Z-ТА СВЕТОВНА ВОЙНА

ПОУКИТЕ, ПОЧЕРПАНИ ОТ ИСТОРИЯТА (НА МАКС БРУКС), СА НАЙ-ПРАВДИВИТЕ...

Изминали са дванайсет години от първата победа във войната срещу зомбитата. ООН възлага на един от хората си изготвянето на обективен следвоенен доклад.  Избраникът приема задачата присърце. Даже се престарава. Обикаля целия свят и трупа информация. За съжаление, когато трудът му приема окончателния си вид и бива представен пред комисия, не е оценен по достойнство. Нареждат му да ореже сантименталните подробности и да се придържа към фактите, а ако толкова му се иска, може да включи отпадналите материали в отделна публикация. Човекът се въодушевява от идеята, и, воден от мъдрите слова на Полибий, с поукрасения вариант на които озаглавих въведението си, събира неодобрените интервюта в книга/"колекция от възпоминания". Разказите за ужасния сблъсък със зомбитата се водят от името на най-различни хора. Общото между тези същества - те са оцелели. Уж. Не питай за цената, която са платили за живота си. А дали са с всичкия си, е неудобен въпрос. Не си го задавай. Обърни внимание на историите, които споделят. Не го правят в изблик на мазохистично удоволствие от пресъздаването на болезненото минало, а за да може ние да помним грешките им, да се учим от тях и да не ги повтаряме. Защото, според Айнщайн (в случай, че паметта не ми изневерява), има ли Трета световна война, то Четвъртата ще се води с пръчки и камъни...

В свое старо интервю Мел Брукс подчертава, че чрез филма си "История на света: част 1" (гениална комедия,  ако не си я гледал, бягай да поправиш този пропуск. Веднага!) проследява развитието и проявленията на човешкото поведение през различните исторически епохи. Е, върху същия обект, човеците, се е съсредоточил и неговият син - писателят Макс Брукс в творбата си "Z-та световна война". Той продължава бащиното си дело в своя роман, изследвайки нашите реакции във времена на криза. И то не каква да е, ами унищожителна война с несломим и вечно гладен, гниещ враг - легиони зомбита. Макс, също като луд учен, поставя хората в петриева паничка, пуска им Зед-патоген, настанява се наблизо с купа пуканки и започва да чака с кеф сеира, ъъъ, образуването на антитела. Да ти кажа, на мен ситуацията, създадена от Брукс-младши, ми напомня за един разговор в "Диваци" от Дон Уинслоу. Раздумката се въртеше около група шимпанзета, оставени сами в стая, пълна с автомати (ама не за газирани напитки и енергийни блокчета). Въпросът е: колко им е акълът на шимпанзетата и ще им стигнат ли мозъчните гънки, за да не се избият взаимно? Но преди да оповестя резултатите от щателния преглед на човечеството, проведен от доктор Макс, с цел да провери степента на издръжливост на организма под въздействието на всякакви заплахи, нека разгледаме експеримента отблизо. Облечи си защитен костюм и ела с мен в лабораторията*. Не пипай нищо без мое позволение. Лееекинко се наведи към окуляра на микроскопа. Какво виждаш върху предметната масичка?

* А ако не ти се ще да се завираш с мен в разни помещения, пълни със сложни уреди, подозрителни стъкленици и вонящи препарати, слез надолу по коридора (ъъъ, по текста). Щом стигнеш до врата с табелка "СКАЧАЙ С ДВАТА КРАКА!", влизай направо и ме изчакай там. Аз няма да се бавя (надявам се).

ПРОЦЕС НА ЗОМБИФИКАЦИЯ - НАБЛЮДЕНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 1

Изследван организъм: Homo (а дали е Sapiens, прочети книгата и прецени сам). Типичен представител на средната класа, гордеещ се с всичко онова, на което Марк Рентън махва пренебрежително с ръка в началото на "Трейнспотинг": постоянна работа + прилични доходи; кокетна къщичка в спокоен квартал  + още по-кокетен жилищен кредит за погасяване + несекващи сметки за поддръжка; любимо куче + послушна съпруга + две (до три) деца за разкош.
Речева характеристика на организма (по Брукс): "Понякога човек сам намира пътя си, а понякога той сам те намира.".
Вид патоген: д-р Брукс използва Зед (зомби), но ти можеш да повториш експеримента с какъвто си пожелаеш болестотворен агент (насаждане на класово или етническо напрежение, например).
Метод на провеждане на изследването: директна инфилтрация, без предупреждение.
Цел на изследването: да се провери реакцията на наблюдавания организъм към атаката на вредоносния елемент. Дали когато човекът се сблъска с чудовищната заплаха  в собствения си двор, ще изпадне в паника и ще закрещи с фалцет, на който и Джъстин Тимбърлейк би завидял? Или ще  напрегне ленивите си, натрупани зад бюрото в офиса, мускули и ще спаси  домочадието си, съседите си (а защо не и света) от оглозгване?

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 2

Изследван организъм: Homo (за Sapiens-a вече се разбрахме, нали?). Характерен образец на екземпляр, заемащ алфа позиция в някоя цивилизована глутница: приятен, внушаващ доверие външен вид + ораторска дарба + изкуствен тен + изкуствена усмивка + екип от асистенти, които не спят по цяла нощ, за да му полират имиджа. Брукс го поставя във взаимодействие с мостра на водач от някоя не чак толкова цивилизована глутница: внушаващ "не ме е еня как изглеждам, важното е, че новата ми униформа на генералисимус е супееер!!!" външен вид + диктаторска дарба + естествена мания за величие + самородни параноични идеи + армия от слуги, които не спят по цяла нощ, за да полират пода на любимата му сграда с останки от политически затворници.
Речева характеристика на организма (по Брукс): "Не можете да спрете дъжда, но за сметка на това можете да построите покрив, който да не капе... или поне да не капе върху главите на онези, които ще гласуват за вас.". "... в политиката трябва да се концентрираш върху нуждите на своята електорална база. Докато тя е доволна, и ти ще си седиш доволен в Белия дом.".
Вид патоген: Зед (зомби), първоначален щам, без следи от мутация.
Метод на провеждане на изследването: инфилтрация в малка степен, така че, при навременни мерки, да бъде възможно ограничаването и стопяването на огнищата на врага.
Цел на изследването: Да се установи дали гореописаните образци са способни да загърбят различията си, да си подадат ръка в името на победата над опасността и да се постараят "червеният телефон" никога, ама никога да не звънне. Или ще пренебрегнат пагубните за човечеството последици, прикривайки истинското състояние на нещата и възприемайки тактиката на щрауса. Допуска се и вероятността двамата другари напълно да прекратят всякакъв диалог помежду си да се отдадат на любимите си занимания - в първия случай: голфа и младичките стажантки, а във втория: упражнения с гарота върху (инако)мислещи млади  хора.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 3

Изследван организъм: Homo, гордо стъпил на най-ниското стъпало от моралното еволюционно развитие. В паничката се гърчи тлъста извадка, включваща слузести, белезникави представители на онази група прокариоти, които гледат да извлекат дивиденти (основно материални блага) за себе си от всяка ситуация (даже и най-неблагоприятната). Без въобще да им пука от вредата, която нанасят на околните с действията си.
Речева характеристика на организма (по Брукс): "... най-добрият начин до почетеш паметта на Мао беше възможността да видиш лика му на най-много банкноти от по сто юана!".
Вид патоген: Зед (зомби), препоръчително е използването на най-агресивния щам
Метод на провеждане на изследването: независимо от вида на предпочетената инфилтрация, организмите ще дадат отпор и ще съумеят да опазят неприкосновеността си.
Цел на изследването: Проверка на изобретателността им в критични условия. Любопитно е също така, дали биха се спрели, ако пътеката до мечтания чувал злато е осеяна с трупове. Май не. Най-важният им органел - съвестта - отдавна е екстрахиран. В случай, че изобщо някога се е развил, разбира се.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 4

Изследван организъм: Homo, type: To Protect and to Serve. В момента виждаш сплотената колония на добрите момчета - редови войничета, полицаи, пожарникари. И не само. В паничката влизат и обикновените хора, по-точно Личностите, дали всичко от себе си в името на общото добруване. Заслужава да се отбележи мъжеството на героите (във всеки смисъл на думата) Емил Ренар и на астронавт Тери Нокс, точният мерник на Тод Уайнио, както и упоритостта на Джо Мухамад, чиято усмивка е широка колкото раменете му : )
Речева характеристика на организма (по Брукс): "On ne passe pas! (Няма да преминат!)".
Вид патоген: Зед (зомби), щамът не е от особено значение, нищо не може да откаже защитниците от мисията по ликвидиране на заплахата.
Метод на провеждане на изследването: степента на поражение е без значение за героите. Те продължават напред с неутрализирането на нашествениците. Смели и целеустремени фагоцити!
Цел на изследването: Да докажем на зомбитата, че са си избрали трудносмилаемо меню за вечеря.

Разгледа ли паничките добре? Ако си се изморил, ще пропуснем следващите и минаваме направо на последната. В нея Макс Брукс нежно е събрал на едно място организми от всички (не)изброени досега категории.  И не се е престарал с внедряването на врага. Достатъчно вдъхващ безпокойство е фактът, че окаяници от всякакви раси и народности, изповядващи различни религии, изградили свои си ценностни системи, овладели разнообразни професии, заемащи определено положение в обществото и радващи се на конкретно материално състояние, дишат един въздух. За капак, авторът  ги е поръсил с разложени чудовища,  полудяващи само при мириса на прясно човешко. Дааа, паничка № 5 не е най-приятното местенце на света. Положението е далеч от розовите краски и при обектите под наблюдение в останалите съдчета. Виждаш ли как се деформират, губят виталитет, а броят им рязко намалява? Сега, обърни внимание на патогена. Той направо ги изсмуква и ги принуждава да възпроизвеждат неговата ДНК. Процесът на зомбификация вече е почти необратим. Време е за спешни мерки. Спокойно, Макс е измислил  авариен изход. Към използваните клетъчни култури внимателно добавя с пипетка своя герой - господин Редекер. Чувал ли си за човеколюбивите теории на престъпния ум Томас Малтус? Е, Редекер предлага вариант за спасяване на (част) от населението, равносилен по жестокост. На базата на изкуствения отбор и човешките примамки. Но ще има ли ефект?

 ЗАКЛЮЧЕНИЯ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО, СЪПОСТАВКА С ПРЕДИШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Чуждият агент се е инфилтрирал във всички тъкани. Реакцията на изследваните организми към заплахата е забавена, неадекватна и обусловена от редица субективни фактори. Най-важният сред тях е: възпитанието. Средата, от която произхождат, условията, при които са израснали,  историческото минало, оказало влияние върху стереотипите и предразсъдъците, набивани в главите им от люлката - те по-скоро подпомагат, отколкото  възпрепятстват инвазията на врага. Трудно е да преглътнеш горчилката и да се бориш рамо до рамо с някого, когото доскоро си обвинявал в "империалистически вмешателства" или "ционистки конспирации" и когото виниш за тежкото положение на народа си. А като прибавим към уравнението и силата на страха, на невежеството, на сляпата паника и незнайните дълбини на човешката психика... Тук е мястото да споменем приликата с предишно изследване по проблема, проведено от британеца Бен Голдейкър. [Знаеш ли, мисля си, че ако Макс Брукс и Голдейкър се срещнат, страшно ще си паснат. Ще си стиснат ръцете, ще отскочат до някой приятен пъб, ще си поръчат по халба наливна бира + подходящи мезета (бих им препоръчала лучени кръгчета) и ще се впуснат в оживена дискусия.] В "Z-та световна война" има цяла глава (започва от страница 71), която сякаш е излязла от труда на Бен - "Псевдонауката" (а най-стряскащото е, че току-що споменатият труд не е плод на въображението на ексцентричен англичанин, разполагащ с много свободно време, а съдържа реални, жестоки и доказуеми факти). Всъщност, основните послания на Макс се припокриват с възгледите на Бен. Ето как един от героите на Брукс обяснява тоталното превъзходство на зомбитата в началото на войната: "Най-големият проблем, най-големият недостиг беше недостигът на здрав разум.". Хората от романа на Макс се оказват неподготвени да посрещнат атаката поради склонността си да забравят за всякаква логика, за всякакво мислене в напечена ситуация (е, да, но е малко трудно да разсъждаваш рационално, докато бягаш от тълпа, копнееща да забие зъби в плътта ти, чудовища). Човеците се отклоняват от правилната посока, заради неспособността си да отсяват провокациите, глупостите и суеверията от реалните, значими факти. Затъват дълбоко,  понеже са лишавани от жизненоважни данни/резултати от изследвания, събрани в доклад и забравени в бюрото на някой учен. Объркването е пълно, защото медиите заливат гражданите с бълвоч, вместо с "чиста вода", т.е. чиста информация (сравнението е на доктор Muir Gray, защитник на ползите от доказателствената медицина, и е публикувано в "Псевдонауката"). А стремежът към постигане на бърз резултат, откриване на бързо решение на проблема, разработване на хапче-чудо (в случая - на псевдоваксина) още повече накланя везните в полза на човекохапещите твари. Да не говорим, че умните глави, запретнали ръкави да изнамерят адекватната стратегия за ликвидиране на врага, търсят доказателства винаги в подкрепа на своята теория, а не против нея. Но най-ужасяващата прилика в книгата на Брукс с изследването на Голдейкър е следната: някои от държавите отхвърлят спасителния план на Редекер, с което се обричат на гибел. Също като в реалния живот. Примерът, посочен в "Псевднонауката", засяга страни от Третия свят, които отказват на населението си достъп до лекарства,  защото, видиш ли, били пратени от белите колонизатори със задни цели. След всичко, изтъкнато на преден план дотук, не е никак чудно, че организмът на човечеството се оказва слаб и (почти) рухва под напора на патогена (от каквото и естество да е той). Неприятен извод, но ние сами сме си виновни за състоянието, в което се намираме. И представляваме по-голяма заплаха един за друг, отколкото биха се оказали всички зомбита, събрани накуп пред вратата ни... Има една литография, "Слух", от немеца Андреас Пол Вебер, подхождаща идеално на формулираното заключение. Можеш ли да различиш от какъв биологичен материал е изградено гнусното чудовище,  красящо картинката? От хора.

Изображението принадлежи на сайта: www.weber-museum.de

СКАЧАЙ С ДВАТА КРАКА!

Защо ти препоръчвам да не му мислиш много, ами да грабнеш книгата? На първо място издателите са взели компетентното решение да привлекат за илюстратор на изданието Петър Станимиров, който впряга злия си гений и те зарибява още с първата страница  - полуразложен горен зомби-крайник стиска логото на "Изток-Запад". И не пуска, гадината! Точка втора. За преводач е определен Адриан Лазаровски. Впечатленията си от неговия метод на работа изложих пространно в коментара "Мъртвозаконник" (относно сборника "Некрономикон" на Х. Ф. Лъвкрафт). Няма да ги повтарям и тук. Едно "Браво!" е напълно достатъчно. Засега : ) Третата звездичка отнася Майстор Макс Брукс. Боже! За да си способен да напишеш подобна творба, трябва да си чел много, ама много. От най-ранна детска възраст. При това с разбиране и с извеждане на правилните изводи. Иначе не би могъл да създадеш толкова достоверен свят и да накараш своята публика да повярва напълно в алтернативната му история. Не би бил способен да разбереш народопсихологията, да предугадиш и представиш правилно реакциите на хора, произхождащи от всички континенти. Ще се изложиш в опита си да започнеш темата "полемология". Разсъжденията ти относно тежестта на отговорността, която носи всеки от нас и мъчителните последици от избора, който правим (и с който трябва да живеем) няма да имат очакваното силно въздействие. Изводите ти ще бъдат като панаирджийска мечка - с изтръгнати нокти и зъби, безопасни, предизвикващи жал. Благодарение на стабилната си подготовка, Макс Брукс преодолява вероятните спънки с лекота (или поне не му личи да се е напъвал много, а това вече си е висш пилотаж). А неговите зомбита... Те са страшилища от първа класа. И са навсякъде - събират се на стада в големите населени райони, тътрят се по  междуградските пътища, плават с целеустремеността на талпа в океана, покриват неговото дъно и чакат своите жертви с безгранично търпение, лигавниче около врата и пластмасово ножче с виличка. Те знаят, че няма къде да ходиш и ще им паднеш. Не се плашат нито от куршуми, нито от оръжия за масово поразяване, нито от ядрени подводници. Не им пука за падналите бойни другари (обновяват редиците си без проблеми, може би ти си следващото им стажант-попълнение?), за неблагоприятните климатични условия (даже лютата зима, спасявала руснаците от домогванията на настървени чичета като Наполеон и Хитлер, за тях не е нищо повече от повод да си починат малко и да изпаднат в нещо като зед-хибернация), за умората и посттравматичните разстройства. Страшен враг ти е подготвил Макс. Остатъците от последната му жертва още се търкалят из устата му, а вече е насочил зноен поглед към теб. Знаеш ли как да му противодействаш? Успешно, имам предвид. С гол инат, неизчерпаем хъс и спортна злоба. И не забравяй, когато всичко наоколо се скапва, не си сам. Можеш винаги да разчиташ на себе си. Питай полковник Кристина Елиополис. Дамата е само един от раздрусващите нервите образи, изградени от автора, които ще се загнездят в паметта ти. Ако някое зомби не ти я източи заедно с мозъка, естествено. Бъди умен и не го улеснявай, като му поднесеш главата си на тепсия и му предложиш сламка! Поучи се от историята на Макс Брукс. Сигурна съм, че баща му, Мел, е страшно горд с постиженията на наследника си. Не би могло да бъде иначе. Тук е в сила максимата на Иван Москов (сина на режисьора Теди Москов): "Като си израснал сред ябълки, няма как и ти да не станеш ябълка.". Вярно!