ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ! 5.3: "ХУАРАНГ И КУМИХО", ЛЕЙДРИН СУИЙВЪР

Не знам как се озовах тук, но не искам да слизааааам!!!!!
Хм, не, принцесата очевидно гори от желание да скочи от коня. Аз съм тази, дето се инати и се ядосва, че в сборника остана само един връх за изкачване и проучване - първенецът на "Лазурната планина". Той изглежда внушително и се е забулил в млечнобяла мъгла (сякаш допреди малко готвачът на боговете е мил ориз басмати в нея), като всеки исполин от подобен ранг. Може да пробваш да я разпръснеш,  да го събудиш и да го помолиш да ти помогне в предстоящата задача. Тя се очертава трудна като постигането на мир между стръвновековно воюващи планински и морски дракони. Великанът ще ти откликне, или поне така нашепват легендите... И тъй, ако си все още замаян от приключението в "Хотелът", хапни малко горчив пъпеш (недостоверна и непроверена азиатска рецепта за ококорване) или сдъвчи желирано кубче лека супа от вода и подправки : ) и... пак на седлото!

Хуаранг. 
Поиграх си с буквалния превод на понятието ("рицар/младеж-цвете", за справка: чудесния кратък корейско-български речник в края на книгата-игра), добавих люспа от крилат филмов гущер-мечтател и ми се получи: Небесно цвете, т.е. фойерверк : )
В момента попивам изображението и ми се струва, че хуарангът е бил "уловен" в мига, в който прилага на практика един от постулатите от Кодекса на своя орден: "Не отнемай живот без основателна причина.". Рицарят наблюдава противниковата страна преценяващо, а лъкът и стрелата му са готови да подпечатват съдби.
Великолепният човешки екземпляр достига до теб в пълното си снаряжение благодарение на фината и точна ръка на Борислава Горанова. Знаеш ли какво си представях, докато се наслаждавах на илюстрацията? Че момичето си е събрало четирите най-важни неща (издълбан камък, напълнен догоре с росата на безсмъртието плюс четка и хартия), отишло е край реката, намерило си е дърво с удобен гръб и гъста корона, приютила куп песнопойци, и е седнало да създава магия. Получила се е картина, достойна да украсява ветрилото на всяка изкусна в тайните на невербалното общуване кисенг* или на всеки уважаващ себе си янгбан**. Бих сравнила резултата от изкусната работа на Борислава и с китайска бродерия - висш пилотаж или с изящно изрисуван бял порцелан: може да отнеме три години едно произведение да бъде завършено, но когато то стане готово, усещаш почти физически неговата красота.

* корейският вариант на хетера
** означава "благородник"

Как ти се струва предложението да прекараш едно лято на Корейския полуостров? И то в Древността? Сега сигурно въздъхваш с копнеж, зазяпваш се през прозореца и си представяш разглеждане на забележителности и незабележителности, мотаене в краката на общителни ендемични екземпляри, с цел обмяна на мъдрост и опит, дегустиране на миризливо тофу, което да прокарваш със стомнички оризово вино, отлежавало по мераклийски в компанията на копринени буби и така нататък... Ъм, неприятно ми е да те изтръгвам от съзерцателния унес и да прекъсвам мисленото подреждане на багажа ти, но по-добре да оставиш фотоапарата да крепи надеждите за неконтролируем ваканционен шопинг, преливащи от куфара ти, и да си облечеш дъждобрана, защото вали (по тези ширини в началото на въпросния сезон е съвсем нормално Небето щедро да си излива душата върху Земята) и нямаш време за глезотии. Водачът ти, Лейдрин Суийвър, си е наумил да те държи зает и... полезен. Ще бъдеш не просто ентусиазиран турист-доза благословия за местната икономика/доза досада за местните ксенофобски ядки, а Герой с мисия...

"ТАЗИ ИСТОРИЯ Е МНОГО СТАРА - ОТ ВРЕМЕТО НА СЛАВНОТО КРАЛСТВО ШИЛЛА, КОГАТО СМЕЛИТЕ ВОИНИ ХУАРАНГ, РИЦАРИТЕ-ЦВЕТЯ, БИЛИ МНОГОБРОЙНИ И УВАЖАВАНИ И ВСЯКО ДЕТЕ МЕЧТАЕЛО ДА СТАНЕ ЕДИН ОТ ТЯХ, ЗА ДА СЛУЖИ ВЯРНО НА КРАЛЯ, НА СТРАНАТА И НА ИСТИНАТА. ИСТОРИЯТА СЕ СЛУЧИЛА ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО ШАМАНИ И МАГЬОСНИЦИ КРЪСТОСВАЛИ ЗЕМИТЕ НИ, ЗЛИТЕ ДУХОВЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЛИ ДА ИЗЛИЗАТ ДЕНЕМ, А ДЕМОНИТЕ БРОДЕЛИ СРЕД НАС В ЧОВЕШКИ ОБЛИК. ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО БОГОВЕТЕ СЛИЗАЛИ ПРИ ХОРАТА, ДОБРИТЕ БУДИ ПАЗЕЛИ ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ, МОНАСИТЕ ИМАЛИ ВСЕ ОЩЕ СИЛНА ВЯРА И ГЕРОИТЕ ОТ ЛЕГЕНДИТЕ ЖИВЕЕЛИ СРЕД НАС" 

[източник: "най-добрият куангде*** на нашето време" (по собствените му думи) Су Янг, дерящ гърло през един пазарен ден в Со Ул, кралство Чосон.]

*** странстващ артист, певец, бард, актьор, акробат

ПРЕДДОГОВОРНА ИНФОРМАЦИЯ

Синът на виден магистрат по цял ден се мести от едната си кълка на другата, прозява се по хипопотамски, чопли си маникюра и се чуди кой е най-лесният начин да си уплътни отпускарския сезон. И аха-аха от устните на наш Николчо да се отрони въздишка на дълбоко отчаяние (ама влез му в положението, момчето все пак страда от убийствена скука), когато той дочува под прозореца си песен, вдъхновена от прелестта на мома, (не)родена в далечното село Йо Су (там се произвежда най-добрият чай в местността, ала интересите на маминото детенце не се простират в тази област). "Слушал, слушал и се влюбил в нея само от хвалбите.". Та кой не би се изкушил от "най-красивата девойка не само в селото, но и в околността, а мен ако питате - и в цялото кралство"? На синковеца му текат лигите, но нещо го спира да си размърда повитото в златни, червени и пурпурни свилени пелени дупе, да се пресегне и да си откъсне жадувания плод. Мълвата предупреждава, че девойката споделя хобито на една своя китайска посестрима и в свободното си време се занимава с екстериорен дизайн - разширява и декорира къщата си, безгрижно редейки кула от черепите на потенциални женихи пред входната врата: "Колкото кандидати за ръката й да пристигали в бащиния й дом, всички умирали още на следващата сутрин.". Селските първенци приписват смъртните случаи на страничните ефекти от съмнителния алкохол, предлаган в десетокласната, но пък единствена и неповторима, кръчма, и замитат всичко под рогозката. Само дето безжизнените тела се понатрупват и това не остава незабелязано. Превръща се в стряскащ мотив, с който странстващите певци плашат непокорните младежи. А дали някой си е продухал ушите, та да слуша и да си вземе поука? Неее. Готованецът си набелязва черния щъркел, ъ, фамозната девойка, заинатява се, вкопчва се в образа й като хищен охлюв и не пуска. Момъкът вехне по нея и даже поливането със соджу**** не помага да възвърне някогашната си (по-точно, тазсутрешната си) свежест. Баща му не може да понася да гледа безучастно как свидното отроче се мъчи, влачи чехли и криволичи наоколо досущ доброупотребила с контрабанден френски коняк стафида (станала за резил пред съседите) и решава да потърси помощта на легендарния Ким Ги Су. Защо хуарангът би захвърлил всичките си належащи задачи на секундата и би се втурнал да оправя любовния живот на глезено богаташко чедо, т.е. да се командирова до селцето, да разбере какво не е наред с момата, да убие дракона (метафорично?) и да я приведе в безупречен търговски вид - хрисима и годна за съпруга на голяма, ъ, знатна издънка? Много просто - Ким Ги Су дължи услуга на горкия татко. А работата, чието вършене му натрисат, е също толкова приятна, колкото клисав пай със свинско и ябълки. По моя вкус - никак. Ето и с какво желание Ги Су прегръща мисията: "Село Йо Су беше съвсем близо и колкото по-бързо стигнеше, толкова по-бързо щеше да си тръгне.".

**** алкохолна напитка

Дотук с преддоговорната информация. Ако поемеш изпълнението на задачата/разплитането на случая от името на Ким Ги Су, сложиш подписа и печата си в долния десен ъгъл на документа и отпрашиш към провинцията в ролята на нафукан, подценяващ ситуацията градски детектив с лъскави чепици, се подкови старателно. Ще пристигнеш в селото малко преди обед - като каубой, търсещ си белята и наточен за дуел, и веднага, ама веднага, ще нагазиш до колене в кравешки изненади - ако до ако. Имай предвид, че вятърът е силен и непрекъснато мени посоката си, да не споменаваме и топлото отношение на Комитета по посрещането. Ще ти трябва нещо повече от търсещ ум, отличаващ се с логика и рационалност, за да се справиш с положението и да заслужиш окраската си на бял, пораснал тигър. Готов ли си да се сдобиеш с нашивки, ъ, ивици?

И тъй, "Хуаранг вървеше уверено..." с гумените си ботуши : )

ХУАРАНГ

Твоят герой Ким Ги Су би накарал даже Пандора да се разреве от неблагородна завист, що се отнася до качествата (последното да затвори вратата), с които е надарен. Не се изненадвам - такива се получават децата, правени и отглеждани с достатъчно количество любов (Ги Су е син на стария крал на Шилла и любимата му кисенг, която ме подсети за Тетида Пелеева с "щитовете", дето се мъчи да изгради за невръстния си наследник). Като се замисля, единственото, за което не са се сетили куангде, та да го включат в одите, разнасящи славата на рицаря, е: камък да стисне, вода ще пусне. Ще ти разкрия една тайна. Той всъщност страшно се дразни от хвалебствията, хиперболите и небивалиците на устатковците по свой адрес. Пък и те са ненужни - фигурата (личността) му е толкова висока и блестяща, че се забелязва и респектира околните още отдалеч: "стряскат се, гълтат кореми и му козируват". Ги Су поразява враговете като мълния - обичайна практика е, навсякъде, където той цъфне, злодеите да "го даряват с погледи на див ужас" (браво на Лейдрин за избора на глагол!). А с какво младият кореец печели приятелите (в моя случай - читателите) си? На първо място, честта е най-ценното му притежание. Защитава слабите. Съчетава в себе си и красота (вътрешна и външна), и мъдрост. От предпочитаната си тактика и трикове в бой, които споделя с теб, ще ти стане ясно, че битките, дето хуаранг обикновено води, са "сам срещу много, много, много...". Обича "да остава с мислите си понякога". Тълкува отговорите на събеседниците си както му изнася. Влиза си неканен. Следва принципа на избирателната послушливост. Дипломатичен е: "Отдавна не съм имал възможността да поговоря с достоен събеседник", отправено към оксиморона/рядко срещан типаж в приказките "честен кръчмар". А най-сладкото? Когато се е нагърбил със задача, е разумен и си налага строга дисциплина: "Изпъна се на постелката на дъските и заспа бързо. Закуси с лек зеленчуков бульон и купичка ориз.". Въпреки това, той е само човек  и понякога хич не му се ще да избяга от вършенето на глупости : )

ARIRANG

Грацията на Хьо Са Гуа, девойката, чиято усмивка "придава смисъл на съществуването", която "кара стаята да стане по-светла само с гласа си", подпалва младежите като "кимчхи в горещ ден" (отново чуден подбор на изразни средства) и се явява причината Ким Ги Су неохотно да се отправи на служебно пътуване, би могла да си съперничи с нежността на текста на традиционната корейска песен от петнадесети век Arirang:

"Just as there are many stars in the clear sky/There are also many dreams in our heart/There, over there, that mountain is Baekdu Mountain/Where, even in the middle of winter days, flowers bloom."

Представям си Са Гуа в слънчевобяла, сякаш плиснала от гърне със светулки, одежда, целуната по края на ръкавите от цветовете на изгрева (миденорозово, пшениченозлатисто, синьозелено, случайно промъкнала се нотка люляково - в най-ефирните им нюанси). А самите ръкави загатват съвсееем мъничко от деликатните й китки. Обгръща я замъгляващо трезвата преценка сияние. Сложиш ли си защитните очила, обаче, ще успееш да си събереш акъла, за да констатираш обективно, че момичето е флуид, истински опасна стихия, по-загадъчна от севернокорейска мажоретка, украсила с присъствието си тазгодишните олимпийски игри...

СПАРИНГ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА : )

Гуан Хан - приятелят и партньор в тренировките на Ким Ги Су. Бива го да ти навира умностите, които лично си си надробил, в лицето, да ръси непоискани утешителни слова и да си окачва табелка "Ангажиран съм", щом "има да се върши нещо". Напомня ми за един виетнамски художник, който бил толкова ленив, че за да не протяга ръце, докато рисува върху таван, си полегнал и започнал да твори изкуство, стиснал четката между пръстите на краката си. Симпатяга.

БРОНИРАН МОНАХ (АМА ТРОЙНО)

Пак Йон Уол. Преди да прочетеш емблематичната негова реплика, която ще ти цитирам, имай предвид, че в идеалните азиатски държави (и условия) някои монаси си забраняват да нараняват другите и не пропускат да прецеждат храната си през цедка, за да не изядат по невнимание живо същество : )

"Дано в следващия си живот се преродите в изтривалки за задници..."

Смекчаващи вината обстоятелства: благословията е отправена към въоръжени със сопи бандити, въодушевени от блестящата хрумка да се погаврят с беззащитен старец. Или не толкова беззащитен:

"Аз съм монах-чародей и дълги години съм изучавал тайните на езотериката..."

Преди срещата си с него си отбележи:
1 наум: вместо поздрав, ще те накара да се изплезиш, за да провери дали езикът ти не е лилав... Щурак : )
2 наум: като нищо, по примера на бронирания филмов герой на Чоу Юн-Фат, може да предложи да ти забърка целебен балсам, чиято основна съставка ще бъде собствената му драгоценна урина.
3 наум: внимавай да не си въобрази, че "има карма към теб", защото ще ти се озъби: "Да не би да искаш да попречиш на следващото ми прераждане?!"

"ПРИ ВСЕКИ УДАР НА БАРАБАНА, ДИМЪТ ОТ КОТЛЕТО СЕ ЗАВИХРЯ"

или

БАБИ-ШАМАНКИ-ХАЙМАНИ

или

"ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ С МЕН ОЩЕ, ХОРАТА - ПО-МАЛКО"

Прегърбената Мин и Мъдрата Че са от този тип снежнокоси сладурани, които варят еликсири в купите, завоювани от тях на състезания по пейнтбол, отговарят ти на въпроса с въпрос, карат те да мислиш усилено (по методите на майстор-джедай Нойзи, източени от бурканчетата с мед на Аристотел и Йори) и те изпровождат да приготвяш сладки, т.е. да изпълняваш мисии, по рецепта, изобилстваща от неясни (нарочно, за да тестват схватливостта ти) указания, написана по каноните на стария правопис, без забравените нейде очила, с криволичещ по детски почерк, върху стар, пожълтял, лекьосан лист, украсен със съкращения, неразгадаеми фрази и картинки, разбираеми само за съставителката : ) Защо ще ти се прииска да ги гушнеш и целунеш по сбръчканите бузи? Искрено ще ти се зарадват и ще се просълзят, щом те видят.

ШИМБАНГ*****

Джо Шин Хо. За тази личност ти говорех в предишната си публикация "Подгряване". Авторът ми отпусна твърде кратко време в неговата компания - колкото момчето да ми подхвърли съвет и да изчезне в мъглата, но това ми беше достатъчно, за да ме вдъхнови и да започна да чувам неговата мелодия : ) Той е герой, достоен да бъде въплътен в музика, композирана от японеца Шигеру Умебаяши (или корейския му еквивалент). Знам, че Шин Хо сега е твърде зает, защото е на ритуално пътуване за посвещение, но се надявам в продължението на "Хуаранг и Кумихо" да науча повече за него. Става ли?

***** странстващ шаман, от най-могъщите, раждат се с дарбата

GOOD STUFF 

или

(ако уличният стил с протритите сцепени дънки не ти е по вкуса)

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОК СТАНДАРТ

- хвърли око на изброеното в гореспоменатото "Подгряване", после се върни тук и продължи с:
- класическата приказна структура на творбата
- отличната историческа и митологична подплата
- възможността да обогатиш познанията си за нация, запазила и почитаща традициите си до ден днешен. (Ще ти дам за пример нестандартната петоъгълна форма на олимпийския стадион в Пьонгчанг, символизираща корейските морални ценности, онова, което трябва да се съхранява и развива, амбициите за бъдещето.)
- разговорите на две и повече нива и съответните им преводи. "Игра на кодове" кимпап***** да яде

***** първообраза на суши (това не го изтъквай на японците)

- поздравите, обръщенията, пожеланията. Специално внимание отдели на поздрава при среща "В мир ли си?". За разлика от корейците, в такива случаи китайците питат "Ял ли си?", а ние, балканците, казваме "Здравей!"
- екшън моментите, с които Лейдрин те подхваща още от въведението
- моментите, от които ще те побият тръпки, все едно си в призрачната гора, погълнала "47 ронини"
- моментите, които ще позабавят крачката ти, за да се порадваш на звука, аромата и картината:

 "Утринната мъгла започваше да се вдига и природата постепенно се отърсваше от воала на нощния сън. Птиците първи поздравиха галещите лъчи на новия ден и Ги Су се наслаждаваше на приказната музика на живота. Капките роса по тревата блестяха на утринното слънце и той имаше чувството, че върви сред море от скъпоценни камъни...".

 "Запъти се към един от терасираните с насаждения от зелен чай хълмове. Ситен дъждец бе започнал полека да разпръсква падналата мъгла и правеше времето още по-задушно. Някъде из бялата пелена се чуваха птичи песни, които правеха пейзажа почти приказен. Ги Су си помисли, че с удоволствие би прекрал старините си на такова място, далеч от шумната столица, отдаден на медитация и покой..."

 "Гледката на зелените стъпала на възвишенията, които изчезваха в млечнобяла мъгла, създаваше странно чувство на митичност и безвремие, сякаш там, където върховете на хълмовете се губеха, земният свят приключваше и започваше безкраят на всемира. Този пейзаж бе едновременно красив и посвоему заплашителен. Хуаранг остана загледан във възвишенията няколко минути, изпълнен с противоречивите чувства на мир и безпокойство..."

- и най-хубавото: "Най-съществената част от едно пътешествие е изненадата". Довери се на Лейдрин. Независимо от декорите, сред които авторът те позиционира да действаш - да се посуетиш из пазара, за да си поговориш с рибата (корейците вярват, че ако си добър човек, ще я чуеш), да се присъединиш към публиката на тренировка с дървени мечове (по време на която ще се убедиш, че прякорът "Танцуващия с острието" приляга наистина точно на почитаемия Ким Ги Су), да посетиш манастира, където ще те помолят да се пречистиш !преди! да влезеш в храма и където ще се почувстваш смирен и лек -  та, където и да те отведе куангде Суийвър, виждаш всичко така ярко!

ЗА ЧЕСТТА НА ХУАРАНГА!

или

ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Дааа, настъпва мигът Лейдрин най-сетне да те приземи, проявява се като скръндза и, при подготовката за предстоящия подвиг, ти позволява да развиеш на легендарно ниво само едно умение.

Умение:

Бой с меч: майстор
Направих грешка с определянето на нивото. Боравенето с това оръжие предполага яки мишци и близък контакт. Отнемат ли ми го... е, аз не владея нито лудия поглед, нито способността на Андрей Корешков да побеждава с технически нокаут в четвъртата минута, а хватката "гилотина" въобще не мога да я прилагам.

Стрелба с лък: умел
Тук трябваше да се повиша, ала (за съжаление?) Орландо Блум в костюма на Леголас никога не ми е бил модел за подражание.

Рефлекс: умел
Джи Ай Джо ме е учил, че ми е необходима светкавична реакция за ефективното отблъскване на атаки със сипещи се като звездопад шурикени.

Късмет: специалист
Заради този показател ме хвана най-много яд на автора.

Шаманизъм: легендарен
Предвид естеството на задачата и "отличната" ми бойна подготовка.

Обаяние: умел
Ким Ги Су никога нямаше да ми прости, ако го бях короновала за легендарен точно в тази област.

Самоконтрол: умел.
И тук трябваше да се повиша, азиатците се стараят да не дават израз на гнева си, считат го за обида към себе си и към другите.

Имунитет към отрови: умел
Полезно като таблетки против комари в Индия.

Стойностите, с които пресякох финиша

Ки-енергия: 6

Издръжливост: 8

Съзнание: 4

Познание: 10

Пари: 16 вона

Време: 8 или 9

Кодови думи: мал, питие, шаман, вода, гривна, пещера, соджу, кмет, взлом, нула, ябълка, капан

Предмети: върбова клонка, противоотрова, гривна

Кратки допълнителни бележки (за "краткостта" - лъжа е!): "Един хуаранг не би трябвало да се притеснява от среща с разбойници - тъкмо обратното.". Мислиш ли? Хуаранг или не, аз все пак съм момиче, и затова поех по обиколния, но охраняван път. Смутих спокойствието на съдържател на крайпътен хан, тръгнах да играя срещу двама майстори на хоту****** и смело заложих 2 вона : ) Два пъти. Създадох малко мъгла - чиста работа. Похортувах си с един монах и щурмувах селото, за да го освободя от змея. Спазих стриктно инструкциите на любимия си герой, помъчих се да не се стряскам от страшните шумове в пещерите и изкачих до едно стръмните стъпала на будисткия храм във форма на костенурка, който си построил ти, Лейдрин. А сега? Стягам багажа, за да се запиша официално в Ордена на рицарите-цветя. За препоръка, и с твое позволение, ще използвам постиженията си в "Хуаранг и Кумихо". После ще проверя как да се сдобия с онова куче, за което толкова често питаш на кръстопътищата в книгата-игра. Надявам се, че е голямо, пухкаво, обича да си почива, да го галят и да закусва бекон с яйца на очи, сервирани в порцеланова чиния. Намислила съм да му нахлупя фуражка с надпис "Дог он дюти" : ) Докато подготвях ревюто довърших три химикалки (две сини и една ароматизирана многоцветна), омазах се до носа в мастило, но си беше чист кеф. Работата ти върху "Хуаранг и Кумихо" е блестяща, досущ лъчисти капчици току-що напръскал дъжд върху двускатен керемиден покрив в ден, който се затруднява да реши какъв мечтае да бъде в крайна сметка: слънчев или дъждовен.

****** стара корейска игра

Към читателя: След като приключиш с целия пети брой на "Призвание: Герой!", не пропускай да се насладиш и на интервюто с Георги Караджов, автора на "Калоян и златния печат", поместено в края на сборника. Извадила съм си полезни цитати от него. И още нещо: не се притеснявай от дъжда и необходимостта от дъждобран, докато трае приключението ти с Ким Ги Су. Арабите ги е осенило: "Продължителните слънчеви дни пораждат пустини". А колкото до продължителните дъждовни периоди в Южна Корея, където те изстрелва Лейдрин Суийвър, е, хората там ги е огряло: когато завали, улиците лъсват с уникални картини, създадени със специални бои, видими само в разплакано време. Според свидетелствата, ще се почувстваш все едно "се разхождаш по повърхността на река". Вълшебно!

Следи от химикалката ми? : )