ГОЛЯМА ЧЕРВЕНА ТЕКИЛА от Рик Риърдън или Как да си докараме махмурлук, когато най-малко ни трябва, или Защо е опасно за душевното здраве на един мъж да живее сам с котката си

Бързам да уточня, че за първи път чета книга от Рик Риърдън. Отбих се в книжарницата с доброто намерение само да погледам какво ново е излязло на пазара. Бях си казала, че НЯМА да си купувам нищо. Но всички знаем докъде водят добрите намерения, нали? : ) И така, пред очите ми се изпречва това крещящо заглавие, изписано с кървавочервени букви, върху страхотна корица. После мернах името на автора. И това реши въпроса. Прибрах се вкъщи като горда и гузна притежателка на първия си роман от г-н Риърдън. За протокола: въпросният господин вече беше натрупал актив от две червени точки пред мен. Първо, заради страхотното си чувство за хумор, което сценаристите на филма за Пърси Джаксън са успели да запазят и предадат в гореспоменатата екранизация. Второ, поради факта, че най-важната причина да се захване с писане на детска литература е, за да помогне на едно от момченцата си (тук се сетих за Астрид Линдгрен и нейната Пипи).

"Голяма червена текила", обаче, далеч не е предназначена за невръстна аудитория. Заглавието е съвсем красноречиво. В романа се разказва за частния детектив Трес Навар, който след десетгодишно отсъствие (мен ако питате, по-точно казано е "бягство")  се завръща в родното си място, за да разкрие убиеца на баща си. В хода на разследването се сблъсква с доброжелателното сътрудничество на местната полиция, градска управа и мафия. Като прибавим към всичко това две горещи жени със силен характер, съмнителни стари другарчета, литри текила и очевидно всякаква липса на здрав разум, бихме могли да кръстим романа "Как да си намериш белята (даже и тя да не те търси)". Ами, ето как (по примера на Трес):

1. Още с пристигането си в града се направете на големи тарикати и започнете да си създавате нови врагове, с повод и без повод.

2. Не наранявайте чувствата на старите си неприятели като ги пренебрегвате. Подновете познанството и топлите си отношения с тях.

3. Дръжте се така, че да уплашите до смърт съседите си. По този начин, ако се наложи да дават показания за вас пред полицията, те ще са убедени, че сте подобрената и осъвременена версия на Ханибал Лектър.

4. Станете трън в очите на лидерите на местната власт и престъпност.

5. Ударете една текила. (Абе, защо само една? И, което е по-интересно, защо само текила?)

6. Разгласете на всеослушание, че сте се върнали да ровичкате в стари рани.

7. Бъдете колкото се може по-неприятен, неучтив и саркастичен с всеки. Кому е притрябвало да си държи езика зад зъбите?

8. Ядосвайте типове с имена като Татуировката, Бъ Бъ, Рижия, Сребърните зъби. Изберете момента, когато са заобиколени от едрите си приятелчета.

9. Изпълнете 8 в компанията на "приятно надрусано" другарче, след като и двамата се преговорили точка 5.

10. Вижте точка 5.

11. Хвалете се наляво и надясно, че имате това, което отчаяно искат лошите.

12. Следете набелязания обект с възможно най-крещящата марка автомобил. Препоръчва се да изберете яркооранжев цвят или гигантска украса от изкуствени плодове за возилото си.

13. При преследването използвайте крави да ви прикриват. Те са верни партньори.

14. Ядосвайте своенравната си котка, като я храните с неща, които не харесва и водите вкъщи типове, които меко казано я дразнят.

15. В случай, че не запомните нищо от гореизброеното, няма проблем. Важно е да наблегнете на т. 5 и 10.

Ако сте стигнали успешно до края на списъка със съвети, сигурно ще си кажете, че мнението ми за главния герой не е много високо. Напротив, паднах си по него от пръв поглед (прочит), когато се нанесе (и то как) в новия си дом с цял сак книги и Робърт Джонсън (котката). Човекът се отличава с находчив ум и страхотно чувство за хумор. Тренира тялото си също толкова интензивно, колкото ума. Записал да следва английска филология поради объркване и е защитил дисертация на тема "Мръснишките шеги в Кентърбърийски разкази". Най- голямото му спортно постижение е, че изпива наведнъж по 200 грама, 6 пъти. Знае рецептата за съвършена "Маргарита", но правенето на закуска не му се удава (чипс, полят с уиски НЕ Е добър заместител на овесените ядки). И с всичко това далеч не се изчерпва списъкът с ярките му качества.

Други образи, на които си заслужава да обърнем внимание, са:

- Мая (бившата шефка/гадже на Навар) - страшно секси, умна, не остава длъжна никому и поставя на колене големите лоши батковци, изпречили се на пътя на Трес.

- Детектив Шафър - силно ми  напомня за Коломбо (уморен, рошав, гладен, но съвестен и с отлична преценка).

- Майката на главния герой - тя има навика да чупи леда с будистки песнопения.

- Гай Уайт - смразяващ кръвта мафиот, който си подрязва храстчетата в градинката, без да се притеснява за дизайнерските си дрешки.

- Ралф - добре е да го имаш на своя страна и да не се подлъгваш по външния му вид.

И, накрая, но не на последно място - Робърт Джонсън. Тази котка е върхът! Има си специална система за ядене на енчилади и сутрин предпочита да излочва купичка качествено кафе, смесено с пълномаслено мляко. Нещо повече, винаги допринася съществено за разговора и ясно показва какво мисли и за събеседника си, и за дадената ситуация.

Не само интересните герои превръщат "Голяма червена текила" в приятно четиво. Можем да добавим и динамичното действие, безбройните напрегнати моменти (и тупаници, които отнася и нанася Трес), забавните случки и, изобщо, стила на Рик Риърдън като цяло. След като приключих с книгата, ми се приискаха три неща: да опитам автентична мексиканска кухня, да посетя Сан Антонио, Ривъроук и театъра "Арнсън Ривър" и да науча нещо повече за следващата книга, посветена на частния детектив. Първите две засега ще почакат, но третото направих веднага. Оказа се, че поредицата за Трес Навар обхваща 7 романа, чиито заглавия са не по-малко интригуващи от това на първия. Бих ги прочела с удоволствие, защото ми е любопитно какво ще стане с Трес, пък и обикнах шантавата му котка и още по-лудите му приятели.