ПОДГРЯВАНЕ

До Суийвър Лейдрин

Достопочтени куангде,

Разхайтеният ми хедлайнер, т.е. ревюто за "Хуаранг и Кумихо", все още се бави някъде в гримьорната, тръби, че като за човек с неговата професия си е съвсем навреме и... издирва мегавпитите си глем рок панталони от златисто ламе, без които се кълне, че е абсурд да се задвижи като Джагър, да закове дори една свястна осмина нота, камо ли пък да нададе вой, ъ, да започне да пее и да пали публиката (относно паленето - приемай го буквално). Мен ако питаш, причината е в петдесетте камиона багаж, с които примадончото довтаса за половинчасовото си участие на тази сцена. Нейде в техните дълбини ще да са се покрили въпросните идиотски гащи с ниска талия : ) И за да не си помислиш, че съм се шегувала, когато написах, че се настървих да прочета книгата ти игра, влизам в ролята на подгряващ изпълнител и дръзко накривявам меката си гангстерска шапка с широка периферия. Ето част от сетлиста ми: 

1) Отправям ти дълбок поклон.
2) Гушни жена си и детенцето си, задето са се справили така вълшебно в образа на вдъхновение. И, като си почнал, гушни и себе си за прекрасното посвещение : )
2) Сещаш ли се за тежките плочи със закони, върху които е стъпило фентъзийното право такова, каквото го познаваме в днешния му вид? Особено за онази, върху която е издълбано: "Фентъзи без дракони не е добро фентъзи. Точка."? Е, ти ги разбиваш всичките с един удар на двойна брадва.

4) Опасенията ми се потвърдиха и нищо не е в състояние да ме убеди в противното: притежаваш ярко чувство за хумор и в "Хуаранг и Кумихо" си му дал пълна свобода. Освен това си закоравял скръндза, но това обвинение вече беше коментирано тук : ) Към списъка с твои качества включвам: скромен и предпазлив в подхранването на очаквания - за разлика от куангде Су Янг в творбата ти. Ала също като него си майстор-разказвач. Наистина бих се радвала да чуя историите за находчивата омайница Мин Йонг и "палавия министър" Му Гуа, за корейския Андрешко и "алчния данъчен" Бу Дан, за героя Куанг Ги Ри и това как се е разправил с огнедишащ звяр...
4) Ким Ги Су се превърна в мой любим герой, но има една личност, която ме заинтригува доооста повече (даже съм си харесала композитор, който да напише саундтрака към изявите й). Надявам се, че някой ден ще разкажеш повече за нея. А може би вече си го сторил?

5) Как бих описала разходката из въображението ти на читателите, които се колебаят дали да те "наемат" за водач из Азия? Красота, чистота, спокойствие. Пътешествие из тучни долини на реки и селища, гордо съхранили традициите си. Стабилни каменни мостове, които ще те прехвърлят при народи, в чиито имена е попила живителна капка вода. Внушаващи страхопочитание хилядагодишни дървета, свързани здраво със земята чрез корените си, но и протягащи се към небето с клоните си. Те образуват разхлаждаща арка за всеки посетител-поклонник. Дюкянчета, дето примамват с органични храни, изящни произведения на занаятчийското изкуство, музикални инструменти, населявани от добри духове... Ех! Ръфах блокче карамелизиран ориз, щраках снимки и се кефех през целия път.

И, най-накрая, 6) Не знам как стоят нещата при корейците, но съм чела (възможно е информацията ми да не е изцяло коректна), че в миналото китайците, размахвайки заплахата от най-страшно наказание като трисекционна тояга, са забранявали на своите хора да учат наглите кръглооки нашественици на тамошния език. В "Хуаранг и Кумихо" ти рискуваш да те напердашат и поместваш отличен кратък корейско-български речник : ) В знак на благодарност и в замяна на възклицанието "Айгхооо", на което ме научи, аз ще ти се отплатя с едно друго чуждоземно възклицание (може да си го чувал вече): "Еуге!" - с ударение на първото "е". На чист книжовен новобългарски и адресирано до "Хуаранг и Кумихо": "Уау!".

Сега отивам да помогна на ревюто си да се приведе в приличен вид, т.е. да му издърпам ушите, а ти заповядай, седни и се почерпи  : )