LET THERE BE ROCK!!!

Сякаш името на групата е изписано с кръв, а?

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА

INTRODUCTION

FOR BELIEVERS' EYES ONLY

ARE YOU IN?

TO KNOW THEM IS TO RESPECT THEM

RISE FALL RISE AGAIN

ON HOW THE BOOK IS (IN CONCLUSION)

Дойде моментът да си поговорим за официалната оторизирана биография на KISS. Най-подробната и най-пълната (засега). Доста се поколебах, докато реша как да кръстя коментара си. Накрая се спрях на "LET THERE BE ROCK!!!". Ако рокът е твоята религия, следва да се зачудиш защо, щом ще те занимавам с четирите момчета от Ню Йорк, съм избрала за заглавие име на песен, изпълнявана от AC/DC. Бих могла да ти изтъкна някаква маловажна, очевидна и тривиална причина. Например дребния детайл, че светкавицата присъства в логата и на двете групи. Ала всъщност, мотивът ми е по-личен. Когато слушам KISS, нищо друго не остава в главата (и сърцето) ми, освен тези три прости думички: "НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА, ъ, исках да кажа: РОК!!!". Пусна ли любимите си парчета на групата, разбирам с цялото си същество откъде му е хрумнал на Джийн Симънс (вокалист и басист) стихът: "On the 8th day God created Rock 'n' roll...". Не драматизирам излишно изживяванията си. Ще ти обясня. Като бях малка (още преди да се науча да чета), получавах редовно дози витамин Р. Под "Р" имам предвид "радио". Нали знаеш как при дечицата, прекалили със сока от моркови, нослето става оранжево? Е, при мен, ако беше възможно, то щеше да се покрие с ноти. Иска ми се да се похваля, че KISS бяха първите рокаджии, оставили своя отпечатък върху музикалния ми вкус, но всъщност те отстъпват почетното място на Queen и Dire Straits. Обърнах по-специално внимание на Джийн Симънс, Пол Стенли (вокали и ритъм китара), Питър Крис (барабани и чат-пат вокали) и Ейс Фрели (вокали и соло китара) - четирите оригинални съставки на вризовоопасната смес, вдъхновила книгата, която ще ти представя - едва преди няколко години. Ала по-добре късно, отколкото никога, нали? Случайно попаднах на песен от посредствения им (определението не е мое, а на Принца на мрака - Джийн Симънс) албум Crazy Nights. Посредствено или не, тъкмо това залитане по попа ме накара да им обърна внимание. Привлече ме енергията им. Ако свиреха така, нещо което не ги кефи чак толкова, си представях как забиват нещо, което им идва от душа. Реших да разровя по-дълбоко. В резултат, тези момчета се сдобиха с вярна почитателка, а чувствата, които предизвикват в мен със своето творчество си остават все така силни и до днес. След като прочетох "KISS: зад маската. Официалната оторизирана биография", научих доста за членовете на групата и напълно ми се изясни защо откликвам тъй силно на музиката им. Заради това им посвещавам местенце в блога си  - един вид подарък за наближаващата четиридесета годишнина от първия им концерт в Ню Йорк. Да сте живи и здрави, момчета, и да продължавате да ни радвате!

FOR BELIEVERS' EYES ONLY!

С вариация върху гореспоменатото ми подзаглавие журналистът Дейвид Лийф и die hard фенът Кен Шарп започват своята книга. Защо авторите съветват непосветените кротко да оставят въпросното книжно тяло и да си намерят нещо по-подходящо за вършене? 1) Ако нямаш желание да изповядваш православно KISS-иянство, настоящата детайлна биография не е за теб. 2) В случай че си от онези фанатици, които смятат момчетата от групата за слуги на злото - беж да те няма и се моли Господ да се смили над твоята личност и да освободи недоразвития ти мозък от сковалите го предразсъдъци. 3) Щом видиш логото на групата, в главата ти се замотават предположения за препратки към нацисткия SS? Имам новина за теб - майката на Джийн е лежала в концентрационен лагер. Засрами се и започвай да оплакваш невежеството си! 4) А може би си от хората, които не виждат по-далеч от носа си и оценяват бандата като апотеоз на кича, а музиката й сравняват с "бизонска пръдня"? Дръж изтънчената си особа настрана от четивото, което представям и се потопи в дълбоките води на класическия концептуален рок.  Ако пък, дай Боже, не попадаш в нито една от гореизброените четири категории - имам още един въпрос за теб:

ARE YOU IN?

Т.е. ще участваш ли в днешната ми KISS-проповед? Да? Тогава продължи да ме четеш и се наслаждавай! И си помисли дали да не хвърлиш едно око на тяхната биография. Там те чакат: безброй малко известни факти от личния живот на Джийн, Пол, Питър и Ейс, подробности около създаването на бандата, началните й стъпки и успехи, превръщането й в звезда с потенциала на свръхнова, първите сътресения, през които преминава тя, разривът между членовете й, редуването на силни и слаби продукции - резултат от музикални лутания, алкохол, наркотици, добра/лоша работа в екип, рекламни стратегии и (не)далновидни решения. Пред теб е и пълната информация за всеки албум на момчетата (от излезлия през 1974 "KISS" до "Psycho Circus", пуснат в продажба през 1998). Ще научиш всичко, тава по тава, песен по песен. Своето мнение дават самите изпълнители, гостуващи музиканти, мениджъри, продуценти, композитори, текстописци, художници по дизайна на обложките и т.н. Светила от ранга на Алис Купър, Ангъс Йънг, Брайън Мей, Пийт Таунсенд, Джо Пери също споделят своята гледна точка. Специален бонус са поместените страхотни цветни снимки на гланцирана хартия (фотосесията, заснета на върха на Емпайър Стейт Билдинг през 1976, е особено впечатляваща), плакатите, обявяващи първите клубни участия на групата изобщо, фотокопията на ръкописи, съдържащи текстове на песни и прекрасното оформление на всяка една от главите в книгата (браво на дизайнера Милен Велков - Миленко). Ще се запознаеш с всичко това благодарение на упоритостта и предаността на Кен Шарп, който с възрожденска методичност събира късчета история, изследвайки различни източници, за да сглоби (не без неоценимата помощ на Дейвид Лийф) настоящия труд от над четиристотин страници.

TO KNOW THEM IS TO RESPECT THEM

Искаш ли да разгледаме структурата на книгата по-съсредоточено? Ако отговорът ти е "не", мини направо на заключението. А ако е "да", ще се радвам да ме последваш. Първата част от биографията е дело на Дейвид Лийф и обхваща периода от детските години на всеки от членовете на групата до 1979 година. Целта на автора е била да напише книга "не толкова за музиката на KISS, колкото за това как четиримата са се събрали и са поели по своя път.". По този повод Лийф прекарва няколко дни с тях по време на едно турне и написва "KISS: зад маската" - история, която трябвало да види бял свят още през 1980 година. Но тя така и не била издадена и трябвало да чака, в продължение на повече от десетилетие, появата на Кен Шарп. Той се запознава с Дейвид Лийф чрез общи приятели и научава за непубликувания ръкопис. Следва предложение за сътрудничество, довело до тринайсетгодишно проучване и подготовка на официалната оторизирана животопис на групата. Сега ще ти споделя някои интересни факти (любезно предоставени от господин Лийф) за младостта на четирите зверчета от Ню Йорк. Прочетеното засили възхищението, уважението и симпатията, които и без това изпитвах към тях.

ДЖИЙН СИМЪНС 

Ако обърнеш по-специално внимание, ще забележиш, че навсякъде, където съм изреждала имената на членовете на групата в своя коментар, започвам с това на Принца на мрака. Той си ми е фаворит. Пиша за него с усмивка. И как няма, щом споделяме една и съща детска страст - по динозаврите : ) Ето защо прилича на птеродактил в прическата! Сега сериозно. Като ученик е издавал фенско списание за комикси и се е занимавал с писане на разкази с фентъзи сюжет. Нищо особено, ще кажеш. Да, ама Джийн е роден в Хайфа и пристига в Америка на 9 годинки - без да знае думица английски. Да се заемеш да твориш сносно на език, различен от майчиния ти, си е постижение, достойно за шумно ръкопляскане. Свалям му шапка! Но Джийн не спира да ме смайва. Същият този човек, който, едва установил се в Щатите, не е знаел как да попита дори "Къде е тоалетната?", по-късно става учител! И започва да се оплаква, че учениците му са изчадия. Ха, присмял се хърбел на щърбел! Какво още ми допада в него? Харесвам начина му на разсъждение, точните му характеристики и обобщения, както и Франкенщайновия му стил на композиране. Интересни са ми разнообразните и необичайни пътища, по които тръгва, за да получи вдъхновение. Върху творчеството му оставят своя отпечатък филмите на Хичкок, ранните немски експресионистични ленти, романите на Артър Кларк, рекламите на Кока-Кола : ) Любимият му бийтъл е Пол Маккартни (и на мен!). Кани Джо Пери за гостуваща звезда в соловия си албум (отличен избор!). И, преди всичко, удря едно рамо на Van Halen (още едни симпатяги, по чиято енергия си падам), когато Дейвид Лий Рот и компания все още са били в началото на кариерата си, без да се страхува, че ще засенчат KISS. Е, при толкова достойнства,  как да не започне да го уважава човек?

ПОЛ СТЕНЛИ

Като малък Пол Стенли бил див и не се вписвал в картинката. Майчиците на изнежените момченца с колосани якички бързали да прикъткат дечицата си, щом видели Пол да се задава по улицата. От него направо се излъчвало на вълни посланието "Аз си търся белята. И това ми харесва! Нямам търпение да повлека и твоя син!". Най-силните му предмети в училище били "голямото междучасие и творческото возене с метро". Рисуването му се удавало, но открил, че музиката е неговият път към постигането на мечтите. Композира най-добре, когато е под напрежение. Притежава романтична жилка. Наслаждава се на произведенията на Бетовен. Има проблеми с едното ухо (за музикант това е направо ужасно, може би и поради тази причина си пада толкова по немския композитор). Когато се срещнал за пръв път с Джийн, изпитал неприязън и си помислил по негов адрес "Кой си въобразяваш, че си ти, бе?". Но творческата химия била очевидна. Двамата усетили, че ще бъдат добър екип. И решили да си сформират група.

ПИТЪР КРИС

На четиринайсет се присъединил към улична банда - "Господарите-фантоми". Носел си самоделен пистолет със същата лекота, както би носил кутия с обяд за училище. Работел е като зъботехник, но чувствал, че е роден за барабанист. Опитвал се да пробие дълги години. Даже отишъл в Англия, където всяка вечер слушал изявите на световнонеизвестния по онова време Елтън Джон в един клуб. Джазът, а не рокът, бил първата любов на Питър. Джийн и Пол попадат на него по обява в Rolling Stone. Следва най-уникалната покана за интервю за работа (заслужава си да се прочете) и господин Крис се качва на борда при доволно потриващите ръце Симънс и Стенли.

ЕЙС ФРЕЛИ

Ейс проявявал талант в спорта, рисуването и техниката. Но един концерт на The Who предопределил посоката му на развитие - музиката. Даже и до днес смята, че именно тя го е спасила от затъване. Явил се на прослушване за китарист при Джийн и Пол и почти прецакал работата с поведението си. А облеклото му конкурирало по ексцентричност вратовръзката на Дейвид Духовни, която актьорът си сложил за кастинга за Досиетата Х. Но първоначалното лошо впечатление избледняло, щом Ейс започнал да свири. Получил мястото. Колкото до останалите любопитни нещица около него (откъде идва прякорът му, как се дава запомнящо се интервю за японския "Плейбой", един от любимите му вицове), ще те оставя да ги разбереш от първа ръка.

И тъй, с появата на Ейс момчетата вече си имали перфектно балансирана група. Знаели посоката, в която им се ще да поемат и да се развиват. Оставало само да намерят мениджър, желаещ да повярва в тях. Срещнали го в лицето на Бил Окойн. Човекът бил достатъчно интелигентен, за да разпознае златната възможност. Прегърнал идеите им и се заел да ги разработи. Пътят към върха бил открит. Настъпвала KISS епохата от неозойската музикална ера!

RISE FALL RISE AGAIN

Втората и третата част от биографията носят печата на Кен Шарп. Той ни предлага един трезв (нещо  необичайно за фанатичен фен) преглед на събитията от 1979 година (началото на края за групата в оригиналния й състав) до решението за повторно обединяване (1996) и издаване на нов албум (1998). Отбелязват се все по-силните търкания между двете основни ядра Симънс-Стенли и Крис-Фрели, довели до напускането на Питър и Ейс, трудностите при намирането на техни заместници, търсенето на компетентни музикални продуценти, които да сложат край на творческите колебания на момчетата, залитанията на Джийн по киното, отвличащи вниманието му от задълженията към групата, опитите на Пол да закърпи положението и да се прави на човека-оркестър,  откриването на правилната посока (в музикален и в чисто човешки смисъл), компромисите и събитията, спомогнали за събирането на първоначалните членове и т.н. Що се отнася до албумите на KISS... Иска ли ти се да научиш кой от тях:

-  е бил предназначен яко да сритва задници (и, според мен, крие в себе си нотка  Лъвкрафтови идеи)

- буди интерес, заради начина по който е заснета неговата обложка (работният процес може да се окачестви като оргия и въпросната думичка далеч не покрива всички аспекти от изживяването)

- е направен в движение, за да се спестят разходи и, въпреки това, ражда техния пръв химн

- ги изстрелва високо, високоооо... чак дотам, където не можеш да ги стигнеш : )

- е създаден в сътрудничество с откачен продуцент, който има навика да стои гол в студиото, а и може да се похвали със зъл като на диктатор със запек нрав 

- е спасен от баладата на Питър, "Beth", и неговото вокално изпълнение - срещано в дискографията на KISS също тъй рядко, както слаба роля  - във филмографията на Том Ханкс

- е квалифициран като стъпка назад, към познатото и сигурното

- блести с песента-печат на групата, изразяваща нейната същност

- е оприличен на картината "Мона Лиза" (няма да ти издавам какво има предвид Пол с това сравнение) и кой е съпоставен с "Кръстникът" 3

- е соловият албум, оценен с 6 звезди и кой е соловият албум, закичен с нула

- ражда световния хит "I was made for lovin' you", въпреки че от групата смятат, че не отговаря на истинските KISS (тук правя аналогия с Тина Търнър и една от най-известните й песни "What's love got to do with it" - огнената дама изобщо не харесва парчето, донесло й първия сериозен успех като самостоятелна изпълнителка)

- е белязан с напускането на Питър Крис

- е вдъхновен от разказ на Джийн Симънс и замислен като средство да се погъделичкат критиците

- се запомня с участието на Брайън Адамс в него, а и с една забавна случка. Брайън, душице, заради това, което си напакостил, заслужаваш да те кръстят  Killjoy : )

- може да се посочи като доказателство, че хората чуват с очите си

- носи титлата "най-добър албум" и за чието създаване групата говори най-много

- се определя като солов албум на китариста, заел мястото на Ейс - Брус Кулик?

Всичко изброено дотук, както и още мнооого други жизненоважни за твоята KISS-култура факти, ще откриеш между страниците, подготвени от Кен Шарп. Момчето е свършило чудесна работа.

ON HOW THE BOOK IS (IN CONCLUSION)

Започвам с единственото нещо, което бих могла да изтъкна като недостатък на биографията. Българската редакция. По-точното липсата на достатъчно задоволителна такава. Растящата геометрична прогресия от грешки не спира да те дразни, а към края на книгата числовата редица полетява с устрем в космоса, съпровождана от "Одата на радостта", и помахва за "Ей, пичове, к'во си пра'йте?" на шашардисаните астронавти, обитаващи Международната космическа станция. Мдаа. Как ти се струва положението? Зле? Чакай, забравих да обявя гвоздея в програмата. Винаги се отнасям с грижа и уважение към книгите си. Стремя се да докосвам страниците, сякаш са крехки като венчелистче на чаена роза. Затова ми стана неприятно, когато два от листовете от само себе си се отрониха в ръцете ми. Некачествена изработка на продукта. Добре, че издателите се отсрамват с чудесни снимки и подходящо външно и вътрешно художествено оформление.

Оставям дефектите да се пъчат с грозотата си по редовете на изданието и се насочвам към съдържанието. Преди малко споменах снимките като компенсация за всички недостатъци. Да, но и там имам забележки. Фотографиите представят само членове на оригиналния състав на групата. Никъде няма да видиш снимка на KISS в периода на разцепление. Жалко. Мисля, че новоприсъединилите се към екипа музиканти заслужават същото внимание. Нищо, че не са част от KISS-есенцията. Те представляват важен елемент от историята на групата. Толкова за картинките. Скачам в текста. Най-яркото ми впечатление от биографията няма нищо общо с музиката. Поне не с творческото й лице. Книгата би била чудесен учебник по рекламни/пиар/мърчъндайзинг/брандинг (ако се сетиш, може да добавиш още рошави чуждици от конкретната сфера) стратегии. KISS са пример за хора с ясна визия какви са в момента, какви искат да бъдат утре и с какви възможности разполагат, за да го постигнат. Момчетата имат нюх как да вдигнат шум около името си, как да се откроят, да шокират, да се забият в паметта ти като датска викингска брадва в тиквата на неблагоразумен англичанин. Не им е нужен огромен екип, за да им слага думички в устата и да ги съветва как да се държат. Те и сами си се сещат, достатъчно интелигентни са.

Друга открояваща се черта на написаното от Лийф и Шарп, е че ни позволява да направим сравнение между възгледите на групата сега и гледните им точки отпреди трийсет години. Забавно е. Някога Питър се е определял като "купонджия", а сега признава, че тогава е имал сериозен проблем с наркотиците. Три десетилетия назад решението за създаването на соловите албуми на всеки от членовете е изглеждало като добра идея. Като начин да се даде на изпълнителите време за почивка един от друг и шанс да се скрепи връзката между тях. Днес на продукциите се гледа като на една от големите пробойни в кораба. В началото на своята кариера KISS наричат мениджъра си Бил Окойн "пети член на групата". По-късно не се поколебават да му кажат "Беше хубаво да се работи с теб, чао!". Преди да поемат в различни посоки, момчетата тръбят, че са страшно задружни, защото егото и парите за тях не са фактор. Превъртаме напред и разбираме, че всъщност е точно обратното. Стига се до дрязги от сорта на "аз съм талантлив и неразбран, не ми дават да се изявя!" и изхвърляния от типа "Абе, и без това плувам в пари, що да не си купя ненужна дизайнерска лампа за 50 000 долара!".

Трети белег, отличаващ материалите, поместени в книгата, е субективната оценка на интервюираните от Шарп хора за качеството на албумите. Запитаните се опитват да бъдат безпристрастни, но все пак... Тавата, която е видяла бял свят благодарение на предпочитания от теб музикален продуцент, заслужава шест звезди. Тази, в която имаш най-малко участие (защото си бил прекалено отнесен, за да се сетиш да дойдеш на работа или си се изпокарал с всички невежи, слепи за таланта ти, тъпаци в звукозаписното студио) - три звезди. И т.н.

А знаеш ли с какво най-много ме грабна "KISS: зад маската. Официалната оторизирана биография"? Със споделеното от Джо Пери: "Част от рокендрола е да видиш някого като KISS и да си кажеш: "И аз мога така!". Дори и да не стигнеш по-далеч от гаража, си изживял една своя мечта.". Китаристът на Aerosmith е напълно прав. KISS вдъхновяват и зареждат, разтърсват те и се раздават без остатък. Генерират мощна първична енергия, която подлудява всяка клетка в тялото ти и тя започва да крещи в отговор. Превръщат те в чист хедонист. Винаги когато си пускам тяхно концертно изпълнение, правя сравнение с интерпретациите на Боно от U2 пред публика. И то не е в полза на ирландеца, защото той се изправя пред феновете с претенциозното изражение на примадона: "Дошъл съм, за да ми се възхищавате", а KISS директно и простичко заявяват: "Дошли сме, за да се забавлявате!". Боно достига върховното удоволствие, щом види обожанието в очите на тълпата, а KISS се изстрелват към небето, щом почувстват огъня, подпален в сърцата на публиката, да ги изгаря. Понеже именно тя, публиката, в крайна сметка, е най-важна. А KISS й предлагат всичко от себе си и напълно заслужено заемат своето място в рокендрол митологията.