ШЕСТ ТОПЛИ ПИЕСИ от Здрава Каменова

Напоследък не съм в цветущи отношения с тъмната си половина. Подозирам, че е защото пренебрегвам желанията й. Преди известно време искаше да я заведа да гледа една stand-up tragedy in broken English в Младежкия театър. Бях прекалено заета (за пореден път) и не обърнах внимание на настояванията й. Оттогава не ми говори. А ми липсва. Миналата седмица се опитах да й се реванширам и да й се подмажа. Тъй като нямам никакво намерение да ни записвам на курсове по ледено катерене (да, и за това врънкаше, ужас!), й връчих няколко театрални програми, за да си хареса нова постановка. А междувременно, докато реши кое представление й се ще да посети, двете седнахме да четем "Шест топли пиеси" от младия драматург Здрава Каменова. Книжката чакаше да я взема в ръцете си и да я разлистя от месеци. Злото ми аз все още не е продумало, но поне спря да се муси. Точка за мен. Благодарение на Здрава.

Какво ме предизвика да отида и да си купя книгата? Прекрасната анотация. Свежа, духовита, провокативна. Тя те уверява, че не нужно да разбираш от театър, за да се насладиш на пиесите, а също така ти обещава, че те ще ти подействат като горещ шоколад или силен чай в студен зимен ден. Е, аз се изстрелях (преувеличавам средната си скорост, но ако кажа просто "отидох" се губи ефектът) към най-близката книжарница и жизнерадостно поръчах "Шест топли пиеси".  Следват подробности около моята плячка, ъъъ сборника с пиеси.

ИСКАМ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСИЧКО СВЪРШВА ХУБАВО/ОТКЛОНЕНИЯ

тази пиеса е играна на сцената на "Сълза и смях" през сезон 2007, под режисурата на Калин Ангелов

Какво искам? Кой съм? Можех да бъда... Абе, искам нещо да ми се случи... Това са само част от светкавиците, прорязващи съзнанието на действащите лица. Мъж, жена, момче, момиче.  Без имена. На тяхно място може да е всеки един от нас. Няма (мислещо) човешко същество, което да не се е тормозило с подобни на техните въпроси/съжаления/притеснения/въжделения. Ето защо е съвсем лесно да почувстваш близки персонажите на Здрава Каменова. Да им съчувстваш. Иска ти се да се плачеш заради тях, да се смееш на глупостите им, дори - да ги удариш, за да дойдат на себе си и да започнат да разсъждават трезво. Колкото повече четеш, толкова по-силно се надяваш, че ти поне не си толкова объркан. Дали?

БАЩА МИ
по тази пиеса е поставен моноспектакълът на Борис Георгиев
КОГАТО РОКЪТ БЕШЕ МЛАД

номинация за Икар в категория "Дебют" на Борис Георгиев

(театър "София", сезон 2011)

Основен мотив в постановката: родители и деца. Нещата, които ги свързват. Нещата, които поставят прегради (често непреодолими) между тях. Нещата, които превръщат отношенията им в объркано кълбо (застанало на преден план, горящо от любовомраза или тлеещо, забутано в някой тъмен ъгъл, далеч от очите). Героят на Борис Георгиев се връща назад в миналото. Стига до точката, когато  в неговите очи собственият му татко от модел за подражание (вечно засмян вокалист на рокбанда, обожаван от мацките) се срива до жалко същество, изтъкано от недостатъци (полуглух озвучител в театъра, вземан на подбив от всички). Сеща се за ужаса, обхванал го при мисълта, че може да прилича на него. Пронизва го спомена за бягството (и във физически, и в емоционален смисъл), довело до петгодишна раздяла. И до безгрижно настъпилото отчуждение. До затварянето на очите. До лесната забрава. И всички тези спомени го спохождат в коридора пред една болнична стая...

ГИМНАСТИКА ЗА БРЕМЕННИ

играна под режисурата на проф. Елена Баева като дипломен спектакъл на студенти от театрален колеж "Любен Гройс"

и

под режисурата на Калин Ангелов като дипломен спектакъл на студенти от НАТФИЗ

Тази творба би била чудесно допълнение към "Пет бременни пиеси" на Дарио Фо. С кого ни среща този път Здрава?  Четири шантавелки, извинете, четири различни типа жени започват да посещават курсове за бременни. Там се запознават помежду си. От "полезните" съвети на лекторката нищо не им влиза в главата, но общуването една с друга им помага да си изяснят някои работи. По страшно забавен начин : ) Как сладураните се справят с настъпващите вследствие на майчинството външни и вътрешни промени и как мъжете в живота им посрещат предизвикателството "бъдещи родители", ще разберете в края на пиесата.

БЕЗСЪРДЕЧНО

играна под режисурата на Василена Радева в театър "Васил Друмев", Шумен (сезон 2011-2012)

Трагикомичните преживелици на луда по бокса (и Снууп Дог) бабка и млад разследващ полицай, влюбен в плетенето, ще ви разкрият какви са последиците от неспособността да се харесаш в собствената си кожа (и да постигнеш баланс между желанията и възможностите си). "Безсърдечно" ни показва докъде можем да стигнем в стремежа си да бъдем себе си, въпреки неодобрението на околните, и как това може да ни подтикне към крайни действия. Дотолкова крайни, че да рискуваме връзката си с любимите същества. Както става в случая на Сара и Боби (кандидатката за спаринг-партньор на Виталий Кличко и бъдещия конкурент на Марта Стюарт). Следва да се отбележи, че техните близки не проявяват разбиране, което поставя въпроса защо, за Бога, не можеш да преглътнеш странностите на другия, след като той те е приел (и обикнал) такъв, какъвто си?

ГАРФЪНКЪЛ ТЪРСИ САЙМЪН

носител на Националната награда за драматургия "Иван Радоев"

написана в съавторство с режисьора Калин Ангелов

Сатиричен театър "Алеко Константинов", сезон 2011-2012

Пиеса за самотата и приятелството. Главният герой, Еди, е трийсетгодишен математик, чийто социален живот е ... абе май е по-добре да се каже "не е" (безсмислено е да използваме глаголната форма "е" за нещо несъществуващо). Той даже е забравил как звъни звънецът на входната му врата. Положението е отчайващо и човекът се обръща към агенция, осигуряваща приятели под наем. За два безценни часа (срещу съответното заплащане) Еди се сдобива с идеалното другарче, отговарящо на всичките му изисквания. Но дали срещата ще протече според очакванията? Ще се промени ли Еди? А какво влияние ще окаже самият той върху своя нов "приятел"? Все интересни питанки, които ще намерят своите отговори по забавен и затрогващ начин.

ОЛЕЛЕ

пиеса за деца

 режисьор: Георги Георгиев-Антика

поставяна в  театър  "Гео Милев", Стара Загора

и

в Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Тази пиеса ме подсети за любимото ми детско предаване "Измислици-премислици" с Владимир Люцканов. Четях я с усмивка. Даже сега, докато пиша за нея, ъгълчетата на устата ми летят нагоре. Бързам да ви въведа в историята. Фирма "Оле затвори очички" предлага специална услуга. Приспиване (внимание, не прЕспиване, а прИспиване) по домовете. За целта просто се обадете и при вас ще пристигнат щуравите й служители (боравещи с нетрадиционни методи, какви са те - ще видите след малко). Те ще  пренесат вас и вашите дечица във владенията на Сънчо за секунди. Как?  С приказка, разбира се. Поне така обещават. Да, ама вместо да ви унесе, приказката ще ви ободри по-ефективно от леден душ + конска доза кафе/захар. Защото е страшно смешна. Казва се "Принцеса Бум Тряс" и от името на главната героиня може да заключите, че не става дума за някоя изнежена красавица, която чака с векове да дойде принцът и да я спаси. Неее. Нашата Бум Тряс не мечтае (и не крее) за никакъв принц. Факт, който разтревожва родителите й и те решават да организират кастинг за кандидат-зетьове. Явяват се седмина претенденти. Кой ще спечели ръката й? Ще ви открехна само, че приказката е с неочакван (абе за мен си беше напълно очакван) край : )

Това е. Надявам се, че от коментара ми личи колко много ми допада стилът на Здрава Каменова (подборът на теми, начинът на изразяване, остроумието, смешките... всичко е грабващо, ярко и цветно! Браво, момиче!). А ако не съм ви убедила, явно трябва да се старая повече. Завършвам с две от нещицата, с които ще запомня "Шест топли пиеси".

Уникалното заглавие на "Гарфънкъл търси Саймън" и един прекрасен диалог в нея. Тази размяна на реплики характеризира точно, кратко и ясно думичката "приятелство".

Клиентът: Нарече ме Еди! Откъде знаеш как се казвам?
Приятел: Не съм те наричал... Еди!
Клиентът: Ето, пак го каза, така леко, все едно си го казвал хиляди пъти, все едно си го казвал с детско гласче "Еди", с мутиращ глас "Еди", прозвуча така все едно се готвиш да го казваш, докато остарееш... Да, прозвуча като доста въргаляно в устата ти име, преживяло какво ли не.

Финалната реплика в "Гимнастика за бременни".

Лекторка: ...Запомни, единственото, което ще ти е нужно оттук чак до края... е единственото нещо, за което все още няма платени курсове. Момиче, мило мое малко момиче... научи се да обичаш! Колкото по-рано, толкова по-добре!

Чудесен завършек, нали?