Когато разбрах, че книгите-игри ще щурмуват родния пазар с нови, свежи сили, ми се прииска да заподскачам от радост. С творбите от този жанр са свързани куп прекрасни спомени от моето детство. Като малка най-много обичах да се потапям в изпълнения с приключения свят на Колин Уолъмбъри. Безброй пъти съм се опитвала да надхитря злия цар на таласъмите Тиквеняк Първи, промъквайки се из заплетените, смразяващи кръвта коридори на собствения му замък. Изследвала съм останките от извънземни цивилизации в Африка. Организирала съм защитата на обсадена средновековна крепост, с надеждата да спася верните си васали от набезите на маврите. И винаги съм била ужасно горда със себе си, когато помогна на своя герой да стигне до успешната развръзка. Препрочитала съм историите толкова пъти, че книжките сега изглеждат така, сякаш наистина са участвали в битка за спасението на света (най-малкото) и гордо носят своите ветерански белези (те се изразяват основно в драсканици из дневниците на приключението, които биха затруднили със своето разчитане даже Вентрис и Чадуик). Да не говорим за прекрасните илюстрации на Димитър Стоянов-Димо, обезобразени от вдъхновената ми детска ръчица с ярки флумастри. Ама, да си кажа правичката, принцеса Кикимора от "Замъкът на таласъмите" изглежда далеч по-грабваща окото след моята веща намеса на гримьор-стилист : ) Нещата взеха да поемат в положителна посока, щом поотраснах и се заех да рисувам (този път на отделен лист хартия, грижливо пазен) собствени версии на картинките към книжките. Споделям всичко това, защото искам да изтъкна колко благотворно и стимулиращо въображението е влиянието на тези творби върху едно дете (пък и не само). И колко чудесно е, че те се завръщат при нас, читателите, за да зарадват всички свои фенове, а и за да спечелят нови. Нещо, в което не се съмнявам.
АСАСИНИТЕ НА ПЕРСИЯ
от
Робърт Блонд и Ейдриън Уейн
Това е наименованието на трилогия, включваща заглавията: "Спящият убиец", "Четецът на хора", "Пътят към Аламут". Първият епизод ни отвежда в столицата на Селджукския султанат - Исфахан през 1092 г. сл. Хр. Срещаме се с всестранно развитата личност (иначе казано "енциклопедист") Омар Хайам и тайнствения му гост, чиято самоличност остава загадка за нас. Атмосферата (разкошна стая в кервансарай, компанията на защеметяващи красавици и неограничени запаси от вино), както и обезоръжаващата щедрост на странника, развързват езика на Хайам и той се впуска в необикновен разказ. Това е историята на едно прекрасно момиче без спомени, едно момче, на служба при владетеля, решено да я закриля с цената на всичко (тук ще си имаме конфликт на интереси), на верен воин/приятел от Севера (мой любимец от книгата - Ерик) и заклети врагове, владеещи смъртоносни бойни хватки и боравещи с необикновени оръжия и стратегии. Дали главният герой ще успее (с ваша помощ, защото в книгите-игри решенията взимате вие) да спаси себе си и девойката? Ще разплете ли всички мистерии, обвили доскоро еднообразното му (е, почти, боевете в кръчмите са добро средство за развлечение) съществуване? И, най-важното, каква е целта на асасините? Ще разберем, когато следващата част от трилогията се появи на пазара.
КОТАРЪКЪТ И ЧЕРНИЯТ НАРЦИС
от
Ал Торо
Добре дошли във фентъзи света на младия автор Ал Торо! Чакат ви срещи с джуджета, елфи, гоблини и орки. Преминаване през проходи, замаскирани с магия. Получаване на писма, изписани с мастило, което избледнява и изчезва още преди да сте ги прочели както трябва. Снабдяване с медальони, пълни с вампирска кръв - най-силната отрова. Изцеляване с помощта на вълшебни мехлеми и посвещаване в тайните на някои друидски ритуали. Вълшебни руни, които се явяват еквивалент на съвременните проследяващи устройства и т.н., и т.н.
Но най-хубавото е, че целият този свят носи в себе си типично българското - почивката под сянката на орех, след като си работил цяла сутрин на полето. Дините, изстудяващи се в дълбокия кладенец, които бързаш да разрежеш, за да разквасиш пресъхналото си от усиления труд гърло. Баницата със сирене, кифлите с мармалад от сливи и киселото мляко - част от вкусотиите, поднесени от любезна домакиня.
Друга хубава отличителна черта на книгата е, че изненадва. Да, точно така. Героят получава своята задача не от красива горска фея или благороден магьосник, а от вмирисан на риба корумпиран представител на блюстителите на реда. Инструктажът става не на самодивска полянка или във внушителна дворцова зала, а в помещение за разпити. И мисията е не да спаси света от лошите, а да убие невинна красива девойка, чието единствено прегрешение е, че е дъщеря на човека, стоящ на пътя на злодеите към властта. Освен това момъкът няма голям избор. Или казва "да", или му лепват километричен списък с обвинения (повечето заслужени, в интерес на истината, все пак е уличен крадец, и то добър). Той не е балама. Естествено, че приема (пък и едва ли ще издеяни на още един тупаник, нежно нанесен от юмрук с размерите на две топки за боулинг-сиамски близнаци). И така, нашият юнак, представяйки се за ратай, потегля към провинциалното имение, където го очаква нищо неподозиращата му жертва. Какво следва по-нататък? Прочетете (и решете) сами!
НОВИТЕ ПРИКАЗКИ ОТ 1001 НОЩ
КОПРИНА В НОЩТА
от
Робърт Блонд и Ейдриън Уейн
Тук имате възможността да си изберете героя, от чието име да играете - бедуин, дервиш, факир, "уличен плъх", пехливанин. Всеки от тях притежава различни ценни качества, умения и оръжия. Аз лично играх с дервиша (Али Баба - изпечен хитрец) и факира (Синдбад - владее огъня, отличен акробат и хипнотизатор). Но ми се искаше да бях избрала бедуина (Икбал - заради неговата птица, а и защото ми напомни за Ардет Бей - благородния воин от "Мумията").
След като вземете решение какъв да бъде вашият герой, можете да започнете играта.
Заповядайте в град Хайр, столицата на Султаната на копринената нощ (много красиво име, други подобни в книгата са Морето на пасата и Халифата на седемте лъва). Вие сте нищо неподозиращ човечец, който гледа как да припечели честно (или не съвсем) някой грош за един дюнер и покрив над главата за през нощта. Изведнъж ставате жертва на коварно нападение. Маскирани убийци са плъзнали из целия град и ръсят след себе си трупове на поразия. Стигат чак дотам, че отвличат султанската дъщеря от нейната кула. Ако сте достатъчно съобразителен да се измъкнете от техните лапи, да се справите с убийствените (буквално) кошмари, които ви налягат, със свръхествените чудовища, жадуващи кръвта ви (а те не са хич малко и са мнооого ядосани) и плъховете-великани-човекоядци (това ще да е някаква мутация или проява на рецесивен ген, резултат от кръстоска със сходен чуждопланетен представител, стават за чудесни домашни любимци, а?), ще получите отговори на всичките си въпроси относно това кой е злодеят и за какво се бори, плюс злато, плюс (в най-оптимистичния вариант) любовта на благородната девойка. Стискам ви палци! Моите постижения в играта се оказаха нелоши - справих се доста добре с катеренето по сгради (но това е, защото съм гледала много филми с Джеки Чан), с измъкването от едно страшно подземие (благодаря ти, Индиана Джоунс!) и от хватката на един удушвач (това пък го дължа на Чък Норис).
Иска ми се да отбележа колко ми хареса чувството за хумор на Блонд и Уейн. Епизодите с Фа Цзи (зъл китаец-ресторантьор), Бика (пехливанин с размерите и чувствителността на животното, чието име носи) и глухата кобра Вишну в кервансарая "Щърбата камила" ми станаха любими. Изобщо, цялата история е страхотна. Не можах да се откъсна от нея. Представях си, че ми я разказват край лагерния огън в пустинята. Гласът на разказвача омагьосва, по лицето му играят сенки и правят представлението още по-въздействащо. Дори камилите са наострили уши в захлас. А луната, тази огромна пълна луна, която може да се види само тук, намигва заговорнически, полускрита зад булото на някой случайно преминаващ палав облак.
Ами, това е засега. Представих ви три НОВИ книги-игри, притежаващи всички достойнства на жанра - интригуващи истории, симпатични герои, прекрасни илюстрации, дневници на приключението, коментар на резултатите. Надявам се те скоро да бъдат последвани от още и още подобни заглавия, за да се радват верните им читатели, пък и тези, на които тепърва им предстои да открият този свят и да се превърнат в такива. Лично аз нямам търпение за новата творба на Върджил Дриймънд - "Червено". Дано тя бъде издадена по-скоро, защото от анотацията си личи, че ще бъде страхотна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар