Снежен човек - потръпваш от студ. Авторът рисува зимна картина. В центъра на композицията й са поставени случаен минувач, един различен снежен човек и малко момче с пораснало чувство за чест и достойнство.
Кафе - главният герой в разказа - бай Хосам, собственик на дюкянче за продажба на кафе, ме подсети за света на един от любимите ми български класически автори - Йордан Йовков. В мислите ми се прокрадна образът на Сали Яшар от "Песента на колелетата". Бай Хосам е също толкова мъдър и влага също толкова магия и любов в труда си, колкото и прочутият майстор на каруци. Освен това винаги намира подход към отделния клиент и е пълен с чудати истории (и бонбони) за децата. И понеже киноманчето в мен се обажда, не мога да се сдържа да не направя още една аналогия, що се отнася до търговеца на кафе. Гледал ли си успешната европейска копродукция A Touch of Spice? Няма да задълбавам в подробности около сюжета, но пуснеш ли си лентата, ще срещнеш един истанбулски дядо, управляващ магазинче за подправки. Той преподава на малкия си внук уроци за нещата от живота на езика на ароматните добавки, без които дори най-изисканото ястие ще се окаже блудкав бъркоч. Ако си спомням правилно, дядото сравняваше представителките на нежния пол с канела : ) А пък бай Хосам отъждествява любимата жена с танзанийска арабика...
Коминочистачката - за малките, неочаквани, чудесни срещи-изненади, които ни поднася съдбата. Тук се озоваваш на покрит с керемиди покрив, в присъствието на интригуваща, искряща от жизненост, остроумна и цапната в устата мистериозна сладурана. Коя ли е тя? Всъщност, има ли значение? Важното е, че ти е подарила няколко мига в своята компания и е оцветила деня ти...
На училище - "Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви... Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти...". Прекрасните стихове на Миряна Башева се появиха в ума ми, докато се носех по редовете на разказа и следвах стъпките на героя в него. Той ме заведе в порутената сграда на старото си училище, сподели ми спомените си и ми разкри каква е била постройката някога - пълна с живот, поле на мечтите. Запозна ме и с учителите си - личности от вече попадналата в Червената книга порода педагози "даващ криле вдъхновител", към които не може да изпитваш нищо друго, освен уважениe и възхищение. Любимото ми изречение: "Литературата, деца, няма да направи живота ви по-лесен. Но може да го направи по-красив. Всички знания в училище докосват ума ви, но само книгите ще докоснат сърцата ви...".
Облогът - имаше един стар филм с Джейн Фонда - "Уморените коне ги убиват, нали?". Е, Иво Сиромахов ще те запознае с две готови за пенсия "нечифтокопитни" - врял и кипял жокей и мечтаеща единствено за свежо сено и почивка кобилка - които всеки бърза да отпише с присмех. Какъв ще е изходът от едно неравностойно състезание с прескачане на препятствия? Ще успеят ли Стареца и Алиска (кончето) да дадат отпор на Младия и неговия едва ли не бълващ огън, пращящ от сила звяр Ланселот? Ще ти кажа, че аз никога не бих викала окуражително за човек, кръстил животното си с такова помпозно (пък и банално) име. А авторът заслужава поздравления - конят се явява метафора, улучваща в десетката.
Мъгла - както в "Коминочистачката", така и тук се превръщаме в свидетели на непланувана и много вълнуваща среща със загадъчна непозната. Въздействащата фантастична атмосфера се подсилва от лепкавото присъствие на гъстата мъгла и от неочакваната молба на жената... Любимо изречение: "Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.".
Сапунени мехури - продължаваме с вълшебство (Иво Сиромахов е напоил страниците на сборника си с живителна доза от него). Имало някога омърлушен сив град, пълен със сиви хора. Веднъж, на централния площад, се появил странник, който с помощта на съвсем простички предмети и почти без усилие започнал да пръска цветове и радост за всички. Навсякъде цъфнали усмивки (подобно на една сцена от филма "Бени и Джун" с Джони Деп). Но, разбира се, винаги ще се появи някой, нетърпелив (също като в баснята "Бухал и светулка" на Стоян Михайловски) да изграчи: "- Ти ми пречиш!... - Че как ти преча? - Светиш!".
Дядо ми Хенри - отношенията ми с Уди Алън са на приливи и отливи. Към момента се разбираме идеално, защото режисьорът успя да ме зарадва с едно от най-новите си обяснения в любов към европейски град - "Полунощ в Париж" (филмът ме заковава дори само с плаката си - вариация на тема "Звездна нощ" от Ван Гог, да не говорим за прекрасната, вдъхновяваща музика!). Та именно за тази творба на Алън си мислех, докато господин Сиромахов чакаше една каляска (буквално) да го вземе от дома му и да го отведе на приказен бал, далеч от еднообразието на съвременното намусено ежедневие.
Нежна е нощта - аз бих добавила: "... и още по-нежен е самият разказ!". Китарата ти има ли романтична струна? Ако да, то авторът ще я докосне съвсем леко с перцето си, ще я направи още по-чувствителна и тя ще трепти до края на историята (а защо не и до края на самия сборник?).
Съпругата ви не мисли така - стигаме да зоната на развеселените усмивки. Находчив аптекар измисля илач-еликсир на младостта. Нямаш идея в какви магарии ще се забъркат жадните за вечно гладка кожа жени и техните благоверни (въвлечени без да искат в безумната ситуация). Любопитното е, че фармацевтът предлага и лекарство за поумняване, ама никой не проявява и капка интерес. Чудя се, дали ако ученият мъж беше открил и средство да ставаме по-добри (по душа), щеше да реализира печалба от него? Едва ли, все още никой не е демонстрирал желание да се подложи на интервенция за смяна на приоритетите, освежаване на идеалите и премахване на излишната злоба.
Чадъри - в "Неприлично предложение" Робърт Редфорд разказва на Деми Мур една случка, включваща него самия, пътуване с метро, красиво непознато момиче, размяна на погледи, срамежливо свеждане на глава, миг на малодушие, боязливост и плахост, и... девойката слиза от мотрисата, без нашият човек да е имал смелостта да я заговори. Повече никога не я видял. В подобна ситуация попада и героят на Иво Сиромахов, само дето жената, към която не знае как да подходи, е стара позната, срещната случайно на улицата в мрачен дъждовен ден. Няма да ти разкривам дали той, за разлика от Редфорд, ще се осмели да направи стъпка в (правилната?) посока - към дамата. Мисля си, че ако персонажът на Оуен Уилсън от "Полунощ в Париж" минаваше покрай колебаещия се мъж в този момент, щеше да го потупа по рамото и да го посъветва: "Давй, човече, остави чадъра вкъщи и се наслаждавай на дъжда!".
Паметници - странна работа! Изведнъж всички паметници в София оживяват. И настава олелия. Разказът ме накара да се запитам как ли се чувства Левски, докато наблюдава докъде го е докарал народът, за който е жертвал живота си. А, и още нещо. Какво ли си мислят момчетата от паметника на Съветската армия, които преди известно време лъснаха с освежени униформи? : )
Залез и цигулка - аз бих разделила разказа на две части и бих го кръстила, вдъхновена от съвместната филмография на Итън Хоук и Жули Делпи: "Преди изгрев" - за въжделенията на млада художничка и начинаещ музикант, и "Преди залез" - за прокъсаните от живота крехки пеперудени крила на същата художничка и за мъката на същия музикант, който престанал да чува (образно казано) музиката, един от най-големите кошмари за един творец.
В небето - копнял ли за нещо/някого толкова силно, че да го сънуваш в ръцете си? А когато се събудиш и осъзнаеш, че те са празни, чувстваш ли се като залят с кофа ледена вода? Бориш ли се да задържиш в паметта си остатъците от прекрасното съновидение? Да? Тогава не губи време и се захващай да четеш този разказ. Ще ти хареса. Любима картина: "Роклята й беше от кестенова шума, а сутиенът й - от кора на портокал.".
Зимна ябълка - дава отговор на въпроса защо Айнщайн най-нахално ни се плези : ) Специален поздрав за всички същества, които си падат по изтъркани думички, подсилени с представките хипер-, мега-, гига- и т.н.
Хладно за сезона - страшничка история за метеоролог-полуотшелник, изолирана барачка в планината и... търпеливо дебнещо зло. Разказът напомня за атмосферата на "Пастирката от егреците" на Джеръм К. Джеръм.
Машина за двойници - какво би сторил, ако се сдобиеш с устройство, способно да те преобрази в която известна личност си поискаш? Чие лице би "заел"? Виж избора на главния герой, проследи перипетиите му и се приготви да се забавляваш.. И да му съчувстваш : )
Направени сме ний от сънища - чудесна разходка из улиците и нравите на София от 1909 година. В столицата пристига загадъчен непознат, продаващ сензационен продукт - еликсир за сънища. Ама всякакви. Бленувал ли си за военните успехи (и ордените) на генерал Михаил Скобелев? Мечтал ли си за омайната компания на младата Сара Бернар? Ако пък принадлежиш към нежния пол - искало ли ти се е да бъдеш примата в представление на Болшой театър? А после да полееш предизвикания от теб фурор в компанията на франтове с гореща синя кръв и бутилки с изстудено резливо шампанско? Нямаш грижи. Хитроумният търговец услужливо ще ти ги осигури. Просто ще бръкне в чантата си, ще извади съответното шишенце и ще ти пожелае лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш онова, за което си си платил със златен грош. Само внимавай да не прекалиш с количеството изпит препарат, защото ще стане една каша... Питай госпожица Амалия, генералшата Кабасулиева и видното семейство Печеняшки. Когато успееш да спреш да се хилиш, разбира се. Повтарям, разказът е чудесен и носи духа на най-добрите произведения от Светослав Минков (още един български автор, към когото проявявам предпочитания, така че: браво, г-н Сиромахов!).
Улицата - разказче-бижу. Истинският свят прелива в света на мечтите по вълшебен начин. Обикновеното, смръщеното и грозното се разтварят в ярка палитра от чудни багрила. Бъди като главния герой. Приеми подканата им, потопи четката си в някое от тях, приближи се до своето платно и пробвай докъде ще стигнеш, ако я оставиш да танцува по него. Може би, за награда ще получиш голям червен божур? Кой знае...
Очила - двамата чародеи Андерсен и Уайлд биха вдигнали палци одобрително, ако попаднат на историята за Слепия и неговите специални очила. Какво свойство притежават кръглите им стъкла? Обърни внимание на чудесната корица (дело на Ива Сашева) и ще отгатнеш. Чувал ли си песента "Вълшебен чук" на Емил Димитров? Въпросният инструмент е предназначен да удря лошите хора по главата и да ги прави по-добри. Е, ще ти се прииска да се сдобиеш с един такъв, щом се сблъскаш с лайненцата в разказа, които са от типа плесени, умиращи си от кеф да стрелят по гълъби с прашки, да хвърлят котки от десетия етаж и да ритат безпризорни, едва крепящи се на лапите си кучета.
С творбата "Очила" приключвам днешния ни литературен пикник и закривам изложбата на разказите, написани от Иво Сиромахов, събрани в едноименния сборник-галерия. Ако съм се справила добре с представянето и решиш да пристъпиш прага на омагьосаната галерия, се отърси от всякакви грижи, вземи си чашка аперитив (любезният домакин ще ти поднесе питие точно по вкуса ти - от горчиво/сладко/меланхолично, тип "Сиромашко лято", до пенливо/жизнено/весело, тип "Криворазбраната цивилизация") и започни да разглеждаш. Наслади се не само на живописта на Иво Сиромахов, но и на съпътстващите я майсторски графики на художничката Ива Сашева. Пред погледа ти ще се зареди богата гама от портрети, пейзажи и интериори. Приближи се да ги видиш по-ясно. Почувствай емоциите, излъчващи се от тях. Заслушай се. Какво ти нашепват? Открий произведението, чийто език ти е най-близък, чието послание долавяш и разбираш, сякаш е изпратено от самия теб. Спри се за миг (или за колкото имаш желание) пред тази творба. Не се притеснявай, че ще те погълне. Тя няма никакво намерение да те обсебва, а да ти дава. При условие, че я пуснеш да влезе в теб, разбира се. Не се колебай, направи го. Най-страшната опасност, която те грози, е да отключиш романтика в себе си и да го пуснеш на свобода. Изживяването ще се окаже изключително приятно, гарантирам. А ако си човек, който: 1) съзира дракони, принцеси и герои (и какви ли не още причудливи форми, без намесата на изкуствена стимулация) в купестите бели облаци, 2) се разчувства, попадайки на книга с пожълтели страници, украсена с интимно посвещение, 3) разбира, че пролетта е дошла, щом чуе дълго чакания сладък звук от чирикането на птичките, а смяната на сезоните долавя в аромата на въздуха (читателю, забрави за миг за смога, моля те), 4) може да назове всеки един от нюансите на изгрева, 5) не се срамува да разговаря с луната и да я увещава да предаде послание на близък до сърцето човек, намиращ се далеч (ако сега ми кажеш "скайп", ще ти се разсърдя), 6) обожава да се разхожда по плажа и да усеща леките, солени целувки на морето по глезените си, 7) се радва на някое дебело, рошаво и засмяно бебе, правещо първите си неуверени стъпки под зоркия поглед на загрижените си родители в парка, 8) се пренася в отминали епохи, под звуците на талантлив уличен оркестър (изпълняващ музиката от "Хелоу, Доли", например), 9) се вълнува от разказани и илюстрирани с любов истории, като тази в чудното българско филмче "Жълто куче", и, 10) обобщава житейската си философия с песента "Ако си дал" на Емил Димитров, то сборникът на Иво Сиромахов "Очила" е тъкмо твоята книга. Вземи я. Тя те чака.
Мъгла - както в "Коминочистачката", така и тук се превръщаме в свидетели на непланувана и много вълнуваща среща със загадъчна непозната. Въздействащата фантастична атмосфера се подсилва от лепкавото присъствие на гъстата мъгла и от неочакваната молба на жената... Любимо изречение: "Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.".
Сапунени мехури - продължаваме с вълшебство (Иво Сиромахов е напоил страниците на сборника си с живителна доза от него). Имало някога омърлушен сив град, пълен със сиви хора. Веднъж, на централния площад, се появил странник, който с помощта на съвсем простички предмети и почти без усилие започнал да пръска цветове и радост за всички. Навсякъде цъфнали усмивки (подобно на една сцена от филма "Бени и Джун" с Джони Деп). Но, разбира се, винаги ще се появи някой, нетърпелив (също като в баснята "Бухал и светулка" на Стоян Михайловски) да изграчи: "- Ти ми пречиш!... - Че как ти преча? - Светиш!".
Дядо ми Хенри - отношенията ми с Уди Алън са на приливи и отливи. Към момента се разбираме идеално, защото режисьорът успя да ме зарадва с едно от най-новите си обяснения в любов към европейски град - "Полунощ в Париж" (филмът ме заковава дори само с плаката си - вариация на тема "Звездна нощ" от Ван Гог, да не говорим за прекрасната, вдъхновяваща музика!). Та именно за тази творба на Алън си мислех, докато господин Сиромахов чакаше една каляска (буквално) да го вземе от дома му и да го отведе на приказен бал, далеч от еднообразието на съвременното намусено ежедневие.
Нежна е нощта - аз бих добавила: "... и още по-нежен е самият разказ!". Китарата ти има ли романтична струна? Ако да, то авторът ще я докосне съвсем леко с перцето си, ще я направи още по-чувствителна и тя ще трепти до края на историята (а защо не и до края на самия сборник?).
Съпругата ви не мисли така - стигаме да зоната на развеселените усмивки. Находчив аптекар измисля илач-еликсир на младостта. Нямаш идея в какви магарии ще се забъркат жадните за вечно гладка кожа жени и техните благоверни (въвлечени без да искат в безумната ситуация). Любопитното е, че фармацевтът предлага и лекарство за поумняване, ама никой не проявява и капка интерес. Чудя се, дали ако ученият мъж беше открил и средство да ставаме по-добри (по душа), щеше да реализира печалба от него? Едва ли, все още никой не е демонстрирал желание да се подложи на интервенция за смяна на приоритетите, освежаване на идеалите и премахване на излишната злоба.
Чадъри - в "Неприлично предложение" Робърт Редфорд разказва на Деми Мур една случка, включваща него самия, пътуване с метро, красиво непознато момиче, размяна на погледи, срамежливо свеждане на глава, миг на малодушие, боязливост и плахост, и... девойката слиза от мотрисата, без нашият човек да е имал смелостта да я заговори. Повече никога не я видял. В подобна ситуация попада и героят на Иво Сиромахов, само дето жената, към която не знае как да подходи, е стара позната, срещната случайно на улицата в мрачен дъждовен ден. Няма да ти разкривам дали той, за разлика от Редфорд, ще се осмели да направи стъпка в (правилната?) посока - към дамата. Мисля си, че ако персонажът на Оуен Уилсън от "Полунощ в Париж" минаваше покрай колебаещия се мъж в този момент, щеше да го потупа по рамото и да го посъветва: "Давй, човече, остави чадъра вкъщи и се наслаждавай на дъжда!".
Паметници - странна работа! Изведнъж всички паметници в София оживяват. И настава олелия. Разказът ме накара да се запитам как ли се чувства Левски, докато наблюдава докъде го е докарал народът, за който е жертвал живота си. А, и още нещо. Какво ли си мислят момчетата от паметника на Съветската армия, които преди известно време лъснаха с освежени униформи? : )
Залез и цигулка - аз бих разделила разказа на две части и бих го кръстила, вдъхновена от съвместната филмография на Итън Хоук и Жули Делпи: "Преди изгрев" - за въжделенията на млада художничка и начинаещ музикант, и "Преди залез" - за прокъсаните от живота крехки пеперудени крила на същата художничка и за мъката на същия музикант, който престанал да чува (образно казано) музиката, един от най-големите кошмари за един творец.
В небето - копнял ли за нещо/някого толкова силно, че да го сънуваш в ръцете си? А когато се събудиш и осъзнаеш, че те са празни, чувстваш ли се като залят с кофа ледена вода? Бориш ли се да задържиш в паметта си остатъците от прекрасното съновидение? Да? Тогава не губи време и се захващай да четеш този разказ. Ще ти хареса. Любима картина: "Роклята й беше от кестенова шума, а сутиенът й - от кора на портокал.".
Зимна ябълка - дава отговор на въпроса защо Айнщайн най-нахално ни се плези : ) Специален поздрав за всички същества, които си падат по изтъркани думички, подсилени с представките хипер-, мега-, гига- и т.н.
Хладно за сезона - страшничка история за метеоролог-полуотшелник, изолирана барачка в планината и... търпеливо дебнещо зло. Разказът напомня за атмосферата на "Пастирката от егреците" на Джеръм К. Джеръм.
Машина за двойници - какво би сторил, ако се сдобиеш с устройство, способно да те преобрази в която известна личност си поискаш? Чие лице би "заел"? Виж избора на главния герой, проследи перипетиите му и се приготви да се забавляваш.. И да му съчувстваш : )
Направени сме ний от сънища - чудесна разходка из улиците и нравите на София от 1909 година. В столицата пристига загадъчен непознат, продаващ сензационен продукт - еликсир за сънища. Ама всякакви. Бленувал ли си за военните успехи (и ордените) на генерал Михаил Скобелев? Мечтал ли си за омайната компания на младата Сара Бернар? Ако пък принадлежиш към нежния пол - искало ли ти се е да бъдеш примата в представление на Болшой театър? А после да полееш предизвикания от теб фурор в компанията на франтове с гореща синя кръв и бутилки с изстудено резливо шампанско? Нямаш грижи. Хитроумният търговец услужливо ще ти ги осигури. Просто ще бръкне в чантата си, ще извади съответното шишенце и ще ти пожелае лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш онова, за което си си платил със златен грош. Само внимавай да не прекалиш с количеството изпит препарат, защото ще стане една каша... Питай госпожица Амалия, генералшата Кабасулиева и видното семейство Печеняшки. Когато успееш да спреш да се хилиш, разбира се. Повтарям, разказът е чудесен и носи духа на най-добрите произведения от Светослав Минков (още един български автор, към когото проявявам предпочитания, така че: браво, г-н Сиромахов!).
Улицата - разказче-бижу. Истинският свят прелива в света на мечтите по вълшебен начин. Обикновеното, смръщеното и грозното се разтварят в ярка палитра от чудни багрила. Бъди като главния герой. Приеми подканата им, потопи четката си в някое от тях, приближи се до своето платно и пробвай докъде ще стигнеш, ако я оставиш да танцува по него. Може би, за награда ще получиш голям червен божур? Кой знае...
Очила - двамата чародеи Андерсен и Уайлд биха вдигнали палци одобрително, ако попаднат на историята за Слепия и неговите специални очила. Какво свойство притежават кръглите им стъкла? Обърни внимание на чудесната корица (дело на Ива Сашева) и ще отгатнеш. Чувал ли си песента "Вълшебен чук" на Емил Димитров? Въпросният инструмент е предназначен да удря лошите хора по главата и да ги прави по-добри. Е, ще ти се прииска да се сдобиеш с един такъв, щом се сблъскаш с лайненцата в разказа, които са от типа плесени, умиращи си от кеф да стрелят по гълъби с прашки, да хвърлят котки от десетия етаж и да ритат безпризорни, едва крепящи се на лапите си кучета.
С творбата "Очила" приключвам днешния ни литературен пикник и закривам изложбата на разказите, написани от Иво Сиромахов, събрани в едноименния сборник-галерия. Ако съм се справила добре с представянето и решиш да пристъпиш прага на омагьосаната галерия, се отърси от всякакви грижи, вземи си чашка аперитив (любезният домакин ще ти поднесе питие точно по вкуса ти - от горчиво/сладко/меланхолично, тип "Сиромашко лято", до пенливо/жизнено/весело, тип "Криворазбраната цивилизация") и започни да разглеждаш. Наслади се не само на живописта на Иво Сиромахов, но и на съпътстващите я майсторски графики на художничката Ива Сашева. Пред погледа ти ще се зареди богата гама от портрети, пейзажи и интериори. Приближи се да ги видиш по-ясно. Почувствай емоциите, излъчващи се от тях. Заслушай се. Какво ти нашепват? Открий произведението, чийто език ти е най-близък, чието послание долавяш и разбираш, сякаш е изпратено от самия теб. Спри се за миг (или за колкото имаш желание) пред тази творба. Не се притеснявай, че ще те погълне. Тя няма никакво намерение да те обсебва, а да ти дава. При условие, че я пуснеш да влезе в теб, разбира се. Не се колебай, направи го. Най-страшната опасност, която те грози, е да отключиш романтика в себе си и да го пуснеш на свобода. Изживяването ще се окаже изключително приятно, гарантирам. А ако си човек, който: 1) съзира дракони, принцеси и герои (и какви ли не още причудливи форми, без намесата на изкуствена стимулация) в купестите бели облаци, 2) се разчувства, попадайки на книга с пожълтели страници, украсена с интимно посвещение, 3) разбира, че пролетта е дошла, щом чуе дълго чакания сладък звук от чирикането на птичките, а смяната на сезоните долавя в аромата на въздуха (читателю, забрави за миг за смога, моля те), 4) може да назове всеки един от нюансите на изгрева, 5) не се срамува да разговаря с луната и да я увещава да предаде послание на близък до сърцето човек, намиращ се далеч (ако сега ми кажеш "скайп", ще ти се разсърдя), 6) обожава да се разхожда по плажа и да усеща леките, солени целувки на морето по глезените си, 7) се радва на някое дебело, рошаво и засмяно бебе, правещо първите си неуверени стъпки под зоркия поглед на загрижените си родители в парка, 8) се пренася в отминали епохи, под звуците на талантлив уличен оркестър (изпълняващ музиката от "Хелоу, Доли", например), 9) се вълнува от разказани и илюстрирани с любов истории, като тази в чудното българско филмче "Жълто куче", и, 10) обобщава житейската си философия с песента "Ако си дал" на Емил Димитров, то сборникът на Иво Сиромахов "Очила" е тъкмо твоята книга. Вземи я. Тя те чака.
Благодаря за хубавите думи!
ОтговорИзтриванеИво Сиромахов
Моля :)
Изтриване