вторник, 9 април 2013 г.

МЪРТВОЗАКОННИК

Когато за първи път разлистих книга на Стивън Кинг (подмамена от мегаяките корици на Петър Станимиров), си помислих следното: "Боже, как този човек успява да живее със себе си, при положение че умът му ражда кошмар след кошмар?". Но тогава още не се бях докосвала до света на Х. Ф. Лъвкрафт. Не се бях лутала из мрачните, заплетени (подобни на изрисуван от художник по декорите в психотрилър лабиринт) улички на неговото съзнание. Лабиринт, който аха-аха да те погълне в черните си, мазни сенки. Ако те не  те довършат, то това ще стори твоят СТРАХ, защото никога не знаеш какво те чака зад следващия ъгъл. Усещаш само, че е НЕЩО ужасно, гадно, умопобъркващо. И през цялото време чуваш подигравателния смях на човека, из чиято глава си дръзнал да се разхождаш (по-точно казано: да притичваш от едно място към друго, търсейки стабилност и убежище, треперещ и стараещ се да не изпуснеш съдържанието на пикочния си мехур при срещата с ОНОВА, което те гони). Защо Лъвкрафт ти се смее? Ами, не се ли сещаш? Хванал те е в капана на собствената си лудост. Не очаквай от него дружески да ти подхвърли кълбо прежда, за да отбелязваш откъде си минал и бързо да намериш обратния път. Оправяй се както можеш. Ако можеш. Добре дошъл в "Некрономикон"! Да ти е страшно, опа, извинявай, исках да кажа "сладко",  четенето!

I. КАКВО ПРЕДЛАГА СБОРНИКЪТ

"НЕЩОТО НА ПРАГА"

Посетиш ли град Аркхам [и неговия университет Мискатоник (miskatonic-university.org),  откърмил не един достоен герой на Лъвкрафт и изкушил злото ми аз да кандидатства за преподавателска длъжност], неволно ще започнеш да се кръстиш / да опипваш заешкото си краче / да ръсиш сол. Ще закопнееш да си свършиш по-бързо работата, довела те на това място, и кракът ти повече никога да не стъпи тук. А представяш ли си какво им е на постоянните му жители? Като Едуард Дерби, например. Светлокос, синеок и изнежен. Ангелоподобен. Обичащ поезията. Обикновен пътник като теб, минаващ транзит, би си помислил, че Еди по цял ден реди романтични рими във възхвала на някоя по-фина от костен порцелан госпожица. Е, бъркаш. Младият мъж би се опитал да ухажва определена дама (в редките случаи, когато му се прииска да положи усилия в тази посока) не с букет оранжерийна лирика, а по-скоро с цветосбор от зловещи стихотворения, който най-спокойно може да си наименоваме "До Ада и назад" (ако току-що споменатото заглавие и жанра на ужаса те интригуват, потърси едноименната антология с разкази от български автори, излязла неотдавна на нашия пазар). Да, сладкият господин Дерби се оказва изненада. Нямам предвид само поетичните му предпочитания. Заговориш ли му на тема "тайнствени, труднооткриваеми книги, пълни със ЗАБРАНЕНИ познания", мигновено ще приковеш вниманието му. За съжаление, както ще ти стане ясно по-късно, неговата обсебеност, свързана с тъмните изкуства, в крайна сметка ще му изяде главата (не без помощта на милата му съпруга с, меко казано, "смесен" произход). Колкото до НЕЩОТО, цъфнало на прага... По-добре прочети сам... И си набави щипка за нос, че вонята е една...

ПОКАЗАНИЯТА НА РАНДОЛФ КАРТЪР

Отново попадаме на хора, интересуващи се от странни, древни книги, написани на неразбираем език, закодирал опасни за всеки здрав разум тайни. Харли Уорън и Рандолф Картър, двама умници, които не дават пет пари за живота и разсъдъка си, ентусиазирано се впускат в изследване на старо гробище, с цел... ами от показанията на едва спасилия се, за да разказва Картър, не става ясно каква. Хей, момчета, трябваше да помислите предварително, а не да повтаряте грешките на митологичния персонаж Епиметей, чийто горчив опит в понасянето на последиците от отварянето на разни похлупаци потвърждава,  че любопитството не води до нищо хубаво. Особено когато идеята да си заврете носа, където не ви е работа, ви е хрумнала при четенето на творба със съмнителна репутация, писана от леко/средно/много мръднал или неизвестен автор.

ПЛЪХОВЕ В СТЕНИТЕ

Еха! Страхотно заглавие! Направо предвкусваш какво ти е надробил Лъвкрафт!  Я да видим дали ти стиска да го изсърбаш... Сам ли си вкъщи? Бас ловя, че сега си включил всички лампи и си подсвирнал на свирепия си минипинчер да дойде да те пази. Ако нямаш такъв, потърси любимата си плюшена играчка от детството. Отдавна си я изхвърлил? Грабни тогава някой тиган от кухнята. Заровен е под купища неизмити чинии? Човече,  в такъв случай не мога да ти помогна. Влизаш в страховитото английско имение "Ексхем Прайъри" сам, невъоръжен и беззащитен. Е, добре, стана ми жал. Ще дойда с теб. Но ще ми дължиш услуга. Big time, при това! Предупреждавам те, вземи си суха храна и бутилирана вода (няма да е зле да прибавиш и една манерка уиски, не че нещо ще те накара да изпаднеш в шок, от който само здрав гълток ще те оправи, ама...), защото по пътя няма да спираме в близкото градче Анчестър за провизии. Там само ще ти напълнят главата с разни глупави кървави легенди за древни светилища и изчезващи хора. Пълни измислици! Да не им обръщаш внимание, ей! Горе главата и си вземи тапи за уши. Нощите в имението са тихи, но все пак...

ЗОВЪТ НА КТХУЛУ

Гледал ли си "Индиана Джоунс 4"? И да не си, не е голяма загуба. В противен случай, прочитайки началните редове на първа глава от настоящата история, "Ужасът в глината", ще разбереш откъде на създателите на филма им е хрумнала концепцията за финалното послание в лентата. Ще те питам още нещо. Да не би случайно да си художник или поет? Ако отговорът е "да", недей да се занимаваш с Ктхулу. Съзнанието ти е твърде чувствително и податливо на влиянието на Древните. А сънищата ти са вход, застлан с червен килим и приканващ ги да дойдат да опитат твоите хляб, мед и сол. Бъди сигурен, че ще ти поискат и "земя и вода". Най-малкото. Какво решаваш? Ще последваш добронамерения ми съвет или ще се оставиш да бъдеш хипнотизиран от мелодията на вълшебния свирач Лъвкрафт? Ще те разбера, ако предпочетеш писателя пред мен. Ще те разбера, и ако "Зовът на Ктхулу" ти хареса. Иска ли ти се да прочетеш подобна творба, само че от български автор? Потърси чудесния сборник с фантастични (във всеки смисъл на думата) разкази "Репликация". Там те чака Божидар Грозданов със своя "Свободен избирател".

ХЪРБЪРТ УЕСТ, СЪЖИВИТЕЛЯТ НА МЪРТВИТЕ

Най-интересната история в сборника. Поне за мен. След като привършиш с "Некрономикон", ще ми кажеш ти какво мислиш по въпроса. Позволи ми да ти представя Хърбърт Уест, перспективен студент по медицина (още един възпитаник на "Мискатоник") и потенциален блестящ лекар. Младежът има един-единствен дребен недостатък. Обсебен е (тази думичка се явява доста точна характеристика за повечето от персонажите на Лъвкрафт) от амбицията да разкрие тайната на живота. Да намери ключа към безсмъртието. Будещата безпокойство мания се изражда със заплашителна скорост, превръщайки Уест в подобие на Йозеф Менгеле. Само дето немецът е активен по време на Втората световна война, а Хърбъртчо върши гадостите си преди, по време на и след Първата световна война - също толкова благодатно откъм снабдяване с пресни трупове време. Препоръка от мен: стигнеш ли 140-та страница, се стегни, защото те чака много, ама много въздействаща картина. Не че другите описания на методите на Уест (и на резултатите от тяхното прилагане) са слаби... 

"ШЕПНЕЩИЯТ В ТЪМНИНАТА"

В началото на своя коментар споменах, че злото ми аз е решило да кандидатства за преподавателско място в университета "Мискатоник" (хубавичко ще си поговоря с нея относно професионалната й ориентация!). По този повод се опита да се свърже (за да се сдобие с някое и друго напътствие) с потомците на Албърт Уилмарт - прилежен учен, водил тамошните лекции по литература. Ала за нейно съжаление, молбата й не получи радушен прием. Поучени от опита на своя прародител, Уилмартови отказват да водят кореспонденция с когото и да било, на каквато и да било тема. Та нали благодарение на една  странна и емоционална размяна на писма, горкият Албърт изпада в доста незавидна ситуация, озовава се на способно да разклати дори най-железните нерви място и влиза в контакт със загадъчни субекти (и това е евфемистичното обобщение на положението). На пътя му застават същества, дошли от далечната планета Йюггот, които хич не искат да се разбира, че са чести гости на Земята. Познай какво са готови да сторят, за да останат в сянка? Няма да можеш да отгатнеш, по-добре сядай да четеш...

"ВЪЗКРЕСИТЕЛЯТ"
(Случаят с Чарлз Декстър Уорд)

Изразът "фамилна обремененост" придобива нови измерения в тази част от сборника. Милият Чарлз (който страшно напомня на Едуард Дерби от "Нещото на прага") е ученолюбив младеж, погълнат от изследванията си върху Древността. Няма нищо кой знае колко обезпокояващо в развитието на момчето - по-затворено е и обича да чете, голяма работа. Да, но един ден той попада на информация за свой праотец, който е бил изключително (следва евфемизъм) противоречива личност. Чарлз е като омагьосан и решава да открие колкото се може повече сведения за черната овца в семейството. Всичко излиза от контрол, когато Уорд се сдобива с мрачния портрет на своя мистериозен роднина, занася си го вкъщи и си го окачва на видно място в стаята. Тогава всички в сградата разбират от първа ръка значението на думичките "без миг покой"...

II. ДРУГИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПРОЧЕТЕНОТО В СБОРНИКА

За кого е подходящ сборникът? За ценители (и не само). Ако ми налееш чаша качествено отлежало вино и ме накараш да позная от коя реколта е, дали е дошло от Мелник или от Бордо, колко слънце и дъжд е видяло гроздето, използвано за производството на напитката, дали в нея се усещат нотки горска ягода/тропически плод/ванилия/зелена чушка и т.н., няма да мога да ти отговоря. Не съм сомелиер. Но имам достатъчно добър вкус, за да отбележа, че е хубаво.  И че трябва да отпиваш от него на малки глътки, за да му се насладиш както трябва. Същото важи и за "Некрономикон" - сборника с творби на Лъвкрафт. Ето някои характеристики, отличаващи букета с аромати на въпросното издание.

Започваме отвън навътре, т.е. с етикета, ъ, имам предвид корицата. Заслугата за адекватното и въздействащо художествено оформление е на Виктор Паунов. Свършил е чудесна работа. Не преувеличавам. Скътала съм си едно чуждоезично преводно издание на "Планините на безумието" (включващо и "Цветът от космоса" + "Ужасът в Ред Хук"), чиято корица предизвиква асоциации с детски (ама много детски) приключенски роман. Нищо общо с класата на Лъвкрафт.

Продължаваме с човека, обработил с внимание и грижа всяко зрънце грозде, за да може то да пусне своя сок и да напълни бутилката "Некрономикон", реколта 2012, която държа в ръцете си  - Адриан Лазаровски - съставител и преводач на сборника. Когато преди няколко месеца си купих книгата, продавачката ме помоли, като минавам следващия път, да й кажа дали преводът си струва. Тогава не знаех кой е работил по творбите на Лъвкрафт, иначе щях да отговоря веднага, без да съм прочела и думичка: струва си и още как! Защото споменът за отлично представената на български език "Z-та световна война" е все още пресен в ума ми. Сега, след като прочетох "Некрономикон", смятам, че каквато и похвала да измисля, тя ще бъде твърде слаба и недостойна да отрази постигнатото от господин Лазаровски. За да бъдеш добър преводач на вдъхващи страхопочитание имена като Лъвкрафт и нови надежди като Макс Брукс, трябва да владееш чуждия език и майчиния си език до такава степен, че да си в състояние най-спокойно да жонглираш с изразните им средства със завързани очи, стъпил върху тънко въже, опънато над арена с гладни лъвове, смущаван от окуражителните крясъци на ревяща тълпа. Необходима ти е общата култура на средновековен/ренесансов учен-енциклопедист. Нужно ти е и търпението на златотърсач, пресяващ речен пясък от зори до здрач, в търсене на самородно късче благороден метал, което отказва да падне в ръцете ти по лесния начин. Няма да ти е излишна и волска упоритост, както и издръжливост на двугърба камила. Но най-важното е да опознаеш и разбереш чуждия автор, чийто свят се опитваш да пресъздадеш максимално точно (доколкото това е възможно) пред родните читатели. Потопиш ли се в "Некрономикон", ще усетиш (още от първите страници) колко труд и старание е вложен в превода. Затова и резултатът те замайва като тежко вино. Веднъж ме попитаха защо толкова харесвам испанския писател Феликс Палма. Една от причините е следната: успял е до съвършенство да предаде претенциозния и витиеват стил на епохата, през която е избрал да се развива действието в неговия роман "Картата на времето". Същото е постигнал и Адриан Лазаровски, що се отнася до представянето на начина на изразяване на родения през 19-ти век Лъвкрафт. И още нещо. Само погледни две от чудесните думички, които господин Лазаровски е композирал: "лицезрях" и "умонастроение"! Да не забравя да спомена и името на една дама - Вихра Манова, защото закъде е всеки преводач без добър редактор? Благодарение на нея ще вкусиш напитка, пречистена от всякакви примеси, оцветители и овкусители.

Завършвам с гроздето. Сорт Лъвкрафт. Пишейки за него, се чувствам като пианистка от 20-те години на миналия век, акомпанираща що-годе сносно с игриви мелодийки прожекции на филми на Чаплин, която внезапно решава да направи рязък завой в кариерата и да се впусне в интерпретации на Шопен пред височайша, взискателна публика. Но подтискам това усещане и минавам директно на впечатленията си от американския писател. Ако в някой  университет по света имаше катедра "Страхознание", то Лъвкрафт щеше безапелационно да я оглави. И никой нямаше да успее да го детронира. Има една приказка за момчето, дето не знаело що е страх. Главният герой в нея трябва да се консултира с професор Лъвкрафт, за да се справи с проблема си. Класификацията на страха, включваща всички таксономични категории (царство, тип, клас, разред, семейство, род, вид, подвид) е добре позната на американеца, а по темата "Страх от непознатото, чуждото, различното" той може да защити дисертация. Наясно е, с точност до трилиони знаци след десетичната запетая, в каква степен въпросното чувство ръководи живота на хората. За автора не са тайна и следите, които то  дълбае в нас. И е експерт, що се отнася до неговото внушаване, задълбочаване и разпространяване сред  читателите. Лъвкрафт безцеремонно (и с ТВОЕ позволение, защото ТИ си този, който го е потърсил) повдига капака, под който държиш мирни както най-малките си опасения, така и най-сърцеускоряващия си ужас. После нежно ги приканва да излязат на свобода. Чудил ли си се какво ще предприеме подкокоросваното от автора То, докато твоите Аз и Свръх Аз са заети да се карат (или са излезли във ваканция)? Прочети "Некрономикон" и ще разбереш. Кой знае какви змии ще изпълзят изпод камъка... Ако се опариш, вината ще бъде само и единствено твоя. Защото си се осмелил да се забъркаш с писател, способен без да си дава труда да прави конкретни описания (а само прошепвайки ти на ушенце "Не се осмелявам да ти кажа - никой не би могъл да го знае и да продължи да живее..."), да те хвърли в капана на собственото ти въображение, собствения ти страх, собствения ти ад, докато си представяш какво ли ще да е това нещо... и можеш ли да избягаш от него? Въобразяваш си, че няма да те хване в ноктите си? Че си по-корав? Ха, тогава си по-голям оптимист от Рандолф Картър и Харли Уорън взети заедно. Няма как да се бориш ефективно срещу нещо, което не виждаш, не познаваш. Но усещаш, че е отвързано и е надушило  следите ти... И въпреки че ужасът ти нараства с всяка страница, не можеш да спреш да четеш. Защото да пиеш от Лъвкрафт е все едно да утоляваш жаждата си от недокосван извор, да разквасиш устата си с течност от незамърсен с боклуците на съвременната индустрия източник. А вкусиш ли веднъж негови творби, всичко останало ще ти се струва блудкаво, глупаво и банално - като беззъб американски римейк на стойностен европейски или азиатски филм. Поради това смятам, че "Некрономикон", реколта 2012, заслужава почетно място в твоята енотека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар