РОБОКАЛИПСИС от Даниъл Уилсън - Извинете, срещали ли сме се и преди?

Важно уточнение: заглавието не е опит за свалка с помощта на до болка позната фраза : ) Просто всичко в "Робокалипсис" (като започнем още от предната корица) ми напомня страшно на нещо вече прочетено, слушано или гледано. Знам, че в днешно време е трудно да откриеш топлата вода, но Даниъл Уилсън (или поне неговият редактор) можеше да се понапъне мъничко и да вмъкне повече свежи идеи в романа. Или да ограничи до известна степен изтърканите хрумки. Те са толкова много, че в един момент сериозно се подразних. Злото ми алтер его Госпожица Bookgirl взе връх и реши да излее справедливото си възмущение в настоящия коментар. От опит знам, че е безсмислено да й се противопоставям, затова я оставих да прави каквото си знае. Тя ми обеща, все пак, да напише някоя и друга добра дума. Не знам, ще видим. Не винете мен за резултата : )

РЕЦЕНЗИЯ

на художествения труд на Даниъл Уилсън на тема "Робокалипсис" за получаване на квалификационна степен "любим писател-фантаст"

Рецензент: акад. проф. доц. дфн, дин, дмн (д-р на каквито-още-се-сетите науки) Госпожица Bookgirl

Темата, върху която е работил г-н Уилсън, е свързана с представянето на последствията от прекомерната зависимост на човека от високите технологии и неговата преувеличена вяра в тях. Настоящата книга/труд представлява опит да се навлезе в сложната и обширна проблематика по този въпрос. Трябва да отбележим, че това е сериозно предизвикателство за всеки специалист, тъй като вече съществуват голям брой разработки, предлагащи апокалиптични/есхатологични сценарии, които (псевдо)философски илюстрират лай..та, в които ще затънем, ако отпуснем повода на резултатите от нашия научен прогрес.

Даниъл Уилсън съсредоточава вниманието си върху сблъсъка между роботите и хората, наречен Новата световна война ("оптимистична" картина за бъдещето на човечеството вижда във въображението си писателят - толкова мащабни военни конфликти са били налице, че пичовете просто са престанали да ги броят и всеки следващ носи името "нов"!). Трудът е написан на английски език (аз се запознах с неговия отличен превод на български, дело на Богдан Русев) и е изложен в 398 страници (без да броим списъка с лица, на които авторът просто НЯМА начин да не благодари). Темата е развита в седем основни раздела - увод, описание на първите инциденти с роботи, настъпването на робокалипсиса, опитите на главните герои да се справят със ситуацията (т.е да завършат деня що-годе цели), хода на войната (и на нравствения растеж на героите - е, при американците не може без този пълен с патос елемент), финалната битка и предпоставките, довели до нея, и, заключение.

Уводната част (ударна сцена с хиляди малки роботи "ампутатори", чиято цел в живота е да си намерят топло човешко същество и нежно да се взривят отгоре му) представя темата, целите и структурата на труда, както и източниците, използвани при съставянето на корпуса - "черната кутия" на роботите, включваща записи от охранителни камери, снимки, подслушани разговори и т.н.

Вторият раздел започва с велик цитат от Х.Ф. Лъвкрафт. После ни запознава с Големия лош вълк, извинете, робот, Архос и неговия създател. Ама наистина, какво си мислиш, че ще излезе от отрочето ти, щом го кръщаваш с име, съдържащо в себе си корена на думички, значещи "власт", "управлявам", "командир", "принцип", "начало"? Втори Ганди, може би? Следват първите случаи на изтрещели роботи. Епизодът в закусвалнята е най-добре разработената част от този раздел. Тук един от героите (звездата му изгрява и залязва със стремителна скорост, но за мен блестя ярко до самия финал на труда) смачква разбесняла се тенекия все едно не е нищо повече от консерва с двеста грама доматена супа.

Третият раздел е посветен на началото на организираните вражески действия и първите реакции на хората. Спомняте ли си гостуването на роботчето Асимо в България? Радвахте ли му се? Това е било, защото не сте имали  копие от романа на г-н Уилсън на работното си бюро (като мен, например).

В четвъртия раздел ни се разкрива пълният потенциал на героите-опълченци, решени да дадат отпор на машините. Изключително наивна част. В нея всички загърбват страховете си и от режим "Давай да бягаме!" минават на "Ще спася света и всички прекрасни хора в него!". "Робокалипсис" вече не е подходящо заглавие. Г-н Уилсън е трябвало да го смени на "Силата на човешкия дух" или "Ода за прекрасното създание Човек".

Пети раздел проследява, както вече посочихме, хода на войната. Вмъкнати са и романтични нотки. Трудът спокойно може да мине и без тях.

Шести раздел разочарова. Финалната битка за господство и надмощие би трябвало да е нещо грандиозно. А тя е представена в съвсем скромен мащаб, като г-н Уилсън уцелва всяко възможно клише по пътя към развръзката.

В заключителната част са представени изводите от изследването по темата. Повърхностни.

Забележки и препоръки

Основната ми препоръка към г-н Уилсън, преди да започне следващия си роман, е да предвиди и обособи отделна глава в своя труд, в която надлежно да бъдат посочени използваните от него източници. Сигурна съм, че точно тази част от неговата работа ще е най-съществена и ще представлява 2/3 от съдържанието.

И така, предлагам на уважаемата комисия да вземе предвид следното, преди да произнесе своето решение, относно оценката на Даниъл Уилсън:

 "Робокалипсис" е като недохраненото по-малко братче на "Z-та Световна война" от Макс Брукс. Само дето при Брукс си имахме работа със зомбита. Известно е, че двама учени, по едно и също време, но независимо един от друг, могат да стигнат до една и съща идея, да направят един и същ експеримент, да получат едни и същи резултати и да стигнат до едни и същи заключения. Даниъл Уилсън, обаче, е написал по-олекотен, по-лесносмилаем вариант на романа  на Брукс. Ако сте чели творбата на Макс Брукс и пристъпите към тази на г-н Уилсън, ще изпитате остро разочарование. Все едно да сравняваш пожарникарски маркуч с воден пистолет. Или след "Никита" с Ан Парийо да тръгнеш да издевателстваш над сетивата си, гледайки версията с Бриджит Фонда. Или вместо на концерт на AC/DC, да се натресеш да слушаш някоя третокласна трибют група.

Втори неприятен недостатък е оформлението на корицата. Тя директно ни препраща към "Аз, роботът" с Уил Смит. Единственото по-интересно нещо, което бихме могли да открием в нея, е отражението в очите на машината.

Трето, не знам защо, но американците явно страшно си падат по сюжети, свързани с претаковането на някой от официалните им празници. Уилсън си е харесал Деня на благодарността. Може би мрази пуйка (или сладки картофи). Знае ли човек?

Четвърто, без аналогии с "Междузвездни войни" няма да ви се размине. Юбин-кун е по-малко разговорливият вариант на R2D2. Не забравяйте и "Терминатор" (филмите и сериала). Ако споменаването на заглавието "Бунтът на машините" не ви е достатъчно, то се пригответе да се срещнете с новата Сара Конър. Героинята на Уилсън не е толкова физически издръжлива, нито на ти с оръжията, но хъс и инстинкт да пази малките си не й липсват!

Други филми, които са оказали осезаемо (и дразнещо) влияние върху г-н Уилсън: Screamers (там роботите еволюират, проектират се и си се произвеждат със същия ентусиазъм като внуците си в "Робокалипсис"), Falling Skies (паразитите на Уилсън са копия на тези, вкопчили се в дечицата от този сериал), Child's Play (епизод със зловещи играчки, но те са нищо в сравнение с Чъки), Transformers (сцената в завода, тя придава нов смисъл на думичките "rip off the roof and stay in bed"), Minority Report (ампутаторите са точно като паякообразните, скупчили се около Том Круз, докато той се възстановява от операцията на очите), First Wave (всички герои на Уилсън са реплика на експеримент 117 от сериалчето - разгонват фамилията на лошите и доказват колко по- във всяко отношение, най-вече що се отнася до нравствените добродетели и уменията да оцеляваш в трудни ситуации, сме ние хората). Примерите стигат ли? Бихме могли да се задълбочим в проблема, но не мисля, че е целесъобразно. Общата картина е ясна.

В заключение предлагам на почитаемата комисия да постави на художествения труд на Даниъл Уилсън оценка Добър 4.49.