понеделник, 13 май 2013 г.

ДИВАЦИ

Десета страница от романа. Тя беше тази, която ме убеди окончателно, че с Дон Уинслоу ще се спогодим. По-конкретно: на това място авторът квалифицира Шекспировата Офелия като "страдащото от биполярно разстройство гадже на Хамлет". Страхотно, нали? Ако все още бях ученичка, щях непременно да използвам блестящото определение в писмената си работа по литература (за да предизвикам истеричен шок у преподавателското тяло, естествено). Ще си призная честно, че Офелия никога не ми е била особено интересна, така че я оставям и се посвещавам изцяло на господин Уинслоу и неговите главни диваци, т.е. герои, чиито характери са по-сложни и заплетени от подробна карта на линиите на свръхмодернизирано метро, обслужващо процъфтяващ мегаполис. За мен пътуването с влакчето, управлявано от Дон, беше шеметно, дъхоспиращо и освежаващо. И истинска наслада, защото ми напомни за жилещия, груб и циничен стил на уругвайския писател Роберто Байето

Дон Уинслоу започва книгата си с предизвикващите сънени мечтателни усмивки стихове на песента "Калифорния", изпълнявана от Джон Мейол. Тъкмо се протягаш и се наместваш в по-удобна за четене поза, когато авторът те шамаросва с едно-единствено съобщително изречение, отпечатано на следващата страница. И се ококорваш. На това аз му викам плавен преход : ) Разбрах на мига, че романът "Диваци" ще се покаже достоен да носи гордо заглавието си, както и че ще предизвика всичко друго у мен, само не и прозявки. Нямах търпение да разбера какво още ми е приготвил Дон.

DO IT LIKE A SAVAGE

Хайде да се помотаем с тримата приятели (макар и "приятел" да е слаба дума, що се отнася до техните взаимоотношения, май по-точната характеристика е "семейство") О., Чон и Бен. Не се подвеждай по имената. Не ти натрапвам компанията на трио китайски състезатели по спортна акробатика, опитващи се да пробият в Боливуд с  актьорските си заложби тип "току-що пристигнах от Грац" и със страховдъхващия си хинди. О. е съкратено от Офелия (това е официалната, цензурирана версия, можеш ли да се досетиш откъде идва инициалчето всъщност?) и представлява етикетът на дребничко девойче с ум като бръснач и език, по-пиперлив от чушка Хабанеро. Не се пробвай да се заяждаш с нея или с някого, на когото тя държи. Думите й ще те докарат до сълзи по-скорострелно от семената на гореспоменатия зеленчук. Чон идва от Джон (макар и на мен прозвището да ми звучи като разбил се на пух и прах опит на пуерториканец да произнесе "Шон") и краси един зъл бивш тюлен и настоящ господин "Опитай да ме прецакаш и светът ще ти се види тесен. Точка.". Чон не си пада по приказките (не прави грешката да го впишеш лекомислено в графата "глупав"), а по изтощителните тренировки, по време на които успява да неутрализира малка част от демоните си. Подчертавам: малка. А Бен... е, името му предизвиква асоциации със златно, добро и благонадеждно синче. И той е такъв (почти). Отдаден е на куп благородни каузи (за разлика от Чон, който изповядва философията, че колкото и да се мъчиш, не можеш да промениш света към по-добро и все някой ще ти се из*ере на метеното, Бен попада в категорията хора, на които би им хрумнало да се опитат да развъждат сьомга в Йемен, например) и е завършил престижен университет - Бъркли (не бих се сетила за по-подходящо висше учебно заведение за Бен, отива му - 1969, хипита, "нека разцъфнат хиляди паркове" и т.н.). Престоят му там е ползотворен - сдобива се с дипломи по финанси и... ботаника. Финанси и ботаника? Странна комбинация. За какво би му послужила? Ами, виж сега, имало едно време...

...две момчета (Бен и Чон), които се чудели какви искат да станат, като пораснат. Най-голямото им желание било да превърнат любимото си занимание в професия. А с какво най-много обичали да запълват времето си? Цитирам: "Секс, волейбол, бира и дрога". Преценявайки своите достойнства и недостатъци (не)сериозно и (полу)трезво, както и поради други субективни причини, момчета се спрели на четвъртото си хоби. Започнали да чертаят планове да си произвеждат марихуана по собствена новаторска технология. Бен имал необходимите познания (в областта на икономиката и растениевъдството, ето как се отплаща редовното посещаване на университетски лекции), а семейството на Чон било с традиции в бизнеса (пък и той знаел откъде да се снабди с висококачествени суровини за бъдещия хитов продукт). Освен това и О. се намирала винаги до тях - за вдъхновение и за помощ при тестването на готовите материали. И така, налице  били необходимите условия за учредяването на печелившо дружество.

ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР
ПАРТИДА НА "БЕН И ЧОН" ООД

Част "Вписани обстоятелства"
Раздел "Обща информация"

Идентификация
1. ЕИК: ХХХХХХХХХ "БЕН И ЧОН" ООД

Раздел "Общ статус"
Основни обстоятелства

2. Фирма: "БЕН И ЧОН"
3. Правна форма: дружество с ограничена отговорност
4. Изписване на чужд език: "BEN & CHON" LTD
5. Седалище и адрес на управление: Тейбъл Рок, Лагуна Бийч, Калифорния
6. Предмет на дейност: продажба по интернет на занаятчийски стоки, произведени от жени в Третия свят
6а. Предмет на дейност (no bullshit this time): производство на марихуана по хидропонна технология, складова, транспортна и дистрибуторска дейност, както и всякаква друга забранена  от закона дейност, подпомагаща постигането на целите на дружеството
7. Управители: Бен и Чон ("Светиите от Деня на запалката")
8. Начин на представляване: заедно (никога поотделно)
9. Съдружници: Бен и Чон (не се допуска външно вмешателство, което си е предпоставка за проблем)
10. Размер на капитала: ХХХХХ...
11. Внесен капитал: ХХХХХ...

Част "Обявени актове"
1. Описание на обявения акт: годишен финансов отчет 2012 

Според финансовия отчет за 2012 година, дружеството се справя повече от блестящо, реализира завидна, стабилна печалба и се радва на редовна клиентела. Обстоятелство, привличащо вниманието на по-едрите, гладни хищници във времена на икономическа криза. Един хубав ден младите предприемачи (разбирай народните лечители-билкари Бен и Чон) получават покана за среща по делови въпроси от картела Баха (разбирай гигантски фармацевтичен концерн), стремящ се да завоюва нови територии за експлоатация. Посланието е недвусмислено и синопсисът му звучи горе-долу така: "Ако не се съгласите да си сътрудничим по ляпчевски (со кротце, со благо) - ще се забавлявате също толкова добре, колкото пичовете от филмчето (което сме заснели и сме ви изпратили с много любов), докато се наси*аха да се молят да им отрежем по-бързо главите с електрическия трион..." Трудно е да отхвърлиш подобно предложение, а? Освен ако, разбира се, идеята да те използват като човешка пинята винаги те е привличала. Тогава последвай примера на Бен и Чон, които безгрижно си мислят, че като откажат и се оттеглят от бизнеса, за да не са трън в очите на картела, ще излязат сухи от ситуацията. Даже си мечтаят да избягат в Индонезия с О., да се покрият и да се захванат с чист бизнес с възобновяеми източници на енергия. Блажени са вярващите. "Не" е неприемлив вариант за отговор. "Запънете ли се като магаре на мост, ще го отнесе вашата кукличка.". О. би се ядосала, ако чуе някого да я нарича по този начин, но е прекалено заета да се бори с ужаса и шока, докато наемниците на Баха я отвличат. За да си я получат обратно, Бен и Чон трябва или да снесат 20 милиона долара, или да се превърнат в новите послушни мравки-работнички на картела. Момчетата нямат въпросните кинти в наличност, а и хич не им  се ще да оставят жената, която обичат, на милостта на извергите за неопределен период от време. Затова двамата герои се решават на отчаян, безумен (и мнооого нагъл) опит да спасят своето момиче... Както казва Дон - започват да действат по дивашки...

РИТАЙ КАТО БЕКЪМ, ЪЪЪ, КАТО УИНСЛОУ

Искаш ли да се научиш да риташ, т.е. да пишеш като Дон Уинслоу? Какво ти е нужно, за да постигнеш опустошителния "Диваци"-ефект на американския автор (и да привлечеш вниманието на някого като Оливър Стоун)? От острието на ножа ти, извинявай, на перото ти, трябва да капе безмилостен, разяждащ, убийствен сарказъм, поразяващ всякакви теми (от политика и социални проблеми до актьори в уестърни) и отстрелващ играчи от всякакъв калибър. Препоръчително е стилът ти да е динамичен, да не дава нито минутка отдих на читателя, да го кара да си представя сценарий за напрегнат, изпълнен със сцени на насилие, но и с безумно красиви моменти, интелигентен, изпускащ пара, секси филм. Избери си работно заглавие, което дава повече от една възможност за тълкувание и чийто пълен, чист блясък да разкриеш в последния ред на своята книга. Спри се на приковаваща вниманието история, подплати я с достатъчно внимателни проучвания, за да я накараш да звучи достоверно, а не като фарс. Създай грабващи основни герои, всеки със своите индивидуални особености и остри ръбове, които (въпреки различията си) се намират в пълна хармония помежду си - като трима пианисти, свирещи на три отделни  инструмента и постигащи идеален синхрон. Направи така, че напускането на дори и само на един от музикантите да се окаже пагубно за мелодията. И останалите двама, въпреки виртуозността си, да не могат да продължат напред. Сплети отношенията им в още по-сложен възел или ги остави да се развиват в естествената си посока. Позволи им да те отведат до крайност и вкуси резултата от своите усилия - плод с тръпчиво-сладък вкус. Подкрепи централните си фигури с абсолютни чешити в поддържаща роля, които ще научат читателя ти как да сервира бира "Корона" (ама не като в рекламата), така че на отсрещната страна да й се отще да пие, как да си отгледа качествен предател, как да си избере идеалното местенце за провеждане на трудова дейност и как да спазва етикета при пушене на забранени субстанции. Зариби романтиците, посегнали към книгата ти, с описания от вида: "... син правоъгълник от Пасифика, рибарски лодки обикалят около струпванията на морски водорасли, остров Каталина се е проснал, неприлично разплут и ленив (разглезена домашна котка) на ръба на света.". Спечели реалистите на своя страна със съвети за взимане на управленски решения (и насоки за справяне с нахални инструктори по личностно израстване) и закови циниците с урок, посветен на разликата между реклама и порнография, както и с мнението си за човешкия род като цяло : ) Замисли се и за подходящ финал, с който да подпечаташ творбата си и да не разочароваш публиката (Дон завършва своята история по подобаващ начин и ме накара да се сетя за едно заглавие на Smashing Pumpkins). Справиш ли се и с това, успехът а ла Дон Уинслоу ти е в кърпа вързан. При положение, че отделяш достатъчно време за тренировки, разбира се. Дерзай и ритай като Уинслоу!

Няма коментари:

Публикуване на коментар