понеделник, 7 май 2012 г.

БЪЛГАРСКА РЕЧ И ПИСМО, проф. Стефан Брезински

Купих си тази книга, защото рубриката на Стефан Брезински "ТРУДният български език" дълго време ми беше любимо четиво. Благодарение на автора научих безброй полезни неща - от правописа на думата "пропускателен" до вярното поставяне на ударението във формата за множествено число на думата "училище". Държа да отбележа, че, преди да започна да чета гореспоменатата рубрика, най-спокойно използвах в речта си "пропускВателен" и "училищА". Нещо, което се дължеше на прекомерното ми доверие в качеството на новинарските емисии, излъчвани по водещи медии. А уж именно уважаваните медии имат за цел да разпространяват и утвърждават книжовната норма на даден език.
Ето защо бях изключително доволна, когато открих "Българска реч и писмо" и побързах да я прибавя към книжната си колекция.
Стефан Брезински ни учи как да говорим и пишем правилно, как да формулираме мисълта си ясно чрез добре построени изрази. Съветва ни по какъв начин да си служим с езиковите средства, за да не нарушаваме грубо стилистичните закони и да не се излагаме. Запознава ни с интересни факти около българския език и неговото развитие. Засяга проблеми от областта на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията, психо- и социолингвистиката, етимологията, фразеологията, историческата граматика, диалектологията и т.н., без да използва трудноразбираеми термини и тежки, усукани фрази. Защото неговата цел е не да блесне с изключителните си познания, а да спомогне за обогатяването на езиковата култура на нас, читателите. Именно затова стилът му е лек, забавен и се отличава с употребата на ярки и запомнящи се примери. Тези примери не са измислени, не звучат изкуствено. Те са част от речта на хора от всички обществени слоеве, от всички възрасти, с разнообразни професии и с различно ниво на образованост. Цитатите, илюстриращи грешките, са прецизно поднесени и коментирани. Упоменават се техните източници: радио- и телевизионни предавания,  статии в печатни издания, като сред тях откриваме представители както на сериозните, така и на "жълтите" медии.
Най-хубавата черта на книгата на проф. Брезински е, че използваните термини са достъпно обяснени. Може да се чете и усвоява без проблеми от всекиго. Нещо повече, в нея откриваме информация как сами да си правим проверка или къде да правим справка, ако имаме каквито и да било колебания, свързани с правилния български език.
Всичко, изброено дотук, дава само обща представа за това, какво да очаквате от "Българска реч и писмо". Сега ще се спра върху някои конкретни моменти, върху най-запомнящите се за мен.
Беше ми изключително интересно да науча повече за думичките с прабългарски произход в нашия език и влиянието, което им е оказал турският език (баджанак, чардак, йогурт).
Открих, че "касая", "считам" и "удачен" са русизми. За мен те са толкова добре усвоени, че си звучат като чисто български. Сигурно след години и "ъпгрейдвам" ще гали слуха на  носителите на езика ни по този начин.
Страшно ме впечатлиха любопитните факти, свързани с Марк Твен, Флобер, Хемингуей, Ботев, Лермонтов и т.н.
Смях се много на примера с Рамбо Силек.
"Творбовръх", "простовластие", "голошийник" са само част от упоменатите в книгата плодове на усиления труд на съвременни български пуристи. Да видим, ще се сетите ли за чуждите им съответки, наложили се в речта ни?
Прекрасно, точно и ясно са обяснени езикови явления като палатализация, редукция, хиперурбанизъм, скатолалия, а също и термини от рода на етимон, амфиболия, анафора, квазиместоимение. Не е нужно да си специалист-филолог, за да схванеш веднага какво иска да каже авторът.
Като вземем предвид гореспоменатите неща, можем да заключим, че "Българска реч и писмо" е препоръчително четиво за всички. Книгата ще е от полза не само за ученици, студенти, преподаватели, журналисти и преводачи, но и за тези, които просто се стремят към по-добра езикова култура. Приятният шеговит (на моменти ироничен) стил, достъпният език, ясните обяснения и разнообразните автентични примери улесняват неимоверно и превръщат усвояването на поднесената информация в удоволствие.

5 коментара:

  1. След като прочетох книгата, започнах да обръщам по-голямо внимание на езика, използван от медиите. Събрах някои интересни примери, които бих искала да добавя към коментара си. Ако и вие сте попадали на подобни грешки, ще се радвам да ги споделите тук.
    1. Новинарска емисия по един от водещите канали, 21 май, част от заглавие на репортаж: "отбелязваме празника, посветен на Св. Константин и Елена". Правилно би било да се изпише "СВ. св.", тук брахеологията е недопустима, защото в противен случай бихме се зачудили каква е тази Елена. Може би лична асистентка на светеца?
    2. Сутрешен блок по национална телевизия - виден интелектуалец, човек на словото, изтърсва "училищА".
    3. Пак заглавие на репортаж, но от новините на друга медия "беТствието в Перник". Надписът стоя доста време. Така и не го поправиха. Без коментар.
    4. Водещ на публицистично предаване поставя едно ненужно "т" в края на думичката "ос". Тук вероятно става въпрос за хиперурбанизъм. Често срещано явление е да изпускаме крайното "т", особено в устната реч - търпимос, отговорнос, практичнос. Та човекът сигурно е решил да се презастрахова. В негова защита ще отбележа, че почти веднага той се поправи.
    Това е засега. Ако открия още интересни примери, непременно ще ги добавя.

    ОтговорИзтриване
  2. Втора порция примери. Сервирам ги топли-топли от кухнята на водещи телевизионни канали-стожери на българската книжовна реч:
    1. Новинарска емисия, в заглавието на репортажа фигурира името на победителя в парламентарните избори в Гърция - лидера на Нова демокрация Андонис Самарас. Само дето го бяха изписали АДОНИС. Сигурна съм, че гръцкият политик няма нищо против да го сравняват с любимеца на Афродита, но когато става въпрос за сериозни новини и личности от такава величина, точността е задължителна!
    2. Сутрешен блок, преглед на печата. Пак отиваме в Гърция. Ставаше въпрос за тормоза, упражняван от привърженици на партия Златна зора върху чужденци, пребиваващи в южната ни съседка. Водещата се зае да цитира областите, където този тормоз е най-интензивен. Сред тях беше и АтИка. Забележете къде постави ударението. Даже след като я поправиха в слушалката, тя продължи да се съмнява и си мисля, че не успяха да я убедят в правилния изговор на тази толкова "странна" и твърде "рядко" срещана дума.
    3. Отново сутрешен блок. Отново заглавие на репортаж: "Ще има ли бонус за победителЯТ в изборите?". Така, не съм запозната подробно с новите правописни правила в българския език. Доколкото ми е известно, вече се гледа с либерално око на грешките при употребата на пълен и кратък член. Да, ама аз съм много консервативна в това отношение и се дразня неимоверно. За протокола - след две-три минути безоблачен екранен живот, надписът бе свален и коригиран. Браво!
    4. Още едно заглавие на репортаж. Източник? Е, не се ли сещате?! Сутрешен блок, естествено!"Сигурноста по черноморието". За да членуваш по този начин първата дума, трябва да си леко заблуден, че основната й форма е "сигурнос". Да не говорим, че Черноморие се пише с главна буква. Надписът стоя повече от пет минути в ефир и се пъчеше с "красотата" си. Така и не го поправиха. Срамота!

    ОтговорИзтриване
  3. Продължаваме с нови бисери. Те са свързани с олимпийските игри и стигат до вас с любезното съдействие на родните спортни коментатори.
    1. Бягане на 400 метра с препятствия. Четвъртфинал. Обясняват ни регламента за класиране за следващия етап: "На полуфинал отиват първите четири и четирите най-бързи.". Чакай сега, какво значи това? Логично би било първите и най-бързите да са едни и същи лица. Може би имат предвид, че напред продължават състезателките, бягащи в коридори от 1 до 4 плюс четирите дами, успели да преодолеят дистанцията най-бързо? :) Ето какво, всъщност, трябваше да кажат: "На полуфинал директно отиват състезателките, класирали се на първите четири места в съответната серия. Дава се възможност и на участничките, заели местата от 5-то надолу. Резултатите от всички серии се сравняват и четирите момичета с най-добро време получават шанса да премерят сили и в следващия етап от надпреварата.".
    2. Спортна гимнастика. Състезание на отделен уред - кон с гривни. Коментаторите решават да ни осветлят относно произхода на Луис Смит - голямата надежда на домакините за злато (е, да, ама унгарецът му го отмъкна под носа). Та Луис бил "потомЕЦ на преселници от ДЖАмайка". Интересно. Аз пък си мислех, че предЕците му са от Норуей или Джърмъни, с неговия "блед" тен...
    3. Бокс. Става въпрос за Александър Александров (поздравления за вчерашната победа! Само така!) и как той трябвало да даде максимума НА своите възможности. На нашето внимание се предоставя блестящ пример за неправилна употреба на предлог (която може да доведе до неяснота, двусмислици и т.н.). Остава въпросът: максимума ОТ какво трябва да даде нашето момче на своите възможности?
    За десерт предлагам един свой гаф. В първия си коментар съм написала "брахеология", вместо "брахилогия". Професор Брезински изрично подчертава в книгата си, че първият вариант е незаконен. Извършила съм нарушение. Много ме е срам :)

    ОтговорИзтриване