"АРЛЕКИН"
Разказът е носител на голямата награда в първото издание на Националния литературен конкурс на Софийски университет и фондация "Св. Климент Охридски" през 2007 година. Срещаме се с инспектор Джон Ласитър, ченге с "прошарени коси и неизмеримо количество черна горчилка в душата" (страхотна характеристика!), крепящо се на бляновете за предстоящото си пенсиониране: слънце, море, любимата жена, сериен убиец... Опа, това последното не се вписва в пейзажа. Дааа, вместо да крои планове за уютна къщичка във Флорида, на Джон му се налага да гони някакъв ненормалник, сеещ смърт и ужас след себе си. Не стига това, ами и откачалката се отличава с ум на гениален математик и гигантски комплекс за малоценност. Затова няма да се учудите, като ви открехна, че престъпникът избива и комплекса, и жертвите си при игра на Го (повече информация относно играта: www.weiqiland.net). Как опитният полицай ще сгащи лудия и защо е препоръчително да си носите кафе в термос от къщи, а не да пиете калната течност от машината в офиса - ще разберете от финала на разказа. Изключително интелигентно написана история, от която ще научите и нещичко за източната философия. Давам десет от десет точки за чудесните схеми/илюстрации към "Арлекин" - чрез тях си представяме още по-ясно ходовете на психопата. А уводната сцена заковава! Страхотно е, когато авторът те хваща на въдицата си от самото начало.
"БЯГСТВОТО"
Спомняте ли си сладките душички от "Въздушен конвой" - Сайръс Вируса, Джони 23, Гарланд? За незапознатите с филмографията на Ник Кейдж и Джон Малкович (не ви е срам!) е следното уточнение: в гореспоменатата лента група свръхзли, извратени и изобретателни затворници превземат самолета, с който ги транспортират към нов зандан и започват яко да купонясват. Сайръсчо е техният водач, а Джони и Гарланд - най-"миловидните" екземпляри от развилнялата се гмеж. Я сега си представете куп подобни симпатяги (че и отгоре), събрани в ултрамодерна институция за лишаване от свобода, поместена на покрива на мол! И никой от блажено пазаруващите клиенти на търговския комплекс не знае за съществуването й! Въображението и злият гений на Бранимир Събев не спират дотук. Той внушава на един от героите си, че е време да се измъкне от килията, да покаже една трипръстова конфигурация на директора и надзирателите, да яхне мотора и да отпраши към залеза. Пътят към волния живот обаче минава през магазини, кина и ресторанти. И безброй невинни посетители. Това, с което ще запомня разказа, е алтернативната световна история, обрисувана от автора. Искате ли да разберете как изглежда светът, чиито плодове гният в топсекретни тъмници, проектирани от нечий болен мозък? Прочетете "Бягството".
"КОТЕШКИЯТ ГОСПОДАР"
Тук ви чака пътешествие в миналото. Озовавате се във времето, когато белите колонизатори са нахлули в Африка и са зарадвали местното население с армагани като венерически болести, робска експлоатация и внушаване на чувството за непълноценност. Честно, докато четях, ми идеше лично да разкъсам садиста, извинете, капитан Джеймс Баунти (не се подвеждайте от името и не правете аналогии с шоколадовото десертче, в мерзавеца няма нищо сладко), тръгнал да трови живота на цяло племе. Но той си го получава в една от най-въздействащите сцени, която кръстих "кърваво угощение". Сега да не си помислите, че на горките негри най-накрая им е писнало и са решили да го направят на супа. Не. Кой му вижда сметката, ще научите сами. Ще отбележа, че малтретираните хорица притежават повече духовна чистота в кутрето си, отколкото "мисионерите" - в цялото си тяло. Пример. Членовете на племето се обръщат един към друг със "сине на саваната" и "дъще на пустинята" (красиво!!!), за тях на преден план стоят вярата, свободата и благородството, и, не на последно място, имат силна връзка с животните, уважават ги и се отнасят с тях като с братя (сетих се за "Бялата сова" на Любомир Николов). Любима картина в този разказ за мен е описанието на африканската нощ. Боже, почувствах я!
"ДОКЪДЕ ВОДЯТ МЕЧТИТЕ"
Запознайте се с начинаещия писател Илиан Ковачев, неговия издател-to-be (или по-скоро not-to-be) и недооценените перли в хоръра "Ужас в тихите води" и "Софийски вампир". Ще ви стане ясно как стоят нещата с издаването и четенето на български автори в нашата родина. Ако пък мечтаете да блеснете на писателското поприще, преживелиците на Илиан (може би) ще ви разубедят. Разказът завършва размазващо. Във всеки смисъл. Изречението, което се запечата в ума ми, бе "Хората четат малко, а пък български автори - хич, дори да се казват Йордан Радичков или Недялко Йорданов.".
"СТРАХ ОТ СТРАХА"
Една от най-потресаващите сцени в "Падението" на Хоган и дел Торо включваше автобус с незрящи малчугани, ентусиазирано отправили се към гостоприемните обятия на господин Сарду, мислейки, че ще получат помощ. Побиха ме тръпки. По същия начин се почувствах, започвайки "Страх от страха". В него става дума за училищна екскурзия сред природата, нощувка в зловещ бивш санаториум и похотлива химичка. Ако точите лиги за изпълнения в стил "Палавата класна", ще ви разочаровам. Учителката е статистка. Интересното се случва в отдалечена стая, където децата са се събрали да си разказват страшни истории. В случай че арсеналът ви от градски легенди, които да разпространявате на светлината от китайско фенерче, плаче за обновяване, сте попаднали на правилния разказ.
"ВИДЕОКАСЕТИ" или колко е важно да предпочетем творчеството на Ей Си Стивън (Стефан Апостолов) пред това на Роб Зомби
Разказът печели трето място в литературния конкурс на Шуменския университет "Еп. Константин Преславски". Стилиян Калчев е обикновен човечец, с гадна професия и никакви приятели. Единствената му утеха след края на работния ден са посещенията в кварталната видеотека, откъдето си набавя касети - толкова, колкото да му помогнат да избута някак вечерта - и отскачанията до магазина за бира - достатъчно, за да престане да му пука, че не живее истински, а просто седи и чака да умре. Не знам каква марка напитка с хмел предпочита, но от разказа определено става ясно що за филми вълнуват душата му - тези, в чиито надписи фигурират имена на звезди като Трейси Лордс и Борис Карлоф. Докъде ще стигне Стилиян със своята мания по такива заглавия и кой (или какво) всъщност е загадъчният собственик на видеотеката - Сашо? Няма да ви кажа :-P Ще споделя само, че приключенията на героите от старата лента "Останете на канала" са съвсем безобидни в сравнение с тези на господин Калчев. А всеки път когато чета за Сашо, стомахът ми се свива на топка. "Видеокасети" съдържа и полезен списък с филмовите класики в жанра на ужаса, в случай че сте спали (или сте били на Марс) и сте пропуснали да изгледате някоя от тях.
"КЪМ АДА"
Разказът е носител на поощрителна награда за много добро представяне в бургаския конкурс "Изкуство против дрогата" за 2007. Потрес. Тежест в гърдите. Болка. Жал. Отвращение. Гняв. Ще преминете през всичко това, четейки за Иво и Диана - образи, които ще запомните. Няма друг начин. Бранимир Събев заслужава поздравления, защото развива сюжета в съвсем неподозирана за читателя (поне за мен) посока. Ти си мислиш, че героите ги чака едно, а всъщност им предстои нещо съвсем различно. Изненада! А финалът гарантира жестоко удовлетворение!!!
"ЖЕНИТЕ НА ЖИВОТА МИ"
Пет жени. Пет комплекта пленителни качества и отрезвяващи недостатъци. Пет сандъчета с инструменти за доставяне на върховно удоволствие, но и за причиняване на тежки повреди. Пет неземни създания, способни да те накарат да повярваш не само в съществуването на феи, но и в опасността от нашествието на орки. Пет природни явления, които трудно можеш да си обясниш, а още по-трудно - да задържиш. А щетите, причинени от тях, рядко могат да бъдат ограничени. Езикът на автора в този разказ се отличава с особено изящество. Прекрасен!
"ХИЖАТА"
Дойде време да ви поговоря за втория си любим герой от разказите на Бранимир Събев (първият е Калунга от "Котешкият господар") - Сребрин Дорианов. Сребрин е кораво копеле. По-добре е да не го ядосваш, защото ще те накара да съжаляваш, че си се родил с толкова малко мозък, че да ти хрумне да се е**ваш с него. Вижте само това описание: "Сякаш самата черна нощ бе изхрачила този тъмен мъж от недрата си като подарък-проклятие към деня, който отново я бе надвил.". Не, Сребрин не е състезател по смесени бойни изкуства, окичен с медали (и скалпове) и гледащ с умиление като Майк Тайсън в момента преди да откъсне със зъби ухото на Ивендър Холифийлд. Няма такива работи. Момчето е победител в литературен конкурс, организиран от престижен университет. А част от наградата е екскурзия и престой в изолирана хижа. Изолирана хижа? Светна ли ви лампичката, че героят ще попадне в, меко казано, неприятна ситуация? Мен започнаха да ме полазват тръпки още щом Събев украси сюжета със съдържателите на постройката (и техния син а ла Норман Бейтс). Авторът е замислил кървава касапница. Стискайте палци на Сребрин!
"КРАЛЯТ"
Казвала съм и преди (в коментара към "Нощен патрул"), че писателите, които осигуряват подходящия саундтрак за своите творби, ми обират точките. "Кралят" е вдъхновен от песента K.I.N.G. на Satyricon. Мисля си, че разказът би бил идеален вариант за сценарий към клипа на парчето. И още нещо. Историята ще извика в паметта ви всички срещи с изчадията на Лъвкрафт. Никога вече няма да гледам на сградата на КНСБ по предишния начин. Браво, бе!
"ЛЮБОВ МОЯ, АНГЕЛ МОЙ"
Заглавието изобщо не подсказва с какви същества ще се занимаваме тук. Докато четеш началните страници ти става страшно хубаво. А после идва уродливото (нямам предвид само външна характеристика). Разказът разкрива колко красив, великолепен и освобождаващ може да бъде сексуалният акт, но и колко грозен, жесток и осакатяващ. И дава добър урок на всички, които обичат да мачкат по-беззащитните от тях. Завършекът, също като този на "Към ада", те изпълва със злорадо тържествуване.
"ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОБИЧАШЕ СТИВЪН КИНГ"
Разказът е носител на голямата награда в Националния литературен конкурс на Софийски университет и фондация "Св. Климент Охридски" за 2010 година. Погледнете корицата на книгата (чудесното художествено оформление е дело на Радослав Донев). На нея вдъхновено е пресъздаден главният герой в историята - Стефан Кралев. Стефан се явява еволюиралият, усложнен и уплътнен модел на Стилиян Калчев от "Видеокасети". Да видим. Затворен в себе си самотник, фен на ужасите. Само дето Кралев обича да ги чете, не да ги гледа на лента. И като казвам "обича" силно подценявам емоцията. Освен това вниманието му е съсредоточено върху един-единствен автор (заглавието вече ви е издало кой е той). Живее заринат в негови книги и им се кефи като алчен колекционер на класьорите си с редки монети. Единствената причина да излиза (рядко) от бърлогата си е да си набави нови издания на Кинг. Чрез кражба. Не че няма пари. Просто така му е по-готино. Докъде ще го доведе тази мания? Хм, до нищо хубаво. Искам да подчертая, че Стефан Кралев ще остави отпечатък върху вас. Образът му е така добре изграден и правдоподобен, че чак се стреснах. Изпитах желание да го разтърся: "Я не се излагай! Излез на слънце, подишай малко незамърсен с книжен прах въздух, огледай се! Вземи живота си в ръце, използвай каквото Господ ти е дал и се бори за мястото си сред хората! Защото в противен случай единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде мимолетното недоумение "Абе, къде изчезна оня хахо, дето крадеше книги от сергиите? Напоследък не се е мяркал...".
"НЕОБИЧАЙНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ"
Главният герой в историята - Камен - се изправя пред въплъщението на най-големия от всички ужаси. Страховитият образ, вместо веднага да смачка жалкия човек като ненужна буболечка, го заговаря. Зловещата фигура, хвърлила огромната си сянка върху Камен, има грандиозен план. За да бъде приложен на практика, обаче, е необходимо участието на нищожния смъртен. Съгласи ли се да помага, Камен ще получи повече, отколкото някога е мечтал. А какво ще загуби? Следват преговори на високо равнище, като всяка от договарящите се страни се представя на ниво (въпреки че атмосферата не е много предразполагаща за човешки същества). Диалогът (поздравления за графичното му представяне!) те държи в напрежение и доставя удоволствие (така става винаги, когато слушаш интелигентни хора да се надиграват по остроумие). Разказът със сигурност ще ви накара да мислите по него, дълго след като сте го прочели.
"БЛАГОСЛОВЕНИЯТ, ВЕЩИЦАТА И ДЯВОЛЪТ"
Докато бях погълната от тази история, в главата ми звучаха едни думички от "Възкресителят" на Лъвкрафт: "... не призовавайте Оногова, когото не сте в състояние да удържите...". Ха, ако милата Венефика на Събев беше направила скок напред във времето и се беше сдобила с тази творба на американеца, щеше да си спести проблемите с гърлото. И не само тях. Ама като всяка прекалено самоуверена вещица, тръгва да разпалва огньове, които не знае как да потуши. В началото целите й са съвсем постижими - да вгорчи живота на група добри монаси, обитаващи съседния на колибата й манастир, защото е хвърлила око на земята им. И да пие девича кръв, за да се поддържа вечно млада. Но да не се отклоняваме, предпочитаната й напитка не е от голямо значение. Да се върнем на монасите. Нарекох ги "добри", нали? Отново "Ха"! По-благодатна почва за посяване на семената на покварата от рабите Божии в обителта "Свети Юстиний" надали ще намерите. А веднъж покълнало и поникнало, моралното разложение достига размерите на растението-мутант от "Джак и бобеното зърно". Разказът извика в ума ми попове, ръсещи благословии и светена вода от прозорците на мерцедеси. Грозно!
Ами, това са моите впечатления от сборника със страхотии "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Защо го препоръчвам? Защото между неговите страници ще попаднете на чудовища от всякакъв вид и ранг, но и ще срещнете достойни образи, будещи симпатия, уважение и възхищение. Никога няма да ви стане скучно, тъй като ще станете свидетели на различни етапи от човешката история, ще посетите различни континенти и ще изпитате всякакви видове тръпки (от очакване, от ужас, от жалост, от наслада и възбуда). Тръпкополазването се засилва благодарение на усета за боравенето с изразните средства на автора. Бранимир Събев описва еднакво сполучливо и искрящата индивидуалност на дадена жена, и лостчетата, движещи нечия неуравновесена психика, и моментите на умопоглъщащ ужас. В първия случай ще се почувствате, сякаш се намирате под нежните струи на топъл душ, а вторият и третият ще предизвикат у вас отклик като при рязкото, гневно дръпване на струните на китара. Декорите, които писателят подбира за своите творби, също допринасят за изживяването. Колкото повече четете, толкова по-дълбоко и интензивно става то. Знаете ли какво изпитвах между отделните разкази? Усещах се все едно съм попаднала в някоя от паузите в "March of the Pigs" на "Nine Inch Nails" и съм в очакване на следващата (още по-експлозивна) част от парчето. Допълнителна доза мрачен кеф ще ви доставят илюстрациите на Петър Станимиров (един от боговете в своя жанр) и изпипаната корица (вече споменах, че дизайнът е на Радослав Донев). Като се запознаете с историите, ще ми кажете дали сте съгласни с мен. А пък аз се надявам на още разкази, че защо не и на нещо по-дългичко, с главен герой Сребрин Дорианов : )
"КОТЕШКИЯТ ГОСПОДАР"
Тук ви чака пътешествие в миналото. Озовавате се във времето, когато белите колонизатори са нахлули в Африка и са зарадвали местното население с армагани като венерически болести, робска експлоатация и внушаване на чувството за непълноценност. Честно, докато четях, ми идеше лично да разкъсам садиста, извинете, капитан Джеймс Баунти (не се подвеждайте от името и не правете аналогии с шоколадовото десертче, в мерзавеца няма нищо сладко), тръгнал да трови живота на цяло племе. Но той си го получава в една от най-въздействащите сцени, която кръстих "кърваво угощение". Сега да не си помислите, че на горките негри най-накрая им е писнало и са решили да го направят на супа. Не. Кой му вижда сметката, ще научите сами. Ще отбележа, че малтретираните хорица притежават повече духовна чистота в кутрето си, отколкото "мисионерите" - в цялото си тяло. Пример. Членовете на племето се обръщат един към друг със "сине на саваната" и "дъще на пустинята" (красиво!!!), за тях на преден план стоят вярата, свободата и благородството, и, не на последно място, имат силна връзка с животните, уважават ги и се отнасят с тях като с братя (сетих се за "Бялата сова" на Любомир Николов). Любима картина в този разказ за мен е описанието на африканската нощ. Боже, почувствах я!
"ДОКЪДЕ ВОДЯТ МЕЧТИТЕ"
Запознайте се с начинаещия писател Илиан Ковачев, неговия издател-to-be (или по-скоро not-to-be) и недооценените перли в хоръра "Ужас в тихите води" и "Софийски вампир". Ще ви стане ясно как стоят нещата с издаването и четенето на български автори в нашата родина. Ако пък мечтаете да блеснете на писателското поприще, преживелиците на Илиан (може би) ще ви разубедят. Разказът завършва размазващо. Във всеки смисъл. Изречението, което се запечата в ума ми, бе "Хората четат малко, а пък български автори - хич, дори да се казват Йордан Радичков или Недялко Йорданов.".
"СТРАХ ОТ СТРАХА"
Една от най-потресаващите сцени в "Падението" на Хоган и дел Торо включваше автобус с незрящи малчугани, ентусиазирано отправили се към гостоприемните обятия на господин Сарду, мислейки, че ще получат помощ. Побиха ме тръпки. По същия начин се почувствах, започвайки "Страх от страха". В него става дума за училищна екскурзия сред природата, нощувка в зловещ бивш санаториум и похотлива химичка. Ако точите лиги за изпълнения в стил "Палавата класна", ще ви разочаровам. Учителката е статистка. Интересното се случва в отдалечена стая, където децата са се събрали да си разказват страшни истории. В случай че арсеналът ви от градски легенди, които да разпространявате на светлината от китайско фенерче, плаче за обновяване, сте попаднали на правилния разказ.
"ВИДЕОКАСЕТИ" или колко е важно да предпочетем творчеството на Ей Си Стивън (Стефан Апостолов) пред това на Роб Зомби
Разказът печели трето място в литературния конкурс на Шуменския университет "Еп. Константин Преславски". Стилиян Калчев е обикновен човечец, с гадна професия и никакви приятели. Единствената му утеха след края на работния ден са посещенията в кварталната видеотека, откъдето си набавя касети - толкова, колкото да му помогнат да избута някак вечерта - и отскачанията до магазина за бира - достатъчно, за да престане да му пука, че не живее истински, а просто седи и чака да умре. Не знам каква марка напитка с хмел предпочита, но от разказа определено става ясно що за филми вълнуват душата му - тези, в чиито надписи фигурират имена на звезди като Трейси Лордс и Борис Карлоф. Докъде ще стигне Стилиян със своята мания по такива заглавия и кой (или какво) всъщност е загадъчният собственик на видеотеката - Сашо? Няма да ви кажа :-P Ще споделя само, че приключенията на героите от старата лента "Останете на канала" са съвсем безобидни в сравнение с тези на господин Калчев. А всеки път когато чета за Сашо, стомахът ми се свива на топка. "Видеокасети" съдържа и полезен списък с филмовите класики в жанра на ужаса, в случай че сте спали (или сте били на Марс) и сте пропуснали да изгледате някоя от тях.
"КЪМ АДА"
Разказът е носител на поощрителна награда за много добро представяне в бургаския конкурс "Изкуство против дрогата" за 2007. Потрес. Тежест в гърдите. Болка. Жал. Отвращение. Гняв. Ще преминете през всичко това, четейки за Иво и Диана - образи, които ще запомните. Няма друг начин. Бранимир Събев заслужава поздравления, защото развива сюжета в съвсем неподозирана за читателя (поне за мен) посока. Ти си мислиш, че героите ги чака едно, а всъщност им предстои нещо съвсем различно. Изненада! А финалът гарантира жестоко удовлетворение!!!
"ЖЕНИТЕ НА ЖИВОТА МИ"
Пет жени. Пет комплекта пленителни качества и отрезвяващи недостатъци. Пет сандъчета с инструменти за доставяне на върховно удоволствие, но и за причиняване на тежки повреди. Пет неземни създания, способни да те накарат да повярваш не само в съществуването на феи, но и в опасността от нашествието на орки. Пет природни явления, които трудно можеш да си обясниш, а още по-трудно - да задържиш. А щетите, причинени от тях, рядко могат да бъдат ограничени. Езикът на автора в този разказ се отличава с особено изящество. Прекрасен!
"ХИЖАТА"
Дойде време да ви поговоря за втория си любим герой от разказите на Бранимир Събев (първият е Калунга от "Котешкият господар") - Сребрин Дорианов. Сребрин е кораво копеле. По-добре е да не го ядосваш, защото ще те накара да съжаляваш, че си се родил с толкова малко мозък, че да ти хрумне да се е**ваш с него. Вижте само това описание: "Сякаш самата черна нощ бе изхрачила този тъмен мъж от недрата си като подарък-проклятие към деня, който отново я бе надвил.". Не, Сребрин не е състезател по смесени бойни изкуства, окичен с медали (и скалпове) и гледащ с умиление като Майк Тайсън в момента преди да откъсне със зъби ухото на Ивендър Холифийлд. Няма такива работи. Момчето е победител в литературен конкурс, организиран от престижен университет. А част от наградата е екскурзия и престой в изолирана хижа. Изолирана хижа? Светна ли ви лампичката, че героят ще попадне в, меко казано, неприятна ситуация? Мен започнаха да ме полазват тръпки още щом Събев украси сюжета със съдържателите на постройката (и техния син а ла Норман Бейтс). Авторът е замислил кървава касапница. Стискайте палци на Сребрин!
"КРАЛЯТ"
Казвала съм и преди (в коментара към "Нощен патрул"), че писателите, които осигуряват подходящия саундтрак за своите творби, ми обират точките. "Кралят" е вдъхновен от песента K.I.N.G. на Satyricon. Мисля си, че разказът би бил идеален вариант за сценарий към клипа на парчето. И още нещо. Историята ще извика в паметта ви всички срещи с изчадията на Лъвкрафт. Никога вече няма да гледам на сградата на КНСБ по предишния начин. Браво, бе!
"ЛЮБОВ МОЯ, АНГЕЛ МОЙ"
Заглавието изобщо не подсказва с какви същества ще се занимаваме тук. Докато четеш началните страници ти става страшно хубаво. А после идва уродливото (нямам предвид само външна характеристика). Разказът разкрива колко красив, великолепен и освобождаващ може да бъде сексуалният акт, но и колко грозен, жесток и осакатяващ. И дава добър урок на всички, които обичат да мачкат по-беззащитните от тях. Завършекът, също като този на "Към ада", те изпълва със злорадо тържествуване.
"ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОБИЧАШЕ СТИВЪН КИНГ"
Разказът е носител на голямата награда в Националния литературен конкурс на Софийски университет и фондация "Св. Климент Охридски" за 2010 година. Погледнете корицата на книгата (чудесното художествено оформление е дело на Радослав Донев). На нея вдъхновено е пресъздаден главният герой в историята - Стефан Кралев. Стефан се явява еволюиралият, усложнен и уплътнен модел на Стилиян Калчев от "Видеокасети". Да видим. Затворен в себе си самотник, фен на ужасите. Само дето Кралев обича да ги чете, не да ги гледа на лента. И като казвам "обича" силно подценявам емоцията. Освен това вниманието му е съсредоточено върху един-единствен автор (заглавието вече ви е издало кой е той). Живее заринат в негови книги и им се кефи като алчен колекционер на класьорите си с редки монети. Единствената причина да излиза (рядко) от бърлогата си е да си набави нови издания на Кинг. Чрез кражба. Не че няма пари. Просто така му е по-готино. Докъде ще го доведе тази мания? Хм, до нищо хубаво. Искам да подчертая, че Стефан Кралев ще остави отпечатък върху вас. Образът му е така добре изграден и правдоподобен, че чак се стреснах. Изпитах желание да го разтърся: "Я не се излагай! Излез на слънце, подишай малко незамърсен с книжен прах въздух, огледай се! Вземи живота си в ръце, използвай каквото Господ ти е дал и се бори за мястото си сред хората! Защото в противен случай единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде мимолетното недоумение "Абе, къде изчезна оня хахо, дето крадеше книги от сергиите? Напоследък не се е мяркал...".
"НЕОБИЧАЙНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ"
Главният герой в историята - Камен - се изправя пред въплъщението на най-големия от всички ужаси. Страховитият образ, вместо веднага да смачка жалкия човек като ненужна буболечка, го заговаря. Зловещата фигура, хвърлила огромната си сянка върху Камен, има грандиозен план. За да бъде приложен на практика, обаче, е необходимо участието на нищожния смъртен. Съгласи ли се да помага, Камен ще получи повече, отколкото някога е мечтал. А какво ще загуби? Следват преговори на високо равнище, като всяка от договарящите се страни се представя на ниво (въпреки че атмосферата не е много предразполагаща за човешки същества). Диалогът (поздравления за графичното му представяне!) те държи в напрежение и доставя удоволствие (така става винаги, когато слушаш интелигентни хора да се надиграват по остроумие). Разказът със сигурност ще ви накара да мислите по него, дълго след като сте го прочели.
"БЛАГОСЛОВЕНИЯТ, ВЕЩИЦАТА И ДЯВОЛЪТ"
Докато бях погълната от тази история, в главата ми звучаха едни думички от "Възкресителят" на Лъвкрафт: "... не призовавайте Оногова, когото не сте в състояние да удържите...". Ха, ако милата Венефика на Събев беше направила скок напред във времето и се беше сдобила с тази творба на американеца, щеше да си спести проблемите с гърлото. И не само тях. Ама като всяка прекалено самоуверена вещица, тръгва да разпалва огньове, които не знае как да потуши. В началото целите й са съвсем постижими - да вгорчи живота на група добри монаси, обитаващи съседния на колибата й манастир, защото е хвърлила око на земята им. И да пие девича кръв, за да се поддържа вечно млада. Но да не се отклоняваме, предпочитаната й напитка не е от голямо значение. Да се върнем на монасите. Нарекох ги "добри", нали? Отново "Ха"! По-благодатна почва за посяване на семената на покварата от рабите Божии в обителта "Свети Юстиний" надали ще намерите. А веднъж покълнало и поникнало, моралното разложение достига размерите на растението-мутант от "Джак и бобеното зърно". Разказът извика в ума ми попове, ръсещи благословии и светена вода от прозорците на мерцедеси. Грозно!
Ами, това са моите впечатления от сборника със страхотии "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Защо го препоръчвам? Защото между неговите страници ще попаднете на чудовища от всякакъв вид и ранг, но и ще срещнете достойни образи, будещи симпатия, уважение и възхищение. Никога няма да ви стане скучно, тъй като ще станете свидетели на различни етапи от човешката история, ще посетите различни континенти и ще изпитате всякакви видове тръпки (от очакване, от ужас, от жалост, от наслада и възбуда). Тръпкополазването се засилва благодарение на усета за боравенето с изразните средства на автора. Бранимир Събев описва еднакво сполучливо и искрящата индивидуалност на дадена жена, и лостчетата, движещи нечия неуравновесена психика, и моментите на умопоглъщащ ужас. В първия случай ще се почувствате, сякаш се намирате под нежните струи на топъл душ, а вторият и третият ще предизвикат у вас отклик като при рязкото, гневно дръпване на струните на китара. Декорите, които писателят подбира за своите творби, също допринасят за изживяването. Колкото повече четете, толкова по-дълбоко и интензивно става то. Знаете ли какво изпитвах между отделните разкази? Усещах се все едно съм попаднала в някоя от паузите в "March of the Pigs" на "Nine Inch Nails" и съм в очакване на следващата (още по-експлозивна) част от парчето. Допълнителна доза мрачен кеф ще ви доставят илюстрациите на Петър Станимиров (един от боговете в своя жанр) и изпипаната корица (вече споменах, че дизайнът е на Радослав Донев). Като се запознаете с историите, ще ми кажете дали сте съгласни с мен. А пък аз се надявам на още разкази, че защо не и на нещо по-дългичко, с главен герой Сребрин Дорианов : )
Ревюто беше просто разкошно! С голямо удоволствие чета блога на автора, и бездруго съм си я заделила тази книжка в wish-list а. Но просто като прочета един от твоите книжни коментари, просто на момента ми се иска да хукна към книжарницата! Колкото една книга сама по себе си е изкушение, го умножаваш в пъти :D
ОтговорИзтриванеРевюто е един път - разпиляващо и подробно, абе нямам думи просто и се чудя как да благодаря на авторката за тази рецензия! Сега обаче ще препрочета ревюто още 1-2 пъти и тогава!
ОтговорИзтриване@ Topcho
ОтговорИзтриванеКомплиментът ти направо ме разтопи :*
@BRAN
Пак заповядай! :)
Уникално, много добро ревю!
ОтговорИзтриванеКнигата е виновна :)
ОтговорИзтриванеИграта на Го няма почти нищо с шаха, одва от друга част на света и е с предпологаемо 3 000 години по-стара!
ОтговорИзтриванеНикъде в публикацията си не твърдя, че са възникнали на едно и също място или по едно и също време. За да избегна бъдещи недоразумения, ще коригирам коментара си и ще препратя читателите към достоверен източник на информация по въпроса.
ОтговорИзтриване