата чука на вратата". Чувстваш как ужасът на свилия се върху кушетката се предава и на теб. Нещо повече... сякаш твоята и неговата личност се сливат в едно. Влязъл си в "обувките" на Станимир. Не се паникьосвай, ами му помогни. От твоите решения зависи как ще завърши вторият ти изпит за Герой - с маратон към Лудостта (и превръщане в идеален модел за още по-експресионистичен вариант на платното "Викът" от Мунк) или...

ПРИЧИНИ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА РАДОСЛАВ АПОСТОЛОВ

Авторът доволно ще разбърка психиката ти. Виж ме мен -  той отвя мислите ми в такава посока, че написах цял начален параграф, посветен на Страха.  Радослав Апостолов ти поставя сериозни препятствия още във встъпителните епизоди. Хич не му е жал и не проявява грам снизхождение, задето си кандидат-Герой. Така че се концентрирай. Задачата ти е да съумееш да запазиш психиката си до сервирането на десерта-изненада. Защото опасенията (твърде меко формулирано) на Станимир за гибелта на човечеството се потвърждават. Думичката "фламбе" навява ли ти асоциации? Готви ти се нещо горещо. Ето ти една коктейлна хапчица, да добиеш впечатление: "Прекрачих лежащ на земята оглозган кокал".  Дано не си изхабил всичките физически и умствени сили на господин Стоев за построяването на Убежище. Престоят там ще е продължителен и изтощителен. За тялото и за душата. Безумието дебне на крачка теб и примлясква шумно, лакомейки се за крехкото ти месце. А ако случайно То те пощади и те пусне да излезеш на повърхността, познай дали светът и остатъците в него ще ти устроят подобаващо посрещане...
Радослав Апостолов е наясно не само как да разбуни страховете ти, но и как да те подмами в приключението с отличния си предговор, изразителния си изказ ("промърморих, сдъвквайки гласните") и... със симпатичните си персонажи: Жоро Нютона, "гениален физик, който се занимава основно с похабяване на таланта си", Руми и Янко - брат и сестра - те ще пробудят закрилническите ти инстинкти, и Джони - опровержение на твърдението "Добри хора вече няма.".

"ВЪЛЧА ДУПКА", СЛАВИ ГАНЕВ

OUT OF THE WOODS? Готов или не, третият ти изпит за Герой вече тече. Настрой Машината на времето за 1938 година, грабвай патиланската си раница и беж към Пепелище. Мъничкото, но жилаво селце се намира "в долината на сребриста река, виеща се необезпокоявано през нея. Малките бели къщички са сгушени една в друга като кучило пухкави паленца, опитващи да се сгреят в студен ден като днешния. От двете страни на селото се издигат стръмни склонове, покрити с гъсти иглолистни гори, насищащи свежия въздух с ухание на борова смола...".  Не, не ти цитирам туристическа брошура, а дъхавото описание на автора : ) Пепелище се хвали с богата история - устояло е на безброй вражески набези и още стои гордо изправено. Непременно посети църквицата: "... не е много стара. Сигурно е строена през миналия век. Съдя за това по Фичевата кобилица и ниската камбанария.  Над входа с мозайка са изрисувани трима светци-воини... Градинката отпред е окичена с чимшир и здравец. Малко по-навътре има кладенец, до който се издига дървена беседка. На люлката до нея...". Слави Ганев те изкушава да пийнеш бистра кладенчова водица, да се изтегнеш на сенчица и да душиш ароматния въздух. Но не разполагаш нито с минутка. Ще се отмориш от пътуването в хана - там ще се подкрепиш с баклава и малини, ще се осмелиш да надпиеш местните юнаци, а и... ще наваксаш с клюките. Препоръчвам ти и излет из околността - до близкото село Белоконев "малко и слънчево, с много липи и розови храсти по улиците". Или из гората - ще попаднеш на една ловна хижа, доста занемарено местенце, ала постегнеш ли го, ще заблести: "Част от задния й двор е лятна кухня с иззидани от камък маси, столове и пещ. Сигурно тук са приготвяли уловения дивеч или са празнували Гергьовден...". Хижата се явява тих кът за 1) подслон, 2) убежище, 3) социално оттегляне или... 4) доброволно затворничество - в зависимост от нуждите ти...
Ако ти се ще да се позадържиш в Царство България и да играеш играта на автора, ще трябва да се спреш на вариант 4). Защото си вълк-единак в човешка кожа. Буквално. Наближава нощта на трансформацията ти и е крайно наложително да я прекараш в бърлога, където да се залостиш здраво, за да не нараниш мирните жители на Пепелище. Спасението ти не стои послушно в началото на пътя, водещ извън гората, а се е заинатило в най-затънтените й части. Ще успееш ли да се удържиш и да не изцапаш лапите си с невинна кръв? Достатъчни ли ще бъдат мерките, които ще вземеш? Както ти посочих и в увода: не разчитай на особена помощ. Сам си, други няма. Ако не броим свещениците-ловци на вълци и таласъмите...

ПРИЧИНИ ДА ПРИЕМЕШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА СЛАВИ ГАНЕВ

Имам удоволствието да познавам лично и автора, и неговата приятелка Радостина, измислила някои от стиховете във "Вълча дупка". Слави е интелигентен, трудолюбив и задълбочен, а половинката му (прекрасно свежо създание) не му отстъпва. Помня деня, в който тримата се срещнахме - слънцето ни се усмихваше. Тогава Слави сподели, че току-що е изкачил умоглътващо висок връх - завършил е превода на "Дракула", но не възнамерява да лежи на стари лаври и е насочил взор към следващата си мечта - да напише книга-игра. Толкова е хубаво, че вече я е осъществил! "Вълча дупка" не само е факт, но е и публикувана на престижните страници на "Призвание: Герой!". Поздравления, Слави! Браво и на теб, Радост - за римите и за дейността ти като Муза : ) Сигурна съм, че именно твоя е заслугата Слави да напише творба тъй...
- изящна: "поле от макове, ефирно поклащащи се при поривите на нежен бриз", "слънцето облива всичко в потоци светлина", "с всяка крачка набирам диплите на мъглата", "прекършвам мислите си сам";
- очароваща пътешественика в теб: прииска ми се да посетя Пепелище и Белоконев. Когато липите цъфнат : )
- изтъкана от любопитни за проследяване нишки: как един духовник загърбва мотото "Подложи и другата буза." и се превръща в боец? Кой е бил Свети Василий Белоръки?
- драсваща клечицата на чувството ти за хумор - по метода на Кольо Артилери : )
- дразнеща апетита: "буркани с патешко месо, пържен патладжан, яхния, компот, бамя с доматен сос, агнешко със спанак, царска туршия, ябълков мармалад.";
- скрила дребни приказни детайли: "разтопен оловен войник край камината";
- белязана от начин на изразяване, присъщ единствено на стопроцентов Мускетар: "Постъпвате благородно, г-н Фоков.";
- заглушила в обятията си вика: "Не, моля ви! Оставете ми само лъч!.".

"Призвание: Герой!" 4 завършва с интервю, дадено от младия властелин на книгите-игри Сикамор Брайт. То предизвиква смесени чувства. От една страна ще се зарадваш, защото ще научиш повече информация за любимия си автор и бъдещите му проекти, а от друга - ще се натъжиш, защото той е поредният умен, талантлив и интересен човек, напуснал България, за да потърси в чужбина полагащата му се реализация. Чакаме следващата приказка от Грешната земя, Сикамор! И изявите ти на полето на научната фантастика : )

BANG YOUR HEAD : )

И така... Най-готиният съвет, който са ми подарявали за писането, е винаги да приключвам работите си с чук. Понеже заех своя железен инструмент на Шарни Винсън (за да си го ползва със здраве в "You're next"),  а и за да не си въобразиш, че ще оставя доказването на днешната ни теорема недовършено, ще те фрасна по главата с три прости изречения (може и да ги обединим в сложно съчинено, както предпочиташ) : )
Дядо Коледа е Доброто. Дядо Коледа е Изключителното (в красивия смисъл). Дядо Коледа си Ти.
Обори това!

вторник, 15 декември 2015 г.

"СЕДЕМТЕ ЖИВОТА НА МАЯ", КРАСИМИРА СТОЕВА


Онова, с което винаги започвам, когато препоръчвам постановката "На ръба" от Александър Морфов, е музиката - гениален съпровод! Най-зашеметяващата сцена се играе под звуците на "Болеро" и сякаш е вдъхновена именно от структурата на Равеловото произведение. Действието започва да тече бавно и спокойно, все едно просто те кани да разгрееш преди мързелива тренировка, но постепенно набира сила и става все по-влудяващо и увличащо, всмуква те в кръгов галоп като гигантска въртележка, без да осъзнаваш до самия му край, че сърцето ти е забило в ритъм с него.  Леле! И ако това не ти е достатъчно, за да заръкопляскаш, почакай и се ослушай! Някой изпява идването на нощта. Тя "ще влезе в гърдите ти" със "стъпки на жена". Разпозна ли гласа на Васил Гюров? Но пиесата няма да се ограничи дотук. Продължава да атакува сетивата ти и по-нататък ще те загърне с нежната мелодия на "Somewhere Over the Rainbow"... На сърцето ти ще засвири мъничка хавайска китара, представяш си я съвсем лесно - по струните й се стичат сълзи... Освен музиката, в главата ти ще се забие и великолепното изпълнение на актьорите. Ще ти разкажат (и покажат) най-тъжната история за лека нощ. Ще останете без дъх - и ти, и те... А когато излязат, за да се поклонят, ще ги аплодираш с усмивка на уста, не защото ти е много весело, а защото си се докоснал до талант. Чиста проба.

Само още едно нещо, което ще ти обясни защо те занимавам с театър, а не с книги. Запомнила съм следните реплики от "На ръба": "Мечтаех да имам жълто куче... мечтаех да имам крила... мечтаех да стана парашутист... много мечтаех.". Забелязваш ли, че ударението пада върху миналото време на глагола "мечтая"? Тъжно. Един велик човек някога е отбелязал, че началото на края на нашия живот е моментът, в който започваме да си мълчим по важните въпроси. Предполагам, че ти би добавил: и моментът, в който спрем да мечтаем. Днес ще си поговорим за книга, съдбата на чиято героиня е в твоите ръце. Дали ще й вдъхнеш кураж да по-/пре-следва бляновете си, тъй че никога, ама никога да не изгуби надежда и тренинг за ниво C2 в мечтаенето? Дали ще се опиташ да замъглиш зрението й, за да й попречиш да види целта, която истински си заслужава или ще я приземиш, изтъквайки пречките по маршрута, набелязан от копнежите й? Дали ще я пратиш надолу по спиралата, за да се впусне да доказва философското твърдение от горепредложената театрална творба: "Скачането от покривите му е майката!"? Предстои да решиш ТИ, четейки интерактивния роман "Седемте живота на Мая" от Красимира Стоева. Разгледай прекрасната корица (сякаш мога да почувствам рисувателната хартия, мазките на четката по нея), харесай си образ, в който би желал да се превъплътиш и...

СЛЕДВАЙ СВОЯ ЦВЯТ!

На пръв прочит Мая на Красимира Стоева ще ти заприлича на перце : ) Не само защото е изключително нежна, а и заради положението, в което се намира: оставила се е вятърът да я носи в избраната от него посока, без дори да се опита да му се опълчи и без никаква идея накъде да полети, ако успее да се освободи. Младата жена е прибрала плановете си да се занимава с изкуство на тавана - в кашон с надпис "някой ден", и се е замъчила да учи икономика - специалност, която я кара да се чувства също толкова на място, колкото кокиче, цъфнало през есента. Но поне майка й е доволна, че дъщеря й един ден ще е способна да упражнява стабилна професия. Мая си има сериозен приятел от години и всички (освен брат й и приятелката й Крис) очакват от тях двамата да предприемат важната стъпка - сключването на брак. Да, очакванията на другите... Като че ли бъдещата счетоводителка досега е правила единствено онова, което ще ощастливи околните, пренебрегвайки вътрешния си глас, дето непрестанно й нашепва че нещо липсва, че не е наред, че животът не може да е само това - задушаващи редици от цифри и прозяващ се (щом отвориш дума за мечтите си) партньор.

Тук се намесваш ти. Красимира Стоева ти предоставя безсрочно пълномощно да влезеш в кожата на героинята. Как би постъпил, ако беше на мястото на Мая? Ще поемеш към приключението на живота си? Бърз отговор : ) Чудесно,  но какво да бъде то - ще създадеш семейство? Ще градиш кариера на родна почва? Ще заминеш далеч от зоната си на комфорт и ще направиш дори немислимото, за да се превърнеш в световноизвестен художник? Или ще пробваш да се реализираш еднакво успешно и в личен, и в професионален план? Бъди внимателен.  Застанал си на ръба на нещо прекрасно, но от теб зависи дали от точка А ще стигнеш благополучно до точка В, що за птици ще срещнеш по пътя си, както и на кои от тях ще възложиш главните роли в живота си. Избирай мъдро, има пернати, които ще положат искрени усилия да ти попречат, да те подведат да потъпчеш принципите си, да те принизят, а има и такива, чиято любов е стопляща, оздравителна и даваща стимул да се развиеш и стигнеш до неподозирани висоти - буквално и преносно. Е, хайде де! Вододелът не хапе. Направи крачка (напред? встрани? назад?) и виж резултата: почувствал си се жив отново? Стреснал си се и си кацнал аварийно, преди да си изпочупил непоправимо крилата си? Или си открил ново значение на израза "Аз съм на върха на света!"?

МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ И ЖИВЕЯТ МЕЧТИТЕ

- Къде се намира то?
- В картините на Мая. Тя е необикновена.
- В какъв смисъл?
- Няма да ти издавам (засега), просто я помоли да ти нарисува представата си за "Imagine" на Джон Ленън. Дори на мен, заклетата привърженичка на отбор "Пол Маккартни", ми се прииска да си пусна песента, докато героинята споделяше начина, по който я вижда : ) Ала емоционалното и искрящо от енергия рисуване не е единственото, което младата жена умее. Тя знае и как да обича. По природа е невинна и чиста, стреми се да бъде добър човек и...  не се страхува да заяви: "Искам всичко!" : ) Както споменах във въведението, съдбата й е в твои ръце. Постарай се да направиш така, че "дните й да миришат на слънце, дори когато са облачни", накарай я да промълви: "Остани още малко, поне до изгрева!", почувствай как танцувате "все по-заедно"!

- Хубаво, нали?
- Вълшебно : )
- Книгата ще те усмихне, демонстрирайки качествата на Мая, но и разкривайки достойнствата на Красимира. Наслади се на красотата и интелигентността на писането й, както и на нейните собствени "картини", изпъстрени с "творческо наситеножълто" и пълни с "мелодии с оттенъци на млади листа", "горскозелени сънища", "виолетова юлска мараня" и ябълки, които "миришат с различен цвят" : ) Любимите ми "платна" са следните: триптихът "любовта беше преливащо зелена, заоблена и обгръщаща, страхът беше като таралеж, а омразата миришеше на пропаст със стръмни стени и остри зъбери"; миниатюрата "гласът му я заливаше като кристално чиста вода от ледниково езеро, беше тъмнозелен и плътен, с нежността на вечерен повей и свеж мирис на бор.", и импресията, породена от мириса на Морето: "Той невинаги беше остър и синьозелен, а преминаваше от маслен горист оттенък до полупрозрачно сиво със слънчеви отблясъци и портокалови нюанси.".

"Седемте живота на Мая" си заслужава и защото помага в трудните (при определени обстоятелства) дейности: осъзнаване, преоткриване и оценяване. Например, замислял ли си се с какъв нюанс са украсени гласовете на приятелите ти? Я потърси в паметта си... Сигурна съм, че непременно ще се сетиш за близък, чиято реч се лее в оранжев, попил слънцето тон (досущ невен), за същество от обкръжението ти, чиито думи са вкусни, ароматни и ободряващи (червен чай с канелена подправка) или те изпълват с очакване като... синия час : )

сряда, 21 октомври 2015 г.

"ЩЕ БЯГАШ ЛИ С МЕН?", ДАВИД ГРОСМАН

"И всеки път, когато лъчите на следобедното слънце уцелваха синята обеца на ухото й, проблясваше светла звездичка."

Искам да намериш книгата. Тя е първата, която мъкна навсякъде със себе си. Често ме упреква (съвсем справедливо), че заради щуротиите ми е принудена да търпи доста сътресения. Веднага давам пример - сещаш ли се за въжената люлка, окачена на една от брезите пред театър "Сфумато"? Точно така, имам предвид онази детска радост, дето прилича на избягала от "Сън в лятна нощ". Е,  за да отпразнуваме първи юни, двете с "Ще бягаш ли с мен?" решихме да се покатерим на седалката и да полетим. Дааа. Всъщност, аз реших, а книгата, като истинско вярно другарче, ме последва, вместо да извади огромната лупа и да се залови да търси несъвършенства по хрумката ми. Резултатът? Няколко опияняващи мига, в които ни се струваше, че ако се засилим още съвсееем мъничко, ще можем да докоснем частица небе. А после - туп. Наранихме гръбчетата си. Не се притеснявай, изправихме се почти веднага, почистихме мръсотията от дрешките си, качихме се отново на люлката, а по-късно (ура!) все пак се сдобихме с парченце от небесния свод. Под формата на лак за нокти : )

Искам да прочетеш книгата. Ако разтвориш и прелистиш личното ми копие от "Ще бягаш ли с мен?", ще забележиш, че почти няма страница, чиито изречения да не съм си подчертала или в чиито полета да не съм надраскала бележки. Лекичко и с молив, заклевам се. Била съм склонна към книжно вандалство единствено в невръстна възраст, според показанията на блогонадеждни свидетели. Тогава, въоръжена с химикалка и собствените си естетически възгледи, значително повлияни от неудовлетворението поради отсъствието на дрънкалка, съм се занимавала основно със съсипване на учебници по история на изкуството : )

Искам да мислиш по книгата. "Ще бягаш ли с мен?" е първото литературно произведение, за което говоря въодушевено (в продължение на седмици) с охотни и неохотни жертви, без да изпитвам и грам угризение, че си служа с примамващ глас, способен да ги накара да се намърдат между Симплегадските скали с усмивка на уста : ) Най-вдъхновеното ми изпълнение включваше прочитането на един от песенните текстове, които допълват повествованието в творбата. Избрах въпросните стихове, защото ми напомниха за финала на прочут мюзикъл, поставян и на българска сцена. Можеш ли да отгатнеш кой е той?

"Душата ми копнее само за покой,
не искам да играя на война,
но армията дълг е свят и мой,
във армията искам да умра...

Като мъжкар същински с пушка във ръка
да пръскам гордо мозъци и сам
като мъжкар да марширувам към смъртта
и всичко да върви по план...

Майната му на плана!"

В какво те призовавам да се впуснеш? Ъ, не, няма да те врънкам да висиш по (и от) люлките с мен, а ще ти предложа далеч по-разумна дейност. Участие в нова лекоатлетическа дисциплина - маратонско бягане на три крака с тежести (т.е. с картонена кутия пица в ръка). Ала преди това ще трябва да се оставиш да бъдеш отвлечен. Извършителят на криминалното деяние? "Голямо кълбо от радостите на живота и любовта, покрито със златиста козина"  -помоему: виж снимката по-долу.

Уличен рицар. Надеждни лапи, горещо сърце, хладен ум, подходящите доспехи и... известна нужда от баня. 

Заедно ще направите вземаща дъха обиколка на Йерусалим (и околностите), ще профучите покрай куп забележителности като "Подводницата" (познай що е то!), ще слушате изпълнения на певци, надарени с "димен, обгорен глас", ще се блъснете в типове от сорта на "Джими Хендрикс с единия крак в Ада" и ще бъдете нагостени от монахиня, чието любимо хоби е стрелбата с прашка по нарушители. О, да не забравя. Някъде по криволичещия, пълен с препятствия, маршрут вие двамата с кучето ще загърбите обстоятелствата, при които сте се запознали, и ще станете приятели. Завинаги. Стокхолмски синдром в чист вид : )

При положение че горният параграф беше прекалено зает да вика усмивката ти, се налага... аз да поясня. "Отвлеченият" герой на Давид Гросман се нарича Асаф, тийнейджър е и работи през лятото, за да спести пари за нов обектив на фотоапарата си. Не бързай да съжаляваш момчето - то не превива гръб във фабрика, боравеща с токсични суровини и експлоатираща детския труд, ами се е цанило за телефонист в кметство. Най-опасното нещо, което би могло да навреди на физическото и психическото здраве на нашия герой по време на изпълнение на служебните му задължения, е скуката. Един ден, обаче, длъжностната характеристика на Асаф бива рязко променена - налага се да бъдат открити стопаните на изгубено куче. Тежка задача? Аха. Младежът не разполага дори с бит информация, а домашният любимец отказва да си изджафка адреса и е зает да кове свои собствени планове: връщането вкъщи  не е приоритет... Предстои шеметна надпревара из улиците на града!

Ако чуя от теб... "Я, поредната вариация по темата "Ласи"...", ще те перна и ще те пратя наказан в ъгъла! А после ще плесна и себе си, защото не съм се справила с описването на книгата. Рядко се срещат произведения, чиято душа е толкова здрава. И красива - даже когато е принудена да се облече в униформа от говнянокафяв брезент. Свети така ярко (с топъл блясък), че е способна да те накара да станеш и отстъпиш мястото си в трамвая на възрастна жена и нейната внучка, въпреки че се прибираш от бачкане (на 12-часова смяна), допреди малко си вдигал и си местел извънгабаритни товари, не си в състояние да държиш очите си отворени дори секунда повече и ти се привиждат горещ душ, гореща яхния, мек хляб и меко легло.

Попаднеш ли на такива книжни екземпляри, не ги пускаш. Знаеш ли, че купих "Ще бягаш ли с мен?" с намаление? За 5 лева. Срещу тази, обидна за истинската й стойност, цена се сдобих с история за:
- любопитния процес чешит намира чешита, търпението да изчакаш всичко красиво да започне после и ситуацията "Той й се усмихна, а тя изрева.", довела до зараждането на взаимна симпатия;
- съзряването (и превръщането на едно момче в прекрасен мъж);
- щастието да си имаш куче, пък макар и за кратко;
- упоритостта да не спираш да лаеш в продължение на 48 часа и да изявяваш готовност да продължиш концерта, докогато се налага, за да насочиш вниманието на околните към нещо важно;
- видовете бягане (сам или в дует/група, пред/след или наравно с някого, от или към някого, симфонично или какофонично, спазвайки или нарушавайки правилата, за поддържането на спортна форма или за живота си, от или към молещата за помощ ръка, от или към оказващата помощ ръка, от или към бариерните рифове, от или към сините лагуни, в посока (не)известното и т.н.);
- мислите-саботьори, породени от грешната (само)оценка;
- освобождаването от нашийника-душач, дето са ти нахлузили страховете, от жестокостта, която проявяваш към самия себе си. В такъв момент се чувстваш : "подивял като звезда, изтръгнала се от орбитата си, която пресича небосвода и оставя след себе си бляскава следа...";
- слабостта и силата на характера, "откриването на пътя обратно към живота" и поемането по него, даже хич да не си възнамерявал да го правиш (било защото те мързи, било, защото ти се струва твърде стръмен и каменист) и за целта да си взривил старателно всичките си мостове и да си счупил компаса си;
- разстоянието, което преминаваш, за да стигнеш до друг човек (не само в географски смисъл), протривайки девет чифта железни ботуши;
- парченцата от личността на този друг човек, които ти раз-/от-криваш и подреждаш като мозайка. Колкото повече започва да се оформя окончателната картина, толкова повече се наелектризираш и се влюбваш;
- склонността към благородни дела - в романа всеки от персонажите [независимо дали тежи 20 кила с  мокри гащи или се кичи с прякора Носорога, без значение дали е навършил 62 години или току-що е получил честитка за шестнадесетия си рожден ден и без оглед на това дали е бивш бандит с обезобразено лице или - стенограф в съда, благословен с името Хонигман (Медения човек/Медунчо)] се заема да спасява някого;
- "Не мо са." - "Заед." или за якостта на опън, натиск и срязване, проявявяна от семейството (и псевдосемейството), за приятелството, истинско и не. В статията си относно "Градът на крадците" те подканям да дооцветиш с твоите боички думата "приятел". Давид Гросман явно ме е чул и ми прошушна следното: "Приятел е същество, което поема част от тежестта на дюшека." : )
- терзанията, лутанията, търсенията, неразбирането, пред които е изправена творческата душа, екстаза от общуването с публиката, страха че се разголваш прекалено много, че губиш безвъзвратно частица от себе си;
- поставянето на правилните въпроси и колко показателни са те за същността на онзи, който (си) ги е задал. Ето ти няколко питанки (отправени на глас, наум, с очи) от Гросмановите герои: "Кое е момичето на това куче?", "Какъв е смисълът да ядеш пица, без разговор за гарнитура?", "Как така, когато в театъра се играе велика пиеса, сърцата на всички зрители в залата бият едновременно?", "Как ще се разбера, без да пиша?", "Някой знае ли защо зебрата носи пижама?", "Защо не може просто да побутне света с палец отстрани, както побутваш кутията с клетки за болтове, гайки и гвоздеи, и те всичките се наместват по клетките?", "Кой си ти? Как стигна дотук? Какво ще стане с теб утре? Къде ще си след месец? Изобщо, ще те има ли?", "Я кажи, ама честно, замислял ли си се някога за звездите? Имам предвид сериозно да се замислиш. Мислиш ли някога?", "Ще бягаш ли с мен?"...

Ако си свършил с отговарянето на горните въпроси, имам молба към теб: споделяй книгата. Не си създавай погрешното впечатление, че съм хукнала да й търся обожатели, защото трябва да й се реванширам за падането и натъртеното гръбче (+дупе) при амбициозния ни опит да натрупаме желания брой летателни часове. Просто... тя ми даде всичко и аз се влюбих в нея. "Ще бягаш ли с мен?" не спира да покорява осемхилядниците в моя свят. Гледайки ме право в сърцето, без да си позволява употребата на бутилки кислород или услугите на шерп. Тя е моята книжка-часовник с будилник.

вторник, 29 септември 2015 г.

СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ (В СЪРЦЕТО СИ ГО НОСЯ), Е. Е. КЪМИНГС

Здравей отново, книжни приятелю! Надявам се, че публикацията ми ще те завари твърде претоварен... да се усмихваш и да попиваш с кожата си всяка безценна капчица роса (хубави мигове), с която Есента великодушно те поръси : ) Колкото до мен, връщам се от разходка с Пролетта и Лятото и бързам да ти се похваля. Полета със слънчоглед, образуващи шпалир около стадо рокери, Месершмит Бф 109 в идеално състояние, пеперуда, махаща през стъклото на градски автобус, лястовиче гнездо, свито насред шумна търговска улица и капачка от безалкохолно са сред най-безценните находки от шляенето ми. Освен това изплетох венче, за да си украся косите, които вятърът (с нежна ръка) през цялото време се опитваше да ми "помогне" да подредя! Хей, не си представяй жълтурчета, маргаритки и камбанки, хванати стъбълце за стъбълце с хор незабравки. Цветята, които използвах за изящната плетеница, са стиховете на Е. Е. Къмингс. Ето, вземи я, за да я разгледаш отблизо, но внимавай! Пипай само с върховете на пръстите си! Някои от стиховете са деликатни и невинни като чаени рози с прасковено румени листенца. А други... Ех, те са с едри, чувствени цветове, дето карат устата ти да пресъхне и пораждат копнеж да се превърнеш в пчела, за да можеш да (от)пиеш от нектара им. След като почтително поискаш позволение да кацнеш и утолиш жаждата си, разбира се.



КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА "СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ (В СЪРЦЕТО СИ ГО НОСЯ)", КАК И КОГА СЕ ИЗПОЛЗВА

Сборник с поезия, който да ти послужи като сал, за да плаваш из супата от мечти (картофена със залчета?), дето сам си си забъркал и току-що си свалил от котлона : )
Книга-пътеводител, когато душата ти на звездолет-скитник не се побира в кожата си. Ако следваш инструкциите точно, ще  откриеш и картографираш (из)оставена на грижите на природата градина, в чието сърце те чака една-единствена узряла къпина.
Книга-жилетка. Когато в юлска вечер рязко захладнее, а ти не си проявил благоразумието да си вземеш връхна дреха.
Книга-заклинател. С нейна помощ ще се превърнеш в Повелител на всичко живо в парка (даже и на прилепите)  : ) Нужно е само да почетеш мъничко на глас.
Книга-фенерче. За нощите, в които ти е спрял токът, а през прозорчето ти (заедно с прохладния въздух) нахлува щурчова, ъ, Щраусова музика.
Книга-приласкаване, когато ти, твоя милост и една звезда, сгушена върху канапе от мека дървесна корона, сте в романтично настроение и си пожелавате някой да пророни нежно имената ви точно с онзи тон, който винаги сте искали да чуете.
Книга-целувка, когато твоите са се свършили, а те мързи да печеш нова тава от тях : )
Книга за моментите, когато не си сам, а с другарче. За предпочитане - китара.
Книга за случаите, когато се чудиш какво да подариш на...

СЪДЪРЖАНИЕ

Силно се надявам, че няма да се окажеш алергичен към никоя от съставките в сборника: специфичното свежо ухание на пролетен въздух; дъжда в ролята на събеседник на вятъра; любовта в ролята на строителен работник; чистото желание; сладкото обяснение; призива, способен да драсне клечица и да запали искрица живот дори в най-непоколебимия натюрморт; отговора на въпроса колко голямо може да порасне едно сърце (и на други интересни за всеки естествоизпитател питанки); есенциите "Angie" и Мик Джагър, "Casablanca" и Хъмфри Богарт, "Fly Me to the Moon" и Франк Синатра; клонче "Люлека ми замириса" от Иван Вазов; идеалния заместител на двете липи, посадени с обич пред къщурката в "Родна стряха" от Ран Босилек; струпването от местоимения, довело до образуването на изречение с неочаквана красота; липсата на съобразяване с пунктуацията и куп дългобради правила за подреждането на думички и... време е да млъкна и да те оставя да почетеш : ) Отделила съм ти пет творби на Е. Е. Къмингс, пробвай ги.

1. 
любима моя
косите ти са Царство
и негов Цар е тъмнината
челото ти е ято от цветя

косата ти е пъргава гора
населена със спящи птици
гърдите ти са бял рояк пчели
във клоните на твойто тяло
за мене тялото ти е Април
в чиито мишници пристъпва пролетта

бедрата ти коне са бели запрегнати във Царска
колесница
акордите на менестрел изкусен
са те с красива песен помежду им

любима моя
ковчеже е главата ти
на хладния брилянт на твоя ум
върху главата ти косата е боец
непретърпявал поражение
косата върху раменете ти е армия
победоносна със тръбач начело

краката ти са сънни дървеса
а плодовете им кърмило на забравата
велможи алени са твойте устни
и в тяхната целувка съчетават се Царе
свещени
твойте китки са -
пазители на ключовете на кръвта ти
под глезените ти нозете са цветя във вази
от сребро

дилемата на флейтите е скрита в красотата ти

очите твои са предателството
на камбаните, разкрито чрез благоухания


2.
кой знае дали луната
не е балон, дошъл от пламенен град
в небето - пълен с красиви хора?
(и ако ти и аз се покачим

в него, ако те
вземат мен и вземат теб в своя балон,
ами тогава
ще се издигнем заедно с всички красиви хора

над къщи и кули и облаци:
ще отплаваме
надалеч надалеч ще хвърлим котва в един пламенен
град в който никой никога не е ходил, където

е
винаги
пролет и всички
са влюбени и цветята сами се берат


3.
дано в сърцето ми вечно има място за малки
птички - в тях тайната на живота е скрита
да слушаш как пеят е по-добре от да знаеш
и ако мъжете не чуват то значи мъжете са стари

дано изгладнял моят мозък да скита
неустрашим жаден и еластичен
и даже в неделя дано аз да греша
че когато мъжете са прави те млади не са

и дано нищо полезно аз да не правя
и теб все по-истински дано да обичам тогава
не съм виждал глупак такъв - да изгуби всичко
като срути небето връз себе си с усмивка едничка.


4.
Ако не можеш да ядеш ще трябва да

пушиш я нямаме
нищо за пушене: хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да пушиш ще трябва да

пееш а нямаме

нищо за пеене; хайде хлапе
да заспиваме вече

ако не можеш да пееш ще трябва да
умреш а нямаме

Нищо за умиране, хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да умреш ще трябва да

мечтаеш а нямаме
нищо за мечтаене (хайде хлапе

Да заспиваме вече)

5.
нагоре в тишината зелената
тишина с бяла пръст в нея

ти ще(целуни ме)поемеш

навън в утринта младата
утрин с топъл свят в нея

(целуни ме)ти ще поемеш

натам под слънцето бистрото
слънце с плътен ден в него

ти ще поемеш(целуни ме

надолу в твоите спомени
и в спомен един и в спомена

аз)целуни ме,(ще поема)

СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ УПОТРЕБАТА НА "СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ (В СЪРЦЕТО СИ ГО НОСЯ)"

Халюцинации. Ще ти опиша някои от моите. Оставям на теб да прецениш дали са тежки : )

Е. Е. Къмингс ми се яви като участник в следната сцена. Представи си дълбоко кресло, в което, съзнаващ цялото си великолепие, се е отпуснал гол любовник. Той не откъсва поглед от кротко спящата в леглото пред него жена.  Тя възбужда едновременно (и в еднаква степен) както тялото и сетивата, така и ума и душата му. Равномерното й дишане, изкусителната извивка на гърба й, кожата, напръскана с лунички (досущ бял порцелан със златни точици)... всички тези впечатления, а и много други, придобити чрез съзерцаване, галене и вкусване, мъжът споделя с тефтера, разтворен в скута му. Раждат се стихове.

Сменяме декорите. Кал. Студ. Глад. Жажда. Безсъние. Крайно изтощение. Войник, улисан да събира пламъчета-спомени. Разбираш ли, трябва му огънчето ти, за да сгрее костите си. Поне мъничко. Защото онова за честта и родината май вече не върши кой знае каква работа... Ръцете му затреперват. Открил е мощен източник на топлина. В паметта му е изникнала една от твоите усмивки. Сещаш се, онази специалната, която му отправи с устни, очи и сърце. Онази, с която му благодари за... Дано не се изгори с нея. И дано да успее да я запази от хищните набези на вятъра.

Още видения: поет-укротител, поет-поклонник на Пролетта, поет-човеконаблюдател, поет... довърши ти!