сряда, 3 юли 2013 г.

УПАДЪК И ПАДЕНИЕ (ESCORTED BY EVELYN WAUGH)

Как ще прекараш летния си отпуск? Мързеливо изтегнат на някой плаж, опитвайки се да натрупаш максимално количество витамин Д? Или предпочиташ интензивната физическа дейност - покоряването на върхове, стремейки се да напълниш белите си дробове с колкото е възможно повече чист въздух? Не изключвам и възможността да си запален спелеолог и да чакаш с нетърпение да се впуснеш в изследване на тайните (и прилепите), намерили убежище в прохладна пещера. Независимо кой от трите варианта ще избереш, ти пожелавам да си изкараш едно страхотно лято. А може би обстоятелствата налагат да останеш пленник на града и на нагорещения асфалт? Не се притеснявай. Предлагам ти да стегнеш куфарите за едно пътешествие, което нито ще ти отнеме кой знае колко време, нито - кой знае колко средства. Чрез своя роман, "Упадък и падение", господин Ивлин Уо ти изпраща специална покана, изписана с решителен почерк върху плътна кремава хартия. Помириши писъмцето. Усещаш ли? Запазило е аромата на лютиви кубински пури, меко кехлибарено бренди и остра сатира. Авторът се надява, че ще го удостоиш с честта да се присъединиш към него за една разходка из Англия от първата половина на миналия век. Приемеш ли, ще се озовеш в "изискания" свят на висшето общество. И добре ще му се посмееш. Ще срещнеш благородници, натруфени с имена по-дълги от опашка за банани в България през 1989-а. Ще ти завъртят главата префинени дами, които сменят младите си протежета сякаш последните не са нищо повече от излязла от мода (т.е. обличана цели два пъти), обточена с кожа наметка. Ще се сблъскаш с тесногръди типове, обичащи да окачват табелки "senza nobilita" и да гледат отвисоко на хората, които не са имали щастието да бъдат родени в пурпур като тях. Ще налетиш на безотговорни идиотчета, запълващи си времето, което губят за "обучение" в прескъпи университети, с развиване на резистентност към алкохол. Да не изключваме от списъка и запознанството с различни същества, паразитиращи на воля върху масивния бизонски, ъъъ, исках да кажа "лордски" гръб. Състави ли си вече мнение? Ще ти допадне ли книгата? Бързам да те изкуша с още нещо. Отзовеш ли се на призива на Ивлин Уо, те чакат и отскачане до Марсилия (е, не в най-престижните части на града, но е по-добре от нищо, а?), както и кратка почивка на остров Корфу. А ако тъмносините, нежни и чисти води на Йонийско море не могат да те примамят към романа, то какво повече бих могла да сторя аз? Я, сетих се! Ще те запозная с един човек...

Пол Нитопенс (на бас, че му завиждаш за фамилията) е обикновен младеж. Като теб и мен. Учи за свещеник, обича да чете, да мисли, кротък, искрен и надежден е. Подобен род хора биха предпочели да се оттеглят с "Дипломацията" на Кисинджър в стаята си, вместо да се отдадат на безпаметен гуляй със състудентите си. А арсеналът им от псувни, като в стария виц за виетнамеца, се изчерпва с впечатляващото: Ти не си добър другар!. Да не говорим, че представата им за щастие няма нищо общо със солидното материално състояние, душите им са по-изпълнени с романтични идеали от сърцето на Джордж Байрон, преди поетът да хукне да освобождава Гърция, а наивността им често им играе лоша шега.   Ами съвестта на Пол? Да кажем, че тя е по-будна от заядлив квестор на кандидат-студентски изпит и не пропуска да го сгълчи даже само при мисълта за мъъъничко кривване от правия път. Сигурна съм, че след прочетеното дотук никога не би допуснал възможността образцовият Нитопенс да бъде изключен за скандално поведение, нали? Е, ами точно това сполетява бедното момче, оказало се на погрешното място, в погрешното време - в центъра на поредната зверска запивка, продуцирана от привилегированите му колеги. Не стига че вратите на неговата Алма матер се затръшват завинаги под носа му, но и опекунът му (алчен адвокат, бързащ да сложи ръчичките си върху издръжката му) го изхвърля на улицата, позовавайки се на   куп "правни" доводи. И така, милият Пол се пуска на пазара на труда с бойкия дух на Апостол Прашинков (Нитопенс и Прашинков са сходни фамилии, не мислиш ли?), тръгнал да пробива дупки всякакви в култовата българска лента "Специалист по всичко". Но като какъв би могъл да си намери работа човек, уличен в неприлично, подриващо устоите на добрите нрави, поведение? Като учител, разбира се! Трябва само да поразкраси малко CV-то си, да прикрие някои факти и да заобиколи истината. И ето го нашия Нитопенс - на път за затънтено имение в Уелс, готов да просвещава млади, впечатлителни умове. Там го очакват: мрачна сграда (сякаш колективно нарисувана от сестрите Бронте, изпаднали в унило настроение), ухаеща на варено зеле и книжен прах; псевдоучители, които изобщо не държат на хигиенните навици и чийто първи въпрос при запознанство с нов колега засяга фундаменталното: Пиеш ли?; ученици, способни да изпилят нервите на Далай Лама и да го докарат до неконтролируемо буйстване или кататоничен шок; иконом-патологичен лъжец, порода "котарак сред гълъби"; "keeping up appearances" директор и двете му щерки -  кокона със слабост към крещящите тоалети и шапки, и - скъперница, която ако можеше да се храни с вятър, щеше по цял ден да си вее с ветрило, за да не похабява мармалада и кравето масло; маслинките в коктейла, очакващ Пол в гостоприемното имение, се явяват родителите на добричките дечица - до един класни представители на благородното съсловие - ще се убедиш в техните качества благодарение на остроумните и изпълнени със смисъл диалози, които водят помежду си, както и на темите, които ги интересуват най-много. Въпросът ми към теб е: мислиш ли, че в това отдалечено учебно заведение Пол Нитопенс е "попаднал на хора и станал човек"? И докъде, смяташ, ще го отведе животът му сред висшето общество? Дали ще му тръгне "като по коняк"? Преди малко цитирах откъсче от "Песен за човека" на Вапцаров. Може би стихотворението ще ти подскаже закъде пътува Пол с бързия влак...

Не знам дали вече приготвяш багажа си, за да се възползваш от любезната покана на Ивлин Уо, или още се колебаеш. Аз, например, нямах никакви съмнения относно въпросното пътешествие. Купих книгата "Упадък и падение", защото бях подготвена. Вече бях чела разказа "Тактическо учение" от същия автор. Творбата ме заинтригува още с първото си изречение и мисля, че темата за "сладостта на брака", загатната в него, намира своето продължение в едно от сюжетните разклонения на романа, който ти представям (перипетиите на "учителя" капитан Смрад и достигането до генералния извод, че в семейния живот не всичко е "бира и пръжки"). Момент, сега ще ме попиташ що за име на капитан е Смрад. Авторът е дооформил героите си, дарявайки ги с отличителни наименования от сорта на Стъпилзле, Глъчисмут, Тангенс (тук потръпвам от ужас), Тряс и т.н. Показателно е, че един от малкото персонажи, украсени с нормални съществителни собствени е този на кръчмарката - госпожа Робъртс : ) Поздравявам преводачката на романа - Зорница Христова, за професионално свършената работа! Благодарение на компетентната дама имаш възможността да се насладиш на една прекрасна и стилна карикатура на каймака (или на утайката) на английското общество от първата половина на миналия век. Ще ти призная, че за мен книгата се превърна в личен фаворит, защото:

* открих доста заслужаващи внимание (според моите интереси) нещица вътре в нея. В своя роман "Калокаин" (информация за него може да прочетеш в публикацията ми Kallocain) шведската авторка Карин Бойе посочва, че са малко нещата, които говорят повече за човек от представата му за живота (дали го вижда като път, битка, растящо дърво, бурно море; ако не се лъжа, и Зигмунд Фройд има мнение по темата). За нейния персонаж той беше стълба. А един от героите на Уо сравнява живота с колело в увеселителен парк (но не с изтърканото виенско) и прави интересна класификация на хората според тази си идея. Още нещо. Шантавият англичанин Карл Пилкингтън развива доста точна теория за индулгенциите, която намира приложение и в "Упадък и падение" - плащаш си скъпоценната лира и тя компенсира всяко светотатство. Не мога да подмина удоволствието от тръпката  да отвориш нова книга, което споделям с Пол, както и любопитния факт, че той чете "Златната клонка" (също като един от героите в "Апокалипсис сега", ако си спомням правилно). Друг ценен момент за мен беше описанието на английската пролет. Уо ме накара да се размечтая за излет с цел пленерна живопис в компанията на Моне и Реноар [не ми се смей, човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му ;) ]: "Умереното априлско слънце се провираше през напъпилите кестени и разкриваше между стволовете им зелени откъслеци парк и сиянието на далечно езеро.". И, най-важното, авторът има наглия навик да ти пуска такива светкавици (под формата на небрежно формулирано и изпуснато изречение), че...

* четях  с усмивка (на места - се смях с глас) заради: обяснението за разликата между резултата от уелска и от ирландска караница; любовта, която, заедно с миризмата на зеле и прах, се носи натрапчиво във въздуха; намигването към "Вожда на червенокожите" от О. Хенри; уникалния саундтрак на яко забиващата банда "Сребърният оркестър"; спортни състезания в духа на организираните от Стив Мартин изпитания на бойни машини в "Сержант Билко", преминали в духа на старанието да прикриеш некадърността, мързела си и оскъдната си, неподдържана и разпадаща се материална база пред висшестоящи гости; псевдостранностите на псевдотворци-гении с големи претенции; новия смисъл, който придобива словосъчетанието "първа кръв" (Дейвид Морел ряпа да яде); наличието на чудесен евфемизъм за ругатня; поуките за ползата от богоугодните химни, учителстването и лечебните сиропи (с основно активно вещество "шери"); и т.н. Очакват те още мнооого комични ситуации и герои, които просто си плачат да бъдат увековечени от някой художник-карикатурист.

Само още едно изречение и си свободен да потеглиш към избраната от теб лятна дестинация. В своя разказ, "Трудов договор", Далия Ал-Халил, подчертава, че за всяка предизвикана усмивка човек получава от 2,8 (за преднамерено действие) до 3,5 (за спонтанна проява) секунди в Рая. Е, прочети "Упадък и падение" и си отбележи колко пъти ъгълчетата на устата ти са поемали нагоре, както и колко пъти си се смял от сърце. А сега направи съответните изчисления и определи "присъдата" на Ивлин Уо : )


Няма коментари:

Публикуване на коментар