КАК МУЗИКАТА ОСМИСЛЯ ЖИВОТА МИ

Вече три седмици се срещам със зъболекаря си по-често, отколкото с най-близката си дружка. Смело мога да твърдя, че той е новият ми най-добър (не)приятел. А като си помисля как наивно си въобразявах, че само ще ми подмени счупената пломба ... Неее. Наложи се да ми вади нерви.  Седнах на стола вкочанена, гледайки своя ле-/мъ-чител с тих ужас. Сигурна съм, че именно заради това той започна да подбира иглите си преднамерено бавно и с очевидно садистично наслаждение. Точно тогава по радиото пуснаха "Болка" на Георги Христов. Без майтап. Цитирам част от припева (за неизкушените от българската естрадна музика): "Знаеш ли какво е болка,/безумната жестока болка .../... изгаряща зловеща болка ...". В този момент ми идеше да изкрещя "Дааааааааааааааааааа!!! Млъкни най-сетне!". По едно време сериозно се съмнявах, че арсенът си е свършил работата и щях да надам вик "Жив е той (зъбът ми), жив е!". Погледнах доктора с изражение "Do you really want to hurt me, do you really want to make me cry?". А той само сви рамене: "Мене не maybe" и продължи невъзмутимо (и настървено) да се прави на Разрушителя. Криво-ляво приключихме. Да, да. С ангелска усмивка ми бе съобщено, че само така си въобразявам. Момиче, you ain't seen nothing yet. При следващата ни среща (излишно беше да му заявявам, че I didn't drive all night to get to him), по време на най-злокобната и кървава част от манипулацията, ме зарадва с новината, че ми е открил два нови кариеса. Направо ги чувах как злорадо надигат гласчета: "I'm still standing, хе-хе-хе!". Събрах сили да попитам с треперещ гласец: "Where do we go, where do we go now, Doc?" А доктор Садист Лечителя се захили: "Don't give up, don't have to, gotta do what I wanna do!". Та така. Правим, каквото той си науми. За другия път, обаче, съм го предупредила (както във вица за руснака) да ме чака не с новини, а с две бутилки водка - добра и лоша. И аз решавам коя ще отворим първо : )