сряда, 16 януари 2013 г.

ПРИКАЗКИТЕ НА ЛЮБОМИР НИКОЛОВ



Дете с безоблачно, чисто чело,
с очи, пълни с чудеса и мечти...
Вярвам, добрата ти усмивка ще приеме
тази вълшебна приказка, подарък за теб,
поднесен с любов...

 С това стихче (не съм го сложила в кавички, защото в момента нямам книгата пред себе си и не съм сигурна относно точността) Луис Карол поставя началото на "Алиса в Огледалния свят". Думичките се появиха в ума ми, докато четях предговора към "Нови приказки от цял свят" на Любомир Николов. Авторът споделя, че през едно лято, в градче на брега на Егейско море, се запознал с малко момиченце. След пълния с игри ден, то най-много обичало да слуша истории за лека нощ. Било попаднало на точното място. Защото кой може да разказва приказки по-добре от господин Николов? Той е човекът, въвел чрез прекрасния си превод българските читатели в света на Толкин; той е творецът, измислил великолепни книги-игри (под псевдонима Колин Уолъмбъри), превърнали детството на безброй почитатели на жанра в истинско приключение; той е и искрата, запалила и подтикнала много младежи да се захванат с писане. Речта му се лее гладко, богато и сладко, а въображението му пренася хората в чудни земи, среща ги с колоритни герои, прави ги свидетели на фантастични случки. Магията на словото му пленява завинаги. Без съмнение и момиченцето от онова малко градче е останало покорено. И се гордее, че е вдъхновило приказките, поместени в сборника, който ви представям. В него ще се насладите на 19 творби, дело на Любомир Николов, илюстриращи различни епохи и носещи отличителните черти на различни култури. Историите са украсени с пъстра корица (страшно е сладка, вижте само глуповатата камила с лизнатия перчем и вдъхващия респект дракон) и слънчеви картинки, дело на Магдалена Добрева. Ето го и съдържанието:

"Най-вълшебният дар" (тайландска приказка), "Облачното дете" (австралийска приказка), "Защо се смее хиената" (африканска приказка), "Кха-пан" (приказка от зората на времето), "Маликан" (немска приказка), "Драконово сърце" (китайска приказка), "Рибарят и барон Самеди" (хаитянска приказка), "Бялата сова" (ескимоска приказка), "Златното бузуки" (гръцка приказка), "Иглата на леприкона" (ирландска приказка), "Как казакът измамил дявола" (украинска приказка), "Камъкът на лихваря" (арабска приказка), "Медният грош" (турска приказка), "Три джуджета калпазани" (френска приказка), "Чифликът в орехова черупка" (българска приказка), "Мартеничката на Андерсен" (българо-датска приказка), "Защо циганите нямат пари" (циганска приказка), "Кестенче" (Нарвиева приказка), "Тъмнулка" (чешка приказка).

Е, от съдържанието е видно, че ви чака щуро околосветско пътешествие. Всяка от историите звучи толкова автентично, че сякаш на едно място са се събрали да ви забавляват с разказите си беловлас азиатец, споделящ мъдрост със своите ученици; жилав австралийски фермер (от сорта на Пол Хоган), прекъснал за малко стригането на овце; абаносова красавица, плетяща здрава кошница; учен, изследващ праисторически рисунки в пещери; румена баварска кръчмарка, сервираща топли наденички и ледено пиво; нежно китайско момиче, с глас, ромонящ като поточе; екзотичен островитянин, вадещ улова за деня от мрежите си; търпелив ескимос, обясняващ на някой чужденец разликата между петнайсетте (може и да са повече) думички за сняг в своя език; чевръста гръцка домакиня, изкарваща ухаещи на канела сладкиши от фурната; закачлив ирландец, стиснал халба с Мърфис в ръце; хитроумна славянска девойка, понесла кобилица с менци към чешмата;  златоуст арабски търговец с очи като въглени; грижовна ханъма, опитваща се да приспи палавата си челяд; френска аристократка, забавляваща гостите на изисканото си соаре; български дядо, припичащ се на слънце на пейката пред дома си; южният вятър, носещ истории от далечни земи; циганин с игрив поглед, изтръгващ от цигулката си разтапящи сърцето звуци; чешки мелничар, омайващ своите клиенти с разказваческото си изкуство и т.н.

Всички тези хора (и Южняка), обаче, не са ви нужни. Ако искате да научите нещо повече за миналото, манталитета, обичаите и традициите на техните народи - разгърнете сборника с приказна мъдрост на Любомир Николов. Чакат ви всякакви истории - поучителни, приключенски, страшни, забавни (за разтуха и разчупване на леда), вълшебни, за лека нощ, за животни - пълни с интересни факти, весели стихчета, легенди и митове. Няма да ви се разминат и срещите със свръхестествени същества - дракони, джинове, великани, джуджета. Не липсват и магически предмети, чрез които добрият герой побеждава злото - орехи (криещи безброй блага, но и ангели с дряновици, в себе си), леприконски игли, мартенички. И не само това. Любомир Николов успява по чисто непринуден, приковаващ вниманието и запомнящ се начин да преподаде уроци по поведение - безспорно едно от най-полезните качества на приказките, що се отнася до децата. Авторът учи малчуганите никога да не забравят благодарността за стореното добро, да се трудят упорито, да бъдат смели, да помагат на изпадналите в нужда, да проявяват щедрост и съчувствие, да пазят и обичат животните, да не прибързват с решенията си, да поддържат мира и любовта в семейството, да уважават майка си и баща си, и най-важното: да вярват, че пожелаят ли нещо с цялото си сърце, непременно ще го постигнат. Приказките биха се оказали и неизчерпаем източник на идеи за  родителите, в случай че техните рожби попитат "Откъде идват облаците?", "На какво се смее хиената?", "Защо белите сови са бели? Кой е решил да ги боядиса така?", "Какво е тундра?" или нещо в този дух. Ще бъде много забавно, ако изберете да отговорите, чрез случките, описани от Любомир Николов. А защо не и да добавите към тях нещичко от себе си? Може дори да помолите детето си да ви помогне. Едно време майката на Гьоте е постъпвала така и по този начин е стимулирала въображението на малкия си син.

Преди да приключа, ще споделя кои истории от сборника ми станаха любими. Личната ми класация включва:

"Тъмнулка" (вместо Светулка, а?) - прекрасна, прекрасна приказка за лека нощ. Или за ситуации, в които наследниците ви са паднали и са се ударили (не дай Боже!). Целувка по натъртеното местенце, уверение, че "юнак без рани не може" + "Тъмнулка". Това е рецептата за скоростно предизвикване на детска усмивка.

"Рибарят и барон Самеди" - страшна приказка за бедния Жозеф, който си нямал друга работа, ами тръгнал да се опълчва на безмилостни свръхестествени сили. Следват смразяващи кръвта и водещи до скоростно побеляване на косите срещи със зомбита и духове, както и сцена в стил "Познай кой ще дойде на вечеря (и ще те схруска)". Заслужава да се отбележи и рецептата за огнено питие с 40 прогарящи небцето чушлета вътре! А гарванчето Кике (дружинка на Жозеф) веднага ти става симпатично.

"Маликан" - приказката с най-класическа структура в сборника. В началото се срещаме със семейство великани. Великан, великанка и трите им великанчета. Най-малкото (както ще се окаже по-нататък и най-достойното) от тях се явява черната овца, защото нито е достатъчно едро (затова се казва и Маликан, чудесна игра на думи!), нито е достатъчно глупаво (явява се нещо като Матилда на Роалд Дал или Петърчо от "Ортодокс" на Григор Гачев). Ясно е, че за закъснялото с физическото си развитие (и подранилото с умственото си такова) отроче място вкъщи няма (е, има, ама никой не храни особена привързаност към изтърсака). Ето защо Маликан тръгва да си дири късмета по широкия свят (в случая из Шварцвалд). По пътя се натъква на препятствия, справя се с три изпитания и печели награда за добрите си дела. А най-хубавото е, че открива щастието и спокойствието. А, и успява да порасне до великанските си размери. Тази приказка съвсем спокойно може да мине и за шотландска, заради кражбите на добитък, описани в нея. Тези кражби някога са разпалвали люти вражди между клановете в Страната на магарешкия бодил. Историята би могла да има и ирландски корени, защото ме подсети за легендарната грамада Фин МакКул. А повечето читатели биха открили и българска следа в нея (в нашите традиции великаните са глуповати като братята на Маликан).

Това беше моят Топ 3. Съставянето му ме изправи пред трудна задача. Не е лесно да определя фаворитите си сред приказките. Едно обаче е сигурно. Потопите ли се в тях, няма да съжалявате. Авторът успява да предаде красотата и ценностите на отделните култури съвсем точно. Улавя техните уникални черти и разкрива богатството им находчиво и с лекота. Изказът му е топъл, ярък и свеж. Гали не само очите и слуха, но и душата. Любомир Николов без никакво усилие ни въвежда в един фантастичен свят, където законите на физиката не важат, а справедливостта винаги възтържествува. Свят, в който хората още се обръщат един към друг с "добра жено/добри човече". Свят, еднакво пленителен и за малки, и за големи, и за отказващи да пораснат деца! Препоръчвам "Нови приказки от цял свят" горещо!




2 коментара: