четвъртък, 3 май 2012 г.

НОЩНИЯТ ЦИРК от Ерин Моргенстърн

Първият ми коментар представя един роман, който отговаря точно на моя вкус. Той е като обяснение в любов към книгите, мечтите и хубавите приказки. "Нощният цирк" е чаровна и грабваща история. Въвлича те, при това без да се усетиш, все по-навътре в своя чудноват лабиринт от пълнокръвни, многопластови герои, загадъчни събития и секващи дъха изненади. Ерин Моргенстърн се изразява образно и изящно, борави отлично с езиковите средства. Справя се толкова добре, че буквално усещах мириса на карамел и есенни листа, вкуса на канелените сладки и прилепчетата с шоколадова глазура. Съвсем лесно си представих, че самата аз седя в някое бистро, хапвайки сирене и хрупкава франзела, полети с чаша добро вино. Или пък, че се возя във влак, подобен на "Ориент Експрес", пийвайки силен, екзотичен чай.
Действието в романа се развива в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Читателят има възможността да проследи едно уникално състезание по находчивост и издръжливост между момче и момиче със силни характери и почти неограничени магически способности. В хода на това съревнование двамата се влюбват (ставаме свидетели на нетрадиционно ухажване, пропито от романтика и нежност), а неговият резултат намира своето отражение в цирка - тяхната арена. Няма да издавам повече от сюжета, ще кажа само, че от "битката" между Силия (момичето) и Марко (момчето) се раждат все по-изумителни и красиви неща, въпреки ужасното условие "накрая може да оцелее само един".
Сега няколко думи за героите, с какво ме впечатлиха най-много.
Силия притежава горещ нрав, в буквалния смисъл на думата. Сърцето й е меко, а въображението й не знае граници.
В Марко ме грабна жаждата му за знания и стремежа му към самоусъвършенстване.
Бейли ми завоюва сърцето, докато мечтаеше сгушен в клоните на едно дърво с книга в ръка.
Просперо ме ужаси с методите си на обучение.
Чандреш се запечата в ума ми с вечерите, които организира - нетрадиционни, загадъчни, с нестандартни гости и галещи всички сетива блюда-изненади.
Цукико ми напомни за Риана : ) Не заради певческите си способности, а заради плетеницата от татуировки.
Талантът на Уиджит да измисля истории само от една подхвърлена дума заслужава възхищение, а навикът му да ги съхранява в шишета от всякакъв вид вместо върху хартия, защото го мързи да пише, е много сладък.
Да не забравяме Цирка. Той е основен герой и толкова пленителен, че губиш представа за времето. На моменти това е малко стряскащо. Сред атракциите му най-страховит е Лабиринтът (трудно ще успееш да намериш изхода, а звуковите ефекти изобщо не те улесняват), най-романтична е Зимната градина, най-интересна е палатката за приказки за лека нощ, а най-потресаващо е Езерото на сълзите. Мисля, че Моргенстърн би имала голям успех не само като писател, но и като творчески директор в Cirque du Soleil : ) В такива случаи се казва "Сбъркала си е професията.".
Освен умението да изгражда запомнящи се, интересни герои, да създава омагьосващи светове и да си служи прекрасно с думите, авторката ме спечели и с идеята си за мечтите. Чрез измислените образи ставаме свидетели на това как една мечта се ражда, пуска здрави корени, вдъхва смелост, желание да се бориш, да надскочиш възможностите си. Нещо повече, виждаме как тя обединява хората, прави ги по-добри, по-щедри. Отвежда ги на места, за които не са и предполагали, че ще посетят, среща ги с куп нови и интересни познати, предизвиква ги да вършат немислими до този момент неща.
Ерин Моргенстърн знае как да разказва истории. Точно както прави нейният Уиджит - с любов и влагайки цялото си сърце. Ето защо "Нощният Цирк" заслужава своето място във всяка библиотека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар