четвъртък, 7 февруари 2013 г.

I'VE BEEN BAD, I'VE BEEN GOOD, I'VE BEEN EVERYTHING I SHOULD

Бас държа, че думичките от заглавието на настоящата ми публикация са се въртели из главата на Флавия де Лус, докато малката напаст е съставяла своето писмо до Дядо Коледа. Какво си мислите, че е поискала тя от най-успешното рекламно лице на Кока-Кола за всички времена? Кадифена розова рокличка с воланчета? Порцеланова кукла с блестящи къдрици? Пухкаво кученце с родословно дърво,  чиито корени могат да се проследят чак до четириногия любимец на Уилям Завоевателя (дааа, представям си как Уилям си е играл с пуделчета, когато не се е занимавал с маловажни работи като боевете за  английския престол)? Ако дори за миг допускате, че изброените варианти са възможни, значи че или изобщо не познавате очарователната героиня на Алън Брадли, или че все още не сте попадали на книгите с нейните приключения. Ами време е да го сторите. Защото четвъртият роман от поредицата - "Преследвана от сенки" - вече е на пазара. Обърнете внимание на корицата - грабваща, закачлива и стилна. Също като Флавия

ДА СИ ХВАНЕШ ДЯДО КОЛЕДА ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

Преди да ви издам в какви нови бели се впуска дванайсетгодишната детективка с невинен вид, ще направя кратко въведение в обстановката. Наближава Коледа. Снегът вали и няма никакво намерение да спира, докато не покрие като гъста глазура от бита сметана родното имение на Флавия - Бъкшоу - и кроткото селце Бишъпс Лейси, сгушено наблизо. Всеки невинен читател ще предположи, че по това време на годината влюбеното в разкриването на убийствени пъзели девойче ще се усмири и ще се посвети на миролюбиви занимания (например пеене на празнични песнички, ходене на църква, помагане в подготовката за празника). Ха, мечтайте си. Я по-добре хвърлете едно око на следващите редове. Ако ви се стори, че съдържат елементи на неоправдано насилие, не бързайте да звъните на Организацията за защита на пенсионерите в Лапландия. Флавия само ще плени Дядо Коледа и ще си поговори с него, няма да го нарани. Дава ви честната си скаутска! (Абе, не знам колко е честна, примерната госпожица е била изгонена от скаутската организация за неподчинение).

ТРАДИЦИОННИЯТ КОЛЕДЕН СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ НА ФЛАВИЯ

- на лов за елха с Догър (верния иконом/приятел)
- украсяване на избраното дръвче (Йееее!)
- крадене на коледен кейк (единственото годно за консумация кулинарно постижение на готвачката госпожа Малит)
- помирение със сестрите (самовлюбената Фели и многознайката Дафи)
- отваряне на подаръци (мислете му, ако не включват портативен генератор и комплект стъклени мерилки)

ИЗВЪНРЕДНИЯТ КОЛЕДЕН СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ НА ФЛАВИЯ

- на лов за елха с Догър на лов за Дядо Коледа (без придружител)
- украсяване на избраното дръвче украсяване на небето над Бъкшоу с домашно забъркани фойерверки
- крадене на коледен кейк крадене на доказателства от местопрестъпление
- помирение със сестрите помирение с инспектор Хюит
- отваряне на подаръци оглед на труп (без отваряне)

Как ви се струва вторият списък със задачи? Малко необичаен за едно дете, нали? Ами и обстоятелствата, които го налагат, са необикновени. По-конкретно:

ПАКОСТИТЕ НА АЛЪН БРАДЛИ

Извинете, вместо пакостите на Алън Брадли, имах предвид тези на Флавия. Но като се замислиш, не съществува кой знае каква разлика, така че няма да поправям грешчицата : ) И така. В предишните романи от поредицата авторът намеква, че семейството на Флавия търпи финансови затруднения. Положението е толкова сериозно, че баща й е принуден да продаде някои марки от безценната си колекция. Но това не е достатъчно, за да покрие разходите по огромното имение. Тогава? Човекът постъпва така, както всеки нормален собственик на гълтаща като ламя средства за поддръжка купчина камъни с историческа и архитектурна стойност би постъпил - дава сградата под наем на филмова продукция. Аха. Бъкшоу ще се превърне в сцена на пресъздаването на драматичните перипетии от романа "Писъкът на гарвана". Названието е малко депресиращо, не смятате ли? И навява лоши предчувствия. Може би събитията в книгата щяха да се развият по друг начин, ако работното заглавие на лентата беше "Любов и рози". Не знам. Сигурно се досещате, че пристигането на снимачния екип осуетява всички планове на фамилия де Лус за прекарване на идеалната (е, доколкото може да е идеална) Коледа. Но пък и внася много емоции. На обитателите на Бъкшоу им предстои среща с мегазвездите Филис Уивърн и Дезмънд Дънкан (светила от ранга на Катрин Хепбърн и Кари Грант) и сблъсък с прочутия режисьор Вал Лампман (кинодеец от величината на Кларънс Браун). Две световни знаменитости, режисьор с голямо его, будещи подозрение членове на екипа и имение, криещо безброй възможности да се отървеш безнаказано от нечие изстинало тяло. Взривоопасна комбинация, а? Разбира се, убийството не закъснява, а Флавия се озовава първа на местопрестъплението (о, изненада!) и започва да си пъха сладкото носле, където не й е работа. Даже капанът, който готви за Дядо Коледа, минава на втори план (а умоглътващите фойерверки - на трети). Ще се въздържа от  издаване на повече подробности. Подчертавам само, че извършителят на престъплението проявява артистична (и мнооого извратена) изобретателност при "разкрасяването" на жертвата, чийто живот току-що е отнел чрез душене с кинолента. И няма да се спре пред нищо, за да затвори устата на едно дете, застрашаващо безумния му план (Флавия, естествено), завинаги.

Замислянето на този интригуващ сюжет е най-вдъхновяващата пакост на Алън Брадли в "Преследвана от сенки", но канадецът заслужава похвала и за още куп лудории. Например, той събира по едно и също време и на едно и също място всички ухажори на Офелия, красивата сестра на запалената последователка на мис Марпъл, и по-точно: симпатичния сержант Грейвс (аз лично гласувам за него), бившия военнопленник Дитер (по думите на Флавия, немецът е опасна конкуренция на всеки скандинавски бог), Нед - момчето за всичко от местния хан (което подарява мухлясали шоколадчета) и американския войник Карл (с ужасяваща липса на чувство за такт и имунизиран срещу всяко вдъхващо страх родителско тяло). На сцените с гореизложените момци съм се смяла от сърце. Забавлявах се страхотно и с пъклените планове за отмъщение, в съставянето на които Флавия няма равна. Даже бих й предложила да ги издаде в книга и бих я посъветвала да я кръсти "Жълти гащи или Как да се разправяме с издевателстващи над нас по-големи братя и сестри". Удоволствие (но не за небцето) ще ви достави и актуализираният списък с кошмарни готварски рецепти на госпожа Малит (ако сте забравили с какво изкушава той, ще подразня вкусовите ви рецептори: кейк с мас, прегорени филийки с лимонов крем, какао с островчета сметана и розмарин). Да ви е сладко! Така, докато хапвате и пийвате, Алън Брадли продължава да ви развлича с истории за откачените представители на рода де Лус. Да вземем Флоризел де Лус.  Симпатягата наредил да обезсмъртят коня му Аякс на маслено платно, което краси и до днес галерията с портрети на велики предци в Бъкшоу (тук се сетих за император Калигула, който провъзгласил жребеца си за сенатор). Писателят задоволява любопитството ви не само относно потъналите в прах случки от семейната история, но и относно второстепенните герои, които правят света на Флавия още по-цветен: ще научите повече за доктор Дарби и неговата съпруга, ще разберете  как Максимилиан Брок заработва допълнително джобни, ще се изненадате от роднините на вечно киселата съпруга на викария, ще се ококорите, щом ви стане ясно какви ги е вършела старата леля Фелисити на младини, Догър ще ви сподели къде е отраснал, ще се срещнете с Алф (всеядния съпруг на кулинарната чародейка Малит), а Дафи (влюбената в четенето средна сестра де Лус) ще ви очарова с неочакван талант. Няма какво да говорим повече. Чака ви щуро приключение в стил "Алън Брадли", извинете, в стил "Флавия", в което ще се плъзнете на фона на прекрасно изрисувани зимни картини. Но внимавайте! От всеки ъгъл дебнат сенките на мрачни тайни и зли намарения...

BITTEN BY THE FLAVIA BUG

Ако бях на мястото на добрия старец, раздаващ подаръци на децата за Коледа, щях да обърна специално внимание на Флавия де Лус. Искам да кажа, че нямаше да бързам да се изнижа през комина, а щях да седна в домашната й лаборатория, да си пийна топло мляко, да си изям всички курабийки и да се наслаждавам на компанията на мъничката почитателка на химичните експерименти. Защото да я слушаш как разказва си е уникално изживяване. Главата й е пълна с чудновати факти (чували ли сте за "гърбавите снежинки"? Ами знаете ли с какво се е натровил веднъж художникът Уистлър?), а въображението й е със страховити размери и превръща дори най-баналната случка в нещо интригуващо. Наблюдателна е и притежава изключително точна преценка за поведението, достойнствата и пороците на възрастните (които не се притеснява да пореже с острия си език). Асоциациите, пораждащи се в бясно работещото й мозъче, предизвикват възхищение. В един момент сравнява  някого с образ от картина на Ботичели или с героиня от гръцката митология, а в следващия изтърсва, че еди-какво си се среща толкова рядко, колкото "ако от еднорог" или пък  споделя, че "старата скумрия" (досадната й леля) се смее с ентусиазма на ревящо магаре. Въобще не й пука от световно признати авторитети и не я е срам да нарече Бетовен с гальовното Лари Би. За нея най-интересната част от "Ромео и Жулиета" (както и от повечето други литературни произведения) е тази с отровата. Във връзка с това, любимата й ругатня е "Кипящи цианиди!". Този израз ме подсеща да ви предупредя, че тя има навика и да готви в лабораторни условия, тъй че човек трябва да внимава, когато й е на гости и му бъде предложено нещо собственоръчно забъркано. Сега ще кажете, че едно ругаещо дете, обсебено от тъмните страни на химията, не заслужава глезотии за празника. Напротив. Флавия е всичко, което трябва да бъде: и лоша (но не прекалено), докато краде кейк и обмисля хитроумни клопки, и добра, пак в разумни граници : ), докато утешава преследвания от кошмари Догър. Това, което момиченцето прави за него, е израз на обич и загриженост в най-чиста форма. С две думи - сгрява сърцето. Затова смятам, че госпожица де Лус заслужава да получи най-прекрасния подарък. Както и вашето внимание.



Няма коментари:

Публикуване на коментар