вторник, 2 април 2013 г.

В ТЪМНИНАТА

"Свободен съм! Като птица в небето.
Свободен съм! Забравил съм какво е страх.
Свободен съм! С дивия вятър се нося.
Свободен съм! Не насън, а наяве."

Реших да поставя днешното начало с поместените в "Дневен патрул" стихове на "Аз съм свободен", песен от съвместния албум на Валерий Кипелов и Сергей Маврин "Смутно време", по две причини. Първо, защото вторият роман от поредицата за Патрулите е посветен на "тъмната страна на Луната (Лукяненковия свят)" - маговете, вещиците, вампирите, върколаците и т.н. А попитате ли някое от тези същества какво е онова, което наистина го интересува, отговорът ще бъде (стига да сте попаднали на достатъчно интелигентно и склонно към самоанализи създание): свободата! От всичко и от всички (чудничко, ама трябва да им се припомни, че понякога онова, което страстно искаме, не е най-доброто за нас). Вторият ми мотив е, че музиката играе важна роля в романа.  Тя е като фон за всяка по-силна сцена. Тя е израз на душевното състояние на героите. Тя изразява и нежност, и ярост. От нея блика и тъга, и надежда. Чуеш ли я (ама истински), не можеш да останеш безразличен. Както казва  един доста интересен персонаж от книгата, Виталий Рогоза, усещаш я с кожата си, с цялото си тяло. Не бих могла да бъда по-съгласна. Лукяненко и съавторът на романа Владимир Василев вещо използват подходящи съчетания от мелодия и текст, за да вдъхнат живот на идеите си. Получава се нещо като великолепните интерлюдии с китара ("най-благородния инструмент, истинския крал на музиката",  по думите на героинята Алиса Доникова) в класическите руски филми

"ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА - РАЗРЕШЕН"

Swimmin' in the same direction...

Алиса Доникова е от онези опасни мацки, които си въобразяват, че са видели, правили и злоупотребили с всичко в този живот, че никой не може да ги излъже, и че вече нищо не може да ги трогне. Те не биха се поколебали да играят мръсно, за да задоволят своите потребности. Веднага давам пример. В рамките само на една сутрин злата патрулна вещица успява да прекара some quality time с майка си (не си правете илюзии, че е имало прегръдки и целувки); да смути до краен предел влюбено момче и тотално да скапе крехкото му самочувствие; да забърше случаен шофьор да я закара до офиса (Централата на Тъмните) и да го убеди, че разговор с красиво (и умно) момиче може наистина да ти развали настроението; да повреди със заклинание колата на кретен, позволил си да я обиди; да въдвори ред и дисциплина, сплашвайки по-нисшестоящите си колеги и т.н. Съвсем нормално утро за една редова служителка на Мрака. Останалата част от деня, обаче, не протича по план. Дневният патрул провежда акция срещу досадниците от Нощния, по време на която Доникова изчерпва напълно силите си, а една от колежките й загива. Алиса е толкова изцедена, че спешно се нуждае от възстановяване. Загриженият Завулон (шеф на Тъмните и неин любовник-(не)постоянна величина) я праща да си отпочине в Крим. По време на пътуването вещицата достойно защитава репутацията си на кораво момиче и разказва играта на две гниди, имали глупостта да се опитат да й посегнат. И това, когато е напълно лишена от  способностите си на Различна. Дааа, госпожица Доникова никому не е дала повод за съмнение относно тъмната си природа. Докато не среща Игор.  Той е от хората, способни да изкарат на бял свят най-доброто у всекиго. Хората, в чиято компания забравяш как (и губиш желание) да бъдеш лош. Под неговото влияние Алиса открива непознати до този момент свои черти, които май й се нравят. Но тя дори не подозира в какъв капан ще се озове. Нито има представа за събитията, които ще задвижи с постъпките и решенията си.

"ЧУЖД ЗА РАЗЛИЧНИТЕ"

He's checkin' out, but he still got his dreams...

От пролога на тази история побиват тръпки. Нощ. Млад, (на пръв поглед) беззащитен мъж. Безлюден парк. Върколак, излязъл на лов без лиценз. Какво следва? Ами... нищо. Защото дори дивите животни, тръгнали да търсят жертви (и обезумели от глад), надушват с кого може и с кого не може да се е**ват. И тъй, нашият "беззащитен млад мъж" необезпокоявано прекосява парка и поема към гарата, където го чака влакът за Москва. Кой е той? И да го питате, няма да ви отговори. Защото не знае. Поне все още. За всеки случай, проверете документите му за самоличност. Виталий Рогоза... Хм, името не говори нищо. А пък оная торбичка със стоте хиляди долара, сгушена на топло в сака му, също е с неясен произход. Дали да го последвате в пътуването и да видите какво ще му се случи? О, да. Непременно. Аз го направих, опознах  го и  това, което научих, ми хареса. Мъжът може да не е съвсем наясно откъде идва, ала усеща с цялото си същество, че е Различен.  При това - Тъмен. И че има някаква цел. Може би тя е свързана с откраднат свръхмощен мрачен артефакт, внесен контрабандно в Русия? Може би затова силите му на маг се развиват и нарастват неконтролируемо бързо? И може би затова все се оказва замесен в престъпления, извършени от някой Различен... А може би е най-добре да спре да си задава въпроси и да рови за отговори, които няма да му донесат нищо хубаво. Само дето Виталий не може да се кротне. Даже и да иска. Също като герой от древногръцка трагедия, той преминава през събитията в романа без да има възможност да избегне предначертаната си участ. Защото е създаден да изпълни целта си и маловажни подробности като собствените му желания и мнение по въпроса нямат никакво значение. Те биха предизвикали единствено лека подигравателна усмивка (или прозявка, изразяваща крайна досада) у по-висшите сили. Как може една жалка песъчинка дори да си помисли да се отцепи от скалата и да заплува сама, чертаейки свой собствен курс и ориентирайки се по звездите? Да пожелае да се прилуни, вместо да се приземи? Ама моля ви се, я го свалете от облаците тоя!

"РАЗЛИЧНА СИЛА"

Искаше ми се да обобщя впечатленията си от романа с възклицанието "You shook me all night long!", но за съжаление ще трябва да сложа печат: "И ето идва най-щастливият ден, когато последната страница от тази книга ще остане далече зад мен..."

В третата част от "Дневен патрул" Лукяненко и Василев малко по малко ни разкриват нишките, свързващи Алиса, Виталий и всички останали действащи лица от предишните две истории. Развръзката наближава. Провежда се Трибунал на Инквизицията (Висшия регулаторен орган), пред който и Светли, и Тъмни трябва да отговарят за кашите, забъркани досега. Мястото е Прага, а всички участници са налице и се гледат подозрително, в очакване противникът да се разсее, да загуби самообладание и да се издаде (или поне да стъпи накриво). Ще станете свидетели на куриоза как се гаси свещ с бидон вода (когато и един лек повей на вятъра би свършил също толкова добра работа) и ще се чудите на извратения мозък (и на свободното време) на някои Различни, подтикнал ги да кроят мащабни заговори/дребни интриги,   жертвайки де що има здрав/едва кретащ свой войник, лутащ се из бойното поле с обречеността на прасе преди Коледа, за да изпреварят опонента си с поне десет хода. Иска ми се да кажа, че "Различна сила" представлява най-вълнуващата фаза от събитията, изложени в книгата. Но не беше. Просто не ме грабна така, както го сториха "Чужд за различните" и "Вход за външни лица - разрешен". Освен това, дори аз се сетих за по-енергоспестяващ (и по-логичен) път към постигането на крайната цел на героите, тъй че положението на авторите хич не е розово. Ще ви споделя как стояха нещата между мен и Лукяненко-Василев по  време на четенето: в началото и средата - те бяха кефещите се на всеки акорд, който изтръгнат от китарите си, изпълнители (вж. Ангъс Йънг, Еди ван Хален, Джо Пери, Нийл Шон, Джийн Симънс), а аз - жадно попиващата енергията им благоговееща фенка; в края - те приличаха на рокдинозаври, отпрашили на турне в Китай, опитващи се (с доста поохладнял ентусиазъм) да приключат концерта си. Мечтаейки си само за биричката (а може би за витаминозната напитка от ябълка, портокал и морков, де да знам), която ще люснат на спокойствие, след като светлините угаснат, си въобразяват, че успяват да впечатлят спретнато облечената, седяща в дисциплинирани редички, комсомолска публика, т.е. мен. Да, ама за да раздвижиш кръвта на такава аудитория, ти трябва, първо, чудо и, второ, майсторски изпипан завършек. По този начин ще я оставиш гладна и полудяла за още. А не облекчена, че финалните тонове най-сетне (криво-ляво) са прозвучали.

ЗАЩО ОТНОВО ЩЕ СИ КУПЯ БИЛЕТ ЗА ГИГ НА ЛУКЯНЕНКО

Заради едно момче на име Макар. То не е главен герой, но успя да се запечата в ума ми.  Малко са случките по-бодващи сърцето от това да видиш млад човек да гледа с очите на минал през какво ли не старец. Очи, пълни с безнадеждност и примирение. О, не, сбърках. Има нещо още по-покъртително. Да чуеш това почти дете да казва, че избягва да спи, за да не губи малкото останали безценни минути щастие, които се изплъзват неумолимо през пръстите му.

Заради Виталий Рогоза, чието най-скъпо притежание е музикалният плейър и който слуша музиката с душата си. Мисля, че от него би излязъл чудесен главен герой в антиутопия. Има потенциал.

Заради всички онези Тъмни, които спасяват сиви мишки, хранят патиците в парка, украсяват елха за Коледа и ги е грижа за своите.

Заради една страшна, ама наистина страшна, приказка за лека нощ.

Заради Прага. Отличен избор за място, на което да се развива действието.

Заради малките ухапвания на тема политика.

Заради Лукяненковите сентенции.

Защото никога преди не бях чувала някой да сравнява лунния диск с локвичка ликьор.

Защото авторът продължава да разширява музикалната ми култура.  По този повод заслужава да му изпратя цял кашон чешка бира. В знак на благодарност : )

И, чисто и просто, защото Сергей е мой тип писател. Даже когато изпълнява леко фалшиво заключителната част от своето произведение.

2 коментара:

  1. От цялата поредица, "Дневен патрул" най-малко ме хвана... но пак си го обичам :)

    ОтговорИзтриване
  2. Най-малко грабваща, казваш... Да не би причината да е във фактора "Василев"?

    ОтговорИзтриване