ВЪЗМЕЗДИЕ/КИТАЙСКО ПЯСЪЧНО КОТЕ - by two of a kind

Запознайте се с нещо уникално за нашия литературен пазар - книга с две лица! Тя си има от всичко в двойна доза - двама автори (съпружеския тандем д-р Ангелина Давидкова/Кънчо Кожухаров), две заглавия (Възмездие/Китайско пясъчно коте), две подзаглавия (Разказите на психоаналитика/Магически разкази), две разкошни предни корици (тази на Възмездие представлява фрагмент от картина на Александър Николов, страшно ми харесва съчетанието на цветовете и формите!), две съдържания, две посвещения, два СРЕДГОВОРА (умно измислена и изключително подходяща нова думичка, стана ми любима!) и най-важното - два комплекта стойностни, увлекателни, написани с много любов (това си личи от всяка страница) творби. Предоставям на вас да  решите откъде да започнете да четете. Каквото и да изберете, няма да сбъркате.  А аз ще представя първо тази част от книгата, която е дело на дамата (както е най-редно).

Възмездие включва седем разказа, илюстриращи случки от практиката на един лекар-психиатър. Заглавията на някои от творбите на пръв поглед предизвикват асоциации с гангстерски филми : )

 Недосегаемият - с това произведение д-р Ангелина Давидкова печели първа награда в Националния конкурс за криминален разказ. Става въпрос за играта на котка и мишка между изобретателен крадец, който се преструва на шизофреник, за да отърве присъдите за своите подвизи и още по-изобретателна докторка-експерт, готова на всичко, за да го изобличи и да го прати, където му е мястото. Доставя истинско удоволствие да гледаш как тя с желязно хладнокръвие  подмамва нищо неподозиращия мошеник сам да си окачи въжето на шията. В края на историята ти иде да й изръкопляскаш! 

 Дейзи - тук ставаме свидетели на една нова, модерна форма на провеждане на сеанс - по скайпа. Наред с основния проблем на пациентката (свързан с гнева), е засегната и темата за виртуалното пространство, какво ни дава и какво ни взима то, как влияе върху взаимоотношенията ни с хората.

 Възмездие - ужасяваща разходка из съзнанието на един социопат. След като приключиш с четенето, имаш чувството, че си попаднал в кална, бездънна яма, пълна с отвратителни, деформирани създания, хранещи се от мрака и омразата. Ето това е вътрешният свят на героя - пропит от злоба, завист и ненавист.

 Гюлтен - най-потресаващият разказ на Давидкова. Героинята е дребничко момиче, отритнато, изтормозено и белязано завинаги (както физически, така и душевно) от най-близките си. От хората, които по принцип трябва да я даряват с любов и грижи. Да се радват на жаждата й за знания, да я посрещат с прегръдка и вкусно ухаеща манджичка след училище, да й четат приказки преди лягане и да я завиват, обещавайки, че ще я пазят от Торбалан с цената на всичко. А не да я пращат да върши непосилна работа, да яде каквото намери, да спи на студа, нанасяйки й телесни и душевни травми от всякаква величина, ден след ден.

 Белязаният - в хода на един разговор с деца от Социално учебно професионално заведение, уличени в кражба, пред нас се разкрива средата, в която са принудени да живеят. Белязания е страшно умно, будно момче, попаднало в гореспоменатото училище, защото родителите му не са стока. От трън, та на глог! Тъкмо "светлият" пример на работещите там, на "посветилите своите усилия да превъзпитават и да бъдат модел, достоен за подражание", е една от основните причини за престъпното деяние.

Елза и Калина са творби, които демонстрират как се прави психоаналитичен сеанс по всички правила на изкуството. От страна на лекаря е нужен е съвсем лек подтик, внимателно вслушване, една адекватна намеса и пациентът поема успешно по пътя към откриването на корена на своя проблем. Авторката описва случаите с уважение към главните герои, с възхищение, гордост и радост от техния напредък.

Черешката на тортата е средговорът, написан вдъхновено от Вяра Ганчева. Изключително емоционален и въздействащ, той те кара още повече да се заинтригуваш от личността на Ангелина Давидкова - жената, успяла чрез няколко кратки разказа да обрисува какво влияние оказва липсата на обич и загриженост върху живота на хората. Как те се превръщат в несигурни същества, неспособни да изградят нормални връзки с другите, в престъпници или в социопати, вредни както за себе си, така и за околните.

 Магическите истории на Кънчо Кожухаров допълват чудесно тези на съпругата му. Сигурна съм, че докато ги четете, нито за момент няма да изпитате скука. Не само заради жанровото разнообразие, но и заради това, че авторът те посреща в своя свят и те кара да се чувстваш уютно и приятно. За да бъда съвсем честна, ще призная - тази част от книгата беше за мен като струя живителен въздух, като облекчаваща ласка след предизвикващата  интензивни емоции среща с герои като Гюлтен и Белязания.

Китайско пясъчно коте - този разказ ни запознава с коте от една екзотична и уникална порода, чиито разновидности носят поетичните имена "Сребърен диамант" и "Лунна пътека в горската река". Красиво, нали? То е родом от Китай, храни се с обич  и ако не получава ежедневната си порция от нея - умира (паралел с персонажите на Ангелина Давидкова). Ще запомня творбата с изречението: "Раздяла с приятел - по-лошо от глад.", с примера за това, че със силата на обичта си буквално може да спасиш някого (независимо какво ти коства) и с финалните думи, които ме накараха да настръхна.
Прокълнатият манастир - заглавието ме подсети за "Манастирът на призраците" на Робърт ван Хюлик (и има защо). Тук правим рязък завой към приключенията, мистериите и фантастиката. Главният герой е детектив, пътуващ във времето, който попада в средновековен католически манастир. Инквизицията е в разгара си и добрите монаси прибягват до изтезания за щяло и нещяло, особено ако си чудат (пък и отгоре на това интелигентен) странник. Да не говорим, че настроението им доста се е вкиснало, заради едно пророчество, вещаещо скорошната гибел и на обителта, и на всички в нея. Налице са обезпокояващи предзнаменования, че то ще се сбъдне и само детективът разполага с нужните качества (и количество здрав разум), за да реши загадката.
Реликвата - тук става въпрос за дребнавите свади и люти вражди между роднини, които има какво да делят. Интересно, как така злите, завистливи и кланящи се пред всички душици винаги оцеляват и благоденстват за сметка на добрите, щедри и честни хора? Като в песента на Васко Кръпката за храста и дървото. Дебело съм си подчертала следното изречение: "Устите на двамата бяха като помийни ями и винаги когато бе хвърлял някой камък в тях, в ума му дни наред оставаха невидими вонящи пръски.".
Не унивай! - едно от любимите ми произведения в сборника. Защо? Заради топлите, кътани цял живот спомени на героя от детството, в които си личи силната привързаност и любов към роднините. Заради отношението му към книгите - неговите духовни деца (той е писател) и жаждата за живот, която му вдъхват. Заради перипетиите му да се наложи като автор по комунистическо време (подсетиха ме за сходните премеждия на художника от българския филм "Самодивско хоро" - какво става, когато някой забележи или си внуши, че в творбата ти има нещо неудобно за партията). И, най-важното, заради оптимистичния финал.
Цветя за моя гуру - навлизаме в територията на кримките и екшъна. Убит е наркопласьор. Случая поема отракано ченге със страхотно чувство за хумор и незаменим помощник. Можете ли да отгатнете кой влиза в ролята на помощника? Д-р Давидкова! Да, съпругата на Кънчо Кожухаров е не само негов партньор в създаването на настоящата книга, но и героиня в неговия разказ! Цветя за моя гуру, както и Недосегаемият, са поместени и в сборника с криминални разкази "Самоубиецът проговаря". Там ги прочетох за първи път. Впрочем, ако не сте се запознали още с него, хвърлете един поглед. Публикуваните автори са носители на наградата "Атанас Мандаджиев", присъждана на най-добрите в жанра.
Светулката на Зевс - нова среща със съобразителното ченге Сотиров от Цветя за моя гуру. Той е командирован в провинцията и се намира в блажено неведение в какво му предстои да се забърка. Мисли си, че тръгва по следите на "взета назаем" служебна таратайка, а всъщност попада на труп в гората. Но това далеч не е всичко. Следва отчаян опит да се предотврати мащабен заговор, шеметно преследване с кола, засади, престрелки. Все едно гледах екшън, режисиран от Андрей Кончаловски : ) Нещо повече, в разказа се появява отново д-р Давидкова (която, освен със съвети, блести и с уникално шофиране в стил Дженсън Бътън), придружавана от ... своя съпруг Кънчо Кожухаров! Благодарение на тях двамата Сотиров успява да се справи с надвисналата заплаха и да приключи благополучно своята задача.
Шедьовър - още един рязък завой. Място - Холандия. Време - бъдеще, в което с помощта на машина за записване на мисли можеш да нарисуваш грандиозно платно без да си мръднеш пръста, само мозъка (е, и сърцето). Главно действащо лице - художник, погълнат от стремежа да създаде нещо невиждано, изгубен в изкуството си, заслепен от стремежа да вземе надмощие в едно пагубно съперничество. Кожухаров майсторски описва творческия процес, изцедил силите на художника, както и историята, разказвана от обсебващата картина, получена в резултат. Авторът заслужава поздравления и за изключително нежната еротична сцена.
Седемте разказа на Кънчо Кожухаров са увенчани със средговора на Нели Чалъкова. Тя нарича писателя "конквистадор на добротата". Не бих могла да бъда по-съгласна. За мен той се превърна в любим български съвременен творец!

Ако сте привърженици на качествено написаната и новаторски поднесената литература, то книгата на Ангелина Давидкова и Кънчо Кожухаров е повече от подходяща за вас. Неслучайно съм кръстила двамата автори two of a kind. Те са изключително талантливи, интелигентни и интересни хора. Притежават дар слово и нюх за интересни истории. Грабват вниманието на читателя и го държат приковано до последния ред. Въздействат не само върху ума, но и върху сърцето. Книгата, плод на тяхното сътрудничество, е създадена с много внимание, желание и любов.  Видно е от всяка дума. Прочетете ли я, ще ме разберете.