FAMILIES AND HOW TO SURVIVE THEM
Да речем, че си голям, садистичен и зловреден автор на хоръри. В същото време, от дете тайничко си си мечтал да се пробваш като сценарист на сапунени опери. Особено те блазни идеята да вдъхнеш живот на сериал-ръководство за отношенията родители-деца. Но как да осъществиш копнежите си, без това да отприщи чудовищния гняв на твоите хардкор фенове (както и тяхното желание за саморазправа с теб)? Ами, вземи пример от Джордж Лукас и неговата "Сага за Скайуокърови". Не ме разбирай погрешно. Обичам Лукас и съм заклета почитателка на "Star Wars", ала не мога да пренебрегна факта, че всичко се върти около непорочно зачатие, забранена любов, тайни бракове, предателства, разделени при раждането си близнаци, живот с приемни родители, синдрома "вечно отсъстващ татко", покъртителни семейни събирания след дългогодишна раздяла, взаимно опознаване, водещо до горчиво разочарование и т.н. Джордж е имал благоразумието да поприкрие току-що описаната мешаница от затрогващи моменти, да я гримира подходящо и да я пробута с бомбардиращи сетивата, уникални по рода си, запомнящи се за вечни времена научнофантастични елементи и специални ефекти. Тъй че, ако искаш твоята сърцераздирателна сапунена рожба да види бял свят (и да бъде приета добре), не се колебай и постъпи като него. По същия път са поели и Хоган-дел Торо. Изтикали са на преден план онова, което ги вълнува в момента: връзката родител-отроче в почти всичките й измерения (самотна майка и неблагодарна дъщеря/тръгнал по лошия път син; втори баща, загрижен повече за детето, чийто настойник е в момента и нехаещ за родното си, непланувано "творение"; татко, опитващ се да завоюва отново обичта и възхищението на детето си, което май си е намерило нов, суперяк "значим възрастен"; момче и момиче с разкъсани сърца, защото жената, дарила ги с живот, не е вече същата, а връзката с нея е нездрава и теглеща към дъното; утехата, намерена в чужда прегръдка, когато не можеш да се доближиш до родното си чедо; майка и баща, борещи се за рожбата си като два изпосталели лъва за гниещите останки от антилопа; etc. Моите уважения към Хоган и дел Торо за избора на проблем, който да засегнат в творбата си. Но. Трябваше да го прокарат само в една сюжетна линия, а не да задръстват романа си с него. Има достатъчно книги, посветени на семейната терапия. Няма нужда от още една трактовка по темата, маскирана (е, камуфлажът е страхотен, трябва да призная) като хрониките, илюстриращи мащабно планирана инвазия на орди вечно гладни вампири, впили ненаситните си смукала във всяка точка от изтерзаната Земя. Но двамата писатели не се ограничават само с (излишни) уроци по семеен етикет. Неее. Впускат се (с младежкия ентусиазъм на теле пред майка си) в злоупотреба с прекомерно количество...
...ДРЕВНИ КЛИШЕТА
Хоган и дел Торо обещават да разкрият корените на древно зло в третата част от "Напаст". А всъщност ни демонстрират корените на древни клишета. Отново ще те накарам да си представиш, че си автор на хоръри. Да кажем, че преди време те е осенила блестяща идея за вампирски роман. Началната ти сцена е убиец (също като епизода със самолета и труповете, описан от Чък и Гил). Гаранция, че ще прикове читателите. Издателите лакомо глътват изписаните от теб страници, привличат кадърен редактор и викат за подкрепление отличен специалист по рекламата. Имаш всички предпоставки за касов успех. И очакванията ти се оправдават. Книгата се разграбва, банковата ти сметка набъбва, а репутацията ти расте с главоломна скорост. Поръчват ти продължение. И после още едно. И още едно. Да, ама ти си вече изтощен и изчерпан. Писнало ти е от историята, а героите вече не можеш да ги понасяш (толкова са ти опротивели, че даже ти се причува, че те умоляват да ги "убиеш" още в началото на повествованието). Освен това ти се иска да поработиш в друга сфера, а и вече си получил примамлива оферта за нов проект-предизвикателство. Как да претупаш нещата и да сложиш подходяща (и що-годе логична) точка на старата сага, за да се освободиш за по-интересните си начинания? Питай Хоган и дел Торо. Техният отговор ще бъде: "Разчисти бюрото си от всички ненужни боклуци. Остави върху него само любимия си работен инструмент (компютър/пишеща машина/лист и химикалка). И подреди върху плота следните помагала:
- "Най-лошо редактираната и превеждана книга на всички времена" (коя е тя? Библията. Определението не е мое, а на Адриан Лазаровски, може да го откриеш в неговия разказ "Барбароса 2012"). Отвори на произволно избрана страница, замижи, плъзни пръст по нея, преброй до пет, спри и виж къде си попаднал. Пасва ли тази част от Светото писание на концепцията ти? Да? Хайде, тогава, вплети мотив/и или герой/и от нея в творбата си. Никой няма да ти се сърди, а повечето хора дори няма да се досетят откъде си почерпил вдъхновение, даже и да си се спрял на най-преекспонираните образи и сцени. Тъжно, но факт. И така. Вече си наясно по какъв начин да обясниш произхода на Големия си злодей.
- учебник по история на Стария свят. Нужен ти е, за да разясниш подбудите и методите на действие на лошото момче. Викни на помощ Цезар и заимствай полезни (и до болка познати) тактики ("Разделяй и владей", например). Някой от персонажите ти се нуждае от капка лудост? Посъветвай се с Калигула. Разговорът ще е напоителен. После, за да не обидиш елините, се допитай и до Одисей и се научи как да си строиш (и да си играеш с) троянски кончета.
- "Последното изкушение" на Никос Казандзакис. В случай, че решиш да бъдеш гаден и ти щукне да тестваш качествата на основния борец срещу злото (който и без това е достатъчно нестабилен).
- готически роман по избор. Ще ти послужи, ако ти се доще да натириш горките си герои в убежище, намиращо се на територията на бивша лудница.
- научнофантастичен роман по избор. За случаите на космическа психоза в творбата ти.
- любовен роман. Но не по избор, а от тези, в които мазен злодей суче гъст мустак, докато преследва бедна, зависеща от благоволението му, девойка около бюрото си.
- дивидита с "Гладиатор" (задължително вкарай мъжествен образ, чието минало да включва робия и зрелищни битки до смърт), "Умирай трудно" 3 (за да изградиш достоверно уморен, депресиран, обезверен, будещ съжаление и недоверие, нямащ желание за съпротива, потънал в пороците си тип, на чиито плещи мъдро да стовариш спасяването на света), "Плажът" (заради моментите с лудналия Лео - идеален наръчник за доизкусуряването на млад герой с девиантно поведение), "Москва не вярва на сълзи" (вдъхновява трогателни сцени между майка и дъщеря), "Repo Men" (може да ти внуши хрумката за тотално изтрещял тип, извършващ вивисекция със същата лекота, с която Джъд Лоу рови из нечий гръден кош под звуците на весела мелодийка) и някой "Страшен филм" на братята Уейънс (за да получиш насоки как най-бързо да ликвидираш персонажите си). Щипни си каквото ти хареса от споменатите ленти и старателно го приший с бял конец към мрачната си творба.
- клипчетата към "Mirror" на Lil Wayne и Bruno Mars (за да задълбаеш в душевните терзания на основния си герой), и - "Get Lucky" на Daft Punk и Pharrell (барабанистът и китаристът във видеото дават някои насоки относно практичното вампирско затворническо облекло).
- вестник с акцент върху международните новини. Де да знаеш, може да те осени гениално прозрение, докато го разлистваш и да включиш в зловещия си проект онова местенце на картата, пълно с тъмни, престъпни субекти. Как му викаха? А, да - Балкански полуостров.
Събра ли всички издания на бюрото си? Прочети ги, изгледай ги и ги изслушай внимателно. Води си записки. Систематизирай бележките си. Хайде сега, хващай се на работа. Чака те поредица за претупване, ъъъ, за завършване. Успех!". С тези думи Хоган и дел Торо приключват своите напътствия. Вземи ги предвид, докато пишеш финалните редове от трилогията си. Или ги игнорирай. Решението е твое.
- "Най-лошо редактираната и превеждана книга на всички времена" (коя е тя? Библията. Определението не е мое, а на Адриан Лазаровски, може да го откриеш в неговия разказ "Барбароса 2012"). Отвори на произволно избрана страница, замижи, плъзни пръст по нея, преброй до пет, спри и виж къде си попаднал. Пасва ли тази част от Светото писание на концепцията ти? Да? Хайде, тогава, вплети мотив/и или герой/и от нея в творбата си. Никой няма да ти се сърди, а повечето хора дори няма да се досетят откъде си почерпил вдъхновение, даже и да си се спрял на най-преекспонираните образи и сцени. Тъжно, но факт. И така. Вече си наясно по какъв начин да обясниш произхода на Големия си злодей.
- учебник по история на Стария свят. Нужен ти е, за да разясниш подбудите и методите на действие на лошото момче. Викни на помощ Цезар и заимствай полезни (и до болка познати) тактики ("Разделяй и владей", например). Някой от персонажите ти се нуждае от капка лудост? Посъветвай се с Калигула. Разговорът ще е напоителен. После, за да не обидиш елините, се допитай и до Одисей и се научи как да си строиш (и да си играеш с) троянски кончета.
- "Последното изкушение" на Никос Казандзакис. В случай, че решиш да бъдеш гаден и ти щукне да тестваш качествата на основния борец срещу злото (който и без това е достатъчно нестабилен).
- готически роман по избор. Ще ти послужи, ако ти се доще да натириш горките си герои в убежище, намиращо се на територията на бивша лудница.
- научнофантастичен роман по избор. За случаите на космическа психоза в творбата ти.
- любовен роман. Но не по избор, а от тези, в които мазен злодей суче гъст мустак, докато преследва бедна, зависеща от благоволението му, девойка около бюрото си.
- дивидита с "Гладиатор" (задължително вкарай мъжествен образ, чието минало да включва робия и зрелищни битки до смърт), "Умирай трудно" 3 (за да изградиш достоверно уморен, депресиран, обезверен, будещ съжаление и недоверие, нямащ желание за съпротива, потънал в пороците си тип, на чиито плещи мъдро да стовариш спасяването на света), "Плажът" (заради моментите с лудналия Лео - идеален наръчник за доизкусуряването на млад герой с девиантно поведение), "Москва не вярва на сълзи" (вдъхновява трогателни сцени между майка и дъщеря), "Repo Men" (може да ти внуши хрумката за тотално изтрещял тип, извършващ вивисекция със същата лекота, с която Джъд Лоу рови из нечий гръден кош под звуците на весела мелодийка) и някой "Страшен филм" на братята Уейънс (за да получиш насоки как най-бързо да ликвидираш персонажите си). Щипни си каквото ти хареса от споменатите ленти и старателно го приший с бял конец към мрачната си творба.
- клипчетата към "Mirror" на Lil Wayne и Bruno Mars (за да задълбаеш в душевните терзания на основния си герой), и - "Get Lucky" на Daft Punk и Pharrell (барабанистът и китаристът във видеото дават някои насоки относно практичното вампирско затворническо облекло).
- вестник с акцент върху международните новини. Де да знаеш, може да те осени гениално прозрение, докато го разлистваш и да включиш в зловещия си проект онова местенце на картата, пълно с тъмни, престъпни субекти. Как му викаха? А, да - Балкански полуостров.
Събра ли всички издания на бюрото си? Прочети ги, изгледай ги и ги изслушай внимателно. Води си записки. Систематизирай бележките си. Хайде сега, хващай се на работа. Чака те поредица за претупване, ъъъ, за завършване. Успех!". С тези думи Хоган и дел Торо приключват своите напътствия. Вземи ги предвид, докато пишеш финалните редове от трилогията си. Или ги игнорирай. Решението е твое.
I NO LONGER RECEIVE THE MESSAGE YOU'RE SENDING
Злото ми аз беше подготвило унищожително заключение към коментара за "Вечната нощ". Аз ще бъда по-мека, защото не забравям колко компетентно са създадени първите две части от "Напаст". Колко добре замислени и въздействащи (в положителен смисъл) върху читателя се оказват. И колко вдъхновяващи бяха за мен. А като погледна изтърсака, ми става жал. Жал, понеже Чък и Гил са прецакали оригиналната си идея и интересните си герои, чрез фабрикуване на тривиални тъпотии, за които всеки посредствен автор би се сетил. Жал, тъй като се мъчат да зарадват сантименталната аудитория, забърквайки постен любовен триъгълник, но постигат единствено гримаса на отвращение. Жал, поради склонността им към повторения на вече споделени констатации и разиграни сцени, както и към излишни и закъснели психоанализи, предизвикващи остра форма на досада. Скука лъха и от образите на злодеите в романа. А би трябвало да всяват респект и страх. Тъжно. Виждали сме го и преди. Нищо ново и подходящо като за финал на една история, започнала блестящо и завършила с повече елементарен екшън и затъпели действащи лица, отколкото мигове на хладен, интелигентен ужас и докосващи сърцето персонажи. Повтарям - тъжно. Но за да не си помислиш, че съм прекалено критична, ще завърша, посочвайки точните попадения (твърде малко на брой, за съжаление) на тандема Хоган-дел Торо. Епизодите с: астронавт Талия Чарлз; боя с куки; вивисекцията на кръволок; огледа на помещенията за източване на възрастни хора; спора за правата над нечий разлагащ се труп; описанието на женския вампирски сексапил - ти се лепват като сянка и започват да те преследват. Изборът на име/гавра, с което авторите кръщават един от лагерите за кръв - "Свобода", е абсолютно сполучлив (нещо като "гарата" Треблинка с нейните "бани"). Изреченията: "Барнс се понадигна, омаза пода с кръв и взе да се чуди как да насочи разговора към нещо по-продуктивно и положително. Но уменията му за общуване бяха възпрепятствани от подутата уста и избитите зъби."; "Ала молбите й не значеха нищо за Господаря, те бяха просто част от храненето му, както цвърченето на бекона в тигана придружава пърженето."; "Червеите мърдаха из плътта на лицето му, сякаш бяха в екстаз." загатват за добрите стари времена, когато на Чък и Гил все още им харесваше да измислят случки с кръвопийци. Оставих своя любим герой, Гюс, за десерт. Присъствието му е освежаващо, а и винаги съм си падала по простичкия му (но много точен и живописен) стил на изразяване. Момче, ако не беше ти, "Вечната нощ" щеше да слезе още по-надолу в моята класация. И съм сърдита на Чък и Гил, задето ме накараха да чакам до 118-та страница, докато ме срещнат с теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар