ЗАРАЗАТА от Гийермо дел Торо и Чък Хоган

- Мляко

- Пармезан

- Суши

- Суфле

- Бонбонки Пез

- Сладък сироп

- Едуард Кълън

Не, това не е списъкът ми за пазаруване, нито менюто ми за днес. Просто изброявам нещата, от които временно (надявам се) се отказвам. Благодарение на двама зли гении с чудовищен  (буквално и преносно) талант, всеки път, когато се сетя за някой от гореизброените продукти/ястия (и Едуард), ме побиват тръпки. Ама не от кеф. Вече никога няма да гледам по същия начин на топченцата от зърнена закуска, потопени в мляко. Да не говорим, че всякакви представи за хубавки, добрички вампири с дълбока душевност бяха заличени с един замах. В романа на Чък Хоган и Гийермо дел Торо кръвопийците приличат на резултат от провалил се зле финансиран експеримент, извършен в замърсената среда на някоя нелегална лаборатория в страна от Третия свят. Освен, че притежават основните характеристики на своя вид, чудовищата (или поне новопревърнатите) се отличават с острия ум, поведението и "светкавичните" реакции на зомби с проблеми в разлагането, както и с естествени "аксесоари", на които би завидял всеки тлъст ендопаразит. Секси, а? Впрочем, вампирите в книгата наистина са горещи.  В прекия смисъл на думата. Температурата им надвишава 50 градуса по Целзий. Но аз избързвам. Нека започнем от самото начало.

Какво се получава, когато  двама майстори, като дел Торо и Хоган, се съберат и решат да обединят усилията си, за да напишат вампирска книга? Отговорът е прост - "Заразата". Роман, който се чете на един дъх. Роман, който ще доведе почти до екстаз почитателите на жанра. Роман, който ще ви стряска, ще ви отвращава, ще ви държи на нокти. И ще ви накара, също като вампир-пеленаче,  да се измъчвате от жажда и да плачете за още.

Историята започва по класически начин - с източноевропейска страшна легенда за звяр, който обича да точи кръвчицата на малки дечица. Въпросната "приказка" се разказва от грижовна баба, с цел да накара злоядото си внуче да си изсърба всичкия борш (да беше пробвала да му възбуди апетита с една пица или с детско меню с играчка, жал ми стана за детето, че трябва да слуша това, докато се опитва да преглътне жилавото варено зеле).После ставаме свидетели на благополучното кацане на самолет. Само дето това самолетче е като шоколадово яйце - крие в себе си изненадка. И не само малчуганите под три годинки трябва да се пазят от нея. Докато мъдрите глави (сиреч лекари и всякакви други учени), полицията и политиците се усетят какво става и защо на борда ги чакат куп трупове, които допреди миг са си били живи и здрави човешки същества, злото е освободено и поема триумфално по своя път към завладяването на света. Единствените, които имат куража, знанията и способностите да му се опълчат и да спрат ужасяващия вирус, който то сее, са възрастен професор по източноевропейска литература и фолклор, лекар и унищожител на плъхове. Те се явяват нещо като опълченци, защото не получават помощ от никого, а са изправени пред прииждащи на орди заразени. И все пак, може би ще намерят неочакван мощен съюзник. Хората са го казали: врагът на моя враг е мой приятел. Но нищо не се знае. Ще чакаме да издадат цялата трилогия (останалите две заглавия от нея са "Падението" и "Напаст") и ще видим.

Сега няколко думи за авторите. Справили са се блестящо със задачата си! Описват точно и ясно до най-гнусната/потресаваща подробност както външния вид на вампирите, техните способности, силни и слаби страни, така и причината да се превърнат, в това, което са в момента. Научаваме факти относно произхода и историята им. Имаме възможност да разберем как се чувства едно същество по време на метаморфозата си в кръвопиец. Усещаме какво изпитва хищникът, докато лочи ненаситно кръв, а също и ужаса на неговата жертва. Треперим по време на най-гадните сцени (а те са много), иска ни се здравата да разтърсим тъпаците, стоящи със скръстени ръце (благодарение на тях нещата излизат извън контрол) и стискаме палци на нашите да успеят да сритат задниците на чудовищата (не всички, от които са вампири). Единственото, което не ми допадна, е, че в цялата история няма нито един добре развит, силен женски образ. Но това е несъществен недостатък, който може би е коригиран от авторите в следващите книги от поредицата. Дано!

Преди да завърша своя коментар, бих искала да подчертая, че след като приключих книгата, останах искрено впечатлена. А в началото имах известни колебания. Дел Торо и Хоган приспиват бдителността ни чрез страници, пълни с факти, способни да отегчат дори и най-ентусиазирания студент по физика/медицина. Да не споменаваме някои ненужни пояснения, с които подценяват нивото на общата култура на своята публика и обиждат нейната интелигентност. Въпреки наличието на някои моменти, които един разумен читател (аз не се проявих като такава) би възприел като предупреждение за предстоящите събития (епизодът с котките и Лоренца например), човек се отпуска и решава, че е окей да почете малко от романа преди да заспи. Е, аз съвсем наивно го направих, стигнах до частта "Първата нощ" и ... Ами да кажем, че срещата ми със Сънчо не протече така, както бях очаквала. Предупреждавам: ако сте силно привързани към домашните си любимци, изражението на малкото съседско момиченце винаги ви се е струвало плашещо зловещо и имате чувствителен стомах, добре си помислете преди да се потопите в книгата.  Решите ли да го сторите все пак, вземете предпазни мерки. Запалването на всички лампи в къщата е добра идея. Вземете си и фенерче, че изгасне ли ви токът ... : ) В едно, обаче, съм сигурна - изживяването сто процента ще си заслужава!