четвъртък, 29 март 2018 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.2: "ХОТЕЛЪТ", КРАСИМИРА СТОЕВА

Кой е художникът на корицата и колко много я харесвам разкривам в предишната си публикация. Тя е посветена на великолепното първо приключение, греещо в брой пети на сборника с книги-игри. Сега продължаваме с втората мисия, която е необходимо да доведеш до успешен край, за да бъдеш посветен в Герой...

"Алекс прелетя като ефирен полъх над пустия плаж..."
Откъснат ябълков цвят, блуждаещ над водната повърхност.
Художникът Георги Мишков (Robot Panda) протяга длан, улавя го нежно и предава съвсем точно духа на историята, написана от Красимира Стоева.
Разгледай внимателно картината. Свръхлуната* с твърде особения ореол заслепява, нали? Звездите са пръснати "като трохи на прозореца"**. Високото дърво, подобно на подхванало древен ритуал нощолюбиво създание***, изпъва клони към могъщото небесно светило, сякаш го призовава. Разбуненото петно море с цвят на катран, прекалилият с лунните бани чадър, килнал се над празния шезлонг, тъмният зеещ прозорец на сградата, безплътното момиче с роклята, чиято долна част се разцепва и оживява като пипала на октопод...  Побиха ли те тръпки вече?


* Толкова е едра, че с невъоръжено око успяваш да различиш кратера Айнщайн на повърхността й.
** Заглавие на пиеса от Нийл Саймън, поставена в Младежкия театър под режисурата на Малин Кръстев.
*** Сещаш се, от онези, дето съставляват везаната пъстра шевица на българските народни песни.

Знаеш ли за какво си мисля, докато пиша ревюто за "Хотелът"? За водорода. Да, тъкмо за тази важна предпоставка, без която и на ръце да ходиш, пак не би успял да образуваш молекулата на водата (или греша?). При нормални условия той пази поведение на лек газ и проявява неметален характер, но насадиш ли го в подходящата нестандартна среда, се превръща в девиант, завърта се на сто и осемдесет градуса и хуква да се държи като подивял член на тежка скандинавска рокгрупа, т.е. метал с висока електропроводимост. Не вярваш? Обърни се към планетата Юпитер и й задай въпроса кой е отговорен за извънредно мощното й магнитно поле. Именно то е причината за примамването на разнообразни по характер частици, включително на такива със съмнителен бекграунд, и образуването на най-яките (ама не в хубавия за астронавтите смисъл) радиационни пояси. Надявам се, че Юпитер ще склони да ти даде допълнителни разяснения, в случай че се интересуваш, защото сега мислите ми се отклоняват, отново вдъхновени от книгата-игра на Красимира Стоева, и ще направим рязък завой. Според индианците във всеки един от нас живеят по два вълка - бял и черен. Познай кое от двете животни взима превес? Онова, което храниш повече. А сега остави водорода и вигвамската философия настрана и си представи какво би станало с група нормални, доколкото това е възможно (и желателно), тийнейджъри, запокитени в неподходящи условия, изложени на облъчване и подложени на странно влияние. Какво биха открили, отключили и за-/под-хранили в себе си? Прочети "Хотелът" и разбери. На пръв поглед творбата е заплетена криминална история с леки нотки на ужас и свръхестествено. Чакай, леки ли казах?

"ПИСЪК, ПРОНИЗИТЕЛЕН И ПАНИЧЕСКИ, РАЗТЪРСИ ХОТЕЛА...
ВЕЧЕ НЕ КРЕЩЕШЕ, НО ЦЯЛОТО Й ТЯЛО СЕ ТРЕСЕШЕ И ТЯ СЕ ОГЛЕЖДАШЕ
С БЕЗУМЕН ПОГЛЕД..."

Александра Петрова, осемнайсетгодишно "срамежливо средностатическо момиче с бледа кожа и изрусена коса", предпочитания към фантастиката и криминалните романи, ясна визия за бъдещето и планове да продължи образованието си в университет, разполага само с няколко часа, за да спаси живота си. Попадаш на нея тъкмо в момента, когато идва на себе си, или по-точно, на това, което е останало от нея - астралната й форма. Последният й спомен тъне като в мъгла (с всичките й заплашителни, нездрави нюанси и стряскащо висока звукопроводимост), разстлала се над нощ, родена в Уайтчапъл през викторианската епоха. В съзнанието на момичето се мяркат разпокъсани образи и картини: безгрижна тайфа абитуриенти, сред които е и Алекс, решава да отбележи за втори път своето "Сбогом, приятели"**** и да отпразнува бала си край морето, в по-тесен кръг - далеч от родителското и учителското тяло... младежите изнамират идеалната за финансовите си възможности оферта: излегнал се на две крачки от плажа кокетен семеен хотел, примамващ с двадесет и четири каратово име, щадящи джобовете им цени и обещанието да бъде изцяло на тяхно разположение... бързат да направят резервации и пристигат, настроени за целодневен и целонощен купон... лицата на приятелите на Алекс се редуват - екзотичната Ники, слънчевата Марина, бележещият десет от десет точки във всички възможни области Тео, който се явява и душата на компанията... чудно местенце, готини хора, добро настроение: налице са необходимите предпоставки за страхотно изкарване и изживяване на незабравими мигове, достойни да бъдат заключени в златния фонд на спомените, ала... нещо жестоко се е объркало. Някой се е опитал да угаси светлината на Алекс. Рязко и безпощадно. Мястото на девойката е празно. От нея са останали единствено чантичката и шалът й, а приятелите й като че ли не забелязват, че я няма. Какво се е случило с нея? Алекс е наясно, че разигралите се събития, които е неспособна да извика в паметта си, са ужасни, но и че "все още е жива и има шанс да се спаси". Ще й помогнеш ли? Ще проведеш ли разследване, проучвайки хотелските помещения и околността, за да откриеш раненото момиче и скрилия се в миша дупка виновник/виновница? А дали злодеят е действал сам или е бил с дружинка, по примера на всеки забележителен страхливец? Ами причините за извършеното посегателство? Ще спасиш ли жертвата и ще въздадеш ли справедливост? Да? Доста си смел. Разполагаш с четири часа до развиделяване. Струват ти се недостатъчни? Не се безпокой, Красимира Стоева ще улесни мъничко задачата ти: "астралната форма на Алекс притежава свойства, тя ще започне да открива новите си способности...", тъй че не се страхувай, бъди спокоен и... право напред към "Хотелът" и вършенето на геройски дела!

 "Светлините примигваха, във въздуха се носеше аромат на букет от парфюми, примесен с пот и влажен полъх с дъх на водорасли..."

**** Заглавие на класически български филм, носител на награда "Златна роза", с участието на Владимир Смирнов с прекрасната, чиста усмивка

ИЗГРЕВ
или
КАКВО ЩЕ НАПРАВИ ПРЕСТОЯ ТИ В "ХОТЕЛЪТ" ПРИЯТЕН

- "Небето изсветляваше над спокойната морска повърхност. Синьото над хоризонта плавно преливаше в лилаво. Птичките се бяха пробудили и дори морският бриз беше променил посоката си..." - това описание ми напомня на знаещия и деликатен начин, по който пианистът Жан-Ив Тибоде пресъздава/възпява изгрева в мелодия.
- "Беше сама и се взираше в отблясъците лунна светлина по развълнуваното море" - вдъхновяващо!
- Разходката из красивата градина: "Пътечки, застлани с обли бели камъчета, се виеха между палми и кактуси, а близо до земята бяха поставени лампи във формата на старинни фенери, които разпръскваха приглушена жълтеникава светлина... Чакълест склон се спускаше към морето и плавно преминаваше в пясъка на плажа... Беше място за бавни среднощни разходки, влюбен шепот и горещи целувки... наблизо тъмнееше шестоъгълна дървена беседка, частично прикрита от бръшлян и пълзящи рози".
- "С първите слънчеви лъчи астралната й форма щеше да се разтвори в светлината..." - красиво и тъжно, една мъничка Андерсенова русалка, която е заплашена да се превърне в морска пяна, в мига, в който зората протегне розовите си пръсти, за да събуди останалия свят...
- Главната героиня. Преди да ти споделя възхищението си от нея, държа да отбележа, че писъчният цитат, с който короновах първия абзац от днешното ревю, няма връзка с Алекс, а с друг препатил женски персонаж в историята. Та, Александра ме впечатли не заради предпочитанията си към литературата, мечтите-планове за бъдещето,  които кове, нито заради това, че поставя приятелството на челно място в списъка си с ценности.  Девойката ме спечели със силата си: предпочита да действа, вместо да седне да редува ронене на девичи сълзи, деликатно бърсане на сополи в ръкава и скимтене. Допълнителна екстра: когато Алекс имаше най-голяма нужда от себе си, тя беше на линия.
- Взиращият се в звездите през една юлска вечер.
- Надеждата, макар "добродушна и крехка".
- Морското създание със сърдечната усмивка, което се бори, за да спасява.
- Алекс е загубила обувките си, но, благодарение на новопридобитите си способности, тя се докосва до възможността да "нахлузи" безпроблемно чуждите.
- Мъхестият шал, изплетен с много любов от бабата на Алекс, специално за абитуриентския бал на девойката. С такъв подарък не ти трябва ризница.
- Намекът за усмивка "обувките и чантите, които сякаш бяха нарочно подредени като капан за потенциални натрапници".
- И още един: "три легла с безпорядък като за шестима".
- Ударното начало и хлъзгавият завършек на историята.
- Дамата с рентгеновите очи***** , т.е. самата Красимира Стоева. Тя доказва по блестящ начин, че е спец в психологията на групите и определянето на груповата динамика. Браво!

***** Заглавие на творба и едноименен сборник с произведения от фантастичния Светослав Минков

WHODUNNIT?
или
ДНЕВНИК НА ИГРАТА

Умения: шесто чувство, телепатия, внушение (овладени на ниво "advanced"?), телепатия, внушение (овладени на ниво "proficiency"?). Списъкът e кратичък. Признавам: не съумях да накарам героинята да разгърне пълния си потенциал, да развие и други умения. Обаче... ако обичаш да прекарваш време в кухнята и да си играеш без надзор от разумен възрастен (ако ли не, препоръчвам ти да го сториш, така се откриват какви ли не чудеса, като хитри начини да обелиш и нарежеш лук, без той да те разплаче... много), със сигурност си се убедил, че първият ти смайващ проектошедьовър никога не се получава безупречен : ) Включвам котлона за втори опит.

Кодови думи: амбиция, приятелка, идилия, слухове, гост, амбиция, дете, лист, пиене, ключ, обувка, ярост, списък, амбиция, тяло, студ, обувка

Време: Красимира Стоева ми определи срок да спася Алекс до 5:55 сутринта. Аз не можах да го спазя. Щурах се из хотела, гонена от желанието да разбу-ля/-дя всичките му тайни, на едно място се оставих авторката да ми притъпи вниманието чрез специални ефекти и студен информационен душ, подминах ВАЖНА улика, изоставих вярната следа, която бях надушила, тръгнах да гоня дивото и приключих със задачата в 6:10. Срам ме е, но, както вече се похвалих, пуснала съм масълцето да цвърчи в подготовка за втори опит.

Бележки: Това е любимата ми графа в дневника. Авторката е проявила предвидливост и се е погрижила да ти остави място, за да запишеш всички улики, на които се натъкваш в "Хотелът" (те, повярвай ми, са много), да ги систематизираш и да си поблъскаш главата над тях. Тук споделям някои нещица, които са ми хрумнали (старала съм се да запазя основното в тайна, за да не преча на собственото ти разследване), във връзка с опитите си да реша загадката. В леко сресан вид:

Как беше онзи цитат от Дж. У.? А, да: "Hurry it up! You're burning nightlight" (леекинко видоизменен). Ясно като главоломница в призрачен роман на А. К. Д.. Защо някой ще се оправдава за еди-какво си, без да са го питали? 90% от решението е да зададеш правилния въпрос. Да, бе, да. Само че кой е той? ВМОС - Възможност, Мотив, Оръжие, Самопризнание - налични ли са тези компоненти? "Хищниците излизат по залез, тогава плячката тръгва на водопой..." (пояснение - мъдрост, почерпена от едно "разбито, не разбъркано" мартини). Инструкцията "добави пет минути към времето си" се среща толкова често в хода на историята, че малко те затруднява - забравяш дали си отметнал петте минути или не, и трябва да се връщаш и да проверяваш... Държи те в напрежение, увлича те, кара те да милееш за героите й... Супердемонстрация на GIRL POWER! 

Какво правим сега? Ами, замервам те с плана на хотела и те предизвиквам да докажеш, че си по-добър детектив-спасител от мен. Постарай се да не се стига до: Don't say it's a fine morning or I'll shoot ya******.

****** Пак Дж. У., black label, genuine.






Няма коментари:

Публикуване на коментар