петък, 21 юни 2013 г.

МУЗИКА ЗА ХАМЕЛЕОНИ (И ЗА КНИЖНИ МОМИЧЕТА). ИЗПЪЛНЯВА: ТРУМАН КАПОТИ

Влюбвал ли си се в книга още от първото изречение на нейния предговор? Нямам предвид някакво ефимерно увлечение, а онова дълбоко хлътване, което понижава коефициента ти на интелигентност до дъното на Марианската падина (ала за сметка на това покачва ъгълчетата на устата ти до облак № 9) и те кара да се изгаряш на печката, докато готвиш (но пък придава неустоим вкус на ястията ти). Отдавна не съм била запленявана от литературно произведение по този начин. Обаче ето - случи ми се. С "Музика за хамелеони" първата ми среща с Труман Капоти (без да броим екранизацията на повестта "Закуска в Тифани"). Общуването с автора ме... зашемети. А само като си помисля колко време ми отне, докато стигна до неговия сборник (сгушен скромно между събратята си в библиотеката, без да се набива на очи, без да се цупи "Хей, забравяш ли кой съм? Защо ме подминаваш, глупаво момиче?" ). Преди няколко дни аз, току-що споменатото създание от женски пол с малко акъл, заизпитвах книжен глад. Състоянието не е необичайно за мен, но в случая се оказа доста обострено. И никоя творба не можеше да го облекчи. Пробвах различни романи, но бързо ги захвърлях с досада и раздразнение. И тогава едно заглавие, съдържащо думичката "музика" в себе си, привлече вниманието ми. Разлистих изданието, хвърлих око на предговора и се усмихнах. Май бях попаднала на правилното място.  Труман Капоти ми оказа високата чест да разкрие част от интимния си свят пред мен. "Музика за хамелеони", образец в художествената документалистика, не излъга очакванията ми. До последната си страница ме държеше в прегръдката си и ми разказваше чудни приказки, водеше ме на екзотични, но и на страшни пътешествия, откровеничеше без следа от срам или разкаяние, споделяше ми тайни, срещаше ме с необикновени хора, препоръчваше ми работите на интересни писатели, шегуваше се. Говореше ми, по-точно пееше ми, на език, понятен за мен.  Постарах се да попия всяка нота, която неопитните ми сетива смогнаха да доловят. Да видим дали съм успяла...

Чакай малко. Влюбване, прегръдки, серенади? Уф, нямам желание коментарът ми да заприлича на бутикова торта и да започне да ти нагарча от сладост. Ако продължа в същия дух, се опасявам, че ще си счупиш някой зъб, мъчейки се да сдъвчеш невинно изглеждаща захарна фигурка в бонбонен цвят. Ала не знам дали ще мога да озаптя ученическото си въодушевление по американския автор. Обяснявам си своя ентусиазъм с факта, че изпитвам огромна радост, задето си намерих  кукувица (Капоти), подобна на мен, която също си отглежда повече от една самоличност. Интересуваш ли се от испанско кино? Преди известно време на гости в България дойде знаменитият режисьор Карлос Саура. За мой срам, единственото, което запомних от мъдрите му слова, беше препратката му към някакъв португалски поет - човекът можел да се похвали с няколко алтер его-та, на които давал пълна творческа свобода. Всяко от тях получавало псевдоним и било оставяно да се развива в различна посока и да пише в какъвто стил си поиска. Именно за този лирик, сънародник на мореплавателя Вашку да Гама, се сетих, докато четях "Безсънни нощи или как сиамските близнаци правят секс" - последната (и най-съкровена и разголваща) творба, поместена в "Музика за хамелеони". Сега ще ти кажа защо аз,  с цялата си същност, изградена от многознайка-еманация на злото, от една страна, и кротко, вечно готово да се усмихне създание - от друга, харесах Труман Капоти. Чрез близкия си контакт с него научих, че:

ТОЗИ МЪЖ

- е умеел да се наслаждава на добрата компания (включително на собствената си), добрата храна, добрите напитки, добрия секс (последователността не е от значение), на живота изобщо. И, като всяко същество с особено чувствителни сетива, склонно да поставя на първо място хедонистичните си потребности, е губел представа за мярката;
- е бил способен да се шегува със самия себе си, да се надсмива над слабостите си;
- е откровеничел до болка: "Аз съм алкохолик. Наркоман. Педераст. Гений.". Това за гения е напълно оправдана проява на високо самочувствие;
- не е изпитвал съмнения относно писателските си качества, но е имал изключително занижена оценка за човешките си такива. Напълно неоправдана проява на ниско самочувствие. Ако не струваше като личност, никой от приятелите му не би му подал ръка, щом Капоти се обади в два сутринта и помоли за помощ при заравянето на труп (образно казано). От творбата "Храбри дела" ще разбереш колко всъщност го ценят, дори и не чак толкова близките му познати. Показателно.
- е преживял тежко детство; познал е и оскъдния живот (умирайки от студ в апартамент-кутийка), и охолството (отсядайки в най-луксозните хотели по света), и изпиващата силите самота, и жужащите, весели компании (които подтискат, поне за известно време, чувството, че си сам); умеел е да поддържа разговор и с преситени аристократи, и с обикновени хорица, и с бездушни престъпници. Развързвал им е езиците без проблем, както ще се убедиш и ти, ако се зачетеш в сборника;
- е усещал, улавял и пресъздавал успешно за публиката си естествения чар и сексапил, съблазнителните жестове и маниер на говорене на една жена без никакви затруднения. Въпреки своята хомосексуалност. Великолепен!
- е рисувал със словото си. Имах чувството, че ме е поканил в ателието си и създава образи върху платното само за мен. Специално;
- ме кара да искам да опозная по-добре творчеството му. Което ни доближава да следващата точка от настоящия коментар:

РАЗКАЗИТЕ МУ

- създават мамеща, мързелива, упоителна атмосфера, която те обгръща подобно на следобедно море, заключило топлината на слънцето в гладките си като огледало води ("Музика за хамелеони");
- те разсмиват с формулираното определение за идеален събеседник и с първосигналното предположение относно професионалните занимания на човек, който никога не излиза от дома си, но е посещаван ежедневно от много хора ("Господин Джоунс");
- започват забавно, към средата те предразполагат с уютна картина, а в края причиняват леки тръпки по кожата ти. И те запознават с разпръскващия топлина и светлина тип хора "лампа на прозорец". (виж едноименния разказ);
- биха накарали всеки гордеещ се с дипломата си от Бръшляново висше учебно заведение психиатър да се изпоти, да се зачерви и да си заскубе брадата от безсилие при напъна да реши проблемите, накамарени в тях: суицидни наклонности, комплекс на Електра, следродилна депресия и т.н. Добре си дошъл в света на нюйоркските богаташи с изтънчени нрави и напредничави, разкрепостени разбирания относно съпружеските взаимоотношения - тип Салвадор Дали и Гала. ("Мохави");
- те водят на гости в южняшка ферма и ти предлагат възможността да заслужиш топлия си обед (домашен царевичен хляб, пиле, медена пита) с малко здравословен селски труд. В чинията ти се мъдрят и три пикантни случки, гарнирани с много хумор и породени от прочутото гостоприемство на чудаците, населяващи тази част на Щатите. ("Гостоприемство");
- засягат темата за расовите предразсъдъци и разкриват мъката на едно дете, изяждано от тежестта на голямата си тайна и невъзможността да бъде такова, каквото чувства, че е редно да бъде ("Блясък");
- шокират и ужасяват с хрониките на жестоки серийни убийства, извършвани с извратена прецизност и целеустременост от наглед почтен гражданин, стълб на обществото. Докато четях описанието на злодея се сетих за пръстите на Джими Хендрикс (Капоти прави аналогия с Рахманинов), а що се отнася до страстта на убиеца по шаха (и манията му да играе партия след партия с опитващия се да го разобличи детектив) - припомних си разказа на Бранимир Събев, "Арлекин" (повече информация за българския автор, неговите творби, както и чудесни ревюта на книги може да откриеш на адрес chetene.blogspot.com). В контраст с цялата престъпна гадост Труман поставя  картини на невинна красота (лов на светулки с буркани в топла, лятна нощ и детски смях) и сцени, украсени с (не)съзнателен флирт, в комбинация с очарователния, интензивен ефект, породен от него. Ще изживееш и незабравимо приключение, свързано с шеметно пътешествие  из цяла Европа. Под "шеметно" имам предвид да започнеш деня със закуска в Италия, да продължиш напред с обяд в Ориент Експрес и да завършиш вечерта кой знае къде. ("Ковчежета ръчноделки");
- обясняват особения (скрит за невъоръжено око) характер на градове като Венеция и Ню Орлиънс. ("Ковчежета ръчноделки", "Спотаени градини");
- съдържат откровения за майката на Капоти и живота й с нейния втори съпруг; акцентират върху детайлното описание на изживяванията на автора при злоупотреба с разни вещества, както и върху склонността му към непозволено, тайно нахлуване в личното пространство, с изследователска цел, разбира се. Сблъскват с расизма, самотата и с една невероятна жена със златно сърце. Още един човек-лампа на прозорец. ("Работен ден");
- изправят на пътя ти същество (все едно изскочило от страниците на роман на Набоков), затънало в дълбоко отчаяние, което се опитва да се самоубеди, че не върши нищо нередно, но дълбоко в себе си знае, че греши и се мъчи да удави угризенията си в алкохол. Но, о, изненада! Както казват Джеймс Фрей и Джоуби Хюз, скрили се зад псевдонима Питакъс Лор: приятел, проблемите ти могат да плуват. ("Привет, непознатий!");
- подчертават предимствата на здравословния навик да си говориш сам : ) и ти предлагат прекрасна, прекрасна разходка из Ню Орлиънс. Предупреждавам те, ще ти се прииска да поседнеш в някое заведение на открито, да си поръчаш кафе от цикория и бухтички или плодов скрежко, да се радваш на цветята, птиците, хората и глъчката около теб, а после да се впуснеш в дълга разходка из прелестите на Нови Орлеан. Дано градът е благосклонно настроен и реши да отвърне на флирта ти. И да ти се разкрие. Да отметне воала и да ти демонстрира както бръчиците си, родени в смях, така и  линиите, издълбани от тъга. ("Спотаени градини");
- се занимават с отрицателните последици от авторовите проучвания по темата "убийци-рецидивисти", довели до преследване в стил третокласен екшън или шпионска комедия ("Високият рус мъж с черната обувка", например). Как Капоти за малко не свършва в пандиза по обвинение в битово разложение, колко е максималното безопасно количество бренди, което може да гаврътнеш преди опасна мисия и кой е новият проект на "актрисата" Махатма Ганди - предстои ти да откриеш сам. Тук се споменава и Джийн Крупа - вдъхновителят на барабаниста на КИС Питър Крис. ("Храбри дела");
- проследяват посещение в затвора и разговор с жалко извинение за човешко същество, което най-нагло се пъчи с пълното си безразличие относно разграничението на понятията "добро" и "зло". ("После взе, че стана така");
- насочват прожектора към Мерилин Монро (в момента, когато чувствата й са били в плен на Артър Милър) и разкриват очарователни страни от характера й. Написано с любов. Личи си още от заглавието. ("Красиво дете");
- са посветени на изповед. Автоинтервю. Капоти откровеничи (или поне полага усилия в тази посока) пред себе си (и пред нас) за своите страхове, за Бог, за отношението си към известността, към тленността, към своите колеги, познати и приятели, към хората, "пълни с фъшкии", към изкуството да водиш разговор, за това към какво се стреми, поставя си самооценка, самокритикува се... И те заковава с разкошен финал. ("Безсънни нощи или как сиамските близнаци правят секс").

Стана ми тъжно. Срещата ми с творбите на Труман Капоти, събрани в книгата, приключи. Прекалено бързо, според мен. Завършвам коментара си частта от "Музика за хамелеони", която бих препрочитала безброй пъти - предговора. Още от първите редове разбираш, че си струва да се довериш на автора. Усещаш, че ще бъде напълно искрен с теб, че ще те допусне в съкровеното си кътче. Питай го каквото поискаш, ще ти отговори. За дарбата, дадена от Бог, и вървяща неизменно в комплект с камшик за самобичуване. За разликата между доброто и лошото писане, между доброто писане и изкуството. За упорития труд и самоусъвършенстването. За експериментите в различни жанрове. За източниците на познания и вдъхновение. За дългите години, прекарани в търсене на идеалната форма, в която да излее и да демонстрира наученото пред аудиторията си. За настоящата книга, която се явява плодът на това търсене. За това как тя, лека-полека, придобива плът и поема първата си глътка въздух. А дали резултатът е задоволителен? В своя книжен блог вълшебницата Ана Хелс (посети нейното местенце, аз винаги го правя с удоволствие, особено харесвам коментарите й за детска литература, б.а.) нарича хубавите книги "дом за читателските вкусове". Ами, "Музика за хамелеони" е точно това. Дом, построен за теб от писател-лампа на прозорец...

Няма коментари:

Публикуване на коментар