SUGAR FOR THE BRAIN

Представям ви една книга, на която се радвам така, както Стефан Кралев (героят на Бранимир Събев от разказа "Човекът, който обичаше Стивън Кинг") се кефи на някоя от по-ранните творби на любимия си писател. Става въпрос за "Псевдонауката" от Бен Голдейкър. Понеже злото ми аз е по-вещо от мен в научната еквилибристика (или поне така си въобразява), оставям на нея да сподели впечатленията ни от прочетеното. Колкото до мен, британският автор ми припомни с какво точно ме привлякоха химията и биологията в основното училище (преди да разбера, не без чужда "помощ", че те не са уста за моята лъжица). Направо ме засърбяха ръцете да нарисувам някоя еукариотна клетка с нейните органели или да се опитам да определя моларната маса на дадено вещество. С риск да ме помислите за типично geek-че, ще ви призная, че едно време наистина правех тези неща с голямо желание. Голдейкър ме върна към спомените за удоволствието от заниманието с тях и успя да ме подмами да преглътна неприязънта си към точните науки. Ако и вие си мислите, че светът на постоянните величини, законите на Нютон и химичните реактиви е страшен (т.е. ако имате вродени или придобити фобии от него), разлистете книгата на Бен. Той ще ви разкрие, че науката може да бъде красива и достъпна. И ви гарантирам, че ужасяващите термини, използвани от британеца, са също толкова често срещани в неговия труд, колкото горещите сцени - в съветски юношески филм от 1968.

СЪЮЗ НА КНИГОДЕЙЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ФОНДАЦИЯ "КНИГОМЪДРИЕ"

СДРУЖЕНИЕ "ЖЕНИТЕ, КОИТО ЧЕТАТ, СА ОПАСНИ" (основано през 1910 г.)

ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС НА КНИГО(В)ЕДИТЕ В БЪЛГАРИЯ

София, февруари 2013

Извадка от програмата на заседанията

9:30 - 10:30 Регистрация

10:30 - 11:00 Приветствия

11:00 - 11:15 Почивка за кафе и закуски

11:15 - 14:00 Секция I 

Научнопопулярна литература

Председател: акад. Bookgirl

11:15 - 11:30 "Псевдонауката" от Бен Голдейкър - доклад на акад. Bookgirl

11:30 - 11:45 Дискусия

Извадка от бюлетина с резюметата на участниците в конгреса

Abstract

Цел на предстоящия доклад е представянето на отлично структурирания труд на Бен Голдейкър - "Псевдонауката". Запознаването с подробната дисертация на британеца обхваща описание на предмета на неговото изследване - наукоподобните процеси и субекти, изтъкване на основните проблеми по темата (e.g. разпространяването на опасни за здравето заблуди), определяне на първопричините за тяхното възникване (e.g. стремеж към откриване на бърз и доходоносен отговор на наболял въпрос), посочване на ключовите фактори за разрешаване им (e.g. хората да се научат на критично мислене, далеч от проявите на комформизъм), както и подчертаване на трудностите, с които ученият се е сблъскал при опита си да преодолее препятствията, появили се в хода на изследването (e.g. подвеждане под съдебна отговорност). Поставя се акцент върху пиперливото чувство за хумор и оригиналния маниер на автора. Също така се набляга на някои заслужаващи да бъдат отбелязани термини/фрази и тяхното тълкувание ("рекламен еквивалент на публичността", "подбор на черешките"). На преден план излизат и няколко твърдения, достойни да влязат в Златния фонд на крилатите фрази в науката. В края на изложението вниманието на аудиторията ще бъде насочено към вдъхващия уважение професионализъм, проявен от преводача (Елена Филипова) и художника на корицата (Деница Трифонова), работили по българското издание на "Псевдонауката". Техният принос към проучването на мътните наукоподобни води предизвиква адмирации. (акад. Bookgirl си запазва правото на всякакви видоизменения и импровизации в последния момент - бел. на организаторите)

ЗАПИС ОТ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ДОКЛАДА НА АКАД. BOOKGIRL

Скъпи съмишленици,

Преди да се заема сериозно с вашето просвещаване или, казано на прост език, за да ме разберете - преди да сваля със сила капаците от очите ви, ще споделя една кратка размяна на реплики, осъществена между мен и колегата книго(в)ед от Холандия пред пресъхналата кана с долнокачествено кафе и подноса с глетави кексчета в залата за отдих и почерпка. Нашият чуждестранен гост изфъфли (да, защото по принцип е трудно да артикулираш звуци с две-три минибанички, натъпкани в устата ти), че книгата, обект на моя доклад, не заслужава чак такова внимание. Господин Ван Хален (или както там сте кръстен), позволете да се усъмня във Вашата преценка. Та Вие не владеете дори елементарни умения за водене на приличен разговор (а незначителната подробност, че София е столица на България, а не на Румъния, си проби път в съзнанието Ви едва преди седмици, докато траеше електронната ни кореспонденция!). Ще бъда пределно ясна, неуважаеми колега. Да твърдиш, че "Псевдонауката" заслужава посредствена оценка е все едно да се "изцепиш" (както казват милите ми студенти), че Грегор Мендел е бил любител-градинар, Вентрис и Чадуик са си падали по разчитането на ужасни почерци, а Микеланджело Буонароти си е умирал да шари с графити стените на църкви. Любезни господине, Вашите мисли вървят в грешна посока, на който факт се дължат и дилетантските Ви, неподплатени с нищо заключения. Моля да ме изслушате и да направите преоценка на своите възгледи.

Мотиви за провеждане на Голдейкъровото изследване. Основни цели

Wrong information always shown by the media,
negative images is the main criteria,
infecting the young minds faster than bacteria

Искаше ми се да започна с цитат от Франсис Бейкън, но за съжаление не съм запозната с творчеството му дотолкова, че откъси от негови текстове да плуват пред очите ми. За сметка на това изпятото от бандата The Black Eyed Peas  в единствения им смислен музикален напън пасва идеално на темата. Бен Голдейкър започва книгата си с фрапантен пример за псевдонаучна глупост - случая с мозъчната гимнастика, чието въвеждане като препоръчителна практика в британските училища било подкрепено и рекламирано от самото Министерство на образованието. Лицата, които би трябвало да проявят здрав разум (родителите, учителите,  високопоставените просветни дейци), преди да изложат впечатлителните детски умове на каквото и да било влияние, не подложили на проверка упражненията за поумняване, а направо ги прилагали. Една от техниките носела името "мозъчни бутони" и подобрявала функционирането на мозъка чрез стимулиране на сънните артерии в областта на гръдния кош. Бен е скептичен по въпроса. Споделя, че все още не е виждал дете, способно да стимулира тези кръвоносни съдове без помощта на остра ножица. Друг подобен пример е мащабно отразеното в медиите изследване за ползата от употребата на рибено масло от учениците (за постигане на отлични резултати в училище). Проектът бил опорочен още в самото начало, подчертава Голдейкър, защото изследването не било проведено както трябва (за да е максимално обективно и доказващо положителния ефект от хапчетата), а журналистите вдигнали толкова шум около очакваните добри резултати, че нямало начин това да не се отрази върху нагласата на участниците в експеримента. Тук се поражда въпросът "С какво хората пълнят главите на децата си?". Дали трябва да следват сляпо съветите на някой с бяла престилка, появил се в рейтингово токшоу и бълващ поток от сложни наукоидни думички, с цел да изтъкне качествата на новата си серия препарати? И още по-важно, дали да позволят на тези индивиди с репутация на специалисти (поддържана гръмко от четвъртата власт) да учат малчуганите, че решението на всеки проблем се крие в хапче? Мисля, че тези питания представляват един от основните мотиви Бен Голдейкър да се захване с книгата си. Ето и какво е целял с публикуването й:

1) да обясни и да направи по-достъпна истинската наука, чрез изследване на псевдонауката, написвайки лек и забавен (хумористичен, ироничен, саркастичен) труд по проблема;
2) да ни набие в главите, че трябва да мислим, преди да приемем за достоверно дадено твърдение, да бъдем критични и да пресяваме всяка информация;
3) да ни снабди с оръжия, с които да разобличаваме псевдонаучните номера и да ни предпази от бъдещи безсмислици;
4) да демонстрира, че истинското познание е сила, която действа като щит срещу всякакви опити за манипулация и промиване на мозъка;

Постигнал ли е авторът целите си? Прочелите книгата му биха отговорили в един глас : "Абсолютно!". Надявам се да убедя в това и вас, моите слушатели.

Що е то "псевдонаука"?

Псевдонаука или наукоподобие, или привидна научност, или торба лай*а, маскирана като наука, е област в шарлатанията, изучаваща общите и фундаментални закономерности в разработването на продукти, с които непрестанно ни обстрелват/заслепяват/зомбират/препрограмират видни авторитети (в чиято правота никога не би ни хрумнало да се съмняваме), с цел  инкасиране на тлъсти печалби (и поставяне на рекорди по брой банкови сметки в Швейцария). Хитреците, смучещи като пиявици кръвчицата на обикновения човек, са се настанили на завет в своята си ниша (фармацевтична компания, козметичен гигант, дистрибутор на хранителни добавки), имат си кадърни специалисти по пиар и чрез тях лансират стоката си (пенкилер, крем-чудо, от който ще ви се уголемят някои вторични полови белези, вълшебно растение, яденето на чиито сурови семена ще ви направи по-млади и т.н.). А за да се продадат по-успешно, глупотевините им приемат формата на наука, използвайки нейния облик и език. Ще ви дам прост пример. Бен ме светна по отношение на "рекламния еквивалент на публичността" - написваш статийка по даден научен проблем, лепваш й одобрението на популярен капацитет и я пускаш в лъскаво списание, хитро свързвайки името на фирмата на клиента си с нея, e.g. "Съвети на специалиста акад. Всезнайков: 10 начина да се сдобиете със здрава коса" (непременно един от тези начини ще включва споменаването на популярна марка шампоан, балсам, гел и т.н.). Питали ли сте се защо дамските издания никога не наблягат на обикновени нещица като домашни маски за лице от кисело мляко в рубриките си с препоръки, ами бързат да изложат на цяла страница снимките на козметични лосиончета, коректорчета и други мазилца? Е, току-що, с помощта на Голдейкър, ви отговорих. Дотук  работата изглежда горе-долу безобидна. Обаче става страшно, когато псевдонаучните субекти впрегнат силите си, за да пробутат дадено ново лекарство. И прикрият ужасяващите му странични ефекти, за сметка на нищожните вероятни ползи от употребата му. Как става това?

Методи на псевдонауката или Кратък курс за назаднали мошеници (по Голдейкър)

Имате идея за фармакологично средство, с чието пускане на пазара да осигурите не само своите старини, но и тези на правнуците си? Запомнете, за да прокарате хрумката си, а и за да се проявите като блестящ псевдоучен, трябва да притежавате едно качество, без което сте заникъде: да нямате съвест. Осигурите ли си тази основа, може спокойно да продължите напред и да надграждате. Вторият базисен компонент обхваща неограничен рекламен бюджет, пиар факир и топли отношения с водещи медии и специалисти в областта, където смятате да предлагате своя продукт. Що се отнася до него, не се притеснявайте, в случай че резултатите от изследванията за неговата ефикасност са незадоволителни, дори застрашаващи здравето на хората. Прикрийте негативните страни (или просто пропуснете да ги упоменете) и раздухайте/преекспонирайте/преувеличете положителните - това Бен нарича "подбор на черешките". Нямате положителни резултати? Ами нагодете ги по свой вкус и превърнете статистиката в стъкмистика. Никога не боравете с точни данни и доказателства, а с хипотези и свои лични интерпретации. Ако някой се опита да оспори тезата ви, избухнете в порой от неразбираеми труднопроизносими "научни" фрази, залейте го с подробности и препратки към несигурни, трудноткриваеми или несъществуващи източници, откажете да посочите методите си на изследване (ако въобще сте финансирали такова) и се фръцнете с обидено достойнство. Продължават да ви притесняват разни будни и загрижени за общото добруване чудаци? Заврете им в лицето дипломата си от измислен ВУЗ  и се позовете на стоте си издадени книги по темата. Нахалниците не се отказват от опитите си да ви разобличат? Съдете ги (един тип от вашата порода е направил точно това с досадника Голдейкър), дайте им урок! Да видим дали друг път ще посмеят да разровят кочината, в която блажено киснете, и да ви отмъкнат златната кокошчица. А пък теориите ви за антиоксидантите, незаменимите мастни киселини и яденето на нарове ще процъфтяват!

Ползи от Голдейкъровото изследване

Запомнихте ли внимателно основните положения от Краткия курс за назаднали мошеници? Те не се отнасят само за печени типове, чиято цел е да мамят на поразия, а са част от средствата, отварящи очите на обикновения човек и предпазващи го от ловко поставени капани. Накратко "Псевдонауката" действа като презерватив при безразборни псевдонаучни контакти. Или като слънцезащитен крем с висок фактор при системно ултравиолетово дезинформационно облъчване. Не преувеличавам. А има ли други ползи, които можем да извлечем от прочита на книгата? Най-важното - трудът на Голдейкър е блестящо ръководство по писане на научна работа и правилно провеждане на изследвания от която и да било сфера. Чудите се как да започнете магистърската си теза? Не посягайте към "Как се пише дипломна работа" от Умберто Еко. Е, добре, посегнете, но и хвърлете едно око на нещо по-съвременно - излязлото изпод клавиатурата на Бен. Ще ви помогне, обещавам. Общуването с британеца е не само полезно, но и забавно. Ще разберете по какъв начин през Втората световна война английските летци са заблудили немските си колеги с помощта на наукоиден слух за качествата на моркова. Ще се посмеете на добрия чичко Джон Келог (бащицата на корнфлейкса) и на схемата, илюстрираща процеса на детоксикация, включваща усмихната Барби + зарядно за акумулатор. Ще се втрещите, че компания, продуцираща филми от сорта на "Mile High Club" и "Streak Party", се е заела да прави предавания по медицински теми.  А личната рецепта на Бен за домашен овлажняващ  крем ще ви спечели за антипсевдонаучната  кауза завинаги.

Цитати

Завършвам своето изложение с няколко интересни цитата от представяната книга, които можем да обсъдим по време на предстоящата дискусия. А за повече информация относно Бен Голдейкър и неговите проучвания, посетете www.badscience.net.

"През 19-ти век постигнахме голям напредък с осигуряването на чиста, прозрачна вода; през 21-ви век ще постигнем същия напредък чрез осигуряването на чиста, прозрачна информация."

Мюр Грей

"Човешкото тяло е по-умно от всички хора, които познавате."

Бен Голдейкър

"Истински гениалното в рекламата е да ти продадат решението и проблема."

Джордж Оруел

"Аз нямам възражения хората да оспорват идеите ми - това ми помага да ги избистря."

Бен Голдейкър