сряда, 21 март 2018 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.1: "ПЕТИЯТ ПРИНЦ", НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Жестоката корица е дело на Георги Георгиев - Goshun. Докато я гледам, ми иде да възкликна: "гонен от пустинния вятър"! И от свиващи стомаха на топка въоръжени воини, разбира се. Погледни ги - приличат на страшилища, пръкнали се от връхлитащата пясъчна буря. Облаци мираж. Но аз съм спокойна, че с принца всичко ще бъде наред - заради решителния му поглед, по-остър от оръжие, изковано с кръв, пот, ярост и мълнии по толедско-мавърска технология. Погледни, нежноногата принцеса, ведно с малката й кама, въобще не представлява тежест за него. Той не спира да препуска на великолепния си кон с мощната мускулатура и гордите уши!

Летящо килимче в десена на топло, коприненосиньо лятно небе - купа със сребристи звезди, всезнаещ лунен сърп, кацнал върху облачен пачуърк юрган, сочни смокини, дето ще разквасят гърлото и на най-окъснелия странник, ухание на току-що опечена берберска питка, сладък марокански портокал, дърпане на кори за баклава и точене на кадаиф от умели, усърдни, златни ръце, извори, благословили повърхността на парче земя с любезното спомоществователство на подземни реки, керван с хиляда камили, чиито следи се губят нейде из безкрайните пясъчни морета, градове, дарени с име от поетично настроени, със силен уклон към съзерцанието, мечтатели, медини с криволичещи улички, заключили безброй тайни в лабиринта си, кервансараи с високи входове, възтесни процепи наместо прозорци и ниски стъпала, дворци със спираща дъха на въображението архитектура, изникнали насред пустинята, градини, обитавани/облагородявани от джинове и хубавици с янтарени очи, гъмжащи от народ пазари, изкушаващи потенциалните жертви, ъ, клиенти, на търговците с "от пиле - мляко"... Ясно ти е вече, нали: едно от нещата, по които доста си падам, са приказките в стил "1001 нощ" : ) Затова, когато момчетата и момичетата от СКИ ми размахват примамка под формата на гореописаната корица, а Николай Николов призовава: "Шъъът, време е за разказване на истории...", грабвам стъкло лимонада, сядам по турски и мълча.

ЕДИН КАМЪК (ПЕТИ ПРИНЦ) КАЛЕ НЕ ПРАВИ

Николай Николов те спуска с парашут в сърцето на пустинята Гоаба, вербува те да влезеш в ролята на петия син на крал Тихон - принц Сайнир, въвлича те в безразсъдна и по скорпионовски опасна мисия, закарфичва лист с базов инструктаж върху торбата с провизиите ти и те предизвиква да опровергаеш горното народно умотворение. Нещо, което може да се окаже също толкова лесно, колкото да решиш зададена от първокласник с красив и пакостлив ум математическа гатанка. С други думи - и съвсем сериозно - задачата е с висока степен на трудност и трябва да се отбележи поне с три звездички. За какво иде реч: кралството, чиято чест ще защитаваш от името на Сайнир (да не би да има капка викингска медовина в кръвта на момчето? Конят на Один? Слейпнир?), се намира под постоянна заплаха. Ощастливено е с най-голям брой водоизточници от всичките си съседи, и то на континент, на който мях с вода струва колкото теглото си в злато. Ако си пътувал из пустинята (дори и само на книга), със сигурност са ти обяснявали, че който контролира оазисите, той контролира и търговията по съответните маршрути. Ето защо кралство Сарихи е трън в очите на заобикалящите го държавици, особено на Камор (името нарочно ли навява асоциации с италианската мафия?). Бесен от непрестанните безплодни опити да направи мръсно на сарихийците, владетелят на Камор, Каимор Три, внезапно проявява качества на истински вещер в игрите на тронове, стигайки до извода, че най-умно би било да упълномощи другиго да води битките му вместо него. Начинът? Уреждането на династичен брак, чрез който амбициозният чичко да се сроди с голяма клечка от Валонската империя - Великата сила на материка. Той си е навил на алчния пръст да пробута зеницата на окото си, щерка си Инома, на един от племенниците на императора. Каимор Три гали доволно свещеното си шкембе и крои бляскави планове за бъдещите младоженци, за подчиняването на гордите сарихийци и... за себе си. Дотук - повече от добре, но е забравил да се консултира с кръчмаря относно сметката. От Сарихи готвят отпор, който включва четирима принцове (да, четирима, защото не е препоръчително престолонаследникът да рискува главата си излишно), лелеяната принцеса и отвличане тъкмо преди планираната с толкова любов венчавка. Ала и валонците не ядат доматите с колците - сетили са се да назначат зверска охрана на каморското съкровище с перлено сияние и да си я ескортират от самия праг на грижовния й татко, през целия път до Валон, та чак до храма на бог Гмундра във Вангор, където е нарочено да се състои покръстването й в правата вяра на щастливия й годеник. Работата се закучва, пречките за реализирането на бойната стратегия никнат пред сарихийските князе като реклами на пепси в стар филм, трима от принцовете се отказват от начинанието и всичко изглежда... Но я почакай, имаме си твоя герой - петия принц Сайнир. На бас, че той няма да си остави магарето, ъ, кралството, в калта. Момъкът тъкмо е навършил осемнадесет години, вече му е позволено да се отдели от гнездото и да хвръкне, където му видят очите - да види свят и хора, да се поусъвършенства, да отвлече някоя и друга принцеса, да я навие на руло в килим, да я стегне с панделка, да я стовари в нозете на най-големия си брат и да се включи в радостните приготовления по посрещането на новата снаха в Сарихи. И тъй като е убеден, че домашните няма да заръкопляскат въодушевено на идеята му, воден също така и от жаждата за самодоказване, приключения и кривване от предначертаната траектория, която би трябвало послушно да следва като потомък на Балар Мъдрия (мъдростта май се предава през пет поколения), той хуква на своя глава да бори дракони. Без да уведоми никого, без да получи прощална крепка прегръдка, полезни напътствия, пожелания за лек път и благополучно завръщане или... намокрен от сълзи кафтан, шоколадова торта, флакон парфюм, сещаш се. Не ти дава сърце да го пускаш да върви на бой ей така, без нищо, нали? Ами, поеми част от бремето му: стани му другар, предложи му рамото си, сабята си, опашката на камилата си, и...

"Днес ще си проличи дали наистина заслужаваш да носиш благородната кръв на рода си или ще позволиш падението на кралството..."

ШЕСТ МИСЛЕЩИ ШАПКИ (ДОБРЕ ДЕ, ЕДНА) 
ИЛИ 
ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Дегизировка: Преди да се превъплътиш в Сайнир, авторът ти предлага избор: да се предрешиш като пътуващ воин, поклонник или търговец. Аз избрах да се придържам най-близо до истината - все пак, като пети принц, Сайнир цял живот е бил обучаван основно в бойни изкуства (връх!) - и си заплюх воина. Заради ятаганите и боздуганите, които ми е позволено да разнасям с лекотата на дипломатически куфарчета и свободата при облеклото - и по плетени от коприва доспехи да бях цъфнала, нямаше да направи впечатление никому. Пък и в ума ми се въртеше идеята да се цаня (тел)охранител някъде, да гледам страшно, издувайки накацани от татуировки бицепси, и да отрязвам всякакви опити за подхващане на досадни разговори : ) Отхвърлих поклонника, защото не познавам местните вярвания и щях да се спъна в устата си като пишман последовател, къпещ се в светлината на религия, която провежда благочестива политика на пламенно поощрение по отношение на заплетените богословски спорове, подклаждани от алкохолни изпарения. Не е за пренебрегване и фактът, че в душите на жреците по всяка вероятност блещука надеждицата един ден, като пораснат, да посеят ветровете и да пожънат бурите на суперсвещена мегавойна. Тъй че: беж! Махнах "Не, мерси, брат." и на търговеца, понеже нямаше да мога да си изградя прилично прикритие - не разполагах с кой знае какви средства, а и да ги притежавах - само щях да привличам излишно внимание върху себе си и да заприличам на поднос ребърца, опечени по мексикански, в очите на добрите люде, които от бързане са пропуснали да поизмият нечистите си помисли в общата каца с вода за провеждането на ежегодишния си сутрешен тоалет.

Пари: Авторът изстиска едва 20 леяни (местната парична единица) от кесията си, та да ме финансира за провеждането на решаващия етап от мисията (най-вероятно бизнес планът ми не му е вдъхнал грам доверие). Завърших я с 3 леяни и се самонаградих със скаутска значка "Спестовник". И досега й се кефя : )

Предмети: Вдъхновена от находчив екшънгерой, който за 90 минути съумява да разкаже играта на корумпирани ченгета, наемни убийци, вече почетената в публикацията ми италианска мафия и продажни съдии с помощта на подръчни средства - запалка, пакет кренвирши, консерва боб, тарелка със стреч фолио, лак за коса, а сега внимавай, идва същественото: неанатомичен модел на клоун, се отправих към пазара в търсене на... овчарски шперц - с риск да ми пробутат кофа гола водица с унило плуващ морков вътре като отлично запазен снежен човек втора ръка : ) Не се натъкнах на такива стоки, язък, но ето с какво се сдобих:

въже с кука - припомних си цитата: "Мъдрият тактик се оттегля на лесно защитима височина."
тъмен плащ - абе, не беше кой знае какво, но с малко бродерия, се освежи за нула време
кожени ботуши - на едно момиче чифтовете обувки никога не са му достатъчни.

Кодови числа: 4, 60.

Постижения: Ще ми се да ти се похваля, че успях да се самоокича и със значка "Бижутера" за перфектно отбелязан гол от непряк свободен удар, но... Авторът нарочно ми позволи да стигна почти до финала, когато  ме стресна и постави условие да използвам предмет, който най-безразсъдно бях оставила да събира прах на сергията. Да кажем просто, че принцесата опра пешкира и не ми беше особено благодарна.

Мъъъничка забележка: шрифтът на дневника носи полъх от Индия, а такъв в книгата-игра не се усеща.

"-ХАЙДЕ! - ДЪРПАШ Я ЗА РЪКАТА И ПРИСВИВАШ ОЧИ ЛУКАВО. КАТЕРИЛА ЛИ СИ СЕ КАТО МАЛКА?"

С тази чудесна подкана за вършене на бели започвам частта, в която ще ти споделя какво най-много ми се хареса в "Петият принц". За корицата вече си поговорихме, така че минаваме нататък:
- принц Сайнир, който си въобразява, че морето от пясък му е до глезените и който сънува "храмове, принцеси и пясъчни облаци"
- Омаршарифоподобният бедуин, дето ръси непоискани, двусмислени, ала ценни съвети (това го осъзнаваш, чак след като стоплиш какъв е бил смисълът на думите му)
- поздравите, обръщенията и пожеланията при срещата между двама пътници в пустинята
- изгледът над града, запечатан от соколския поглед на Божидар Жеков-Буж
- описанието на Бедняшкия квартал - направо го видях, чух и помирисах
- кръчмицата "легло и вечеря... почти", гальовно кръстена "Пустинен мираж", и живописният й собственик (когото също видях, чух и помирисах : ) )
- Арената за бойни игри
- разяснението относно характера на защитните съоръжения в двореца
- сцената с кухненския комбайн
- майсторската бойна тактика, демонстрирана от Сайнир в края на приключението
- красотата на изказа: "Очаквахме ви с идната зора.", "номади, раждащи се и умиращи сред пясъците", "слънце като закован въглен в небето", "Бурята връхлита и показва зъбите си."
- предупреждението: "Пустинята приема пешаците, само за да ги погълне и изплюе костите им."
- идеалната реплика за завързване на ново приятелство: "Кой е този? Да напоя ли пясъка с кръвта му?"
- и, закъде без нея, картата "Ихааа" от Божидар Жеков - Буж.

Чудесна е, нали? Все едно се наслаждавам на плода на труда на арабски килимар, вплел умело картата на града в произведението си.
Забеляза ли? Бедняшкият квартал е позициониран най-близо до градските порти и, съответно, най-незащитен. Храмът на Гмундра прилича на зикурат (май строителите са се пробвали да издигнат реплика на Вавилонската кула) и е най-високата постройка в града - по-грамаден дори от двореца (намек за доминация на църковната власт над светската?). Търговският квартал си е съвсем както трябва - мяза на Бел Еър. Арената отдалеч привлича новопристигналите със своите веещи се знамена, паркът - с финиковите си палми, а палатът... е, той се гуши на сигурно между казармите и складовете за храна.

Случайно да се числиш към онзи тип хора, които събират усмивки като жилав тексасец - капки петрол/нереално горско създание - бисерни орехови черупки? Още по-интересно, успявал ли си някога да извикаш двадесет и три усмивки наведнъж? Имаш ли желание да се научиш как? Обърни се към Николай Николов. Той не само разсмива с наточеното си чувство за хумор, но е и талантлив разказвач на истории. В добавка - коментира дръзките ти напъни да откраднеш принцесата под носа на валонците компетентно, свежо и с лееекичка ирония. Съмняваш се? Нищо не ти пречи да провериш дали съм права.

Go, have fun now  : )


3 коментара:

  1. Приятна доза оптимизам за еднао приятна книжка. И жестоки сравниния които ще си рапиша някъзе ако не забравя къде - снежен човек втора ръка =)))))

    ОтговорИзтриване
  2. Книгата е повече от приятна и ми беше суперготино да пиша за нея. И на мен снежният човек ми е любимец :)

    ОтговорИзтриване